Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт


Израелско-арабският конфликт е феномен на 20-ти и 21-ви век – вниманието, което му бива отделяно надхвърля многократно реалната му стойност. Същата непропорционалност се забелязва и във въоръжеността на иначе малките държави, без особени петролни и други природни ресурси. Несъразмерно е и спрямо жертвите в кофликта – през 20-ти век едва около 1% от жертвите във всички войни в арабския свят са част от израелско-арабския конфликт. Причините за тази вековна борба са много. В настоящата статия читателят може да се запознае с териториалните й аспекти и спорове.

.
Първата Световна Война бележи края на Османската Империя. В Европа българите, гърците и сърбите отдавна са извоювали независимостта си, но голяма част от Близкия Изток все още е бил под властта на турския султан. През 1920 в част от остатъците ориенталската империя, европейската империя Великобритания създава Британския Мандат в Палестина (БМП). Същия обхваща земите на днешен Израел, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан и държавата Йордания с обща площ приблизително 120,000кв.км (за сравнение площта на България е 111,000кв.км). През 1922 Лигата на нациите (предшественика на ООН) подписва предложения от Великобритания Трансйордански меморандум, който създава автономната монархия Трансйордания с площ 92,000кв.км (~77% от територията на Палестина). Трансйордания получава независимост през 1946, а малко по-късно държавата започва да носи името Йордания (днес болшинството от жителите й са палестински араби). Остатъка продължава да бъде част от БМП.

През 1937 комисията Пийл предлага остатъкът от мандата да бъде разделен на три части (виж картата) – малка част около Йерусалим да остане под британска власт, 18% от територията да бъде част от бъдеща еврейска държава, а остатъкът (около 80%) да стане част от бъдещата палестинска държава. Едва 20% от естествено-плодородните земи се намират в предложените за еврейска държава територии. Това са и едни от причините, поради които ционистките лидери започват преговори с британските власти. Арабските лидери отхвърлят изцяло предложението за подялба и продължават въоръжената си кампания. Предложената от Пийл арабска територия и Йордания представляват 94% от географската и административна област Палестина.

.
На 29-ти Ноември, 1947, ООН приема резолюция за разделяне на остатъка от мандата на еврейска (56% от територията) и арабска държава (43%). Бъдещите израелски земи са предимно пустинни (дори днес пустинята Негев е около 2/3 от площта на Израел) и скалисти местности, с малко естествено плодородни почви. Арабските земи включват повечето естествено плодородни почви, 1/3 от морската ивица, но без излаз на Червено море. В територията на бъдещата палестинска държава са съсредоточени и почти всички планински райони и водоизточници. Еврейската държава е трябвало да се състои от три отделни парчета, а палестинската – три отделни парчета и един анклав (Яфо). Границата между четири съседни територии (две израелски и две арабски) се е осигурявала от екстратериториални пътища (виж картата). Останалия 1% от мандата е Йерусалим и прилежащите села, които по план е трябвало да бъдат администрирани от ООН.

Британския мандат приключва през 1948 с изтеглянето на британците, а еврейските лидери провъзгласяват началото на модерен Израел. Още в първите си часове Израел е нападнат не само от местните арабски милиции (с които еврейските групи водят партизанска война отдавна), а и от Египет, Йордания, Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен и Ливан. Макар Израел да започва войната без  нито един танк, боен самолет или артилерия, а арабските сили да притежават числено, техническо и стратегическо преимушество, войната завършва с успех за Тел Авив (за повече информация виж Израелско-арабската война 1948-1949). В хода й са завладени близо половината от териториите, определени за палестинската държава и по-късно анексирани от Израел. Другата половина са завладени и анексирани от съседна Йордания (Западния бряг на река Йордан) и Египет (ивицата Газа). Положение, което не се променя до 1967. Йерусалим е поделен между Израел и Йордания.

.

 Шестдневната война – през 1967 Израел отново отблъсква настъпващите арабски армии, завладявайки не само Западния бряг (и Източен Йерусалим) и ивицата Газа, но отнема и Голанските възвишения от Сирия и Синайския полуостров от Египет. Полуостровът има площ три пъти по-голяма от тази на Израел, разположен е до Суецкия канал и притежава петролни залежи.

Йом Кипур – след години на гранични сблъсъци между израелската и арабските армии през 1973 избухва изненадващата Октомврийска война, позната също като Войната на Йом Кипур (за начало на атаката Кайро и Дамаск избират еврейския празник на прошката). Макар египетската и сирийската армия да показват добра военна подготовка, да са модерно въоръжени и значително по-силни  в сравнение с 1967, те отново са отблъснати.

Мирния процес – военните загуби карат президентът Ануар Садат да направи исторически завой в египетската и изобщо арабска политика – през 1977 година той става първия арабски лидер, който посещава Израел и изнася реч пред парламента (Кнесет). Следващата година е подписано мирно споразумение, уважавано от всички следващи правителства и на двете страни – Кайро поддържа мирна политика спрямо Тел Авив, а Израел се изтегля от Синай, връщайки полуострова на Египет през 1982.

Ливанската гражданска война – започва през 1975 и продължава до 1990. Периодично конфликти между различните фракции и съседи на Ливан продължават и до ден днешен. За последната капка, от която чашата прелива се счита идването на ООП (Организация за Освобождение на Палестина). Създадената през 1964 година (когато Западния бряг и Газа са част от съответно Йордания и Египет) организация има за център на своите операции Йордания до 1970 година. Лидери на ООП и в частност на комунистическите й фракции (ООП е конфедерация от разнородни групировки) започват открито да заявяват намерението си да свалят правителството. Страхувайки се от смяна на режима крал Хюсеин започва кампания срещу ООП, останала в историята като „Черния Септември” (както е кръстена и едноименната терористична организация). След сирийска намеса и предупреждение от израелска такава (по йорданска молба към САЩ) в крайна сметка ООП са прогонени от Йордания и се установяват в Ливан. Ливан от своя страна е държава с дълбоки религиозни и етнически разделения и плацдарм за външната политика на други арабски държави. През 1975 (4 години след идването на ООП) в страната започва 25-годишна гражданска война. Година след началото й Сирия започва продължилата до 2005 година окупация на страната.

Освен срещу другите милиции в Ливан, организацията на Ясер Арафат започва нападения и срещу северните израелски градове с ракетен обстрел, а често изпраща и атентатори в сърцето на Израел (пример – Клането на крайбрежния път край Тел Авив през 1978). В отговор Израел започва операция срещу базите на ООП в южен Ливан, за кратко окупирайки част от страната и изтегляйки се след резолюция на ООН. През 1981 граничния конфликт се засилва, както и ударите срещу терористичните бази. През 1982 Израел окупира Южен Ливан, прогонвайки ООП от страната (същите се установяват в Тунис). Същата година се водят и последните големи конвенционални сражения в близкоизточния конфликт между Израел и Сирия.

.
Изтегляне от Ливан – през 1985 Израел се изтегля от по-голямата част от южен Ливан и създава зона за сигурност в първите километри от ливано-израелската граница. Сирийската окупация на страната продължава до 2005. През 2000 година Израел се изтегля и от зоната за сигурност, прекратявайки напълно окупацията. В публикация SC/6878 на Съвета за сигурност към ООН определя израелското изтегляне като пълно. Въпреки това някои фракции в Ливан изявяват претенции към фермите Шебаа (натисни за карта). Същите представляват почти ненаселена ивица с площ около 20 кв.км и са част от Голанските възвишения, които през 1967 Израел пленява от Сирия. Въпреки това организации като Хизбула използват фермите като предтекст за нападения над Израел, макар повечето исторически карти (включително и ливански) да изобразяват територията като част от Сирия. Няколко месеца след изтеглянето на израелските войски и последвалото удобрение от ООН, шиитската групировка Хизбула извършва нападение и убива трима израелски войници. Телата им са разменени 4 години по-късно срещу освобождаването на над 400 терористи.

Гхажар – през 2010 година израелското правителство нарежда изтегляне от село Гхажар и предоставянето му на властите на ООН, въпреки че същото е част от Голанските възвишения, не Ливан. Хизбула определя изтеглянето като медиен трик.

Хронология :

1917 – британците превземат османска Сирия и Палестина
1917-1948 – Палестина под британска власт
1920-1948 – Британския мандат в Палестина (БМП)
1921 (1922) – Трансйордания получава автономия
1937 – предложението на комисията Пийл
1946 – Йордания излиза от БМП и обявява независимост
1947 – план за разделяне на Палестина от ООН
1948 – край на БМП и основаване на Израел
1948-49 – война за независимостта на Израел
1948-1967 – египетска окупация на ивицата Газа
1948-1967 – йорданска окупация на Западния бряг
1956 – Синайската война
1956-57 – окупация на Синайския п-ов от Израел
1964-1967 – център на ООП е Западния бряг
1967 – Шестдневната война
1967-1982 – израелска окупация на Синай
1967 до днес – окупация на Голанските възвишения
1967-2005 – окупация на ивицата Газа
1967 до днес – окупация на Западния бряг; частично изтегляне след 1994
1967-2010 – окупация на село Гхажар, част от Голанските възвишения
1967-1970 – център на ООП е Йордания
1970-1971 – Черния Септември в Йордания
1971-1982 – център на ООП е Ливан
1973 – войната на Йом Кипур
1975-2005 – окупация на Ливан от Сирия
1978 – израелско-египетски мирен договор
1978 – окупация на южен Ливан от Израел и изтегляне същата година
1982 – изтегляне на израелски войски от Синай
1982-1985 – израелска окупация на южен Ливан
1985-2000 – зона за сигурност на израелско-ливанската граница
1994 – мирно споразумение между Израел и Йордания
1994 – частично изтегляне от Западния бряг, създаване на Палестинската Национална Власт
2000 – израелско изтегляне от буферната зона в Ливан
2005 – изтегляне от ивицата Газа
2005 – край на сирийската окупация в Ливан
2006-2007 – война и победа на Хамас над Фатах, от 2007 до днес Газа е под контрола на Хамас
2010 – изтегляне от село Гхажар

Израелския противоракетен щит


Израел е сред лидерите в разработването на някои типове системи за Противо Ракетна Отбрана (ПРО). Докато много държави инвестират милиони в ПРО системи срещу балистични ракети, нито една друга държава не хвърля толкова усилия върху разработките на системи за борба с по-малки заплахи от неуправляеми тактически ракети. За нито една друга държава подобни малки ракети не са заплаха за националната сигурност, не определят изхода на парламентарните избори, не оказват влияние върху психиката и нагласите на населението и т.н.

.

ОБСТРЕЛ ОТ ХАМАС

.
Нужно е да се отбележат няколко неща. Първо – палестински ракети идват и от Западния Бряг, но основно (99%) от ивицата Газа. Второ – освен с палестински ракети, Израел има и проблем с ливански ракети. Хизбула обстрелва северен Израел и далеч по-високи темпове, за което западните медии непрекъснато забравят и този факт остава чужд на широката публика. Трето – палестинския обстрел се състои не само в самоделни ракети Касам, но и минометен огън, както и контрабандирани РСЗО (ракетни системи за залпов огън). Най-далекобойните ракети на ХАМАС засега са с обсег около 70-75км, поставяйки 1 милион души под ударите си. Според израелските власти в момента Сирия зарежда Хизбула с ирански и корейски копия на СКЪД, съветска балистична ракета с обсег до 500 км. Такова въоръжение би поставило абсолютно цялото население на Израел риск в обсега на тази организация. Само за 34 дена през 2006 Хизбула изстрелва над 4,000 ракети по северен Израел. Такова количество ХАМАС не са постигали за цяла година дори в най-успешните си периоди. Проблема произлиза от факта,  че над ливанската терористична организация Израел има много по-малко контрол. Поради това Сирия и Иран имат по-малко пречки да зареждат ислямистите в Ливан.


..

Повече информация в блога :
Ракети над Палестина и Юдея
и
Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?

Основните оръжия, използвани за обстрел на израелските градове са самоделните палестински ракети Касам (модели 1, 2 и 3), китайски ракети Уей-Ши-1, руски ГРАД (БМ-21, наричани от медиите „катюши“), ирански копия на руски ГРАД, иранската серия Фаджр (Фаджр-3 и Фаджр-5), ирански копия на израелски миномети и др. Интересно е, че в Газа, въпреки оплакванията на редица хуманитарни организации, тръби от водоснабдителната система се използват за производство на ракети. Върху останки от ракети Касам са намирани фирмените надписи на иврит от производителя. Надписите са на иврит, тъй като абсолютно цялата водоснабдителна, електрическа и пътна инфраструктура в Палестина е построена от Израел.


Под обстрела на терористичната групировка ХАМАС попадат 950,000 израелски жители от околните за ивицата градове. Близо 1 милион от иначе малкото (7.5 милиона души) население на Израел. Още толкова горе-долу живеят и в северен Израел, в обсега на ракетите от южен Ливан. А Хизбула е далеч по-продуктивна от ХАМАС и няма ограниченията на палестинския си еквивалент. И докато ХАМАС могат да убедят наивните и незапознати читатели на вестници и ТВ-зрители, че се борят за „права, свобода и най-вече земя“, то на ислямистите от Хизбула това е далеч по-трудно, тъй като Израел се изтегля от южен Ливан още през 2000 година. Най-доброто, с което могат да се оправдаят, са окупирани от Израел ферми, които реално са част от Голанските Възвишения (които Израел окупира от Сирия след няколкото неуспешни войни, които всички арабски съседи на Израел иницират). Въпросните ферми са с площ приблизително 1/15 от София.
Подпомагани от арабска Сирия и ислямистки Иран, Хизбула и ХАМАС успяват да изстрелят 20,000 ракети за последните години. Това принуждава Израел да прави две неща – да води борба с тях (пример – операция „Излято Олово“) и да търси методи за ПРО.

.

ЖЕЛЕЗЕН КУПОЛ

Железен Купол (Iron Dome) е система за ПРО, разработвана основно от израелската компания Рафаел (Rafael Advanced Defense Systems). Рафаел е фирма със световно признание, разработила и произвеждаща системи от всякакъв тип за израелските военновъздушни, военноморски и сухопътни части, като купувачи има и в много други страни.
Системата Железен Купол се състои от три основни елемнта :
.
Система за засичане и проследяване на ракети (СЗПР). Системата е мобилна и се разработва и произвежда от друга израелска фирма – Елта, част от Israeli Airospace Industry, разработила за Израел и други държави различни радарни системи, космическа апаратура, совалки и други. Според проведените полеви тестове СЗРП засича изстреляна от Газа ракета за няколко секунди, като засега минималния обсег (а оттам и време за реагиране на системата) е около 4км, което покрива почти всички от изстреляните ракети. Единствено Касам-1 има по-малък обсег, но този модел ракети вече се използват по-малко, те нямат бойна глава в истинския смисъл на думата и нанасят сравнително по-малко щети от братята си Касам 2 и 3. Обсегът на Касам-1 е около 4км, но рядко се пращат на такава дистанция. Статистически тези ракети се използват най-често до 2км, при това положение те достигат целта си около 10 секунди след изстрелването си. На този етап израелските системи са в състояние да засекат, проследят и свалят вражеска ракета от 15-тата секунда от изстрелването нататък, което прави Касам-1 неуязвима за Железния Купол (засега). В обсега на Касам-1 попада единствено един по-голям град – Шдерот (население – 20,000 души). Засега Железния Купол не може да осигури ефективна защита за този град, както и за другите по-малки селища около Газа. На 4км се пращат също и Касам 2 и 3, макар далекобойността им да е значително по-висока и болшенството да използват пълния си потенциал.

.

Система за бойно управление и контрол (СБУК) – системата използва дадената от СЗПР информация. Персоналът вътре е отговорен за синхронизирането на данните, а самата система (за разлика от СЗПР) се произвежда и разработва от Рафаел. Освен това системата ще определя траекторията на вражеската ракета и ще се преценява дали да бъде изстреляна „контра-ракета“. Ако Касам от Газа лети по такава траектория, че попадението ще бъде в ненаселено място, то системата няма да реагира. Естествено, съществува допуск, тъй като самоделните ракети са неточни и често не вървят по правилна траектория, като малки отклонения понякого могат да значат попадение над цивилна цел. При висок риск от изкривяване на траекторията и попадение в населена площ или близо до такава системата ще реагира.

.

Пускова система – системата, която изстрелва самата ПРО ракета „Тамир“. Ракетите Тамир ще струват между 50,000$ и 100,000$ на бройка (производителите сочат по-ниската цифра, критиците на системата твърдят, че цената ще нарасне до по-високата). Системата ще бъде насочвана от СБУК, като траекторията и скоростта на вражеската ракета ще бъдат предавани на Тамир от СЗРП чрез СБУК.
Терористичните организации винаги ще бъдат далеч по-икономични – една ракета Касам изисква около 300 долара за изработка, като нужните продукти са малко желязо, селитра, селскостопанска тор, захар и барут (само последното се набавя трудно), а една ракета Тамир струва 100,000. А операцията Излято Олово (3 седмици продължителност) струваше на Израел около половин милиард долара. За разлика от други места обаче, в Израел живота и здравето на гражданите идват на първо място и няма цена.

.
Илюстрация на начина на действие на Железен Купол (натисни за по-голямо изображение) :

..

.

MIM-104 PATRIOT
Освен нуждата от ПРО за ракетите на ХАМАС и Хизбула, Израел се нуждае и от системи за противодействие на балистични ракети. По време на войната в залива Саддам Хюсеин отговаря на американското нападение като изстрелва над 40 ракети ал-Хюсеин (иракска модификация на съветските СКЪД) по Израел. До края на войната САЩ възпират Израел от всякакви действия срущи Ирак, тъй като това би разгневило арабските съюзници на САЩ срещу Ирак. САЩ пращат в Израел системите Пейтриът, една от първите системи за борба с балистични ракети, взели участие в реални бойни действия. Системите са поддържани и управлявани от американски и израелски военни, което е прецедент – израелската военна доктрина по принцип забранява чужди войски на израелска територия. Системите Пейтриът се оказват абсолютно неефективно, като от повечето от 40 ракети изстреляни по Израел само една (две) са отклонени от Пейтриът. В последствие американците разработват нови модификации на Пейтриът, които практически нямат общо с първите. Същите взимат участие и то успешно във Втората Иракска Война. Днес Ирак не е заплаха за Израел, но Сирия и Иран са.
.

TACTICAL HIGH ENERGY LASER
Израел и САЩ съвместно разработват лазерна система за борба с неуправляеми ракети (използвани от терористичните организации ХАМАС и Хизбула). Tactical High Energy Laser е разработвана през 90-те години, като болшенството от инвестициите са американски. Израел обаче се оттегля от разработките, отказва се от тях също и когато американски фирми самостоятелно ги предлагат на Израелските Отбранителни Сили. Една от основните критики към подобен тип системи е, че сравнително лесно може да им се противодейства чрез покриване на ракетите с високо-отразителна повърхност. Преимуществата са ниската цена за отделен изстрел – докато всяка една ракета Тамир ще струва между 50,000 и 100,000 щатски долара, един изстрел от лазерната система ще струва между 1,000 и 3,000 долара. За цената отговарят химикалите, които ще се използват за произвеждането на всеки един „лазерен откос“. Недостатък е слабото представяне на системата при влошени метеорологични условия.

.
ARROW (ХЕТЦ)
Друга система за ПРО на Израел е разработена също от Israel Aerospace Industries – анти-балистичната ракетна система Ароу (или Хетц). Разработена е с оглед на недостатъците на насчващата и управляваща система на използваните през 90-те години Пейтриът. Иракските модификации на ал-Хюсеин са били нестабилни и често са се разпадали при повторно навлизане в тропосферата. Ракетите Пейтриът не са могли при това положение да различат продължаващата по сходна траектория бойна глава на ракетата и останалите отломки. И въпреки, че са модифицирани от израелските електронни компании остават неефективни. Системите Ароу са на въоръжение в Израел, но все още се разработват, като най-новата модификация ще бъде тествана следващата години и вероятно ще бъде на въоръжение след 4 години. Израел и Индия започват преговори за покупка на тази система, но САЩ налага вето и Израел оттегля предложението си. Причината е не толкова нарушен стратегически интерес на САЩ или заплаха на американската сигурност, колкото икономически интерес – американски компании като Боинг и Нортроп Груман са притиснали щатското правителство да наложи вето. Това не е първия случай на нереализиран по политически причини израелски проект. Пример може да се даде и с изтребителите Лави, чиято разработка е спряна заради американски натиск. Американските производители са се страхували, че този многоцелеви изтребител ще подбие американска продукция, предлагайки по-високо качество на по-ниска цена.

Производство на немски бронирани машини до 1945


Детайлна таблица на произвежданите в Третия Райх бронирани машини.

Уточнения :
– данните за конкретните години извън скоби са само за произведените единици, а в скоби – само преработените от базовите модели
– данните за общия брой само на произведени машини от даден модел от 1938 до 1945 са дадени извън скоби, а в скоби е даден общия брой на произведените плюс преработените
– общия брой на произведените за всяка година машини от даден клас (пример – 1512 танка произведени през 1940 година) не включва преработените, а само произведените машини.
– крайният брой на произведени машини от даден клас за целия период (пример – 2109 произведени самоходни артилерийски установки от всичките модели от 1938 до 1945) не включва преработените машини, а само произведените

Невключването на преработените модели в крайните годишни бройки и крайният брой за войната за даден клас има за цел да не се получи дублаж на произведена техника. Иначе ако се вземат предвид примерно 38 броя произведени САУ 15cm sIG33(Sf) auf Pz Kpfw I в общите изчисления се получава дублаж – тези 38 бройки са преработени от танк Pz Kpfw I, като е запазено шасито му. Съответно влизат в статистиката за този модел. Тази таблица има повече за цел да илюстрира немската индустрия, отколкото немския боен потенциал. Ако дадена машина е на базата на Панцер 3, то тя влиза в крайната сметка само ако специално за нея е произведено шаси на Панцер 3, като това не фигурира в производството на танка Панцер 3.


Долу – таблица за общия брой на произведените бронирани машини за всяка година от всякакъв клас.
Уточнения :
– в данните за произведените машини са включени всички класове БМ без експлозивните машини по обясними причини
– поради неясни данни за годишното производство на някои самоходни зенитни установки, средният им брой за година е прибавен към всяка година

Общия брой на произведените машини от Германия до 1945 е 79858.

За по-добра точност данните са събирани от няколко източника, поради несъответсвия и технически грешки в тях.