Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986


На 14-ти Април, 1986  американски самолети  извършват една от най-впечатляващите и дръзки въздушни операции. Излитат от базата на британските кралски ВВС в Лейкънхийт, Съфолк и се запътват към Либия. Франция, Италия и Испания отказват на щатските ВВС правото да прелитат над тяхна територия от чисто политически причини. Това кара американските летци да заобиколят стария континент и да навлязат в Средиземно море през Гибралтар. Сумарно изминатия път е около 14230км, поради което са извършени няколко презареждания във въздуха. Операцията доказва това, което руснаците са знаели от години – щатския Аадварк е способен да удари всичко, навсякъде, по всяко време.

Десетина дена по-рано либийски терористи поставят бомба в дискотека в западен Берлин. Убити са 4 души, а ранените са над 200. В контекста на Студената Война Белия Дом не може да си позволи да остави това ненаказано.
Една година по-рано американските летци участват в тренировъчната операция „Призрачен Ездач„, целяща да разкрие пред командването възможностите на Ф-111 Аадварк, способен да лети на 20,000 метра височина със скорост над 2500км/ч. До този момент тактическия бомбардировач не е използван за „дълбоко проникване“ – удар над тежка цел на голяма дистанция от подобен калибър.
След тежки тренировки и планиране на 18-ти Октомври полковник Томпсън от щатските ВВС получава заповед да удари цел с координати 52-31.5 Север, 61-47.3 Запад в 10 часа и 18 минути сутринта. След удара е наредено да се завърне с подчинените си в Ъпър Хейфорд, Великобритания. Дадени са 48 часа подготовка. Още в първите минути екипа на полковник Томпсън намира целта на карта според координатите. Всички остават без дъх – целта е на 160км от Гуус Бей, Лабрадор, Източна Канада. Разтоянието в едната посока е 4800км. Средната скорост е изчислена като 800км/ч, поради което са предвидени 6 часа за отиване (необходимо е презареждане във въздуха). 17 въздушни танкера влизат в учението, което отнема 15 активни часа полет и завършва с успех.
След либийската атака над Западен Берлин (в която умира и американски военнослужещ) президента Роналд Рейгън нарежда атака над Либия. В операция „ел-Дорадо Каниън“ участват ударните Ф-111 Аадварк и ЕФ-111 Рейвън, предназначени за електронна борба.
Една от първите цели на операцията е международното летище в Триполи и по-конкретно военната му част. Няколко военно-транспортни самолета Ил-76 са във военния сектор, по време на операцията, а с тяхна помощ терористи и оръжия са пренасяни от Либия в цял свят, под дипломатическа закрила. Сред най-важните цели обаче е ал-Азизя – командно-оперативен център на армията, както и личен дом на либийския диктатор Муамар Кадафи. Още една цел е и Сиди Билал – обучителен лагер.
Съветското летище в Укба Нафи е внимателно заобиколено и изобщо не е поставяно за цел. Ударени са още военната база на джамахирията в Бенгази и военновъздушната база на югоизток от Бенгази. Там са се намирали и много закупени резервни части за либийски МиГ-ове, липсата на която Либия ще чувства и 20 години напред.
След край на мисията, на 32км северно от Триполи един самолет се разбива във водата. Поради дистанцията до брега се приема, че самолетът е изпитал техническа повреда, поради което единия двигател е отказъл.
Операцията се счита за успех от тактическа и политическа гледна точка. Особено предвид, че нито една машина не е станала жертва на либийската ПВО.

В операцията участват :

Военновъздушните сили
– 18 броя Ф-111 Аадварк
– 6 броя резервни Ф111 Аадварк, които се връщат след първото презареждане
– 5 броя ЕФ-111 Рейвън
– 28 броя KC-10/KC-135 – въздушни танкери
Военноморска авиация

– 14 броя А-6Е14 A-6E light bombers
– 12 броя А7-Е и Ф/А-18 общо
– 4 броя EC-2
– няколко Ф-14

По това време на власт в Италия е социалистическата партия, която не разрешава на щатските самолети да минат над нейна територия. 20 години по-късно, след признанията на либийския външен министър Абдел Рахман Шалгам и потвърждението на Джулио Андреоти – въшен министър в социалистическото правителство, става ясно, че от Рим предупреждават Кадафи за атаката 2 дена по-рано.

.
.

11 Отговора

  1. Нямали ли са база в Турция?

    • Имат в Инчирлик, но не навсякъде разполагат с всичко, което им трябва. Иначе наистина никой нямаше да планира операция 14,000км. Те имат и бази в Италия, но италианците, французите и испанците не са от най-добрите съюзници. Бивши колониални империи – имат си свои интереси.

  2. Малкото име на Андреоти е Джулио, а не Джиоло.

    • Благодаря, ще го поправя.

  3. […] нарежда наказателен удар по военни цели в Либия (виж Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986). През 1988 агенти на Кадафи взривяват самолет на ПАН АМ […]

  4. […] и терористичните атаки, които нарежда (виж повече Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986). Бруталността му е разярила либийският народ, който […]

  5. […] също : Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986 Либия и Запада – а сега накъде? Либийския фронт – […]

  6. […] Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986 […]

  7. […] Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986 […]

  8. Бях там по време на бомбандировките,беше страшно,нямаше ток,градьт бе осветен от пламаците на избухващите бомби,американските ВВС минаха и си заминаха като на разходка в парка!

    • Ако имаш желание разкажи повече, поглед от първо лице би бил интересен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: