Размяна на огън в Корея – дипломация или война?


На 23-ти Ноември, 2010 година, в световния печат за броени минути се появиха притеснителни заглавия като „Северна Корея нападна Южна Корея”, „нова севернокорейска агресия”, а в по-крайните случаи читателите се натъкнаха на „започна нова война между корейските държави”. Причината беше размяната на огън между севернокорейската и южнокорейската армия. Но дали апокалиптичните прогнози отговарят на вероятния развой на събитията? И какво значат подобни „взаимодействия” между двете корейски държави? Начало на военни действия или дипломатически маневри?

За цинично успокоение може да се даде фактът, че подобен тип инциденти не са рядкост. Всъщтност, в повечето (!) случаи те са циклични и далеч не става дума за случайни, импулсивни или непремислени действия отстрана на самостоятелно действащи корейски военни.

  • на 10-ти Ноември, 2009, в оспорваните териториални води се разменя огън между военни кораби на двете държави. Предполагаемо загиват 10 севернокорейски войника.
  • на 26-ти Март, 2010, южнокорейският военен кораб Чеонан е потопен край остров Панендо. Островът е едностранно обявен за част от Южна Корея през 1953, което не се приема от правителствата в севера. Южнокорейско разследване установява, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, но Пхенян отрича каквото и да е участие. В атаката умират 46 души, над 50 са ранени, а като резултат Сеул провежда най-масивното учение за борба с подводници в историята.
  • през Август, 2010, в отговор на южнокорейско военно учение са изстреляни над 100 артилерийски снаряда от севернокорейската армия, които попадат в собствената им територия, но заплашително и символично близо да границата с юга. Не се стига до преки сблъсъци. Ден по-рано южнокорейска рибарска лодка е пленена в оспорваните води.
  • в последните 60 години е имало безброй инциденти, в които рибарски лодки навлизат в „вражески” води, севернокорейски агенти отвличат или убиват граждани от близките до границата южнокорейски градове и много други. Няма официално подписан мирен договор между двете страни и корейската война все още не завършила, макар на 27 Юли, 1953 да е подписано прекратяване на огъня (между Вашингтон и Пхенян, без Сеул).

Почти няма държава в света, която да няма официални и неофициални териториални диспути. Корейският случай обаче е уникален – двете държави са наследници на една и съща култура, народът и езикът са еднакви. И двете са силно военизирани и са последния ясно очертан остатък от студаната война – все още действат правилата на „двата лагера”. След Корейската война и в двете държави на власт идват репресивни диктатури (като юга не отстъпва на севера). През 50-те години според редица показатели Корея се е нареждала до Афганистан в развитието си. Разликите почват именно тук – днес Южна Корея е изключително богата страна и според Световната банка е на 26-то място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Държавата е водеща в електрониката и се води една от най-компютъризираните нации, както и сред първите 20 в света според индекса за човешкото развитие. Страната отдавна е заменила военната хунта с пълноценна демокрация.

СЕВЕРНА КОРЕЯ е пълната противоположност – това е най-репресивната държава в света. В няколко исторически периода поликитаката на правителството довежда до нечувани гладове, като през 90-те години умират 2 милиона души (10% от населението). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е между 1 към 17 и 1 към 25 от този на Южна Корея. За сравнение – в случая на източна и западна Германия през 1990 това съотношение е едва 1 към 2. В страната не съществуват избори, всички медии са държавни, а концентрационните лагери на са спирали да работят от 1953. За повече информация виж Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

РАЗМЯНАТА НА ОГЪН между двете държави преди няколко дена е станала след проведено от Южна Корея военно учение близо до оспорваната морска граница, за което Пхенян предварително предупреждава, че няма да бъде толерирано. Ден по-рано правителството в Сеул съобщава, че обмисля да поиска от САЩ разполагане на ядрени установки в страната. Това пък е отговор на мнението американският ядрен физик Зигфрид Хекер от университета Станфорд, който преди 2 седмици бе официално поканен в Северна Корея. Въпреки наложените санкции, Корея е успяла да изгради „ултра-модерен ядрен център” и около 2000 центрофуги вече са работещи, твърди щатския експерт. За ООН и САЩ това е ясно доказателство, че ядрената програма на Пхенян се ползва със значителна финансова и техническа подкрепа (от Китай), а правителството в Сеул зачита това за пряка опасност за страната. Според професорът от сеулския университет Кукмин – Андрей Николаевич Ланков (руски есперт по корейска литература и история, както и водещ анализатор на севернокорейската политика), има известна вероятност наистина да става дума за инцидент – самостоятелно решение на корейски военен, а не предвидено по този начин действия на правителството. По-вероятно е обаче, твърди Ланков, да става дума за преднамерен ход на Пхенян. Възможните обяснения според него са няколко : – демонстриране на сила след като преди месец и половина официално бе посочен 28-годишния син Ким Чен-Ун за наследник на сегашния лидер (и негов баща) Ким Чен-Ир (повече информация). Подобни ходове са извършени и през 1994 когато след смъртта на баща си – Ким Ир-Сен, на власт идва сегашният лидер (което се явява началото на първата комунистическа династия). – типичната за Пхенян политика на зигзагообразно нажежаване и охлаждане на напрежението, от което на практика правителството често получава дивиденти като повече хуманитарна помощ или дипломатичеса тежест при преговорите за ядрено разоръжаване. Вземайки предвид милионите умрели от глад през 90-те и ефектът, който едно теоретично обединение между двете държави би имал върху икономиката на юга, не е случайно, че най-големите доставчици на хуманитарна помощ са именно „предателска Южна Корея, империалистическа Япония и капиталистическите САЩ. А всичките са склонни да компенсират Пхенян ако се откаже от ядрената си програма.

В действителност, никому не са изгодни резки промени в статуквото, според Ланков и редица други анализатори :

  • за Южна Корея присъединяване на севера би означавала финансова катастрофа, надминаваща многократно проблемите при обединението на Източна и Западна Германия през 1990. Нелегалните северни гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара (цяло състояние по техните стандарти), докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден.
  • за Северна Корея резки промени биха довели не само до криза (позната на всички държави от бившия соц.лагер по време на прехода). Според Ланков лидерите не изключват възможността от т.нар. „румънски преход” – в края на 1989 дългогодишният румънски диктатор Николае Чаушеску е набързо осъден на смърт и разстрелян, единствения подобен случай в източноевропейската перестройка. „Самоубийци на север няма” казва Ланков, обобщавайки тази ситуация. Реформи от китайски тип също са трудни за постигане – по-скоро биха довели до хаос и срив. Мирно обединение на двете държави в най-добрия случай би означавало за върхушката в Пхенян край на властта им, а в най-лошия – смъртна присъда.
  • за Китай криза и смяна на властта в Северна Корея би означавало внезапен поток от бежанци, икономическо бреме и най-вече хаос в държава с развита ядрена програма и гигантска армия.

ОГРОМНИЯТ АРСЕНАЛ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е и сред най-големите притеснения на Вашингтон и Токио, освен икономическите последици. Със своите 1.1 милиона войници и над 8 милиона запазняци, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света, огромен брой танкове, самолети и други оръжия и не на последно място – действаща ядрена програма. След падането на комунизма в източна Европа, в конфликтните точки по света – Африка, Близкия изток, Индокитай, Латинска Америка, се наблюдава многократно увеличение на нелегалната оръжейна търговия, а корупцията сред военните коства на държавите от бившия СССР и неговите сателите хиляди „безследно изчезнали” тона оръжие. Разпадането на държава като Северна Корея не изключва вероятността радикални терористични групировки (с които е доказано, че Пхенян има дългогодишни отношения) да се сдобият с конвенционални или ядрени оръжия. Последиците са неприемливи за САЩ, Япония, както и за целия свят.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МАНЕВРИ е другото тълкование на подобни гранични сражения. Много анализатори определят този подход като държавен рекет, тъй като най-често „прегрешенията” се награждават с увеличение на хуманитарната и финансова помощ. В отговор на атаката Сеул временно прекрати изпращането на помощ към северния си съсед, а управляващите изказват позицията, че цикълът на „възнаграждаване на злодеяния” трябва да се пресече. Сегашния президент на Южна Корея е Лий Мун-Бак, представител на консервативната партия, чиито идеологически корени стигат до генерал Пак Чон-Хи, дошъл на власт след военен преврат. Ръководената от него военна хунта не отстъпва по репресивност на севернокорейския си аналог. През 1979 година президентът е лично застрелян от директора на корейското разузнаване, но именно мълниеносните реформи на Пак Чон-Хи помагат на страна не само да задмине Северна Корея , но и да стане впоследствие една от най-развитите и богати държави в света.

Поредният цирк около Газа


Поредната постановка бе организирана от т.нар. Движение за Освобождение на Газа – Свободната Флотилия са група кораби, плаващи под турски, британски, ирландски и гръцки флаг. На борда според организаторите са 10,000 тона хуманитарни провизии. Въпросният проект бе отразен от повечето световни медии, в долният клип можете да видите репортаж и интервю с участник.

По стар обичай не се отрази израелската гледна точка. За сметка на това часова наред по различните телевизии всякакви активисти изнасят цели лекции за Газа. Телевизии като саудитската CNN не си правят труда да споменат, че всяка седмица по сушата влизат 15,000 тона хуманитарна помощ (на северната граница между Израел и Газа).

На снимката се виждат камиони с хуманитарна помощ на границата с Газа. Организаторите на гореспоменатото движение са поканени да разтоварят корабите си в Ашдод, израелски град с голямо пристанище на 25км от Газа. Защо организаторите не искат да го направят си остава „тайна“. Защо световните журналисти от CNN, BBC и EuroNews не им задодоха този въпрос също си остава „тайна“. Ако целта на това мероприятие бе наистина да се внесат суровини – храна, вода, лекарства и прочее, в Газа то най-ефективният начин би било да се купят от най-близкото място. Така разходите по транспорта ще са минимални. Това може да е Израел, Йордания или Египет. По този начин и пратените суровини ще са много повече на същата цена. Но това не би било особено голяма сензация, не би изисквало участието на стотици про-арабски активисти, журналисти, хора на изкуството и други. Провокация цели по-скоро да се демонстрира контрола на Израел над цялата морска ивица около Газа, отколкото (очевидно) да се достави колкото се може повече храна и други суровини в ивицата. Преекспонирането е запазена марка на подобни групи – няма никакъв проблем тези неща да се пратят по суша и стотици тирове го правят. Далеч по-ефектно (не ефективно) се оказва обаче позицията „те не ни пускат, ние ще ги предизвикаме“.  В днешно време се това е печеливша формула за рейтинг. Тъжното е, че в Газа хората наистина живеят трудно, а подобни организации използват голяма част от ресурсите си не за да им помогнат, а за да изпълнят определена политическа роля. „Нарушавайки правилата“ те доставят по-малко та жителите на Газа, но ако загърбят тези циркове биха доставили повече.

Ценни ресурси за политически жестове, а не за действия.

Сухой 30 и неговите модификации по света



Су-27 е един от водещите изтребители в света и гръбнака на руската противосамолетна авиация. Семейството на Су-27 включва и неговите модификации Су-27, Су-30, Су-33, Су-34, Су-35 и Су-37. За разлика от базовия модел не всичките гореспоменати за изтребители за въздушно превъзходств, а изпълняват и други функции – изтребители с общо предназначение – многоцелеви (т.нар. multi-role fighter, комбиниращ качества за борба с вражеската авиация и удари по наземни цели) и тактически бомбардировачи, предназначение за наземни вражески цели, но запазващи известни качества за борба с авиацията на противника (заразлика от щурмовиците). Семейството на Су-27 е на въоръжение в 15 държави, а са произведени близо 1000 броя с още много поръчани модели.

В статията е описано внедряването на машините в алжирските, венецуелските, малайзийските, индонезийските и индийските ВВС. Различните модификации от семейството на Су-27 са на въоръжение още в Русия, Ангола, Беларус, Китай, Еритреа, Етиопия, Казахстан, Узбекистан, Украйна и Виетнам. В миналото се е обсъждала официално продажбата на машини на Мексико и Сирия. Мексико се отказва поради бюджетни промени, а Сирия вероятно заради ограничения си военен бюджет и незчистени сметки за доставени руски оръжия през 80-те и 90-те години на миналия век.

Алжирските Военновъздушни Сили


Доставени 8 броя Су-30МКА
На въоръжение 8 броя Су-30МКА
Поръчани 20 броя Су-30МКА
Първа доставка 2 броя Су-30МКА
Дата на първа доставка Януари, 2008

След години преговори, спекулации и оценки, през Януари, 2006, Алжир поръчква 28 броя Су-30МКА (предназначената за алжирците модификация Модернизированый Комерческий Алжирский) от руския авиационен гигант Иркут. За разлика от модификацията Су-30МКИ (индийската модификация Модернизированый Комерческий Индийский), която използва руска механика и израелска електроника (основно разработени за нуждите на Индийските ВВС), отчасти по политически причини алжирските самолети ще бъдат с подменена френска или руска авионика. В момента се провеждат тестове за интегрирането на Thales Damocles LDP/TGP на френския авио-електронен гигант Thales Group върху Су-30МКА.
Първата партида 2 Су-30МКА тръгват от Иркутск на 25-ти Декември, 2007, на борда на Ан-124. След пристигането им в Алжир самолетите са сглобени от руските техници, а след Нова Година руските пилоти тестват машините преди официално да бъдат предадени на алжирските ВВС. Втората партида се състои от 6 машини, а останалите 20 предстоят.

Долу, Су-30МКА

Индийските Военновъздушни Сили

Доставени 18 броя Су-30К, 32 броя Су-30МКИ, 1 брой ХАЛ Су-30МКИ
На въоръжение 32 броя Су-30МКИ, 10 броя ХАЛ Су-30МКИ
Поръчани 170 броя Су-30МКИ (ХАЛ), 18 броя Су-30 МКИ (Иркут)
Първа доставка Су-30К
Дата на първа доставка :
Су-30К – Април, 1997
Иркут Су-30МКИ – 22 Юни, 2002
ХАЛ Су-30МКИ –
Spring 1997 (Su-30K) – Декември, 2004
Последна доставка :
Су-30К – 1999
Иркут Су-30МКИ – Декември, 2004
Иркут преработка на Су-30МК към Су-30МКИ – 2008 година.
ХАЛ Су-30МКИ – 2017-2018

На 30-ти Ноември, 1996, Русия и Индия сключват споразумение за доставката на 50 броя Су-30МКИ (Модернизированый Комерческий Индийский) – двуместни изтребители с общо предназначение. Първите бройки са практически идентични с Су-30К, но следващите десет вече са с новите приложения, необходими за специфичното предназначение на машината (multi-role fighter).
Индийската армия има още 140 броя поръчани Су-30МКИ, които ще бъдат произведени от Hindustan Aeronautics (HAL). Първата партида от ХАЛ е с части от Иркут. Първия самостоятелно произведен (по руски лиценз, но в Индия) изтребител излиза на 28-ми Ноември, 2004 и през следващия месец е приет на въоръжение. Средно се предвижда да се произвеждат по 12 изтребителя на година (един на месец). Су-30МКИ ще стане гръбнака на индийските ВВС, едни от най-силните в света.

Долу, Су-30МКИ

Малайзийските Кралски Военновъздушни Сили


Доставени 12 броя Су-30МКМ
На въоръжение 12 броя Су-30МКМ
Поръчани 6 броя Су-30МКМ
Първа доставка Су-30МКМ
Дата на първа доставка – 18 Юни, 2007
Последната доставка – 2008 година

Договорът за 18-те Су-30МКМ (Модернизированый Комерческий Малайзийский) е подписан на 5 Август, 2003 година. През 2004 година малайзийски пилоти са започнали обучението си в Русия. Обучени са 4-ма пилоти и двама помощник пилоти, отговорни за оръжейните системи, които след това ще обучават своите колеги, вместо чужди инструктори. Два броя Су-30МКИ, които са били в начален стадий (предназначени за Су-30МКИ, но реално базовият К модел) са били преработени на МКМ. На 24 Май, 2007, Иркут официално предава две машини на Кралските Малайзийски Военновъздушни Сили. С един ден закъснение машините са пренесени от Иркутск, Русия (щабът на руската фирма) в Конг Кедак, Малайзия, на 18 Юни, 2007. Доставени са на борда на Ан-124-100, закъснението е поради метеорологичните условия.

Долу, Су-30МКМ

Венецуелските Военновъздушни Сили


Доставени 24 броя Су-30МКВ
На въоръжение 24 броя Су-30МКВ
Поръчани
Първа доставка Су-30МКВ
Дата на първа доставка – 30 Ноември, 2006
Последната доставка – Юли, 2008

Машините влизат в състава на Групо Арео де Каса 13 „Либертадор Симон Боливар”, базе Аереа Тениенте Лоис ае Валле Гарсия, Барселона. Су-30МКВ (Модернизированый Комерческий Венецуелский) няма съществени разлики с Су-30МК2, а абривиетурата е единствено за разграничаване на купувача. Венецуела обсъжда варианта да закупи и Су-35 за подмяна на старите си Мираж-и, както и още една дузина Су-30МКВ.

Долу, Су-30МКВ

Повече информация
Су-27 СК – КНААПО
Су-27 СК Фланкър-Б
Су-27 Сухой.ком
Су-30МКИ Фланкър-Х
Су-35 Сухой.ком
Иркут