Българската следа в зората на авиацията


Митът, че първата въздушна бомбардировка в света е извършена от български летци по време на Балканската Война (бомбардировката над Одрин) е един от най-разпространените национални митове, който рядко бива поставян под съмнение. Както при инженерните изобретения, така и във военното дело няколко държави претендират да са първи. В действителност съществуват неоспорими доказателства, които оборват този български мит. На лице са други, според които даже официалната версия за събитията не отговаря на истината. Основни източници за тази статия са „Въздушна мощ“ на Димитър Недялков, издавана от Министерство на Отбраната и списание „Военноисторически сборник“.

23 Октомври 1911 – рано сутринта капитан Пиаца излита със самолет Блерио XI (в книгата на Д. Недялков е посочен Блерио IX поради техническа грешка, не XI). За първи път самолет е използват за постигане на военна цел – разузнаване. Това е първия боен/военен полет в света (по време на итало-османската война в северна Африка). Разузнаването не причинява пряка вреда на врага, поради което мисията се окачествява единствено като военна от някои автори (не бойна).

1 Ноември 1911 младши лейтенант Гавоти  извършва за първи път в историята въздушна бомбардировка, хвърляйки 4 ръчни гранати от самолета си. Зачита се за първия случай на използване на самолет за бойна (не само военна) цел.

24 Януари 1912 – отново капитан Пиаца осъществява за първи път в историята разузнаване с въздушно фотографиране.

4 Март 1912 отново младши лейтенант Гавоти осъщестявав първите в историята нощен разузнавателен полет и нощтна бомбардировка.

13 Август 1912 – първия полет от български пилот (поручик Симеон Петров).

16 Октомври 1912 – Поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен полет на българската авиация, в който е извършено разузнаване и са „хвърлени няколко ръчни гранати“.  Същия ден военният балон София-1 осигурява действията на българската артилерия – първия в историята пример за съвместно използване на въздухоплавателни и авиационни средства едновременно във военни действия. Във всеки учебник по история това се споменава и като първата бомбардировка в света. Не само, че това не е първата бомбардировка в историята, но най-вероятно по време на този полет Милков и Таракчиев изобщо не са пускали гранати. Според Д. Тангълов в специализираната литература полета на двамата изобщо не е свързван с бомбардировка до 1940 година, а единствено с разузнаване. Но на 16. 10. 1912 все пак са използвани едновременно самолет и балон за военна цел (разузнаване) в синхрон с артилерията, която е прецедент в световната история. Позовавайки архивни документи авторът обаче открива, че първата бомбардировка на българската авиация е извършена един ден по-късно :

17 Октомври 1912 – италианският пилот-доброволец в Българската Армия Джовани Сабели и българския наблюдател В. Златаров извършват първата бомбардировка от самолет в българската (не световната) история. Тяхното име остава забравено, а днес най-често гореспоменатите Милков и Таракчиев са назовавани погрешно като първите български бомбардировчици.

17 Октомври 1912 – поручик Христо Топракчиев и руският летец Т. Ефимов поотделно летят с аероплани „Блерио“ и за първи път във военната история разпръскват листовки над противника. За обикновения войник това е бил голям психологически удар – самото действие е било демонстрация на надмощие.

19 Октомври 1912 – по време на боен полет самолетът „Блерио” на поручик Топракчиев се запалва – той става първата и единствена жертва на българската авиация във войната.

30 Октомври 1912 – на самолет, пилотиран от подпоручик Ст. Калинов, като наблюдател се издига първата участвала в боен полет жена – Райна Касабова. По време на полета отново са пуснати листовки над турските войници, целящи да сломят бойния им дух.

12 Ноември 1912 – се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Р. Милков, Н. Богданов, Ст. Калинов и руснака Н. Костин летят заедно към одринската гара Караагач, хитро появявайки се над целта от различни посоки.

26 Януари 1913 – поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели извършват боен полет над Мраморно море и за първи път в световната история бомбардират противников кораб в открито море, хвърляйки бомби над плаващия броненосец „Хайредин Барбароса“

15 Март 1913 – пилот от второ аеропланно отделение е преследван от турски аероплан, което е първата среща на вражески самолети в историята.

Загинали пилоти в служба на отечеството :

  • 1912-1913 – по време Балканска война загива 1 български летец
  • 1915-1918 – по време на Първа световна война загиват 7 български летци
  • 1943-1944 – по време на англо-американските бомбардировки загиват 31 български летци
  • 1944 – след съветската окупация на България и преврата на 09.09 от комунистическия режим в България са разстреляни 18 български летци
  • 1944-1945 – в края на Втората Световна Война, биейки се срещу нацистка Германия и нейните съюзници загиват 27 български летци
  • 1960-20034 летци загиват в мирно време по време на тревоги и още 4 по време на аварии.

Саудитска Арабия на пазар с 60 милиарда


Очаква се в идните седмици да бъде сключена най-голямата оръжейна сделка в историята – Саудитска Арабия се готви да закупи от САЩ военна техника на стойност 60 милиарда долара, които ще осигурят на арабското кралство :
– 84 нови изтребителя Ф-15 (основната покупка)

– модернизация на 70 броя Ф-15 от саудитските ВВС

– 70 броя бойни хеликоптери Апачи

– 72 броя военни, транспортни хеликоптери Блек Хоук

– 36 бойни хеликоптера Литъл Бърд

Крайните параметри все още не са оповестени, но се предполага в сделката да се включат и военни кораби, навигационни системи и анти-балистични ракети (системи за ПРО срещу евентуална иранска атака), с които общата сума да стигне 90 милиарда долара. По закон президенът е длъжен да уведоми в 30-дневен срок Конгреса преди продажба на оръжия на друга държава, като парадоксално се предполага, че президентът ще разчита този път  повече на гласа на републиканската партия, отколкото на своите съпартийци-демократи.

За сравнение в периода от 2001 до 2008 Саудитска Арабия е похарчила 36 милиарда за чуждестранна военна техника. Проекта за 60 (90) милиарда се очаква да бъде изпълнен за 5 до 10 години.

Обсъден е и вариантът на Саудитска Арабия да се продаде и Ф-35, но най-вероятно това няма да се случа. Причините са няколко :
– Ф-35 е в процес на разработка, има едва една дузина произведени прототипа, които все още се тестват. Ф-35 се очаква да влезе на въоръжение първо в щатските ВВС и морската пехота едва след 4 години, а във военноморските сили – след 6.

– Ф-35 е многоцелеви стелт-изтребител пето поколение. Към днешна дата единствения активен изтребител от пето поколение е щатския стелт-изтребител Ф-22, предназначен предимно за борба с други самолети. От него са произведени 166 бройки, но със закон е забранено да се продава на други държави. Дори най-верните и стабилни съюзници на Вашингтон, които използват Ф-15 – Япония и Израел. Има нежелание от страна на САЩ да се продава толкова модерна и „чувствителна” техника (Ф35) на страна, която е нестабилна и в която може във всеки момент да избухне революция, а най-новата щатска технология да попадне в ръцете на радикални екстремисти.

– Израел е стратегически партньор на САЩ и един от най-големите купувачи на щатска техника. Също така по гео-политически Израел не иска арабското кралство да разполага с толкова модерна техника, която променя баланса на силите в региона. Въпреки това няма недоволство от израелска страна за настоящата покупка, тъй като първостепенния враг на Израел е Иран.

Ф-35 е международен проект, оглавяван от САЩ. Освен страната на неограничените възможности в проекта са наляти пари от Англия, Италия, Холандия, Канада, Турция, Австралия, Норвегия, Дания и Израел, като самолетът задължително ще бъде приет в тези държави. Други държави, които са проявили интерес са Сингапур и Южна Корея, традиционни купувачи на щатски самолети. От Сеул обаче заявяват, че самолетът е повече, отколкото е нужно на държавата (съобразено и с факта, че цената не е малка).

В момента Саудитска Арабия разполага с 225 изтребителя Ф-15 от различни варианти и 111 Панавия Торнадо. Освен покупката на 84 нови Ф-15, Саудитска Арабия е сключила и сделка за 72 изтребителя Юрофайтър Тайфун. Ако всичко върви по план Саудитска Арабия трябва да разполага общо с около 50 от тези изтребителя от четвърто поколение (Юрофайтър-а се счита от т.нар. четвърто и половина поколение).

Основната причина за тази американска продажба е Иран и съответно баланса на силите в региона. Иран разполага с 24 изтребителя от второ поколение, 149 изтребителя от трето и 74 от четвърто. Общо около 250. Оръжейното ембарго и липсата на резервни части обаче прави много от тях негодни за служба, а общия брой на боеспособните машини се предполага, че е около 150. Също толкова са и общо американски изтребители на въоръжение в Иран, закупени преди революцията от 1979. Тъй като САЩ не продават резервни част Техеран се опитва да компенсира чрез местно производство, засега незадоволително. Едва 40% от американските машини в Иран (Ф4, Ф5 и Ф14) са годни за употреба.

Сделката ще е златна мина за оръжейните фирми в САЩ, като според Боинг тя ще осигури работа на минимум 77,000 души за години напред. Нещо, което е със сигурност ще се отрази добре на президентските избори в САЩ през 2012 година.

Конкретно от продажба на военни самолети САЩ печелят 3.2 милиарда долара през 2009 година, скок от 2.4-те милиарда през 2008. Най-големите клиенти за 2009 година са :
– Сингапур – 1 милиард долара за Ф-15
– Гърция и Полша – 1.9 милиарда общо за Ф-16
– Австралия – 200 милиона долара за Ф-18

Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986


На 14-ти Април, 1986  американски самолети  извършват една от най-впечатляващите и дръзки въздушни операции. Излитат от базата на британските кралски ВВС в Лейкънхийт, Съфолк и се запътват към Либия. Франция, Италия и Испания отказват на щатските ВВС правото да прелитат над тяхна територия от чисто политически причини. Това кара американските летци да заобиколят стария континент и да навлязат в Средиземно море през Гибралтар. Сумарно изминатия път е около 14230км, поради което са извършени няколко презареждания във въздуха. Операцията доказва това, което руснаците са знаели от години – щатския Аадварк е способен да удари всичко, навсякъде, по всяко време.

Десетина дена по-рано либийски терористи поставят бомба в дискотека в западен Берлин. Убити са 4 души, а ранените са над 200. В контекста на Студената Война Белия Дом не може да си позволи да остави това ненаказано.
Една година по-рано американските летци участват в тренировъчната операция „Призрачен Ездач„, целяща да разкрие пред командването възможностите на Ф-111 Аадварк, способен да лети на 20,000 метра височина със скорост над 2500км/ч. До този момент тактическия бомбардировач не е използван за „дълбоко проникване“ – удар над тежка цел на голяма дистанция от подобен калибър.
След тежки тренировки и планиране на 18-ти Октомври полковник Томпсън от щатските ВВС получава заповед да удари цел с координати 52-31.5 Север, 61-47.3 Запад в 10 часа и 18 минути сутринта. След удара е наредено да се завърне с подчинените си в Ъпър Хейфорд, Великобритания. Дадени са 48 часа подготовка. Още в първите минути екипа на полковник Томпсън намира целта на карта според координатите. Всички остават без дъх – целта е на 160км от Гуус Бей, Лабрадор, Източна Канада. Разтоянието в едната посока е 4800км. Средната скорост е изчислена като 800км/ч, поради което са предвидени 6 часа за отиване (необходимо е презареждане във въздуха). 17 въздушни танкера влизат в учението, което отнема 15 активни часа полет и завършва с успех.
След либийската атака над Западен Берлин (в която умира и американски военнослужещ) президента Роналд Рейгън нарежда атака над Либия. В операция „ел-Дорадо Каниън“ участват ударните Ф-111 Аадварк и ЕФ-111 Рейвън, предназначени за електронна борба.
Една от първите цели на операцията е международното летище в Триполи и по-конкретно военната му част. Няколко военно-транспортни самолета Ил-76 са във военния сектор, по време на операцията, а с тяхна помощ терористи и оръжия са пренасяни от Либия в цял свят, под дипломатическа закрила. Сред най-важните цели обаче е ал-Азизя – командно-оперативен център на армията, както и личен дом на либийския диктатор Муамар Кадафи. Още една цел е и Сиди Билал – обучителен лагер.
Съветското летище в Укба Нафи е внимателно заобиколено и изобщо не е поставяно за цел. Ударени са още военната база на джамахирията в Бенгази и военновъздушната база на югоизток от Бенгази. Там са се намирали и много закупени резервни части за либийски МиГ-ове, липсата на която Либия ще чувства и 20 години напред.
След край на мисията, на 32км северно от Триполи един самолет се разбива във водата. Поради дистанцията до брега се приема, че самолетът е изпитал техническа повреда, поради което единия двигател е отказъл.
Операцията се счита за успех от тактическа и политическа гледна точка. Особено предвид, че нито една машина не е станала жертва на либийската ПВО.

В операцията участват :

Военновъздушните сили
– 18 броя Ф-111 Аадварк
– 6 броя резервни Ф111 Аадварк, които се връщат след първото презареждане
– 5 броя ЕФ-111 Рейвън
– 28 броя KC-10/KC-135 – въздушни танкери
Военноморска авиация

– 14 броя А-6Е14 A-6E light bombers
– 12 броя А7-Е и Ф/А-18 общо
– 4 броя EC-2
– няколко Ф-14

По това време на власт в Италия е социалистическата партия, която не разрешава на щатските самолети да минат над нейна територия. 20 години по-късно, след признанията на либийския външен министър Абдел Рахман Шалгам и потвърждението на Джулио Андреоти – въшен министър в социалистическото правителство, става ясно, че от Рим предупреждават Кадафи за атаката 2 дена по-рано.

.
.

Сухой 30 и неговите модификации по света



Су-27 е един от водещите изтребители в света и гръбнака на руската противосамолетна авиация. Семейството на Су-27 включва и неговите модификации Су-27, Су-30, Су-33, Су-34, Су-35 и Су-37. За разлика от базовия модел не всичките гореспоменати за изтребители за въздушно превъзходств, а изпълняват и други функции – изтребители с общо предназначение – многоцелеви (т.нар. multi-role fighter, комбиниращ качества за борба с вражеската авиация и удари по наземни цели) и тактически бомбардировачи, предназначение за наземни вражески цели, но запазващи известни качества за борба с авиацията на противника (заразлика от щурмовиците). Семейството на Су-27 е на въоръжение в 15 държави, а са произведени близо 1000 броя с още много поръчани модели.

В статията е описано внедряването на машините в алжирските, венецуелските, малайзийските, индонезийските и индийските ВВС. Различните модификации от семейството на Су-27 са на въоръжение още в Русия, Ангола, Беларус, Китай, Еритреа, Етиопия, Казахстан, Узбекистан, Украйна и Виетнам. В миналото се е обсъждала официално продажбата на машини на Мексико и Сирия. Мексико се отказва поради бюджетни промени, а Сирия вероятно заради ограничения си военен бюджет и незчистени сметки за доставени руски оръжия през 80-те и 90-те години на миналия век.

Алжирските Военновъздушни Сили


Доставени 8 броя Су-30МКА
На въоръжение 8 броя Су-30МКА
Поръчани 20 броя Су-30МКА
Първа доставка 2 броя Су-30МКА
Дата на първа доставка Януари, 2008

След години преговори, спекулации и оценки, през Януари, 2006, Алжир поръчква 28 броя Су-30МКА (предназначената за алжирците модификация Модернизированый Комерческий Алжирский) от руския авиационен гигант Иркут. За разлика от модификацията Су-30МКИ (индийската модификация Модернизированый Комерческий Индийский), която използва руска механика и израелска електроника (основно разработени за нуждите на Индийските ВВС), отчасти по политически причини алжирските самолети ще бъдат с подменена френска или руска авионика. В момента се провеждат тестове за интегрирането на Thales Damocles LDP/TGP на френския авио-електронен гигант Thales Group върху Су-30МКА.
Първата партида 2 Су-30МКА тръгват от Иркутск на 25-ти Декември, 2007, на борда на Ан-124. След пристигането им в Алжир самолетите са сглобени от руските техници, а след Нова Година руските пилоти тестват машините преди официално да бъдат предадени на алжирските ВВС. Втората партида се състои от 6 машини, а останалите 20 предстоят.

Долу, Су-30МКА

Индийските Военновъздушни Сили

Доставени 18 броя Су-30К, 32 броя Су-30МКИ, 1 брой ХАЛ Су-30МКИ
На въоръжение 32 броя Су-30МКИ, 10 броя ХАЛ Су-30МКИ
Поръчани 170 броя Су-30МКИ (ХАЛ), 18 броя Су-30 МКИ (Иркут)
Първа доставка Су-30К
Дата на първа доставка :
Су-30К – Април, 1997
Иркут Су-30МКИ – 22 Юни, 2002
ХАЛ Су-30МКИ –
Spring 1997 (Su-30K) – Декември, 2004
Последна доставка :
Су-30К – 1999
Иркут Су-30МКИ – Декември, 2004
Иркут преработка на Су-30МК към Су-30МКИ – 2008 година.
ХАЛ Су-30МКИ – 2017-2018

На 30-ти Ноември, 1996, Русия и Индия сключват споразумение за доставката на 50 броя Су-30МКИ (Модернизированый Комерческий Индийский) – двуместни изтребители с общо предназначение. Първите бройки са практически идентични с Су-30К, но следващите десет вече са с новите приложения, необходими за специфичното предназначение на машината (multi-role fighter).
Индийската армия има още 140 броя поръчани Су-30МКИ, които ще бъдат произведени от Hindustan Aeronautics (HAL). Първата партида от ХАЛ е с части от Иркут. Първия самостоятелно произведен (по руски лиценз, но в Индия) изтребител излиза на 28-ми Ноември, 2004 и през следващия месец е приет на въоръжение. Средно се предвижда да се произвеждат по 12 изтребителя на година (един на месец). Су-30МКИ ще стане гръбнака на индийските ВВС, едни от най-силните в света.

Долу, Су-30МКИ

Малайзийските Кралски Военновъздушни Сили


Доставени 12 броя Су-30МКМ
На въоръжение 12 броя Су-30МКМ
Поръчани 6 броя Су-30МКМ
Първа доставка Су-30МКМ
Дата на първа доставка – 18 Юни, 2007
Последната доставка – 2008 година

Договорът за 18-те Су-30МКМ (Модернизированый Комерческий Малайзийский) е подписан на 5 Август, 2003 година. През 2004 година малайзийски пилоти са започнали обучението си в Русия. Обучени са 4-ма пилоти и двама помощник пилоти, отговорни за оръжейните системи, които след това ще обучават своите колеги, вместо чужди инструктори. Два броя Су-30МКИ, които са били в начален стадий (предназначени за Су-30МКИ, но реално базовият К модел) са били преработени на МКМ. На 24 Май, 2007, Иркут официално предава две машини на Кралските Малайзийски Военновъздушни Сили. С един ден закъснение машините са пренесени от Иркутск, Русия (щабът на руската фирма) в Конг Кедак, Малайзия, на 18 Юни, 2007. Доставени са на борда на Ан-124-100, закъснението е поради метеорологичните условия.

Долу, Су-30МКМ

Венецуелските Военновъздушни Сили


Доставени 24 броя Су-30МКВ
На въоръжение 24 броя Су-30МКВ
Поръчани
Първа доставка Су-30МКВ
Дата на първа доставка – 30 Ноември, 2006
Последната доставка – Юли, 2008

Машините влизат в състава на Групо Арео де Каса 13 „Либертадор Симон Боливар”, базе Аереа Тениенте Лоис ае Валле Гарсия, Барселона. Су-30МКВ (Модернизированый Комерческий Венецуелский) няма съществени разлики с Су-30МК2, а абривиетурата е единствено за разграничаване на купувача. Венецуела обсъжда варианта да закупи и Су-35 за подмяна на старите си Мираж-и, както и още една дузина Су-30МКВ.

Долу, Су-30МКВ

Повече информация
Су-27 СК – КНААПО
Су-27 СК Фланкър-Б
Су-27 Сухой.ком
Су-30МКИ Фланкър-Х
Су-35 Сухой.ком
Иркут