Въздушната война над Виетнам


Виетнамската война не е първата, в която и двете страни масово използват реактивни самолети. Но тя представлява стъпало в развитието на въздушният бой технологична и доктринална гледна точка. Това е първата война, в която активно участие взимат елементи като управляеми ракети въздух-въздух, първата „телевизионна” война и т.н. Във въздушните битки най-добре е отразено участието на Ф4 Фантом 2 от страна на САЩ и МиГ21 от страна на Северен Виетнам (комунистическите сили). Освен тях участие във въздушните боеве взимат и МиГ17 (на базата на МиГ15) и МиГ19 в състава на комунистическите сили, а в американците са разчитали още на Ф105, Б52, А4 Скайхоук, А-3, А-1, А7 Корсейър, Ф8 Крусейдър и други.
Войната е била плацдарм за американската и руска технология, като доктрината за водене на война е изменена съществено в хода й.

В началото на войната САЩ са с години напред пред СССР в развитието на насочващи се ракети – с топлинно (инфрачервено) и радарно насочване. Това са в частност ракетите въздух-въздух АИМ-4 Фалкън, АИМ-7 Спароу и АИМ-9 Сайдуайндер. Но горчивият опит им показва, че тези системи са далеч от изчистени от всичките си проблеми и много от пилотите изпитват крайно недоволство от липсата на оръдие в ранните модели на Ф-4. Проблеми има не само АИМ-4, която е и първата в света управляема ракета въздух-въздух. АИМ-9 да речем, използваща топлинно насочване, често е тръгвала директно към слънцето. Системите за активация често не са се задействали и ракетите са падали право надолу. Поради тези причини едва 10% от всички изстреляни АИМ-4, 7 и 9 ракети са попадали в целта си. Самият Ф4 е бил предвиден като прихващач и изтребител за борба с наземни цели. Последният изтребител, предвиден за тази цел е бил Ф86 Сейбър, борил се срещу МиГ15 от китайската армия над Корея, а следващият е чак Ф15, създаден в края на 70-те години. Доктрината от времето на Виетнам е предвиждала, че оръдието при изтребителя е нещо от миналото, анахронизъм. Грешка, за която си плащат. На най-модерните днешни изтребители – Ф22, ПАК-ФА, Рафал, все още бива поставяно оръдие.

До модел Ф-4Ц единствено Ф-4Б (или Ф-4 Х-1) е произвеждан в значителни бройки (649 броя). Ф-4Ц фабрично не е имал 20мм оръдие, но впоследствие ги преправят (само това), продължават да носят същата абревиатура, но използват М61, 20х102мм, 6-цевно автоматично оръдие, “тип-Гатлинг” със скорострелност над 6,000 изстрела в минута. Всички от по-късните модели използват 20мм оръдие. От варианта Ц са произведени 583 броя, от РФ-4Ц – 503 броя, Ф-4Д – 825 броя. Общо, от всички варианти (гореспоменатите и всички останали) са произведени общо около 5200 броя. За разлика от МиГ21 (най-модерният изтребител в състава на комунистическият север), Ф-4 не е предвиден като самолет за въздушно превъзходство. Той е двуместен изтребител, с по-добра тяговъоръженост от МиГ21, по-висока максимална скорост, по-удачън за вертикални маневри, с два двигателя (МиГ21 е с един), значително по-тежък и с по-голям бомбен товар от руският си съперник. МиГ21 е лесна за производство машина, не е разполагала с насочващи се оръжия, бил е специално предназначен за въздушни боеве самолет, с делта-крило, което му е давало много по-добра маневреност (хоризонтална) от Ф4, но сравнително по-бързо е губил скорост при виражи. Бил е тясно специализиран за въздушен бой. Съперничеството между МиГ21 и Ф4 е съперничество не само между руската и американската технология, но и между две концепции, две доктрини за въздушен бой.
В състава на щатските ВВС е влизал и Ф105, който обаче сваля единствено МиГ-17 (27 на брой) през войната.
В редиците на щатските ВМС и МП (Морска Пехота) влизат не само гореспоменатите машини, но и такива като Ф8 Крусейдър, които не са били никога в състава на ВВС. Сумарно самолетите Ф4 от ВМС и МП свалят 38 МиГ-а (17, 19 и 21) за сметка на 7 загуби. Съотношението във въздушните битки е 5.42 към 1 в полза на Ф4. Ф8 сваля 18 МиГ-а, а губи 3, съотношение 6 към 1, отново в американска полза.

Макар това да е началото на ерата на „умните” оръжия, болшенството от бомбите, пуснати над Виетнам, Камбоджа и Лаос са „глупави” (dumb bombs – без насочване). Близо четири пъти повече бомби са пуснати по време на Виетнамската Война отколкото са пуснати над Европа през Втората Световна Война. Над Германия и нейните съюзници/сателити през войната са пуснати 1.613 милиона тона бомби, докато във Виетнам щатските ВВС пускат 6.166 милиона тона. За сравнение – над Корея пък през 1950-1953 са пуснати 0.454 милиона тона.

Очевидно е, че виетнамските ЗРК (Зенитно-ракетни комплекси) са били неадекватни за тази роля. Първоначалните 5.7% ефективност бързо са стопени, тъй като щатските пилоти започват да прилагат защитни маневри при изстрелване на вражеска ракета, започва използването на самолети за елестронна борба, разсейващи радиосигналите и объркващи системите за следене на врага. Болшенството от самолетите са свалени от наземна конвенционална зенитна артилерия (оръдия, голямокалибърни картечници и т.н.). През по-голямата част от войната виетнамците са използвали съветската система СА-2, като към края се появяват и СА-3. Появяват се също и СА7, ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс), който е бил ефективен срещу ниско летящи самолети и хеликоптери (които обаче са част от щатската армия и морска пехота, не ВВС).

Допълнително информация :

Famous Russian Aircraft – MiG21, книга за МиГ21, на английски, торент, 721 страници, .pdf формат

Интервю и снимков материал с майор Ралф Къстър от щатските ВВС (на снимката по-горе), Национален Музей на Американските ВВС

История на Американската Морска Пехота

„Глупави“ бомби от щатските ВВС

Американски ракети въздух-въздух, земя-въздух, въздух земя

Сайт, посветен на Фантом-а, 1






4 Отговора

  1. Съжалявам, че ще го кажа но все пак от где взе таз статистика? Предполагам от западни източници. Ами вземи и публикувай статистика и от другата страна.
    Освен това трябва да се каже още едно важно нещо:

    Всеки има някава цел:
    Американците – и тогава и сега им трябва война за да им работи икономиката. Сега е война срещу … тероризма.
    Виетнам – Обединяване на нацията в единна държава и непозволяване на други да ги управляват. Китай през 79 мисля се опита да каже на Виетнам какво да прави, даже прати войски, които бяха ступани и позорно се върнаха на север.

    Всеки народ има своя традиция, която не се изкоренява лесно (пр. ние Българите мноого завиждаме на съседите си, а не си седнем на Д и почнем да работим). Една аграрна страна като Виетнам не може да приеме „демократческия капитализъм“, защото векове преди това същия (само че френски) капитализъм е експлоатирал населението. Всеки на юг във Виетнам е виждал идва хамериканеца дава долар или два и … прави каквото си иска. А след пролетните дъждове и разливи на реките няма какво да се яде. По онова време ръководителите на Северен Виетнам са били също толкова кльощави както и останалото население не са яли и пили вносни храни и напитки. Все още комунистическата идея не се е изродила в „Социализъм за …“ и т.н.

    Следва въпроса как милиони на юг да повярват на няколко хиляди, че демокрацията е добро нещо след като бирника идва, взима ориза или каквото там произвждаш и си заминава в града. А там индустрия за задоволяване на прищевките на клиентите разбирай хАмериканци. А ти оцелявай кой както може.

    На север са правили същото, но ако стане голям глад е имало кой да пусне по малко да не умре населението. На юг – „е и какво от това, че ще умре селянина има още толкова дето чакат да ровят земята“.

    В интерес на истината Американските военни психолози са започнали да раздават храна в началото на войната за да привлекат населението, но едно убийство на американец от Виетконг и всичко отива по дяволите – Военните изгарят същото това „приобщено“ село, независимо че не са от Виетконг и са станали цел на провокация. Резултатът е пролята кръв и след това вече никой не вярва на хАмериканеца кръвта вода не става.

    Забележки:
    По отношение на ЗРК и ПВО артилерията:
    Изобщо никой не казва нищо за положение, цел и решение.

    положение :севера е имал само зенитна артилерия – ефективна горна граница 4000м (такава е и до днес колкото и модерна да е) американците си летят на 10000м (най-икономична височина за полети повечето авиолайнери летят на тази височина) и ни засипват с бомби.
    Цел: Трябва нещо да се направи, че ще ни върнат в каменния век.
    Решение: СССР праща ЗРК С-75(от първите варианти създадени преди 10 години). Комплекса прекрасно стреля срещу цели на средни и големи височини. Американците няма какво да направят(следващите няколко години) и самолетите започват да летят ниско, където ЗРК не е ефективен, но там са хилядите автоматични зенитни оръдия – Елате, че ми трябвате

    Резултат: ЗРК са си свършили работата – дори такъв допотопен комплекс като С-75 „Давина“.

    1972 година за пробив на зоната на ПВО около Ханой и прокарване на път на тежките бомбардировачи Б-52 е имало цели ескадрили самолети с единствената задача да не позволи на комплексите C-75 ефективно да стрелят по мастодонтите. А те от своя страна са бомбардирали граждански цели?!?!? Военното производство на Виетнам е било – боеприпаси за леко стрелково въоръжение и арт. снаряди предимно за зенитната артилерия. – напълно децентрализирано и невъзможно да се унищожи. За това дай да сринем всичко останало.

    Пак същото: Ние ще ви убием населението, а Вие ни вярвайте и харесвайте. Ние сме демократи и зачитаме човешките права. Дрън дрън.

    И последно

    Познати ми споделиха следното:
    Веднага след прехода да кажеш, че си американец – супер ти помогна да се свали комунизма.
    Сега ако кажеш, че си американец те гледат на като нещо лошо.
    Чудя се защо ли е така?

    • Всеки има право на своето мнение, но не мисля, че първата половина от коментара и последната част не са съвсем по темата.
      1. Това че американските самолети не са падали под 10,000 не е съвсем вярно, това е (както сам казваш) най-икономичната скорост. Но от тази височина, в онези години, с онази техника…малко можеш да направиш по земята. Ако наистина летяха само на 10,000, то нито щяха да постигнат нещо, нито щяха да имат кой знае какви загуби. Височината на Ф-4 е една, на Ф-4, в БВБ с МиГ-21 – друга, на Б-52 – трета и т.н.
      2. Решението срещу С-75 не е било да снижат височината на полета – използвали са методи за радиоелектронна борба, дефанзивни маневри, а и във Виетнам е родното място на Wild Weasel, повечето им изтребители имат и такъв вариант. С125 са вкарани по-късно във войната, били са по-ефективни в своя си височинени диапозан. Както и ПЗРК Стрела-2 или щатскому СА7.

      Колкото до политическите коментари – нямам особени пристрастия към САЩ, още повече към СССР. Мое лично мнение, е че спрямо други държави САЩ в онази епоха се държат също толкова варварски, колкото и СССР и Китай. С тази разлика, че отношението на СССР и Китай е било същото и към тяхното население. Стратегическите бомбардировки днес не биха били приети за геноцид, но отговарят напълно на определението за военни престъпления. Както и agent orange, хилядите разстреляни и т.н. Отдруга страна северен Виетнам се е държал още по-варварски собствения си народ.
      Днес положението обаче е друго – това, което руснаците си позволяват в Чечня, китайците в уйгурските региони и сирийците (днес) е немислимо за САЩ и която и да е нормална държава в 21-ви век. Което не означава, че присъствието им в Ирак е донесло рози и бонбони.

      • коментар към militero
        Малко теория за Авиацията и ПВО
        Положение 2 световна война Европа –

        Западен фронт самолетите летят високо за да избегнат огъня (където могат) на ПВО артилерията и се оправят както могат с изтребителите. Провал на немците в битката за Англия нямат ефективен далечен едномоторен изтребител – не успяват да ескортират своите бомбардировачи – не успяват да разрушат авио предприятията на острова и губят кампанията. Частично решение нощни бомбардировки.

        Англичаните същото положение – решение нощни бомбардировки над Германия – 70000 члена на екипажите загубени за войната.

        Американците – ядат як бой през деня (до 20% загуби за един полет) докато не се появява звездата П-51 Мустанг ескортиращ бомбардировачите по целия път до целите им.

        От двете страни радарно насочвана автоматизиран зенитна артилерия с калибри до 128мм. Ефективна срещу линейни цели (летящи по линия като бомбардировач или крилатата ракета Фау-1)

        Източен фронт – Средни и малки височини наложено от масовото използване на Руски щурмови самолети и Руски изтребители с двигатели без компресор. За да имат предимство Руснаците усъвършенстват аеродинамиката на своите самолети и олекотяват самолетите като дори се отказват от брониране. Зенитната артилерия е с калибри основно до 88мм и основно се използва с ПУАЗО (оптически насочван прибор за управление на артилерийския зенитен огън) (разбирай електромеханични аналогови компютри) – Артилерията е ефективна срещу линейни цели.

        След войната се развиват бързо реактивните самолети носители на ядрено оръжие – летящи на височина над 10-12 км – Зенитната артилерия дори и от калибри 100-130 дори 150мм е неефективна. Почти неподвижна със маса на единичното оръдие около и над 10 тона. Решение ЗРК – първия в САЩ за кораби ТЕРИЕР и за наземна отбрана НАЙК Аякс. В СССР С-25 – неподвижен многоканален комплекс около Москва и С-75 – едноканален подвижен комплекс. Всички тези комплекси имат за цел да унищожат неманеврираща/слабо маневрираща цел (бомбардировач или височинен разузнавач) на средни и големи височини. Защо не изтребител – защото ядрените бомби тогава са били „бебчета“ с тегло 3-5 тона и с доста големи размери.

        Първите 2 войни с използване на ЗРК са Виетнам и Арабо-Изрелския конфликт.

        до 60 годин се лети
        Високо – Високо – Високо(отиване – атака – връщане) използване само ядрено оръжие

        след 60 започват локалните конфликти
        Тогава (а и сега основно) се лети Високо – Средни – Високо.
        Средни височини за атака – самолета може да влезне в плоско пикиране и да постигне много добра точност дори и с неуправляеми боеприпаси, като прекратява атаката си на височина около 2000 – 1500м където стават ефективни всички малокалибрени автоматични системи(втората публикувана снимка).

        Масовото използване на ЗРК (над 100 комплекса са доставени на Виетнам) принуждава авиацията да премине на варианта – Високо – Ниско – Подскок в района на атаката за да се извърши плоско пикиране – Ниско – Високо.

        militero не си прав, че американците първоначално не са летели високо – първата снимка побликувана по-горе е точно от първата част на войната – представя 4 Ф-105 и един Б-66 или А-3, който води формацията за бомбардировка по невидима цел (първите Ф-105 не са имали възможност да атакуват невидми оптически цели) в момента на пускане на бомбите.

        С-75 доставени във Виетнам са от първите варианти на комплекса долна граница на засичане и обстрел около 500м – да ама това е вярно за арабските пустини, а не за полупланинския Виетнам. (СССР никога не изнасят дори и на най-верните си съюзници оборудване с реалните характеристики на своите комплекси) Вариантите на комплекса са с радиолокатори с честота 10см (руските са с честота 3см и са по-добри). Руснаците Променят комплекса толкова пъти заради опита от Виетнам, че май имаха 12-15 модификаци.

        Да тогава се раждат Американските комплекси ЕБ-66, Ф-100, Ф-105, Ф-4 Дива Невестулка, Антирадарните ракети Шрайк и Стандарт, но всички те действат по възможност извън зоната на действие на ЗРК комплексите или на малки височини, където самолетите имат маневреност съизмерима с маневреността на ракетите на С-75 (дължина 14м колкото малък изтрбител) и могат да слезнат „под радара“.

        А през това време бойните ескадрили от изтребители бомбардировачи не летя високо, а ниско дори по късните варианти на Ф-105 са с брониран корем за защита от малокалибрената зенитна артилерия.

        Така че пак казвам ЗРК във Виетнам си свърши работата – накара самолетите да летят ниско и да бъдат сваляни от зенитната артилерия.

        Ефективни ЗРК се появиха през 80те години

      • ОК, сега вече няма как да не се съглася. Може би и аз не съм се изразил правилно, но, да – високо, високо, високо (Сигнал? :) ) и само когато „трябва“ ниско. Зависи и за кое, де, един Б-52 няма защо да лети на 500-1000м. Един Ф-4 обаче или Ф-8 – често се налага, от 10,000 стратегическите бомбардировки вървят, но да поразиш мост, няколко танка или бункер – невъзможно. Трябва да „слезнеш за малко“. Преди време бях намерил страшна база данни с авио-кадри от Виетнам – за всеки самолет, за който можех да се сетя имаше стотици. Ще се разтърся и ще го публикувам. В общи линии, както описваш – високо, високо, високо, фюююл надолу, мятаме малко напалм, агент или конв. бомба и обратно в Тайланд. ЗРК, ПЗРК, а и ракети В-В са били доста калпави по онова време („Ефективни ЗРК се появиха през 80те години“ – мхм). Един амеркански пилот от Виетнам в едно интервю каза – they weren’t called „hitles“, they were called missiles and for a good reason – they missed!“ (не е точен цитат, но смисъл е това). ЗРК и ПЗРК на Виетнам правят незначителни щети, не като абсолютна стойност на нанесени поражения, а сравнено с зенитната артилерия. Бройката им, качеството им, историческия етап на техн. развитие – едни от причините. Но е имало случаи, в които (при малко или липса на зенитна артилерия) се е летяло целенасочено ниско, под радарния обхват. За някои ЗРК самолет с голям радиус на завоя, висока скорост и голяма височина на полета е била като предписана по рецепта мишена.

        Битката за Анлгия/Британия – не е по темата, но пък е интересна тема. Преди време съставих те това :

        Битката за Британия – предимствата са изцяло настраната на англичаните. Германците нападат, те са агресорът, тоест британската зенитна артилерия върши много повече от немската. Битките основно са били или над, или близо до острова, а немската военна инфраструктура във Франция и Бенелюкс не може да се сравнява с тази на англичаните в собствената им държава (по принцип). Радарите (които британците първи са въвели, немците по-късно) също са голям бонус за англичаните. Немските изтребители излитат, летят известно време, губят гориво – ограничено е времето, в което могат да водят въздушни боеве. А изтребител, конкретно за тази роля не са имали – комбинация от предназначение и боен обсег. Англичаните имат и предимство в индустрията – като наличен брой, произвеждат брой и поправян брой (техните сервизи за разрушена техника работили 2-3 пъти по-интензивно от немските, а и различните комплекси са сравниелно близко). Немците губят всички фронтове (съответно и войната), но мисля, че шансовете им за успех срещу Англия са били далеч по-ниски от тези срещу СССР, макар колосалната разлика в техника, ресурс, войска и т.н. на руснаците.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: