Реформите в арабския свят


Арабския свят днес наброява около 400 милиона души с обща площ над 13 милиона квадратни километра. Ако 22-те членки на Арабската Лига днес бяха една държава щяха да са втората по площ след Русия, третата по население след Индия и Китай и 6-тата най-силна икономика в света след САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция. От 22-те Египет води по население със своите над 80млн., а Саудитска Арабия – със своята силна икономика (26-та в света). В Египет властва военен тип диктатура, репресираща и без това изнемогващото население, а в родината на Мохамед – стриктна форма на радикален Ислям (уахабизъм), майка на 2/3 от атентаторите на 11-ти Септември.

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Абдула се качва на трона преди 5 години и сред първите му действия е обявяването на 23-ти Септември, обединението на кралството през 1932 за официален, национален празник. Ход, който печели симпатиите на обикновените граждани, на които иначе са поставени жестоки ограничения. Това е ден, в който не само е разрешено, но е и прието хората да боядисват лицата и колите си, да вдигат шум по улиците и пр. Саудитска Арабия е една от най-религиозните държави в света, с пословично репресивен държавен апарат. В страната, по религиозни причини, се забранява празнуването на рожденни дни или каквито и да е други нерелигиозни празници.

86-годишния крал Абдула донася на народа си искрица надежда с реформи в държавната администрация, образованието и законодателството. Някои ислямски фундаменталисти са отстранени от държавническия пост, а религиозната полиция е смекчила малко бдителността си над публичния морал. Жените получават минимални права, а дискриминация спрямо шиитското малцинство намалява.

Макар модерни (в контекста на държавата) сериали да се показват по телевизията, промените в страната изглеждат за мнозина козметични. След 11-ти Септември е наредено в училищата да не се преподава толкова крайна и агресивна форма на Исляма, както и да не се демонизира Запада. Но много родители се учудват когато децата им разказват какво са научили в училище – „не бива дори да се казва „здравей” на немюсюлмани”.

Редица западни организации от десетилетия критикуват ролята, която е отредена на жените в родината на Мохамед – според данни от изследвания на Световния Икономически Форум през 2009-та година има едва три държави в света, в които отношението към жените е по-лошо от това в Саудитска Арабия. Жените са задължени да ходят напълно покрити, като се виждат само очите им. Забранено им е да шофират или да са на публично място без „покровител” (мъж от семейството – баща, брат, чичо, с когото жената има право да е заедно без присъствието на съпруга си). Според саудитски феминистки организации (много от които са в изгнание) отношението на „по-малко грижовните съпрузи е дивашко, а по-милите се отнасят с жените си като с кучета или инвалиди„. Но крал Абдула прокарва няколко реформи, които облекчават жените в тяхното ежедневие, на хартия гарантират минимална на свобода на словото и право на справедлив процес. Но според много организации тези промени са само на теория, а в практиката почти нищо не се променя.

В кралството никога не имало избори, абсолютната власт се държи от кралската фамилия, а религиозните власти са пуснали корени в обществото и се дават наставления и в най-битовите ситуации. Забранява се консумацията и продажбата на алкохол, а предвидените наказания са затвор и бой с камшик на публични места. Това е едно от малкото страни в света, в която все още се практикува смъртна присъда чрез отсичане на главата с меч. Тя бива давана за извънбрачен секс и изневяра (особено ако извършителя е жена), хомосексуален акт, проституция, идолопоклоничество, богохулство и отричане от Исляма.  Повечето обезглавявания са публични и се извършват на площад в центъра на столицата.  Алтернативен начин за извършване на смъртна присъда за жени е заравяне до шията и замерване с камъни до смърт, което понякога отнема до 4 часа.

.

ЕГИПЕТ

През 1952 година армейски офицери свалят краля на Египет от поста му и хилядолетната монархия се превръща в република. Макар преди 1952 икономиката да е процъфтявала, елитът, който се е облагодетелствал от това е представлявал само шепа хора. Революцията на Гамал Абдел Насър донася на египтяните надежда за безплатно образование в страна, в която 3/4 от хората са неграмотни. Надежда за добър жизнен стандарт в страна, 90% от чието население живее в бедност. Надежда за добро и достъпно здравеопазване в страна, с водещо място по заразни болести и детска смъртност.  Но темпът на реформите се оказва незадоволителен – до ден днешен 1/3 от населението е неграмотно, милионите мизерстващи са издигнати едва до нивото на бедност, а детската смъртност все още е по-висока от тази в Хондурас и Суринам.

Египет често е наричан „американския лейтенант“ в Близкия Изток. От революцията през 1952 година до днес египетско-американските отношения са вървяли на зиг-заг. В голяма част от този период Египет поддържа братски отношения със СССР, но никога не скъсва отношенията си с Вашингтон. През 1978 година президентът Садат прави това, което никой в арабския свят дотогава не е правил – сключва мирен договор с Израел. С това окончателно идва в „западния лагер“ по време на Студената Война. САЩ наливат над 60 милиарда долара през годините в Египет, като днес все повече се дава за армията и все по-малко за икономиката. Международни агенции, свързани с Белия Дом, също наливат милиарди долари. Американският лейтенант в Близкия Изток трябва да е винаги способен да се справи с дебнещия от всеки ъгъл ислямизъм, олицетворен от Мюсюлманското Братство. Дори цената да са репресии над населението, мизерия и проблемна икономика.

Преди 60 години Египет си е приличал с една друга страна – сходен брой жители, висока раждаемост, ниска степен на урбанизация и ниски доходи, необразовано население. И двете държави са били в конфликт със съседите си, и двете държави са харчели колосални суми за армията, и двете държави са били ръководени от безскрупулни диктатори, потискащи всяка форма на протест от обществото. Египет е изминал голям път от 50-те години на 20-ти век, но другата държава – Южна Корея, е на светлинни години от страната на фараоните. Едва днес Египет стига нивото й на средна грамотност отпреди половин век, но въпреки това 88% от семействата нямат и не четат книги, а 75% не четат дори вестници. Четящите се интересуват предимно от религиозна литература. Обнадеждаващо е, че благодарение на интернет и други модерни нововъведения тези проценти са много по-ниски сред младите египтяни, 3/4 от които ползват интернет.

Здравното обучение е нещо, над което също все още трябва много да се работи. Много малка част и то предимно от по-богатите прослойки на обществото знае какво е СПИН и основните начини за предпазване от венерически болести. Здравеопазването в страната е на изключително ниско ниво, детската смъртност е 4 пъти по-висока от ОАЕ или Катар. 90% от жените са минали през някаква форма на т.нар. женско обрязване, макар сред новородените тази бройка да е спаднала до 2/3. Практиката е по-скоро традиционна; религиозните лидери се обявяват твърдо против тази варварска манипулация. В страната традиционно пастата за зъби е била лукс на богатите – едва 25% от египтяните си мият зъбите. През 70-те години в страната се провежда широкомащабна кампания срещу тропическата паразитна болест билхарзия. Кампанията премахва нея, но поради многократно използване на игли се разгръща епидемия от Хепатит-Ц, като днес Египет е водеща страна по брой заразени. Допълнителен проблем за хигиената на страната е и фактът, че 85% от населението изгаря собствения си боклук поради липса на адекватна организация на общината. Освен изгаряне често се практикува и изхвърляне на боклука по улиците, встрани от междуградските пътища и откритите площи.
Според проучвания 80% от египетските семейства разполагат с по-малко от 3000 долара доход на година, което поставя многолюдните египетски семейства под глобалния праг на бедността – под 2 долара на ден за човек. В страната заплата от 200$ се зачита за много добра – начинаещ полицай или учител взимат по 80-90$. Официалните правителствени данни сочат, че безработни са около 9%,  което в състояние на криза не е особено стряскащо. Но независими агенции твърдят, че едва 1/3 от трудоспособните жени имат работа.

3 Отговора

  1. […] Реформите в арабския свят […]

  2. „Ролята на уахабизма в световната политика

    Али Шуган е на 32 години. Живее в село Копринка, община Казанлък. Завършил е арабистика в град Медина, Саудитска Арабия. Завръщайки се в България работи като преводач, а също така и като религиозен служител към районните мюфтийства на страната ни. Известно време води курсове по арабски в Истанбул. Автор е на няколко брошури, статии, книги. Последната му творба на културно-религиозна тематика e издадената през 2001 г. книга „Актуалността на вярата през 21-век“.

    – Вие сте добре запознат с уахабизма като радикално религиозно течение в исляма, което стои зад много бунтове и религиозни войни в съвременната ни история, разкажете ни за неговото зараждане?

    Уахабизма е консервативна форма на исляма, практикувана предимно в Саудитска Арабия. Нейният идеолог се явява Ибн Теймийе, а неин основател е Ибн Абдул Уахаб, който е известен с революционните си подвизи срещу Османската империя, след като обявява свещена война (джихад) срещу османските владетели с цел да освободи свещените земи. Известен е като конфликтна личност и е обвиняван от останалите мюсюлмански народи в съюзничество с англичаните и отстъпничество от религията. След като Абдул Уахаб през 1916 г. успява с английския полковник Лоуренс да противопоставят местното население на Мекка и Медина срещу османците и да ги прогонят, неговият зет Ибн Сауд основава нова държава под името Кралство саудистка Арабия. От 1932 г. държавата носи фамилното името на основателят й, но също така и системата на неговите покровители. Вместо халифат, който Абдул Уахаб е обещавал на последователите си, той им дава абсолютна монархия, каквато е Обединено кралство Великобритания. От тогава официалното религиозно учение на кралството е реформаторското учение на Абдул Уахаб. На практика това религиозно течение пази свещената земя от всякакви други форми на исляма и поставя привържениците му в изолация пред целия ислямски свят, поради което не играе ролята на обединител. Това е мюсюлманската философия на колонизаторите.

    От момента на своето създаване арабското кралство на Ибн Сауд води проанглийска политика. Успоредно с това от както стартира разпадъкa на бившата СССР, то развива активна религиозна дейност на своя и чужди територии. Кралството има зелена светлина от своя покровител да окаже всякаква религиозна и образователна подкрепа на ислямските малцинства по света, които тънат в невежество по религията си поради потисничеството на комунистическите им режими. До скоро англо-американската политика използва това учение и като най-консервативното и военизирано ислямско течение срещу руските национални интереси за преразпределение на държавни територии. Примери за това са Афганистан, бивша Югославия и Чечения. Отново уахабизма изиграва измамна роля спрямо своите последователи в полза на англо-американската политика. След отблъскването на руското комунистическо влияние обещаната религиозно-шериатска държава става илюзия за всеки един от тях.

    – Доколко правителството контролира духовенството в страната и няма ли опасност да се надигне народен гняв, който да не бъде овладян?

    На този етап няма. Религиозната дейност в Саудистка Арабия е изцяло под контрола на кралското правителство, което толерира политическия ислям пред народа си формалнo, перифернo, фиктивнo и това е от както тo съществува. С този си двойнствен стандарт монархичнатa форма на управление и държавна власт се самосъхраняват. Отношенията със САЩ – ключов съюзник на Саудитска Арабия и основна опора на управлението на кралската система са безспорни. В образователните програми халифатството, шериaта и джихада се разглеждат като елементи от религията, които не са основни и са исторически факти, чиято актуалност е отживяла. Единствено по отношение на Афганистан, Бивша Югославия и Чечения свещената война (джихада) се оправдава като единствено средство за отстраняване на комунистическите режими. Въпреки, че шейховете и преподавателите поощряват набожностa и религиозностa в поведението им се вижда страха от гнева на системата. Присъствието на тайните служби в страната се усеща навсякъде, което е естествено за диктаторски режим, който е смъртно уплашен за своето оцеляване. Уволняват се ректори и професори във религиозните факултети, които са посмели да упрекнат прозападната англо-американска политика и кралската система на държавата. На студентите от чужд произход се забранява да се разхождат извън града без разрешителни. Неофициално се порицават задълбочените лични отношения на студентите чужденци с местните лица. Шейховете възползвайки се от имиджа си на „жители на свещената земя“, се опитват да втълпят на своите аудитории, че ортодоксалността на исляма се крие единствено в учението на уахабизма. Повечето мюсюлмански порядки са очевидно добре демонстрирани, но набожността при повечето саудитци постепенно отслабва. Повлияни от американското присъствие в страната и региона държавната религиозна система постепенно се либерализира. Ето защо кралското правителство толкова много се стресира от религиозният декрет – фетва на Бин Ладен през 1998 г., и го лиши от саудитското му поданство.

    Въпреки тези фекти след 11 септември 2001 година петнадесет от обвинените терористи се оказаха от саудитски произход. Първоначално държавата приемаше тези обвинения като абсурдни, но бързо бе уверена от своя съюзник САЩ, че става въпрос за необходим повод, който ще подведе света към глобално трансформиране. Той ще бъде продължение на водения джихад срещу руската мечка, но вече под формата на световна коалиция срещу самият джихад и тероризма. Така и стана, всичко, което беше невъзможно преди нюйоркските атентати вече е възможно, света се промени като се глобализира срещу общата заплаха. Отново уахабизма бе употребен за нерелигиозни цели неотговарящи на ислямските догми, а обикновените мюсюлмани ще платят доста голяма цена, най-вече поради това, че за пореден път политиката злоупотребява с религията.

    Останалите течения в Исляма също ли са създадени и употребени в полза на прозападни режими?

    Станахме свидетели, че по време на западната колонизация и студената война между демокрацията и комунизма, основните традиционни течения на исляма суннити и шийти се разчлениха на активни самостоятелни ядра.
    В Турция се родиха доста групи (джемаати), които се капсулират в себе си и вярват, че учителят им е достойният настоящ обновител на религията – призован да спаси света. Общото между всички тях е, че те се капсулират в себе си и се разграничават от политическия ислям. В това отношение те са безвредни за светския режим, но не са и безразлични на националната служба за сигурност, която зорко бди над опазването на светския характер на държавата. Една от групировките „джемаат – нурийе“ известни като нурджий, още при създаването си стартира с молитвата: „Господи! Опази ме от дявола и политиката!“ Основното им четиво в опознаване на вероучението не пропуска да отбележи необходимостта от тази молитва.
    Има групировка, която също произлиза от турските среди, но се създава под покровителството на Германия и призовава смело да се издигне политическия ислям. Докато съществува войнствения ислям срещу Русия групировката „халифат“, чийто последователи са известни като капланджий, и други подобни, се толерираха от образцови западни държави като „борци за права и свободи“, а в ислямските страни поради заплаха за режима се преследват. Времената се промениха и в името на европейската сигурност те са отхвърлени и преследвани. Саудитсткия уахабизъм създаден от английския колониализъм и използван от американския глобализъм извън свещената земя е вече сред крайните радикални течения, а в родината си той е вече два вида „умерен и радикален“.
    В Пакистан бе създадена друга групировка, която призовава за реформи в религията, разграничава се не само от политическия ислям, но от неговите културни ценности. Известното пакистанско братство „ал ахмадия“ бе много добре прието на Запад като светски вариант на исляма. След атентатите на 11 септември 2001, не само икономическата криза, но и терористичното дамгосване удари всяка една от тези течения включително и братството. Те бяха създадени, за да докажат през прехода към демокрация, че атеистичният комунистически режим е техен основен враг, а толериращият ги Запад техен съюзник. Подобна роля изигра и покойният папа Йоан Павел Втори, който призова католиците в посткомунистическите страни да следват примера на образцовия Запад, чиято цивилизованост се състои в раздаване на религиозни свободи. Прехода отмина и много от необходимите за демокрацията постулати в името на сигурността станаха излишни, дори вредни, защото Новия световен ред е вече факТ.“

    ЦИТАТ НА В-К. „СТАРОЗАГОРСКИ НОВИНИ“

  3. […] Виж също : Протестите в Сирия Египетските протести Развитие на войната в Либия Либийския фронт – противоречиви сигнали Либия и Запада – а сега накъде? Турция – нова Османска империя или следващият член на ЕС? Реформите в арабския свят […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: