Тенденции при съвременните автомати


.…..

Барет – американска легенда


Барет (Barrett Firearms Manufacturing) е американска оръжейна компания, специализираща и водеща в развитието на голямокалибрени снайперски пушки. Фирмата е основана през 1982 година и става известна със своят модел 82, а впоследствие и с М90, 95, 99 и 107.

БАРЕТ М82 (горе) е първият продукт на компанията и една от знаковите снайперски пушки. Това е 12.7х99мм (.50) полу-автоматична, тежка снайперска пушка. Предназначена е за поразяване на жива сила, лека бронирана техника и комуникационни възли на разстояние до 1800м. Предлага се в няколко варианта – с 29, 25 или 20 инча (съответно 73.66, 63.50 и 50.8см).

*Данните са за стрелба с 661 грейнов (42.83 грама) 12.7мм куршум на фирмата Барет.

БАРЕТ М90 и 95

М90 (горе) и М95 са големокалибрени снайперски пушки, в конфигурация бул-пъп – пълнителят е разположен зад ръкохватката, а част от механиката на оръжието е поместена в приклада. При стрелба 5-зарядният пълнител и съответно изхъвргачът за гилзите се падат точно под лицето на стрелеца. Компаноквката на М90 скъсява оръжието с около 30см при сравнение с М82. Факта, че е не е полу-автоматична, а ръчно зареждащата се (болтов, маузеров затвор) прави пушката още по-наджедна. При стрелба на дистанции над километър скорострелността (или наличието на полу-автоматична стрелба) губи значението си.
По-същество разликите с М95 не са големи и принципа на действие е един и същ. Разликите са :

  • М95 има ръкохватка и спускова скоба, идентични с тези на М16А2, като са изнесени с 1 инч (2.54) напред за по-добър захват.
  • ръчката на затвора е изнесена назад и завъртяна под ъгъл за по-лесно презареждане.
  • магазина на цевта е хромиран за по-висока издържливост и износоустойчивост
  • наличието на универсална релса за закрепване на оптически мерници, тип Пикатини(

Сходна на М90/95 в света вероятно е само руската КСВК, използваща руският .50 патрон – 12.7х108мм. Но патронът е картечен, непригоден за снайперска пушка, което ограничава възможностите й и най-вече точността й. Поради липсата на адекватен боеприпас е на въоръжение само в някои части на руската армия. Именно заради това спокойно може да се каже, че Барет е (главно „е“) 12.7мм (.50) бул-пъп световен пазар. Освен това заедно с М82 продуктите на Барет са на въоръжение в над 60 страни.

Барет в Испания, 12.12.2002

Испанската флота взема активно участие в Операция Enduring Freedom около събитията в Афганистан през 2001 година. Испанските морски пехотинци са нарамени със задачата да щурмуват кораб, който според колегите им от американското разузнаване пренася корейски оръжия. Действието се развива във водите около йеменския остров Сокотра, на окололо 300км източно от рога на Африка (Сомалия). Испански морски пехотинци от корабът Навара Ф-85, клас Санта Мария успяват да разкъсат многото стоманени кабели, опънати над палубата на корейският кораб Су Сан. Кабелите са предотвратявали испански морски пехотинци-командоси да бъдат спуснати с хеликоптер върху палубата. Въоръжени със своите Барет М95 испанските снайперисти прерязват кабелите от дистанция над 370м. Освен, че размерите на мишената са малки, морските вълни създават допълнително затруднение за войниците, но благодарение на своите умения и безспорните качества на тази американска легенда те успяват.
..

..

Сухой 30 и неговите модификации по света



Су-27 е един от водещите изтребители в света и гръбнака на руската противосамолетна авиация. Семейството на Су-27 включва и неговите модификации Су-27, Су-30, Су-33, Су-34, Су-35 и Су-37. За разлика от базовия модел не всичките гореспоменати за изтребители за въздушно превъзходств, а изпълняват и други функции – изтребители с общо предназначение – многоцелеви (т.нар. multi-role fighter, комбиниращ качества за борба с вражеската авиация и удари по наземни цели) и тактически бомбардировачи, предназначение за наземни вражески цели, но запазващи известни качества за борба с авиацията на противника (заразлика от щурмовиците). Семейството на Су-27 е на въоръжение в 15 държави, а са произведени близо 1000 броя с още много поръчани модели.

В статията е описано внедряването на машините в алжирските, венецуелските, малайзийските, индонезийските и индийските ВВС. Различните модификации от семейството на Су-27 са на въоръжение още в Русия, Ангола, Беларус, Китай, Еритреа, Етиопия, Казахстан, Узбекистан, Украйна и Виетнам. В миналото се е обсъждала официално продажбата на машини на Мексико и Сирия. Мексико се отказва поради бюджетни промени, а Сирия вероятно заради ограничения си военен бюджет и незчистени сметки за доставени руски оръжия през 80-те и 90-те години на миналия век.

Алжирските Военновъздушни Сили


Доставени 8 броя Су-30МКА
На въоръжение 8 броя Су-30МКА
Поръчани 20 броя Су-30МКА
Първа доставка 2 броя Су-30МКА
Дата на първа доставка Януари, 2008

След години преговори, спекулации и оценки, през Януари, 2006, Алжир поръчква 28 броя Су-30МКА (предназначената за алжирците модификация Модернизированый Комерческий Алжирский) от руския авиационен гигант Иркут. За разлика от модификацията Су-30МКИ (индийската модификация Модернизированый Комерческий Индийский), която използва руска механика и израелска електроника (основно разработени за нуждите на Индийските ВВС), отчасти по политически причини алжирските самолети ще бъдат с подменена френска или руска авионика. В момента се провеждат тестове за интегрирането на Thales Damocles LDP/TGP на френския авио-електронен гигант Thales Group върху Су-30МКА.
Първата партида 2 Су-30МКА тръгват от Иркутск на 25-ти Декември, 2007, на борда на Ан-124. След пристигането им в Алжир самолетите са сглобени от руските техници, а след Нова Година руските пилоти тестват машините преди официално да бъдат предадени на алжирските ВВС. Втората партида се състои от 6 машини, а останалите 20 предстоят.

Долу, Су-30МКА

Индийските Военновъздушни Сили

Доставени 18 броя Су-30К, 32 броя Су-30МКИ, 1 брой ХАЛ Су-30МКИ
На въоръжение 32 броя Су-30МКИ, 10 броя ХАЛ Су-30МКИ
Поръчани 170 броя Су-30МКИ (ХАЛ), 18 броя Су-30 МКИ (Иркут)
Първа доставка Су-30К
Дата на първа доставка :
Су-30К – Април, 1997
Иркут Су-30МКИ – 22 Юни, 2002
ХАЛ Су-30МКИ –
Spring 1997 (Su-30K) – Декември, 2004
Последна доставка :
Су-30К – 1999
Иркут Су-30МКИ – Декември, 2004
Иркут преработка на Су-30МК към Су-30МКИ – 2008 година.
ХАЛ Су-30МКИ – 2017-2018

На 30-ти Ноември, 1996, Русия и Индия сключват споразумение за доставката на 50 броя Су-30МКИ (Модернизированый Комерческий Индийский) – двуместни изтребители с общо предназначение. Първите бройки са практически идентични с Су-30К, но следващите десет вече са с новите приложения, необходими за специфичното предназначение на машината (multi-role fighter).
Индийската армия има още 140 броя поръчани Су-30МКИ, които ще бъдат произведени от Hindustan Aeronautics (HAL). Първата партида от ХАЛ е с части от Иркут. Първия самостоятелно произведен (по руски лиценз, но в Индия) изтребител излиза на 28-ми Ноември, 2004 и през следващия месец е приет на въоръжение. Средно се предвижда да се произвеждат по 12 изтребителя на година (един на месец). Су-30МКИ ще стане гръбнака на индийските ВВС, едни от най-силните в света.

Долу, Су-30МКИ

Малайзийските Кралски Военновъздушни Сили


Доставени 12 броя Су-30МКМ
На въоръжение 12 броя Су-30МКМ
Поръчани 6 броя Су-30МКМ
Първа доставка Су-30МКМ
Дата на първа доставка – 18 Юни, 2007
Последната доставка – 2008 година

Договорът за 18-те Су-30МКМ (Модернизированый Комерческий Малайзийский) е подписан на 5 Август, 2003 година. През 2004 година малайзийски пилоти са започнали обучението си в Русия. Обучени са 4-ма пилоти и двама помощник пилоти, отговорни за оръжейните системи, които след това ще обучават своите колеги, вместо чужди инструктори. Два броя Су-30МКИ, които са били в начален стадий (предназначени за Су-30МКИ, но реално базовият К модел) са били преработени на МКМ. На 24 Май, 2007, Иркут официално предава две машини на Кралските Малайзийски Военновъздушни Сили. С един ден закъснение машините са пренесени от Иркутск, Русия (щабът на руската фирма) в Конг Кедак, Малайзия, на 18 Юни, 2007. Доставени са на борда на Ан-124-100, закъснението е поради метеорологичните условия.

Долу, Су-30МКМ

Венецуелските Военновъздушни Сили


Доставени 24 броя Су-30МКВ
На въоръжение 24 броя Су-30МКВ
Поръчани
Първа доставка Су-30МКВ
Дата на първа доставка – 30 Ноември, 2006
Последната доставка – Юли, 2008

Машините влизат в състава на Групо Арео де Каса 13 „Либертадор Симон Боливар”, базе Аереа Тениенте Лоис ае Валле Гарсия, Барселона. Су-30МКВ (Модернизированый Комерческий Венецуелский) няма съществени разлики с Су-30МК2, а абривиетурата е единствено за разграничаване на купувача. Венецуела обсъжда варианта да закупи и Су-35 за подмяна на старите си Мираж-и, както и още една дузина Су-30МКВ.

Долу, Су-30МКВ

Повече информация
Су-27 СК – КНААПО
Су-27 СК Фланкър-Б
Су-27 Сухой.ком
Су-30МКИ Фланкър-Х
Су-35 Сухой.ком
Иркут

Йерихон и Димона – израелският балистичен и ядрен арсенал


Балистичен потенциал на Израел

Израелската балистична програма започва в края на 50-те и началото на 60-те. Тогава Израел разработва ракетата Лутц, обсег 27км и експерименталната система Шавит 2. Днес основният балистичени потенциал са ракетите Йерихон (Jericho), съответно модели 1, 2 и 3, като последният е в предполагаемо в процес на разработка.

Йерихон 1 – от Септември, 1957, френската компания Dessault започва работа в сферата на балистичните разработки. Пет години по-късно, през 1962, получава поръчка от Френското правителство за разработка на балистична ракета, която да има обсег над 500км и бойна глава 500кг. Поръчката е от името на Израел, до 1967 отношенията между Израел и Франция са много добри, Франция е и основния оръжеен доставчик и партньор на близкоизточната държава. Произведената от французите ракета носи името МД620(МД600). Първият тест на ракетата е през 1965 година, във Франция, а в Израел първия тест е през 1968 година. Края на 50-те и началото на 60-те (до 1967) е и периода, в който френски учени и специалисти помагат на израелците да разработят своя ядрена програма. С тяхна помощ се построява ядрения реактор в Димона, пустинята Негев, южен Израел. Светът научава за този реактор чак след разкритията на Мордехай Вануну.  Предназначението на МД600 или Йерихон 1 е да пренася бъдещите израелски бойни глави.  Според различни източници и преценки обсегът на Йерихон 1 е между 480 и 720км. Йерихон 1 е клас SRBM (Short-range ballistic missile, между 300 и 1000км).

Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1

Повечето анализатори поставят броя на ракетите Йерихон 1 в ИДФ между 90 и 110 броя. Някои източници говорят за мобилни установки в Негев и Голанските възвишения (границата със Сирия). По вероятно е обаче болшенството, ако не и всичките Йерихон 1 да се намират във военните бази Седот Микха, Сдерот, на запад от Йерусалим и на 40 югоизточно от Тел Авив. От това си положение обсегът на ракетит им позволява да поразят цели в Дамаск и Кайро, столиците на историческите врагове на Израел – Египет и Сирия. С Египет Израел има сключено споразумение преди 30 години. По време на Йом Кипурската война през 1973 Йерихон 1 вече бил на въоръжение в израелските отбранителни сили, като се предполага, че 13 ракети Йерихон 1 са били с 20-килотонови ядрени бойни глави, местно производство.
Йерихон 2

Програмата по Йерихон 2 върви ръка за ръка с програмата по Шавит, израелската совалка, направила първия си успешен полет през 1988, пращайки в космоса израелския сателит Офек.  По проекта Израел работи с Южна Африка, която базира пък своята балистична програма на първия модел изарелски ракети – Йерихон 1.

Долу – Шавит през 1990 година, носеща Офек.

По данните на различни анализатори, на базата на данните за Шавит, се изчислява, че Йерихон 2(която заемства 90% от дизайна на совалката Шавит) има обсег 2000км при товар 1500кг. Според комисията на Сет Карус и Дов Зеким ако товарът на системата е 900кг тя може да има обсег над 4000км, а ако товара е 500кг (напълно достатъчно за ядрена бойна глава) обсегът стига до 7600км. Това поставя цяла Европа, цяла Африка, 80% от Русия и 90% от Китай под обсега на израелските балистични ракети с ядрени бойни глави. Йерихон 2 използвана по този начин би била класифицирана като  интерконтинентална балистична ракета – Intercontinental ballistic missile (ICBM, обсег над 5500км). Други изчисления пък, като тези на учените от Националната Лаборатория Лоурънс Ливърмор сочат към обсег от 5300км, използвайки ядрена бойна глава(около 500кг). От Департаментът по Отбрана на САЩ изчисляват обсега на Йерихон 2 на 7300км. Според повечето източници Израел има над 90 броя ракети Йерихон 2, които вероятно седят в силози, подземни бази и установки.

Долу – Джерико 2, изстрелване


В доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service) докладва за разработката на Йерихон 3. При товар 1000кг – обсег 4800км, при товар 500кг (ядрена бойна глава) – обсег 11800м (което е приблизително разстоянието между Тел Авив и Рио де Жанейро или между Тел Авив и Лос Анджелис).

За сравнение – от Израел до най-близката точка в Иран са около 1000км, до Техеран са 1500км, до най-отдалечената точка в Иран са 2800км.

Атомен потенциал на Израел

Израел проявява интерес към ядрена програма още от първите си дни на съществуване. През 1949 година, Хемед Гимел (спецални части от израелския армейски инженерно-научен корпус), започва двугодишно геоложко проучване на пустинята Негев с надеждата да се открият находища на уран. Не са намерени почти никакви, но е са открити фосфатни отлагания със сравнително високо съдържание на уран, от които е възможно той да бъде извлечен.
Скок в израелската ядрена програма е създаването през 1952 година на Израелската Комисия по Ядрена Енергия. Нейният председател, Ернст Давид Бергман, е бил един от хората, застъпили се твърдо за идеята, че атомната бомба е от висока необходимост за Израел. Според него ако израелската нация има такава бомба, то евреите „никога повече нямат да бъдат водени като агнета в кланница“.
За ядреният реактор Израел търси съдействието на Франция, с която Тел Авив има превъзходин отношения през 50-те и 60-те години на 20-ти век. Французите подписват договор за реактор за тежка вода. През 1956 двете държави подписват споразумение са 18 мегаватов реактор, но след Суецката Криза през същата година нещата се променят. През 1957 Израел и Франция подписват договр за построяването на 26 мегаватов реактор – Димона.

Снимка на Димона, направена от Мордехай Вануну

Долу – снимка на Димона направена от американския сателит КОРОНА (мисия 1115-2, 29 Септември, 1971 година, кадър 52,53). Считало се е за невъзвожно подобни снимки да са направят от нисколетящи самолети, тъй като израелските ПВО са бранели яросното района. През 60-те години израелски изтребител Мираж бива свален, тъй като се е отклонил над Димона. САЩ правят разузнавателни снимки с високолетящият U-2 през 1958.

Долу – приближена на снимка на един от кадрите на КОРОНА.

Долу – вътре в Димона, командна стая. Снимка – Мордехай Вануну.

През 60-те години Франция започва да се опасява от вероятното разкриване на проекта и лошият ефект, който ще има това върху френския имидж, особено вземайки предвид тогавашното положение с Алжир. Тежка вода Израел купува от Франция и Англия, които от своя страна я купуват от Норвегия, без скандинавската страна да бъде информирана, че продуктът се препродава.
За първи път американското разузнаване разбира за Димона през 1958 чрез снимки от разузнавателния U-2, но едва 2 години по-късно се разбират, че това е ядрен реактор.
По изчисления в доклади на ЦРУ през 1974 Израел разполага с 10 до 20 бойни глави. В други доклади се споменава, че през 1973, опасявайки се от евентуална военна загуба (Йом Кипурската Война), ИДФ сглобява тринадесет 20-килотонови бойни глави (малко по-мощни  от бомбата в Хирошима). На базата на показанията на Мордехай Вануну, западни екперти изчисляват, че през 90-те години Израел вече разполага с 100 до 200 бойни глави. Други американски доклади поставят броя между 75 и 130.
Предполага се, че в Димона се произвежда ядрен материал през 200 до 280 дена през годината, като се произвежда межy 0.9 и 1.0 грама плутоний за всеки 24 терм.мегаватт часа(MW(Th)\h). Днес мощността на реактора се изчислява между 75 и 200 мегавата. Базирайки се на тези изчисления учените предполагат, че Израел произвежда от 1971 година насам по 20 килограма плутоний на година. Според Мордехай Вануну за всяка израелска бомба се използват по 4 килограма плутоний, западните учени предполагат, че се използват около 5 килограма. На базата на изчисленията върху производителността се предполага, че Израел може да разполага с до 200 ядрени бойни глави, но не значително повече.

Израел е шестата ядрена сила в света след САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция и предполагаемо разполага с по-голям потенциал от Индия, Пакистан и Северна Корея взети заедно.

Долу – карта на ядрените оръжия
По-голямо изображение на картата

Различните предположения за броя на израелски ядрени глави през годините


Повече за историята и развитието на израелската ядрена програма


THE THIRD TEMPLE’S HOLY OF HOLIES: ISRAEL’S NUCLEAR WEAPONS


Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1


Доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service)