България и танковите сражения около 9-ти Септември, 1944

Статията не обхваща цялостно историята на България и българските бронирани части в периода, а разглежда конкретни моменти през месец Септември, 1944.

Повече информация за бронираната техника, която България използва преди и по време на Втората Световна Война :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

.

ПРЕДИСТОРИЯ
Във втората половина на 1944 изходът на войната отдавна е бил ясен за всички. Немските войски са били притиснати отвсякъде – настъпващите съветски танкови армии от Изток, съюзническите войски идващи от Нормандия, „мекото коремче на Европа” (Италия) е била наполовина окупирано от САЩ и Англия, Африканския фронт е отдавна загубен.
Българските въоръжени сили са участвали активно във войната и пред 9-ти Септември, 1944, основно в отбранителни акции срещу англо-американската авиация. Малко са българите, които не са чували за Димитър Списаревски и неговата самоубийствена мисия. Но българските бронирани формирования не вземат участие преди 09.09.44. В много източници се споменава, че бронираната техника на България е вземала активно участие срещу югославските партизани (България участва в тамошния окупационен корпус на Оста). Това е един от многото случаи в историографията на този период, в който военновременни митове са приемани впоследствие за факт. Обменът на безпристрастна историческа информация информация между българските и западните историци през Студената Война е бил нулев, поради което и гореспоменатия мит е жив и днес. В действителност БА и нейната бронетехника участва активно срещу партизани, но в България, в т.нар. „стари земи” (Южна Добруджа е анексирана от България, но Вардарска Македония и Беломорска Тракия така и не стават част от държавата). В акции срещу партизани участват и полицията и жандармерията. Последните получават лошо име, още тогава са смятани от мнозина за брутални. В известния като „Шестте ястребинчета“ случай жандармеристи екзекутират 6 деца по време на наказателна акция, отговор на партизански действия.
.

ДИПЛОМАЦИЯ
Виждайки изходът на войната на 4-ти Септември, 1944, правителството на К. Муравиев официално излиза от пакта с Германия. На следващия ден правителството на СССР обявява война на България, макар на високо равнище да се водят преговори. Усилията на нашенските дипломати са съсредоточени и към западните правителства, но за съжаление неуспешно се опитват да убедят Англия и САЩ да окупират страната. На тяхно място идва СССР. Съдбата на България щеше да е коренно различна ако 3-я Украински Фронт с ген. Толбухин не беше влязъл в България. България щеше да е от „другата“ страна на желязната завеса. За съжалението на цялата българска нация, народ и изобщо история се оказваме под съветския ботуш. Рано сутринта на 6-ти Септември ген. Толбухин влиза с армията си в България. В отчаян опит да се предотврати болшевишката инвация правителството обявява война на Германия в 16.00 часа. България се оказва в парадоксална историческа позиция – в състояние на война със СССР, Германия, САЩ и Англия.
След военния и държавни преврат на 09.09.1944 България изявява желанието си да направи всичко по силити се „за да окаже помощ на СССР и силните му съюзници в борбата срещу фашисткия враг”.

.

СОФИЯ
Бронирания полк тръгва към Сливница на 08.09.1944. На 09.09.1944 в 15:30 военния министър ген. Маринов лично нарежда на командира на полка – полк. Марин Диков, да изпрати бронирана рота до София за защита. Ротата е ръководена от майор Ценов, командир на 1-ви брониран батальон, бива разположена около сградата на военното министерство.  Останалите от полка са разположени около София, пазейки ключови позиции до 13-ти (15-ти) Септември.

.

ВЪОРЪЖЕНИЕ
След преврата и армейските преобразувания Бронираната Бригада е единствена част, отговаряща на военните ни стандарти. Разполага с 143 танка :

• 97 средни танка Майбах Т-4 (Панцер 4 Аусф. Х 161/1 и 161/2)
• 36 леки танка „Шкода” (Шкода ЛТ вз. 35 или Панцеркампфваген 35-т)
• 10 леки танка „Прага” (Лт вз.38 или Панцеркампфваген 38-т Аусф. Г)

20 леки разузнавателни бронирани коли :

• Лейхтер Панцерспахваген Аусф.Б Сд. Кфз. 222
• Лейхтер Панцерспахваген Аусф.Б Сд. Кфз. 223

Формално в бригадата се намират още и 62 учебни танка :

• 40 танка „Рено” (Рено Р-35)
• 14 танкети „Фиат-Ансалдо” (Карро-Велоче Л. 3/33
• 8 танка „Викерс”(Викерс 6 тон мод. Е вариант Б).

.

Последните 62 танка/танкети формално се намират в бригадата, но не взимат участие във военните действия.
На снимката – колона от танков Панцер 4 (Майбах Т-4) край София, Юли-Август 1943 година.

.

СРАЖЕНИЯ
На 15-ти Септември, 1944, бригадата се премества около Пирот и минава под командването на 1-ви корпус. Наредено е на бронирания полк на бригадата да нападне врага между Пирот и Бяла Паланка (Бела Паланка е част от Сърбия/Югославия, определена за част от бъдеща България на Санстефанския мирен договор през 1878). На 15.09.1944 един взвод от полка е изпратен на разузнавателна мисия. Полка се е състоял от танкове „Шкода”, като по време на мисията един от тях (номер Б 60026) е улучен от вражеско оръдие. 2-ри и 3-ти брониран батальон атакуват врага на 17.09.1944 рано сутрин.

Из мемоарите на старши лейтенант Любен Соларов, взводен комадир от 9-а рота от 3-та бронирана дружина.

.
Танковия полк образува колона по пътя със 7-а рота най-отпред. Германците започнаха да ни обстрелват с миномети веднага след като пресякохме старата българска граница, на няколко километра от Пирот. Нямаше промян в първоначалната заповед. Зад 7-ма рота беше 9-та, на която аз бях командир.
Пътят минаваше около хълмовете. След един рязък завой видях облаци от дим от екслплозии, имаше и тежка стрелба. Отидох на един хълм вляво от пътя. На 400м от това място имаше немско оръдие, стрелящо по нашите танкове, които бяха наредени почти като в парадна колона. Първия танк беше обстрелян, после последния, а след това останалите един по един. Имаше стена, която ограждаше реката точно вдясно от пътя. Отляво имаше множество хълмове, обрасли с храсти и дървета. Беше невъзможно там да бъдат позиционирани танкове. Мястото беше перфектно за засада. Самото немско оръдие не се виждаше, беше добре скрито. Стрелях по посока пушека, който излизаше от него. В един момент насочиха оръдието към моя танк. Не ме уцели, тъй като шофьора не беше стегнал хубаво спирачките и от отката на оръдието ни танка се плъзна назад с около 8 метра. Продължих обстрела и в същото време следях за горящи танкове. Дойде заповед да се върнем до базовата линия тоест старата българска граница.
Вечерта слушахме (немското) радио и в специално съобщение казаха, че едно 88мм оръдие (командвано от фелдфебел) е успяло да унищожи 11 български танка.