Синът на Кадафи умира след бомбардировка на НАТО

 В нощта между 30-ти Април и 1-ви Май, 2011, синът на либийския лидер Муамар Кадафи – Саиф ал-Араб („меча на арабите“)  умира по време на бомбардировка на силите на НАТО в Триполи. Баща му, управляващ страната вече 42 години му е гостувал, но според официално изявление на либийското правителство успява да се спаси. В удара умират и три от децата на Саиф ал-Араб.  Това повдига въпроси за ролята на НАТО в либийската кампания.

Прочети също :

Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986

Либия и Запада – а сега накъде?

Либийския фронт – противоречиви сигнали

Развитие на войната в Либия 

Според резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН държавите (тогава Великобритания, Франция и САЩ) имат задължението да предпазят либийските цивилни от нови нападения. Забранява се всякакъв вид военна окупация и изпращане на редовни сухопътни войски, но резолюцията позволява изпращането на специални части и обучителен персонал, морска блокада, оръжейно ембарго, замразяване на банковите сметки на Кадафи и обкръжението му, забрана за нехуманитарни полети. Говорители на американското правителство заявяват, че самият либийски лидер няма да бъде мишена по време на бомбардировките. Но кампания, която по-късно минава под мандат на НАТО, среща редица трудности. 30% от армията на Кадафи е разрушена от коалиционните самолети, но правителствените войски приспособяват тактиката си към новите условия. Танкове, джипове, камиони, БТР-и биват паркирани в градовете, в непосредствена близост до жилищни постройки, превръщайки ги в жив щит. Предвижването на бронирани части през пустинята е прекратено, тъй като за западната авиация, по думите на един американски офицер това е „лов на патици”.

Бунтовник на ул. Триполи, град Мисурата, Либия

За сметка на това войските му вече се движат по обществените пътища в цивилни леки и товарни автомобили, трудно различими от тези на бунтовниците. Поради което вече има и няколко инцидента, в които НАТО бомбардира бунтовнически конвои. По думите на същия американски офицер това вече е „лов на вълци в гората”. Към всичко е редно и да се прибавят бюрократичните забавяния при вземане на решение за удар, които са добра новина за Кадафи, чиито снайперисти не престават да тероризират жителите на Мисурата и други либийски градове.

Гореспоменатите проблеми са сред причините за новия подход на НАТО – атака срещу самия Кадафи, както и семейството и обкръжението му. Офицер от НАТО, базиран в Италия отговаря с анонимно писмо, че съюзниците не са имали информация, че членове на семейството на Кадафи са се намирали в сградата. Същата е определена като командно-контролен център. Офицерът на посочва с какъв самолет и от коя държава е извършен удара.

Това не е първия случай, в който Муамар Кадафи се измъква на косъм от западна бомбардировка. След поредица либийски терористични атентати в Европа, последният от които в берлинска дискотека през 1986, американският президент Роналд Рейгън дава зелена светлина на ВВС за извършване на рейд по либийски военни цели. За повече информация виж Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986. Оцелявайки, Кадафи използва случая за да подсили култа към личността му и даже построява музей на „съпротивата”.

Новината са смъртта на Саиф ал-Араб е посрещната с празненства и всеобщо одобрение в Бенгази, де-факто столица на бунтовниците и Мисурата, обсаден от правителствени войски град на средиземноморието. Но въпреки това не всички в Либия са сигурни в достоверността на новината. Сред либийското бунтовническо правителство циркулира идеята, че смъртта на Саиф ал-Араб е изфабрикувана и либийският диктатор използва това за да спечели симпатии сред поданиците си.

Серия от статии за Либия в The Economist 
Статия за бомбардировката на НАТО и сина на Кадафи в New York Times

В същото време бунтовническите сили стават по-организирани и дисциплинирани, вслушвайки се в съветите на дезертьорите от армията на Кадафи. С по-добри комуникации, въоръжение, амуниции и запаси вече представляват по-сериозна пречка в градските боеве. Има слухове за американски и египетски спец.части, обучаващи бунтовниците в боравено с по-сложните и модерни оръжия. Голям проблем засега е и производството на петрол. От близо 2 милиона барела на ден преди започването на прерасналите в гражданска война протести, днес бунтовниците могат да осигурят производството на 100,000 барела на ден, твърдят от Arab Gulf Oil Company (Agoco). На 5-ти Април корабът „Екватор”, плаващ под либерийски флаг, пристига в износния терминал Марса ал-Харига край Тобрук (град в североизточна Либия под контрола на бунтовниците). Танкерът е способен да пренес 3 милиона барела, което по сегашните цени се равнява на около 120млн долара. Но при сегашното производство (равняващо се на около 4млн долара на ден, или 480млн долара за 4 месеца) трудно ще се захрани бюджета от 1.5 милиарда долара, обещан от финансовия министър на преходното правителство Али Тархоуни за следващите 4 месеца. Прецизните атаки на правителствените войски срещу сепаратиската петролна инфраструктура целят да пресекат единствения значим източник на пари за опозицията.

Развитие на войната в Либия

ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ УСПЕХИ

Начинанията на либийските бунтовници са наистина впечатляващи. Още на 4-тия ден от протестите/бунта пленяват град Налут, областен град в западната част на Либия, в която традиционно Каддафи се ползва с повече уважение. На 6-тия ден е пленен и Бенгази, втория по големина град в страната и считан са сърцето на „анти-кадафизма”. На следващия ден бунтовниците контролират почти цялата източна крайбрежна ивица на страната – Адждабия, Байда, Шаххат, Дарна и Тобрук. Дни по-късно – и южната част на Триполитания (карта на трите основни области в Либия), както и Мисрата, Зауара и Мелита (които са в близост до столицата). В следващите седмици се водят битки и за Рас Лануф и Бин Джауад. Постиженията в началото на бунта се дължат на няколко фактора. Бен Али в Тунис и президента Мубарак в Египет са свалени от власт, а в повечето други арабски държави има масови протести. В общата еуфория се включват и либийците, надявайки се, че бързо ще сложат край на 42-годишното управление на ексцентричния диктатор Муамар Кадафи (най-дълго служилият лидер към днешна дата). Виждайки края на управлението му, редица дипломати подават оставка, а войници и офицери дезертират. Много от тях се присъединяват към бунтовниците. Уличните протести отдавна са се превърнали в гражданска война и везните се накланят в ущърб на Кадафи.

Виж също :
Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986
Либия и Запада – а сега накъде?
Либийския фронт – противоречиви сигнали

карта на стратегическите градове в северна Либия

Но 3 седмици след началото режимът започва контранастъпление. Кадафи прегрупира силите си и се възползва от услугите на наемници от черна Африка, арабския свят и дори Сърбия. Месец след началото на бунта успява да наложи обратно почти пълен контрол над цяла Триполитания. Адждабия, Брега, Рас Лануф и Бин Джауад отново са под негов контрол. Навсякъде из страната бунтовниците отстъпват, а бунтът им изглежда потушен. Закъснялата подкрепа на Франция, Великобритания и САЩ идва в 32-ия ден от бунта. Нейните успехи са също противоречиви, тъй като както изглежда има липса на политическо единство по отношение на Либия. Военният потенциал на трите страни, а по-късно и други стран-членки на НАТО, не е разгърнат изобщо. Въздушните атаки се ограничават от резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, според който тяхната цел е предпазване на цивилното население.
В таблицата може да видите стратегически важните градове в Либия в близо двумесечната война и хода на военните действия в тях.

 *в много случаи в конкретния ден при означени бомбардировки на НАТО са водени и военни действия между силите на правителството и бунтовниците.

 

УДОБНИЯ ДИКТАТОР

Сред западните правителства съществува и съмнение в крайния успех на въстанието – ако Кадафи запази властта си, то само Средиземно море разделя ЕС от Либия и нейния диктатор, известен с подкрепата си за различни терористични групировки и извършване на атентати в Европа. Освен това Либия произвежда 2% от световния петрол. 85% от продукцията отива в Европа, което отговаря за 11% от потреблението на ЕС (13.63 милиона барела/ден). Този процент е много по-висок в средиземноморските страни членки (Италия – 45%). Първата държава, която официално предлага да се наложат санкции над Триполи е и най-отдалечената европейска страна – Финландия. Последните съгласили се са средиземноморските островни републики Малта и Кипър. Кадафи по всеки критерий е удобен диктатор. С цената на репресии над либийците и липса на всякакви свободи, ЕС получава споразуменията за граничен контрол и екстрадация на нелегални имигранти. След като САЩ и коалицията нападнаха Ирак Кадафи се отказа от подкрепата си за тероризма. Прекрати и програмата на страната за създаване на ядрено оръжие от страх, че ще последва съдбата на Саддам Хюсеин. Започна постепенно нормализиране на отношенията със Запада – през 2004 започва работа петролопровода „Зелен поток” към Италия, през 2007 след преговори под патронажа на Никола Саркози са освободени българските медицински сестри. Нищо чудно, че репресиите над либийците са пренебрегвани от западните правителства.

 БУНТОВНИЦИТЕ

Самите бунтовници са нехомогенна група, съставена от хора с различни убеждения, цели и етнически (племенен) произход. В публикувано в Уикилийкс наскоро дипломатическо съобщение се описва отношението на източните племена към западните (към които принадлежи и Кадафи) – смятани за необразовани и за незначителна част от Либия, която обаче е успяла да „открадне” властта. Именно на Изток се ражда и Либийската Въоръжена Ислямска групировка. Докато днес властта в Либия е странна смесица между комунизъм и ислямизъм, групировката цели да наложи „чисто ислямска власт”. Обвиненията от Кадафи, че всички бунтовници са членове на ал-Кайда са цинични, но в тях има и доза истина – гореспоменатата групировка, активна от 1995 година, присъства в черния списък на ООН за организации, близки до ал-Кайда. Естествено, редно е да се спомене, че сред бунтовници има хора с всякакви убеждения – демократи, комунисти, националисти, дезертьори от държавния апарат на Кадафи и към този момент не може да се посочи доминираща фракция. Засега участието на международната коалиция се ограничава в забрана на полети над страната (освен такива с чисто хуманитарна мисия), оръжейно ембарго, морска блокада и частични въздушни удари по правителствени и военни цели в Либия. Резолюция 1973 изрично забранява изпращането на сухопътни войски и каквато и да е военна окупация на страната. В западните правителства все по-често се обсъжда идеята да се изпратят оръжия и обучаващ персонал, които да помогнат на либийските бунтовници.  Въздушните операции имат успех само срещу съсредоточени извън населени места войски, а крайния успех се нуждае от адекватни действия отстрана на бунтовниците, които засега показват липса на организация и опит. В редиците им се включват млади момчета с голямо желание, но никакъв опит. Въоръжението им е оскъдно, а малкото което имат е морално остаряло. В открити боеве малкото архаични танкове и бронетранспортьори не могат да окажат съществена съпротива на организираната и сравнително добре въоръжена армия на Кадафи. Единственото въоръжено партизанско движение, което е успяло да вземе властта без външна подкрепа са комунистическите отряди на Мао в Китай. Всяко друго успешно въстание е имало подкрепа отвън.

Тенденции при съвременните автомати

.…..

Барет – американска легенда

Барет (Barrett Firearms Manufacturing) е американска оръжейна компания, специализираща и водеща в развитието на голямокалибрени снайперски пушки. Фирмата е основана през 1982 година и става известна със своят модел 82, а впоследствие и с М90, 95, 99 и 107.

БАРЕТ М82 (горе) е първият продукт на компанията и една от знаковите снайперски пушки. Това е 12.7х99мм (.50) полу-автоматична, тежка снайперска пушка. Предназначена е за поразяване на жива сила, лека бронирана техника и комуникационни възли на разстояние до 1800м. Предлага се в няколко варианта – с 29, 25 или 20 инча (съответно 73.66, 63.50 и 50.8см).

*Данните са за стрелба с 661 грейнов (42.83 грама) 12.7мм куршум на фирмата Барет.

БАРЕТ М90 и 95

М90 (горе) и М95 са големокалибрени снайперски пушки, в конфигурация бул-пъп – пълнителят е разположен зад ръкохватката, а част от механиката на оръжието е поместена в приклада. При стрелба 5-зарядният пълнител и съответно изхъвргачът за гилзите се падат точно под лицето на стрелеца. Компаноквката на М90 скъсява оръжието с около 30см при сравнение с М82. Факта, че е не е полу-автоматична, а ръчно зареждащата се (болтов, маузеров затвор) прави пушката още по-наджедна. При стрелба на дистанции над километър скорострелността (или наличието на полу-автоматична стрелба) губи значението си.
По-същество разликите с М95 не са големи и принципа на действие е един и същ. Разликите са :

• М95 има ръкохватка и спускова скоба, идентични с тези на М16А2, като са изнесени с 1 инч (2.54) напред за по-добър захват.
• ръчката на затвора е изнесена назад и завъртяна под ъгъл за по-лесно презареждане.
• магазина на цевта е хромиран за по-висока издържливост и износоустойчивост
• наличието на универсална релса за закрепване на оптически мерници, тип Пикатини(

Сходна на М90/95 в света вероятно е само руската КСВК, използваща руският .50 патрон – 12.7х108мм. Но патронът е картечен, непригоден за снайперска пушка, което ограничава възможностите й и най-вече точността й. Поради липсата на адекватен боеприпас е на въоръжение само в някои части на руската армия. Именно заради това спокойно може да се каже, че Барет е (главно „е“) 12.7мм (.50) бул-пъп световен пазар. Освен това заедно с М82 продуктите на Барет са на въоръжение в над 60 страни.

Барет в Испания, 12.12.2002

Испанската флота взема активно участие в Операция Enduring Freedom около събитията в Афганистан през 2001 година. Испанските морски пехотинци са нарамени със задачата да щурмуват кораб, който според колегите им от американското разузнаване пренася корейски оръжия. Действието се развива във водите около йеменския остров Сокотра, на окололо 300км източно от рога на Африка (Сомалия). Испански морски пехотинци от корабът Навара Ф-85, клас Санта Мария успяват да разкъсат многото стоманени кабели, опънати над палубата на корейският кораб Су Сан. Кабелите са предотвратявали испански морски пехотинци-командоси да бъдат спуснати с хеликоптер върху палубата. Въоръжени със своите Барет М95 испанските снайперисти прерязват кабелите от дистанция над 370м. Освен, че размерите на мишената са малки, морските вълни създават допълнително затруднение за войниците, но благодарение на своите умения и безспорните качества на тази американска легенда те успяват.
..

..

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Проблемът със сомалийското пиратство поставя много въпроси, на които все още никой не е дал категоричен отговор. От една страна международната общност дава много пари и праща свои кораби и самолети да патрулират бреговете на Сомалия (застрашената площ е  малко по-малка от Средиземно Море или 2 млн. кв.км, поради големият обсег на пиратските атаки). Но дори милиардите, които са хвърлени досега не гарантират сигурност. За повече информация за методите, използваната техника и доктрините на анти-пиратските мисии на САЩ, Русия, ЕС, НАТО, Китай и др. :
Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Далеч по-евтин вариант обаче са наемници. Всъщност на български съществува само една дума за това, на английски обаче има contractors и mercenaries. Разликата е, че първите са служители на частни военно-охранителни фирми, а вторите са наемни войници, които водят войни за най-добрия платец. Частните охранителни фирми, от които най-известна е може би e американската Блекуотър (Blackwater), осигуряват единствено охрана и ескорт в най-горещите точки, но не водят война, не нападат врага, не участват във военни операции, освен като ескортиращ и охранителен персонал. Това е и единствено нещо, което ги отличава от наемниците. В места като Афганистан и Ирак те са широко използвани, но критиката от страна на различни медии и НПО-ии е голяма, скандалите също са често срещани. По света подобни охранителни фирми се съставят от хора с военен  опит, някои от тях набират единствено професионалисти, минали през различни спец отряди. Повечето фирми са американски, има и няколко известни британски.

Повече информация за отделни фирми :
– Blackwater
– AirScan

– MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
– G4S
– Aegis Defence Services

Различните компании специализират в различен тип дейност – освобождаване на заложници, охрана на нефтени находища, танкери и проводи, охрана на конвои в опасни райони и др.

Откакто пиратсвото в Сомалия се засили и се видя наяве неадекватността на взетите от световната общност мерки, както и юридическите, техническите и финансовите трудности, които анти-пиратските мисии създават, частни охранителни компании започнаха да рекламират услугите си. Международното право не позволява на търговски кораб да тръгва от пристанище с въоръжени екипаж, но вратички в законите са намерени при защитата на MSC Melody.

Въпросния кораб е собственост на италианската компания MSG.  На 25 Април, 2009, кораба, превозващ около 1000 пътника, е нападнат от сомалийски пирати на 400км от бреговете не Сейшелските острови и на около 900км от бреговете на Сомалия. Атаката е осъществена сутринта, около 11:30, което пиратите често правят. Рано сутрин или в късния следобед слънцето създава добър камуфлаж за пиратите.  Атаката обаче е отблъсната. Корабът рязко е обърнал курса си, възпирайки пиратите от евентуален щурм. По-късно се разбира, че на кораба е имало служители от охранителна фирма, която е отблъснала атаката на сомалийците, използвайки огнестрелни оръжия и маркучи (подобни на използваните от полицията при безредици). От италианската компания по-късно съобщават, че  става дума за израелска охранителна фирма. Испански кораб ескортира Melody от опасната зона, а друг кораб, също изпратен от Мадрид, пък преследва и залавя пиратите.
Като държава, намираща се постоянно в конфликт и заобиколена от агресивни съседи от началото на съществуването си, Израел има една от най-добре обучените армии и най-голям брой войници на глава от населението в света. Израелският професионализъм е познат и признат по цял свят. Много израелци, току-що излезли от армията, решават да предложат услугите си в частния сектор. Това им дава възмоност да спечелят пари и да обиколят света. Някои от американските наемниците в Ирак получават суми и до 240,000 долара на година (20,000 долара на месец).  Профисията привлича много израелски резервисти или бивши кадри от елитните армейски или военноморски части на Израел. Работят в различни райони в света като охранители на конвои, ескортен персонал, охрана на нефтени обекти и др. Много анализатори са на мнение, че именно в подобни фирми е решението на проблема. През бреговете на Сомалия минават средно по 25,000-30,000 кораба годишно. Освен парите за откуп и милионите, които САЩ, Русия, ЕС, Испания, Франция и др. хвърлят, е важно да се отбележе, че пиратсвото оскъпява превоза на полезен товар с по 25 до 30 долара повече на контейнер. Съществуват редица пробеми обаче – юридически, технически и финансови. Тепърва предстои да се види решението на проблема, но очевидно наемниците ще са доволни.