Размяна на огън в Корея – дипломация или война?


На 23-ти Ноември, 2010 година, в световния печат за броени минути се появиха притеснителни заглавия като „Северна Корея нападна Южна Корея”, „нова севернокорейска агресия”, а в по-крайните случаи читателите се натъкнаха на „започна нова война между корейските държави”. Причината беше размяната на огън между севернокорейската и южнокорейската армия. Но дали апокалиптичните прогнози отговарят на вероятния развой на събитията? И какво значат подобни „взаимодействия” между двете корейски държави? Начало на военни действия или дипломатически маневри?

За цинично успокоение може да се даде фактът, че подобен тип инциденти не са рядкост. Всъщтност, в повечето (!) случаи те са циклични и далеч не става дума за случайни, импулсивни или непремислени действия отстрана на самостоятелно действащи корейски военни.

  • на 10-ти Ноември, 2009, в оспорваните териториални води се разменя огън между военни кораби на двете държави. Предполагаемо загиват 10 севернокорейски войника.
  • на 26-ти Март, 2010, южнокорейският военен кораб Чеонан е потопен край остров Панендо. Островът е едностранно обявен за част от Южна Корея през 1953, което не се приема от правителствата в севера. Южнокорейско разследване установява, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, но Пхенян отрича каквото и да е участие. В атаката умират 46 души, над 50 са ранени, а като резултат Сеул провежда най-масивното учение за борба с подводници в историята.
  • през Август, 2010, в отговор на южнокорейско военно учение са изстреляни над 100 артилерийски снаряда от севернокорейската армия, които попадат в собствената им територия, но заплашително и символично близо да границата с юга. Не се стига до преки сблъсъци. Ден по-рано южнокорейска рибарска лодка е пленена в оспорваните води.
  • в последните 60 години е имало безброй инциденти, в които рибарски лодки навлизат в „вражески” води, севернокорейски агенти отвличат или убиват граждани от близките до границата южнокорейски градове и много други. Няма официално подписан мирен договор между двете страни и корейската война все още не завършила, макар на 27 Юли, 1953 да е подписано прекратяване на огъня (между Вашингтон и Пхенян, без Сеул).

Почти няма държава в света, която да няма официални и неофициални териториални диспути. Корейският случай обаче е уникален – двете държави са наследници на една и съща култура, народът и езикът са еднакви. И двете са силно военизирани и са последния ясно очертан остатък от студаната война – все още действат правилата на „двата лагера”. След Корейската война и в двете държави на власт идват репресивни диктатури (като юга не отстъпва на севера). През 50-те години според редица показатели Корея се е нареждала до Афганистан в развитието си. Разликите почват именно тук – днес Южна Корея е изключително богата страна и според Световната банка е на 26-то място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Държавата е водеща в електрониката и се води една от най-компютъризираните нации, както и сред първите 20 в света според индекса за човешкото развитие. Страната отдавна е заменила военната хунта с пълноценна демокрация.

СЕВЕРНА КОРЕЯ е пълната противоположност – това е най-репресивната държава в света. В няколко исторически периода поликитаката на правителството довежда до нечувани гладове, като през 90-те години умират 2 милиона души (10% от населението). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е между 1 към 17 и 1 към 25 от този на Южна Корея. За сравнение – в случая на източна и западна Германия през 1990 това съотношение е едва 1 към 2. В страната не съществуват избори, всички медии са държавни, а концентрационните лагери на са спирали да работят от 1953. За повече информация виж Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

РАЗМЯНАТА НА ОГЪН между двете държави преди няколко дена е станала след проведено от Южна Корея военно учение близо до оспорваната морска граница, за което Пхенян предварително предупреждава, че няма да бъде толерирано. Ден по-рано правителството в Сеул съобщава, че обмисля да поиска от САЩ разполагане на ядрени установки в страната. Това пък е отговор на мнението американският ядрен физик Зигфрид Хекер от университета Станфорд, който преди 2 седмици бе официално поканен в Северна Корея. Въпреки наложените санкции, Корея е успяла да изгради „ултра-модерен ядрен център” и около 2000 центрофуги вече са работещи, твърди щатския експерт. За ООН и САЩ това е ясно доказателство, че ядрената програма на Пхенян се ползва със значителна финансова и техническа подкрепа (от Китай), а правителството в Сеул зачита това за пряка опасност за страната. Според професорът от сеулския университет Кукмин – Андрей Николаевич Ланков (руски есперт по корейска литература и история, както и водещ анализатор на севернокорейската политика), има известна вероятност наистина да става дума за инцидент – самостоятелно решение на корейски военен, а не предвидено по този начин действия на правителството. По-вероятно е обаче, твърди Ланков, да става дума за преднамерен ход на Пхенян. Възможните обяснения според него са няколко : – демонстриране на сила след като преди месец и половина официално бе посочен 28-годишния син Ким Чен-Ун за наследник на сегашния лидер (и негов баща) Ким Чен-Ир (повече информация). Подобни ходове са извършени и през 1994 когато след смъртта на баща си – Ким Ир-Сен, на власт идва сегашният лидер (което се явява началото на първата комунистическа династия). – типичната за Пхенян политика на зигзагообразно нажежаване и охлаждане на напрежението, от което на практика правителството често получава дивиденти като повече хуманитарна помощ или дипломатичеса тежест при преговорите за ядрено разоръжаване. Вземайки предвид милионите умрели от глад през 90-те и ефектът, който едно теоретично обединение между двете държави би имал върху икономиката на юга, не е случайно, че най-големите доставчици на хуманитарна помощ са именно „предателска Южна Корея, империалистическа Япония и капиталистическите САЩ. А всичките са склонни да компенсират Пхенян ако се откаже от ядрената си програма.

В действителност, никому не са изгодни резки промени в статуквото, според Ланков и редица други анализатори :

  • за Южна Корея присъединяване на севера би означавала финансова катастрофа, надминаваща многократно проблемите при обединението на Източна и Западна Германия през 1990. Нелегалните северни гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара (цяло състояние по техните стандарти), докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден.
  • за Северна Корея резки промени биха довели не само до криза (позната на всички държави от бившия соц.лагер по време на прехода). Според Ланков лидерите не изключват възможността от т.нар. „румънски преход” – в края на 1989 дългогодишният румънски диктатор Николае Чаушеску е набързо осъден на смърт и разстрелян, единствения подобен случай в източноевропейската перестройка. „Самоубийци на север няма” казва Ланков, обобщавайки тази ситуация. Реформи от китайски тип също са трудни за постигане – по-скоро биха довели до хаос и срив. Мирно обединение на двете държави в най-добрия случай би означавало за върхушката в Пхенян край на властта им, а в най-лошия – смъртна присъда.
  • за Китай криза и смяна на властта в Северна Корея би означавало внезапен поток от бежанци, икономическо бреме и най-вече хаос в държава с развита ядрена програма и гигантска армия.

ОГРОМНИЯТ АРСЕНАЛ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е и сред най-големите притеснения на Вашингтон и Токио, освен икономическите последици. Със своите 1.1 милиона войници и над 8 милиона запазняци, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света, огромен брой танкове, самолети и други оръжия и не на последно място – действаща ядрена програма. След падането на комунизма в източна Европа, в конфликтните точки по света – Африка, Близкия изток, Индокитай, Латинска Америка, се наблюдава многократно увеличение на нелегалната оръжейна търговия, а корупцията сред военните коства на държавите от бившия СССР и неговите сателите хиляди „безследно изчезнали” тона оръжие. Разпадането на държава като Северна Корея не изключва вероятността радикални терористични групировки (с които е доказано, че Пхенян има дългогодишни отношения) да се сдобият с конвенционални или ядрени оръжия. Последиците са неприемливи за САЩ, Япония, както и за целия свят.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МАНЕВРИ е другото тълкование на подобни гранични сражения. Много анализатори определят този подход като държавен рекет, тъй като най-често „прегрешенията” се награждават с увеличение на хуманитарната и финансова помощ. В отговор на атаката Сеул временно прекрати изпращането на помощ към северния си съсед, а управляващите изказват позицията, че цикълът на „възнаграждаване на злодеяния” трябва да се пресече. Сегашния президент на Южна Корея е Лий Мун-Бак, представител на консервативната партия, чиито идеологически корени стигат до генерал Пак Чон-Хи, дошъл на власт след военен преврат. Ръководената от него военна хунта не отстъпва по репресивност на севернокорейския си аналог. През 1979 година президентът е лично застрелян от директора на корейското разузнаване, но именно мълниеносните реформи на Пак Чон-Хи помагат на страна не само да задмине Северна Корея , но и да стане впоследствие една от най-развитите и богати държави в света.

Израелската и арабските армии през 1948-1949


Статията е на чисто военна и техническа тематика. В нея няма уточнения за историческия контекст и събитията, предшествали тази война. Това би направило статията твърде дълга и би изместило основната тематика. Надявам се да бъде прочетена от повече хора, запознати с този конфликт.

Войната през 1947-1949 може да се раздели на две основни части. Първият етап е от Ноември, 1947 до Май, 1948. Този период е белязан от множество схватки между местните палестински и еврейски милиции, често се намесват и британските власти. Започва с приемането на плана на ООН за разделяве на остатъка от Британска Палестина на две части – еврейска и арабска държава. Втория етап е от Май, 1948 до Март, 1949. Започва от средата на Май, като в рамките на 2 дена Израел обявява независимост, Британия изтегля войските си от Палестина(процес, започвало по-рано, но завършил напълно един ден след обявяването на независимостта на Израел) и арабските държави обявяват война на новосъздаден Израел. Това са Египет, Сирия, Йордания, Ливан, Ирак, Йемен и Саудитска Арабия. Доброволци идват и от други арабски държави, по-известно е участието на либийски и алжирски войници.
Първата част(преди изтеглянето на британците) се характеризира с ниско-ннтензивни схватки, партизански боеве, атентати, рейдове.
Във втория етап вече се води в известен смисъл на думата конвенционална война.

Арабските сили.
Комбинираните арабски сили представляват :

– бойци от палестински милиции от Арабска Армия за Освобождение и Армия за Свещена Война(айш ал-Джихад ал-Мукадас) – в началото общия им брой е бил около 3000, в последствие стигат до 6500. В началото на конвенционалната фаза боеспособността им е значително ограничена, а броят им намален от пиковия.

– Египетската Армия – в началото на войната са пратени около 10,000 войници, повреме на първото примирие са около 20,000, а в пика си египетските сили в Палестина наброяват 40,000 войници.

– Йорданската Армия – в началото са около 4,500 войници, в края на войната са били около 3,000, Йорданския Арабски Легион е бил далеч по-решаващ, важен и боеспособен, но бил самостаятелна армия, извън йорданското командване.

– Арабския Легион – една от най-важните бойни групи на арабските сили. 12,000 души обучени, обурудвани и най-важното командвани от опитни британски офицери.

– Сирисйката Армия – в началото са 3,500, броят им в края на войната е около 5,000.

– Иракската Армия – в началото са 3,000, след първото примирие са увеличени на 10,000 души, в края на войната са около 18,000 души. Иракските войници са се били под йорданско командване, но като отделна единица.

– Ливанската Армия – около 1,000 са отделени за конфликта, но болшенството не виждат военни действия. Тези, които се бият го правят под йордански флаг.

– Саудитска Арабия – 1200 саудитци се бият под йорданско и египетско командване.

– Йемен праща около 500 войници, биещи се под йордански флаг.

– Либисйките и алжирските доброволци са около 1,000 души.

Еврейските сили

В края на 40-те години днешните Израелски Отбранителни Сили(ИДФ) са представлявали няколко бойни групи, като всичките взимат участие във войната през 1948.

– Хагана – еврейска бойна група, в началото на войната разполага с 19,000 мобилизирани и боеспособни войници. Разполага с резервистки потенциал и специални части – Палмах. Първообраза на ИДФ.

– Иргун – еврейска бойна група, в началото на войната са разполагали с 3,000 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– Лехи – еврейска бойна група, в началото на войната разполага по-малко от 800 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– към еврейските сили се включват в началото още около 6,000 еврейски полицаи(минали през “военна служба” в Хагана), както и доброволчески отряди от необучени мъже и жени. Голяма част от тях изпълняват тилови функции и не виждат сражения.

Макар през 1948 да няма хомогенна и монолитна еврейска армия(ИДФ) сумарно прогресията в числеността на комбинираните еврейски сили е следната

В началото на войната – 29,677
4 Юни – 40,825
17 Юли – 64,686
07 Октомври – 88,033
28 Октомври – 92, 275
02 Декември – 106,900
23 Декември – 107,652
30 Декември – 108,300

Най-груби обобщения – в началото на войната комбинираните арабски сили разполагат с 40,000 войници, а еврейските сили с 29,677 души персонал(!). В края на войната арабите имат около 90,000 войници, а евреите – 108,300 души персонал. Наблягам на разликите между войници и персонал, тъй като данните за арабските сили говорят единствено за действащите войници в Палестина, докато при еврейските сили става дума за фронтоваци, обслужващ персонал, тиловаци и други, което е в полза на арабската инициатива. Вземайки предвид този факт в края на войната комбинираните еврейски и арабски сили имат приблизително равен брой боеспособни бойци, макар численото превъзходство да е било на арабска страна в началото на войната.

Техника

Военната техника, използвана в конфликта е далеч от първокачествена и многобройна, но изиграва  ключов момент във войната.

Танкове

Израел – Израел започва войната без нито едно оръдие или танко, но по време на битките се сдобива с 4 модела.

The Char léger modèle 1935 H modifié 39 – по-известен като Хочкис 39. Това е 11-тонен френски лек танк от 1933 година, още в началото на Втората Световна Война е смятан за анахронизъм, падането на Франция доказва неефективността му, както изобщо целия клас танкове. Въпреки това 10-те броя Хочкис са били гръбнака на еврейските сили в тази война.Въоръжен е с 37мм оръдие и 7.5мм картечница. Това са и първите израелски танкове. Влизат в редиците на армията около месец след началото на войната(повреме на първото примирие през юни-юли).

Друг модел, използван от евреите е 28-тонния британски лек, бързходен(по руска класификация) танк Кромуел, датиращ от 1942 година. Това е бил основния юмрук на еврейските сили при битката за Латрун, където са използвани два такива танка. Толкова е и общия брой на тези танкове в израелската армия до края на войната.

Третия модел танкове, използвани от еврейските сили е британския 16-тонен пехотен танк Валънтайн на Викерс-Армстронгс, от които са имали няколко бройки. Използвани са версии с 2 и 6 паундови британски оръдия, имал е и 7.92мм лека картечница.

В италиански авто-морги еврейски групи намират развалени танковее Шърман, които пращат в Палестина. Биват им монтирани 75мм френски оръдия и 105мм британски оръдия. Става дума обаче за 2 броя, като остава спорен въпроса дали и на двата не е монтирано едно и също оръдие.

Това са танковете използвани от еврейските сили, нито един не е бил на въоръжение в началото на войната, в края са 16.

Комбинираните арабски сили

Арабските сили използват основно 10 модела танка, като само 7 от тях влизат в сериозни бойни действия.
– Матилда 2 – 25-тонов британски пехотен танк. Произвеждал се е от Викерс-Армстронгс от 1937 година. Въоръжението му се състои от 40мм оръдие и 7.92мм картечница.
– Р35 – 10-тонния лек френски танк, произвеждан от Рено от 1934 година. Въоръжение – 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
– Арабските армии използват също и модификацията Р39(Р40 или Р35\40), която е с по-добро оръдие, повече броня и оптимизиран двигател.
– Шърман – 33-тонния среден американски танк, произвеждан от 1942. Въоръжението е било 75мм оръдие, 105мм оръдие(местна преработка, но малко бройки на Шърман М4 с френско оръдие), 12.7мм тежка картечница и 2 броя 7.62 по 51мм(популярно наричана среден клас картечница). Използвани от Египет.
– М22 – 7.4-тонен лек американски танк, 37мм оръдие и 7.62х51мм картечница, от 1942 година. Използван от Египет.
– Марк 6 – 5-тонен лек британски танк, произвеждан от Викерс-Армстронгс от 1936 година. Използван от Египет.
– Танковете Панзер 4, ФТ17 и Марк 4 са били на разположение на арабските сили, но остават в резерв, а в случая на Панцер 4 са пригодени за станционарни оръдия.

Артилерия

Арабските сили

– Немските 150мм СИГ33. Използвани са самостоятелния вариант, както и монтирани на шасита на Панцер 1 и Панцер 2(превръщайги ги в САУ).
– Британските Брен Гън Кериър, като въоръжението им е варирало – .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия(като последните са били сирийски модификации).
– 65мм оръдия на шасита на Лорейн 38Л
– 2 паундови(или 40мм) оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
– 6 паундови(или 57мм) оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
– Както и разнообразен арсенал от други модели минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Еврейските сили

– 2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
– 65мм френски оръдия, кръстени Наполеончикс(умалително за Наполеон). Френско оръдие на дървени колела от 1906 година, абсолютно неадекватно за бойното поле на 1948 година.
– 75мм френски оръдия – едва няколко бройки са успяли да намерят еврейските сили, като това е уголемен вариант на Наполеончикс.
– 120мм френски миномети(нарезна цев)
– Давидка – това е минохвъргачка, измислена и произведена от евреите в Палестина. Имала е изключително странен начин на действие, което я е правило почти неизползваема. Поне не и за обсадна цел, нито като поддържаща лека артилерия. Била АПШ оръжие.
– Интересна история от войната е преработката на няколко музейни експоната. Евреите в Палестина взимат няколко музейни оръдия от 19-ти век и в местни работилници ги правят годни за употреба, макар ефективността им да е ниска.
Израел практически не разполага със САУ(самоходна артилерия).

Авиация

Арабските сили – ще дам само кратък списък със самолетите, използвани от арабските сили. Смятам, че моделите са достатъчно известни. Супермарийн Спитфайър, Мк9, Т-6Т, Ц-47 Дакота, Хоукър Хърикейн, Авро Ансон.

Еврейските сили – Б17, Супермарийн Спитфайър, Авиа С-199(чешки вариант на Месершмит Бф109), П-51 Мустанг, ДеХавиланд Москито. От тежките Б17 Израел се сдобива единствено с 3 бройки, но самолет от този клас се оказва ненужен в такъв тип война. От Москито Израел успява да купи две бройки, като едната е свалена над Корскика, на път за Палестина. Друг самолет Израел намира изоставен от британците след изтеглянето им от Палестина, но не успяват да го приведад в годно състояние и се използва за обучение на механици. Чешките самолети – вариантите на Спитфайър и Месершмит, са гръбнака на еврейската авиация.

В нелегалните еврейски работилници се произвеждат 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 гранати Миллс и 16,000 картечни пистолета Стен.

Чехословакия е единствената държава, която доставя оръжия на Израел. Други не го правят, поради наложеното от САЩ оръжейно ембарго. От Чехословакия Израел купува
35000 болтови пушки Маузер К98
5000 картечници МГ34
900 картечници Вз37
25 самолета Авиа С199(чешко копие на Месершмит Бф109)
61 самолета Супермарийн Спитфайър
3 самолета Б17 Летяща Крепост
Също така купуват в малки бройки още няколко модела пехотни оръжия, както и голямо количество амуниции от всякакъв тип.

Началото на войната заварва израелските войски технически неподготвени, без нито едно оръдие или танк, численото преимущество е на страната на врага им, а израелската авиация в началото е неадекватна за края на 40-те години, състояща се биплани и разузнавателни самолети, пригодени за ТАА. Артилерията на Израел е изключително слабо ефективна, използват се самоделни минохвъргачки и оръдие, реставрирани музейни експонати и дадени за скрап машини. Техническото, численото, икономическото, политическото, тактическото и географското преимущество е на страната на арабите. Но Израел излиза победител във войната.

Ето снимков материал от войната