Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“


На 3-ти Юли, 2010 в сирийската столица от бъбречна криза умря легендарният терорист Абу Дауд, известен като едно от водещите лица в Мюнхенския атентат от 1972. В този терористичен акт група въоръжени палестински терористи се промъкват в хотела на израелските спортисти, дошли да участват в олимпийските игри. Двама от спортистите са разстреляни на място, други 9 са убити по време на некадърната анти-терористична операция на германската полиция. Терористите от Черния Септември (част от ръководената от Ясер Арафат организация „Фатах“) поискват превоз от немската полиция – автобус до летището, където да ги чакат зарадени с гориво машини. След началото на анти-терористичната операция палестинците виждат, че няма да успеят да се измъкнат и екзекутират останалите 9 израелски атлета. Самите те са застреляни от немската полиция.

Имената на убитите израелски спортисти са : Давид Бергер, Зеев Фридман, Моше Вайнберг, Йозеф Романо, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Спитцер, Амицур Шапира, Йозеф Гутфренд. В изпълнение на служебния си дълг загива и германския полицай Антон Флигербауер.

Първоначално новинарските екипи съобщават за успешна акция, като уверяват зрителите и слушателите си, че всички израелски спортисти са живи. Новината е посрещната с еуфория в Израел и с разочарование, мъка и плач по улиците на арабските градове. След време обаче журналистите поправят грешката си и информират аудиторията за случилото се. Израелската нация изпада в шок и траур, а арабските улици този път се изпълват с хора, които празнуват и черпят с бонбони по случай тази „героична постъпка“ в името на палестинската „кауза“.

В отговор на терористичния акт Голда Меир нарежда да се даде старт на операция „Гняв Божий“. В тази операция агенти на Мосад, израелското разузнаване, екзекутират лидерите на палестинските терористични организации в Ливан, Франция, Кипър, Холандия, Италия. Във филма „Мюнхен“ режисьора и сценаристите се опитват да се придържат с възможно най-голяма точност към събитията. Действието се развива в Европа и Близкия Изток, а главните герои са агентите на Мосад, които през целия филм ловят арабски терористи.

Неправилно е да се съди цяла нация или народ за действията на един или двама души. Дори 10, 100 или 1000 души. Но докато в Израел фанатици и терористи като Барух Голдщайн (виж повече) са наричани „изроди, срам за юдаизма и дегенерати“, в арабския свят хора като Самир Кунтар (виж повече) и въпросния Абу Дауд са приемани за герои. Хладнокръвни убийци и самоубийствени атентатори, взривявали се по израелски дискотеки и автобусни спирки са официалните герои на Палестина, на тяхно име се кръщават отбори, училища, улици, давани са за пример в палестинските учебници и прочие.

Погребението на Абу Дауд беше типично за хора като него – тълпи от последователи в Дамаск носиха ковчега му, плачеха и скърбяха за смъртта на този „велик“ човек. Действащия президент на Палестина Махмуд Аббас в официално обръщение нарече Абу Дауд „…прекрасен брат, другар, силен и упорит, непримирим борец…/…един от най-изявените лидери на движението Фатах„. Абу Дауд също е носител на Палестинския Приз за Култура. На погребението му са присъствали представители на движението „Ислямски Джихад в Палестина“, Фатах, както и високопоставени представители на сирийското правителство. Самия Абу Дауд казва, че всеки израелец е войник и всеки израелец е мишена. Нищо чудно, че сирийското правителство, Фатах и Ислямски Джихад ще го почитат като герой, те самите следват същия принцип. За съжаление Абу Дауд живя цели 73 години. Съмишлениците му отдавна са пратени при Аллах.

Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм


Подробна статистика за цивилните жертви в Ирак. Под анти-коалиционни сили (АКС) се разбира всички неправителствени силови групировки, които извършват атентати, екзекуции и т.н. Под международни коалиционни сили (МКС) се разбира силите на САЩ, Великобритания и другите чуждестранни контигенти, както и новореформираните иракска полиция и армия (иракските служби за сигурност).

Таблици за смъртните случаи, предизвикани от АКС в Ирак от самоубийствени атентати и коли-бомби, въоръжени нападения и екзекуции, и общия брой.

Общ брой на убитите от МКС през годините.

Общ брой на загиналите от самоубийствени атентати, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите от въоръжени атаки и екзекуции, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите цивилни, убити от АКС и МКС.

Според повечето статистически и военни анализи спадът на жертвите се дължи на успехът, с който САЩ и другите международни партньори обучават и изграждат иракските сили за сигурност, които вече участват автономно или съвместно с американските, британските и другите си колеги. Повечето анализатори и военни оценяват резултатите на иракските сили за сигурност като задоволителни. Съвсем друго е положението при изграждането на афганистанските сили за сигурност от САЩ, Великобритания, Белгия, Италия и др.

Повече информация за изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Тези статистики обаче са доказателство за едно – най-голямата жертва на радикалните ислямисти-терористи са мирните, цивилни мюсюлмани. От началото на войната през 2003 година до днес близо 100,000 невинни, цивилни иракчани са умрели. Ако изключим жертвите при първоначалните, конвенционални действия на американските и британските сили (които в никакъв случаи не бива да се пренебрегват, но не са част партизанската, неконвенционална война в Ирак), то от общия брой на загиналите цивилни иракчани над 95% от загиналите са жертва на радикални ислямисти и сепаратисти (ако се отчетат и първоначалните жертви от конвенционалната война през 2003, то този процент пада малко над 90%). За тези хора очевидно живота на техните етнически и религиозни братя не е от особено значение. Противопоставянето между крайните фракции на шиитите и сунитите също не бива да се пренебрегва. Ирак е eдинствената преобладаващо арабска страна в света, в която шиитите са мнозинство (около 2/3). Традиционно обаче властта винаги е била в ръцете на представители на сунитското малцинство. Подобен случай, но на родово-регионален принцип има в Йордания, където половината граждани са палестинци, но Хашемитското кралство винаги е успявало да ограничи влиянието им. Друга държава с преобладаващо арабско население и (отделно) шиитско население е Бахрейн, но в тази държава има голямо персийско малцинство, а общия брой на арабите-сунити е по-голям от този на арабите-шиити. За 10 години не-арабското население на Бахрейн (без значение от религиозната им принадлежност) се е удвоило.
Единствената друга държава в Близкия Изток, в която шиитите са мнозинство (над 90%) е Иран, като в страната има и сунитско малцинство, предимно етнически араби, но и перси, балочи (балуджи) и др. Единствената друга държава в света, в която шиитите са мнозинство е Азербайджан. Тази географско-религиозна специфика подклажда недоверието у много иракски-сунити към лоялността на иракските шиити към държавата. За определени групи шиити религиозната близост с шиитски Иран е по-силна от етническата близост с иракските-сунити (араби). Радикализма в част от тази група е една от причините за религиозният сепаратизъм в Ирак , макар болшенството от шиитите да имат негативно отношение към иранската политика и влияние в Ирак (според проучвания и статистики). В този контекст трите основни групи в  Ирак са шиитите, сунитите и кюрдите, макар последните да са етническа група в северен Ирак. Кюрдистан е де-факто (но не и де-юре) автономна република в северен Ирак, като основните скокове в степента му на независимост са след Войната в Залива (първата иракска война) и Войната в Ирак (т.нар. втора, 2003-2010).
Интересно е да се отбележе, че поради автономността си, иракски Кюрдистан практически няма проблем със терористични групи. Всички жертви от войната с в арабската част от държавата. Единствените райони на Ирак, които са оценени от западните анализатори и американските власти като „сигурни и спокойни“, са тези, които са под пълния контрол на кюрдската власт. Стандартът в Кюрдистан е двойно по-висок от този в останалата част от страната. Болшенството от арабските-иракчани обаче не приемат правото на Кюрдистан за самостоятелност, макар това рядко да е проблем и да е засенчвано от другите вътрешно-арабски сблъсъци в Ирак (ако се гледа през такава призма). В иракски Кюрдистан живят около 4 милиона души, 95% от които кюрди. Още 2.5 милиона етнически кюрди живеят в другите райони на Ирак. От началото на войната до днес повече от четвърт милион араби и други не-кюрдски граждани на Ирак имигрират от други части на държавата в северните, кюрдски райони. Причините са най-вече спокойствието и сигурността, но и икономическите възможности и пазара на работна ръка също са фактори. Процента на бедните в тези райони е най-ниския в страната и ните един коалиционен войник не е загинал там, което говори за практическа липса на въоръжена съпротива.
Кюрдистан има собствена армия, наречена Пешмерга, която участва активно в американските кампании срещу властта в Багдад през 2003, както и отделни акции срещу силите на Саддам след изтеглянето на САЩ през 1991. Пешмерга обаче отказва да изпрати войски в Багдад или която и да е друга не-кюрдса област в страната, опасявайки се, че това ще въвлече иначе спокоен Кюрдистан в гражданска война.  Кюрдското правителство поддържа собствени отношения с други държави. Преди 2003 САЩ и Израел (което прави Кюрдистан уникат в мюсюлманския свят) са основните дарители на средства на иракски Кюрдистан преди 2003, а днес – сред основните икономически и военни партньори. Днес се поддържат отношения и с Германия, Франция, Италия, Великобритания и Турция.

Сайт на Кюрдското Регионално Правителство
Статистиката е взета от
Iraq Body Count

Долу – снимки от Арбил, столицата иракски Кюрдистан

Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.