Турция – нова Османска империя или следващият член на ЕС?


ПРЕДИСТОРИЯ – От векове насам въпросът дали Турция е европейска или азиатска държава никога не е имал еднозначен отговор. Ако до 19-ти век Османската империя е водила самостоятелна политика като силен играч на европейската (и световната) сцена, то залеза на султаната го поставя по-близо до Европа. Огромната мюсюлманска армия се превръща от най-голямата заплаха за Австро-Унгария в буфер между Европа и Руската империя. По време на Кримската Война турската армия с помощта на французи, англичани, германци и италианци се изправя срещу войниците на цар Николай Първи. През Първата световна война страната е сред губещите, но след нея националистите успяват да свалят султана, слагайки край на Османската Империя. От встъпването в длъжност през 1923 година на първия президент на република Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, страната е подложена на силна модернизация, а Исляма е заменен с яростно светски национализъм (кемализъм). Московския договор от 1921 сближава СССР и младата турска република, а приятелството им остава чак до 1945 година. През 30-те години обаче „заплахата от западните страни” изглежда все по-далечна за управниците в новата столица Анкара и отношенията с европейските държави са нормализирани. Макар страната да е ухажвана от големите европейски сили през войната 1939-1945, тя успява да запази неутралитет. Едва през Февруари, 1945, когато поражението на Германия е било на хоризонта, Анкара официално обявява война на Берлин, печелейки дипломатически и политически дивиденти, без да дава никакви жертви. Това е и една от причините Турция да се оказва от „западната страна” на Желязната завеса, макар географски да е на изток от социалистическа България. До края на студената война, а и след това Анкара поддържа строг анти-комунистически курс, светския национализъм отдалечава страната от арабските и мюсюлманските държави. Периодът е белязан и от изключително добри отношения със западните страни и Израел, а като втората най-голяма армия в НАТО Турция е важен стратегически партньор на Вашингтон. Но днес почти вековната про-западна ориентация на страната е поставено под въпрос.

Има още

Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още