WikiLeaks – дипломатическата бомба в Близкия Изток


Преди няколко дена световноизвестният хакер Джулиан Асандж и неговага организация WikiLeaks публикуваха нова партида секретни документи – този път над четвърт милион дипломатически съобщения. Информацията, която излезе наяве взриви световното медийно пространство, създаде главоболия на десетки правителства по цял свят и промени представите на голяма част от обществеността за редица проблеми. Особен акцент в медиите се даде и на разкритията в близкоизточната политика. Ето и някои от тях.

ИРАН

Иранското правителство е използвало иранския Червен полумесец (еквивалент на Червения кръст) за да достави чрез свои агенти оръжия и амуниции на ислямистката групировка Хизбула по време на израелските военни действия срещу организацията в Ливан през 2006 година. Пратките са доставяни чрез линейки, под прикритието на хуманитарни помощи. В акциите са участвали основно агенти на Иранския Корпус на Революционната Гвардия (или Пазителите на Ислямската Революция), елтните войски на страната.

ЛИВАН

Чрез секретните дипломатически съобщение се установи, че през 2008 година тогавашният и сегашен министър на отбраната на Ливан – Елиас Мур, е предал на Израел, чрез американското посолство, „военни подсказки“. Според разсекретените документи Мур e казал, че ако Израел проведе акция срещу ислямистката групировка Хизбула той самият ще окаже „тиха подкрепа“. Министърът заявява, че ако акциите на израелската армия се ограничат до мюсюлманските села и не засегнат християнските части на страната, армията няма да се намеси и да попречи на израелските войници. Ливан е сред най-разнородните арабски и близкоизточни държави – 34% от населението са християни (22% маронити), а мюсюлманите шиити – 28%, а мюсюлманите сунити – също 28%. Висшите офицери в армията традиционно са маронити (християни), а цялата общност винаги е била по-скоро про-западно настроена. През гражданската война християнските милиции се борят заедно с израелските войски срещу про-иранските, про-сирийските и комунистическите фракции. Хизбула е считана от армията и изобщо правителството за национален проблем, с който обаче не могат да се справят. Именно затова министърът на отбраната Мур заявява, че ако Израел не удря цели в християнските райони на страната, ливанската армия ще стои настрана.

ПАЛЕСТИНА

В края на 2008 година Израел започва операция „Излято Олово“, чиято цел бе да свали Хамас от власт. През 2005 Израел едностранно и безусловно се изтегля от ивицата Газа, в която започва своебразна гражданска война между ислямистите от Хамас и светската групировка Фатах. В сблъсъка се включват също комунистически организации и Движението за Палестински Ислямски Джидхад. През 2007 след множество кървави сблъсъци Хамас успяват да прогонят всички представители на Фатах и налат религиозна власт. През 2008 година, малко преди операцията „Излято олово“, израелският министър на отбраната Ехуд Барак пита представители на Палестинската Автономия (де-факто Фатах) и египетското правителство дали биха заели административна роля в Газа ако опитът да се свали Хамас бъде успешен. Отговорът е отрицателен. Фатах успяват да извлекат огромни дивиденти от статуквото.

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Абдула Азис многократно заявява пред американски дипломати, че САЩ трябва да „отреже главата на змията“ с военен удар по иранските ядрени центрове. Досега Саудитска Арабия, както и повечето арабски правителства, не са давали много официални изявления за иранската ядрена програма, но секретните документи разкриват също, че кралят на Бахрейн – Хамад ал-Халифа, е приканил САЩ да използват военна сила срещу Иран, потвърждавайки публикации от последните години. В края на Септември бе оповестено, че САЩ се готвят да сключат сделка със Саудитска Арабия за над 60 милиарда долара (най-голямата оръжейна сделка в историята на САЩ). За повече информация в блога виж Саудитска Арабия на пазар с 60 милиарда . Освен Бахрейн и Саудитска Арабия, Йордания също е изразила подкрепата си за бъдеща американска война срещу Иран.

ЕГИПЕТ

От секретните американски дипломатически съобщения става ясно, че ръководителят на египетското разузнаване – Омар Сюлейман, е изразил твърда позиция спрямо външната политика на Иран и ядрената програма. Сюлейман заявява на щатските пратеници, че щом Иран засилва влиянието си в Египет и Ливан, Египет трябва да направи същото. Според него не бива да се допуска Иран да се сдобие с ядрени оръжия и подкрепя американски удар по ядрените обекти. Заявено е също, че ако Техеран успее да развие собствена атомна програма, Кайро ще е принуден да направи същото. Нещо, за което според изтеклите документи са намекнали и високопоставени държавници от Саудитска Арабия.

СИРИЯ

На среща с американски сенатори президентът на Сирия – Башар ал-Асад, заявява че подкрепата на Дамаск за Хамас и Хизбула няма да спре. Той дава да се разбере, че между неговото правителство и партия (изповядваща светски арабски социализъм) и ислямистките групировки в Ливан и ивицата Газа съществуват идеологически разлики. Президентът посочва Мюсюлманското Братство като идеен корен на Хамас (правителството на Сирия води дългогодишна война срещу собствените си радикални движения).  Но за да запази влиянието си, казва Асад, той трябва да работи с всички страни. „Това е реалността“.
Също така президентът на Сирия, която има много близки отношения с Иран, заявява че ядрената програма на Техеран е за мирни цели. Въпреки това лаконично добавя, че персийската държава не би нанесла ядрен удар над Израел, тъй като в резултат биха загинали и много араби.
В друга среща на 30-ти Декември, 2009, сирийският държавен глава предупреждава американски сенатори, че технологичното превъзходство на израелската армия не може да осигури ефикасна защита срещу ракетни атаки, намеквайки за собствения си балистичен арсенал и химически оръжия, както и за ракетния арсенал на Хизбула (доставен от Сирия и Иран). За повече информация в блога виж Израелския противоракетен щит.

Най-известните вземания на заложници част 1


Най-известни вземания на заложници. Включени са :

Част 1 :

  • Кризата със заложниците в Иран;
  • Мюнхенското Клане

Част 2 :

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1 

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

.

ИРАНСКАТА КРИЗА – Техеран, от 4-ти Ноември, 1979 до 20-ти Януари, 1981. Продължителност – 444 дни.

През 1953 година ЦРУ осъществява успешен преврат, сваляйки Мохамед Мосадех – първия демократично избран лидер в историята на Иран. Държавен глава става шах Мохамед Реза Пахлави. Управлението му е белязано от изключително силен напредък и модернизация, както и приобщаване на страната към светската, западна култура. Белязано е също така и от полицейски произвол, диктатура и репресии. През 1979 е организирана т.нар. Ислямска Революция в Иран. В революцията участват активно последователи на Мосадех, няколко големи комунистически групировки и ислямистките групировки. Революцията е останала в историята като „ислямска“, но едва след кризата със заложниците в американското посолство ислямистите и конкретно хората около Аятолах Хомейни успяват да наложат властта си над комунистите, националистите и другите ислямисти.

Именно и събитията, разиграли се по време на кризата са една от причините за лошите американо-ирански отношения до ден днешен. В американското посолство са намерени огромен брой документи, нарязани на ленти в последния момент. Младите ислямисти, щурмували светкавично посолството намират търпение и залепват всяко парченце, от всеки лист, от всяка папка. В документите се разкрива огромното влияние на ЦРУ над страната. Разкриват се и дългогодишните връзки на с щатските служби на Абулхасан Бенисадър, действащия президент на Иран през по-голямата част от кризата със заложниците. Следва и неуспешна операция за спасяването на заложниците, известна като „Орлови Нокти“, лично одобрена от  президента Джими Картър. Тази му грешка е и причината заложниците да са пуснати на 20-ти Януари, 1981 – половин час встъпването в длъжност на президента Роналд Рейгън. Ислямистите-студенти взимат първоначално 66 души. Още в първите седмици освобождават всички чернокожи, които според тях страдат достатъчно в Америка. Освобождават и всички жени, заявявайки че Исляма уважава жените. Добри медийни ходове, предвид огромното внимание над Иран. В посолството остават само бели мъже-християни.

.

МЮНХЕНСКОТО КЛАНЕ – Германия (ФРГ), Мюнхен, от 5-ти до 6-ти Септември, 1972.

През 1936 година фюрерът Адолф Хитлер открива Олимпийските игри в Берлин, създавайки имиджа на процъфтяваща и могъща Германия след националната й катастрофа. През 1972 година президентът Густав Хайнеман открива Олимпийските игри в Мюнхен, създавайки имиджа на модерна и демократична Германия след падането на нацизма.

Сред представителите на всички нации са и двайсетина израелски бегачи, щангисти, плувци, борци и др. Вчерта на 4-ти Септимври израелските спортисти отиват на пиесата „Цигулар на покрива“, написана от американския евреин Йосиф Щайн. След пиесата се връщат в олимпийското село и лягат да спят. След 4 часа сутринта 8 члена на Черния Септември (крило на терористичната организация Фатах) прескачат оградата и влизат в комплекса с автомати Калашников, пистолети и гранати. Успяват да вземат 9 заложници, а в процеса умират двама израелци – Моше Вайнберг и Йосиф Романо. Моше Вайнберг се сбива с нападателите, но бива прострелян в лицето. След време ги напада отново и е разстрелян. Йосиф Романо успява да забие нож в единия от терористите и да му вземе оръжието, но бива разстрелян и умира на място. Възстановката на събитията е пресъздадена изключително точно в филма „Мюнхен„.

Сред исканията на похитителите е освобождаването на ливански, палестински и германски осъдени терористи и убийци. Израелското правителство моли германците да допуснат израелски специален отряд да за заеме с щурма. Германците отказват, макар изобщо да не разполагат с добре обучени командоси. Немската операция се проваля, в изпълнение на полицейския си дълг умира и Антон Флиегербауер. В клането умират Моше Вайнберг, Йосиф Романо, Зеев Фридман, Давид Бергер, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Йосиф Гутфренд, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Шпитцер, Амитцур Шапира. 5 от терористите са убити, а 3 задържани, но впоследствие разменени след взимането на самолет на Луфтханза от терористи.

Терористичния акт е организиран от Черния Септември, част от терористичната организация на Ясер Арафат „Фатах“. Основния организатор на атаката е Абу Дауд. За повече информация в блога виж Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“. Абу Дауд е носител Палестинския Приз за Култура, издаван от Палестинската Национална Власт, чийто сегашен президент Махмуд Аббас (Абу Мазен) лично е организирал финансовите транзакции около операцията. След смъртта на Дауд президентът Аббас го нарича „…прекрасен брат, другар, силен и упорит, непримирим борец…/…един от най-изявените лидери на движението Фатах….„. Абу Дауд е погребан с почести на 3-ти Юли, 2010 година в Дамаск, Сирия.

Новината за смъртта на израелските атлети през 1972 е радостно приета из целия мюсюлмански свят – вдигат се улични празненства, децата получават бонбони. Олимпийските игри си продължават, светът не се променя много. След атаката израелското правителство издава смъртни присъди на отговорните за клането и агенти на Мосад ги пращат при Аллах в съня им в Италия, Франция, Кипър, Ливан и др. в т.нар. операция „Гняв Божий“, също добре пресъздадена във филма Мюнхен.