Израелската армия, Газа и Тавор


След години опити, модификации и поправки, щурмовият автомат Тавор е на път да замени М16 и М4 като щатно оръжие на израелските отбранителни сили.  Това решение взето след успешното използване на оръжието и добрите отзиви от него, по време на операцията Излято Олово в ивизата Газа. ИДФ(IDF – Israel Defense Forces, Израелски Отбранителни Сили) са приключили изучаването на поведението на Тавор. След битките в Газа беше подготвен доклад, който бе пратен на бриг. генерал Йоси Бушнер от парашутните войски, майор-генерал Ави Мизрахи от  командния състав на сухопътните войски на ИДФ. Засега не се предвиждат никакви промени, доработки или модификации, тъй като Сухопътното Командване не е намерило нищо, което да им нужда от подобрение. Производител на оръжиета са Israel Weapon Industries, които пък са част от Israel Weapon Industries. От Сухопътното Командване на ИДФ уверяват Ури Амит, директор на Israel Weapon Industries, че оръжието е превъзходно и няма оплаквания отстрана на войниците. Оръжието е използвано от израелски войници за първи път по време на Операция Отбранителен Щит в Западния Бряг на река Йордан през 2002 година. Тогава израелски армейци се сражават с  въоръжени партизани от терористичните организации Хамас и Фатах(съответно въоръжените им крила „Бригадите на ал-Касам“ и „Бригадите на Мъчениците от ал-Акса) и служители на силите за сигурност на Палестинската Автономия. Оръжието е щатно за бригадата Гивати от Август, 2006. Новопостъпилите в бригадата Голани също използват оръжието от Август, 2008. По повод засечките в предишните варианти от Сухопътното Командване съобщават, че безпогрешното представяне на оръжието в Газа е резултат от множеството подобрения, които са направени от инженерите, след препоръките на военнослужещите. От бригадата Голани са дадени изключително добри отзиви за Микро-Тавор, един от вариантите на оръжието, както и от батальонните командири на частта. Популярността на ТАР21 расте и сред чуждестранните армии и купувачи. Тавор21 действа на принципа „булпап“ или „булпъп“(bullpup), в който повечето от механиката на оръжието е изместена в приклада, което скъсява оръжието  с 30-40см(дължината на един приклад), като това не рефлектира върху представянето му.

Освен в Израел, оръжието е на въоръжение в :

Колумбия – Колумбийската армия използва Тар21 за своито специални подразделения Agrupación de Fuerzas Especiales Antiterroristas Urbanas.

Грузия – от 2006 година Грузинската Армия поръчала 7,000 бройки Тар21, пълен комлект. Договра е за 65 милиона долара и включва различни модели от серията Тар21, инструменти за поддръжка, пълен комплект приспособления, гранатомети и други. Тар21 ще замени съветския АК-74, по настоящем използван от грузинските специални части, които имат персонал 7850 души.

Гватемала – гватемалската полиция използва Тар21 като щатно и специално оръжие(виж Policia National Civil)

Индия – през 2002 година Индия подписва договор за 3070 единици Тавор на стойност 17.7 милиона долара. Предназначение са за индийските специални части, някои от моделите на Тавор са екипирани с турската подцевна гранатохвъргачка MKEK T-40, 40мм.

Португалия – известно количество Тар21 са използвани от португалските Polícia Judiciária, специални части като Група за Спецални Операции към Националната Републиканска Гвардия и други. Впротиворечиво решение е избрана обаче немската пушка Г-36, която е от съвсем различен клас оръжия и според повечето анализатори е непригодна за тази роля.

Тайланд – Кралската Армия на Тайланд е купила 15000 пушки Тар21, като втора партида от 15037 е поръчана през Септември, 2008 година. По-късно е започната и доставката на други 13868 пушки, чието плащане става на три вноски.

Украйна – Юрий Лусченко, министър на вътрешните работи на страната, обявява през Октомври, 2008, че Israel Weapon Industries ще работят заедно с украинския изследователски център РПС Форт върху производството на пушките, които ще влезнат на въоръжение в украински полицейски и армейски части.

Долу – Тар21, служба в Азербайджан

Долу – Тар21, служба в Колубмия

Долу – Тар21 на служба в Индийските Парашутни Войски

Долу – Тар21, служба в Индия

За повече информация
http://world.guns.ru/assault/as30-e.htm
http://www.israeli-weapons.com/weapons/small_arms/tavor/Tavor.html









Политическата изолация на Иран


Ислямската Република Иран е една от сравнително изолираните държави в политическо, военно и икономическо отношение. Освен наложеното ебмарго аятоласите и президентите са се съобразявали и с лошите си отношения с много държави в региона.

Ето и едно кратко описание.

ОАЕ(Обединени Арабски Емирства) – отношенията на Персия с арабската страна са сравнително добри в икономическо отношение, но има териториални спорове между двете държави за островите Абу Муса и двата персийски острова Тунб ал-Кубра и Тунб ал-Сугра.

Ирак – Иран и Ирак възстановяват дипломатически отношения малко след дългата си война, но все още не са стигнали до консенсус за точната граница и се дават като аргумент какво е било повреме на войната и какво е било преди нея. Също така Иран и Ирак имат проблем с достъпа до Шат ал Араб.

Азербайджан и Туркменистан – отношенията с тези две бивши съветски републики също не са добри. Морските граници между трите държави в Каспийско море не са договорени. Преди падането на СССР е имало 50 на 50 споразумение между Москва и Техеран, но след 1991 новите държави имат свои претенции.

Бахрейн – Иран има исторически претенции върху тази малка държава, чието население е основно шиитско, за разлика от повечето им съседи. Има също и немалко етническо персийско малцинство в Бахрейн (мнозинството са араби). Чрез резолюция на ООН се е стигнало до съгласие с шаха на Иран, но след 1979 Хомейни възражда старите искания.

Египет – Египет е оказвал подкрепа на Ирак по време на Ирано-Иракската война, а след примирието с Израел през 1978 година и приютяването на изгонения шах на Иран от Ануар Садат двете държави скъсват дипломатически отношения. Постепенно отношенията се затоплят през 90-те години,  но за значителни промени не може да се говори, предвид про-американската политика на Кайро.

Кувейт – повреме на Ирано-Ираксата война Кувейт снабдява Ирак с оръжия, медицински суровини и други провизи, неведнъж са нападани и от иранската армия. За първи път през 2006 от 27 години иранския президент Ахмединаджад посещава страната, но макар икономическите взаимоотношения да са сравнително стабилни, шиитите в Кувейт се смята за пета колона от сунитското мнозинство, нещо типично за региона.

Саудистска Арабия – също подкрепя Ирак по време на войната, религиозните търкания между страната и Иран са силни. Хомейни неведнъж е призовавал мюсюлманите в СА да свалят от властта царуващата династия. Подписани са няколко договора за сътрудничество, но като цяло отношенията са студени, търговският обмен – минимален. Саудитска Арабия е сунитска държава(95% от населението), а свещенните за Исляма Мека и Медина са нейна територия. Иран е шиитска държава и играе ролята на лидер на шиитите по света, като голяма част от тях са в различни провивции на Ирак, Ливан, Бахрейн.

Сирия – един от най-верните партньори на Иран. Повреме на Ирано-Иракската война Сирия и Либия са единствените арабски държави, които подкрепят Иран. В случая на Сирия е по геополитически интереси – Сирия е съсед на Ирак и лидерите на двете държави неведнъж са изразявали лошото си отношение един към друг, макар политическите им върхушки да имат общ идеологически корен. Иран и Сирия имат подписани много договори за сътрудничество. Общите им врагове САЩ и Израел ги карат да забравят етническите, културните и религиозните си различия. Сътрудничеството е силно изразено във военно отношение. Интересен е и новия подход на сегашния сирийски държавен глава, факт, притесняващ Техеран.

Индия – важен партньор на Иран, икономически и стратегически. Търговският обмен е голям, двете държави имат общ враг – Пакистан, и двете държави подкрепят северния съюз в Афганистан по времето на правителството на талибаните. Северният съюз е нееднородна организация съставена от различни групировки, носещи различни идеологии, подпомагани са от много арабски държави, Иран, САЩ, Русия, Индия, централно азиатските държави и др., като всяка страна е подпомагала най-удобната за нея фракция от конфедеративния съюз.

Афганистан – днес двете държави имат привидно добри отношения, но имат далеч повече проблеми. Афганските трафиканти, които пренасят опиум през обширната граница между двете държави е един от тях. Религиозните различия също не бива да се пренебрегват. Афганистан е етнически нееднородна държава, но 85% от населението изповядват сунитски Ислям. Макар пущуните(най-многобройната етническа група м Афганистан) и иранците да са близки етноси, на битово ниво съществуват сблъсъци, а на политическо – недоверие.

Пакистан – Иран подкрепят северния съюз през 90-те години в Афганистан, докато пакистанските служби дават подкрепата си на талибанското правителство. От тази гледна точка отношенията между Иран и Индия пък стават далеч по-логични. Религиозните различия и търканията по границата Иран-Пакистан също влошават отношенията им.

Китай – макар Иран да има добри отношения с Индия и лоши отношения с Пакистан, с Китай имат положителни такива. Търговския обмен е огромен, военното сътрудничество – също или иначе казано има сериозна китайска технологична и материална помощ за Иран. Техеран има поръчки за китайски изтребители, други самолети, леки оръжия и др. за Иран има немалко.

С.Корея – по обясними причини(Китай, Русия и САЩ) отношенията между двете страни са добри. Не толкова в търговско отношение, колкото във военното сътрудничество. Много от корейските модификации на руски оръжейни системи намират пътя си до Иран, в това число и балистични ракети. Интересен пример е иранската ракета Шахаб3. Сходства между ядрените им програми също не трябва да се пренебрегват.

Отношенията на Иран с Израел са повече от ясни, а тези със САЩ не трябва да вдъхват спокойствие в сърцата на иранските управници. Важно обобщение за Иранската политическа изолираност е фактът, че персийската държава няма граница с приятелска държава, в най-добрия случай отношенията са неутрални. Голяма роля играе и етническата нееднородност на държавата, като малцинствата и са компактни и географски обособени на области, а не урбанизирани и по квартали. Едва половината от жителите на страната са с персийско самосъзнание, останалите са кюрди, азери, араби, туркмени, гиляни, като у много от малцинствата има силно изразени сепаратиски настроения, които засега обаче властта в Техеран успява да държи под контрол.