Модерен американски тероризъм част 1


След 11-ти Септември се отделя голямо внимание на ислямисткия тероризъм във всичките му форми и проявления. Но тероризма нито се ражда на 11.09.01., нито е отсъствал от американската действителност и преди това. В страната на неограничените възможности има не един или два случая на „домашен тероризъм”, извършван от американски граждани. Често границите между терористичните актове, покушенията, серийните и масовите убийци се размиват. 20-ти век в САЩ е белязан от множество атентати, извършвани от расистки и нацистки групировки, християнски-фундаменталисти от множеството крайни американски секти, комунистически и други организации и лица.

Оклахома, 1995

На 19-ти Април, 1995, камион, натоварен с над 2 тона експлозиви се взривява непосредствено до федералната сграда Алфред П. Мура. В същата се намират офиси на американската Администрация за борба с наркотиците (DEA), Бюро за Алкохол, Тютюн и Огнестрелни оръжия (ATF), армията, морската пехота и др. За нещастие в сградата се е намирала и детска градина за децата на служителите – именно под нея е разположен и натоварения с експлозиви камион. Атентатът отнема живота на 168 души, 19 от които деца (15 от които са били в детската градина). Повечето от жертвите умират след срутването на сградата, а не непосредствено от взрива. Ранени са още близо 700 души.

Тимъти МакВей

Един от извършителите, Тимъти МакВей, е заловен едва час и половина след екплозията, след като е карал кола без регистрационни номера. Полицията намира у него скрито оръжие и го задържа, неподозирайки кого всъщност са арестували. По време на атентата Т. МакВей е на 22 години. Служил е в армията и е участвал във Войната в Залива, където получава медал за храброст. Убежденията му са били твърдо против централизираната власт в лицето на федералното правителство, което според него е било тиранично. Макар да е поддръжник на „движението на милициите”, МакВей е отхвърлен заради твърде крайните си възгледи. Милициите са въоръжени организации, защитаващи ревностно правото на гражданите да притежават и носят огнестрелни оръжия според втората поправка в американската конституция. Тези групировки са и против централизираната власт, често отричайки юрисдикцията на Вашингтон. Но дори и те не приемат бъдещия атентатор от Оклахома в редовете си. След като е арестуван Т.М. е намерен за виновен по няколко обвинения и осъден на смърт. Екзекуцията е извършена 6 години по-късно.

Тери Никълс

Тери Никълс е другия извършител на атентата и стар приятел на МакВей, споделяйки и неговите анти-правителствени възгледи. Двамата се запознават по време на военната си служба и бързо се сприятеляват. Като причина за извършване на атентата двамата посочват обсадата на Уейко (виж долу), станала няколко години по-рано. Двамата подкрепят действията и отчасти възгледите на Д. Кореш. Макар ролята на Т. Никълс да не е второстепенна, заразлика от Т.М. той е осъден на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване. Днес се намира в „супермакс” (най-строг режим) затвора Флорънс в Колорадо. 10 години след ареста му ФБР открива заровени експлозиви в една от бившите къщи на Т.Н. в Колорадо след сигнал от съкилийник на осъдения атентатор.

Документален филм за атентата в Оклахома, част 1 от 4 :

.

Юнабомбър

Тед Качински като млад

В продължение на 17 години, доцентът по математика и преподавател в калифорнийския университет Бъркли – Теодор Качински, изпраща 16 колета-бомби, убивайки трима души и осакатявайки и ранявайки още 23. Арестуван е през 1996 година, 18 години след първата изпратена бомба и едно от най-скъпите издирвания в историята на Америка.
Т. Качински е син на полски имигранти. Още като дете показва изключителен интелект, показвайки впечатляващи резултата на тест за интелигентност и прескачайки един клас в училище. Но в тези си години е отхвърлен от по-големите си съученици, които често му се подиграват и го малтретират. Според мнозина това е катализаторът за анти-социалното му поведение и възгледи. След като учи в Харвард и взима докторска степен в Мичиганския университет, Т.К. започва да преподава математика в университета Бъркли, най-младият доцент в историята на учебното заведение.
Няколко години по-късно отива да живее в бунгало в планината, изолиран от света, където развива умения за оцеляване, опитвайки се да живее самостоятелно, без вода, без електричество, с минимален контакт с външния свят. Виждайки индустрията и прогреса като зло, разрушаващо света той се опитва да стане самодостатъчен. Чашата прелива когато върху горска местност, която е обичал да посещава е построен асфалтиран път.
През 1978 започва да изпраща колети-бомби на университети и летища. ФБР започва да издирва неизвестен извършител с кодово име UNABOM (UNiversity and Airline BOMber), а медиите започват да го наричат Юнабомбър. Години наред федералното бюро издирва атентатора, но без успех. През 1995 настоява някой от големите вестници да публикува неговия манифест, озаглавен „Индустриалното общество и бъдещето” му, заявявайки че ако бъде публикуване ще прекрати бомбената си кампания. Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст публикуват манифеста му същата година след препоръка на департамента на правосъдието и ФБР. Макар Т.К. да говори в множествено число, разследването показва, че не е имал съучастници.

Т. Качински, заловен

След като манифестът е публикуван, съпругата на Дейвид Качински, брат на Т.К., започва да се съмнява дали деверът й не е Юнабомбърът. Дейвид намира теорията за несъстоятелна, но след като прочита публикувания във вестника манифест намира стари писма, изпратени от брат му Тед, в които той използва почти идентични фрази. Страхувайки се от повторение на Уейко, Дейвид решава да не се свърже с властите веднага, а анонимно изпраща старите писма на брат си. След време ФБР се свързват с него и по-късно арестуват Т.К., а съдът го осъжда на доживотен затвор, без право на преждевременно освобождаване.

Документален филм за Тед Качински „Юнабомбърът”, част 1 от 5 :

.
Следва продължение…

Виж също в МИЛИТЕРО :

Най-известните вземания на заложници част 1

Най-известните вземания на заложници част 2

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Виж също :
УЕЙКО – документален филм за фундаменталистката протестантска секта на Дейвид Кореш, водеща началото си от Адвентистите от Седмия Ден и обсадата на комплекса в Уейко, Тексас, от органите на реда. Обсадата продължава близо 2 месеца, загиват над 80 души.

Най-известните вземания на заложници част 2


Най-известните вземания на заложници

Част 1 :

Част 2:

  • Норд-Ост в Москва/Дубровка
  • Операция Ентебе

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Норд-Ост в Москва/Дубровка

На 23-ти Октомври в Дома на Културата в Москва близо 50 терористи влизат по време на мюзикала „Норд-Ост”, вземайки почти 900 души за заложници. Ръководителят на операцията е Мовсар Барайев, един от лидерите на ИПОН – Исламский полк особого назначения (Ислямски полк със специално предназначение, наричан още „Чеченския спецназ”). Операцията е организирана от чеченския главатар и ветеран от 5 конфликта Шамил Басаев, убит от руските спец. служби 4 години по-късно.
В театъра са се намирали близо 900 души, 75 от които чуждестранни граждани. Мовсар Барайев отправя предложение към руските власти да освободи чуждите граждани, тъй като няма искания към техните държави. Москва отказва, първата от много грешки в този инцидент.
Мовсар Бараев и другите терористи излизат със следното послание по руската телевизия :

М.Б. : Ние идваме тук, в столицата на Русия за да спрем войната или да умрем в името на Аллах. Кълна се в Аллах – ние желаем да умрем повече, отколкото да живеем.  Аллаху Акбар (Аллах е велик).
?? : Това за нас е сбъдната мечта. Това е дар Аллах.
?? : Искам да кажа на нашите врагове, че желаем смъртта, по пътя на Аллах.

Терористите държат заложниците 3 дена. На 4-тия (26-ти Октомври) руските сили за сигурност щурмуват театъра. Тук е и един от най-противоречивите моменти по време на щурма – руските спец. части пускат упойващ газ чрез вентилационната система. За броени минути всички в залата (терористите и заложниците) заспиват, но руските командоси влизат едва час по-късно. От тактическа гледна точка операцията е успешна – терористите не изстрелват нито един патрон, не детонират нито един експлозив и не убиват нито един заложник. Мистериозният газ, който е използван от спецназ обаче е причината за смъртта на почти 200 заложници. Не е съобщено на медиите какъв газ е използвано, дори и на посолствата в Москва.

След месеци изследвания редица западни и руски учени стигат до извода, че е използван непознат до този момент дериват на фентинил, сам по себе си със 100 пъти по-мощно действие от морфина. Използваният негов производен газ се предполага, че е около 1000 пъти по-мощен от морфина. До ден днешен руското правителство не е съобщило какъв точно газ е използван. На заложниците е оказана лекарска помощ със закъснение, поради слаба координация. Освен това лекарските екипи са разполагали със средства, предназначени конкретно за фентинил, а не незнайния негов дериват. Внезапното заспиване на заложниците (повечето от които са седяли на седалките в театъра) е причинило накланяне на главата им, прекъсващо дихателния път. Смъртта на много от жертвите е причинена именно от задушаване. Останалите жертви са умрели по-късно в болниците, тъй като руските власти не съобщават какъв е използвания газ и лекарите не са могли да предприемат адекватни мерки. Факта, че хората са били в плен в продължение на 3 дена и са били подложени на жажда и глад ги е направил по-уязвими.
Паралелно с държавното разследване, независима комисия започва свое. В нея участват руски политици, журналисти, както и известнияг Александър Литвиненко (бивш агент на КГБ и ФСБ) и разследващия журналист Анна Политковская. Според тях руските власти не само са знаели за атентата, а са били и огранизатори на атентата, като се спекулира, че Барайев (чието тяло не е намерено) е агент на ФСБ (Федеральная служба безопасности).
През 2006 година Анна Политковская е убита в асансьора на блока си с 4 изстрела, един от които в главата. Месец по-късно в Лондон Александър Литвиненко е отровен, като това се установява малко след срещата му с бивши агенти на КГБ. След 25 дена в болница той умира, като след смъртта му е установено, че е отровен с радиоактивния елемент полоний. Малко преди смъртта си той излиза с официално заявление :

Може и да успеете да ме заглушите, но тази тишина има цена. Показахте се като безскрупулността и варварщината си, в която ви обвиняват най-настървените ви противници. Показахте, че нямате никакво уважение към човешкия живот, свободата или цивилизованите ценности. Показахте, че сте недостойни за постта, който заемате, незаслужаващи доверието на цивилизовани мъже и жени. Може и да успеете да заглушите един човек, но тътенът на протестите от целия свят ще ехти в ушите Ви до края на живота Ви, г-н Путин. Дано Бог ви прости за стореното, не само на мен, а и на и Русия и нейния народ.

.

Операция Ентебе

На 27-ми Юни, 1976 терористи пленяват самолет на ЕърФранс, пътуващ от Тел Авив до Париж с междинна спирка в Атина. След излитане и все още в гръцкото въздушно пространство терористите изваждат оръжията си, скрити в консерви. Една от причините за липсата на бдителност у гръцките проверяващи е стачката на летищните работници в Атина. Още от 1968 година израелското разузнаване следи всеки полет, в който има израелски граждани и нередности са установени много преди да се разбере, че самолетът е похитен от терористи.
След като самолетът минава под техен контрол се насочват към Либия за презареждане, след което в Ентебе, Уганда.
Похитителите са 4 (или 5) – германските комунисти Габриеле Крьош-Тидеман и Вилфред Бьозе от терористичната групировка „Революционните ядра” и двама (или трима) палестинци от комунистическата НФОП (народен фронт за освобождение на Палестина), един от които е Фаиз Абдул Рахим Джабер. Обявяват, че самолетът е овладян от група „Че Гевара” и „Батальона на Газа”, които са част от НФОП.
На летище Ентебе те разделят заложниците на евреи и неевреи (без значение от гражданството им), но в Либия една бременна заложничка е пусната на свобода и отлита за Лондон. Френските граждански (от нееврейски произход) са освободени впоследствие от самото летище в Ентебе и редица международни разузнавателни служби веднага започват да ги разпитват. Изпратен е и екип от психолози от израелското разузнаване МОСАД, които чрез хипноза успяват да научат подробности за помощенията на терминала на летището Ентебе, къде има щори, на коя страна се въртят вратите и т.н.
От 1971 до 1979 година на власт в Уганда е президентът Иди Амин Дада, прочул се освен с геноцидът над собствения си народ  и с самопровъзгласяването си за „последния цар на Шотландия”. Като такъв Амин е изпратил писмо на английската кралица, гласящо

Бих желал да уредите посещението ми в Шотландия, Ирландия и Уелс, за да мога да се срещна с ръководителите на революционните движения, борещи срещу вашето империалистическо подтисничество.

Склонността му да храни крокодили с враговете си и канибалските ритуали също са стряскаща илюстрация за този човек. Описван от всички като мегаломан, Иди Амин решава, че това е неговия златен шанс да получи световна слава и поема ролята на преговарящ от името на НФОП (с чиято униформа се появява по държавната телевизия). Игрален филм за Иди Амин Дада, завършващ с операция Ентебе.

Пенсиониран армейски офицер и бивше военно аташе на Израел в Уганда е използвано от разузнаването – обаждал на Иди Амин по няколко пъти на ден, убеждавайки го, че играе голяма роля и че от изхода на тази ситуация зависят световните събития. Това е и една от причините президентът да заповядва на похитителите да удължат ултиматума си с три дена.
Още в първия ден на похищението, израелския държавен и военен елит обсъжда военната опция. Като основен проблем се посочва дистанцията между двете държави – около 4000 километра. Израелските пилоти не са обучени за подобни операции, което е и сред основните причини терористите да избират Уганда, а не някоя сравнително близка до Израел арабска държава. Исканията на похитителите са освобождаването на осъдени престъпници и атентатори от Израел, Германия, Франция и др. На летището са изпратени стотици утандийски войници.
Цялата израелска военна и разузнавателна машина се заема с операцията по осбождаването. Прието е да се направи въздушен десант в Ентебе, от който по суша да се пратят войски и да бъде превзето летището. Сапьори на МОСАД са изпратени в авиобаза на угандийските ВВС, където залагат експлозиви на 12 изтребителя (в различните източници се посочват между 11 и 30 МиГ-а). В Кения, с която Израел е в добри отношения, са изпратени агенти на МОСАД, които са в готовност да превземат временно летището, ако властите в Найроби им откажат правото да презаредят на тяхна територия (до което не се стига). На летището в Ентебе са изпратени и диверсионно-разузнавателни екипи, които събират допълнително информация и минират част от пътищата. За самия десант са подготвени 4 транспортни самолета, един санитарен самолет (летяща болница) и един самолет за радиоелектронна борба, боядисан като цивилен. Освен БТР-и и джипове, израелските командоси разполагат и с черен мерцедес, точно копие на президентския. Преди идването на Иди Амин Тел Авив и Кемпала имат добри отношения и голяма част от угандийските войници са обучени от израелски експерти.
Макар да изминават дни от похищението нито ООН, нито западноевропейските държави или САЩ не осъждат терористичния акт. Главния секретар на ООН (където най-голям блок формират про-съветските и мюсюлманските държави) не желае да предприеме никакви действия и не осъжда действията нито на Иди Амин, нито на НФОП. Главния равинат на Израел се обръща към Ватикана, но Папата отказва да се намеси. За което има и конкретна причина – макар да са смята за католическа държава от идването на Иди Амин започва период на насилствена ислямизация. След като пада от власт Иди Амин бяга в изгнание в Саудитска Арабия, която още през 70-те години е сред водещите държави в арабската икономическа инвазия на черна Африка.
Щурмът на летището е успешен – по време на престрелките загиват 3 заложника и са убити похитителите и част от угандийските войници. По всяка вероятност дошлите от Сомалия (където е била квартирата на НФОП) Уади Хадад и Илич Рамирез Санчес (Карлос Чакала) са избягали от Ентебе преди идването на израелските командоси. За тяхното присъствие потвърждават самите заложници и разузнавателните служби. От израелските военни загива само един – Йонатан Нетаняху, брат на сегашния премиер Бенямин „Биби” Нетаняху. И двата са служили като командири в елитното израелско подразделение Сайерет Маткал.
Операцията е давана за пример във всяко военно училище в света при изучаването

Войните на Израел – архивни кадри


1936 – Британски Мандат над Палестина


1948 – Независимост и Война

1948 – Война за Независимост

1956 – Суецката Криза 1 от 2

1956 – Суецката Криза 2 от 2(12 Април, 1956)

1957 – Евакуация на Синай (2 Февруари, 1957)

1967 – Шестдневната Война (2-ри ден от войната)

1967 – Шестдневната Война(5-ти ден от войната)

1967 – Шестдневната Война, последствия

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1972 – Атентатите на Черния Септември на Олипмийските Игри, Мюнхен.

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1973 – Йом Кипурската война

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут

1982 – Гражданската Война в Ливан, Бейрут, Септември.

Израелската Армия и Операция Излято Олово(2008-2009)


Повреме и след операция Излято Олово на Израелската армия от различни правозащитни, про-палестински, про-арабски, анти-израелски, анти-еврейски и всякакви организации се чуват различни упреци към Израелската Армия и начина, по който беше проведена операцията.
Този аспект естествено беше гледан през гледната точка на журналиста, на сензацията. Медиите фундаментално са популистки, не можем от тях да очакваме реално  доставяне на фактите по начин, който да предаде  чистата информация на аудиторията.

Повреме на операцията бяха убити много цивилни.  Това никой на света не може да опровергае. В съзнанието на хората се запечата образа на мощната израелска армия атакуваща беззащитния арабски анклав. Причинно-следствената връзка, довела до конфликта е тема на друг разговор, аз искам тук да разгледам няколко интересни елемента от операцията.

1. Израелските сили имат завиден въздушен флот. ИАФ разполагат с завиден инвентар  ( http://www.globalsecurity.org/military/world/israel/iaf-equipment.htm ), на когото Хамас не могат да отговорят с почти нищо – нито имат каквато и да е авиация, нито и адекватни мерки срещу израелската. Потенциала на Хамас за ПВО се изчерпва с РПГ7(противотанково оръжие с ограничен обсег, без контрол над  проектила или каквото и да е насочване) и стари руски зенитни оръдия(или наземни пригодени за ПВО) – естествено неадекватни мерки срещу ИАФ. Съвсем спокойно може да се каже, че Израел има абсолютно и неуспоримо въздушно превъзходство и не е проблем за ИАФ да поразят всяка една цел в Газа, че и цялата ивица(която е 40 на 10 километра).  Но въпреки това ИДФ решиха да пратят наземни войски в Газа, като това коства живота на израелски войници. Наземните войски пипат по-тънко, но чрез въдушни бомбардировки може да се постигне далеч по-разрушителен ефект, а риска за израелските пилоти би бил нулев. Нито една държава дори не обмисля да прати наземни войски в такава ситуация, можем само да погледнем как САЩ действат в Афганистан и Ирак, Русия в Чечня или кой да е сходен(във военно-тактическо отношение, не политическо естествено) конфликт. Следователно за палестинците е добре, че имат именно израеската армия пред себе си, а не американската, руската, турската, китайската, френската, британската или шриланкската, които не биха са церемонили изобщо.

2. Израелската армия организира полева болница с ренгенови апарати, операционни зали и голям набор от медикаменти вътре в самата ивица Газа, в която бяха лекувани палестински цивилни, ранени повреме на операцията.

3. Още с началото на операцията палестински цивилни, ранени при боевете бяха откарвани до болници в израелски градове, близки до ивицата Газа. Естествено не всички ранени са откарани там, но и не всички ранени са били под микро-географския военновремеви контрол на израелската армия(особено първите дни).

4. Интересно нещо са ракетита с ограничен заряд използвани от ИАФ. За да се разбере тяхното приложение човек трябва да е наясно със специфичните елементи на сраженията в Палестина. Мисля, че снимката е добра илюстрация.

Това е покрив на къща в ивицата Газа, който Хамас ползва за площадка за изстрелване на ракети, а за щит са сложени палестински цивилни.  Макар по смисъл на международното право този покрив да представлява легитимна цел е отвратителна идеята, че трябва да пострадат и невъоръжените участници. А и това би предизвикало медиен скандал. Загова и в такива случаи ИАФ използваха ракети с малък експлозивен заряд, родно производство. Идеята е следната – ракетата се изстрелва по покрива и се взривява. Малкия и заряд не е достатъчен да нанесе фатални щети на хората, но причинява поражения, хората изпадат в шок и от стреса  без да му милят хората се махат мигновенно от покрива, а активистите на Хамас не мога да ги спрат(зашеметени са, а и хората в състояние на такъв шок действат инстинктивно). Покрива през цялото време не спира да бъде легитимна военна цел, но след изстрелването на т.нар. фалшива ракета се изстрелва истинска високо-експлозивна, но вече няма 20-30 старци и жени на покрива. Нито една друга държава не би направила същото, далеч по-лесно за логистичния персонал на един ВВС и за пилотите е да се пусна бомба, която да срина цялата сграда, а не само да ожули покрива й. Кой знае колко хора още щяха да умрат ако ИАФ не използваха такива методи…

5. Кратковременните примирия, които Израел еднолично обявяваше всеки (или през) ден със сигурност не говореха за изтощение на израелската военна машина. Кратковременните спирания на бойни действия служиха за да може палестинските цивилни да са заредят с различни суровини, без страх, че ще бъдат ударени от бомби или нещо подобно, макар повреме на примирията Хамас да не показват особено желание да НЕ изстрелват ракети. Повреме на самите военни действия, а и след тях Израел допускаше камиони с хуманитарни помощи да преминават през иначе блокираната граница.

Примерите са много, но в никакъв случай не искам да кажа, че нито един цивилен гражданин на Газа не е пострадал. Напротив – над 300 цивилни палестинци умряха повреме на операцията. Но въпроса „Имало ли е цивилни жертви сред населението на Газа?“, над който наблягат медиите и НПО-ии ми се струва елементарен и най-вече популистки. Естествено, че отговора е ДА, но за съжаление цивилните жертви са неизменна част от ВСЯКА една война. Правилния въпрос би бил „Направи ли Израел значителни усилия, за да ограничи брой на загиналите цивилни?“. Да подчертая – ограничи. Тогава отговора би бил „Да, Израел направи значителни усилия да ограничини колкото се може повече броя на загиналите сред цивилното население на Газа“, а също може и да се добави, че нито една друга държава на земята никога не е правила такива усилия да ограничи цивилните жертви в един конфликт. Може просто да погледнем първите 100 войни, за които се сещаме от 20-ти и 21-ви век и в тях НЯМА да намерим такива неща.

Кратък коментар относно доклада на Голдстоун


След операцията Излято Олово на израелската армия(декември 2008 – януари 2009) комисията за човешки права към ООН реши да изпрати специална мисия в Газа, нарамена със задачата да събере достатъчно факти, на базата на които да се прецени дали има нередности в поведението на ИДФ и Хамас. Мисията е оглавявана от Ричард Голдстоун и крайният резултат е докладът Голдстоун, който може да бъде видян в пълен вариант в страницата на организацията.

Докладът на г-н Голдстоун в никакъв случай не може да докаже нищо свързано с начина на провеждане на военни действия.
Първо – комисията е съставена от хора, вещи в правото, икономиката и прочее, но само един офицер от ирландската армия, който реално има представа от разглежданата тематика. Но макар г-н Дезмънд Травърс да е компетентен в областта, на него и на комисията им липсва като цяло източник на информация, на базата на който могат да отсъдят решение.
Както се посочва в раздела за Методология в доклада на комисията Голдстоун, основните източници на комисията са свидетелските показания на цивилни, дадени по време на публични изслушвания в Газа през пролетта и лятото, и показанията на ръководители на Хамас, като същите в доклада се назовават най-вече като „високопоставени административни лица от територията на Газа“.

Самото разследване на комисията е географски и времеви ограничено, поради което и са разгледани само 36 инцидента в Газа.
Друга основна част, на която се гради докладът, са (парадоксално) други доклади, направени от хора, които дори не са имали достъп до Газа, но въпреки това в самия доклад на Голдстоун се казва изрично, че такива доклади са били важен инструмент за комисията. (раздел Методология на доклада).

Броят на убитите цивилни и съотношението между убитите цивилни и убитите войници на Хамас са също споменати в доклада. Но комисията(както тя казва в доклада) се оповава не на официални данни или данни на организации, имащи достъп до жертвите, а на външни източничи, които физически не са могли да бъдат в Газа, заради самата операция и блокада. Израелските данни за убитите обаче се взимат само за намирането на броя израелски цивилни и военни, загинали в този период, но не и за същите в Газа, а ралзиките в данните са значими, макар 1 човешки живот да е безценен.

Относно атакуването на цивилни цели – комисията отново признава съществената си липса на информация и като цяло се оповава на свидетелски показания на ръководители на Хамас. Или иначе казано – един от обвиняемите се превръща в свидетел срещу другия обвиняем, но обратното не се случва. Докато обаче видеоматериали, дадени от страна на ИДФ не биват разглеждани като доказателство.

Дълго ще отнеме обаче да се коментира целия доклад, който е над 500 стр., но със сигурност достоверността му е по-скоро медийна, отколкото техническа. От военна гледна точка доклада също е повече ориентиран към медиите. Пример може да бъде даден с широко отразеното използване на бял фосфор(БФ). Самият доклад не отрича, а даже изрично споменава, че използването на БФ не представлява, само по себе си, военно престъпление. В медиите се лансираше идеята, че 155 мм израелски снаряди с БФ се използвали за нападение над цивилни цели в Газа, твърдение, което предизвика широк отзвук сред различни НПО-ии, но не и сред военни. Относно използването на БФ в Израелската Армия – макар БФ да е боен химикал, самите снаряди не представляват химическо оръжие. Дали се изстрелват от хеликоптер или от 155мм самоходни артилерийски установки М109 и Шолеф(като съответно снаряда има таймер на детонатора) ефектът е един и същ – от бързото изгаряне мигновенно се създава димна завеса, която служи по различни начини на армията. Естествено има много случаи на изгаряния, в една война страдат и цивилните. Но показателен е фактът, че макар да има жертви от изгаряния, няма умрели от 155 мм снаряди от САУ с БФ, както се лансираше в някои медии. А очевидно с толкова мощно и(хипотетично) запалимо оръжие не е трудно да се отнеме човешки живот, ако целта на стрелбата е такава. Явно не е. И макар да има много кадри как хеликоптри от ИАФ създават завеса от БФ, няма никакви признаци, че е БФ е използвано като оръжие. Използвано е като бойно средство, бойно вещество е естествено, но не е използвано като химическо оръжие в този случай или иначе казано с нападателна цел. Ролята му е била пасивна – да прикрива израелските войски, каквато е и функцията на всяка димна завеса. Подобна практика е възприета от всички големи армии в света – Русия, Китай, САЩ, Франция, Англия, Турция и т.н., като използването й не е спряло до ден днешен.
Показателно от тези факти е че ИДФ не са използвали умишлено БФ като оръжие срещу цивилното население на Газа. Поради високата си температура и фактът, че Газа е изключително гъсто населено място, димната завеса създадена от БФ е причинила изгаряния на много хора. За щастие няма загинали.Но трябва да се отбележи, че съществуват други химически вещества, използвани за димни завеси, чиито температура и период на горене са значително по-високи, също използвани в цял свят. Добре е за населението на Газа, че ИДФ не са използвали такива амуниции. Тогава пострадалите щяха да са пъти повече и щеше да има и умрели. Следователно – вземайки предвид наличния си арсенал ИДФ очевидно са избрали по-подходящия за конкретните условия елемент.
По никакъв начин не искам обаче да кажа, че страданието на жителите на Газа е нещо нормално и че трябва да го приемем. Човешкото страдание е едно и също, без значение дали става дума за арабин, евреин, българин, американец, руснак или китаец.

Докладът също критикува ИДФ за умишленото поразяване на полицейски цели в Газа. Това е абсолютно вярно, но ситуацията на Газа не е стандартна – след кървавите сблъсъци между Хамас и Фатах, Газа остава под тоталния контрол на Исмаил Хания след 2007 година, а всички силови структури са слети в една. Палестински полицаи от Газа са използвани за извършването на военни операции от Хамас. В конкретната ситуация разликата между полицая и войника е незначителна – въоръжено крило на вражеска фракция, предвид, че Газа е под абсолятнтия и неуспорим контрол на Хамас.

В докрада интересна част се отделя на мерките, които ИДФ предприема за намаляване на жертвите сред цивилното население. Самата комисия в доклада си признава за съществените усилия на ИДФ – телефонни обаждания, радиопредавания, пуснати листовки и др..
Над 150,000 разговора са проведени от арабско-говорящи служители на ИДФ(или предварително записани съобщения), безброй листовки са пускани, а радиопредаванията не са спирали. Поради факта, че повечето пъти хората не успяват да евакуират сградите навреме(обикновенно се казва 5мин) повечето от тези 150,000 разговора са напразни и обстрел над неизпразнени цивилни сгради НЕ се осъществява. Но въпреки това се говореше за психологическа война и подобни абсурдни твърдения.
В доклада се споменават и „фалшивите ракети“, изстрелвани от ИАФ хеликоптри по покриви. Това са ракети с малък заряд, пускани от хеликоптри по специфична цел в Газа – покрив на многоетажна сграда, на който има преобладаващо цивилни, но и въоръжени(и стрелящи) кадри на Хамас, което не само, че комисията не отрича, ами всеки от нас може да види видео материалите. Такава сграда представлява легитимна цел по смисъла на международното право, но комисията явно не се съгласява с това. Въпреки, че с цел намаляване на жертвите ИАФ хеликоптри изпращат първо ракетата с ограничен заряд, която нанася телесни поражения на околните, но не води до фатални последствия. Това кара хората да изпаднат в шок и панически да избягат от покрива по най-бързия начин. Тогава вече по покрива(на който са останали вече само военни цели) се праща истинска високо-експлозивна ракета.

Давам тези неща, които в никакъв случай не коментират целия доклад, но илюстрират фундаменталните грешки на доклада и липсата му на каквато и да е стойност(освен медийна).