Тенденции при съвременните автомати 2


Продължение на Тенденции при съвременните автомати

В статията :
Белгия – СКАР
Германия – Г36
Израел – Тавор 21
Италия – Beretta ARX160
Русия – АК-12
САЩ – АСР/Масада

При всицки съвременни модели автомати се спазват някои тенденции – използване на устойчиви полимерни материали с цел олекотяване, разполагане на релси Пикатини за монтаж на аксесоари, амбидекстриалност/симетричност (за десничари и левичари) и др. Като цяло стремежът е не стрелецът да се нагоди към оръжието, а оръжието да бъде нагодено към различните стрелци.

.

SCAR-L STD, Fabrique Nationale d’Herstal, Белгия

Автоматът е създаден по искане на SOCOM (United States Special Operations Command) от световно известната белгийска компания Фабрик Насионал-Херстал, една от най-добрите световни оръжейни компании.
ТТ данни :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

653

разгънат приклад, мин

835

разгънат приклад, макс

900

тегло, без пълнител, кг

3.545

дължина на цевта, мм

368

SCAR-L

Автоматът е класически дизайн (не-булпап) и използва стандартни 5.56 СТАНАГ пълнители (НАТО-стандарт). Прикладът е и сгъваем, и телескопичен (с регулируема дължина). Набузникът на приклада също е регулируем. Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката на оръжието. Бутонът за освобождаване на пълнителя също е двустранен, като разположението му отдясно е сходно с това на М4/М16 (и всички от АР-15). Задержката на автомата е само отляво, доближаваща се по конструкция и разположение с тази на М4/М16. Оръжието разполага със релси Пикатини на ложата, от двете страни, за прикрепяне на различни аксесоари, както и Пикатини-релса по цялата дължина (отгоре) на оръжието, за разполагане на оптически мерни прибори и др. Стандартно пушката е с падащи (т.нар. pop-up) механични мерни прибори – регулируем вертикално и хоризонтално мерник и регулируема вертикално мушка). Мерникът е и т.нар. flip-sight – по подобие на М4/М16 е с мерник за близки и далечни разстояния. Оръжието е конструирано така, че разглобяването се извършва бързо и лесно, без необходимост от особени инструменти, като ударно-спусъковият механизъм, ръкохватката и леглото на пълнителя се разглобяват като едно цяло.
Ръчката за зареждане е една, но за минимално време може да се смени отляво/отдясно.
Трябва да се спомене и дулният компенсатор на Фабрик Насионал, с който откатът става изключително малък, дори и за оръжие в този калибър, което подобрява групираността на оръжието.
. .

G36, Heckler & Koch, Германия

През 90-те години в немската армия започват да се търсят алтернативи на застаряващата G3. Със задачата се заемат конструкторите от световно известния лидер в оръжейната индустрия – Хеклер и Кох. Създаден е автоматът Г36.

ТТ данни (за G36K) :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

613

разгънат приклад

833

тегло, без пълнител, кг

3.37

дължина на цевта, мм

318

G36K

Г36 следва световната тенденция за модулност на оръжейните системи. Между стандартната версия (Г36), късата (Г36К) и компактната (С) и техните под-модели има съвсем малки разлики. Повечето части са взаимозаменяеми, разликите са основно в ложата и цевта.
Оръжието е с класически дизайн и използва 5.56х45мм НАТО патрони. Пълнителите са създадени специално за това оръжие, но съществуват т.нар. адаптори, чрез които оръжието работи със СТАНАГ-пълнители (за М4/М16).
Прикладът е сгъваем – при натискане на бутонът отляво се освобождава, завърта се и се заключва върху зъб отдясно на оръжието. За освобождаването му е нужно лека да бъде повдигнат нагори и завъртян назад. Някой версии имат сгъваем и телескопичен приклад, с регулируем по височина набузник.
Оръжието е до голямо степен амбидекстриално – може да се използва и от десничари, и от левичари. Селекторът за режима на стрелба е двустранен и разположен над ръкохватката. Заразлика от този на АР15-семейството (от предпазител до автоматичен огън – 180 градуса), при Г36 степените са на 45 градуса една от друга, което прави превключването на режима по-бързо и лесно.
Една от разликите между различните модел е дръжката за носене, макар всички да са взаимозаменяеми е въпрос на изобор/предлагане. Вариантите са основно два – първият е дръжка за носене с вграден оптически мерник. Съществуват и негови под-варианти – върху оптическият прицел има релса Пикатини за монтиране на бързомерец. Другият вариант, основно използван при С-вариантите, е дръжка за носене с механични мерни прибори и релса Пикатини по цялата си дължина, за монтаж на различни аксесоари.
Отстрани и отдолу на ложата могат да се монтират също релси Пикатини за тактически фенери и др. аксесоари или гранатомет.
Ръчката за зареждане е напълно амбидекстриална/симетрична – разположена е отгоре, под дръжката за носене и може да се използва абсолютно идентично отляво и отдясно. Движи се заедно със затвора. Бутонът на задержката е разположен в самата спусъкова скоба, пред спусъка.
Лостът за освобождаване на пълнителя е разположен пред спусъковата скоба.
. .

Тавор 21, Israel Weapon Industries, Израел


През последните години Израелските Отбранителни Сили (ИОС) започнаха процес на превъоръжаване, в който американските автомати М4 и М16 ще бъдат заменени с ново оръжие, разработено и произведено в страната – бул-пап пушката Тавор 21. Различните варианти на Тавор (стандартен, снайперски, компактен) вече са въоръжение редица формирования и части в Израел, Бразили, Украйна, Индия, Тайланд и др.

ТТ данни за CTAR-21 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

640

тегло, без пълнител, кг

3.18

дължина на цевта, мм

380

CTAR-21

Основното преимущество на всички бул-пап пушки е дължината, разбира се. Когато пълнителя, затвора и т.н. са поместени зад ръкохватката и спусъка, оръжието се „скъсява” с 20-30см – CTAR-21 е с малко по-дълга цев от М4А1, но с близо 20см по-къса като цяло.
Много от частите на оръжието са изработени от високоустойчиви полимерни материали.
Оръжието има релси Пикатини за монтиране на оптически мерници, бързомерец и др. аксесоари отгоре, както и възможност за монтиране на релси на ложата за допълнителни аксесоари.
Селекторът за стрелба е разположен над и зад ръкохватката и е двустранен.
Бутонът за освобождаване на пълнителя се намира пред пълнителя и от лостов тип (еднакво удобен за левичари и десничари).
Ръчката за зареждане може да бъде преместена и отляво, и отдясно и еднакво добре да се ползва от всички военнослужещи.
. .

ARX-160, Beretta, Италия


Автоматът е създаден от световно известната компания Берета в сътрудничество с италианските военни за нуждите на „Солдато Футуро” – програмата „Войникът на бъдещето” на армията. Фирмата се е доказала на пазара на пистолети, ловни пушки и гладкоцевни оръжия.
ТТ данни за АРХ-160 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

755-820

тегло, без пълнител, кг

3.1

дължина на цевта, мм

406

ARX-160

Като за начало – пушката е с класическа (не булпап) компановка, сходна/конкурентна със СКАР и АСР/Масада. Прикладът е сгъваем и телескопичен (с регулируема дължина). Автоматът притежава някои наистина интересни инженерни хрумвания.
Първото от тях е освобождаването на пълнителя – за да е напълно амбидекстриално (симетрично; за левичари и десничари) има бутони за освобождаване на пълнителя и отляво, и отдясно (разположението е сходно с това на М4/16). Освен това има и лост за освобождаване, сходен с този на автоматите Калашников, което дава избор на стрелеца.
Ръчката за зареждане (затвора) е едно от забележителните неща в оръжието – при издърпване до специално обозночанео положение ръчката се издърпва на страни, при което може да бъде завъртяна на 180 градуса и да дойде от лявата страна на оръжието. Естествено, за да се оползотвори напълно това качество на оръжието, екстрахирането на гилзите може да се извършва и отляво, и отдясно. С върха на патрон може да бъде натиснат бутона, разположен над и зад ръкохватката. Това отнема буквално 1 секунда.
Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката (за завъртане/натискане с палец).
Заразлика от други системи, при които смяната на цевта отнема няколко минути, тук тя отнема няколко секунди. Пред пълнителя е разположен лост, при издърпването на който цевта може да бъде извадена, без никакви инструменти или други действия. Слагането на нова цев изисква единствено същата да бъде натисната в цевната кутия и нищо друго.
Под ложата има покривало, което се маха с върха на патрон. Под него е т.нар. Т-релса, на която може да се монтира подцевния гранатомет GLX на компанията. Същията е със спусък с двойно действие и може да се използва и като самостоятелно оръжие.
Отгоре, по цялата дължина на оръжието, е разположена стандартна релса Пикатини, за монтиране на оптически мерни прибори, бързомерци и др. аксесоари. Оръжието има и падащи (pop-up) мерни прибори (регулируеми). Релси има и отляво, и отдясно на ложата.
Нещо интересно е също и смазването, което е необходимо да се извършва само на изхвъргачът. Това е единствено място, където има триене между стоманени повърхности. В останалите части има самолубрикиращи се полимерни елементи.

АК-12, Русия

Създаденият преди повече от 60 години автомат Калашников (АК-47) е най-известното оръжие на света, произведено в най-големи бройки, участвало практически във всеки конфликт на земята. Присъства на държавни знамена, символ е както на свобода и революция, така и на деспотизъм и тероризъм. Но тази икона в оръжейната индустрия има и своите недостатъци и то немалко. През годините се появяват новъведения в оригиналния дизайн, откъм ергономика, функционалност и най-вече – боеприпас. Последният член на семейство Калашников е АК-12 (образец 2012 година).

AK-12

При АК-12 руските конструктори са се поучили от западните си колеги и присъстват редица нововъведения. Прикладът е и телескопичен, и сгъваем. Задтилъкът също се регулира.
Отгоре на оръжието, по цялата дължина има „планка для установки современных и перспективный прицелов”. Преведено на български език това е релса Пикатини (НАТО-стандарт), върху която могат да се монтират оптически мерни прибори, бързомерци и други. Същите релси има и на ложата.
Ръчката за зареждане е разположена двустранно, което винаги е било проблем при другите АК (предвид липсата на задержка).
Превключвателя за режим на стрелба включва стандартните „единичен” и „автоматичен”, както и „редове” от 3 изстрела, както е при М16А4 (където липсва автоматичен режим). Селекторът също така е и двустранен (един от големите минуси в ергономиката и компановката на АК).
Заразлика от своя дядо АК47, АК-12 притежава и затворна задержка. Комбинацията от нея и двустранната ръкохватка за зареждане улеснява/ускорява значително времето за презареждане.
В оръжието са използвани и много полимерни материали.
Въпреки това АК-12 е малко или много не е голяма стъпка пред предшествениците си. В опит да запазят до голяма част конструкторските (и оттам – производствени) специфики на АК, да улеснят евентуалното превъоръжаване, обучаване, поддръжка и т.н., руските инженери са създали продукт, който вероятно е много по-ефективен от дядо си, но отстъпва по редица показатели (най-вече ергономика) на западните си конкурентни.
. .

Масада/ACR, Magpul, САЩ

Американската фирма Magpul е известна като иновативна компания, създала множество тактически аксесоари, възприети от редица военни, полицейски служители и цивилни. Патентованите й продукти са еталон за това как трябва да действа един оръжеен производител, съчетавайки теория и практика.  Но от Магпул не се отраничават дотам, а създават и свои оръжия. Автоматът „Масада” е кръстен на известната еврейска крепост от древноста. По-късно патентът е купен от друга американска фирма – Бушмастър, при което автоматът бива преименуван на ACR – Adaptive Combat Rifle.

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

716-947

тегло, без пълнител, кг

3.3

дължина на цевта, мм

406

Магпул Масада

Масада/АРС има интересни конструкторски решения. „Модулна система” най-пълно описва оръжието, тъй като смяната цевта с по-дълга, по-къса или в друг калибър (5.56, 6.8, 7.62), приклада и др. позволяват оръжието да бъде нагодено към специфичната мисия. Създадено е да бъде „познато” на свикналите с АР15-семейството (М16 и М4), но няма почти нищо общо със сегашната американска щатна пушка. На първо място газовата автоматика на Масада е бутална, а не директна (каквато е на М16/М4), което значително повишава надеждността и устойчивостта на оръжието към прах, кал и вода. Цевта е плащаваща (free-float), тоест, не контактува с ложата, което увеличава групираността на попаденията (ударът на резониращите трептения на цевта с ложата са извор на занижена точност). Управлението е двустранно – от двете страни са разположени селекторът за стрелба, бутонът на задержката и бутонът за освобождаване на пълнителя. Отгоре, по цялата дължина на оръжието има релса Пикатини, за монтиране на различни аксесоари, както и отстрани и под ложата. Прикладът е регулируем и сгъваем (и може да се смени за броени секунди).
Разглобяването на оръжието е изключително лесно и не изисква никакви инструменти, само върха на патрон.
. .

Модерен американски тероризъм част 1


След 11-ти Септември се отделя голямо внимание на ислямисткия тероризъм във всичките му форми и проявления. Но тероризма нито се ражда на 11.09.01., нито е отсъствал от американската действителност и преди това. В страната на неограничените възможности има не един или два случая на „домашен тероризъм”, извършван от американски граждани. Често границите между терористичните актове, покушенията, серийните и масовите убийци се размиват. 20-ти век в САЩ е белязан от множество атентати, извършвани от расистки и нацистки групировки, християнски-фундаменталисти от множеството крайни американски секти, комунистически и други организации и лица.

Оклахома, 1995

На 19-ти Април, 1995, камион, натоварен с над 2 тона експлозиви се взривява непосредствено до федералната сграда Алфред П. Мура. В същата се намират офиси на американската Администрация за борба с наркотиците (DEA), Бюро за Алкохол, Тютюн и Огнестрелни оръжия (ATF), армията, морската пехота и др. За нещастие в сградата се е намирала и детска градина за децата на служителите – именно под нея е разположен и натоварения с експлозиви камион. Атентатът отнема живота на 168 души, 19 от които деца (15 от които са били в детската градина). Повечето от жертвите умират след срутването на сградата, а не непосредствено от взрива. Ранени са още близо 700 души.

Тимъти МакВей

Един от извършителите, Тимъти МакВей, е заловен едва час и половина след екплозията, след като е карал кола без регистрационни номера. Полицията намира у него скрито оръжие и го задържа, неподозирайки кого всъщност са арестували. По време на атентата Т. МакВей е на 22 години. Служил е в армията и е участвал във Войната в Залива, където получава медал за храброст. Убежденията му са били твърдо против централизираната власт в лицето на федералното правителство, което според него е било тиранично. Макар да е поддръжник на „движението на милициите”, МакВей е отхвърлен заради твърде крайните си възгледи. Милициите са въоръжени организации, защитаващи ревностно правото на гражданите да притежават и носят огнестрелни оръжия според втората поправка в американската конституция. Тези групировки са и против централизираната власт, често отричайки юрисдикцията на Вашингтон. Но дори и те не приемат бъдещия атентатор от Оклахома в редовете си. След като е арестуван Т.М. е намерен за виновен по няколко обвинения и осъден на смърт. Екзекуцията е извършена 6 години по-късно.

Тери Никълс

Тери Никълс е другия извършител на атентата и стар приятел на МакВей, споделяйки и неговите анти-правителствени възгледи. Двамата се запознават по време на военната си служба и бързо се сприятеляват. Като причина за извършване на атентата двамата посочват обсадата на Уейко (виж долу), станала няколко години по-рано. Двамата подкрепят действията и отчасти възгледите на Д. Кореш. Макар ролята на Т. Никълс да не е второстепенна, заразлика от Т.М. той е осъден на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване. Днес се намира в „супермакс” (най-строг режим) затвора Флорънс в Колорадо. 10 години след ареста му ФБР открива заровени експлозиви в една от бившите къщи на Т.Н. в Колорадо след сигнал от съкилийник на осъдения атентатор.

Документален филм за атентата в Оклахома, част 1 от 4 :

.

Юнабомбър

Тед Качински като млад

В продължение на 17 години, доцентът по математика и преподавател в калифорнийския университет Бъркли – Теодор Качински, изпраща 16 колета-бомби, убивайки трима души и осакатявайки и ранявайки още 23. Арестуван е през 1996 година, 18 години след първата изпратена бомба и едно от най-скъпите издирвания в историята на Америка.
Т. Качински е син на полски имигранти. Още като дете показва изключителен интелект, показвайки впечатляващи резултата на тест за интелигентност и прескачайки един клас в училище. Но в тези си години е отхвърлен от по-големите си съученици, които често му се подиграват и го малтретират. Според мнозина това е катализаторът за анти-социалното му поведение и възгледи. След като учи в Харвард и взима докторска степен в Мичиганския университет, Т.К. започва да преподава математика в университета Бъркли, най-младият доцент в историята на учебното заведение.
Няколко години по-късно отива да живее в бунгало в планината, изолиран от света, където развива умения за оцеляване, опитвайки се да живее самостоятелно, без вода, без електричество, с минимален контакт с външния свят. Виждайки индустрията и прогреса като зло, разрушаващо света той се опитва да стане самодостатъчен. Чашата прелива когато върху горска местност, която е обичал да посещава е построен асфалтиран път.
През 1978 започва да изпраща колети-бомби на университети и летища. ФБР започва да издирва неизвестен извършител с кодово име UNABOM (UNiversity and Airline BOMber), а медиите започват да го наричат Юнабомбър. Години наред федералното бюро издирва атентатора, но без успех. През 1995 настоява някой от големите вестници да публикува неговия манифест, озаглавен „Индустриалното общество и бъдещето” му, заявявайки че ако бъде публикуване ще прекрати бомбената си кампания. Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст публикуват манифеста му същата година след препоръка на департамента на правосъдието и ФБР. Макар Т.К. да говори в множествено число, разследването показва, че не е имал съучастници.

Т. Качински, заловен

След като манифестът е публикуван, съпругата на Дейвид Качински, брат на Т.К., започва да се съмнява дали деверът й не е Юнабомбърът. Дейвид намира теорията за несъстоятелна, но след като прочита публикувания във вестника манифест намира стари писма, изпратени от брат му Тед, в които той използва почти идентични фрази. Страхувайки се от повторение на Уейко, Дейвид решава да не се свърже с властите веднага, а анонимно изпраща старите писма на брат си. След време ФБР се свързват с него и по-късно арестуват Т.К., а съдът го осъжда на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване.

Документален филм за Тед Качински „Юнабомбърът”, част 1 от 5 :

.
Следва продължение…

Виж също в МИЛИТЕРО :

Най-известните вземания на заложници част 1

Най-известните вземания на заложници част 2

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Виж също :
УЕЙКО – документален филм за фундаменталистката протестантска секта на Дейвид Кореш, водеща началото си от Адвентистите от Седмия Ден и обсадата на комплекса в Уейко, Тексас, от органите на реда. Обсадата продължава близо 2 месеца, загиват над 80 души.

Тенденции при съвременните автомати


.…..

Барет – американска легенда


Барет (Barrett Firearms Manufacturing) е американска оръжейна компания, специализираща и водеща в развитието на голямокалибрени снайперски пушки. Фирмата е основана през 1982 година и става известна със своят модел 82, а впоследствие и с М90, 95, 99 и 107.

БАРЕТ М82 (горе) е първият продукт на компанията и една от знаковите снайперски пушки. Това е 12.7х99мм (.50) полу-автоматична, тежка снайперска пушка. Предназначена е за поразяване на жива сила, лека бронирана техника и комуникационни възли на разстояние до 1800м. Предлага се в няколко варианта – с 29, 25 или 20 инча (съответно 73.66, 63.50 и 50.8см).

*Данните са за стрелба с 661 грейнов (42.83 грама) 12.7мм куршум на фирмата Барет.

БАРЕТ М90 и 95

М90 (горе) и М95 са големокалибрени снайперски пушки, в конфигурация бул-пъп – пълнителят е разположен зад ръкохватката, а част от механиката на оръжието е поместена в приклада. При стрелба 5-зарядният пълнител и съответно изхъвргачът за гилзите се падат точно под лицето на стрелеца. Компаноквката на М90 скъсява оръжието с около 30см при сравнение с М82. Факта, че е не е полу-автоматична, а ръчно зареждащата се (болтов, маузеров затвор) прави пушката още по-наджедна. При стрелба на дистанции над километър скорострелността (или наличието на полу-автоматична стрелба) губи значението си.
По-същество разликите с М95 не са големи и принципа на действие е един и същ. Разликите са :

  • М95 има ръкохватка и спускова скоба, идентични с тези на М16А2, като са изнесени с 1 инч (2.54) напред за по-добър захват.
  • ръчката на затвора е изнесена назад и завъртяна под ъгъл за по-лесно презареждане.
  • магазина на цевта е хромиран за по-висока издържливост и износоустойчивост
  • наличието на универсална релса за закрепване на оптически мерници, тип Пикатини(

Сходна на М90/95 в света вероятно е само руската КСВК, използваща руският .50 патрон – 12.7х108мм. Но патронът е картечен, непригоден за снайперска пушка, което ограничава възможностите й и най-вече точността й. Поради липсата на адекватен боеприпас е на въоръжение само в някои части на руската армия. Именно заради това спокойно може да се каже, че Барет е (главно „е“) 12.7мм (.50) бул-пъп световен пазар. Освен това заедно с М82 продуктите на Барет са на въоръжение в над 60 страни.

Барет в Испания, 12.12.2002

Испанската флота взема активно участие в Операция Enduring Freedom около събитията в Афганистан през 2001 година. Испанските морски пехотинци са нарамени със задачата да щурмуват кораб, който според колегите им от американското разузнаване пренася корейски оръжия. Действието се развива във водите около йеменския остров Сокотра, на окололо 300км източно от рога на Африка (Сомалия). Испански морски пехотинци от корабът Навара Ф-85, клас Санта Мария успяват да разкъсат многото стоманени кабели, опънати над палубата на корейският кораб Су Сан. Кабелите са предотвратявали испански морски пехотинци-командоси да бъдат спуснати с хеликоптер върху палубата. Въоръжени със своите Барет М95 испанските снайперисти прерязват кабелите от дистанция над 370м. Освен, че размерите на мишената са малки, морските вълни създават допълнително затруднение за войниците, но благодарение на своите умения и безспорните качества на тази американска легенда те успяват.
..

..

WikiLeaks – дипломатическата бомба в Близкия Изток


Преди няколко дена световноизвестният хакер Джулиан Асандж и неговага организация WikiLeaks публикуваха нова партида секретни документи – този път над четвърт милион дипломатически съобщения. Информацията, която излезе наяве взриви световното медийно пространство, създаде главоболия на десетки правителства по цял свят и промени представите на голяма част от обществеността за редица проблеми. Особен акцент в медиите се даде и на разкритията в близкоизточната политика. Ето и някои от тях.

ИРАН

Иранското правителство е използвало иранския Червен полумесец (еквивалент на Червения кръст) за да достави чрез свои агенти оръжия и амуниции на ислямистката групировка Хизбула по време на израелските военни действия срещу организацията в Ливан през 2006 година. Пратките са доставяни чрез линейки, под прикритието на хуманитарни помощи. В акциите са участвали основно агенти на Иранския Корпус на Революционната Гвардия (или Пазителите на Ислямската Революция), елтните войски на страната.

ЛИВАН

Чрез секретните дипломатически съобщение се установи, че през 2008 година тогавашният и сегашен министър на отбраната на Ливан – Елиас Мур, е предал на Израел, чрез американското посолство, „военни подсказки“. Според разсекретените документи Мур e казал, че ако Израел проведе акция срещу ислямистката групировка Хизбула той самият ще окаже „тиха подкрепа“. Министърът заявява, че ако акциите на израелската армия се ограничат до мюсюлманските села и не засегнат християнските части на страната, армията няма да се намеси и да попречи на израелските войници. Ливан е сред най-разнородните арабски и близкоизточни държави – 34% от населението са християни (22% маронити), а мюсюлманите шиити – 28%, а мюсюлманите сунити – също 28%. Висшите офицери в армията традиционно са маронити (християни), а цялата общност винаги е била по-скоро про-западно настроена. През гражданската война християнските милиции се борят заедно с израелските войски срещу про-иранските, про-сирийските и комунистическите фракции. Хизбула е считана от армията и изобщо правителството за национален проблем, с който обаче не могат да се справят. Именно затова министърът на отбраната Мур заявява, че ако Израел не удря цели в християнските райони на страната, ливанската армия ще стои настрана.

ПАЛЕСТИНА

В края на 2008 година Израел започва операция „Излято Олово“, чиято цел бе да свали Хамас от власт. През 2005 Израел едностранно и безусловно се изтегля от ивицата Газа, в която започва своебразна гражданска война между ислямистите от Хамас и светската групировка Фатах. В сблъсъка се включват също комунистически организации и Движението за Палестински Ислямски Джидхад. През 2007 след множество кървави сблъсъци Хамас успяват да прогонят всички представители на Фатах и налат религиозна власт. През 2008 година, малко преди операцията „Излято олово“, израелският министър на отбраната Ехуд Барак пита представители на Палестинската Автономия (де-факто Фатах) и египетското правителство дали биха заели административна роля в Газа ако опитът да се свали Хамас бъде успешен. Отговорът е отрицателен. Фатах успяват да извлекат огромни дивиденти от статуквото.

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Абдула Азис многократно заявява пред американски дипломати, че САЩ трябва да „отреже главата на змията“ с военен удар по иранските ядрени центрове. Досега Саудитска Арабия, както и повечето арабски правителства, не са давали много официални изявления за иранската ядрена програма, но секретните документи разкриват също, че кралят на Бахрейн – Хамад ал-Халифа, е приканил САЩ да използват военна сила срещу Иран, потвърждавайки публикации от последните години. В края на Септември бе оповестено, че САЩ се готвят да сключат сделка със Саудитска Арабия за над 60 милиарда долара (най-голямата оръжейна сделка в историята на САЩ). За повече информация в блога виж Саудитска Арабия на пазар с 60 милиарда . Освен Бахрейн и Саудитска Арабия, Йордания също е изразила подкрепата си за бъдеща американска война срещу Иран.

ЕГИПЕТ

От секретните американски дипломатически съобщения става ясно, че ръководителят на египетското разузнаване – Омар Сюлейман, е изразил твърда позиция спрямо външната политика на Иран и ядрената програма. Сюлейман заявява на щатските пратеници, че щом Иран засилва влиянието си в Египет и Ливан, Египет трябва да направи същото. Според него не бива да се допуска Иран да се сдобие с ядрени оръжия и подкрепя американски удар по ядрените обекти. Заявено е също, че ако Техеран успее да развие собствена атомна програма, Кайро ще е принуден да направи същото. Нещо, за което според изтеклите документи са намекнали и високопоставени държавници от Саудитска Арабия.

СИРИЯ

На среща с американски сенатори президентът на Сирия – Башар ал-Асад, заявява че подкрепата на Дамаск за Хамас и Хизбула няма да спре. Той дава да се разбере, че между неговото правителство и партия (изповядваща светски арабски социализъм) и ислямистките групировки в Ливан и ивицата Газа съществуват идеологически разлики. Президентът посочва Мюсюлманското Братство като идеен корен на Хамас (правителството на Сирия води дългогодишна война срещу собствените си радикални движения).  Но за да запази влиянието си, казва Асад, той трябва да работи с всички страни. „Това е реалността“.
Също така президентът на Сирия, която има много близки отношения с Иран, заявява че ядрената програма на Техеран е за мирни цели. Въпреки това лаконично добавя, че персийската държава не би нанесла ядрен удар над Израел, тъй като в резултат биха загинали и много араби.
В друга среща на 30-ти Декември, 2009, сирийският държавен глава предупреждава американски сенатори, че технологичното превъзходство на израелската армия не може да осигури ефикасна защита срещу ракетни атаки, намеквайки за собствения си балистичен арсенал и химически оръжия, както и за ракетния арсенал на Хизбула (доставен от Сирия и Иран). За повече информация в блога виж Израелския противоракетен щит.

Размяна на огън в Корея – дипломация или война?


На 23-ти Ноември, 2010 година, в световния печат за броени минути се появиха притеснителни заглавия като „Северна Корея нападна Южна Корея”, „нова севернокорейска агресия”, а в по-крайните случаи читателите се натъкнаха на „започна нова война между корейските държави”. Причината беше размяната на огън между севернокорейската и южнокорейската армия. Но дали апокалиптичните прогнози отговарят на вероятния развой на събитията? И какво значат подобни „взаимодействия” между двете корейски държави? Начало на военни действия или дипломатически маневри?

За цинично успокоение може да се даде фактът, че подобен тип инциденти не са рядкост. Всъщтност, в повечето (!) случаи те са циклични и далеч не става дума за случайни, импулсивни или непремислени действия отстрана на самостоятелно действащи корейски военни.

  • на 10-ти Ноември, 2009, в оспорваните териториални води се разменя огън между военни кораби на двете държави. Предполагаемо загиват 10 севернокорейски войника.
  • на 26-ти Март, 2010, южнокорейският военен кораб Чеонан е потопен край остров Панендо. Островът е едностранно обявен за част от Южна Корея през 1953, което не се приема от правителствата в севера. Южнокорейско разследване установява, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, но Пхенян отрича каквото и да е участие. В атаката умират 46 души, над 50 са ранени, а като резултат Сеул провежда най-масивното учение за борба с подводници в историята.
  • през Август, 2010, в отговор на южнокорейско военно учение са изстреляни над 100 артилерийски снаряда от севернокорейската армия, които попадат в собствената им територия, но заплашително и символично близо да границата с юга. Не се стига до преки сблъсъци. Ден по-рано южнокорейска рибарска лодка е пленена в оспорваните води.
  • в последните 60 години е имало безброй инциденти, в които рибарски лодки навлизат в „вражески” води, севернокорейски агенти отвличат или убиват граждани от близките до границата южнокорейски градове и много други. Няма официално подписан мирен договор между двете страни и корейската война все още не завършила, макар на 27 Юли, 1953 да е подписано прекратяване на огъня (между Вашингтон и Пхенян, без Сеул).

Почти няма държава в света, която да няма официални и неофициални териториални диспути. Корейският случай обаче е уникален – двете държави са наследници на една и съща култура, народът и езикът са еднакви. И двете са силно военизирани и са последния ясно очертан остатък от студаната война – все още действат правилата на „двата лагера”. След Корейската война и в двете държави на власт идват репресивни диктатури (като юга не отстъпва на севера). През 50-те години според редица показатели Корея се е нареждала до Афганистан в развитието си. Разликите почват именно тук – днес Южна Корея е изключително богата страна и според Световната банка е на 26-то място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Държавата е водеща в електрониката и се води една от най-компютъризираните нации, както и сред първите 20 в света според индекса за човешкото развитие. Страната отдавна е заменила военната хунта с пълноценна демокрация.

СЕВЕРНА КОРЕЯ е пълната противоположност – това е най-репресивната държава в света. В няколко исторически периода поликитаката на правителството довежда до нечувани гладове, като през 90-те години умират 2 милиона души (10% от населението). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е между 1 към 17 и 1 към 25 от този на Южна Корея. За сравнение – в случая на източна и западна Германия през 1990 това съотношение е едва 1 към 2. В страната не съществуват избори, всички медии са държавни, а концентрационните лагери на са спирали да работят от 1953. За повече информация виж Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

РАЗМЯНАТА НА ОГЪН между двете държави преди няколко дена е станала след проведено от Южна Корея военно учение близо до оспорваната морска граница, за което Пхенян предварително предупреждава, че няма да бъде толерирано. Ден по-рано правителството в Сеул съобщава, че обмисля да поиска от САЩ разполагане на ядрени установки в страната. Това пък е отговор на мнението американският ядрен физик Зигфрид Хекер от университета Станфорд, който преди 2 седмици бе официално поканен в Северна Корея. Въпреки наложените санкции, Корея е успяла да изгради „ултра-модерен ядрен център” и около 2000 центрофуги вече са работещи, твърди щатския експерт. За ООН и САЩ това е ясно доказателство, че ядрената програма на Пхенян се ползва със значителна финансова и техническа подкрепа (от Китай), а правителството в Сеул зачита това за пряка опасност за страната. Според професорът от сеулския университет Кукмин – Андрей Николаевич Ланков (руски есперт по корейска литература и история, както и водещ анализатор на севернокорейската политика), има известна вероятност наистина да става дума за инцидент – самостоятелно решение на корейски военен, а не предвидено по този начин действия на правителството. По-вероятно е обаче, твърди Ланков, да става дума за преднамерен ход на Пхенян. Възможните обяснения според него са няколко : – демонстриране на сила след като преди месец и половина официално бе посочен 28-годишния син Ким Чен-Ун за наследник на сегашния лидер (и негов баща) Ким Чен-Ир (повече информация). Подобни ходове са извършени и през 1994 когато след смъртта на баща си – Ким Ир-Сен, на власт идва сегашният лидер (което се явява началото на първата комунистическа династия). – типичната за Пхенян политика на зигзагообразно нажежаване и охлаждане на напрежението, от което на практика правителството често получава дивиденти като повече хуманитарна помощ или дипломатичеса тежест при преговорите за ядрено разоръжаване. Вземайки предвид милионите умрели от глад през 90-те и ефектът, който едно теоретично обединение между двете държави би имал върху икономиката на юга, не е случайно, че най-големите доставчици на хуманитарна помощ са именно „предателска Южна Корея, империалистическа Япония и капиталистическите САЩ. А всичките са склонни да компенсират Пхенян ако се откаже от ядрената си програма.

В действителност, никому не са изгодни резки промени в статуквото, според Ланков и редица други анализатори :

  • за Южна Корея присъединяване на севера би означавала финансова катастрофа, надминаваща многократно проблемите при обединението на Източна и Западна Германия през 1990. Нелегалните северни гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара (цяло състояние по техните стандарти), докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден.
  • за Северна Корея резки промени биха довели не само до криза (позната на всички държави от бившия соц.лагер по време на прехода). Според Ланков лидерите не изключват възможността от т.нар. „румънски преход” – в края на 1989 дългогодишният румънски диктатор Николае Чаушеску е набързо осъден на смърт и разстрелян, единствения подобен случай в източноевропейската перестройка. „Самоубийци на север няма” казва Ланков, обобщавайки тази ситуация. Реформи от китайски тип също са трудни за постигане – по-скоро биха довели до хаос и срив. Мирно обединение на двете държави в най-добрия случай би означавало за върхушката в Пхенян край на властта им, а в най-лошия – смъртна присъда.
  • за Китай криза и смяна на властта в Северна Корея би означавало внезапен поток от бежанци, икономическо бреме и най-вече хаос в държава с развита ядрена програма и гигантска армия.

ОГРОМНИЯТ АРСЕНАЛ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е и сред най-големите притеснения на Вашингтон и Токио, освен икономическите последици. Със своите 1.1 милиона войници и над 8 милиона запазняци, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света, огромен брой танкове, самолети и други оръжия и не на последно място – действаща ядрена програма. След падането на комунизма в източна Европа, в конфликтните точки по света – Африка, Близкия изток, Индокитай, Латинска Америка, се наблюдава многократно увеличение на нелегалната оръжейна търговия, а корупцията сред военните коства на държавите от бившия СССР и неговите сателите хиляди „безследно изчезнали” тона оръжие. Разпадането на държава като Северна Корея не изключва вероятността радикални терористични групировки (с които е доказано, че Пхенян има дългогодишни отношения) да се сдобият с конвенционални или ядрени оръжия. Последиците са неприемливи за САЩ, Япония, както и за целия свят.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МАНЕВРИ е другото тълкование на подобни гранични сражения. Много анализатори определят този подход като държавен рекет, тъй като най-често „прегрешенията” се награждават с увеличение на хуманитарната и финансова помощ. В отговор на атаката Сеул временно прекрати изпращането на помощ към северния си съсед, а управляващите изказват позицията, че цикълът на „възнаграждаване на злодеяния” трябва да се пресече. Сегашния президент на Южна Корея е Лий Мун-Бак, представител на консервативната партия, чиито идеологически корени стигат до генерал Пак Чон-Хи, дошъл на власт след военен преврат. Ръководената от него военна хунта не отстъпва по репресивност на севернокорейския си аналог. През 1979 година президентът е лично застрелян от директора на корейското разузнаване, но именно мълниеносните реформи на Пак Чон-Хи помагат на страна не само да задмине Северна Корея , но и да стане впоследствие една от най-развитите и богати държави в света.

Въздушната война над Ирак ’91


ПРЕДИСТОРИЯ

Войната през 1991 година в Ирак (операция „Внезапен Гръм“, част от операция „Пустинна Буря“) бележи нов етап в развитието на съвременните конфликти. Събитията се развиват в момент, в който СССР се разпада, а двуполюсния модел в Близкия Изток се пренарежда. През 1979 ислямистката революция и аятолах Хомейни донасят на близкоизточната сцена нов тип управление, отделно от геополитическите лагери на Москва и Вашингтон. До този момент диктаторските републики и монархии в региона нямат реална алтернатива, а ислямистките движения са използвани единствено за постигане на конкретни цели. Монархиите и републиките осигуряват на партньорите си в двата лагера видимо безкраен поток от нефт и огромен се пазар. Новото управление в Иран е своеобразен „трети лагер“ и макар да е персийска държава, този модел има почва и в арабските страни, което разклаща американските и съветските интереси. Година след революцията Саддам Хюсеин напада Иран и започва дългата и кървава ирано-иракска война.  Това е и единствения случай в студената война, в който и Москва, и Вашингтон подкрепят и Ирак, и Иран. Огромната подкрепа за Саддам произтича от гъвкавата му политика, според която се поддържат добри отношение с двете велики сили, а подкрепата за Иран е малка – заложено е и на „по-малко вероятния“ изход.  Основни военни доставчици на Ирак стават СССР и Франция, а малко американска техника е продадена на Иран за освобождаване на заложници (виж аферата Иран-Контра). Конфликта завършва без победител, а икономиките на двете страни са в разруха. За Ирак огромен проблем става и петролното свръх-производство на Кувейт, което задушава допълнително положението на страната. Под фалшифицирани обвинения иракската републиканска гвардия нахлува в Кувейт и превзема страната за 2 дена. Като една от най-богатите на петрол страни в света, арабската монархия е от изключително стратегическо значение за САЩ. Вероятността Саудитска Арабия (най-големия световен производител на петрол) да бъде следващата мишена на Саддам Хюсеин е твърде висока и американците се подготвят за мащабна военна намеса. Това съвпада и с краха на СССР – Москва не е в състояние да окаже каквато и да е помощ на своя съюзник. Ирак се изправя сам срещу международна коалиция от 30 държави, начело със САЩ, Саудитска Арабия и Великобритания.

ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА

започва на 17-и Януари, 1991 (два дена след изтичането на ултиматума на ООН за изтегляне от Кувейт) в 02:39 часа местно време с атака на хеликоптери АХ-64 Апачи от щатската армия. В началото на войната Ирак разполага със стотици съвременни изтребители и притежава шестия по големина въздушен флот в света. Авиопарка включва (всички без Мираж са съветски) :

  • Мираж Ф1 (френски)
  • МиГ-21
  • МиГ-23
  • МиГ-25
  • МиГ-29
  • Су-7 (и 17)
  • Су-20
  • Су-22
  • Су-24
  • Су-25

За защита на своето въздушно пространство Ирак разполага с разнообразен арсенал от съветски ПВО-системи – конвенционални оръдия и ракети земя-въздух :

Зенитни оръдия (всички са съветско производство)

  • 130мм оръдия
  • 100мм оръдия (съветското КС-19 и други)
  • 85мм оръдия
  • 57мм (АЗП  С-60 и ЗСУ-57 2СП)
  • множество различни модели 37мм, 23мм и 14.5мм автоматични зенитни оръдия и платформи, между които и ЗУ-23-2

Ирак разполага и с богат арсенал от ЗРК (зенитно-ракетни комплекси) и ПЗРК (преносими) за защита на въздушното си пространство.

Ракетите земя-въздух (всички без последните три са съветски) :

  • С-75 Двина (СА-2 Гайдлайн по класификация на НАТО)
  • С-125 Нева (СА-3 Гоа по класификация на НАТО)
  • 2К-12 Куб (СА-6 Гейнфъл по класификация на НАТО)
  • 9К-33 Оса (СА-8 Геко по класификация на НАТО)
  • 9K31 Стрела-1 (СА-9 Гаскин по класификация на НАТО)
  • 9K35 Стрела-10 (СА-13 Гоуфър по класификация на НАТО)
  • 9К32 Cтрела-2 (СА-7 Грейл по класификация на НАТО)
  • 9К34 Стрела-3 (СА-14 Гремлин по класификация на НАТО)
  • 9K38 Игла (СА-16 Гимлет по класификация на НАТО)
  • Роланд-2 (френско-германски ЗРК)
  • Кротал ЕДИР/ИЧДЕ (френско-корейски ЗРК)
  • Аспиде  Mk1/Mk2 (италиански ЗРК)

КОАЛИЦИЯТА

Международната коалиция разполага с 350 изтребителя за завоюване на въздушно превъзходство :

  • Ф-15 Ийгъл
  • Ф-14 Томкат
  • Панавиа Торнадо АДВ
  • Мираж-2000Ц

Освен тях коалицията разполага и с над 500 многоцелеви изтребители, ударни и щурмови самолети, самолети за радио и електронна борба, между които :

  • Ф-16А и Ц
  • Ф/А-18 Хорнет А, Ц и Д
  • А-10 Фъндърболт 2
  • Хариер АВ-8Б
  • А-6 Интрудер
  • Ф-111 Аардварк
  • ЕФ-111А Рейвън
  • Ф-117 Найтхоук
  • Ф-4Г Уайлд Уийзъл
  • Ф-15Е Страйк Ийгъл

Не би могло да има съмнение, че техническото и численното превъзходство е било на страната на коалицията, но е погрешно схващането, че Ирак е била беззащитна държава. По време на войната Ирак разполага с една от най-големите армии и ВВС в света, а над страната действа един от най-гъстите ПВО-чадъри с разнообразни оръдия и ракети. Именно те нанасят най-големи поражения на западните съюзници (виж най-долу). Дълго време след войната се поддържа тезата, че нито един коалиционен изтребител не е свален от иракски самолет във въздушен бой. Този мит е развенчан след проучвания на военни експерти, както и след признание на британското правителство след 12 години (през 2003, виж най-долу).

.

БОМБАРДИРОВКИ

Над Ирак коалиционните самолети извършват над 100,000 мисии и пускат над 80 хиляди тона бомби по време на въздушната кампания (1 месец и 1 седмица или 1.23 месеца). Сравнение с Втората световна война (кампаниите от 1940 до 1945 над Европа и съответно 1942-1945 над Япония), Корейската война (1950-1953), Виетнамска война (за активния период 1965-1973) :

..

КОАЛИЦИОННИТЕ УСПЕХИ

По време на цялата война коалиционните самолети успяват да свалят 8 хеликоптера/тренировъчни/транспортни самолети и 34 вражески изтребителя в пряк въздушен двубой. Оцветените в жълто в таблицата са хеликоптери/транспортни и учебни самолети и не влизат в общата бройка (34) на свалените във въздушен бой машини, но влизат в общата бройка за свалени машини от коалиционната авиация (42).

..
31 от общо 34 въздушни победи в Ирак са на Ф-15, а свалените от „Орела“ самолети и съответно използваните оръжия са :
..

Смята се, че един щатски Ф-16 сваля един иракски МиГ-29. В таблицата не са дадени непотвърдените коалиционни победи, с които общия брой се увеличил от 34 на 52.

Ф-15 е самолет на 34 години и е на въоръжение в американските, израелските, саудитските и японските ВВС. В служба на първите три държави Ф-15 сваля точно 100 самолета и няма нито една загуба във въздушен бой.
63% от всички победи на Ф-15 са при службата му в Израелските ВВС. Израелските победи са само и единствено срещу сирийските ВВС, като са отбелязани 15 по време на единичните сблъсъци от 1979 до 1981, 42 през Ливанската Война през 1982 и по две през съответно 1985, 1989 и 2001.

.

ИРАКСКИТЕ УСПЕХИ

По време на Пустинна Буря иракчаните свалят общо 40 коалиционни самолета. 10 от тях със зенитна артилерия, 28 с ЗРК (радарно и ИЧ-насочване). Иракската авиация сваля 2 коалиционни самолета. Списък със свалените самолети :

..

МИТЪТ Е РАЗБИТ

На последно място, но не и по-важност е редно да споменем свалените от иракската авиация коалиционни самолети. Дълго време американската и британската пропаганда поддържат тезата, че нито един техен самолет не е свален от ираски изтребител през войната. Иракската пропагандна пък твърди, че е свалила десетки американски изтребители. Истината е винаги е в средата :

  • На 17-ти Януари пилотът на МиГ-25 Зуахир Дауд сваля Ф/А-18Ц Хорнет от американските ВМС с пилот Майкъл Спийчър. Въздушната победа е осъществена с ракета Р-40РД.
  • На 19-ти Януари иракският пилот на МиГ-29 Джамийл Сайхуд сваля британски Панавиа Торнадо с ракета въздух-въздух Р-60МК, за което британското правителство признава чак през 2003 година. Това е една от трите въздушни победи на МиГ-29 в цялата му история (още един еритрейски сваля МиГ-21, а един съветски – афганистански Су-22).
  • Още 4 американски самолета (3 броя Ф-111 Аардварк и 1 Б-52) са поразени от пилотите Хусам и Кундаир Хиджаб съответно с МиГ-23 и МиГ-29 (ракети Р-24Т, Р-60МК и Р-27), но не са сваление, поради което е спорно дали трябва да се причислят към „въздушните победи“.

Виж още в блога :
Златна Стража 2010 – българо-американско въздушно учение


Статистика за въздушната война в Европа през Втората световна война :

Производство на едноместни изтребители във Великобритания и Германия от 1939 до 1943

Наличност на едноместни изтребители в кралските ВВС и Луфтвафе от Юли до Декември, 1940