Осама бин Ладен – терорист номер 1 бе убит


На 2-ри Май, 2011, американският президент Барак Обама в обръщение заяви, че Осама бин Ладен е убит в Абботабад, провинция Хайбер Пахтунтва, Пакистан. Осамаба бин Ладен, ръководител на ислямистката групировка ал-Кайда, е отговорен за атентатите на 11-ти Септември, 2001 година, както и множество други в цял свят. От близо 10 години американски и коалиционни военни и разузнавачи се опитват да го открият в Афганистан и северните райони на съседен Пакистан.

ОПЕРАЦИЯТА

Рейдът е извършен от Тюлени от американските военноморски сили (тюлени е превод от SEAL, което е и абревиатура за a, Air and Land, в превод – море, въздух и суша) и координирано с агенти ЦРУ, а мишената – резиденцията на топ-терориста на 21-ви век. Сградата е триетажна и се намира в хълмистите покрайнини на малкия пакистански град Абботабад, оградена с 5-метрова бетонна стена и бодлива тел. Цялата операция отнема около 40 минути, а спец. частите пристигат с хеликоптери, един от които каца принудително поради техническа повреда. Осама е застрелян в главата, а тялото му изнесено от тюлените, като все още се спекулира за местонахождението на трупа, като една от версиите е, че е вече е погребан според ислямските канони. Все още няма конкретна и достоверна информация за ДНК-теста. Талибански лидери в Пакистан отричат официалната версия, че Осама е убит.

КОЙ Е ОСАМА?

Осама бин Ладен е роден през 1957 в Рияд, Саудитска Арабия в семейството на един от най-богатите арабски бизнесмени и десетата му жена. За първата си жена Осама се оженва на 17-годишна възраст в Сирия, а докрая на живота си – за още три жени, от които има общо между 10 и 26 деца според различните източници. Атентатор №1 e описан от щатските служби като висок и слаб мъж (75кг, около 1,95м) и е сред 10-те най-издирвани терористи от ФБР.
„Кариерата” си започва по време на съветската война в Афганистан (1979-1989), присъединявайки се към десетките хиляди муджахидини (свещенни войни), борещи се срещу съветските войски. Саудитският гражданин бин Ладен е привлечен от палестинския фундаменталист Абдула Юсуф Аззам, но скоро се доказва като способен командир в планините на Афганистан. Войната бележи ново стъпало в развитието на световните ислямистки движение и според интерпретацията на много фундаменталисти именно тяхното дело е сринало в крайна сметка СССР. Независимо, че това не е вярно, в арабския и мюсюлманския свят войната най-често се представя като победа на праведните над безбожниците. В контекста на Студената война голяма част от въоръжението на муджахидините е доставено от ЦРУ в операция „Циклон”. Надявайки се да превърнат Афганистан в „съветския Виетнам” американските служби обучават хиляди ислямисти в родината на опиума, като се предполага, че сред тях е и Осама (виж също Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)).
Малко преди края на войната бин Ладен сформира групировката ал-Кайда. Две години по-късно родината му Саудитска Арабия допуска стотици хиляди американски и западни войници на своя територия, опасявайки се от евентуална иракска инвазия (през Август, 1990, Саддам Хюсеин превзема малкия си, но богат на петрол съсед Кувейт). Саудитска Арабия е не само родина на Осама – в нея се намират Мека и Медина, двата свещени за Исляма града, в които пророка Мохамед съответно се ражда и умира според Корана. Това затвърждава представата на бин Ладен, че не само „безбожниците-комунисти” са враг на Исляма, но и западните „империалисти-кръстоносци”. Започва кампанията му срещу американски и западни цели, както и „продажните” арабски правителства. През 90-те години се присъединява към муджахидините в Босна и Херцеговина, по време на Югославските войни (Скритата армия на радикалния Ислям в Босна“ – кратък документален филм). Връх в терористичната му „кариера” е атаката на 11-ти Септември в САЩ.

Списък с по-големите атентати, извършени от ал-Кайда :
1993 – взривена е кола-бомба в Световния Търговски Център, умират 6 души. СТЦ е разрушен 8 години по-късно.

1993 – по време на 13-те експлозии в Мумбай, Индия умират 250 души.
1998 – над 200 души умират по време на атентатите срещу американските посолства в Найроби, Кения и Дар ес Салаам, Танзания.
2000 – в серия от координирани атаки умират над 60 души в филипинската столица и на борда на щатския кораб „Коул”. Предотвратени са атентати на летището в Лос Анджелис, на борда на щатския кораб „Съливанс”, както и плана за атентат срещу Коледния базар до Страсбургската катедрала във Франция (при съвместна акция на фреските и немските служби).
2001 – на 11-ти Септември е извършен най-големия атентат в модерната история. Умират близо 3,000 души (повече от жертвите на японското нападение над Пърл Харбър през Втората Световна Война). Ударени са двете кули на Световния Търговски Център и Пентагона, а четвърти самолет се разбива в поле, като целта му е била Белия Дом. Мишените са избрани заради символичното им значение – удар по икономическата, военната и политическата сила на САЩ.
2002 – в Бали, Индонезия е извършен най-кървавия атентат в историята на страна, отнел живота на над 200 души.

2003 – четири камиона са взривени в Истанбул, отнемайки живота на 57 души и ранявайки 700.

2004 – филипински ферибот е взривен, убити са 116 души.

2004 – в атентатите в Мадрид загиват близо 200, организацията не поема пряка отговорност, счита се, че атентата е извършен от групировки, близки до нея.

2005 – три последователни взрива в лондонското метро отнемат живота на близо 60 души.
Ал-Кайда са пряко отговорни за редица други атентати в цял свят, но най-много жертви има сред гражданите на Ирак, Афганистан и Пакистан – голяма част от самоубийствените атентати там са дело на ал-Кайда (виж също : Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм).

РЕАКЦИИТЕ

Като цяло световните лидери приеха новината за смъртта на Осама бин Ладен положително. Водещи политици от Австралия, Австрия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Индия, Унгария, Израел, Мексико, Холандия, Норвегия, Русия, Англия и други дадоха положителни отзиви. Исмаил Хания, ръководител на групировката Хамас, контролираща ивицата Газа изрази възмущението си от „проливането на арабска и мюсюлманска кръв”, определяйки атаката като „американска репресия”. Лидера на палестинското движение пожела на Осама да почива в мир. Говорител на иранското външно министерство заяви, че смъртта му „не е голяма работа”.
Много политици и анализатори посочиха обаче, че това не е края на войната срещу тероризма, нито операцията е успяла да разгроми ал-Кайда. На негово място са готови да дойдат много. Войната срещу терора е безкрайна, но смъртта на бин Ладен е ако не друго малка утеха за роднините и приятелите на всичките жертви на най-издирвания човек на планетата.

Виж също :

Най-известните вземания на заложници част 1
Най-известните вземания на заложници част 2

В памет на загиналите на 11-ти Септември и всички жертви на тероризма

..
..

История на турската ИХХ


Турската организация ИХХ стана известна покрай случая с Мави Мармара преди няколко месеца, но макар да е била извън обектива на световните телевизионни агенции, много преди това ИХХ (превод – Фондация за човешки права и свободи) е била обект на изследване от редица турски, западноевропейски и американски експерти в областта на тероризма.
Повече информация в блога за организацията и участието и в случая Мави Мармара :

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа

Европа и турските ислямисти от ИХХ

Под прикритието на хуманитарна организация, ИХХ извършва и други дейности, спонсорирайки и създавайки ислямистки клетки по цял веч, най-вече в конфликтните точки по света.

Още през 90-те години на 20-ти век членове на групировката са арестувани за директни и индиректни връзки с терористични организации, както и подозрения за участие в подготовката и извършването на терористични атентати. Арестувани са от самите турски власти (преди идването на власт на сегашната ислямистка партия на Ердоган), които през 1997 научават, че организацията купува автоматични оръжия и амуниции. В истанбулската им централа са открити автомати, експлозиви, химикали и инструкции за произвеждане на бомби. След преглед на прихванатите от турските власти документи става ясно, че ИХХ е набирала, обучавала и пращала муджахидини в Афганистан, Босна и Чечня.


Жан-Луис Бружер е прословут френски разследващ магистрат, съдия и експерт по тероризма. Разследвал е взривяването на полет 772 от либийски терористи през 1989 година, но истинско признание получава при залавянето през 1994 на най-големия терорист в модерната история – Илич Рамирез Санчез, познат като Карлос-Чакала.

Години преди Мави Мармара, Жан-Луис Бружер посочва Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, като човекът, обучавал и пращал муджахидини по цял свят в свой доклад за терористичните организации и каналите им за набиране на средства. Цитиран е също и от Датския Институт по Международни Изследвания през 2006 година в доклад, отново уличаващ турската организация.
От телефонните разпечатки от 1996 се разбира, че от централата на ИХХ се водени множество резговори с членове на клетката на ал-Кайда в Милано, както и с редица алжирски, терористични групировки, които от години се борят да свалят от власт алжирското правителство. Засечени са и разговори персонално с Абу ал-Ма’али – прославилия се ръководител на 3-та Босненска Муджахидинска Бригада (кратък документален филм), по време на войната в Югославия, ветеран от ислямските бригади в Косово, бил се рамо до рамо с албанската Армия за Освобождение на Косово. Също така е бил човекът за контакт между редица групировки действащи в Европа и клетката на ал-Кайда в Пакистан.

Преди десетина години Жан-Луис Бружер свидетелства лично по време на делото срещу Ахмед Резам, отговорен за провалените атентати в Йордания и САЩ. Жан-Луис Бружер заявява, че ИХХ взема пряко участие по време на планирането на операцията.
Болшинството от сегашните членове на ИХХ са бивши членове на БИФ, приета от редица западни агенции за терористична организация, както и на ТЗФА, създадена от ръководителя на БИФ (месеци преди същата да влезе в нелегалност).
ИХХ също така членува и в Съюза на Праведните – ислямистка организация, която използва хуманитарни мисии за прикритие. Създадена е от поддръжници и членове на палестинското движение ХАМАС в Саудитска Арабия, а според американския Държавен департамент редом с хуманитарните мисии, организацията подкрепя терористични движения. Под шапката на Съюза на Праведните е и групировката на шейх Мохамед Али Хасан ал-Моаяд – радикален йеменски религиозен водач, заловен от ФБР и осъден до живот за набиране на средства и финансиране на ХАМАС и ал-Кайда.

Кратък документален филм за Босненските Муджахидини, с чиито лидери ИХХ (според турските, френските и американските власти) са имали контакти :
.

Талибаните – от Сингесар до Кабул


Талибаните са ислямистка сунитска групировка, която идва на власт в Афганистан след кървавата гражданска война от началото на 90-те, макар тази война в Афганистан да не е спирала последните 50 години. Тогава бившите муджахидини, борили се срещу „безбожниците“ от СССР, се изправят един срещу друг за територия, наркопазар, изобщо типична феодална гражданска война в страна, която никога в историята си не е имала централна власт. По съветско време в борбата си срещу Москва и Кабул муджахидините са били подкрепяни от разни държави, като САЩ, Пакистан и др.. Но пък талибанското движение на Мула Мохамед Омар се качва на власт с помощта главно на Саудитска Арабия и Пакистан(чийто тайни служби са пословични в този регион).  Личността на едноокия предводител на талибаните Омар е забулена в мистерия, дори лицето му е тайна за повечето хора на земята. Според неговото тълкование да се заснема човешкия образ е против повелите на Бог, единственото изображение на Мула Омар е кадър от видео, с лошо качество.  Губи окото си в битка с руснаците.

Мохамед Омар, едноокия мула(учител, предводител).

За талибаните е хубаво да се спомене, че са основно от пущунския етнос, който е мнозинство в Афганистан, съсредоточен в южната част на страната. Те са близо половината от 28-милионен Афганистан. Съсредоточени са в южната част  на страна и по границата с Пакистан. Пущуните също така съставляват и най-голямото малцинство в Пакистан, където са над 28 милиона. Съсредоточени са в северозападната част на Пакистан, където формират компактно регионално мнозинство. В този контекст държавните граници и националнотите принадлжености отстъпват на племенните и родово-общинните съюзи. Границата между талибанското полит-религиозно движение и пущунския национализъм и сепаратизъм е размита. След 2001 освен самия Афганистан северен Пакистан също става арена на кървави атентати и престрелки. На извършителите може да се гледа по два начина – като на талибани, целящи да наложат възгледите си над определен регион или като на пущуни, които живят от двете страни на афгано-пакистанската граница, които искат да се обединят помежду си и отцепят от съседите си. Двете неща не се изключват. С оглед на тези факти не е изобщо изненада, че пакистанската помощ за талибаните, която е била особено щедра докато са били на власт, бързо се изпарява след 2001. Все пак повечето талибански лидери са прогонени в граничните за двете държави планински райони където измислените черти на световната карта имат малко стойност.

Етническа карта на Афганистан

Eтническа карта на Пакистан

С идването си на власт през 90-те години талибаните така и не успяват да наложат обаче  централизирана власт над тази изстрадала страна. В северната част се образува бастион на анти-талибанските сили, известни като Северния Съюз. Северния съюз е нееднородна конфедерация – съставляват я разнообразни групировки, регионални феодали, военни, политически и религиозни лидери. Организациите са ислямистки, комунистически, националистически и др., а обединяващия фактор е войната срещу талибаните в Кабул.  Ситуацията съвсем не е чужда за страна, а и региона – интересите се менят бързо, приятелите също. Хората от Северния Съюз са били единни по съветско време, моментално след това почват война помежду си, след идването на талибаните се обединяват срещу тях, след падането им отново почват ограничени кампании един срещу друг. Омагьосан кръг от насилие и борби.  Инересна личност е  Ахмед Шах Масуд – един от лидерите на Северния Съюз, герой от войната срещу СССР, „Лъвът от Панджшир“. Масуд е етнически таджик, роден в добро семейство той получава завидно за страната си образование. Владял е пущунски, фарси, урду, хинди, френски, английски и арабски. През 2002 е номиниран за Нобелова Награда (убит е година по-рано).

Ахмед Шах Масуд, Лъвът от Панджшир

Освен на икономическа, регионална и религиозна основа делението в Афганистан е и на етническа – на север присъстват компактни малцинства от тюркски и монголски народи. Враждата между талибани и Северния Съюз може да се разглежда и като борба за власт и територия, и като междуетническа вражда. Талибаните са предимно пущуни, а Северния Съюз е съставен предимно от малцинства на страната – таджики, узбеки, хазарейци(да не се бърка с тюркското племе хазари), които са концентрирани на север. Трудно е да се сложи ясно чертата между политическите, религиозните, феодалните и етническите конфликти. Просто няма точна класификация, универсална формула или правило.

Интересното за Северния Съюз е, че поради нехомогенността си получава подкрепа от много и различни държави – САЩ, Великобритания, Иран, Русия, Индия, Турция, централноазиатските бивши съветски републики и други. Всяка държава подкрепя конкретна група от иначе разнородния съюз, като причините са различни – геополитически, идеологически, етнически(някои от малцинствата са „гранични“). Естествено моментната изгода е решаващ фактор.


Обърнете внимание какво си казват един на друг хората около камерата в момента на взрива.
Това са стари кадри, показващи талибани, които взривяват будистки статуи. Това са бамианските колоси, най-големите статуи на Будда в света, изсечени в скалите преди почти 2000 години.


Ето и малко снимков материал

Диалог с опозицията

Не се стига до консенсус с делегацията на опозицията

Правото на жените на транспорт без съпрузите си

Военен парад


Държавните лидери отдават почит на будистката общност

Държавните агенти и командоси