Израелско-арабската война 1948-1949


Първата Израелско-арабска война започва през 1948 година, година след като ООН решава да приеме създаването на еврейска и арабска държава в Палестина. Втората не се създава, тъй като след изтеглянето на британските войски от Палестина арабския свят обявява война на Израел. Часове след обявяването на независимостта. От едната страна на конфликта е Израел. Отдругата :

  • Египет
  • Сирия
  • Йордания
  • Ливан
  • Саудитска Арабия
  • Йемен
  • Ирак
  • Палестинските партизани от Джаиш ал-Джихад ал-Мукадас (Армия на Джихада)
  • Палестинските партизани от Арабската Освободителна Армия
  • Либийски и алжирски доброволци

Често в медийното пространство се лансира идеята, че целта на арабските сили не е била унищожението на Израел, а запазване на арабските територии. Териториите са били не на Египет, Сирия, Йордания и т.н., а на палестинската арабска държава (според плана на ООН). В края на войната Египет окупира ивицата Газа, а Йордания – Западния Бряг. Като аргумент, че арабската коалиция не си поставя за цел елиминирането на Израел много про-палестински историци и активисти дават идеята, че Израел превъзхожда противниците си числено и от гледна точка на въоръжението. Но идеята, че Израел с „могъщите“ си танкове и самолети разгромява арабите още от първите дни на войната не отговаря на историческите факти.

ЧИСЛЕНОСТ

Често се дава аргументът, че израелските сили са имали числено превъзходство над арабите, тъй като последните са били млади държави, току-що получили независимостта си от колониалните империи. Сравнително популярен мит.

АРАБСКИТЕ СИЛИ

  • Палестинските партизани от Джаиш ал-Джихад ал-Мукадас (Армия на Джихада) и Арабската Освободителна Армия са наброявали 3,000 души в началото на войната. В пикът на неконвенционалните сражения (преди изтеглянето на британците) броят им достига 6,500 души.  Става дума за организирани и въоръжени отряди със стриктна йерархия, действащи като партизански групи. Често биват бъркани с нередовните арабски „войници“ – селски и градски организатори, без особена подготовка и структура.
  • Египет е сред първите държави, които изпращат войници в първите дни на войната. Именно в тези стадии египетските войски са разчитали на 10,000 души жива сила. По време на първото примирие успяват да увеличат тази бройка на 20,000 души, а в края на войната – 40,000 души.
  • Йордания влиза във войната едва с 4,500 души, а към края броят им намалява до 3,000. Йорданската армия няма особено влияние върху сраженията, заразлика от йорданския Арабски Легион. Същия обаче е абсолютно независим от Йордания и действа самостоятелно (виж долу).
  • Арабския Легион е съставен е от ветерани от Втората Световна Война и ръководен от британския генерал Джон Глъб. Действа като независим, извън юрисдикцията на властите в Аман. Още преди Израел да обяви независимост легиона участва в сражения с евреите, навлизайки в Британския Мандат Палестина, убивайки въоръжени и невъоръжени (бъдещи) израелци. В началото на войната в Палестина са изпратени 6,000 души, а в края на войната всички 12,000.
  • Сирия участва влиза в сраженията с 3,500 души, като към края на войната нарастват до 5,000.
  • Ирак влиза във войната с 3,000 души. По време на първото примирие вече 10,000 иракски войници са изпратени на фронта, а в края на конфликта – 18,000. Войниците са граждани на Ирак, но много от тях действат като отделни формирования, под йорданско командване (не са включени в горните данни).
  • Ливан участва с 1,000 души, но болшинството от тях (тези под ливанско командване) не влизат в преки сражения. Тези, които участват в битки го правят под флага на Йордания.
  • Саудитска Арабия осигурява 1,200 войници за коалицията, командвани от Египет и Йордания (С.А. няма граница с Израел).
  • Йеменски доброволци (около 500) участват в йорданската армия.
  • Алжирските и либийските доброволци допълват коалицията с 1,000 души.

ЕВРЕЙСКИТЕ СИЛИ в деня на независимостта са съставени от Хагана (19,000 боеспособни мъже и жени), Иргун – 3,000 и Лехи – 800. Още в началото на войната всички сили са обединени в Израелските Отбранителни Сили. Числеността им в различните периоди е следната :

  • 15-ти Май (началото на войната) – 29,677
  • 4-ти Юни – 40,825
  • 17-ти Юли – 64,686
  • 7-ми Октомври – 88,033
  • 28-ми Октомври – 92, 275
  • 2-ри Декември – 106,900
  • 23-ти Декември – 107,652
  • 30 Декември – 108,300

Редно е да се отбележе, че това са данни за общата численост на силите, което включва фронтоваци (въоръжени войници), тиловаци, координатори, механици, обслужващ персонал и т.н. В началото на войната от 29,677 около 23,000 са боеспособни, а останалите изпълняват непреки военни дейности. Не всеки войник е разполагал оръжие поради липса на такива. Данните за арабските сили отговарят на реални им брой, тъй като щабовете и организацията се извършват от съответните държави, а тамошните военни не се числят към „изпратените“ на фронта. В началото на войната 34,000 хиляди араби се изправят на бойното поле срещу 23,000 евреи. Към края на войната от двете страни са 88,000 арабски войници и 110,000 израелски военнослужещи (не войници).

ВОЕННА ТЕХНИКА

Често се твърди, че още в началото на войната израелските разполагат с по-голям брой танкове, самолети и оръдия. Това твърдение не е подкрепяно дори и от сериозните арабски историци, а е по-скоро плод на медийна пропаганда, тъй като в деня на своето създаване Израел не разполага с нито един танк, оръдие,  или модерен самолет. Единствените налични самолети са били пощенски и разузнавателни двуплани от ерата на Първата Световна Война. Абсолютно неадекватни за сражения от средата на века. Първите си танкове Израел купува по време на първото примирие (юни-юли).

ТАНКОВЕ
Израелските танкови сили разполагат през войната с :

  • Хочкис 39 (The Char léger modèle 1935 H modifié 39) – 11-тонен френски танк от 1935 година, смятан за анахронизъм от всички военни по света още при нападението на Германия над Франция (1940). Въпреки това десетте танка от този модел, с които Израел успява да се сдобие са гръбнака на армията (през цялата война Израел разполага с общо 28 броя танкове от 4 модела). Въоръжен е с 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
  • Кромуел – британски танк, 28-тона, клас „лек“, с едно 75мм оръдие и 2 броя 7.92мм картечници. Израел придобива общо 2 танка от този модел през войната. Имат решаващо значение при битката за Латрун (днес танков музей в Израел).
  • Валънтайн – британски танк на Викерс-Армстронг, използвани са общо два броя – единия с 40мм оръдие, а другия с 57мм. И двата разполат с 7.92мм картечница.
  • Шърман – пословично неефективния американски танк. Макар да е най-произвеждания в света танк по време на Втората Световна (50,000 броя), едва 14 влизат в израелските редици. Закупени са от италиански автоморги (за скрап) и пратени в Израел. Монтирани са им 75мм и 105мм оръдие, като са им направени множество модификации. В началото танковете Хочкис са гръбнака на армията, но до края на войната най-големи заслуги имат именно танковете Шърман.

Арабските сили разполагат с 9 модела танкове.

  • Матилда 2 – 25-тонов британски пехотен танк. Произвеждал се е от Викерс-Армстронгс от 1937 година. Въоръжението му се състои от 40мм оръдие и 7.92мм картечница.
  • – Р35 – 10-тонния лек френски танк, произвеждан от Рено от 1934 година. Въоръжение – 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
  • Р39 (Р40 или Р35\40) – модификация на Р35 с по-добро оръдие, увеличена броня и по-мощен двигател.
  • Шърман – 33-тонния среден американски танк, произвеждан от 1942. Въоръжение – 75мм оръдие; някои варианти са били с 105мм американско или френско оръдие. Една 12.7мм картечница и 2 броя 7.62мм (х51мм). Използвани от Египет.
  • М22 – 7.4-тонен лек американски танк, 37мм оръдие и 7.62х51мм картечница, от 1942 година. Използван от Египет.
  • Марк 6 – 5-тонен лек британски танк, произвеждан от Викерс-Армстронгс от 1936 година. Използван от Египет.
  • Панцер 4, ФТ-17 и Марк-4 остават в резерва на арабските сили, като Панцер 4 е използван от египтяните като станционално оръдие в пустинята Синай на границата с Израел.
  • Освен танкове, арабите разполагат и с няколко военни машини на танкови шасита (самоходни оръдия/самоходни артилерийски установки)
  • В средата на войната от арабската коалиция само Египет разполага с 5 пъти повече танкове (132 или 135), отколкото Израел разполага през цялата война (28). Отделно Сирия разполага с 45 единици Р-35 и Р-39. Сумарно арабската коалиция превъзхожда Израел по брой танкове 7 пъти.

АРТИЛЕРИЯ

Арабските сили през войната разчитат на :

  • 150мм СИГ33 – немско оръдие. Използвани са в самостоятелен вариант или монтирани на шасита от танковете Панцер-1 и Панцер-2 (САУ)
  • Брен Гън Кериър – британско шаси, с възможност за монтиране на различни оръдия. В случая са използвани .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия (като последните са сирийски модификации).
  • Лорейн 38Л – френско самоходна установка (шаси), на която са монтирани 65мм оръдия.
  • 2 паундови/40мм оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
  • 6 паундови/57мм оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
  • Арабската коалиция разполага и с разнообразен  арсенал от минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Израелската Армия е разполагала до края на войната с :

  • 2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
  • Наполеончикс – израелското наименование за 65мм френски оръдия на дървени колела от 1906 година. Смятани са за анахронизъм още през Първата Световна Война (1914-1918)
  • 75мм френски оръдия – уголемен вариант на Наполеончикс, на въоръжение влизат едва няколко броя
  • 120мм френски миномети (нарезна цев)
  • Давидка – минохвъргачка, местно производство. Измислена и произведена в еврейски цехове. Нетрадиционния й начин на действие я е правил практически неизползваема в реални сражения (в поддържаща роля, като лека артилерия или за обсада)
  • Музейни експонати – сред най-интересните елементи от израелското въоръжени през 1948-1949 са оръдията от 19-ти век, намиращи се във военни музеи. Преработени са в местни работилници, но ефективността им е била ниска.
  • Заразлика от арабските сили, Израел не разполага със самоходна артилерия.

САМОЛЕТИ

Арабските сили разполагат със Спитфайър, Мк9, Т-6Т, Ц-47 Дакота, Хоукър Хърикейн, Авро Ансон. Макар Израел да не разполага с нито един боен самолет в началото на войната, в нейния край арабските сили имат по-малко – от нула до края на войната от Чехословакия са купени близо 100 (на фона на 75 арабски). Трябва да се признаят и уменията на египетските инженери, които успяват да превърнат военните транспортни самолети Ц-47 Дакона в бомбардировачи. Но египетските сили така и не успяват да използват потенциала им докрай, тъй като е съществувала пословична липса на координация между различните части. Египетската артилерия, пехота, танкови войски и авиация почти не действат синхронно, за което отново след войната е обвинен египетския генерал Мулави. Отговорност носи обаче тактическото командване – единствените случаи, в които египетската артилерия, бронетехника и авиация действат синхронно е при ръководените лично от Мулави операции.

Еврейските сили не разполагат с нито един боен самолет в началото на войната (и съществуването на Израел), противно на мнението на много хора. Единствените самолети, които са имали са биплани от Първата Световна Война или междувоенния период – разузнавателни, пощенски. Но дори бойните биплани вече са смятани за част от миналото в началото на Втората Световна Война (1939). По време на войната обаче Израел успява да се сдобие с :

  • Б-17 „Летящата Крепост“ – общо 3 броя са закупени на черния пазар, като 1 е свален и никога не каца в Израел.
  • Спитфайър – заедно с Авиа С-199 са купени от Чехословакия, единствената страна през войната, която продава на Израел оръжия, тъй като САЩ налагат оръжейно ембарго на Израел.
  • Авиа С-199 (чешки вариант на Месершмит Бф109) – заедно със Спитфайър са гръбнака на израелската авиация.
  • П-51 Мустанг
  • ДеХавиланд Москито – общо 3 броя, един от които е оставен в пустинята от британците, но в негодно за летене състояние и е използван за обучение на авиомеханици. Друг е свален над Корсика преди да вземе участие във войната. От 3-те само един взема участие.

САЩ налагат оръжейно ембарго на Израел през 1948, поради което от голямо значение се оказват произведените в местните работилници – нелегални до изтеглянето на британците, но продължили да произвеждат след това. Произведени са общо 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 копия на гранати Миллс и 16,000 копия на британските картечни пистолети „Стен“.

Оръжейното ембарго е наложено от САЩ през 1947, половин година пред началото на войната и е било насочено изобщо към региона. Но е влияело единствено върху морските доставки на оръжия, които са единствения източник на Израел/евреите. В действителност арабските държави не са купували оръжието си по време на войната, а са разполагали с него преди нея, а морското ембарго не е имало никакво влияние над тях. Единствено Прага нарушава наложеното от Вашингтон оръжейно ембарго и Израел закупува от Чехословакия в хода на войната :

  • 35,000 ръчно-зареждащи (болтови) се пушки Маузер К98
  • 5,000 копия на немските картечници МГ34
  • 900 картечници Вз-37
  • 25 самолета Авиа С199
  • 61 самолета Спитфайър
  • 3 самолета Б17 „Летяща Крепост“

Въпреки всичко Израел успява да победи във войната за своята независимост. Една от основните причини е бойния дух на евреите. За арабските войници загубата е означавала национално унижение, но за евреите тя е била недопустима – Израел се бори за своето оцеляване.

На южния фронт в пустинята Негев египетските сили във всеки един момент разполагат с превъзходство във въоръжението. Командващия египетските сили ген. Ахмед Али ал-Мулави е оценен като компетентен, макар и не иновативен лидер от военните историци и анализатори (по-късно обаче у дома е сочен за главен виновник за провала и е уволнен). В последните стадии на войната израелските части успяват да избутат египтяните зад границата и навлизат в Синай. Този развой на събитията е в противоречие с британските интереси – между Лондон и Кайро съществува военно споразумение за взаимопомощ. Позовавайки се на него британците заплашват Израел от военна намеса и изпращат намиращите се на източното крайбрежие на Суецкия канал войски. Британски самолети започват да летят над Синай и южните райони на Негев. От Тел Авив нареждат на ИДФ да се изтегли до Негев (между 4 и 6 Януари).

Преди 2500 години китайският философ Сун Дзъ пише :

Постави ги пред унищожение и те ще оцелеят. Хвърли ги в смъртоносна клопка и те ще живеят. Единствено когато са в опасност хората са способни истински да се борят за победа.

.

5 Отговора

  1. Този постинг у мен предизвиква сериозно недоумение.
    Той съдържа купища данни, бройки, но нито дори едно-единствено позоваване откъде е взета тази информация.
    Редица изказвания съдържат вътрешни противоречия, някои от които забелязани от автора и се правят опити за маскирането им. За да не бъда голословен – напр. – за израелците се прави разграничението военен и персонал с логистични функции, а за арабските армии – не. Авторът прави уточнение, че арабските армии си имали щабове в своите страни. Това какво значи, че по тази причина в Палестина не е имало артелчици и снабдители, така ли?
    Танковете Шърман са „пословично неефективни”, но им били направени модификации и до края на войната имат основна заслуга. Кое от двете е вярно, все пак?
    Да следваме структурата на изложението.
    „Често се дава аргументът, че израелските сили са имали числено превъзходство над арабите, тъй като последните са били млади държави, току-що получили независимостта си от колониалните империи. Сравнително популярен мит.”
    Ирак е независим от Великобритания от 1930 г., Египет – от 1936 г., а Сирия и Ливан добиват суверенитет от Франция през август 1945 г; Трансйордания се отделя едва през 1946 г. от Британската империя – „Оксфордска история на 20. век”, Съставители – Майкъл Хаурд, Уилям Роджър Луис, С., КИК „Труд”, 2000 г., стр. 297, 300; също и Морис Ваис, „Международните отношения след 1945 г.”, С., „Кама”, 2004 г., стр. 49
    Кое тук е мит, че нещо не разбрах?
    Евреите имат свои институции в Палестина още от времето на Британския мандат – напр. въоръжената армия Хагана е създадена през 1920 г. (Деннис Айзэнберг, Ури Дан, Эли Ландау) и разполага с разполага с 10 000 мобилизирани мъже, както и с 40 000 резервисти още през 1936 г.
    Направо е неприлично да не споменеш и богатия терористичен и боен опит, който тези организации, които после изграждат израелската армия, са имали в операции срещу британците и палестинците…
    Твърдението, че през цялата война израелските сили имат както числено, така и материално превъзходство се радва на широк консенсус от цялата световна историопис, включително и редица израелски историци.
    В общи линии, цялата статия прилича на един елементарен преразказ на стари и традиционни тези на официалната израелска историография, в която всичко около създаването на държавата трябва да е много героично. Обаче дори елементарна справка в Уикипедия показва, тези твърдения не са споделяни дори и от новите израелски историци, които имат предимството да ползват както израелски, така и някои арабски архиви и да не са обременени с пряко участие във въпросните събития.
    The official version said that the balance of power was in favour of the Arabs; the New Historians said that Israel had the advantage both in manpower and in arms
    The official version said that the Arabs had a coordinated plan to destroy Israel; the New Historians said that the Arabs were divided
    http://en.wikipedia.org/wiki/New_Historians
    Ще цитирам още няколко разнообразни източника, които са само част от местата, в които може да се прочете, че твърденията на автора не отговарят на истината: „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, Патрис Тушар, Кристин Бермон – Буске, Патрик Кебанел, Максим Льофевр, под общата редакция на Патрис Тушар, С., „Кама”, 2005 г.; Анри Лоранс, „История на Арабския Изток 1798-1945”, С., Кама, 2010 г.; Владимир Чуков, „Арабският Близък Изток и Централна Азия”, С., „Изток – Запад”, 2006 г.; William Cleveland, “A History of the Modern Middle East” и др.
    Както самият автор признава, голяма част от арабите са доброволци – разбирай, зле обучени и въоръжени.
    Както вече стана ясно, данните за числеността на армиите са неверни, най-малкото защото еврейските доброволци, участвали в различни армии в битката срещу нацизма, по данни на 3 независими източника, са над 26 000.
    Хубаво де, Египет може да има много танкове. Египет е голяма страна, какво значение има, че край Кайро или на границата му с Либия, където са били важни танкови сражения през ВСВ, има танкове. Според теб колко от тях се бият в Палестина?
    Същата работа и с артилерията и самолетите – модели, калибри, но никакви цифри за съотношенията… а те са в полза на израелците…
    Според Майкъл Шапиро – „100-те най-влиятелни евреи на всички времена”, Енциклопедия – класация, С., Издателство „Репортер”, 1994 г. – американските евреи предоставят 50 млн. долара за закупуване на оръжие.
    Чехословакия доставя оръжие с благословията на СССР, а и никой не може да изкриви фактите, че САЩ признават Израел минути след създаването му. Емберго наистина има, но то е по-рано, докато американската администрация все още се е колебаела какво решение да вземе.

    • Марияне, но ти не опорваш дадените от мен данни (Полак, Морис…) с други източници. Ти просто даваш нови данни за други неща, но не даваш други данни за нито едно мое твърдение. Това, че през 1936 Хагана разполага с Х хора не пречи през 1948 да разполага с У и едното е нелогично да се дава като аргумент за невярността на другото. Представи алтернативна бройка и тогава кажи, че това, което пиша не е истина.

      ”…За да не бъда голословен – напр. – за израелците се прави разграничението военен и персонал с логистични функции, а за арабските армии – не. Авторът прави уточнение, че арабските армии си имали щабове в своите страни. Това какво значи, че по тази причина в Палестина не е имало артелчици и снабдители, така ли?…”

      Правя разграничение, тъй като е нужно да се направи разграничение, а и повечето автори го правят. Войник – човек с пушка. Военнослужещ – човек от армията, не непременно войник. В началото на войната от тези, които служат в армията 80% са войници. Разграничението не се прави при арабските държави, тъй като това са само изпратени войски, войници.

      ”….Танковете Шърман са „пословично неефективни”, но им били направени модификации и до края на войната имат основна заслуга. Кое от двете е вярно, все пак?….”

      И двете. Шърман винаги са неефктивни. И през Втората Световна (когато САЩ хвърля 50,000 броя в Европа и Афррика) са 100 по-скапани от Тигър 1, 2, Панцер 4, Т-34, Пантера и т.н. Но те имат основните заслуги за САЩ. В Израел 1948 – може и да са тенекиени кутии, но това са имали и това са използвали. Най-големите заслуги идват от това, че извършват най-много работа (да речем разрушавайки вражески танкове). Не знам какъв е проблема – и двете страни (Израел и Египет) са ползвали Шърман, и в двата случая е бил калпав танк. Но е бил песен в сравнение с другите антики, които са ползвали.

      За независимостта на арабските държави – добре, защо ми даваш толкова източници, не съм оспорвал това. Оспорвах аргумента, че понеже са млади са имали по-малко войска. Ако те са държави на няколко години, то Израел е на няколко часа. И защо трябва да се дава логически аргумент при наличие на фактически аргумент (точни бройки)? Каква ти е тезата?

      „…Направо е неприлично да не споменеш и богатия терористичен и боен опит, който тези организации, които после изграждат израелската армия, са имали в операции срещу британците и палестинците…..”

      За съжаление е имало и атентати, но болшинството от опити е от отбрана на села, нападнати от арабски отряди. Аз не споменавам много неща – не споменавам, че често иззетите оръжия от еврейските групи са давани от британците на арабските отряди. Не споменавам, че много евреи и араби са асове от ВСВ. Не споменавам, че британците са обучавали и евреи, и араби (за полицаи). Нямам претенции темата да е всеобхватна. Но е странно, че хем тръгваш да поясняваш, хем не поясняваш за „другата” страна.

      ”…. Твърдението, че през цялата война израелските сили имат както числено, така и материално превъзходство се радва на широк консенсус от цялата световна историопис, включително и редица израелски историци….”

      Далеч не се радва на никакъв консенсус, всъщност сериозните военни историци не пишат подобни небивалици. Ти обаче не правиш разлика между началото на войната и края. Ще конкретизирам :
      – численно превъзходство – отначало не, в края – да.
      – няма как да се твърди, че отначало евреите имат техническо преимущество, поради липса на бойни самолети, танкове и оръдия. Подчертавам липса.
      – до края на войната арабите имат 5-10 пъти повече танкове, оръдия и бронирани машини. В средата на войната от арабската коалиция само Египет разполага с 5 пъти повече танкове (129 или 135), отколкото Израел разполага през цялата война (28).
      – макар да започват войната без боен самолет, евреите постигат въздушно превъзходство до края на войната.

      И да, очевидно Израел има преимущества, предвид че печели войната. Но не техническо, не е логистично, не и численно (както се разбрахме – освен в края на войната). Еврейските сили имат предимство, че могат да концентрират усилията си, докато арабските сили са пръснати на по-широк фронт, с по-лошо командване са (изключение – Арабския Легион), без добра комуникация, с по-нисък боен дух, по-малко от тях са ветерани от ВСВ. А мнения в Уикипедия има много, повече ме интересуват точните данни.

      ”….Както самият автор признава, голяма част от арабите са доброволци – разбирай, зле обучени и въоръжени…..”

      Голяма част? Няколко хиляди. Не бъркай доброволци с „изпратени от държава Х войници да се бият под знамето на държава У”. Зле обучени – да (изключение – Арабския Легион). Зле въоръжени – не. Били са сравнително добре въоръжени – за всеки войник пушка и патрони, достатъчно гориво и резервни части за машините и т.н.

      „…Ще цитирам още няколко разнообразни източника, които са само част от местата, в които може да се прочете, че твърденията на автора не отговарят на истината…”

      Казваш „неверни”, но не казваш кое, просто даваш информация за други неща, а не опровергаваш това, което пиша.

      ”… Както вече стана ясно, данните за числеността на армиите са неверни, най-малкото защото еврейските доброволци, участвали в различни армии в битката срещу нацизма, по данни на 3 независими източника, са над 26 000….”

      Да, повече евреи-ветерани от ВСВ е имало от арабите. 26,000 – добре. И? Това, че един войник е бил опитен не го прави двама души, нали?

      ”… Хубаво де, Египет може да има много танкове. Египет е голяма страна, какво значение има, че край Кайро или на границата му с Либия, където са били важни танкови сражения през ВСВ, има танкове. Според теб колко от тях се бият в Палестина?…”

      Извинявам се за грешката. Не съм уточнил, че представените данни са за пратени на фронта танкове. Не знам общо колко са имали да си призная, интересуват ме само изпратените. Иначе казано – само Египет разполага с 5 пъти повече. Като брой. Използвали са ги като глупави французи (за поддръжка на пехотата), но това е друга тема.

      ”…. Същата работа и с артилерията и самолетите – модели, калибри, но никакви цифри за съотношенията… а те са в полза на израелците……”

      За артилерията не си прав, иначе – да, така е. Никой не отрича, че войната завървша с израелско превъзходство във въздуха. Не съм ги дал, тъй като имам сумарна бройка за бойна авиация, но не и всеки модел поотделно, но си прав – 50 бойни самолета. Израелско превъзходство 2 към 1. Това е в края на войната. В началото Израел просто няма бойни самолети и артилерия.

      ”…. Според Майкъл Шапиро – „100-те най-влиятелни евреи на всички времена”, Енциклопедия – класация, С., Издателство „Репортер”, 1994 г. – американските евреи предоставят 50 млн. долара за закупуване на оръжие….”

      ОК, и? Това на кое мое твърдение противоречи? А с колко милиона долара са разполагали всички тези арабски държави, знаеш ли? 

      ”…. Чехословакия доставя оръжие с благословията на СССР, а и никой не може да изкриви фактите, че САЩ признават Израел минути след създаването му. Емберго наистина има, но то е по-рано, докато американската администрация все още се е колебаела какво решение да вземе….”

      Статията разглежда само военните аспекти. САЩ признават веднага Израел? Неофициално – да, официално през 1949. Първата страна, която официално признава Израел е СССР. За мое голямо съжаление. Ебмаргото – както съм написал в статията то е от 1947. Написано е за да илюстрира, че противно на схващането на много хора САЩ не помага на Израел с нито една стотинка или патрон през войната, а налагат ембарго.

      Пак ти казвам – мислих, че ще дадеш различни на дадените от мен цифри. Но ти просто даваш данни за съвсем други неща. Дай различни данни за нещо и тогава да спорим.

  2. Нямам претенции статията да е всеобхватна, но добавих някои неща :
    -танкове/Арабски сили/последна точка
    -самолети/арабски сили
    -последния параграф – за ген.Мулави, южния фронт и британската намеса

  3. […] завършва с успех за Тел Авив (за повече информация виж Израелско-арабската война 1948-1949). В хода й са пленени близо половината от териториите, […]

  4. […] вземания на заложници част 2 Израелско-арабската война 1948-1949 Тихия палестински проблем – Ливан и […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: