Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941


Виж също : Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944



Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

За първи път Българската Армия решава да закупи бронирани машини през 1917 година. Наши офицери са пратени в Германия за да разгледат пленени френски и английски танкове. Изходът на войната обаче поставя край на тези начинания и България закупува танкове чак през 1934 година. Тогава Министерството на Войната (МВ) решава да закупи от Италия 14 танкети, модификациите на Фиат-Ансалдо Л3/33, с 6.5мм картечница Бреда, артилерийски влекачи Павеси, ПВО оръдия и други. Общата цена на техниката е била 17.4 милиона лева, като е предвидено да се изплащат от 8 до 10 години. Първите италиански танкети са доставени на БА през 1935 година. Закупени са също и 14 тежки камиона, предназначени да „доставят“ танкетите на бойното поле.
Танкетите са пратени в 1-ва танкова рота, край София, която по-късно става част от 1-ви инженерен полк. Командирът на ротата е майор Борис Тенев Славов, други офицери в състава са лейтенант Тодор Стефанов Иванов, лейтенант Ангел Стефанов Нерезов и лейтенант Стоян Стоянов. Ротата се е състояла от 90 души, четири от които са изброените по-горе. Танкетите са превъоръжени с австрийските 8мм картечници Шварцлозе МГ М.07/12, на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 година.
2-ра танкова рота е сформирана през 1936, под командването на майор Славов. От начало тя е наброявала 167 души, но не е разполагала с танкове или танкети. На 4-ти Септември, 1936 е подписано споразумение между българското МВ и английската компания Викерс-Армстронг за покупката на 8 броя 6-тонни танка Викерс Марк Е, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница Викерс, използваща 7.7х56мм Р амуниции. Цената на покупката е малко под 36 милиона лева, като е включвала самите танкове, както и резервни части за тях и амуниции. Споразумението е одобрено от Народното Събрание на 4 Октомври, 1936 година. Доставката на танкове започва след година и половина, като първите са доставени в началото на 1938 и са влезнали в състава на 2-ра танкова рота, която до този момент не е разполагала с танкове. Определени са по 4 танка в двата взвода на ротата. По-късно същата година танковете от 2-ра рота участват в съвместно учение с пехотни, моторизирани пехотни и артилерийски дивизии.
1-ва и 2-ра танкова рота са използвани през 1939 край Попово във военно учение. На 1-ви Януари, 1939 двете роти влизат в състава на 1-ви танков батальон, под командването на майор Тодор Иванов Попов. След тази дата 1-ва рота е под командването на лейтенант Ивав Иванов Гюмбадов, а втора – под лейтенант Тодор Стефанов Иванов, който преди това е бил офицер в 1-ва. Батальона се е състоял от 173 души, 2-танкови роти, сервизна част. 1-ва рота е била на южната граница край Коларово, а 2-рата в района на Полски Тръмбеш и Русе, като е имала съвместни участия с 5-та пехотна дунавска дивизия, създадена още през 1883 и с щаб Русе под името 3-та пеша бригада, а през 1891 преимунувана окончателно.
През февруари, 1940, БА купува от Германия за ниска цена 26 танка Шкода ЛТ-35, последвани от още 10 броя Т-10 (модификация на ЛТ-35)в идното лято. Първите са били със стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40, а вторите с по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8. 10-те чешки Т-10, които България купува от Германия, са били произведени от Шкода по поръчка на Афганистанското правителство, по това време с премиер Мохамед Дауд Кхан. През 1940 година цяла Чехословакия вече е била под немска окупация. Въпросният танк на Шкода печели конкурс на Чешката Армия, като побеждава кандидатът от Чешкоморавска Колбен-Данек. ЧКД е една от най-големите чешки компании и за конкурса предлага модернизиран вариант на своя танк ЛТ вз.34, който е бил вече на въоръжение в армията от 1934. От 1936 до 1940 са произведени общо 434 ЛТ35 на Шкода, а от 1934 до 1935 са произведени 50 танка ЛТ вз.34 на ЧКД. След германската окупация на Чехословакия през Март, 1939 година, 244 танка ЛТ35 са взети от германците, които до януари, 1940, са им давали обозначение ЛТМ35.

Купените от Германия чешки танкове постъпват в БА в състава на 3-та танкова рота, под командването на капитан Александър Иванов Босилков. От 10 юни, 1940 година, 1-ви танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, близо до турската граница. Участват 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по румънската граница в Добруджа. Точно в този момент министърът МВнР на България Иван Попов работи усилено за международна дипломатическа подкрепа за България и желанието и да си върне Добруджа или поне (както се и случва) да се върне границата след Берлинския конгрес и преди Междусъюзническата война (южна Добружда). На 10 юни, 1940 година, докато 2-ра и 2-та танкова рота са на турската граница, 1-ва танкова рота е раположена точно до границата с Румъния, очакваща всеки момент да влезе. След подписването на 7-ми септември, 1940 година, на Крайовската спогодба, БА влиза започва анексацията и окупацията на тази етнически-българска територия от 20-ти септеври до 1-ви октомври.
Повече за Добружданския Въпрос.
На 22-ри април, 1941 година, цар Борис посещава Адолф Хитлер в Берлин, а на следващия ден е подписано споразумение между България и Германия. В следствие на него нашето правителство закупува 40 танка Рено Р-35, въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Цената е била малко над 2.3 милиона райхсмарки, като състоянието им по всичките оценки е бил лошо. След известни поправки постъпват в новосъздадената 4-та танкова рота.
През пролетта на 1941 България обявява частична мобилизация и малко по-късно се създава 2-ри танков батальон, а след него на 25 Юни и 1-ви брониран полк в София. Полка е имал медицински и сервизен персонал (и собствен сервиз) разузнавателна група, специална моторизирана група, моторизирана артилерийска група, моторизирана пехотна група и естествено бронирана група. Командването на полка е било съвместно с 1-ви кавалерийски полк. Първия командир е майор Тодор Иванов Попов, командвал преди това 1-ви батальон.

Долу – снимка на Л35 на служба в Българската Армия

Линията "Метаксас"


Под влиянието на изградената френска отбранителна линия „Мажино“, но и с цел подсигуряване мобилизацията на гръцката армия, през 1936 година по българо-гръцката граница е започнато изграждането на така наречената линия „Метаксас“, кръстена на известния гръцки генерал Йоанасис Метаксас. Генералът е роден 1871 година и умира 1941. Служи в гръцката армия, той е назначен на Гърция през периода Април-Август, 1936. От 1936 година до смъртта си през 1941 година е лидерът на Четвъртоавгустския диктаторски режим. Режимът му е бил силно авторатиран, с много фашистки елементи, до един период Метаксас е търсил насока и пример в лицето на фашистка Италия на Бенито Мусолини и нацистка Германия на Адолф Хитлер. Линията на Метаксас е лично негово отроче, много от военните са имали разногласия по тази тема, но са се опасявали от пряка конфронтация с лидера.
Детайлна карта на линията Метаксас.

До началото на Втората Световна Война през 1941 година линията все още не е окончателно завършена.  Стойността и се оценява на 100.4 милиона драхми. Критиците на тази линия, макар и не особено гласно и явно противопоставящи се на ген. Метаксас, са били на мнение, че тези пари е по-хубаво да се похарчат за модерни самолети и танкове, а не купчина желязо и бетон. Самата доктрина за война, която линията Метаксас предполага, е сходна с френската и линията Мажино. През Втората Световна Война французите са възлагали големи надежди на Мажино, мислейки си, че тази линия е непревземаема, а Франция – безсмъртна. Германската армия смачква Франция за отрицателно време, подобен тип съоръжения доказват анахроничността си. И макар Франция да е разполагала с по-модерни, по-добри и повече танкове и самолети от Германия, начина по който са използвани е бил наполеоновски, френските генерали са били силно повлияни от Първата Световна Война. А от всички нации единствено СССР и Германия имат в началото на войната адекватна армейска доктрина за водене на модерно сражение. Това са и държавите въвели изцяло танкови подразделения, а книгите на Ханс Гудериан присъстват във всяка военна библиотека днес.

Основната задача на линията „Метаксас“ е била да спре или забави евентуално нашествие от север, което най-вероятно би било от страна на България (макар в крайна сметка да е немско), чиято силна армия гръцките генерали са научили да не подценяват. Идеята на линията е при изненадваща българска атака да даде на армията и държавата достатъчно време да мобилизира войски, а и да бъде опорна точка, от която да бъдат започване евентуални контранападения. По план линията е трябвало да бъде от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на Вардар. Главната и най-тежко подсигурената част от линията е била от усието на река Места (Нестос) до град Нестохорион, през Като Неврокопион, Цингели, Беласица. В зоната около река Места, или Местенската Зона, били разположени обекти от постоянен тип (300 бункера) и полеви тип. Неврокопския отсек бил широк около 40 километра, включвал укрепления (опорни точки) и позиции от полеви тип, предназначени да затварят пътя между Неврокоп и Сяр-Солун, и Драма- Кавала.  По другите точки от линията също се разполагат стотици бункери, укрепления гнезда. Било подготвено и евентуалното разрушаване на комуникацията при евентуална вражеска победа, като на много мостове и пътища били поставени мини и експлозиви. В околността на Александруполис било изгаредно предмостово укрепление от полеви тип, подсилено с малко под 100 бункера от армиран бетон и няколко от местни материали (дърво, камъни).  Общо между Местенската Зона и Александруполис е имало 34 комплексни укрепления от постоянен тип и над 600 бункера. Лявото крило в полите на Беласица е било слабо, съществувала реална възможност да бъде заобиколено от запад. По тази причина са изгаредени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион. До Ехтинос и Нимфеон (на изток, до турската граница) имало по един самостоятелен отбранителен и укрепен район, подсилени с над 100 армирани бункера. Ролята им е била да затворят пътя от Смолян до Ксанти и от Кърджали до Комотини, става дума за предимно планински местности все пак. Предмостовото укрепление в Питион на гръцко-турската граница е било предвидено като опорна точка за действията на турската армия, която по онова време е считана за турски съюзник, марак Анкара да остава неутрална през цялата война. Около Питион е имало над 100 частично-бетонни бункера.
Целият проект е стопил огромни финанси, поради което и не е закупена качествена техника. Не само танкове и самолети, но дори отбранителна техника като оръдия за ПВО (противовъздушна отбрана) и оръдия за танкове (АТ) са били в рязък недостиг по цялата ивица. През ВСВ Метаксас изиграва лош номер на гърците. Към началота на войната с Италия през 1940 година и малкото модерни АТ и ПВО оръдия биват изпратени на албанския фронт, където се сражават с дивизиите на Мусолини. Едно от предимствата на гръцката армия била добрата комуникация – телефонните линии са били дълбоко вкопани и добре организирани. По албанската граница бързо са импровизирани и т.нар. змееви или драконови зъби (dragon’s teeth). Те представлявали комбинация от бетонни отливки във формата на огромни зъби, железопътни релси, бодлива тел и други. Подобни съоръжения са може би най-известно използвани в линията Мажино и срещуположната и немска линия Зигфрид.

Към началото на Април, 1941 година, на линията Метаксас има 8600 души териториални част, три дивизии, две бригади – една трето от предвиденото за линията. За атаката си немците използват 12-а армия под командването на фелдмаршал Лист, състояща се от :

XVIII Планински Корпус (XVIII Gebirgsaarmekorps) под командването на генерал Франц Беме. 2-ра бронирана дивизия, 5-та и 6-та планински дивизии, 72-ра пехотна дивиция и 152-ри подсилен пехотен полк.

XXX Армейски корпус (XXX Armeekorps) под командването на генерал Ото Хартман. 50-та и 164-та пехотни дивизии.

XL Брониран Корпус (XL Panzekorps) под командването на генерал Георг Щум. 9-та бронирана дивизия, 73-та пехотна дивизия и първи подсилен СС-полк (от дивизията Leibstandarte SS-Adolf Hitler).

Първоначално немците решават да преминат през линията, но срещат яростна съпротива от гръцка страна и се отказват. Решават да се доверят на опита си от Франция и линията Мажино и заобикалят линията, минавайки през югославско-гръцката граница. Два дена след подписването на примирието все още е имало части от линията, които не са искали да се предадат. В някои случаи, в които не е имало престрелки, немците са използвали сълзотворен газ, за да ги накарат да се предадат. Фелдмаршал Лист поздравява враговете си за храбростта, с която са се били и им разрешава да си тръгнат, даже със знамето си. Нарежда също така на своите войници да козируват на гръцките войници.

Повече информация за Гръцките ВВС през ВСВ.
Повече за Битката за Гърция.

Покушението над Махмуд ал-Мабхух


На 19 Януари, 2010 година, Махмуд ал-Мабхух е бил убит в хотелската си стая, номер 230 в хотел Ал Бустан Ротана, Дубай, Обединените Арабски Емирства. Ал-Мабхух е един от лидерите на ислямисткото палестинско движение Хамас, както и един от основателите на Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, въоръженото крило на Хамас, пряко отговорно за близо 10,000 изстреляни ракети по Израел, както и множество самоубийствени атентати, въоръжени нападения над израелски войници, отвличане на военни и цивилни и др.

Горе – част от заподозрените за покушението. По часовниковата стрелка от горе-ляво – Майкъл Лоурънс Барни, Джеймс Леонард Кларк, Стивън Даниел Хоудс, Пол Джон Кийли, Мелвин Адам Милдинер. Снимките са от паспортите им.

За сега няма официално потвърждение от Израел за евентуална тяхна намеса, но повечето запознати са на мнение, че хора на Мосад, израелското разузнаване, са отговорни за това, а Меир Даган, директор на Мосад и Бенямин Нетаняу, министър-председател на Израел, са поръчали лично покушението.

По случая засега се издирват 11 заподозрени, имената, които са използвали, са сложени в списъка за най-издирвани на Интерпол. Според силовите органи на Дубай, ОАЕ, по случая е възможно да има и още 7 заподозрени, от всичките 6 са използвали британски паспорт, 5 ирландски, един френски и един немски. Това е информацията до този момент. Разследва се и възможността да са използвани самоличностите на израелсци, имащи двойно гражданство.

От друга страна не се изключва вероятността агенти на египетското или йорданското разузнаване да са отговорни, дори частично, за атентата. Египет и Йордания официално и неофициално взимат анти-Хамас позиция. Много източници твърдят и много вероятно участие на Палестинската Автономия, в частност Фатах. От години Фатах и Хамас водят борба за влияние над палестинските територии и ролята на лидер на палестинското движение. Двете организации са се сблъсквали неведнъж, за илюстрация може да се погледне гражданската война в Газа и Западния Бряг , която продължава от изтеглянето на израелските войски от Газа до днес. След демократичните избори за палестински парламент през 2006 дойдоха и не дотам демократичните кланета, публични екзекуции, обезглавявания между членове на Хамас и Фатах. Повечето от сблъсъците бяха в Газа, където днес Хамас има тотален контрол, докато в Западния Бряг преобладава властта на Махмуд Аббас и Фатах (приемник и основа на ООП). По време на войната Движението за Ислямски Джихад в Палестина и Народния Фронт за Освобождение на Палестина бяха по-скоро неутрални. Повечето западни анализатори не изключват поради тези причини и евентуална помощ (вероятно под формата на информация) от Фатах към Мосад.

По повод атентата от Хамас заявиха :
„Ние от Хамас считаме ционисткия враг за отговорен за престъпното убийство на нашия брат и се заклеваме в Аллах и в кръвта на ислямските мъченици, и кръвта нашия народ, че ще продължим неговия път – Джихад и мъченичество!“
Източник – ББС

Самото покушение оставя властите експертите учудени – съдебните лекари твърдят, че едновременно има доказателства, че е умрял от електрически шок в главата и едновременно от задушаване, като не е ясно дали са намерени следи по врата. Експертите са също и учудени, тъй като трупът е намерен след два дена, а вратата е била заключена…отвътре. На клиповете, разпространени от медиите и в интернет се виждат предполагаемите убийци, ал-Мабхух. Ето и кадри от охранителните камери на хотела.

Все още не е 100% ясно кой точно е отговорен за убийството на Мабхух. Без значение дали е извършено от израелското, египетското, йорданското или друго разузнаване, аз лично ги поздравявам за добре свършената работа. Дано продължат в същия дух.

Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.