Митове за Виетнамската Война


Виетнамската война променя света. Не само начина, по който великите сили и партизаните водят война, но и начина, по който обикновения човек разбира за нея. Докато през Втората Световна Война американецът е чел единствено бляскавите заглавия във вестниците, през 60-те и 70-те години той вече е виждал с очите си какво реално става на бойното поле, какво става в тези бомбардирани градове, за които преди само е чел. Така се ражда и понятието „първата телевизионна война”. Това е и първата война, за която голяма част от американското общество протестира публично. Анти-военните настроения в страната променят и облика на изкуствата – филмите, пиесите и най-вече музиката. Анти-военните мотиви остават като символ на рок музиката в края на 60-те и началото на 70-те години. Но представата на обикновения човек често не отговаря на реалността, медийното отразяване изкривява реалния образ на ситуацията, както и отделни личности. Като всяка война и тази има своите митове, разликата е, че „виетнамските митове” се оказват по-устойчиви и до ден днешен присъстват в американски и чужди филми, песни, книги, както и в много суб-култури. Вероятно не съществува обаче конфликт в историята, за който обществото масово да има толкова погрешни представи.

.

.
МИТ: повечето американски войници са се връщали с някаква форма на наркотична зависимост.
РЕАЛНОСТ : вярно е, че много от американските момчета за първи път опитват наркотични вещества във Виетнам, най-вече марихуана и традиционния за тази част на света опиум. Но също така е вярно и че наркотиците са били съществена част от тогавашната младежка култура. Процентът на американските войници използвали наркотици и този на цивилните щатски граждани (от една и съща възрастова група) е приблизително равен.
.

.

МИТ : повечето щатски войници са изпитвали силни угризения за участието си във войната.
РЕАЛНОСТ : 91% от ветераните са доволни, че са служили, а 74% биха служили пак, дори да знаят изхода на войната.
.

.

МИТ : САЩ е демократична държава, но се е държала далеч по-варварски от комунистически Северен Виетнам.
РЕАЛНОСТ : изолирани случаи на военни престъпления са били обширно коментирани и излъчвани от телевизиите и радиата, но в действителност северно-виетнамските са били толкова много, че почти не им е обръщано внимание. По обясними причини Виетконг и СВА не са разрешавали на западни журналисти да ги снимат. По този начин пропагандата е била едностранна, което е било в тяхна стратегическа полза.
.

.

МИТ : много от ветераните отиват впоследствие в престъпни групировки и съответно в затвора.
РЕАЛНОСТ : едва 0.5% от ветераните от Виетнам са били в затвора по което и да е време.  САЩ е държавата с най-голямото затворническо население (по брой и процентно) – в момента около 1% от белите мъже в САЩ са в затвора, 9% от негрите и около 2.3 от латиноамериканците. Малко под 2% от американските мъже са в затвора. Тези статистики са за затвориниците, които в момента излежават присъда, докато 3% от цялото американско население е минало през затвора (дори и в момента да не е там). Този процент естествено е по-висок при мъжете (над 5%) и при чернокожото население (всеки 12-ти афроамериканец е в затвора, всеки трети минава през затвора поне веднъж в живота си). В заключение – вероятността ветеран от Виетнам да е в затвора или да е бил в затвора е 10 пъти по-малка от средното за американските мъже. (източник на информацията – Бюлетин за затворниците 2008 на Американското Бюро по Правосъдието).
.

.

МИТ : болшенството от ветераните не успяват да се интегрират обратно в американското общество.
РЕАЛНОСТ : за една и съща възрастова група средно ветеранът има 18% по-висок доход от средното ниво за страната. Безработицата сред ветераните също е значително по-ниска.
.

.

МИТ : повечето от американските войници във Виетнам са принудени да се бият (мобилизирани са).
РЕАЛНОСТ : в субкутлтурата от 60-те и 70-те години остава образът на 18-годишното момче, което насила бива натикано в далечен Виетнам. В много случаи млади момчета се женят само за да не бъдат зачислени. Това става във всяка война, през Втората Световна процентното съотношение е същото. В действителност обаче 2/3 от мъжете, служили във Виетнам са доброволци (професионални войници). За сравнение – точно обратното се случва през Втората Световна Война, когато 2/3 от мъжете са мобилизирани. По време на Виетнамската Война в САЩ все още е имало задължителна военна служба (мобилизацията е била при необходимост), но въпреки това болшенството са отишли там по свое желание.
.

.

МИТ : самоубийствата при ветераните са често срещани.
РЕАЛНОСТ : самоубийствата при ветераните са по-рядко срещани в сравнение със средното за страната. Има 9,000 случая.
.

.

МИТ : правителството е използвало войната за да потуши негърските движения за граждански права и много повече черни са умрели от бели.
РЕАЛНОСТ : едно от нещата, на които се гради този мит, е отказът на легендарния боксьор Мохамед Али (Касиус Клей) да мине военна служба. Заради отказът си е лишен от титлата си и правото на участие за известно време. Според него, а и според много други, Вашингтон праща повече черни за „пушечно месо” за да неутрализира евентуална заплаха за вътрешната си сигурност и статукво след войната. Това е далеч от истината. 86% от убитите американци в тази война са бели, 12.5% са черни, а останалите – от други раси. Това съответства и на процентното съотношение на черните в американското общество. Всъщност, смъртността сред черните войници във Виетнам е била по-ниска от смъртността на белите войници (пропорционално на изпратените).
.

.

МИТ : най-много жертви идват от току-що пристигнали 18 годишни младежи.
РЕАЛНОСТ : средната възраст на убитите войници е 22. Но във Втората Световна Война средната възраст е 26, като това отразява служилите, а не убитите. По правило по-младите имат по-висока смъртност, а парадоксално и по-образованите (смъртността при пилотите да речем е била много висока, а те традиционно са с по-високо образование от пехотинците да речем).

.

.

.

МИТ : „домино-теорията” се е доказала като грешна.
РЕАЛНОСТ : без намесата на Запада във Виетнам и Корея тези две държави, както и много други – Индонезия, Малайзия, Тайван, Тайланд и др. със силни комунистически движения или заплашени от комунизма, вероятно са щели да паднат в ръцето на комунистическите сили. Не бива да се забравят милионите умрели във Виетнам и Корея, но не бива и да се забравят също и милионите умрели в Корея през 90-те години от глад. Не причинен от война и бомбардировки глад. Заради некомпетентността на лидерите си, както и за фундаменталните грешки в комунистическата теория (противоречащи на природата на човешките общества) за 3 години през 90-те от глад умират 3 милиона севернокорейци, около 15% от населението. За сравнение Южна Корея днес има 50 милиона души население, 15% от които се равняват на 7.5 милиона души.
В края на 50-те и началото на 60-те за период от 3 години в Китай умират от глад 40 милиона души – близо 7 пъти повече отколкото умират по време на съветския геноцид в Украйна (Голодомор) през 30-те години. А докато жителите на Народна Република Китай и Северна Корея са умирали от глад, а и днес живеят далеч от „нормално”, то държави като Южна Корея и Република Китай (Тайван) просперират и се нареждат сред най-развитите и напреднали в технологично отношение държави. Българина може само да си мечтае да има същия стандарт като южнокорееца. Физическата разлика между севернокорейците и южнокорейците (които са от един народ, от една раса, с едни традиции) е потресава – разликите в средния ръст и тегло са около 10кг и 10см. Благодарение на нехумаността и глупостта в държавната идеология на Северна Корея, за 60 години са успели да спрат физиологическото развитие на цял един народ, да го осакатят и ослепят. Очевидно Южна Корея има за какво да е благодарна.

Мисля, че снимката илюстрира добре разликата между тези две нации.
..

Въздушната война над Виетнам


Виетнамската война не е първата, в която и двете страни масово използват реактивни самолети. Но тя представлява стъпало в развитието на въздушният бой технологична и доктринална гледна точка. Това е първата война, в която активно участие взимат елементи като управляеми ракети въздух-въздух, първата „телевизионна” война и т.н. Във въздушните битки най-добре е отразено участието на Ф4 Фантом 2 от страна на САЩ и МиГ21 от страна на Северен Виетнам (комунистическите сили). Освен тях участие във въздушните боеве взимат и МиГ17 (на базата на МиГ15) и МиГ19 в състава на комунистическите сили, а в американците са разчитали още на Ф105, Б52, А4 Скайхоук, А-3, А-1, А7 Корсейър, Ф8 Крусейдър и други.
Войната е била плацдарм за американската и руска технология, като доктрината за водене на война е изменена съществено в хода й.

В началото на войната САЩ са с години напред пред СССР в развитието на насочващи се ракети – с топлинно (инфрачервено) и радарно насочване. Това са в частност ракетите въздух-въздух АИМ-4 Фалкън, АИМ-7 Спароу и АИМ-9 Сайдуайндер. Но горчивият опит им показва, че тези системи са далеч от изчистени от всичките си проблеми и много от пилотите изпитват крайно недоволство от липсата на оръдие в ранните модели на Ф-4. Проблеми има не само АИМ-4, която е и първата в света управляема ракета въздух-въздух. АИМ-9 да речем, използваща топлинно насочване, често е тръгвала директно към слънцето. Системите за активация често не са се задействали и ракетите са падали право надолу. Поради тези причини едва 10% от всички изстреляни АИМ-4, 7 и 9 ракети са попадали в целта си. Самият Ф4 е бил предвиден като прихващач и изтребител за борба с наземни цели. Последният изтребител, предвиден за тази цел е бил Ф86 Сейбър, борил се срещу МиГ15 от китайската армия над Корея, а следващият е чак Ф15, създаден в края на 70-те години. Доктрината от времето на Виетнам е предвиждала, че оръдието при изтребителя е нещо от миналото, анахронизъм. Грешка, за която си плащат. На най-модерните днешни изтребители – Ф22, ПАК-ФА, Рафал, все още бива поставяно оръдие.

До модел Ф-4Ц единствено Ф-4Б (или Ф-4 Х-1) е произвеждан в значителни бройки (649 броя). Ф-4Ц фабрично не е имал 20мм оръдие, но впоследствие ги преправят (само това), продължават да носят същата абревиатура, но използват М61, 20х102мм, 6-цевно автоматично оръдие, “тип-Гатлинг” със скорострелност над 6,000 изстрела в минута. Всички от по-късните модели използват 20мм оръдие. От варианта Ц са произведени 583 броя, от РФ-4Ц – 503 броя, Ф-4Д – 825 броя. Общо, от всички варианти (гореспоменатите и всички останали) са произведени общо около 5200 броя. За разлика от МиГ21 (най-модерният изтребител в състава на комунистическият север), Ф-4 не е предвиден като самолет за въздушно превъзходство. Той е двуместен изтребител, с по-добра тяговъоръженост от МиГ21, по-висока максимална скорост, по-удачън за вертикални маневри, с два двигателя (МиГ21 е с един), значително по-тежък и с по-голям бомбен товар от руският си съперник. МиГ21 е лесна за производство машина, не е разполагала с насочващи се оръжия, бил е специално предназначен за въздушни боеве самолет, с делта-крило, което му е давало много по-добра маневреност (хоризонтална) от Ф4, но сравнително по-бързо е губил скорост при виражи. Бил е тясно специализиран за въздушен бой. Съперничеството между МиГ21 и Ф4 е съперничество не само между руската и американската технология, но и между две концепции, две доктрини за въздушен бой.
В състава на щатските ВВС е влизал и Ф105, който обаче сваля единствено МиГ-17 (27 на брой) през войната.
В редиците на щатските ВМС и МП (Морска Пехота) влизат не само гореспоменатите машини, но и такива като Ф8 Крусейдър, които не са били никога в състава на ВВС. Сумарно самолетите Ф4 от ВМС и МП свалят 38 МиГ-а (17, 19 и 21) за сметка на 7 загуби. Съотношението във въздушните битки е 5.42 към 1 в полза на Ф4. Ф8 сваля 18 МиГ-а, а губи 3, съотношение 6 към 1, отново в американска полза.

Макар това да е началото на ерата на „умните” оръжия, болшенството от бомбите, пуснати над Виетнам, Камбоджа и Лаос са „глупави” (dumb bombs – без насочване). Близо четири пъти повече бомби са пуснати по време на Виетнамската Война отколкото са пуснати над Европа през Втората Световна Война. Над Германия и нейните съюзници/сателити през войната са пуснати 1.613 милиона тона бомби, докато във Виетнам щатските ВВС пускат 6.166 милиона тона. За сравнение – над Корея пък през 1950-1953 са пуснати 0.454 милиона тона.

Очевидно е, че виетнамските ЗРК (Зенитно-ракетни комплекси) са били неадекватни за тази роля. Първоначалните 5.7% ефективност бързо са стопени, тъй като щатските пилоти започват да прилагат защитни маневри при изстрелване на вражеска ракета, започва използването на самолети за елестронна борба, разсейващи радиосигналите и объркващи системите за следене на врага. Болшенството от самолетите са свалени от наземна конвенционална зенитна артилерия (оръдия, голямокалибърни картечници и т.н.). През по-голямата част от войната виетнамците са използвали съветската система СА-2, като към края се появяват и СА-3. Появяват се също и СА7, ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс), който е бил ефективен срещу ниско летящи самолети и хеликоптери (които обаче са част от щатската армия и морска пехота, не ВВС).

Допълнително информация :

Famous Russian Aircraft – MiG21, книга за МиГ21, на английски, торент, 721 страници, .pdf формат

Интервю и снимков материал с майор Ралф Къстър от щатските ВВС (на снимката по-горе), Национален Музей на Американските ВВС

История на Американската Морска Пехота

„Глупави“ бомби от щатските ВВС

Американски ракети въздух-въздух, земя-въздух, въздух земя

Сайт, посветен на Фантом-а, 1