Тенденции при съвременните автомати 2


Продължение на Тенденции при съвременните автомати

В статията :
Белгия – СКАР
Германия – Г36
Израел – Тавор 21
Италия – Beretta ARX160
Русия – АК-12
САЩ – АСР/Масада

При всицки съвременни модели автомати се спазват някои тенденции – използване на устойчиви полимерни материали с цел олекотяване, разполагане на релси Пикатини за монтаж на аксесоари, амбидекстриалност/симетричност (за десничари и левичари) и др. Като цяло стремежът е не стрелецът да се нагоди към оръжието, а оръжието да бъде нагодено към различните стрелци.

.

SCAR-L STD, Fabrique Nationale d’Herstal, Белгия

Автоматът е създаден по искане на SOCOM (United States Special Operations Command) от световно известната белгийска компания Фабрик Насионал-Херстал, една от най-добрите световни оръжейни компании.
ТТ данни :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

653

разгънат приклад, мин

835

разгънат приклад, макс

900

тегло, без пълнител, кг

3.545

дължина на цевта, мм

368

SCAR-L

Автоматът е класически дизайн (не-булпап) и използва стандартни 5.56 СТАНАГ пълнители (НАТО-стандарт). Прикладът е и сгъваем, и телескопичен (с регулируема дължина). Набузникът на приклада също е регулируем. Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката на оръжието. Бутонът за освобождаване на пълнителя също е двустранен, като разположението му отдясно е сходно с това на М4/М16 (и всички от АР-15). Задержката на автомата е само отляво, доближаваща се по конструкция и разположение с тази на М4/М16. Оръжието разполага със релси Пикатини на ложата, от двете страни, за прикрепяне на различни аксесоари, както и Пикатини-релса по цялата дължина (отгоре) на оръжието, за разполагане на оптически мерни прибори и др. Стандартно пушката е с падащи (т.нар. pop-up) механични мерни прибори – регулируем вертикално и хоризонтално мерник и регулируема вертикално мушка). Мерникът е и т.нар. flip-sight – по подобие на М4/М16 е с мерник за близки и далечни разстояния. Оръжието е конструирано така, че разглобяването се извършва бързо и лесно, без необходимост от особени инструменти, като ударно-спусъковият механизъм, ръкохватката и леглото на пълнителя се разглобяват като едно цяло.
Ръчката за зареждане е една, но за минимално време може да се смени отляво/отдясно.
Трябва да се спомене и дулният компенсатор на Фабрик Насионал, с който откатът става изключително малък, дори и за оръжие в този калибър, което подобрява групираността на оръжието.
. .

G36, Heckler & Koch, Германия

През 90-те години в немската армия започват да се търсят алтернативи на застаряващата G3. Със задачата се заемат конструкторите от световно известния лидер в оръжейната индустрия – Хеклер и Кох. Създаден е автоматът Г36.

ТТ данни (за G36K) :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

613

разгънат приклад

833

тегло, без пълнител, кг

3.37

дължина на цевта, мм

318

G36K

Г36 следва световната тенденция за модулност на оръжейните системи. Между стандартната версия (Г36), късата (Г36К) и компактната (С) и техните под-модели има съвсем малки разлики. Повечето части са взаимозаменяеми, разликите са основно в ложата и цевта.
Оръжието е с класически дизайн и използва 5.56х45мм НАТО патрони. Пълнителите са създадени специално за това оръжие, но съществуват т.нар. адаптори, чрез които оръжието работи със СТАНАГ-пълнители (за М4/М16).
Прикладът е сгъваем – при натискане на бутонът отляво се освобождава, завърта се и се заключва върху зъб отдясно на оръжието. За освобождаването му е нужно лека да бъде повдигнат нагори и завъртян назад. Някой версии имат сгъваем и телескопичен приклад, с регулируем по височина набузник.
Оръжието е до голямо степен амбидекстриално – може да се използва и от десничари, и от левичари. Селекторът за режима на стрелба е двустранен и разположен над ръкохватката. Заразлика от този на АР15-семейството (от предпазител до автоматичен огън – 180 градуса), при Г36 степените са на 45 градуса една от друга, което прави превключването на режима по-бързо и лесно.
Една от разликите между различните модел е дръжката за носене, макар всички да са взаимозаменяеми е въпрос на изобор/предлагане. Вариантите са основно два – първият е дръжка за носене с вграден оптически мерник. Съществуват и негови под-варианти – върху оптическият прицел има релса Пикатини за монтиране на бързомерец. Другият вариант, основно използван при С-вариантите, е дръжка за носене с механични мерни прибори и релса Пикатини по цялата си дължина, за монтаж на различни аксесоари.
Отстрани и отдолу на ложата могат да се монтират също релси Пикатини за тактически фенери и др. аксесоари или гранатомет.
Ръчката за зареждане е напълно амбидекстриална/симетрична – разположена е отгоре, под дръжката за носене и може да се използва абсолютно идентично отляво и отдясно. Движи се заедно със затвора. Бутонът на задержката е разположен в самата спусъкова скоба, пред спусъка.
Лостът за освобождаване на пълнителя е разположен пред спусъковата скоба.
. .

Тавор 21, Israel Weapon Industries, Израел


През последните години Израелските Отбранителни Сили (ИОС) започнаха процес на превъоръжаване, в който американските автомати М4 и М16 ще бъдат заменени с ново оръжие, разработено и произведено в страната – бул-пап пушката Тавор 21. Различните варианти на Тавор (стандартен, снайперски, компактен) вече са въоръжение редица формирования и части в Израел, Бразили, Украйна, Индия, Тайланд и др.

ТТ данни за CTAR-21 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

640

тегло, без пълнител, кг

3.18

дължина на цевта, мм

380

CTAR-21

Основното преимущество на всички бул-пап пушки е дължината, разбира се. Когато пълнителя, затвора и т.н. са поместени зад ръкохватката и спусъка, оръжието се „скъсява” с 20-30см – CTAR-21 е с малко по-дълга цев от М4А1, но с близо 20см по-къса като цяло.
Много от частите на оръжието са изработени от високоустойчиви полимерни материали.
Оръжието има релси Пикатини за монтиране на оптически мерници, бързомерец и др. аксесоари отгоре, както и възможност за монтиране на релси на ложата за допълнителни аксесоари.
Селекторът за стрелба е разположен над и зад ръкохватката и е двустранен.
Бутонът за освобождаване на пълнителя се намира пред пълнителя и от лостов тип (еднакво удобен за левичари и десничари).
Ръчката за зареждане може да бъде преместена и отляво, и отдясно и еднакво добре да се ползва от всички военнослужещи.
. .

ARX-160, Beretta, Италия


Автоматът е създаден от световно известната компания Берета в сътрудничество с италианските военни за нуждите на „Солдато Футуро” – програмата „Войникът на бъдещето” на армията. Фирмата се е доказала на пазара на пистолети, ловни пушки и гладкоцевни оръжия.
ТТ данни за АРХ-160 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

755-820

тегло, без пълнител, кг

3.1

дължина на цевта, мм

406

ARX-160

Като за начало – пушката е с класическа (не булпап) компановка, сходна/конкурентна със СКАР и АСР/Масада. Прикладът е сгъваем и телескопичен (с регулируема дължина). Автоматът притежава някои наистина интересни инженерни хрумвания.
Първото от тях е освобождаването на пълнителя – за да е напълно амбидекстриално (симетрично; за левичари и десничари) има бутони за освобождаване на пълнителя и отляво, и отдясно (разположението е сходно с това на М4/16). Освен това има и лост за освобождаване, сходен с този на автоматите Калашников, което дава избор на стрелеца.
Ръчката за зареждане (затвора) е едно от забележителните неща в оръжието – при издърпване до специално обозночанео положение ръчката се издърпва на страни, при което може да бъде завъртяна на 180 градуса и да дойде от лявата страна на оръжието. Естествено, за да се оползотвори напълно това качество на оръжието, екстрахирането на гилзите може да се извършва и отляво, и отдясно. С върха на патрон може да бъде натиснат бутона, разположен над и зад ръкохватката. Това отнема буквално 1 секунда.
Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката (за завъртане/натискане с палец).
Заразлика от други системи, при които смяната на цевта отнема няколко минути, тук тя отнема няколко секунди. Пред пълнителя е разположен лост, при издърпването на който цевта може да бъде извадена, без никакви инструменти или други действия. Слагането на нова цев изисква единствено същата да бъде натисната в цевната кутия и нищо друго.
Под ложата има покривало, което се маха с върха на патрон. Под него е т.нар. Т-релса, на която може да се монтира подцевния гранатомет GLX на компанията. Същията е със спусък с двойно действие и може да се използва и като самостоятелно оръжие.
Отгоре, по цялата дължина на оръжието, е разположена стандартна релса Пикатини, за монтиране на оптически мерни прибори, бързомерци и др. аксесоари. Оръжието има и падащи (pop-up) мерни прибори (регулируеми). Релси има и отляво, и отдясно на ложата.
Нещо интересно е също и смазването, което е необходимо да се извършва само на изхвъргачът. Това е единствено място, където има триене между стоманени повърхности. В останалите части има самолубрикиращи се полимерни елементи.

АК-12, Русия

Създаденият преди повече от 60 години автомат Калашников (АК-47) е най-известното оръжие на света, произведено в най-големи бройки, участвало практически във всеки конфликт на земята. Присъства на държавни знамена, символ е както на свобода и революция, така и на деспотизъм и тероризъм. Но тази икона в оръжейната индустрия има и своите недостатъци и то немалко. През годините се появяват новъведения в оригиналния дизайн, откъм ергономика, функционалност и най-вече – боеприпас. Последният член на семейство Калашников е АК-12 (образец 2012 година).

AK-12

При АК-12 руските конструктори са се поучили от западните си колеги и присъстват редица нововъведения. Прикладът е и телескопичен, и сгъваем. Задтилъкът също се регулира.
Отгоре на оръжието, по цялата дължина има „планка для установки современных и перспективный прицелов”. Преведено на български език това е релса Пикатини (НАТО-стандарт), върху която могат да се монтират оптически мерни прибори, бързомерци и други. Същите релси има и на ложата.
Ръчката за зареждане е разположена двустранно, което винаги е било проблем при другите АК (предвид липсата на задержка).
Превключвателя за режим на стрелба включва стандартните „единичен” и „автоматичен”, както и „редове” от 3 изстрела, както е при М16А4 (където липсва автоматичен режим). Селекторът също така е и двустранен (един от големите минуси в ергономиката и компановката на АК).
Заразлика от своя дядо АК47, АК-12 притежава и затворна задержка. Комбинацията от нея и двустранната ръкохватка за зареждане улеснява/ускорява значително времето за презареждане.
В оръжието са използвани и много полимерни материали.
Въпреки това АК-12 е малко или много не е голяма стъпка пред предшествениците си. В опит да запазят до голяма част конструкторските (и оттам – производствени) специфики на АК, да улеснят евентуалното превъоръжаване, обучаване, поддръжка и т.н., руските инженери са създали продукт, който вероятно е много по-ефективен от дядо си, но отстъпва по редица показатели (най-вече ергономика) на западните си конкурентни.
. .

Масада/ACR, Magpul, САЩ

Американската фирма Magpul е известна като иновативна компания, създала множество тактически аксесоари, възприети от редица военни, полицейски служители и цивилни. Патентованите й продукти са еталон за това как трябва да действа един оръжеен производител, съчетавайки теория и практика.  Но от Магпул не се отраничават дотам, а създават и свои оръжия. Автоматът „Масада” е кръстен на известната еврейска крепост от древноста. По-късно патентът е купен от друга американска фирма – Бушмастър, при което автоматът бива преименуван на ACR – Adaptive Combat Rifle.

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

716-947

тегло, без пълнител, кг

3.3

дължина на цевта, мм

406

Магпул Масада

Масада/АРС има интересни конструкторски решения. „Модулна система” най-пълно описва оръжието, тъй като смяната цевта с по-дълга, по-къса или в друг калибър (5.56, 6.8, 7.62), приклада и др. позволяват оръжието да бъде нагодено към специфичната мисия. Създадено е да бъде „познато” на свикналите с АР15-семейството (М16 и М4), но няма почти нищо общо със сегашната американска щатна пушка. На първо място газовата автоматика на Масада е бутална, а не директна (каквато е на М16/М4), което значително повишава надеждността и устойчивостта на оръжието към прах, кал и вода. Цевта е плащаваща (free-float), тоест, не контактува с ложата, което увеличава групираността на попаденията (ударът на резониращите трептения на цевта с ложата са извор на занижена точност). Управлението е двустранно – от двете страни са разположени селекторът за стрелба, бутонът на задержката и бутонът за освобождаване на пълнителя. Отгоре, по цялата дължина на оръжието има релса Пикатини, за монтиране на различни аксесоари, както и отстрани и под ложата. Прикладът е регулируем и сгъваем (и може да се смени за броени секунди).
Разглобяването на оръжието е изключително лесно и не изисква никакви инструменти, само върха на патрон.
. .

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал


Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

Вижте също

Избор на газов пистолет

Самоотбрана с газов пистолет

Екол-Волтран е фирмата, която държи най-голям дял от българския ГСО (газ-сигнално оръжие) пазар. Компанията е базирана в Истанбул и заедно с другите турски фирми – Ретай Силах, Зораки и Блоу (вече нефункционална, но все още има много бройки в магазините) отговарят за болшинството от родния пазар на газови пистолети. Това са най-евтините и масови ГСО у нас – ценовият им диапазон е между 25 и 100лв. Предлагат се пистолети, револвери и деринджъри (фирмено име, станало нарицателно за малки, джобни оръжия), копия на повечето от най-известните бойни екземпляри (Дезърт Ийгъл, Глок 17, Берета 92, Валтер П22, Колт 1911 и т.н.).

ОБЩИ ДАННИ

Екол-Волтран Джакал Дуал е 9мм ГСО, копие на един най-известните бойни пистолети в света – Берета 92. Заразлика от оригинала Джакал Дуал може да води както полуавтоматичен, така и автоматичен огън (което го доближава до сходния боен Берета 93Р). Стандартният пълнител е с вместимост 15+1, продават се също и 25+1 пълнители.

ТТ данни :

Дължина – 215мм
Дебелина (широчина) – 35мм
Височина – 137мм
Тегло, с празен пълнител – 1150гр
Тегло, зареден – 1230гр*

* с 15 броя 9мм халостни патрони Озкурсан (Турция)

Пистолетът има превключвател за режима на стрелба, разпложен над спусъка, от лявата страна във формата на лостче. Трите позиции отговарят съответно за :

.
S – предпазител
F – полуавтоматична стрелба
A – автоматична стрелба (~1050 изстрела/минута)

.

КОНСТРУКЦИЯ

Предпазителят блокира спусъка. Има също и двустранен предпазител в задната част на затвора, имитиращ оригиналния, но е нефункциониращ.
Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от лявата страна на ръкохватката, на нивото на спусъковата скоба.
Спусъкът е с единично действие (single action). За да се произведе изстрел е необходимо ударното чукче да се въведе в задна/заредена позиция. В противен случай спусъкът не върши нищо. Въвеждането на чукчето може да се направи ръчно, но се извършва и при зареждане на пистолета (издърпване на затвора в крайно задно положение). Когато затворът се върне обратно напред той избутва най-горния патрон от пълнителя в цевта. При изстрел част от енергията на барута се използва за избутване на затвора в крайно задно положение. Отдясно на затвора е разположен изхвъргачът/екстракторът – две метални пластини, които завършват със своеобразен зъб, който „захапва” венеца на гилзата, издърпвайки я назад. Гилзата излиза от цевта, а под действието на пружината на пълнителя отскача навън. Отражателят, разположен отляво на изхвъргача придава желаната посока на отскачане (нагоре и надясно, тъй като оръжието е за десничари). Следователно движението на затвора назад (под действиета на барута) извършва две неща – изхвърля изстреляната гилза и въвежда ударното чукче в заредено положение. Движението на затвора напред се извършва под действието на затворната пружина, която е разположена около ос под цевта. Тогава затворът вкарва нов патрон в цевта.


Освен очевидната си функция, пълнителят изпълнява и друга роля в автоматиката на оръжието, поради което трябва да се разгледа устройството му. Той се състои от корпус от валцована стоманена ламарина, пружина, капачка, фиксираща пластина и леглото за патрони. Капачката се закрепва за корпуса с помощта на два странични канала. Пружината ляга върху фиксиращата пластина, която от своя страна има два фиксиращи щифта. Горният фиксира пружината за пластината, а долният фиксира пластината за капачката (в която е изработен отвор за щифта). Леглото за пълнителя играе важна роля за работата на оръжието – в лявата му част е изработен канал с правоъгълно сечение (успореден на пълнителя), дължина 1см и дълбочина около 3мм, (за предназначението на канала виж долу).

От лявата страна на оръжието, зад превключвателя/предпазителя е разположена спусковата скоба (затворна скоба, slide catch, slide stop). Тя представлява лост, от вътрешната страна на който е изработен правоъгълен щифт. Когато в пълнителя има поне един патрон (или в оръжието няма пълнител) спусковата скоба е в долно положение, а вътрешният й щифт се движи в гореспоменатия канал на пълнителя. Когато обаче бъде изстрелян и последния патрон каналът на пълнителя „свършва” и леглото за патрони избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. Когато затворът се издърпва в крайно задно положение под действието на последния патрон спусковата скоба (която е в горно положение) го застопорява. Когато се натисне надолу тя го освобождава и той се връща напред под действието на затворната пружина.

Всичко това обуславя начина на работа на оръжието :

  1. Вкарва се пълнител в оръжието.
  2. Затворът се издърпва ръчно в крайно задно положение, въвеждайки чукчето в заредено положение и избутвайки (при връщането си напред) патрон в цевта.
  3. При натискане на спусъка се освобождава ударното чукче, което удря ударната игла, която удря капсул-възпламенителя на патрона.
  4. При изстрел барутната сила задвижва затвора назад, а той изхвърля изстреляната гилза, въвежда чукчето в задно положение и с връщането си вкарва нов патрон.

Когато оръжието е в режим на автоматична стрелба спусъкът се задържа в натиснато състояние и т.3 и т.4 се извършват определен брой пъти – до отпускане на спусъка или свършване на патроните. В режим на полуавтоматична стрелба всяко дърпане на спусъка повтаря веднъж т.3 и т.4.

5. Преди последния изстрел затворът вкарва последния патрон в цевта, а леглото на пълнителя избутва щифта на спусковата скоба, въвеждайки я в горно положение. След последния изстрел (било то на полуавтоматичен или автоматичен режим) затворът се издърпва назад, изхвърляйки последната гилза, но остава в това положение, благодарение на спусковата скоба, която опира в показания на снимката триъгълен канал (на затвора). При това положение при следващо зареждане се поставя пълнител в пистолета и спусковата скоба (която е застопорена) само се натиска надолу, за да освободи затвора, с което се извършва вкарването на патрон в цевта и оръжието е готово за употреба. Трябва да се спомене обаче, че тази „екстра” е практически безсмислена когато става дума за самоотбрана – би била полезна единствено ако за да се защитите са ви нужни повече от 15 патрона (!) и носите втори, пълен пълнител.

..

НАЧИНИ ЗА НОСЕНЕ

Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) силно ограничава гражданите при носене и употреба на ГСО. Отчасти е преведен, при което се променя смислово съдържанието му (пример – английската дума „projectile“ се превежда на български като „проектил“, но често на английски се използва и като взаимозаменяема със „shell“ – снаряд, виж долу), а освен това не е и съобразен с българските особености. Начинът на носене зависи от това дали човек иска да се съобразява с всички забрани. В глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2 се забранява :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана

Логиката диктува, че лични ГСО (в текста пише оръжия, без да се уточнява дали са огнестрелни или неогнестрелни), предназначени за лична самоотбрана могат да се носят с патрон в цевта/барабана, но за съжаление практиката показва, че органите на реда често тълкуват забраната като всеобхватна, а много от полицейските служители не са запознати в дълбочина със закона. Револер, в чийто барабан се слагат патрони едва след като бъдете нападнат/нападната е практически излишен. При пистолетите забраната може да се спазва със сравнително малки последствия.

Независимо дали използвате раменен, коланен (за кръста) или друг кобур, пистолетът може да се носи по няколко основни начина :

  • С вкаран пълнител в оръжието, но не и патрон в цевта. При това положение не може да има никакво недоразумение с органите на реда, а за произвеждане на изстрел е необходимо да дръпнете затвора назад, след което да натиснете спусъка.
  • С вкаран патрон в цевта, включен предпазител и ударно чукче в заредено положение. В случая на Джакал Дуал това не се препоръчва, тъй като предпазителят (който е и селектор за стрелбата) е на неудобно място и с неудобна (малка) форма. Усилието за завъртане е твърде голямо и би отнело ценно време.
  •  С вкаран патрон в цевта, селектор, включен на полуавтоматичен огън и незаредено ударно чукче. Това е оптималният (за повечето оръжия с единично действие на спусъка) вариант. След зареждане се прави следното – макар чукчето да е в зарадено/задно положение се издърпва съвсем малко още назад. След това се натиска спусъка, а чукчето плавно и бавно се привежда напред в незаредено положение. При такъв тип носене случайното натискане на спусъка не прави нищо. За да се използва оръжието е необходимо да се дръпне чукчето назад и да се натисне спусъка, което е златната среда между сигурност на носене и бързина на употреба при нападение.

Повечете ГСО револвери на българския пазар са с двойно действие – дърпането на спусъка завърта барабана с 1/5 или 1/6 оборот, издърпва чукчето назад, след което го отпуска и то удря капсул-детонатора. При единичното действие чукчето (петлето) трябва да се издърпва назад преди всеки изстрел (познато на всички от уестърн-филмите), но на българския пазар single-action револвери почти няма (изключение прави 8мм 5-заряден револвер „деринджър” на Екол-Волтран – модел Арда, тежащ 255гр).

СТОП МУФА И ТОПЧЕТА

Всички ГСО идват в комплект с 15мм двукамерна муфа с резба (два стандартни размера) и странични отвори, наречена ракетна муфа. Съществува обаче и друг тип муфа, която също е с резба, но е 17мм и е еднокамерна, без странични отвори. С нейна помощ се изстрелват гумени топчета, известни като „стоп-топчета”. В глава 1, член 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче огнестрелните оръжия са дефинирани като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Дефиницията за ГСО в закона е :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

ГСО и въздушните оръжия са класифицирани като неогнестрелни оръжия.

Когато се използва стоп-топче може да се приеме, че муфата играе ролята на цев. Но гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд. В стария закон (настоящият не е поправка, а новоприет) дефиницията включваше не „куршум и снаряд”, а „куршум или друг проектил”. Проектил може да значи куршум, снаряд, гюле, стрела, сачма, топче и т.н. Логиката диктува, че продажбата на стоп-муфи и топчета трябва да бъде абсолютно свободна. Парадокс е, че сачмените оръжия (в България – най-вече ловни), които не изстрелват нито куршуми, нито снаряди, по горната класификация не са нито огнестрелни, нито неогнестрелни…те не са изобщо оръжия! Естествено, това не е вярно и практически се тълкуват законово като огнестрелни оръжия. Днес в София никъде не може да се закупи стоп-муфа (която сама по себе си е парче желязо с резба) и стоп-топчета (които не са нищо повече от парче гума). Причината очевидно не е в нежеланието на оръжейните магазини да ви вземат парите, а избирателното тълкование на закона. От конструкторска гледна точка муфата лесно може да се изработи на струг и свредловъчна машина – може да се изработи с произволна дължина и дебелина на стената, като единствено трябва да се спази диаметъра на резбата. Вътрешния отвор може да се изработи с произволен диаметър и да изстрелва проектили с произволен размер.
Може да бъде поръчана по интернет от ямболския онлайн оръжеен магазин Pushka.eu или плевенския „Бункерът“ и доставена с куриер.

Един от начините за употреба на ГСО със стоп-муфа е да се сложат газови патрони в пълнителя, а най-горния (първия) да бъде халостни. Първия изстрел изстрелва стоп-топчето, а следващите са газови патрони.

РАЗГЛОБЯВАНЕ И ПОЧИСТВАНЕ

Колкото по-често оръжието се почиства и смазва – толкова по-добре. Това не означава всеки път да се разглобява на 43-те си съставни детайла – разглобяват се точно 5 детайла, което при отработка може да отнеме 5 секунди. Извършват се следните действия :
1. Слагате селекторът за режима на стрелбата в позиция за автоматичен огън.
2. Завъртате надолу заключващото лостче, след което отдругата страна избутвате навън.
3. Затворът се издърпва максимално назад, повдига се нагоре и плавно се избутва напред, при което излиза.

След почистване с шомпол (в комплект) и смазване оръжието се сглобява по следния начин :
1. Затворът се поставя с предната си част на пистолета, така че в двата му отвора да влязата съответно оста на затворната пружина и цевта.
2. Затворът се издърпва максимално назад, натиска се надолу, така че да заеме правилна позиция и плавно се придвижва напред.
3. Затворът се издърпва 1-2см назад и в отвора на оста на затворната пружина се поставя съответния инструмент (който идва в комплект), след което се отпуска отново напред.
4. Поставя се заключващото лостче в отвора.
5. Махате инструмента.

В комплекта идва и малка книжка-упътване, в която са описани основните х-ки на оръжието и е дадена схема на всички детайли. Въпросната схема е безумно погрешна и почти нито един детайл не отгаваря на номерацията си. На чертежа даже е даден детайл №40, който изобщо не присъства в легендата. Пълнителят е даден като един елемент, макар че се разглобява на 5 части. В упътването в официалния сайт на фирмата също изобилства от грешки, но съвсем различни. Номерацията също не отговаря на легендата, някои позиции са пропуснати и т.н.
Нито в книжката, нито в сайта има информация за разглобяването и сглобяването на оръжието, нещо, което тази статия се опитва да поправи. Също така никъде не е описано как се разглобява и почиства ударната игла (информация за това трудно се намира и в интернет).

РАЗГЛОБЯВАНЕ НА УДАРНА ИГЛА

Разглобяването на ударната игла е добре да се извършва периодично (не е необходимо след всяка стрелба). Сред най-честите проблеми, които предизвикват засечка са :

  • Изхвъргачът не „захапва“ гилзата и тя блокира подаването на нов патрон.
  • Пружината на ударното чукче e износена (или некачествена от самото начало), при което силата, с която чукчето удря иглата (която удря пък капсул-детонатора на патрона) е недостатъчна.
  • Ударната игла се заклинва в леглото си в затвора – възможно е това да блокира подаването на патрони, но във всички случаи прави оръжието неизползваемо.

Ето как се почиства иглата и леглото й в затвора :

  1. Затворът се разглобява по описания по-горе начин.
  2. Развива се винтът отдясно на предпазителя.
  3. Маха се дясното лостче на предпазителя.
  4. С произволен цилиндричен инструмент се избутва отзад ударната игла максимално напред.
  5. В това си положение иглата се хваща (с клещи) отдругата страна и се задържа в тази позиция.
  6. Изважда се и лявото лостче на предпазителя.
  7. Бавно и плавно се изважда иглата и пружината й, след което всичко се почиства (по възможност с тънък шомпол).

ВАЖНО – поради недомислената конструкция първия път когато правите това е необходимо след т.5 да задържите иглата с друг инструмент (или достатъчно силна щипка). След това е необходимо да разширите задната част на отвора за иглата с 1мм с цилиндрична пила или друг подходящ инструмент. В противен случай е невъзможно иглата да излезе от леглото си (т.7). Разширяването на този отвор не деформира оръжието и не води до повреди или други нежелателни промени. Ако не се извърши е невъзможно иглата да бъде извадена и почистена. Единственото логично обяснение е конструкторска грешка. Също така – предпазителят излиза от завода нефункциониращ, но в този стадий на разглобяване може да изпилите с 1-2мм дъгата на левия вал/лост на предпазителя, след което той става функциониращ, но само в единичен режим.

ВИДЕО – разглобяване и сглобяване :

Всички използвани видеоклипове са изработени от MILITERO специално за www.militero.wordpress.com

 

Самоотбрана с газов пистолет


През последните 5-10 години в България газовите (газ-сигнални) пистолети и револвери станаха изключително попупярни – и за самоотбрана, и за развеселяване. Стотици хиляди български граждани решиха да доверят живота и сигурността си на тези оръжия, но невинаги правят правилния избор при покупката или са наясно с начините на употреба и ефекта им.

Виж също

Избор на газов пистолет

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

КАКВО Е ГАЗОВИЯ ПИСТОЛЕТ?

Газовия пистолет или револвер е най-често реплика на съществуващ боен модел и са почти неразличими от оригинала, освен при по-близък поглед. Допреди няколко години като „газово“ оръжие според закона се разбираше оръжие с „газова“ цев. Тоест цев, която е констриурана така, че да не може да издържи на налягането на изтрелян боен патрон и целенасочено произвеждана от нискокачествена (и евтина) стомана. Бойни пистолети (най-вече от Русия) се внасяха в България с газова цел и продаваха се като газово оръжие. Според новия закон цевта не е определяща за пистолета и не само от нея зависи дали той ще попадне под класификацията боен или газов. Цялостната конструкция на днешните газови пистолети (продавани в България)  не позволява изстрелването на боен патрон. Режимът на газовите оръжия в България е регистрационен, а на бойните – разрешителен и изключително стриктен. Незаконната продажба на оръжие е извън тази тема, а всички приказки за „преправяне” на турско парче желязо за 50лв в боен пистолет са несъстоятелни. По закон всяка от частите, необходима за произвеждане на изстрел (в което се изключват мерника, мушката, чирените и подобни) трябва да е негодна за употреба с боен патрон. Ако е възможно газов пистолет да се преработи в боен, то по българския закон той не е изобщо газов. Изключения има – възможно е преправянето и на най-евтиния турски пистолет за стрелба с патрони с куршум (не газ), но става дума за гумени топчета (различно от стоп-топчета, различно от гумени куршуми) като тези, продавани от турската фирма Озкурсан (виж повече), или такива с „вградена“ сачма, но това са боеприпаси с кинетична енергия между 30 и 60Дж. Макар по законовата дефиниция да са бойни, не са пълноправни такива.

.

ВИДОВЕ ПАТРОНИ

Газовите оръжия могат да използват основно два типа патрони :

ХАЛОСТНИ ПАТРОНИ – пресъздават звука и осветителния ефект от бойните патрони, но нямат куршум/проектил. Имат от 20 до 40см дулен пламък. С тяхна помощ се изстрелват обаче ракети (сигнални или увеселителни) и стоп-топчета (виж долу). Най-евтините халостни патрони на българския пазар са тези на турската марка Озкурсан (Ozkursan) – от 18 до 25 стотинки за един брой 9мм (в България 8мм оръжия не са популярни). Халостните патрони на италианската марка Фиочи (Fiocchi) или немската Умарекс (Umarex) са между 50 и 60 стотинки. Разликите между турските и западноевропейските халостни патрони са няколко. По-качествената изработка гарантира по-малко засечки, което е от изключителна важност в критичен момент. Точна статистика не съществува – всичко зависи от използваното оръжие, начин на употреба, поддръжката и почистването на оръжието. Но опитът показва, че съотношението между надеждността (брой засечки на 1000 изстрела) при турските и западните патрони e много по-ниско от съотношението между цената – турските притежават много по-добър коефициент цена-качество. Ако оръжието се използва за развлечение и изстрелване на ракети, то турските са за предпочитане. Ако пистолетът се използва по предназначение (за самоотбрана), то е разумно човек да купи най-качественото. Предполага се, че ако бъде използвано за защита, то оръжието ще бъде използвано изключително рядко, а засечка в критичен момент може да се окаже фатална. Разлика между евтините и скъпите халостни патрони е и нагарът, който оставят по пистолета – като правило евтините, турски патрони замърсяват и амортизират повече оръжието и се изисква по-често почистване.
За сметка на това не са малко случаите, в които стрелбата с уж по-качествените Фиочи дава изненадващи резултати – откъснали се парчета пластмаса задръстват патроника, следващия патрон не може да влезе напълно и се получава засечка. Немските (а и сръбските) патрони като цяло се славят за най-качествени от предлаганите на родния пазар.

Изстрел с Екол-Волтран Джакал Дуал (копие на Берета 92); използвани патрони – 9мм Фиочи.

ГАЗОВИ ПАТРОНИ – също като халостните патрони, газовите възпроизвеждат звука и осветителния ефект на бойните патрони. От оръжието излиза облак с раздразнителен газ на разстояние 1-2м, след което газът губи скоростта си. Най-често в патроните се използва :

  • хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
  • нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
  • хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5Cl N2

Газовите патрони причиняват обилно сълзене на очите, запушване на носа, затруднено дишане, зачервяване и силно раздразнение на лицето, остра болка ако попадне на езика или в устата на нападателя, замъглено зрение и др. Но ефекта зависи силно от физиологията на нападателя, здравословното му състояние (най-вече наличие на алергии или проблеми с дишането), от климатичните условия, разстоянието от дулото на пистолета и количеството газ, което попада върху лицето и тялото му. В България се предлагат газови патрони на различни марки, като цената за един 9мм патрон варира от 0.90лв до 1.50лв. Различават се по качеството на изработката (надеждност), типа на веществото и количественото му съдържание. Патрони с по-мощен барутен заряд разпръскват газът на по-голямо разстояние за по-кратко време, но се счита, че прагът на ефективно действие е около 2 метра, след което газът губи скоростта си и се разрежда твърде много с въздуха.

.

ИЗБОР НА ОРЪЖИЕ

(виж повече в Избор на газов пистолет)
На българския пазар се предлагат стотици модели на всевъзможни марки. Предлагат се пистолети, револвери, картечни пистолети, пушки (с дължина до 1 метър!) и др. Последните две групи са предназначени единствено за развлечение поради непрактичните си размери. Могат да се използват и в заснемането на филми и реклами. Някои от предлаганите марки са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия). Предлагат се точни реплики на почти всички известни модели и марки оръжия. Ако оръжието се ползва единствено за самоотбрана има няколко основни характеристики, чрез които трябва да се направи избора на оръжие – тегло, дължина, габаритни размери и качество на изработката. Вместимостта на пълнителя, наличието на мерник и мушка, наличието на автоматичен режим на стрелбата, релси за монтиране на лазерен мерник, фенер и др. са безсмислени екстри за самоотбраната и се предлагат заради ефектността (не ефективността) си. Цената също е важен фактор, поради което най-разумно от гледна точка на самозащитата е да се купи евтин турски пистолет на марките Екол-Волтран, Блоу или Зораки (безспорно най-качествените от турските фирми), чиято цена е от 25 до 100лв. Т.нар. дамски пистолети на турските марки включват моделите Волга (Екол-Волтран), Туна (Екол-Волтран), Блоу Мини (Блоу), револвера мод. 38 (Блоу) и най-вече М906 на Зораки – един от най-успешните модели на българския пазар, сравнително евтин, добра изработка, компактен.
Оръжията от този клас и ценови диапазон се характеризират с малка маса (400-500гр), малка дължина (120-125мм за пистолетите и около 150мм за револверите), малка вместимост на пълнителя (5+1 и 5 за револверите). Могат да се носят дори в малък джоб на панталони, суичер или яке. Поради малките си размери и тегло са изключително удобни за носене, бързо вадене и откриване на огън. Револверите (като цяло) имат предимство пред пистолетите от гледна точка на надеждност – револверът е изключителна проста конструкция. Моделите с единично действие на спусъка (познати от класическите уестърн-филми) днес не се използват (с някои екзотични изключения като Ekol Arda), а тези с двойно действие предлагат бързо използване след вадене с ниска вероятност от нежелан изстрел. Няма нужда от вкарване на патрон в цевта или махане на предпазител. Засечките при тях са истинска рядкост, а и дори и да има повторното натискане на спусъка завърта просто барабана още веднъж (при пистолетите е по-голям проблем). Поради формата си обаче те са малко по-трудни за вадене и съществува опасност да се закачат. При носене на пистолет е опасно той да бъде зареден (с патрон в цевта и приведено назад чукче/петле) – усилието за дърпане на спусъка е изключително малко и съществува опасност от нежелан изстрел. Може да селекторът на стрелбата да е в режим на предпазител, но това увеличава времето за възпроизвеждане на изстрел, а на тъмно е трудно селекторът да бъде намерен и завъртян бързо (зависи от модела и конструктивното изпълнение). При бойните пистолети това е решено с наличието на т.нар. мускулен предпазител, който се изключва при хващане на ръкохватката. В България се предлагат газови пистолети с подобен предпазител, като например новият на пазара Зораки 917Б (почти изцяло копие на Глок 17). Оръжието може да се носи и без патрон в цевта – при това положение е невъзможно случайното прозвеждане на изстрел, но отново се увеличава времето за използване, но зависи пак от модела. Най-разумното при носенето на пистолет е да бъде вкаран патрон в цевта, но чукчето да бъде свалено – задържа се с пръст, натиска се спусъка и плавно се привежда напред. При това положение дърпането на спусъка не прави нищо. Привеждането на петлето се прави сравнително бързо. От психологическа гледна точка сплашващия им ефект е малък, но се предполага, че едно оръжие се вади за да се използва, което не оставя време на нападателя да го разгледа. Сред по-големите образци са копия на популярните бойни Валтер П22 и П99, Зиг-Зауер П226 и П228, Берета 92, Глок 17, Дезърт Ийгъл, Смит&Уесън Чийф Спешъл, Колт модел 1911 и др.

НАЧИНИ ЗА САМООТБРАНА

(виж повече в Избор на газов пистолет)
Газовият пистолет може да бъде използван за самоотрбана по 4(5) основни начиниа.

С халостни патрони може единствено да се сплаши нападателя и това да послужи като зов за помощ. От много близко разстояние (10-20см) изстрел в лицето на нападателя може да доведе до силни изгаряния, поражения в очите и дори ослепяване. Изстрел, докато дулото е допряно до (открита) част от тялото на нападателя може да доведе до силни изгаряния, рани, замърсяване на кръвта, а в някои много редки случаи и смърт.

С газов патрон съществува възможност газът да попадне на лицето на отбраняващия се ако става дума за закрито пространство или има насрещен вятър.

Един от вариантите е използването на т.нар. flash-defence патрони, които са халостни патрони, но с много по-голям дулен пламък (около 1м). С тях е възможно да се причинят същите изгаряния и поражения като при обикновените патрони, но от по-голяма дистанция.

Четвъртия начин е и единствения незаконен – да се използват т.нар. стоп-топчета. Това са гумени топчета, които се слагат в специална муфа, наречена стоп-муфа, която се завинтва на дулото на пистолета на резбата, която имат повечето газ-сигнални оръжия. Стоп-муфата се слага аналогично на ракетната муфа, с която се изстрелват фойерверки. Стоп топчето работи на следни принцип – когато се изстреля халостни патрон се създава високо налягане в цевта. Горещите изгорели газове излизат с висока скорост от цевта. Заразлика от ракетната муфа, стоп-муфата няма изрязани части, стените са плътни. По този начин стоп-топчето е единственото нещо, което пречи на газовете да излязат. Принципа на действие става сходен с този на предполънещите се оръжие, които излизат от употреба още 19-ти век. Според българското законодателство е незаконен (за повече инфо виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) и повечето магазини не го продават. В София трудно може да бъде намерена муфа, топчета се предлагат в няколко магазина (това не се рекламира в сайтовете им). Може да бъде поръчан по пощата от оръжейни магазини в други български градове или да бъде поръчан при стругар.

Възможно е и да се използват 9мм оловни сачми. За въздушно оръжие се използват 4.5 или 5.5мм сачми, но редица фирми предлагат 9мм, които могат да се сложат отпред в цевта на оръжието. За тази цел е нужно да се изпили вътрешността на цевта, което прави пистолета незаконен (според българският Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите).

.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ефектът на газовото оръжие зависи изключително много от физиката, физиологията и състоянието на нападателя. От значение са много характеристики на противника :

  • здравословно състояние – наличие на алергии, проблеми с дишането и зрението, чувствителна кожа.
  • физика – стоп-топчетата и сачмите имат по-ниско въздействие върху мускулести и едри нападатели.
  • наличие на алкохол или наркотици в кръвта – при различните хора алкохолът и различните наркотици имат различно проявление. Те могат да действат успокояващо, да предизвикат агресия, уплаха, увереност.
  • психологическа нагласа – действието на газовите патрони и стоп-топчетата зависи от психологическата нагласа на нападателя, както и причината той да напада. Противникът ви може да е агресивно настроен човек, под въздействието на алкохол, който не цели да ви ограби, а единствено да предизвика конфронтация. Нападателят може да е рецидивист-обирджия и да е по-издържлив психологически на нападение. Ако става дума за „начинаещ” обирджия, то актът на нападение (отстрана на жертвата) ще има голям психологически ефект и най-вероятно ще изплаши нападателя, карайки го да избяга.
  • климатичните условия – при силен насрещен вятър газът вероятно ще порази и защитаващият се.
  • Особености на околната среда – от една страна околната среда оказва влияние върху физическото действие на газа. При закрити помещения или в кола газът ще има почти същото въздействие върху нападателят, каквото ще има и върху защитаващият се.
  • Местоположение на нападението – един от ефектите на газовите и халостните патрони е звуковият, който служи като своеобразен зов за помощ. В централни и населени места това важи с много по-голяма сила, отколкото в планината, на плажа, в гората и т.н. Вероятността някой да ви чуе в гората е ниска, поради което нападателят ще е по-уверен и по-устойчив психологически на изстрела.

.
Екол-Волтран, модел Джакал Дуал, 9мм

..

Категория „Газови оръжия“ в Милитеро