Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм


Подробна статистика за цивилните жертви в Ирак. Под анти-коалиционни сили (АКС) се разбира всички неправителствени силови групировки, които извършват атентати, екзекуции и т.н. Под международни коалиционни сили (МКС) се разбира силите на САЩ, Великобритания и другите чуждестранни контигенти, както и новореформираните иракска полиция и армия (иракските служби за сигурност).

Таблици за смъртните случаи, предизвикани от АКС в Ирак от самоубийствени атентати и коли-бомби, въоръжени нападения и екзекуции, и общия брой.

Общ брой на убитите от МКС през годините.

Общ брой на загиналите от самоубийствени атентати, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите от въоръжени атаки и екзекуции, извършени от АКС.

Общ брой на загиналите цивилни, убити от АКС и МКС.

Според повечето статистически и военни анализи спадът на жертвите се дължи на успехът, с който САЩ и другите международни партньори обучават и изграждат иракските сили за сигурност, които вече участват автономно или съвместно с американските, британските и другите си колеги. Повечето анализатори и военни оценяват резултатите на иракските сили за сигурност като задоволителни. Съвсем друго е положението при изграждането на афганистанските сили за сигурност от САЩ, Великобритания, Белгия, Италия и др.

Повече информация за изграждането на Афганистанската Национална Армия.

Тези статистики обаче са доказателство за едно – най-голямата жертва на радикалните ислямисти-терористи са мирните, цивилни мюсюлмани. От началото на войната през 2003 година до днес близо 100,000 невинни, цивилни иракчани са умрели. Ако изключим жертвите при първоначалните, конвенционални действия на американските и британските сили (които в никакъв случаи не бива да се пренебрегват, но не са част партизанската, неконвенционална война в Ирак), то от общия брой на загиналите цивилни иракчани над 95% от загиналите са жертва на радикални ислямисти и сепаратисти (ако се отчетат и първоначалните жертви от конвенционалната война през 2003, то този процент пада малко над 90%). За тези хора очевидно живота на техните етнически и религиозни братя не е от особено значение. Противопоставянето между крайните фракции на шиитите и сунитите също не бива да се пренебрегва. Ирак е eдинствената преобладаващо арабска страна в света, в която шиитите са мнозинство (около 2/3). Традиционно обаче властта винаги е била в ръцете на представители на сунитското малцинство. Подобен случай, но на родово-регионален принцип има в Йордания, където половината граждани са палестинци, но Хашемитското кралство винаги е успявало да ограничи влиянието им. Друга държава с преобладаващо арабско население и (отделно) шиитско население е Бахрейн, но в тази държава има голямо персийско малцинство, а общия брой на арабите-сунити е по-голям от този на арабите-шиити. За 10 години не-арабското население на Бахрейн (без значение от религиозната им принадлежност) се е удвоило.
Единствената друга държава в Близкия Изток, в която шиитите са мнозинство (над 90%) е Иран, като в страната има и сунитско малцинство, предимно етнически араби, но и перси, балочи (балуджи) и др. Единствената друга държава в света, в която шиитите са мнозинство е Азербайджан. Тази географско-религиозна специфика подклажда недоверието у много иракски-сунити към лоялността на иракските шиити към държавата. За определени групи шиити религиозната близост с шиитски Иран е по-силна от етническата близост с иракските-сунити (араби). Радикализма в част от тази група е една от причините за религиозният сепаратизъм в Ирак , макар болшенството от шиитите да имат негативно отношение към иранската политика и влияние в Ирак (според проучвания и статистики). В този контекст трите основни групи в  Ирак са шиитите, сунитите и кюрдите, макар последните да са етническа група в северен Ирак. Кюрдистан е де-факто (но не и де-юре) автономна република в северен Ирак, като основните скокове в степента му на независимост са след Войната в Залива (първата иракска война) и Войната в Ирак (т.нар. втора, 2003-2010).
Интересно е да се отбележе, че поради автономността си, иракски Кюрдистан практически няма проблем със терористични групи. Всички жертви от войната с в арабската част от държавата. Единствените райони на Ирак, които са оценени от западните анализатори и американските власти като „сигурни и спокойни“, са тези, които са под пълния контрол на кюрдската власт. Стандартът в Кюрдистан е двойно по-висок от този в останалата част от страната. Болшенството от арабските-иракчани обаче не приемат правото на Кюрдистан за самостоятелност, макар това рядко да е проблем и да е засенчвано от другите вътрешно-арабски сблъсъци в Ирак (ако се гледа през такава призма). В иракски Кюрдистан живят около 4 милиона души, 95% от които кюрди. Още 2.5 милиона етнически кюрди живеят в другите райони на Ирак. От началото на войната до днес повече от четвърт милион араби и други не-кюрдски граждани на Ирак имигрират от други части на държавата в северните, кюрдски райони. Причините са най-вече спокойствието и сигурността, но и икономическите възможности и пазара на работна ръка също са фактори. Процента на бедните в тези райони е най-ниския в страната и ните един коалиционен войник не е загинал там, което говори за практическа липса на въоръжена съпротива.
Кюрдистан има собствена армия, наречена Пешмерга, която участва активно в американските кампании срещу властта в Багдад през 2003, както и отделни акции срещу силите на Саддам след изтеглянето на САЩ през 1991. Пешмерга обаче отказва да изпрати войски в Багдад или която и да е друга не-кюрдса област в страната, опасявайки се, че това ще въвлече иначе спокоен Кюрдистан в гражданска война.  Кюрдското правителство поддържа собствени отношения с други държави. Преди 2003 САЩ и Израел (което прави Кюрдистан уникат в мюсюлманския свят) са основните дарители на средства на иракски Кюрдистан преди 2003, а днес – сред основните икономически и военни партньори. Днес се поддържат отношения и с Германия, Франция, Италия, Великобритания и Турция.

Сайт на Кюрдското Регионално Правителство
Статистиката е взета от
Iraq Body Count

Долу – снимки от Арбил, столицата иракски Кюрдистан

Покушението над Махмуд ал-Мабхух


На 19 Януари, 2010 година, Махмуд ал-Мабхух е бил убит в хотелската си стая, номер 230 в хотел Ал Бустан Ротана, Дубай, Обединените Арабски Емирства. Ал-Мабхух е един от лидерите на ислямисткото палестинско движение Хамас, както и един от основателите на Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, въоръженото крило на Хамас, пряко отговорно за близо 10,000 изстреляни ракети по Израел, както и множество самоубийствени атентати, въоръжени нападения над израелски войници, отвличане на военни и цивилни и др.

Горе – част от заподозрените за покушението. По часовниковата стрелка от горе-ляво – Майкъл Лоурънс Барни, Джеймс Леонард Кларк, Стивън Даниел Хоудс, Пол Джон Кийли, Мелвин Адам Милдинер. Снимките са от паспортите им.

За сега няма официално потвърждение от Израел за евентуална тяхна намеса, но повечето запознати са на мнение, че хора на Мосад, израелското разузнаване, са отговорни за това, а Меир Даган, директор на Мосад и Бенямин Нетаняу, министър-председател на Израел, са поръчали лично покушението.

По случая засега се издирват 11 заподозрени, имената, които са използвали, са сложени в списъка за най-издирвани на Интерпол. Според силовите органи на Дубай, ОАЕ, по случая е възможно да има и още 7 заподозрени, от всичките 6 са използвали британски паспорт, 5 ирландски, един френски и един немски. Това е информацията до този момент. Разследва се и възможността да са използвани самоличностите на израелсци, имащи двойно гражданство.

От друга страна не се изключва вероятността агенти на египетското или йорданското разузнаване да са отговорни, дори частично, за атентата. Египет и Йордания официално и неофициално взимат анти-Хамас позиция. Много източници твърдят и много вероятно участие на Палестинската Автономия, в частност Фатах. От години Фатах и Хамас водят борба за влияние над палестинските територии и ролята на лидер на палестинското движение. Двете организации са се сблъсквали неведнъж, за илюстрация може да се погледне гражданската война в Газа и Западния Бряг , която продължава от изтеглянето на израелските войски от Газа до днес. След демократичните избори за палестински парламент през 2006 дойдоха и не дотам демократичните кланета, публични екзекуции, обезглавявания между членове на Хамас и Фатах. Повечето от сблъсъците бяха в Газа, където днес Хамас има тотален контрол, докато в Западния Бряг преобладава властта на Махмуд Аббас и Фатах (приемник и основа на ООП). По време на войната Движението за Ислямски Джихад в Палестина и Народния Фронт за Освобождение на Палестина бяха по-скоро неутрални. Повечето западни анализатори не изключват поради тези причини и евентуална помощ (вероятно под формата на информация) от Фатах към Мосад.

По повод атентата от Хамас заявиха :
„Ние от Хамас считаме ционисткия враг за отговорен за престъпното убийство на нашия брат и се заклеваме в Аллах и в кръвта на ислямските мъченици, и кръвта нашия народ, че ще продължим неговия път – Джихад и мъченичество!“
Източник – ББС

Самото покушение оставя властите експертите учудени – съдебните лекари твърдят, че едновременно има доказателства, че е умрял от електрически шок в главата и едновременно от задушаване, като не е ясно дали са намерени следи по врата. Експертите са също и учудени, тъй като трупът е намерен след два дена, а вратата е била заключена…отвътре. На клиповете, разпространени от медиите и в интернет се виждат предполагаемите убийци, ал-Мабхух. Ето и кадри от охранителните камери на хотела.

Все още не е 100% ясно кой точно е отговорен за убийството на Мабхух. Без значение дали е извършено от израелското, египетското, йорданското или друго разузнаване, аз лично ги поздравявам за добре свършената работа. Дано продължат в същия дух.