Израел=апартейд?


В про-палестинската и изобщо про-арабската преса често се сравнява държавата Израел (и арабското й малцинство) с белия апартейд в Южна Африка (и съответно статута на черното мнозинство). За хората, посещавали някога Израел тези твърдения звучат абсурдно. Още по-абсурдно е когато израелски депутати от арабски произход излагат подобни теории от подуима на парламента.

Апартейда в ЮАР

Макар населението на ЮАР да е съставено от едва 10% наследници на бели колониалисти, от 1948 до 1994 властващият режим е налагал несправедливи, недемократични и нехуманни мерки за опазване на господството на бялото малцинство над черното мнозинство. Централно място в идеологията на апартейда заемат расите и разделението между тях. Най-високо е поставена бялата раса, наследниците на холандските и английските колониалисти. След тях са поставени т.нар. цветнокожи – макар тази дума да се използва като обида за небели (африканци, китайци, латиноамериканци и т.н.) в САЩ, в контекста на ЮАР „цветнокожи” се наричат хора от смесен (бял, черен и друг) произход, неотговарящи на другите категории (в този смисъл черните не са цветнокожи). Най-долу, според апартейдската идеология, се намират черните африканци, съставляващи 80% от населението на страната, които страдат най-много и от режима.

Израел и ЮАР

Еврейска раса?

Докато в ЮАР расата е била най-важния разделителен фактор между хората, в израелския контекст „расата” няма никакво значение. 20% от населението на Израел е от арабски произход. Но в исторически план арабите и евреите имат общо – семитски произход. Въпросът дали евреите са религиозна или етническа група е колкото стар, толкова и спорен – на света има бели евреи, черни евреи, евреи-азиатци и т.н. Както и в самия Израел. Над 1,000,000 евреи са прогонени или бягат от арабските и мюсюлмански държави през 20-ти век. Днес голяма част от техните наследници живеят в Израел – около половината еврейско население има един прародител или повече от арабския свят, наричани още „мизрахим” (идващи от Изток). Визуалната разлика между един евреин-мизрах и един израелски арабин често е невъзможна. За разделение на „расите” не може и да става дума.
Освен това в Израел живеят и голям брой черни-евреи (бета-Израел), живяли в Етиопия в продължение на векове. Както във всяка държава и както към всеки етнос има дискриминация и към тях. Има дискриминация и към арабите, и към белите евреи. Както и в САЩ, както и в много европейски държави, включително и България, някои хора са на принципа „всеки срещу всеки и всеки за себе си”.
Повечето бели, живеещи в ЮАР са наследници на колониалисти, дошли от Британската (чиято колония е била ЮАР) и други империи. Абсурдно е обаче да се говори за европейските евреи като колониалисти – това са бежанци, бягали от погромите в царска Русия, Холокоста и подобни. Не са идвали от ничие име, на са сложили ничие знаме. За да се говори за колония трябва да има метрополия (каквато е Англия за ЮАР, Франция за Алжир и т.н.).

Израелските араби

Израелски арабин в армията

В Израел около 20% от населението е от арабски произход, макар това да не е хомогенна група. Около 84% от тях изповядват Исляма, а останалите 16% са почти равно поделени между християните и друзите. Последните, подобно на евреите, са етно-религиозна група, изповядваща своя монотеистична религия и имащи арабския за майчин език. Голяма част (близо 200,000) от мюсюлманското арабско население на Израел се състои от бедуини – арабски номади, спазващи свои собствени традиции. Единственото законово различие между израелските граждани от еврейски и арабски произход е задължението за военна служба – такова има за повечете евреи (без някои религиозни секти), черкезите и арабите друзи, чиито лидери преди десетилетия са настоявали техните дъщери и синове да служат в израелската армия, редом с евреите. В друзската идеология челно място заема лоялността към държавата, в която живеят – друзите в Израел са лоялни израелци, в Сирия – лоялни сирийци, в Ливан – лоялни ливанци. Сред арабите-бедуини има много доброволци.

Арабите, които не ходят в армията, имат 2-3 години преднина пред тези, които служат (евреи, араби-друзи, черкези, бедуини), през които могат да завършат висшето си образование или да почнат работа.

Демократични избори

Израел е демократична държава, в която властта бива избирана от всички граждани. Арабите-израелци не правят изключение – те имат и най-високата избирателна активност. В Южна Африка по времето на апартейда чернокожото население не е имало право на глас.
В Израел нищо не спира арабите да се кандидатират и бъдат избирани на политически постове – 12% от депутатите в парламента са от арабски произход, включително и Хамад Амар, депутат от националистката партия „Израел е наш дом” на Авигдор Либерман. Днес има 4 парламентарно-представени арабски партии, чиито членове често говорят за неровнопоставеност в държавата (макар и от депутатски подиум).

Свобода на словото

Едно от необходимите за демокрацията условия присъства и в Израел – всеки може да каже каквото си поиска, срещу когото си поиска и където си поиска. Малко са държавите по света, в които толкова яростно се защитава свободата на словото и печата. Има цели вестници, телевизии, радиа, блогове и т.н., изключително посветени на анти-израелска дейност. Тяхно право, което държавата гарантира. Има и редица арабски медии, насочени изцяло към малцинството в държавата. Парадоксално е, че противниците на Израел, говорейки за липсата на свобода на словото, най-често цитират именно израелски (по произход, но анти-израелски по нагласа) източници – вестник Аарец, историка Илан Паппе, израелската НПО Бецелем, израелския депутат Мохамед Бараке и др.
Ежегодно, в деня на Независимост, се провеждат демонстрации, в които хора отъждествяват създаването на държавата си с катастрофа (ал-Накба). Този анти-държавен акт е разрешен от държавата, придружен от охрана и т.н. Не е рядкост да се видят и знамената на Фатах, Хамас, Хизбула, ал-Кайда и подобни в центъра на Тел Авив. Израелско знаме в Газа, Дамаск, Техеран или Бейрут не може да се види (освен ако не е запалено).
Чернокожото население в ЮАР не е имало право на глас. Нещо повече – бели граждани на ЮАР, които са се противопостявали на статуквото и репресиите срещу черните също са били репресирани и пращани в затвора.

Арабски език

Арабския език е официален за държавата Израел и се изучава в училищата редом с иврит, както от арабските деца, така и от еврейските. Повечето ТВ имат програми на арабски, а почти всички предавания на иврит имат и арабски субтитри. Има както държавни, така и частни арабски вестници, ТВ и радиа. В училищата еврейските деца изучават арабска история и обратно. В парламента много от депутатите говорят помежду си на арабски. Уличните надписи на почти всички места са на три езика – иврит, арабски и английски.

Бедуините и позитивната дискриминация

Т.нар. позитивна дискриминация (или английското affirmative action) е термин, за първи път използван в САЩ преди повече от половин век в контекста на негърските движения права. В Израел този подход се прилага към бедуините – номадските арабски племена, които поддържат традициите си от векове. Именно за да ги приобщи към модерния начин на живот правителството създава специални квоти за тях в редица университети – ако не успеят да се класират по стандартния начин получават втори шанс. Привилегия, която не се полага на останалите араби, нито пък на евреите. Бедуините са и единствения етнос, който получава преференциални цени на държавно построени имоти (най-вече в пустинята Негев), тъй като голяма част от тези хора живеят в самоделни къщи, направени от подръчни материали насред пясъка.

Палестинските араби в Ливан

Близо 400,000 палестинци се намират в 4-милионен Ливан и макар да живеят там от над 60 години (в следствие на войната 1948-1949, повече информация – Палестинските бежанци – друг поглед), те са третирани като чужденци. Липсата им на права и ливанската национална сигурност са близко свързани. Ефект, който е описан от International Crisis Group като „бомба със закъснител”. На палестинците в Ливан е забранено да работят като лекари, адвокати, да взимат държавнически или административни постове, а до скоро бе забранено да работят като таксиджии и строителни работници. Общо 25 професии са им забранени със закон. Малко от тях получават гражданство, на практика единствено християните, тъй като Ливан е арабската държава с най-голям процент християни, които традиционни имат и голяма сила в политическия живот. Болшинството от палестинците-мюсюлмани обаче са принудени да живеят в определените от държавата лагери/села/квартали. Безработицата сред тях е 2-3 пъти по-висока от тази сред мнозинството. Средния доход на палестинско домакинство в страната е 300$ на месец. При 5-членно семейство това прави по 60$ на месец, докато средната месечна заплата в Ливан е между 500 и 600$ на човек. Статистиката сочи, че палестинците в Ливан получават до 10 пъти по-малко от средното за страната (10% от средното). За сравнение, средната заплата в Израел е 2000$, а средната заплата на израелските араби е 1400$ (според данни на ИЦБ). Което е 70% от средното. Освен това, израелските палестински араби се радват на по-малка детска смъртност, по-дълъг живот, по-висок жизнен стандарт, по-високо и добро образование не само спрямо палестинците в Ливан, но и спрямо всички околни държави. Но въпреки това бедността и отчаянието на палестинците в Ливан рядко намират място в ефира на големите медии.

Абд ал-Мажид Хидр

Абд ал-Мажид Хидр (или Амос Яркони) е национален герой на Израел от арабски произход, служил вярно на родината си през три войни (1948, 1956 и 1967). Удостоен е с едно от най-високите военни отличия в страната. Макар да умира като пенсионирал се военен (и противно на протокола за бивши армейци) е погребан във военно гробище, по искане генерал Рехаваам Зееви, негов близък приятел и ледир на една от националистките партии в Израел. Противно на традицията, ковчегът му е носен от висшестоящи на Хидр – шестима бригадни генерали. На погребението присъства тогавашният президент на Израел, както и редица политически и военни лидери.

Като демократична държава Израел предлага на своето арабско малцинство повече права, отколкото в която и да е друга арабска държава.

Война или улична престъпност


В медиите днес ежедневно се съобщава за смъртни случаи в т.нар. горещи точки на планетата. Вниманието, което се отделя на различните военни конфликти е непропорционално голямо на социалното им измерение. Всеки човешки живот е безценен, но дали войните са най-големия масов убиец в 21-ви век? Всеки ден десетки умират по улиците на Йемен и Сирия, но в Бразилия, Ямайка и Салвадор уличната престъпност отнема живота на стотици ежедневно.

ДЕФИНИЦИЯ

Когато се говори за войните във Виетнам, Ирак и Либия се диференцира между „конвенционални”, „неконвенционални” и „асиметрични” военни действия. Под конвенционална война се разбира конфликт между две редовни армии, на две държави, изправящи се една срещу друга с всичките си войници, танкове и самолети. При асиметричните (неравнопоставени) воении действия една редовна армия се изправя срещу терористи и партизани. Асиметричните военни действия са един от двата типа неконвенционални войни, като вторият е между две или повече паравоенни формирования. Причините и поводите за всяка война са различни – геопотилитечески интереси, сигурност, идеологически причини и др. Ако всички тях сложим под общия знаменател „обикновени войни”, то по-лесно ще ги разграничим от уличните, криминални сблъсъци между враждуващи банди, картели и кланове. Икономическият и битов резултат от общата престъпност трудно може да бъде измерен, но най-явния показател, който е и основно средство за сравнение между обикновените и уличните войни са убийствата. В световната статистика е въведена величината брой убийства за година на 100,000 души от населението, или степен/ниво на убийства (от английски murder rate). Ако в държава с население 5млн. души бъдат извършени 250 убийства за една година, то степента на убийства ще бъде 250х100,000/5,000,000=5 – 5 от всеки 100,000 жители са били убити. Естествено, има известно разминаване между различните източници; важи и за България (виж по-долу).

БЪЛГАРИЯ

България е страна със сравнително висока престъпност – криминалният фактор не само ощетява държавата с милиарди всяка година, но задушава икономиката и спира развитието на страната. В модерния български фолклор се е появила поговорката „всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава”. Но докато престъпниците, носещи вратовръзки и движещи се с Мерцедеси са ежедневен пробелм за българската администрация, полиция и т.н., то убийствата в България са сравнително рядко срещано явление. През 2007 година в България според различните формални и неформални източници нивото е било между 2.2 и 3.4 на всеки 100,000. За сравнение в САЩ през 2008 е 5.4 по данни на Федералното бюро за разследване (ФБР). Това е и най-големия брой убийства към глава от населението в развитите страни.
Основните източници на информация за убийствата в страната са МВР и НСИ (Национален статистически институт), като в първия случай анализа на данните не бива обявен публично. Своята статистика НСИ изготвя на база смъртните актове от всяка една община, поради което се получават значителни разминавания с официалните полицейски данни, за които често се спекулира, че прикриват част от истината.

Преобладаващите причини за убийства са различни за всяка държава. В България мнозинството от убийствата са в следствие на битови разправи, в Ирак най-честата причина са терористични атаки, в Салвадор – сблъсъци между враждуващи банди, в Северна Корея пък са в резултат на държавния апарат.

ЕВРОПА

Статистика за настоящи, кандидат и потенциални членки на ЕС, както и Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия – брой убити на 100,000 души :

* Северна Ирландия (част от Обединеното Кралство); **включва Уелс, но не и Шотландия и Ирландия; ***Княжество Лихтенщайн; ****Велико Херцогство Люксембург.

Според тази класация, данните за която са взети от EuroStat (без Латвия, която иначе би трябвало да бъде на второ място), България се нарежда на 7-мо/8-мо място в Европа, но за статистиката са отчетени официално обявените от МВР данни. Според по-високите независими и неофициалнr оценки България задминава Финландия и Черна Гора.
Редно е да се спомене, че пикът в българската престъпност или поне в извършените убийства е отминал, за повече информация виж Тенденции на престъпността в България 2000-2005 г. След 1989 започва ръст на годиншия брой извършени убийства, стигащ връх през 1994 – 492 убийства или близо 6 на 100,000 души. Оттогава насам годишния брой спада, като днес нивото на убийства в страна е сходно с това от края на комунистическата ера.

 Данни за смъртните случаи в Ирак, за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм :
.

Сравнение между броя убийства за 100,000 души от 1990 до 2009 за Русия, България, САЩ, Великобритания, Ямайка, Салвадор и Колумбия :
.

САЩ

САЩ традиционно имат висока престъпност и голям брой убийства (статистика за САЩ 20-ти век

. Още от самото си създаване, до епохата на Дивия Запад, гангстерските войни през 30-те и уличните войни от 80-те насам, Америка винаги е имала славата на една от най-размирните държави в развития свят. САЩ са също така и на първо място в света по брой оръжия в граждански ръце (и като брой, и отнесено към населението), както и по брой затворници (също като брой и отнесено към населението). Разликите между убийствата на глава от населението за отделните щати и градове обаче са далеч по-големи от средното отклонение в стойностите в България, Великобритания, Германия, Русия. Докато средното ниво за Америка е 5.4 на 100,000, то в някои градове това е далеч по-високо :

ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ В БЪЛГАРИЯ

Като наследство от комунистическата ера, в България законите за притежание на оръжие са изключително стриктни – едва 255,000 българи (от 7,5 милиона) имат разрешително за оръжие, като общия брой притежавани оръжия е 330,000 по данни на МВР. 126,000 са регистрираните ловци в страната. Общо 138,000 български граждани имат разрешително за КНО (късо нарезно оръжие – пистолет или револвер) с цел самоотбрана. От тях пък 75,000 са бивши военни или полицаи. Което означава, че от обикновените български граждани, неслужили в полицията и армията едва 63,000 души имат право да носят пистолет със себе си за самоотбрана. Ако вземем общия брой (регистрирани, легални) оръжия в страната – 330,000, се получава, че на всеки 100 българи се падат 4.4 единици оръжие. В тази статистика не влиза обаче огромния брой незаконни оръжия в страната, с които се извършват голяма част от престъпленията. Стриктните закони за притежание на оръжие въздействат единствено върху редовите граждани, които спазват закона, докато за криминалния контингет гласуваните закони не са от особено значение. Ако законите за притежание в България се променят това не би оказало особено въздейства върху броя нелегални оръжия (огромна част от които са притежавани от престъпници). За повече информация виж Последици от разпространението на огнестрелни оръжия сред населението.

ОРЪЖИЯ=УБИЙСТВА?

У нас, а и по цял свят е разпространен митът, че високата престъпност и големия брой убийства са пряк резултат от наличието на огнестрелни оръжия и законите за притежанието им. Поддръжниците на тази теза често посочват САЩ – сред богатите страни тя е с най-голям брой убийства на всеки 100,000 души, а американската нация е най-силно въоръжената на земята. По притежание на оръжия Америка се нарежда на първо място като брой и брой на глава от населението. Докато за всеки 100 българи има 4.4 оръжия, то за същия брой американци американци има 89.3 единици. Изключвайки армиите, в САЩ се намира всяко трето оръжие в света. Привържениците на стриктните закони посочват това като причината за високата престъпност и големия брой убийства в страната на неограничените възможности. Но бърз поглед на статистика опровергава тази теза :

Изводът е, че не бива да се търси математическа зависимост между тези величини. Престъпността се влияе от редица фактори – социална история, манталитет, безработица, отглеждане на наркотици и др. Сегрегацията на расови и етнически малцинства, дори и да не е на законова основа, е предпоставка за престъпност и насилие. Докато в България културата на уличните банди е почти чужда, то в страни като САЩ, Салвадор, Бразилия, Колумбия, Ямайка, ЮАР, Белиз и др. е дълбоко вкоренена в манталитета на голяма част от населението.

СВЕТОВНА СТАТИСТИКА

Световна статистика за брой извършени убийства на всеки 100,000 граждани. Бележка – данните са от различни източници и е възможно известно отклонение.

РОС КЕМП ЗА БАНДИТЕ

Рос Кемп е британски журналист, направил документални филми за войната в Афганистан, сомалийските, индонезийските и нигерийските пирати, както и различните улични банди по света. Водещият се среща с членове на американските негърси банди Крипс и Блъдс, членове на Арийското братство, Мексиканската Мафия (име на банда в американските затвори), членове на паравоенните формирования в Колумбия, членове на Мара Салватруча (МС13 – най-голямата банда в света, Салвадор), руски нео-нацисти, както и с български, бразилски, южноафрикански, новозеландски, британски, ямайски и др. банди. В другите си предавания се среща с терористи от различни държави, както и сомалийски, нигерийски и индонезийски пирати.
всички документални филми на Рос Кемп, торент
епизод на „Рос Кемп за бандите“ – за циганските банди в България, торент

Етиопските ВВС и Ми35 в Дарфур


Етиопските Национални Отбранителни Сили (ЕНОС) са изградили имиджа си на една от малкото действащи, организирани и ефективни (сравнително) войски в черна Африка според западните стандарти. В континент, където повечето от конфликтите се водят от партизани, Етиопия изпъква и прави впечатление на една стабилна държава, която може да си позволи да бъде фактор в останалата част от Африка. В последните години Етиопия е участвала в множество конфликти, най-показателни и важни са конвенционалната война с Еритрея от 1998 до 2000 и нахлуването в Сомалия преди 3 години3 (борба с партизани).  Еритрея е държава, започнала съществуването си като сепаратистка област от Етиопия. Гражданската война продължава около 30 години, като до ден днешен сблъсъците са почти ежедневие, а до взаимно-приемливо решение и съответно граница не се е стигнало. И двете страни използват етническото многообразие и географското разпределение на държавите за насаждане на омраза и фанатизъм сред подкрепящите ги, но де факто независимостта на Еритрея означава пълна загуба на мория излас за Етопия. Над хиляда километровата брегова ивица отива изцяло в новосъздадената държава през 1991, ключова причина за острата реакция на Адис Абеба.

В сблъсъците между двете войски и конкретно ВВС си проличава превъзходството на етиопските сили – със своите Сухой27 те свалят 7 (по етиопски твърдения, а 4 са потвърдените сваляния) еритрейски МиГ29. Това е голяма бройка за иначе малкия списък от самолети, свалени от Су27.
Ето списък с използваната от Етиопските ВВС техника (ударна авиация) :
МиГг21 – 21 броя  (3 от тях са Миг21У)
МиГ23 – 32 броя (4 от тях са МиГ23УМ)
Су-27 – 18 броя
Су25 – 4 броя
Ми24 – 15 броя
Ми35 – 5 броя

На снимката, етиопски Су27

Етиопските ВВС, както и други части от ЕНОС, участват и сравнително успешно във войната в Сомалия през 2007, когато те, Кения, Джибути, САЩ, Великобритания и др. се опитват да поставят на приетото от ООН преходно правителство. За съжаление все още нито една държава не е намерила ефективен начин за борба с партизани, поради което Сомалия все още е размирна територия, разделена на три региона, без централна власт, управляване от различни феодали ислямистки групировки (като ал-Шабаб, управляваща в област Сомалия, Сомалия, за повече информация Сомалия и радикалния ислямизъм). Но конфликта показва на западните й патрьори, че Етиопия е способна да участва в съвместни операции. Традиционно, Еритрея подкрепя с оръжия, пари и др. сомалийските ислямисти, докато гореспомената коалиция, освен с преки военни действия, подкрепя и местни главатари и феодали с оръжия и пари. Пунтланд, практически независима република в Сомалия, традиционно има про-етиопска и анти-Могадишу позиция.

Освен в Сомалия, етиопските войски са нарамени с нелеката задача да донесат мир на иначе размирен Дарфур, който буди като първа асоциация „геноцид” у всеки външен наблюдател (повече информация). Преди няколко месеца Етиопия изпрати 5 броя хеликотпери Ми35-Хинд-Е. Машината представлява практически Ми24, класификацията и името са НАТО-вски и означават „износен вариант”. На 25-ти Февруари т.г. във военна база в Нияла, южен Дарфур, Судан, бе извършена церемония по офциалното им приемане на служба в редиците на УНАМИД (UNAMID – African Union and United Nations Hybrid Operation in Darfur). На церемонията Ибрахим Гамбари увери присъстващите, че потенциалът на хеликоптерите ще бъде оползотворени до максимум. Генерал-лейтенант Патрик Ниямвумба, командир от УНАМИД заяви обаче, че операцията се нуждае от още 18 сервизни и трансортни хеликтоптера, за да може да се постигне поставената като цел мобилност и ефективност. Етиопските Ми-35 ще осигуряват близка поддръжка на международните сили, защита на цивилните при нападения, както и ще позволява на УНАМИД да разгърне военния си потенциал до иначе невъзможни или опасни за сухопътни войски райони. Годишните разходи по УНАМИД възлизат на около 1.3 милиарда долара, а към днешна дата операцията разполага с 20,000 души жива сила. Етиопските попълния са добре дошли.

На снимката, етиопски Ми35 Хинд-Е.

Враждуващите страни в Дарфур са основно две – партизаните-африканци, разделени на множество организации (често враждуващи и помежду си), а от другата страна са държавни войски (арабски) и техните паравоенни формирования. Сред черните групировки е и Движението за Справедливост и Равенство (Justice and Equality Movement – JEM). Властта в Хартум пък разполага и с вече закоравелите главорези и масови убийци от Джанджауийд – паравоенни формирования от судански араби, както и представители на много африкански племена, между които и арабо-говорящите негърски етнически групи. (Дарфур има мнозинство черно население). Тази организация обаче е по-скоро формална, става дума за пръснати групи с джипове, движещи се от село на село. Досега броят на жертвите на геноцида им в Дарфур се оценява на близо половин милион души.

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти



Повече информация за алтернативни, не-военноморски начини за справяне с пиратството :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за тактиката напиратите и доктрината и използваната техника от международна общност :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Вчера, на 5-ти Април, 2010, Южна Корея изпрати боен кораб към бреговете на Сомалия, тъй като петролният супер-танкер Самхо Дрийм е пленен от сомалийски пирати в Индийският Океан на 4-ти Април. Екипажът се е състоял от 24 души – 5 южнокорейци и 19 филипинци. Няма конкретна информация, че корабът е отвлечен, но говорители на корейското правителство заявяват, че това е заключението на базата на последната комуникация. Танкерът е пътувал към САЩ и е превозвал петрол на стойност 170 милиона долара. Бойният кораб Йи Сун-Шин (кръстен на легендарният корейски морски командир от 16-ти век)вече е патрулирал водите около Сомалия (опасната зона е близо 2 милиона квадратни километра) като част от международните усилия за справяне със сомалийското бандитство. От Корейското министерство са съобщили, че за тях живота на моряците ще има приоритет пред самият танкер, но отказват категорично да преговарят с похитителите при каквито и да е условия. Това е третото похищение на супер-танкер от страна на пиратите. На 15 ноември, 2008 саудитския супертанкер Sirius Star бива пленен на 833.4км от крайбрежието на Кения, като е платен по-късно откуп от 3 милиона долара. Година след това пък гръцкият Maran Centaurus е пленен на 1300км от брега на Сомалия и откупен срещу 5,5 милиона долара. В последните седмици пиратите се възползват от благоприятните климатични условия и атаките зачестяват – от началото на Март до сега са похитени 16 кораба. За сравнение, през 2009-та година има 217 опита за похищение на кораби, като 47 от тях са успешни, но активността е различна през сезоните.

Също така вчера, на 5-ти Април, 2010, руският голям противолодъчен кораб (клас, използван само в СССР/Русия) Маршал Шапошников е започнал ескортирането на 15 цивилни кораба край бреговете на Сомалия, Африканския Рог и Аденския Залив. Към него, от Руския Тихоокеански Флот са изпратени и един сервизен кораб и един влекач. В края на 2009-та руски дипломати изразиха желанието на Русия да увеличи подкрепата си към международната анти-пиратска мисия в Сомалия. Това заяви Дмитрий Рогозин, говорител на Москва при срещата между Русия и НАТО. Русия участва активно в борбата срещу бандитие от октомври, 2008 година, а последното попълнение е разрушителя Адмирал Чабаненко, ракетната фрегата Безстрашния и един сервизен танкер. Г-н Рогозин заяви също, че Русия е готова да увеличи авиационния капацитет на международната мисия, бед да уточнява конкретни параметри. Отряда от тихоокенския руски флот, патрулирал от 30 Юли до 15 октомври, се завърна на 23-ти Ноември, 2009, във Владивосток, след завършването на анти-пиратската си мисия в залива. Отряда влючва разрушител с два хеликоптера, спасителен кораб, сервизен танкер и пехотен отряд. Използван е за ескорт на търговски кораби, разузнавателни мисии и откриване и разрушаване на пиратски лодки. През цялото време на активна служба (2 месеца и половина) руския морски отряд ескортира 100 търговски кораба от 26 държави. За сравнение – годишно край бреговете на Сомалия минават между 25,000 и 30,000 търговски кораба. Руския отряд е бил средно за около една пета от годината, за която потокът е бил между 5,000 и 6,000 хиляди кораба. Или иначе казано – във времето си на активна служба руския флот е ескортирал между 1.6% и 2.0% от преминаващите търговски кораби. Завършилия трети по ред отряд на руската флота е предшестван от разрушителите Адмирал Виноградов и Адмирал Панталеев.

Също така на 5-ти Април германски товарен кораб е освобеден от холандски морски пехотинци близо до бреговете на Сомалия. Холандската фрегата Тромп, част от операция Атланта на Военноморските сили на Европейският Съюз, превзема обратно кораба и арестува похитителите, като никой от екипажа на немския кораб не е пострадал (само 2-ма са немски граждани). Един от пехотинците е ранен. Германският кораб е пленен на близо 900км от брега, като е използвана древната йеменска тактика на кораб-майка и много малки и бързи лодки, обикновено от плексиглас или дърво (което ги прави невидими за радари). Отначало са проведени безуспешни опити за мирно разрешаване и преговори. Германският кораб Тайпан е следвал протокола на операция Атланта – веднага щом осъзнават, че не могат да избягат на пиратите чрез агресивни и бързи маневри те изключват двигателите, пускат сигнал към всички кораби в околността и се заключват в “паник-стая”. Вероятно това е спасило живота им, повече от вероятно е сомалийците да ги използват за живи щитове при нападението на холандските пехотинци. Операция Атланта е започната през 2008-ма година, като в момента се състои от 15 бойни кораба и 3 разузнавателни самолета. Най-голям е приносът на Франция, която освен всичко друго е изпратила там и своя хеликоптероносач Жана д’Арк. Същият е от френските ВМС, разполага с 2 хеликотпера Пума, 2 хеликоптера Газел от френската армия и 2 хеликоптера Алует III от френската военноморска авиация (Aviation navale), част от ВМС.

Сомалия и радикалния ислямизъм


Сомалия и Съюза на Върховните Ислямски Съдилища

След разпадането на режима на Сиад Баре през 1991 се получава вакуум във властта на Сомалия. Започва дълга борба между регионалните феодали и исламистките полеви лидери. След 1991 малкото места, в които има някакъв ред се поддържат от ислямски съдилища, ръководени от принципите на Шериата. Управлението на тези съдилища напомня много на талибанското управление в Афганистан преди 2001 първа година – забраняват се западни филми, западна музика, дори гледането на световното първенство по футбол. Употребата на алкохол и сексуални “извращения”(извращения според тяхното тълкование на Корана включва много неща, едно от които хомосексуализъм) също са наказуеми, често със смърт. В много от случаите “престъпниците” биват екзекутирани на публични места.

През 2000 година 11 регионални клана обединяват съдилищата си и образуват държава в държавата. Организацията се нарича Съюз на Върховните Ислямски Съдилища – СВИС. Целта им е да направят Сомалия една мирна(по техните думи) и стабилна ислямска държава. Болшенството от сомалийците са сунити.

СВИС е наследник на образуваната през 1984 ал-Иттихад ал-Ислямия, която пък е наследник на Джаммаа ал-Ислямия и Уахдат ал-Шабаб ал-Ислам. Последните две са създадени прези 60-те години на миналия век, по време на Саиид Кутуб – египетски радикален водач, известен лидер на Мюсюлманското Братство. Благодарение на него в много държави се разпространява радикален исламизъм, анти-западни настроения и сепаратизъм.

Десетилетия наред тези групи са рабят с ФОО – Фронт за Освобождение “Оромо”.
ФОО са сепаратистка организация в Етиопия, която е съставена от членове на племето Оромо. Това е етно-лингвистична група близка до сомалийската, самия език се говори от 5 милиона души в Сомалия и сходен с официалния такъв. ФОО и СВИС са обединяват в борбата си срещу Етиопия, има взаимопомщ между тях и Еритреия по време на Етиопско-Еритрейската Война(конфлик, завършил само формално, в началото на тази година пак имаше гранични сблъсъци между двете държави). Съвместно ФОО и СВИВ са извършили множество атентати и атаки в Етиопия, най-вече граничните райони.

След множество сражения с Етиопската армия в край на 90-те години, ал-Итихад ал-Ислямия понася много загуби, като пряк ефект е създаването на СВИС през 2000 година. АИаИ се смята за терористична организация с връзки с Ал-Кайда, според държавния департамент на САЩ.

Макар феодалните вражди между различните кланове да са силни, СВИС бележи ръст в силата и влиянието си последното десетилетие. Главния съперник на СВИС е Преходното Федерално Правителство(ПФП) на Сомалия, сформирано в Найроби, Кения, през 2004 година от сомалийски племенни вождово и феодали. Последните имат подкрепата на Етиопия, а твърденията, че става дума за преврат, спонсориран от ЦРУ съвсем не са редки. Предполага се, че щатското разузнаване подкрепя ПФП чрез т.нар. Съюз за възстановяване на мира и противодействие на тероризма(СВМПТ). Според повечето източнизи СВИС имат тесни връзки с правителството на Еритрея, поради анти-етиопските им виждания, а СВМПТ(съюзник на ПФП и Етиопия) получава помощ от Джибути, регионален партньор на САЩ.
Шейх Шарих Ахмед е говорител и председател на СВИС от Октомври, 2006. На фона на останалите Ахмед се счита за умерен, но и повечето разузнавателни бюра смятат, че тоя не е де факто лидерът на СВИС, а просто лице за пред света. Според ЦРУ лидери на организацията са Шейх Хасан Дахир Ауейис и Шейх Адан Хаши Айро, които официално взимат позицията на зам. председатели на СВИС, ръководители на въоръженото крило на съюз и отговорни за организирането на атаките в Могадишу през Юни, 2006 година. Хасан Дахир е бивш лидер на АИаИ, обявен за терорист от държавния департамент на САЩ и ООН през 2001 година. Адан Хаши е преминал обучение в Афганистан и се е бил срещу войските на СССР през 80-те години, редом до муджахидини-доброволци от много държави. Срещу него е повдигнато дело в Сомалиленд за убийството на 4 служители на ООН през 2003 година. Сомалиленд е практически независима държава, вътре в Сомалия, със собствено правителство, отричащо властта на Могадишу. Същото важи и за Пунтланд. Сомалия се разпада на три част след падането на диктатурния режим през 1991 година. От октомври, 2006 година, радикалните сомалийски ислямисти контролират южната част на Сомалия, като Пунтланд и Сомалиленд остават относително автономни и независими.

Екзекуциите чрез заравяне и убиване с камъни могат да отнемат понякога и часове. Не са резервирани единствено за жени. (!!!)Осъден е за притежание и използване на марихуана(!!!)


Карти на Сомалия
http://www.lib.utexas.edu/maps/somalia.html

Сомалийските въоръжени сили
http://www.globalsecurity.org/military/world/somalia/index.html