Самоотбрана с газов пистолет


През последните 5-10 години в България газовите (газ-сигнални) пистолети и револвери станаха изключително попупярни – и за самоотбрана, и за развеселяване. Стотици хиляди български граждани решиха да доверят живота и сигурността си на тези оръжия, но невинаги правят правилния избор при покупката или са наясно с начините на употреба и ефекта им.

Виж също

Избор на газов пистолет

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

КАКВО Е ГАЗОВИЯ ПИСТОЛЕТ?

Газовия пистолет или револвер е най-често реплика на съществуващ боен модел и са почти неразличими от оригинала, освен при по-близък поглед. Допреди няколко години като „газово“ оръжие според закона се разбираше оръжие с „газова“ цев. Тоест цев, която е констриурана така, че да не може да издържи на налягането на изтрелян боен патрон и целенасочено произвеждана от нискокачествена (и евтина) стомана. Бойни пистолети (най-вече от Русия) се внасяха в България с газова цел и продаваха се като газово оръжие. Според новия закон цевта не е определяща за пистолета и не само от нея зависи дали той ще попадне под класификацията боен или газов. Цялостната конструкция на днешните газови пистолети (продавани в България)  не позволява изстрелването на боен патрон. Режимът на газовите оръжия в България е регистрационен, а на бойните – разрешителен и изключително стриктен. Незаконната продажба на оръжие е извън тази тема, а всички приказки за „преправяне” на турско парче желязо за 50лв в боен пистолет са несъстоятелни. По закон всяка от частите, необходима за произвеждане на изстрел (в което се изключват мерника, мушката, чирените и подобни) трябва да е негодна за употреба с боен патрон. Ако е възможно газов пистолет да се преработи в боен, то по българския закон той не е изобщо газов. Изключения има – възможно е преправянето и на най-евтиния турски пистолет за стрелба с патрони с куршум (не газ), но става дума за гумени топчета (различно от стоп-топчета, различно от гумени куршуми) като тези, продавани от турската фирма Озкурсан (виж повече), или такива с „вградена“ сачма, но това са боеприпаси с кинетична енергия между 30 и 60Дж. Макар по законовата дефиниция да са бойни, не са пълноправни такива.

.

ВИДОВЕ ПАТРОНИ

Газовите оръжия могат да използват основно два типа патрони :

ХАЛОСТНИ ПАТРОНИ – пресъздават звука и осветителния ефект от бойните патрони, но нямат куршум/проектил. Имат от 20 до 40см дулен пламък. С тяхна помощ се изстрелват обаче ракети (сигнални или увеселителни) и стоп-топчета (виж долу). Най-евтините халостни патрони на българския пазар са тези на турската марка Озкурсан (Ozkursan) – от 18 до 25 стотинки за един брой 9мм (в България 8мм оръжия не са популярни). Халостните патрони на италианската марка Фиочи (Fiocchi) или немската Умарекс (Umarex) са между 50 и 60 стотинки. Разликите между турските и западноевропейските халостни патрони са няколко. По-качествената изработка гарантира по-малко засечки, което е от изключителна важност в критичен момент. Точна статистика не съществува – всичко зависи от използваното оръжие, начин на употреба, поддръжката и почистването на оръжието. Но опитът показва, че съотношението между надеждността (брой засечки на 1000 изстрела) при турските и западните патрони e много по-ниско от съотношението между цената – турските притежават много по-добър коефициент цена-качество. Ако оръжието се използва за развлечение и изстрелване на ракети, то турските са за предпочитане. Ако пистолетът се използва по предназначение (за самоотбрана), то е разумно човек да купи най-качественото. Предполага се, че ако бъде използвано за защита, то оръжието ще бъде използвано изключително рядко, а засечка в критичен момент може да се окаже фатална. Разлика между евтините и скъпите халостни патрони е и нагарът, който оставят по пистолета – като правило евтините, турски патрони замърсяват и амортизират повече оръжието и се изисква по-често почистване.
За сметка на това не са малко случаите, в които стрелбата с уж по-качествените Фиочи дава изненадващи резултати – откъснали се парчета пластмаса задръстват патроника, следващия патрон не може да влезе напълно и се получава засечка. Немските (а и сръбските) патрони като цяло се славят за най-качествени от предлаганите на родния пазар.

Изстрел с Екол-Волтран Джакал Дуал (копие на Берета 92); използвани патрони – 9мм Фиочи.

ГАЗОВИ ПАТРОНИ – също като халостните патрони, газовите възпроизвеждат звука и осветителния ефект на бойните патрони. От оръжието излиза облак с раздразнителен газ на разстояние 1-2м, след което газът губи скоростта си. Най-често в патроните се използва :

  • хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
  • нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
  • хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5Cl N2

Газовите патрони причиняват обилно сълзене на очите, запушване на носа, затруднено дишане, зачервяване и силно раздразнение на лицето, остра болка ако попадне на езика или в устата на нападателя, замъглено зрение и др. Но ефекта зависи силно от физиологията на нападателя, здравословното му състояние (най-вече наличие на алергии или проблеми с дишането), от климатичните условия, разстоянието от дулото на пистолета и количеството газ, което попада върху лицето и тялото му. В България се предлагат газови патрони на различни марки, като цената за един 9мм патрон варира от 0.90лв до 1.50лв. Различават се по качеството на изработката (надеждност), типа на веществото и количественото му съдържание. Патрони с по-мощен барутен заряд разпръскват газът на по-голямо разстояние за по-кратко време, но се счита, че прагът на ефективно действие е около 2 метра, след което газът губи скоростта си и се разрежда твърде много с въздуха.

.

ИЗБОР НА ОРЪЖИЕ

(виж повече в Избор на газов пистолет)
На българския пазар се предлагат стотици модели на всевъзможни марки. Предлагат се пистолети, револвери, картечни пистолети, пушки (с дължина до 1 метър!) и др. Последните две групи са предназначени единствено за развлечение поради непрактичните си размери. Могат да се използват и в заснемането на филми и реклами. Някои от предлаганите марки са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия). Предлагат се точни реплики на почти всички известни модели и марки оръжия. Ако оръжието се ползва единствено за самоотбрана има няколко основни характеристики, чрез които трябва да се направи избора на оръжие – тегло, дължина, габаритни размери и качество на изработката. Вместимостта на пълнителя, наличието на мерник и мушка, наличието на автоматичен режим на стрелбата, релси за монтиране на лазерен мерник, фенер и др. са безсмислени екстри за самоотбраната и се предлагат заради ефектността (не ефективността) си. Цената също е важен фактор, поради което най-разумно от гледна точка на самозащитата е да се купи евтин турски пистолет на марките Екол-Волтран, Блоу или Зораки (безспорно най-качествените от турските фирми), чиято цена е от 25 до 100лв. Т.нар. дамски пистолети на турските марки включват моделите Волга (Екол-Волтран), Туна (Екол-Волтран), Блоу Мини (Блоу), револвера мод. 38 (Блоу) и най-вече М906 на Зораки – един от най-успешните модели на българския пазар, сравнително евтин, добра изработка, компактен.
Оръжията от този клас и ценови диапазон се характеризират с малка маса (400-500гр), малка дължина (120-125мм за пистолетите и около 150мм за револверите), малка вместимост на пълнителя (5+1 и 5 за револверите). Могат да се носят дори в малък джоб на панталони, суичер или яке. Поради малките си размери и тегло са изключително удобни за носене, бързо вадене и откриване на огън. Револверите (като цяло) имат предимство пред пистолетите от гледна точка на надеждност – револверът е изключителна проста конструкция. Моделите с единично действие на спусъка (познати от класическите уестърн-филми) днес не се използват (с някои екзотични изключения като Ekol Arda), а тези с двойно действие предлагат бързо използване след вадене с ниска вероятност от нежелан изстрел. Няма нужда от вкарване на патрон в цевта или махане на предпазител. Засечките при тях са истинска рядкост, а и дори и да има повторното натискане на спусъка завърта просто барабана още веднъж (при пистолетите е по-голям проблем). Поради формата си обаче те са малко по-трудни за вадене и съществува опасност да се закачат. При носене на пистолет е опасно той да бъде зареден (с патрон в цевта и приведено назад чукче/петле) – усилието за дърпане на спусъка е изключително малко и съществува опасност от нежелан изстрел. Може да селекторът на стрелбата да е в режим на предпазител, но това увеличава времето за възпроизвеждане на изстрел, а на тъмно е трудно селекторът да бъде намерен и завъртян бързо (зависи от модела и конструктивното изпълнение). При бойните пистолети това е решено с наличието на т.нар. мускулен предпазител, който се изключва при хващане на ръкохватката. В България се предлагат газови пистолети с подобен предпазител, като например новият на пазара Зораки 917Б (почти изцяло копие на Глок 17). Оръжието може да се носи и без патрон в цевта – при това положение е невъзможно случайното прозвеждане на изстрел, но отново се увеличава времето за използване, но зависи пак от модела. Най-разумното при носенето на пистолет е да бъде вкаран патрон в цевта, но чукчето да бъде свалено – задържа се с пръст, натиска се спусъка и плавно се привежда напред. При това положение дърпането на спусъка не прави нищо. Привеждането на петлето се прави сравнително бързо. От психологическа гледна точка сплашващия им ефект е малък, но се предполага, че едно оръжие се вади за да се използва, което не оставя време на нападателя да го разгледа. Сред по-големите образци са копия на популярните бойни Валтер П22 и П99, Зиг-Зауер П226 и П228, Берета 92, Глок 17, Дезърт Ийгъл, Смит&Уесън Чийф Спешъл, Колт модел 1911 и др.

НАЧИНИ ЗА САМООТБРАНА

(виж повече в Избор на газов пистолет)
Газовият пистолет може да бъде използван за самоотрбана по 4(5) основни начиниа.

С халостни патрони може единствено да се сплаши нападателя и това да послужи като зов за помощ. От много близко разстояние (10-20см) изстрел в лицето на нападателя може да доведе до силни изгаряния, поражения в очите и дори ослепяване. Изстрел, докато дулото е допряно до (открита) част от тялото на нападателя може да доведе до силни изгаряния, рани, замърсяване на кръвта, а в някои много редки случаи и смърт.

С газов патрон съществува възможност газът да попадне на лицето на отбраняващия се ако става дума за закрито пространство или има насрещен вятър.

Един от вариантите е използването на т.нар. flash-defence патрони, които са халостни патрони, но с много по-голям дулен пламък (около 1м). С тях е възможно да се причинят същите изгаряния и поражения като при обикновените патрони, но от по-голяма дистанция.

Четвъртия начин е и единствения незаконен – да се използват т.нар. стоп-топчета. Това са гумени топчета, които се слагат в специална муфа, наречена стоп-муфа, която се завинтва на дулото на пистолета на резбата, която имат повечето газ-сигнални оръжия. Стоп-муфата се слага аналогично на ракетната муфа, с която се изстрелват фойерверки. Стоп топчето работи на следни принцип – когато се изстреля халостни патрон се създава високо налягане в цевта. Горещите изгорели газове излизат с висока скорост от цевта. Заразлика от ракетната муфа, стоп-муфата няма изрязани части, стените са плътни. По този начин стоп-топчето е единственото нещо, което пречи на газовете да излязат. Принципа на действие става сходен с този на предполънещите се оръжие, които излизат от употреба още 19-ти век. Според българското законодателство е незаконен (за повече инфо виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) и повечето магазини не го продават. В София трудно може да бъде намерена муфа, топчета се предлагат в няколко магазина (това не се рекламира в сайтовете им). Може да бъде поръчан по пощата от оръжейни магазини в други български градове или да бъде поръчан при стругар.

Възможно е и да се използват 9мм оловни сачми. За въздушно оръжие се използват 4.5 или 5.5мм сачми, но редица фирми предлагат 9мм, които могат да се сложат отпред в цевта на оръжието. За тази цел е нужно да се изпили вътрешността на цевта, което прави пистолета незаконен (според българският Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите).

.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ефектът на газовото оръжие зависи изключително много от физиката, физиологията и състоянието на нападателя. От значение са много характеристики на противника :

  • здравословно състояние – наличие на алергии, проблеми с дишането и зрението, чувствителна кожа.
  • физика – стоп-топчетата и сачмите имат по-ниско въздействие върху мускулести и едри нападатели.
  • наличие на алкохол или наркотици в кръвта – при различните хора алкохолът и различните наркотици имат различно проявление. Те могат да действат успокояващо, да предизвикат агресия, уплаха, увереност.
  • психологическа нагласа – действието на газовите патрони и стоп-топчетата зависи от психологическата нагласа на нападателя, както и причината той да напада. Противникът ви може да е агресивно настроен човек, под въздействието на алкохол, който не цели да ви ограби, а единствено да предизвика конфронтация. Нападателят може да е рецидивист-обирджия и да е по-издържлив психологически на нападение. Ако става дума за „начинаещ” обирджия, то актът на нападение (отстрана на жертвата) ще има голям психологически ефект и най-вероятно ще изплаши нападателя, карайки го да избяга.
  • климатичните условия – при силен насрещен вятър газът вероятно ще порази и защитаващият се.
  • Особености на околната среда – от една страна околната среда оказва влияние върху физическото действие на газа. При закрити помещения или в кола газът ще има почти същото въздействие върху нападателят, каквото ще има и върху защитаващият се.
  • Местоположение на нападението – един от ефектите на газовите и халостните патрони е звуковият, който служи като своеобразен зов за помощ. В централни и населени места това важи с много по-голяма сила, отколкото в планината, на плажа, в гората и т.н. Вероятността някой да ви чуе в гората е ниска, поради което нападателят ще е по-уверен и по-устойчив психологически на изстрела.

.
Екол-Волтран, модел Джакал Дуал, 9мм

..

Категория „Газови оръжия“ в Милитеро

Библиотека


НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944


Статията е за промените в БА, танковите и подразделения и използваните танкове и бронирани машини от 1941 до 1944. За повече информация в блога за периода от 1934 до 1941 :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 – 1944

В края на месец Юли, 1941, 1-ви танков полк се премества с нов щаб в лагер княз Симеон, на 10км западно от София. По същността си полка е бил бригада, макар технически да е бил обозначен иначе. По-късно бива сменено обозначението. В бригадата се е чувствала остра липса на радио техника, нещо което се е оказало от ключова важност изобщо във Втората Световна Война. В бригадата танковете Шкода ЛТ-35 (26 броя ЛТ-35 и 10 броя модификациите Т-10, използващи съответно стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40 и по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8), купени от Германия преди около година, са били високо ценени, заразлика от танковете Рено Р35 въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Последните са купени през 1941 година от Германия след споразумението между цар Борис и Адолф Хитлер на 23 април, 1941, но са били трофейни и в изключително лошо състояние. Според лейтенант-полковник Гено Генов, новият командир на бригадата, това е било в резултат от саботаж на френската армия и все още младата френска съпротива, която е искала да ограничи доколкото е възможно трофейната техника в немската военна машина. Бригадата е била съставена общо 1802 души към 15 Август, 1941, в това число и офицерите. Били са ентусиазирани да развият тази сравнително нова за Българската Армия част, но не са имали тренировъчен опит с танокеве. Този шанс им се отдава чак през месец Октомври, когато полка е изпратен в Нова Загора заедно с други части от БА. Оттам е изпратен по пътя за Ямбол за участие във военни маневри и учения. Във 2-ри батальон е имало танкове Рено във всяка от трите роти, но много от тях се развалят на път за Ямбол поради лошото си техническо състояние, тежки дъждове и калните пътища. Това ефективно изважда батальона извън строя. В 1-ви танков батальон се намирали три роти – две с танкове Шкода и една с 6-тонни танка Викерс Марк Е с 47мм оръдие, купени от Великобритания през 1936. Тези три роти се представят добре на учение. До края на 1941 година няма съществени промени поради липса на достатъчен брой танкове и бронирани машини, като единствено инженерната рота и мостовото й подразделение се сдобиват с нова техника. На 19 Март, 1942, два танкови взвода провеждат стрелково учение. Участват 5 танка Шкода, които със своето 37мм оръдие А-3 Л/40 стрелят по цели съответно на 200 и 400 метра в движение. Попаденията са задоволителни и българските и германските наблюдатели и военни представители остават доволни. Танковете Рено не се представят добре – стрелят единствено с картечницата си, а екипажът се оказва неподготвен за управлението на танка, с изключение на самите стрелци (картечари). В танковата бригада настъпват съществени промени през Март, 1942. От Германия е закупена радио апаратура, която е разпределена по следния начин :

бригаден команден състав – 3 танка Шкода (един с радио)

команден състав на Бронирания полк – 2 танка Шкода (един с радио)

1-ви танков батальон

– команден състав – 2 танка Шкода (един с радио)

– 1-ва рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

– 2-ра рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

– 3-та рота – 8 танка Викерс и 5 танка Ансалдо Л3, остават без радио оборудване

2-ри танков батальон

– команден състав – 1 танк Рено (с радио) и 3 танка Ансалдо (без радио)

– 1-ва рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– 2-ра рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– 3-та рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– разузнавателно подделение – 5 танкeти Ансалдо Л3 (без радио)

Решено е 3-та рота от 1-ви батальон да бъде използвана за антитанкова роля, поради липсата на по-добър заместител. В бригадата се създава и моторизирана зенитна батарея с 15 броя 20мм оръдие и 15 леки картечници. Германците дават добра оценка на българската бригада, но посочват и известни недостатъци. Танковете Рено са били без радио (и трите роти от 2-ри батальон), а и на пресечен терен се представят далеч по-слабо от чешките машини, което по оценката на германските експерти е пречело 1-ви и 2-ри танков батальон от бригадата да се използват съвместно. Препоръчват на БА да замени танковете Рено или с Шкода, или с по-модерни Панцер 4 (Панцеркампфваген 4 аусф Ф2 Сд Кфз 161). Същите са произвеждани от Март до Юли, 1942 година, като се правят общо 175 плюс 25 преработени от Панцеркампфваген 4 аусф Ф1 Сд Кфз 161. Въпросните модификации са били с мощното 75мм оръдие КвК 40 Л/43, което е щяло значително да повише технически потенциал на българските танкови войски. Същото така немците препоръчват бригадата да закупи и повече бронирани разузнавателни машини, леки минохвъргачки за пехотния полк и повече мостови системи за инженерната рота. От 29 до 31 Май бригадата участва в съвместно военно учение до София, като идеята е да се изчистят колкото се може повече недостатъците на бриадата, видяни в по-ранни учения. Наблюдавано е известно подобрение, но разунавателна група се представя слабо. Усеща се острата нужда от постоянен германски офицер, който да служи като съветник при подготовката на бригадата. Затова на 11 Юли лейтенант-полковник Фрейхер фон Бюлол бива изпратен от Германия за да поеме тази роля. Като първостепенна задача фон Бюлол си поставя да подобри тактическото управление на танковете от българския персонал и да помогне при усъвършенстването на координацията между пехотните, танковите и артилерийските части. Но в края на Август, по време на големи военни маневри край Перник, бригадата отново показва слаб прогрес и ниска ефективност. В ученията се показва прибързаността, с която е създадена тази единица и слабият синхрон, с която действа. При учебна атака над теоретична вражеска позиция танковите екипажи се предвижват твърде бързо, създаващи голям вакуум между себе си и поддържащите ги пехотни части, които са били в болшенството си слабо механизирани. По този начин, според немската военна доктрина, а и не само, те стават изключително уязвими за вражеско контра нападение с обкръжаващи маневри (т.нар. “клещи”, които в офанзивния си вариант германските войски използват изключително ефективно в руската кампания през 1941). На 3-ти и 4-ти Септември обаче е провежда втората част от учението и там бригадата показва добър прогрес, отбелязан и от фон Бюлол. Същото се отбелязва и за маневрите край Нова Загора между 14-ти и 20-ти Октомври. До края на година броят на персонала в цялата бригада нараства до 3809 мъже, в това число и офицерите. За сравнение бригадата е била съставена общо 1802 души към 15-ти Август, 1941. Към края на 1942 българската страна представя на немската опасенията си от германските оръжейни доставки за Турция. До края на войната Турция остава неутрална, макар по-късно да приема чужди войски на своя територия. Съюзниците, най-вече САЩ и Великобритания, се стараят да държат Турция встрани от Германия, тъй като подобен сценарий би имал катастрофални последици за война (пример – Сталинград може да бъде нападнат от юг). От своя страна съюзниците са използвали Турция заради същите й географски предимства, а именно да запасяват СССР с провизии (което е ставало и през Северения Ледовит Океан, но основно през неутрална Турция и окупиран Иран). Турция се намира в изгодно положение, ухажвана от всички страни. Понякога се възползва даже от това си положени до такава степен, че се стига до дипломатически скандали, но като обобщение може да се каже, че Анкара е била в позиция да лавира и да издейства за своя национален интерес много и от остта, и от съюзниците. България решава от своя стряна да се възползва от ухажорската политика на Германия и в края 1942 започват преговори между двете страни за. На 5-ти Януари, 1943, висшето командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht) и Българското Министерство на Войната се договарят и изготвят план за превъоръжаването на 10 български пехотни дивизии, една кавалерийска и две бронирани с модерно немско въоръжение. Германците предлагат да се органи�
�ира по един брониран полк с по един танков батальон във всяка от бронираните бригади. Българската страна отказва това предложение и настоява за дву-батальонни полкове. Първоначално според договорките и плана германците имат намерение да доставят само 12 броя Панцер 4 и 20 броя Щурмгешутц 3 (75мм самоходно щурмово оръдие на базата на шасито на Панцер 3), но с оглед българското изисквания, полковник Хайнрих Гааде, началник от 1-ви Януари, 1943 на германската обучителна мисия в България, разработва новата организационна система, която трябва да е в бойна готовност до 1 Юли, 1943. С огред на наличната информация Хайнрих Гааде препоръчва следното : – танковете Шкода, купени от Германия през Февруари, 1940, да останат на въоръжение – танковете Рено, купени от Германия през Април, 1940, да бъдат снети от въоръжение от танковите войски и да бъдат зачислени в механизираните пехотни формирования за поддръжка (за конкретния танк това е било и виждането на френските генерали 5-10 години по-рано). Като минуси за Рено той отбелязва ниска скорост, слабо представяне на пресечен терен, неадекватно въоръжение. – 8-те танка Викерс, купени от Великобритания през 1936, да преминат като разузнавателни и поддържащи машини в артилерийските подделения на бригадата. – танкетите Фиат-Ансалдо, поради неадекватността и анахроничността си, да бъдат пригодени за поддържащи машини, полеви линейки или да се използват за доставка на амуниция на бойното поле. – създаването на две или три щурмови батареи към армейските части. Според него това би повишило значително потенциала на БА за нападение и би повдигнало морала на военнослужещите. С оглед препоръките на Гааде са поръчани 54, а по-късно 55 броя Щурмгешутц 3 (първоналачно са били 20 броя). Обучението на персонала на бригадата се засилва през пролетта на 1943 когато 41 офицера и 37 подофицера са пратени в германското танково училище във Вюнцдорф. Също така на 12 Април с.г. започва и специален курс за Панцер 4 и Щурмгешуц 3 в немското танкове уличище в Ниш, Сърбия. Същият месец обаче предложението на Гааде не е прието от българското министерство. Българската страна уведомява Гааде, че желае : – да запази своито танкове Рено, които заедно с 5 броя Щурмгещуц да образуват втория батальон на полка – танковете Шкода и танковете Панцер 4 да образуват първи батальон на полка – останалите броеве самоходни щурмови оръдия Щурмгешуц 3 да се организират в обособено подделение под контрола на артилерейския полк на бригадата. В следствие на дадените от България изисквания, в началото на април немското командване решава да увеличи доставката за българските войски от 12 на 43 броя Панцер 4. В крайна сметка се доставят и щурмовите оръдия, но се обособяват в собствена, независима армейска група. Структурният план за бронираният полк е предаден на 24 Май, 1943. Според него съставните елементи биват :

бригаден щаб

полкови щаб

1-ви танков батальон включващ:

– 1-ва рота (среден клас танкове)

– 2-ра рота (среден клас танкове)

– 3-та рота (лек клас танкове)

2-ри танков батальон включващ :

– 4-та рота (среден клас танкове)

– 5-та рота (среден клас танкове)

– 6-та рота (лек клас танкове)

3-ти такнов батальон включващ :

– 7-а рота (лек клас танкове)

– 8-а рота (лек клас танкове)

– 9-та рота (лек клас танкове)

Общо полка включва според плана : 36 броя танка Шкода 43 броя танка Панцер 4 38 броя танка Рено Р35 На 10-ти Юни, 1941, официално е създадено щурмовото подделение и немският офицер капитан Небел е назначен за негов съветник. По същото време обаче в бронираната бригада излизат наяве много проблеми. Месеци наред командирът на бригадата, лейтенант-полковник Генов, изпраща извинения и обяснения на германците за да оправдае застоя в темпа на обучение. Като извинения той дава недостиг та гориво, лоши метереологични условия, липса на подготвен състав и т.н. Гааде изразява недоволството си пред военното министерство, но без успех. През Август, 1943, бригадата и автономното щурмово подделение участват във военни маневри край София и двете части се представят повече от незадоволително, според оценките. На 1-ви Октомври, 1943, военното министерство официално преименува 1-ви брониран полк в 1-ва бронирана бригада, макар по същество винаги да е било бригада и винаги немските пратеници да са го наричали така. По същото време танковете Рено си изпращат в слевенско за борба с партизани. По-късно 10 от тези танка са изпратени в 29-та пехотна дивизия като поддържащи машини. По това време дивизията е изпратена в град Враня, Сърбия (извън географската област Вардарска Македония) под командването на Българският Окупационен Корпус (БОК). Дивизията е използвана за борба с партизаните на Тито. По-късно в бригадата настъпват нови организационни промени – обуславят се три батальона, всеки с по две роти с Панцер 4 и по една рота с Шкода. Инженерната рота е образувана в инженерен батальон с две инженерни роти и една мостова. На всяка рота се падат по 14 танка Панцер 4 и 55 души персонал в това число и офицерите. През Ноември лейтенант-полковник фон Бюлол е заменен като обучител и съветник от майор Кал, който пък от своя страна по-късно е заменен от полковник Юнгенфелд. Към последният е имало много критика и назначавенето му на тази длъжност е посрещнато с голямо неудобрение някои хора в германското командване и българското военно министерство, но в крайна сметка именно по време на неговия мандат бригадата е влезнала във форма. По това време опозицията от българките военни към съюза с Германия се е засилвала. От една страна по исторически и лингвистични причини връзката с руснаците и Русия е била много силна, а в конкретния период немската военна машина все по-явно е губила контрола над източния, африканския и италианския фронт. Това е и едно от причините българските офицери да са спъвали подготовката на бригадата с идеята тези частти да останат “неподготвени за битка” до края на войната, който е изглеждал на хоризонта. По този начин се е искало България да се предпази от изпращане на войски срещу съюзниците, в това число и Русия, тъй като се е смятало, че загубата на остта е почти сигурна и това би навредило на позицията на България след края на войната. На 15-ти Декември, 1943, немското представителство в България изготвя план за увеличаване на бойният потенциал на полка. Първи и втори танков батальон е трабвало да имат всеки по 28 танка Панцер 4 и 16 танка Шкода. Разузнавателното подделение е трябвало да включва 13 броя лека бронирана разузвавателна бойна машина Сд.Кфз 222 и 7 броя Сд.Кфз223 (Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222 и Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222)

Танково производство на СССР и Германия


Виж още : Производство на немски бронирани машини до 1945 за по-детайлни данни за немското производство.

Сравнение на танковото производство между СССР и Германия през Втората Световна Война.
Уточнения :
Данните са за танкове и други бронирани машини (самоходна артилерия, щурмови оръдия и др.), създадени на базата на танково шаси. Пример – немският Hummel не е танк, а самоходна артилерийска установка, но е създаден върху шасито на танка Панцер 4. Общият брой за произведените танкове Панцер 4 даден в таблицата включва и произведените САУ Hummel на същото шаси (в случая 13522 произведени единици, използващи шасито на Панцер 4).
*ПВВВ – произведени във военно време
Данните за немските танкове включват и произведени преди нападението над Полша единици и до 1945. Данните за руските танкове включват само произведени между 1940 и 1945, а не крайният броя. Пример – от всички варианти на Т-34 са произведени около 84 хиляди от 1940 до 1958, но в таблицата са дадени само 62212 произведени бройки от 1940 до 1945.

Повече информация за танковете от ВСВ
http://www.achtungpanzer.com/
http://id3486.securedata.net/fprado/armorsite/main.html
http://pvo.guns.ru/
http://www.sinopa.ee/pvo/pvo01.htm
http://tank.uw.ru/poligon/
http://www.axishistory.com/

Израелска Броня :
http://idf-armor.blogspot.com/

Повече за използваните от България танкове :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

Линията "Метаксас"


Под влиянието на изградената френска отбранителна линия „Мажино“, но и с цел подсигуряване мобилизацията на гръцката армия, през 1936 година по българо-гръцката граница е започнато изграждането на така наречената линия „Метаксас“, кръстена на известния гръцки генерал Йоанасис Метаксас. Генералът е роден 1871 година и умира 1941. Служи в гръцката армия, той е назначен на Гърция през периода Април-Август, 1936. От 1936 година до смъртта си през 1941 година е лидерът на Четвъртоавгустския диктаторски режим. Режимът му е бил силно авторатиран, с много фашистки елементи, до един период Метаксас е търсил насока и пример в лицето на фашистка Италия на Бенито Мусолини и нацистка Германия на Адолф Хитлер. Линията на Метаксас е лично негово отроче, много от военните са имали разногласия по тази тема, но са се опасявали от пряка конфронтация с лидера.
Детайлна карта на линията Метаксас.

До началото на Втората Световна Война през 1941 година линията все още не е окончателно завършена.  Стойността и се оценява на 100.4 милиона драхми. Критиците на тази линия, макар и не особено гласно и явно противопоставящи се на ген. Метаксас, са били на мнение, че тези пари е по-хубаво да се похарчат за модерни самолети и танкове, а не купчина желязо и бетон. Самата доктрина за война, която линията Метаксас предполага, е сходна с френската и линията Мажино. През Втората Световна Война французите са възлагали големи надежди на Мажино, мислейки си, че тази линия е непревземаема, а Франция – безсмъртна. Германската армия смачква Франция за отрицателно време, подобен тип съоръжения доказват анахроничността си. И макар Франция да е разполагала с по-модерни, по-добри и повече танкове и самолети от Германия, начина по който са използвани е бил наполеоновски, френските генерали са били силно повлияни от Първата Световна Война. А от всички нации единствено СССР и Германия имат в началото на войната адекватна армейска доктрина за водене на модерно сражение. Това са и държавите въвели изцяло танкови подразделения, а книгите на Ханс Гудериан присъстват във всяка военна библиотека днес.

Основната задача на линията „Метаксас“ е била да спре или забави евентуално нашествие от север, което най-вероятно би било от страна на България (макар в крайна сметка да е немско), чиято силна армия гръцките генерали са научили да не подценяват. Идеята на линията е при изненадваща българска атака да даде на армията и държавата достатъчно време да мобилизира войски, а и да бъде опорна точка, от която да бъдат започване евентуални контранападения. По план линията е трябвало да бъде от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на Вардар. Главната и най-тежко подсигурената част от линията е била от усието на река Места (Нестос) до град Нестохорион, през Като Неврокопион, Цингели, Беласица. В зоната около река Места, или Местенската Зона, били разположени обекти от постоянен тип (300 бункера) и полеви тип. Неврокопския отсек бил широк около 40 километра, включвал укрепления (опорни точки) и позиции от полеви тип, предназначени да затварят пътя между Неврокоп и Сяр-Солун, и Драма- Кавала.  По другите точки от линията също се разполагат стотици бункери, укрепления гнезда. Било подготвено и евентуалното разрушаване на комуникацията при евентуална вражеска победа, като на много мостове и пътища били поставени мини и експлозиви. В околността на Александруполис било изгаредно предмостово укрепление от полеви тип, подсилено с малко под 100 бункера от армиран бетон и няколко от местни материали (дърво, камъни).  Общо между Местенската Зона и Александруполис е имало 34 комплексни укрепления от постоянен тип и над 600 бункера. Лявото крило в полите на Беласица е било слабо, съществувала реална възможност да бъде заобиколено от запад. По тази причина са изгаредени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион. До Ехтинос и Нимфеон (на изток, до турската граница) имало по един самостоятелен отбранителен и укрепен район, подсилени с над 100 армирани бункера. Ролята им е била да затворят пътя от Смолян до Ксанти и от Кърджали до Комотини, става дума за предимно планински местности все пак. Предмостовото укрепление в Питион на гръцко-турската граница е било предвидено като опорна точка за действията на турската армия, която по онова време е считана за турски съюзник, марак Анкара да остава неутрална през цялата война. Около Питион е имало над 100 частично-бетонни бункера.
Целият проект е стопил огромни финанси, поради което и не е закупена качествена техника. Не само танкове и самолети, но дори отбранителна техника като оръдия за ПВО (противовъздушна отбрана) и оръдия за танкове (АТ) са били в рязък недостиг по цялата ивица. През ВСВ Метаксас изиграва лош номер на гърците. Към началота на войната с Италия през 1940 година и малкото модерни АТ и ПВО оръдия биват изпратени на албанския фронт, където се сражават с дивизиите на Мусолини. Едно от предимствата на гръцката армия била добрата комуникация – телефонните линии са били дълбоко вкопани и добре организирани. По албанската граница бързо са импровизирани и т.нар. змееви или драконови зъби (dragon’s teeth). Те представлявали комбинация от бетонни отливки във формата на огромни зъби, железопътни релси, бодлива тел и други. Подобни съоръжения са може би най-известно използвани в линията Мажино и срещуположната и немска линия Зигфрид.

Към началото на Април, 1941 година, на линията Метаксас има 8600 души териториални част, три дивизии, две бригади – една трето от предвиденото за линията. За атаката си немците използват 12-а армия под командването на фелдмаршал Лист, състояща се от :

XVIII Планински Корпус (XVIII Gebirgsaarmekorps) под командването на генерал Франц Беме. 2-ра бронирана дивизия, 5-та и 6-та планински дивизии, 72-ра пехотна дивиция и 152-ри подсилен пехотен полк.

XXX Армейски корпус (XXX Armeekorps) под командването на генерал Ото Хартман. 50-та и 164-та пехотни дивизии.

XL Брониран Корпус (XL Panzekorps) под командването на генерал Георг Щум. 9-та бронирана дивизия, 73-та пехотна дивизия и първи подсилен СС-полк (от дивизията Leibstandarte SS-Adolf Hitler).

Първоначално немците решават да преминат през линията, но срещат яростна съпротива от гръцка страна и се отказват. Решават да се доверят на опита си от Франция и линията Мажино и заобикалят линията, минавайки през югославско-гръцката граница. Два дена след подписването на примирието все още е имало части от линията, които не са искали да се предадат. В някои случаи, в които не е имало престрелки, немците са използвали сълзотворен газ, за да ги накарат да се предадат. Фелдмаршал Лист поздравява враговете си за храбростта, с която са се били и им разрешава да си тръгнат, даже със знамето си. Нарежда също така на своите войници да козируват на гръцките войници.

Повече информация за Гръцките ВВС през ВСВ.
Повече за Битката за Гърция.

Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.