Европа и турските ислямисти от ИХХ


ИХХ е турска, ислямистка организация, датираща от началото на 90-те години. Тя добива световна известност когато на 31-ви Март, 2010 година нейни активисти нападнаха израелски командоси, качващи се на борда на кораба Мави Мармара – част от т.нар. свободна флотилия. За повече информация в блога :

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа

Организацията е създадена в началото на 90-те години, но много преди това става известна, макар и за ограничена публика. Добива популярност по време на конфликтите в Босна и Херцеговина, Чечня, Азербайджан, Косово, Афганистан и др. Под прикритието на хуманитарна мисия, доставят оръжия, амуниции, а в определени случаи доброволци (муджахидини) на местните движения. Членовете на организацията са арестувани неведнъж в самата Турция поради връзки с терористични организации и терористична дейност преди сегашната ислямистка партия да се качи на власт. Датски експерти по ислямизма и тероризма предупреждават света за тази организация още през 2006 година, позовавайки се на връзките им с ислямистки групировки в Судан, Алжир, Чечня, Косово, Босна, както и западноевропейски „проекти“ на Саудитска Арабия.

През 2010 година активисти на организацията поемат път по море към Израел, крещеейки Евреи, помнете Хайбар, о, евреи! Армията на Мохамед ще се завърне!” (препратка към част от Корана, в която се описва клане на мюсюламнските армии над еврейско градче).
На развален ангийлски един от участнцити във флотилията заяви „Когато отидох на първия кораб исках да бъда шахид (мъченик), нямах този късмет. Втори път исках да съм мъченик, не проработи. Третия път, иншаала (ако Аалах повели) – ще стане шахид (мъченик)!“ – изявлението е на турски активист, излъчено по иранската ПресТВ.

Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, заявява предишната вечер по турската телевизия НТВ, че активистите „със сигурност ще окажат съпротива и няма да позволят на израелците да се качат на корабите”. Интервюто може да бъде видяно също и в сайта на ИХХ. „Ще им покажем какво означава да се качиш на кораб – ако Израел иска да се качи на кораба ще бъде посрещнат със силна съпротива”.

С оглед на тези събития Германското правителство забрани турската ИХХ, позовавайки се на връзките й с терористични организации. Съпартийци на италианския президент Силвио Берлускони предложиха ИХХ да влезе в списъка на Европейския съюз с терористични организации. Организацията също така получава и подкрепа от турското правителство начело с Ердоган, след идването на власт на ислямистката партия преди няколко години.

Израелските затвори и арабските „политически“ затворници


Няма затвор на света, който да е по-приятен от свободата. И никой нормален човек не би го предпочел. Но ако се направи класация за най-отвратителни затвори, израелските ще са на последно място. Често се говори за палестинските и други арабски „политически“ затворници в израелските затвори, които са третирани отвратително. Според много про-палестински активисти, както и според самите терористични групи израелските затвори са най-ужасното място на света. Но дали е така?

САМИР КУНТАР е арабин (друз) от Ливан, който през 1979 година (тогава е бил на 16 години) заедно с трима други въоръжени главорези от Палестинския Фронт за Освобождение влизат Израел. С лодка минават по море и слизат на брега на най-близкия град – Нахария (на около 7км от границата). Там те убиват един млад полицай (по думи на Кунтар той самият е изстрелял над 30 куршума в тялото му). Насочват се към първата жилищна сграда и отвличат 32-годишния Дани Харан и 4-годишната му дъщеря Еинат Харан. На плажа разстрелват Дани пред очите на дъщеря му. Веднага след това Самир Кунтар хвърля момиченцето на един камък и започва да блъска главата й в камъка с приклада на пушката си. Главата на момиченцето е премазана и тя умира на място.
Самир Кунтар е заловен от израелските власти и съден. Ако това се беше случило в САЩ, Русия, Франция, Англия или всяка друга държава този човек щеше да е осъден на смърт. Турските терористи от 80-те години в България са осъждани на смърт и екзекутирани. Но това е Израел и Самир Кунтар е осъден до живот. В затвора му бива разрешено да се ожени, в следствие на което държавата изплаща месечна издръжка на жена му (също осъдена за тероризъм). Самир Кунтар спира образованието си в Ливан на 14-годишна възраст, но се възползва от демократичните израелски закони и изкарва висше образование в затвора – Политология и Социология. Дипломата издава един от големите израелски университети, таксата плаща държавата. В затвора му е разрешено да гледа телевизия, да слуша радио, да чете вестници, да избира сам храната която яде и други. Така постъпва Израел с хладнокръвните убийци.
След сделка за размяна на затворници през 2008 година Самур Кунтар е пуснат в Ливан. Сирийският президент Башар ал-Асад го награждава с най-високият орден на държавата и го провъзгласява за герой. Лидерите на Хизбула го наричат „герой на съпротивата„, а Хамас публично му благодарят и го възхваляват. В цял Ливан настъпва еуфория, ливанците посрещат като национален герой човекът, гордеещ се, че е размазал черепа на 4-годишно момиченце. Фатах (уж по-умерената фракция) го обявява за „героичен борец за правда и свобода„. По официалната палестинска телевизия (ръководена от Фатах) пускат величаещи клипове и учат децата, че именно такива хора са нужни „за да се заличи гнусната ционистка държава от лицето на земята„, а лидерите наричат това „героично убийство на евреи„. В официално интервю Кунтар заявява, че „е добре да се заличи заразата наречена Израел от лицето на земята„. Казва още „Инша’ала (ако Аалах повели) ще получа шанс да убия още израелци„. Самир Кунтар – герой на „палестинската кауза“, Ливан и целия арабски свят, „политически“ затворник и мъченик. Когато еврейския-терорист Барух Голдщайн уби невинни араби израелските политици, журналисти, писатели и изобщо цялото общество го нарече „урод, който не е трябвало да се ражда“, „срам за евреите и юдаизма“ и „извратен дегенарат“. Гробът му беше минат от израелски булдозер, а съмишлениците му набързо вкарани в затвора. За такива хора в Дамаск, Бейрут, Газа и Рамала се организират банкети и биват натрапвани на малките деца като пример за подражание.

В израелските затвори в Западния Бряг има както араби, така и евреи. В тях затворниците сами избират менюто си, имат правото да изкарат университетска диплома, гледат телевизия и четат вестници. В историята на Израел има един осъден на смърт затворник – Адолф Айхман. За сметка на това екзекуциите са често срещана практика в палестинските затвори, където осъдени на смърт за убийство лежат до осъдени на смърт за продажба на имот на евреин. За кражба се реже дясната ръка, алкохолът в Газа е забранен, а магазините, които са се престрашили да го продават за запалени и разбити от Хамас. Ако си палестински обирждия, изнасилвач, любител на бира, терорист, човек с частен имот или убиец е по-добре да на си в палестински затвор, а в израелски – там няма никой да ти реже ръцете или да те разстрелва на площада. Ще учиш политология и ще избираш вечеря от дълго меню.

В израелските затвори осъдените и пазачите почти няма досег, въведана е вътрешно-затворническа автономия по ред причини. Интересни снимки от „лошите“ израелски затвори за убийци, крадци и изнасилвачи :

Сухой 30 и неговите модификации по света



Су-27 е един от водещите изтребители в света и гръбнака на руската противосамолетна авиация. Семейството на Су-27 включва и неговите модификации Су-27, Су-30, Су-33, Су-34, Су-35 и Су-37. За разлика от базовия модел не всичките гореспоменати за изтребители за въздушно превъзходств, а изпълняват и други функции – изтребители с общо предназначение – многоцелеви (т.нар. multi-role fighter, комбиниращ качества за борба с вражеската авиация и удари по наземни цели) и тактически бомбардировачи, предназначение за наземни вражески цели, но запазващи известни качества за борба с авиацията на противника (заразлика от щурмовиците). Семейството на Су-27 е на въоръжение в 15 държави, а са произведени близо 1000 броя с още много поръчани модели.

В статията е описано внедряването на машините в алжирските, венецуелските, малайзийските, индонезийските и индийските ВВС. Различните модификации от семейството на Су-27 са на въоръжение още в Русия, Ангола, Беларус, Китай, Еритреа, Етиопия, Казахстан, Узбекистан, Украйна и Виетнам. В миналото се е обсъждала официално продажбата на машини на Мексико и Сирия. Мексико се отказва поради бюджетни промени, а Сирия вероятно заради ограничения си военен бюджет и незчистени сметки за доставени руски оръжия през 80-те и 90-те години на миналия век.

Алжирските Военновъздушни Сили


Доставени 8 броя Су-30МКА
На въоръжение 8 броя Су-30МКА
Поръчани 20 броя Су-30МКА
Първа доставка 2 броя Су-30МКА
Дата на първа доставка Януари, 2008

След години преговори, спекулации и оценки, през Януари, 2006, Алжир поръчква 28 броя Су-30МКА (предназначената за алжирците модификация Модернизированый Комерческий Алжирский) от руския авиационен гигант Иркут. За разлика от модификацията Су-30МКИ (индийската модификация Модернизированый Комерческий Индийский), която използва руска механика и израелска електроника (основно разработени за нуждите на Индийските ВВС), отчасти по политически причини алжирските самолети ще бъдат с подменена френска или руска авионика. В момента се провеждат тестове за интегрирането на Thales Damocles LDP/TGP на френския авио-електронен гигант Thales Group върху Су-30МКА.
Първата партида 2 Су-30МКА тръгват от Иркутск на 25-ти Декември, 2007, на борда на Ан-124. След пристигането им в Алжир самолетите са сглобени от руските техници, а след Нова Година руските пилоти тестват машините преди официално да бъдат предадени на алжирските ВВС. Втората партида се състои от 6 машини, а останалите 20 предстоят.

Долу, Су-30МКА

Индийските Военновъздушни Сили

Доставени 18 броя Су-30К, 32 броя Су-30МКИ, 1 брой ХАЛ Су-30МКИ
На въоръжение 32 броя Су-30МКИ, 10 броя ХАЛ Су-30МКИ
Поръчани 170 броя Су-30МКИ (ХАЛ), 18 броя Су-30 МКИ (Иркут)
Първа доставка Су-30К
Дата на първа доставка :
Су-30К – Април, 1997
Иркут Су-30МКИ – 22 Юни, 2002
ХАЛ Су-30МКИ –
Spring 1997 (Su-30K) – Декември, 2004
Последна доставка :
Су-30К – 1999
Иркут Су-30МКИ – Декември, 2004
Иркут преработка на Су-30МК към Су-30МКИ – 2008 година.
ХАЛ Су-30МКИ – 2017-2018

На 30-ти Ноември, 1996, Русия и Индия сключват споразумение за доставката на 50 броя Су-30МКИ (Модернизированый Комерческий Индийский) – двуместни изтребители с общо предназначение. Първите бройки са практически идентични с Су-30К, но следващите десет вече са с новите приложения, необходими за специфичното предназначение на машината (multi-role fighter).
Индийската армия има още 140 броя поръчани Су-30МКИ, които ще бъдат произведени от Hindustan Aeronautics (HAL). Първата партида от ХАЛ е с части от Иркут. Първия самостоятелно произведен (по руски лиценз, но в Индия) изтребител излиза на 28-ми Ноември, 2004 и през следващия месец е приет на въоръжение. Средно се предвижда да се произвеждат по 12 изтребителя на година (един на месец). Су-30МКИ ще стане гръбнака на индийските ВВС, едни от най-силните в света.

Долу, Су-30МКИ

Малайзийските Кралски Военновъздушни Сили


Доставени 12 броя Су-30МКМ
На въоръжение 12 броя Су-30МКМ
Поръчани 6 броя Су-30МКМ
Първа доставка Су-30МКМ
Дата на първа доставка – 18 Юни, 2007
Последната доставка – 2008 година

Договорът за 18-те Су-30МКМ (Модернизированый Комерческий Малайзийский) е подписан на 5 Август, 2003 година. През 2004 година малайзийски пилоти са започнали обучението си в Русия. Обучени са 4-ма пилоти и двама помощник пилоти, отговорни за оръжейните системи, които след това ще обучават своите колеги, вместо чужди инструктори. Два броя Су-30МКИ, които са били в начален стадий (предназначени за Су-30МКИ, но реално базовият К модел) са били преработени на МКМ. На 24 Май, 2007, Иркут официално предава две машини на Кралските Малайзийски Военновъздушни Сили. С един ден закъснение машините са пренесени от Иркутск, Русия (щабът на руската фирма) в Конг Кедак, Малайзия, на 18 Юни, 2007. Доставени са на борда на Ан-124-100, закъснението е поради метеорологичните условия.

Долу, Су-30МКМ

Венецуелските Военновъздушни Сили


Доставени 24 броя Су-30МКВ
На въоръжение 24 броя Су-30МКВ
Поръчани
Първа доставка Су-30МКВ
Дата на първа доставка – 30 Ноември, 2006
Последната доставка – Юли, 2008

Машините влизат в състава на Групо Арео де Каса 13 „Либертадор Симон Боливар”, базе Аереа Тениенте Лоис ае Валле Гарсия, Барселона. Су-30МКВ (Модернизированый Комерческий Венецуелский) няма съществени разлики с Су-30МК2, а абривиетурата е единствено за разграничаване на купувача. Венецуела обсъжда варианта да закупи и Су-35 за подмяна на старите си Мираж-и, както и още една дузина Су-30МКВ.

Долу, Су-30МКВ

Повече информация
Су-27 СК – КНААПО
Су-27 СК Фланкър-Б
Су-27 Сухой.ком
Су-30МКИ Фланкър-Х
Су-35 Сухой.ком
Иркут

Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.

Израелската и арабските армии през 1948-1949


Статията е на чисто военна и техническа тематика. В нея няма уточнения за историческия контекст и събитията, предшествали тази война. Това би направило статията твърде дълга и би изместило основната тематика. Надявам се да бъде прочетена от повече хора, запознати с този конфликт.

Войната през 1947-1949 може да се раздели на две основни части. Първият етап е от Ноември, 1947 до Май, 1948. Този период е белязан от множество схватки между местните палестински и еврейски милиции, често се намесват и британските власти. Започва с приемането на плана на ООН за разделяве на остатъка от Британска Палестина на две части – еврейска и арабска държава. Втория етап е от Май, 1948 до Март, 1949. Започва от средата на Май, като в рамките на 2 дена Израел обявява независимост, Британия изтегля войските си от Палестина(процес, започвало по-рано, но завършил напълно един ден след обявяването на независимостта на Израел) и арабските държави обявяват война на новосъздаден Израел. Това са Египет, Сирия, Йордания, Ливан, Ирак, Йемен и Саудитска Арабия. Доброволци идват и от други арабски държави, по-известно е участието на либийски и алжирски войници.
Първата част(преди изтеглянето на британците) се характеризира с ниско-ннтензивни схватки, партизански боеве, атентати, рейдове.
Във втория етап вече се води в известен смисъл на думата конвенционална война.

Арабските сили.
Комбинираните арабски сили представляват :

– бойци от палестински милиции от Арабска Армия за Освобождение и Армия за Свещена Война(айш ал-Джихад ал-Мукадас) – в началото общия им брой е бил около 3000, в последствие стигат до 6500. В началото на конвенционалната фаза боеспособността им е значително ограничена, а броят им намален от пиковия.

– Египетската Армия – в началото на войната са пратени около 10,000 войници, повреме на първото примирие са около 20,000, а в пика си египетските сили в Палестина наброяват 40,000 войници.

– Йорданската Армия – в началото са около 4,500 войници, в края на войната са били около 3,000, Йорданския Арабски Легион е бил далеч по-решаващ, важен и боеспособен, но бил самостаятелна армия, извън йорданското командване.

– Арабския Легион – една от най-важните бойни групи на арабските сили. 12,000 души обучени, обурудвани и най-важното командвани от опитни британски офицери.

– Сирисйката Армия – в началото са 3,500, броят им в края на войната е около 5,000.

– Иракската Армия – в началото са 3,000, след първото примирие са увеличени на 10,000 души, в края на войната са около 18,000 души. Иракските войници са се били под йорданско командване, но като отделна единица.

– Ливанската Армия – около 1,000 са отделени за конфликта, но болшенството не виждат военни действия. Тези, които се бият го правят под йордански флаг.

– Саудитска Арабия – 1200 саудитци се бият под йорданско и египетско командване.

– Йемен праща около 500 войници, биещи се под йордански флаг.

– Либисйките и алжирските доброволци са около 1,000 души.

Еврейските сили

В края на 40-те години днешните Израелски Отбранителни Сили(ИДФ) са представлявали няколко бойни групи, като всичките взимат участие във войната през 1948.

– Хагана – еврейска бойна група, в началото на войната разполага с 19,000 мобилизирани и боеспособни войници. Разполага с резервистки потенциал и специални части – Палмах. Първообраза на ИДФ.

– Иргун – еврейска бойна група, в началото на войната са разполагали с 3,000 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– Лехи – еврейска бойна група, в началото на войната разполага по-малко от 800 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– към еврейските сили се включват в началото още около 6,000 еврейски полицаи(минали през “военна служба” в Хагана), както и доброволчески отряди от необучени мъже и жени. Голяма част от тях изпълняват тилови функции и не виждат сражения.

Макар през 1948 да няма хомогенна и монолитна еврейска армия(ИДФ) сумарно прогресията в числеността на комбинираните еврейски сили е следната

В началото на войната – 29,677
4 Юни – 40,825
17 Юли – 64,686
07 Октомври – 88,033
28 Октомври – 92, 275
02 Декември – 106,900
23 Декември – 107,652
30 Декември – 108,300

Най-груби обобщения – в началото на войната комбинираните арабски сили разполагат с 40,000 войници, а еврейските сили с 29,677 души персонал(!). В края на войната арабите имат около 90,000 войници, а евреите – 108,300 души персонал. Наблягам на разликите между войници и персонал, тъй като данните за арабските сили говорят единствено за действащите войници в Палестина, докато при еврейските сили става дума за фронтоваци, обслужващ персонал, тиловаци и други, което е в полза на арабската инициатива. Вземайки предвид този факт в края на войната комбинираните еврейски и арабски сили имат приблизително равен брой боеспособни бойци, макар численото превъзходство да е било на арабска страна в началото на войната.

Техника

Военната техника, използвана в конфликта е далеч от първокачествена и многобройна, но изиграва  ключов момент във войната.

Танкове

Израел – Израел започва войната без нито едно оръдие или танко, но по време на битките се сдобива с 4 модела.

The Char léger modèle 1935 H modifié 39 – по-известен като Хочкис 39. Това е 11-тонен френски лек танк от 1933 година, още в началото на Втората Световна Война е смятан за анахронизъм, падането на Франция доказва неефективността му, както изобщо целия клас танкове. Въпреки това 10-те броя Хочкис са били гръбнака на еврейските сили в тази война.Въоръжен е с 37мм оръдие и 7.5мм картечница. Това са и първите израелски танкове. Влизат в редиците на армията около месец след началото на войната(повреме на първото примирие през юни-юли).

Друг модел, използван от евреите е 28-тонния британски лек, бързходен(по руска класификация) танк Кромуел, датиращ от 1942 година. Това е бил основния юмрук на еврейските сили при битката за Латрун, където са използвани два такива танка. Толкова е и общия брой на тези танкове в израелската армия до края на войната.

Третия модел танкове, използвани от еврейските сили е британския 16-тонен пехотен танк Валънтайн на Викерс-Армстронгс, от които са имали няколко бройки. Използвани са версии с 2 и 6 паундови британски оръдия, имал е и 7.92мм лека картечница.

В италиански авто-морги еврейски групи намират развалени танковее Шърман, които пращат в Палестина. Биват им монтирани 75мм френски оръдия и 105мм британски оръдия. Става дума обаче за 2 броя, като остава спорен въпроса дали и на двата не е монтирано едно и също оръдие.

Това са танковете използвани от еврейските сили, нито един не е бил на въоръжение в началото на войната, в края са 16.

Комбинираните арабски сили

Арабските сили използват основно 10 модела танка, като само 7 от тях влизат в сериозни бойни действия.
– Матилда 2 – 25-тонов британски пехотен танк. Произвеждал се е от Викерс-Армстронгс от 1937 година. Въоръжението му се състои от 40мм оръдие и 7.92мм картечница.
– Р35 – 10-тонния лек френски танк, произвеждан от Рено от 1934 година. Въоръжение – 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
– Арабските армии използват също и модификацията Р39(Р40 или Р35\40), която е с по-добро оръдие, повече броня и оптимизиран двигател.
– Шърман – 33-тонния среден американски танк, произвеждан от 1942. Въоръжението е било 75мм оръдие, 105мм оръдие(местна преработка, но малко бройки на Шърман М4 с френско оръдие), 12.7мм тежка картечница и 2 броя 7.62 по 51мм(популярно наричана среден клас картечница). Използвани от Египет.
– М22 – 7.4-тонен лек американски танк, 37мм оръдие и 7.62х51мм картечница, от 1942 година. Използван от Египет.
– Марк 6 – 5-тонен лек британски танк, произвеждан от Викерс-Армстронгс от 1936 година. Използван от Египет.
– Танковете Панзер 4, ФТ17 и Марк 4 са били на разположение на арабските сили, но остават в резерв, а в случая на Панцер 4 са пригодени за станционарни оръдия.

Артилерия

Арабските сили

– Немските 150мм СИГ33. Използвани са самостоятелния вариант, както и монтирани на шасита на Панцер 1 и Панцер 2(превръщайги ги в САУ).
– Британските Брен Гън Кериър, като въоръжението им е варирало – .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия(като последните са били сирийски модификации).
– 65мм оръдия на шасита на Лорейн 38Л
– 2 паундови(или 40мм) оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
– 6 паундови(или 57мм) оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
– Както и разнообразен арсенал от други модели минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Еврейските сили

– 2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
– 65мм френски оръдия, кръстени Наполеончикс(умалително за Наполеон). Френско оръдие на дървени колела от 1906 година, абсолютно неадекватно за бойното поле на 1948 година.
– 75мм френски оръдия – едва няколко бройки са успяли да намерят еврейските сили, като това е уголемен вариант на Наполеончикс.
– 120мм френски миномети(нарезна цев)
– Давидка – това е минохвъргачка, измислена и произведена от евреите в Палестина. Имала е изключително странен начин на действие, което я е правило почти неизползваема. Поне не и за обсадна цел, нито като поддържаща лека артилерия. Била АПШ оръжие.
– Интересна история от войната е преработката на няколко музейни експоната. Евреите в Палестина взимат няколко музейни оръдия от 19-ти век и в местни работилници ги правят годни за употреба, макар ефективността им да е ниска.
Израел практически не разполага със САУ(самоходна артилерия).

Авиация

Арабските сили – ще дам само кратък списък със самолетите, използвани от арабските сили. Смятам, че моделите са достатъчно известни. Супермарийн Спитфайър, Мк9, Т-6Т, Ц-47 Дакота, Хоукър Хърикейн, Авро Ансон.

Еврейските сили – Б17, Супермарийн Спитфайър, Авиа С-199(чешки вариант на Месершмит Бф109), П-51 Мустанг, ДеХавиланд Москито. От тежките Б17 Израел се сдобива единствено с 3 бройки, но самолет от този клас се оказва ненужен в такъв тип война. От Москито Израел успява да купи две бройки, като едната е свалена над Корскика, на път за Палестина. Друг самолет Израел намира изоставен от британците след изтеглянето им от Палестина, но не успяват да го приведад в годно състояние и се използва за обучение на механици. Чешките самолети – вариантите на Спитфайър и Месершмит, са гръбнака на еврейската авиация.

В нелегалните еврейски работилници се произвеждат 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 гранати Миллс и 16,000 картечни пистолета Стен.

Чехословакия е единствената държава, която доставя оръжия на Израел. Други не го правят, поради наложеното от САЩ оръжейно ембарго. От Чехословакия Израел купува
35000 болтови пушки Маузер К98
5000 картечници МГ34
900 картечници Вз37
25 самолета Авиа С199(чешко копие на Месершмит Бф109)
61 самолета Супермарийн Спитфайър
3 самолета Б17 Летяща Крепост
Също така купуват в малки бройки още няколко модела пехотни оръжия, както и голямо количество амуниции от всякакъв тип.

Началото на войната заварва израелските войски технически неподготвени, без нито едно оръдие или танк, численото преимущество е на страната на врага им, а израелската авиация в началото е неадекватна за края на 40-те години, състояща се биплани и разузнавателни самолети, пригодени за ТАА. Артилерията на Израел е изключително слабо ефективна, използват се самоделни минохвъргачки и оръдие, реставрирани музейни експонати и дадени за скрап машини. Техническото, численото, икономическото, политическото, тактическото и географското преимущество е на страната на арабите. Но Израел излиза победител във войната.

Ето снимков материал от войната