Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още

Нищо ново под сомалийското слънце, предотвратяване на пиратството


На 15-ти Април, 2010, американският ескадрен миноносец-разрушител с управляеми ракети „Фарагът”, клас „Арли Бърк”, е прихванал заподозрени в пиратство в Аденския Залив. Корабът е плавал под знамето на Combined Task Force (CTF) 151, част от Combined Martime Forces.

Рано сутринта в 3 часа на 15-ти Април тайландския кораб МВ Тор Травелър е атакуван на 240км източно от Аден, заподозрени са 7 пирати. По протокол екипажът започва рязко маневриране при максимална скорост, а пиратите обстрелват кораба с автомати и РПГ-и в продължение на 10мин. От самото начало капитанът дава зов за помощ, а щатския кораб „Фарагът” се оказва наблизо. Мигновенно се идва на помощ, движейки се на техническите си предели. Макар това да става много рано сутринта (все още е било тъмно, а лунната светлина да е била пренебрежимо слаба), Фарагът и неговия хеликоптер намират пиратите, които в това време се опитват да избягат. От хеликоптера пускат плаващи димни и осветителни бомби в морета и осветяват лодката с прожектор. Внимателно и от разстояние наблядават как пиратите изхвърлят неща във водата (по нареждане), опасявайки се от евентуална атака с РПГ. Сомалийските пирати обикновено използват РПГ2 и РПГ7, които са абсолютно неприложими като военно противо-въздушно средство (предназначение са за бронирана техника), но при партизански битки в засада и/или когато хеликоптер е спрял и на сравнително близо разстояние е възможно свалянето му. Възможно е дори, при много малки дистанции (пр.50м), да бъде свален самолет с подцевна гранатохвъргачка. Макар да е малко вероятно и трудно, но такива случаи има в Чечня и др. горещи точки по света. Не е и неизвестен случая по време на битката за Могадишу, в който американски хеликоптер UH-60 Black Hawk бива свален от сомалийски партизани с РПГ7. Това кара хели-пилотите край Сомалия да са изключително предпазливи.
Напоследък пиратите става все по-дръзки, а наскоро беше пленен и корейският петролен супер-танкер Самхо Дрийм. Повече информация за Самхо Дрийм в блога

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти

В последните седмици, а и изобщо при подобряване на климатичните условия пиратските атаки зачестяват. И макар интензитета и броя на пиратските атаки да расте всяка година, успехът на бандитите намалява, за което заслуги имат основно моряците, пехотинците и пилотите от Франция, Холандия, Русия, САЩ, Испания и др.

Повече информация за тактиката на пиратските атаки, евентуалните им противодействия, използваната техника от международните сили и др. в блога :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век


Атаката над тайландския кораб на 15-ти Април бе и една от причините вчера, на 22-ри Април, американскията адмирал Марк Фидзджералд да заяви пред представители на медиите, че е време търговските кораби да започнат масово да наемат частна охрана. Според него дори флот, равняващ се като количество на това, което САЩ са имали през Втората Световна Война, не би бил достатъчен да се покрие съществуващата зона. Опасният периметър около Сомалия обвива в себе си 2-2.5 милиона квадратни километра. Тоест международните сили трябва да патрулират площ, приблизително равна на Средиземно Море. Идея, която беше дадена преди 2 години, за въвеждане на коридори, днес е в сила. Става дума за морски коридори, по които 2, 3 или повече търговски съда се движат в група с конвой от военни кораби на международните сили. По този начин ефективността на изпратения флот се увеличава, но въпреки това пак не може да се покрие целият трафик. Ако ставаше дума за мианмарските пирати едва ли щеше да е проблем на целия свят, но през Суецкия Канал, респективно покрай Сомалия, минават около 33,000 кораба на година или 100 на ден. 8% от световната морска търговия минава покрай бреговете на размирната държава. Също така и 40% от морските доставки на петрол (което се равнява на 8% от общия брой доставки на петрол). Освен всичко пиратсвото е дигнало цената на контейнер вече с до 40-50 долара. На 6-ти Април, 2009, корабът МВ Шангхай Венчър е нападнат на над 1400км от бреговете на Сомалия. Това са едни от причините, поради които сомалийското пиратство (което не е единственото в света) е проблем на целия свят.
Сомалийското пиратство носи със себе си и редица проблеми. Да тръгнеш след пиратите по суша след атака е в противоречие с сувернитета на държавата и международното право.
Ако похитения и „спасителя“ са от една и съща държава има юрисдикция да се направи арест на похитителите, но когато пиратите минат в сомалийски териториално води(19км от брега) са в суверенна територия и никой не ги преследва. За да се справи с това временното федерално правителство на Сомалия (което реално управлява само южната провинция „Сомалия“ от бившата държава Сомалия) е разрешило на американски, индийски и френски части да влизат вътре в територията на Пунтлад и Сомалиленд, за да преследват бандитите. Краткосрочното разрешително обаче не идеално решение, защо самите Пунтланд и Сомалиленд не признават централната власт в Могадишу, което слага още 100 юридически проблема на масата. Но успешен пример за такава операция е когато френската яхта Le Ponant бива взета за заложник на 4 Април, 2008. Тогава бива проведена Операция Тхалатин (Operation Thalathine) и френски командоси от GIGN и Commandos marine отиват надълбоко по суша и въздух до града Джарибан, област Мудхуг, Пунтланд, Сомалия. На помощ имат и сериозен арсенал – хеликоптера AS565MA Panther от фрегатата Jean Bart, няколко хеликоптера Пума, както и хеликоптри Gazelle от хеликоптероносача Jeanne D’arc. Операцията е успешна, 6 пирата са заловени и в момента са в Франция, чакащи присъда. Често обаче пиратите взимат заложници и ги продават на радикалната ислямска групировка Ал Шабааб, нещо което са се опитали неуспешно да направят и с капитана на американския Маерск Алабама.
Юридически проблем възниква и при въпроса – кой може да арестува и осъди пиратите? Екипажите рядко са само от една националност, корабите може да са собственост на фирма в една държава, регистрирани в друга, пренасящи товар на трета. Пример – литовски моряк на борда на притежаван от Германска фирма, но регистриран в Панама кораб бива пленен. Поради тази причина Холандси кораб хваща 11 пирата рано тази година, но ги обезоръжава и ги пуска в Пунтланд. Това не е единичен случай – по взети биометричните данни на заловени показват, че много от пиратите са залавяни по няколко пъти.

Това е и една от причините американският адмирал Марк Фидзджералд да препоръчва частната охрана. Подобни наемници (термина е погрешен, на английски се прави разлика между contractor и наеминк, но на български няма такава дума) се използват в Ирак и други горещи точки на света, също и като охрана на петролни танкери и сонди. Повече информация за успешното предотвратяване на пиратско нашествие от израелски охранители на борда на италиански кораб :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за отделни частни охранителни фирми :

Blackwater – може би най-известната фирма
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Долу, снимка на „наемници“ от Блекуотър в Ирак

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати


Проблемът със сомалийското пиратство поставя много въпроси, на които все още никой не е дал категоричен отговор. От една страна международната общност дава много пари и праща свои кораби и самолети да патрулират бреговете на Сомалия (застрашената площ е  малко по-малка от Средиземно Море или 2 млн. кв.км, поради големият обсег на пиратските атаки). Но дори милиардите, които са хвърлени досега не гарантират сигурност. За повече информация за методите, използваната техника и доктрините на анти-пиратските мисии на САЩ, Русия, ЕС, НАТО, Китай и др. :
Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Далеч по-евтин вариант обаче са наемници. Всъщност на български съществува само една дума за това, на английски обаче има contractors и mercenaries. Разликата е, че първите са служители на частни военно-охранителни фирми, а вторите са наемни войници, които водят войни за най-добрия платец. Частните охранителни фирми, от които най-известна е може би e американската Блекуотър (Blackwater), осигуряват единствено охрана и ескорт в най-горещите точки, но не водят война, не нападат врага, не участват във военни операции, освен като ескортиращ и охранителен персонал. Това е и единствено нещо, което ги отличава от наемниците. В места като Афганистан и Ирак те са широко използвани, но критиката от страна на различни медии и НПО-ии е голяма, скандалите също са често срещани. По света подобни охранителни фирми се съставят от хора с военен  опит, някои от тях набират единствено професионалисти, минали през различни спец отряди. Повечето фирми са американски, има и няколко известни британски.

Повече информация за отделни фирми :
Blackwater
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Различните компании специализират в различен тип дейност – освобождаване на заложници, охрана на нефтени находища, танкери и проводи, охрана на конвои в опасни райони и др.

Откакто пиратсвото в Сомалия се засили и се видя наяве неадекватността на взетите от световната общност мерки, както и юридическите, техническите и финансовите трудности, които анти-пиратските мисии създават, частни охранителни компании започнаха да рекламират услугите си. Международното право не позволява на търговски кораб да тръгва от пристанище с въоръжени екипаж, но вратички в законите са намерени при защитата на MSC Melody.

Въпросния кораб е собственост на италианската компания MSG.  На 25 Април, 2009, кораба, превозващ около 1000 пътника, е нападнат от сомалийски пирати на 400км от бреговете не Сейшелските острови и на около 900км от бреговете на Сомалия. Атаката е осъществена сутринта, около 11:30, което пиратите често правят. Рано сутрин или в късния следобед слънцето създава добър камуфлаж за пиратите.  Атаката обаче е отблъсната. Корабът рязко е обърнал курса си, възпирайки пиратите от евентуален щурм. По-късно се разбира, че на кораба е имало служители от охранителна фирма, която е отблъснала атаката на сомалийците, използвайки огнестрелни оръжия и маркучи (подобни на използваните от полицията при безредици). От италианската компания по-късно съобщават, че  става дума за израелска охранителна фирма. Испански кораб ескортира Melody от опасната зона, а друг кораб, също изпратен от Мадрид, пък преследва и залавя пиратите.
Като държава, намираща се постоянно в конфликт и заобиколена от агресивни съседи от началото на съществуването си, Израел има една от най-добре обучените армии и най-голям брой войници на глава от населението в света. Израелският професионализъм е познат и признат по цял свят. Много израелци, току-що излезли от армията, решават да предложат услугите си в частния сектор. Това им дава възмоност да спечелят пари и да обиколят света. Някои от американските наемниците в Ирак получават суми и до 240,000 долара на година (20,000 долара на месец).  Профисията привлича много израелски резервисти или бивши кадри от елитните армейски или военноморски части на Израел. Работят в различни райони в света като охранители на конвои, ескортен персонал, охрана на нефтени обекти и др. Много анализатори са на мнение, че именно в подобни фирми е решението на проблема. През бреговете на Сомалия минават средно по 25,000-30,000 кораба годишно. Освен парите за откуп и милионите, които САЩ, Русия, ЕС, Испания, Франция и др. хвърлят, е важно да се отбележе, че пиратсвото оскъпява превоза на полезен товар с по 25 до 30 долара повече на контейнер. Съществуват редица пробеми обаче – юридически, технически и финансови. Тепърва предстои да се види решението на проблема, но очевидно наемниците ще са доволни.