Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт


Израелско-арабският конфликт е феномен на 20-ти и 21-ви век – вниманието, което му бива отделяно надхвърля многократно реалната му стойност. Същата непропорционалност се забелязва и във въоръжеността на иначе малките държави, без особени петролни и други природни ресурси. Несъразмерно е и спрямо жертвите в кофликта – през 20-ти век едва около 1% от жертвите във всички войни в арабския свят са част от израелско-арабския конфликт. Причините за тази вековна борба са много. В настоящата статия читателят може да се запознае с териториалните й аспекти и спорове.

.
Първата Световна Война бележи края на Османската Империя. В Европа българите, гърците и сърбите отдавна са извоювали независимостта си, но голяма част от Близкия Изток все още е бил под властта на турския султан. През 1920 в част от остатъците ориенталската империя, европейската империя Великобритания създава Британския Мандат в Палестина (БМП). Същия обхваща земите на днешен Израел, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан и държавата Йордания с обща площ приблизително 120,000кв.км (за сравнение площта на България е 111,000кв.км). През 1922 Лигата на нациите (предшественика на ООН) подписва предложения от Великобритания Трансйордански меморандум, който създава автономната монархия Трансйордания с площ 92,000кв.км (~77% от територията на Палестина). Трансйордания получава независимост през 1946, а малко по-късно държавата започва да носи името Йордания (днес болшинството от жителите й са палестински араби). Остатъка продължава да бъде част от БМП.

През 1937 комисията Пийл предлага остатъкът от мандата да бъде разделен на три части (виж картата) – малка част около Йерусалим да остане под британска власт, 18% от територията да бъде част от бъдеща еврейска държава, а остатъкът (около 80%) да стане част от бъдещата палестинска държава. Едва 20% от естествено-плодородните земи се намират в предложените за еврейска държава територии. Това са и едни от причините, поради които ционистките лидери започват преговори с британските власти. Арабските лидери отхвърлят изцяло предложението за подялба и продължават въоръжената си кампания. Предложената от Пийл арабска територия и Йордания представляват 94% от географската и административна област Палестина.

.
На 29-ти Ноември, 1947, ООН приема резолюция за разделяне на остатъка от мандата на еврейска (56% от територията) и арабска държава (43%). Бъдещите израелски земи са предимно пустинни (дори днес пустинята Негев е около 2/3 от площта на Израел) и скалисти местности, с малко естествено плодородни почви. Арабските земи включват повечето естествено плодородни почви, 1/3 от морската ивица, но без излаз на Червено море. В територията на бъдещата палестинска държава са съсредоточени и почти всички планински райони и водоизточници. Еврейската държава е трябвало да се състои от три отделни парчета, а палестинската – три отделни парчета и един анклав (Яфо). Границата между четири съседни територии (две израелски и две арабски) се е осигурявала от екстратериториални пътища (виж картата). Останалия 1% от мандата е Йерусалим и прилежащите села, които по план е трябвало да бъдат администрирани от ООН.

Британския мандат приключва през 1948 с изтеглянето на британците, а еврейските лидери провъзгласяват началото на модерен Израел. Още в първите си часове Израел е нападнат не само от местните арабски милиции (с които еврейските групи водят партизанска война отдавна), а и от Египет, Йордания, Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен и Ливан. Макар Израел да започва войната без  нито един танк, боен самолет или артилерия, а арабските сили да притежават числено, техническо и стратегическо преимушество, войната завършва с успех за Тел Авив (за повече информация виж Израелско-арабската война 1948-1949). В хода й са завладени близо половината от териториите, определени за палестинската държава и по-късно анексирани от Израел. Другата половина са завладени и анексирани от съседна Йордания (Западния бряг на река Йордан) и Египет (ивицата Газа). Положение, което не се променя до 1967. Йерусалим е поделен между Израел и Йордания.

.

 Шестдневната война – през 1967 Израел отново отблъсква настъпващите арабски армии, завладявайки не само Западния бряг (и Източен Йерусалим) и ивицата Газа, но отнема и Голанските възвишения от Сирия и Синайския полуостров от Египет. Полуостровът има площ три пъти по-голяма от тази на Израел, разположен е до Суецкия канал и притежава петролни залежи.

Йом Кипур – след години на гранични сблъсъци между израелската и арабските армии през 1973 избухва изненадващата Октомврийска война, позната също като Войната на Йом Кипур (за начало на атаката Кайро и Дамаск избират еврейския празник на прошката). Макар египетската и сирийската армия да показват добра военна подготовка, да са модерно въоръжени и значително по-силни  в сравнение с 1967, те отново са отблъснати.

Мирния процес – военните загуби карат президентът Ануар Садат да направи исторически завой в египетската и изобщо арабска политика – през 1977 година той става първия арабски лидер, който посещава Израел и изнася реч пред парламента (Кнесет). Следващата година е подписано мирно споразумение, уважавано от всички следващи правителства и на двете страни – Кайро поддържа мирна политика спрямо Тел Авив, а Израел се изтегля от Синай, връщайки полуострова на Египет през 1982.

Ливанската гражданска война – започва през 1975 и продължава до 1990. Периодично конфликти между различните фракции и съседи на Ливан продължават и до ден днешен. За последната капка, от която чашата прелива се счита идването на ООП (Организация за Освобождение на Палестина). Създадената през 1964 година (когато Западния бряг и Газа са част от съответно Йордания и Египет) организация има за център на своите операции Йордания до 1970 година. Лидери на ООП и в частност на комунистическите й фракции (ООП е конфедерация от разнородни групировки) започват открито да заявяват намерението си да свалят правителството. Страхувайки се от смяна на режима крал Хюсеин започва кампания срещу ООП, останала в историята като „Черния Септември” (както е кръстена и едноименната терористична организация). След сирийска намеса и предупреждение от израелска такава (по йорданска молба към САЩ) в крайна сметка ООП са прогонени от Йордания и се установяват в Ливан. Ливан от своя страна е държава с дълбоки религиозни и етнически разделения и плацдарм за външната политика на други арабски държави. През 1975 (4 години след идването на ООП) в страната започва 25-годишна гражданска война. Година след началото й Сирия започва продължилата до 2005 година окупация на страната.

Освен срещу другите милиции в Ливан, организацията на Ясер Арафат започва нападения и срещу северните израелски градове с ракетен обстрел, а често изпраща и атентатори в сърцето на Израел (пример – Клането на крайбрежния път край Тел Авив през 1978). В отговор Израел започва операция срещу базите на ООП в южен Ливан, за кратко окупирайки част от страната и изтегляйки се след резолюция на ООН. През 1981 граничния конфликт се засилва, както и ударите срещу терористичните бази. През 1982 Израел окупира Южен Ливан, прогонвайки ООП от страната (същите се установяват в Тунис). Същата година се водят и последните големи конвенционални сражения в близкоизточния конфликт между Израел и Сирия.

.
Изтегляне от Ливан – през 1985 Израел се изтегля от по-голямата част от южен Ливан и създава зона за сигурност в първите километри от ливано-израелската граница. Сирийската окупация на страната продължава до 2005. През 2000 година Израел се изтегля и от зоната за сигурност, прекратявайки напълно окупацията. В публикация SC/6878 на Съвета за сигурност към ООН определя израелското изтегляне като пълно. Въпреки това някои фракции в Ливан изявяват претенции към фермите Шебаа (натисни за карта). Същите представляват почти ненаселена ивица с площ около 20 кв.км и са част от Голанските възвишения, които през 1967 Израел пленява от Сирия. Въпреки това организации като Хизбула използват фермите като предтекст за нападения над Израел, макар повечето исторически карти (включително и ливански) да изобразяват територията като част от Сирия. Няколко месеца след изтеглянето на израелските войски и последвалото удобрение от ООН, шиитската групировка Хизбула извършва нападение и убива трима израелски войници. Телата им са разменени 4 години по-късно срещу освобождаването на над 400 терористи.

Гхажар – през 2010 година израелското правителство нарежда изтегляне от село Гхажар и предоставянето му на властите на ООН, въпреки че същото е част от Голанските възвишения, не Ливан. Хизбула определя изтеглянето като медиен трик.

Хронология :

1917 – британците превземат османска Сирия и Палестина
1917-1948 – Палестина под британска власт
1920-1948 – Британския мандат в Палестина (БМП)
1921 (1922) – Трансйордания получава автономия
1937 – предложението на комисията Пийл
1946 – Йордания излиза от БМП и обявява независимост
1947 – план за разделяне на Палестина от ООН
1948 – край на БМП и основаване на Израел
1948-49 – война за независимостта на Израел
1948-1967 – египетска окупация на ивицата Газа
1948-1967 – йорданска окупация на Западния бряг
1956 – Синайската война
1956-57 – окупация на Синайския п-ов от Израел
1964-1967 – център на ООП е Западния бряг
1967 – Шестдневната война
1967-1982 – израелска окупация на Синай
1967 до днес – окупация на Голанските възвишения
1967-2005 – окупация на ивицата Газа
1967 до днес – окупация на Западния бряг; частично изтегляне след 1994
1967-2010 – окупация на село Гхажар, част от Голанските възвишения
1967-1970 – център на ООП е Йордания
1970-1971 – Черния Септември в Йордания
1971-1982 – център на ООП е Ливан
1973 – войната на Йом Кипур
1975-2005 – окупация на Ливан от Сирия
1978 – израелско-египетски мирен договор
1978 – окупация на южен Ливан от Израел и изтегляне същата година
1982 – изтегляне на израелски войски от Синай
1982-1985 – израелска окупация на южен Ливан
1985-2000 – зона за сигурност на израелско-ливанската граница
1994 – мирно споразумение между Израел и Йордания
1994 – частично изтегляне от Западния бряг, създаване на Палестинската Национална Власт
2000 – израелско изтегляне от буферната зона в Ливан
2005 – изтегляне от ивицата Газа
2005 – край на сирийската окупация в Ливан
2006-2007 – война и победа на Хамас над Фатах, от 2007 до днес Газа е под контрола на Хамас
2010 – изтегляне от село Гхажар

WikiLeaks – дипломатическата бомба в Близкия Изток


Преди няколко дена световноизвестният хакер Джулиан Асандж и неговага организация WikiLeaks публикуваха нова партида секретни документи – този път над четвърт милион дипломатически съобщения. Информацията, която излезе наяве взриви световното медийно пространство, създаде главоболия на десетки правителства по цял свят и промени представите на голяма част от обществеността за редица проблеми. Особен акцент в медиите се даде и на разкритията в близкоизточната политика. Ето и някои от тях.

ИРАН

Иранското правителство е използвало иранския Червен полумесец (еквивалент на Червения кръст) за да достави чрез свои агенти оръжия и амуниции на ислямистката групировка Хизбула по време на израелските военни действия срещу организацията в Ливан през 2006 година. Пратките са доставяни чрез линейки, под прикритието на хуманитарни помощи. В акциите са участвали основно агенти на Иранския Корпус на Революционната Гвардия (или Пазителите на Ислямската Революция), елтните войски на страната.

ЛИВАН

Чрез секретните дипломатически съобщение се установи, че през 2008 година тогавашният и сегашен министър на отбраната на Ливан – Елиас Мур, е предал на Израел, чрез американското посолство, „военни подсказки“. Според разсекретените документи Мур e казал, че ако Израел проведе акция срещу ислямистката групировка Хизбула той самият ще окаже „тиха подкрепа“. Министърът заявява, че ако акциите на израелската армия се ограничат до мюсюлманските села и не засегнат християнските части на страната, армията няма да се намеси и да попречи на израелските войници. Ливан е сред най-разнородните арабски и близкоизточни държави – 34% от населението са християни (22% маронити), а мюсюлманите шиити – 28%, а мюсюлманите сунити – също 28%. Висшите офицери в армията традиционно са маронити (християни), а цялата общност винаги е била по-скоро про-западно настроена. През гражданската война християнските милиции се борят заедно с израелските войски срещу про-иранските, про-сирийските и комунистическите фракции. Хизбула е считана от армията и изобщо правителството за национален проблем, с който обаче не могат да се справят. Именно затова министърът на отбраната Мур заявява, че ако Израел не удря цели в християнските райони на страната, ливанската армия ще стои настрана.

ПАЛЕСТИНА

В края на 2008 година Израел започва операция „Излято Олово“, чиято цел бе да свали Хамас от власт. През 2005 Израел едностранно и безусловно се изтегля от ивицата Газа, в която започва своебразна гражданска война между ислямистите от Хамас и светската групировка Фатах. В сблъсъка се включват също комунистически организации и Движението за Палестински Ислямски Джидхад. През 2007 след множество кървави сблъсъци Хамас успяват да прогонят всички представители на Фатах и налат религиозна власт. През 2008 година, малко преди операцията „Излято олово“, израелският министър на отбраната Ехуд Барак пита представители на Палестинската Автономия (де-факто Фатах) и египетското правителство дали биха заели административна роля в Газа ако опитът да се свали Хамас бъде успешен. Отговорът е отрицателен. Фатах успяват да извлекат огромни дивиденти от статуквото.

САУДИТСКА АРАБИЯ

Крал Абдула Азис многократно заявява пред американски дипломати, че САЩ трябва да „отреже главата на змията“ с военен удар по иранските ядрени центрове. Досега Саудитска Арабия, както и повечето арабски правителства, не са давали много официални изявления за иранската ядрена програма, но секретните документи разкриват също, че кралят на Бахрейн – Хамад ал-Халифа, е приканил САЩ да използват военна сила срещу Иран, потвърждавайки публикации от последните години. В края на Септември бе оповестено, че САЩ се готвят да сключат сделка със Саудитска Арабия за над 60 милиарда долара (най-голямата оръжейна сделка в историята на САЩ). За повече информация в блога виж Саудитска Арабия на пазар с 60 милиарда . Освен Бахрейн и Саудитска Арабия, Йордания също е изразила подкрепата си за бъдеща американска война срещу Иран.

ЕГИПЕТ

От секретните американски дипломатически съобщения става ясно, че ръководителят на египетското разузнаване – Омар Сюлейман, е изразил твърда позиция спрямо външната политика на Иран и ядрената програма. Сюлейман заявява на щатските пратеници, че щом Иран засилва влиянието си в Египет и Ливан, Египет трябва да направи същото. Според него не бива да се допуска Иран да се сдобие с ядрени оръжия и подкрепя американски удар по ядрените обекти. Заявено е също, че ако Техеран успее да развие собствена атомна програма, Кайро ще е принуден да направи същото. Нещо, за което според изтеклите документи са намекнали и високопоставени държавници от Саудитска Арабия.

СИРИЯ

На среща с американски сенатори президентът на Сирия – Башар ал-Асад, заявява че подкрепата на Дамаск за Хамас и Хизбула няма да спре. Той дава да се разбере, че между неговото правителство и партия (изповядваща светски арабски социализъм) и ислямистките групировки в Ливан и ивицата Газа съществуват идеологически разлики. Президентът посочва Мюсюлманското Братство като идеен корен на Хамас (правителството на Сирия води дългогодишна война срещу собствените си радикални движения).  Но за да запази влиянието си, казва Асад, той трябва да работи с всички страни. „Това е реалността“.
Също така президентът на Сирия, която има много близки отношения с Иран, заявява че ядрената програма на Техеран е за мирни цели. Въпреки това лаконично добавя, че персийската държава не би нанесла ядрен удар над Израел, тъй като в резултат биха загинали и много араби.
В друга среща на 30-ти Декември, 2009, сирийският държавен глава предупреждава американски сенатори, че технологичното превъзходство на израелската армия не може да осигури ефикасна защита срещу ракетни атаки, намеквайки за собствения си балистичен арсенал и химически оръжия, както и за ракетния арсенал на Хизбула (доставен от Сирия и Иран). За повече информация в блога виж Израелския противоракетен щит.

ХАМАС и израелско-палестинските преговори


Наскоро бяха възобновени преговорите между Палестина и Израел. Или по-точно между Фатах и Израел. Ислямистката групировка ХАМАС не участва в преговорите, тъй като не признава правото на Израел да съществува и по свои думи се бори за „Палестина от морето до Йордан” (което включва и територията на Израел). Не трябва да се забравя и че ХАМАС не е самостоятелна организация – тя е естественото продължение на политиката на Иран. Заедно и с ливанската Хизбула трите лица на една и съща монета се опитаха всячески да провалят преговорите (за повече информация в блога виж Кой не иска израелско-палестински преговори?) :

На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн. Движението за Ислямски Джихад в Палестина и движението Хамас дават благословията си за тази атака, още един пример за „героичната съпротива на борците за свобода“.

На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по израелския град Ейлат, на километри от Йордания (виж Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел). Жертвата е един йордански таксиджия от отклонила се ракета.

На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел, а ливанските военни признават, че става дума за предварително планирана провокация.

На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил.

На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението.

От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

След началото на преговорите Бригадите на Касам, военното крило на ХАМАС, директно подчинено на пребиваващия в Сирия Халед Машал, обяви нова вълна от насилие срещу „врага“.  Ракетния обстрел днес не може да се мери с хилядите изстреляни преди години, но количеството е заменено с качество. Отдавна няма следа от грубите и малки самоделки Касам-1 – вече 100кг и двеметрови ракети излизат от местните работилници. Използват се и нови руски, ирански и китайски ракети, някои от които тежак близо тон, дълги са над 5м и имат обсег 75км. От тази години в ракетите се слага и бял фосфор, чието използване отстрана на Израел беше оспорвано по време на войната в Газа 2008-2009. Но нито веднъж амуниции с бял фосфор не са били насочвани срещу цивилни от израелските военни, за което говори и факта, че няма нито един умрял от тях. Израел ги използва за димни завеси и няма нито един доказан случай на използване срещу цивилна цел. Докато от ХАМАС нямат нужда да правят димни завеси в градове, в които не могат и да стъпят. За сметка на това изстрелват ракети с бял фосфор по израелските градове, което само по себе си е военно престъпление. Естествено мнозинството от арабски, мюсюлмански и комунистически държави в ООН не би тръгнало да се меси в делата на ХАМАС по начина, по който се меси в делата на единствената демокрация в Близкия Изток.

Откакто Израел отпусна икономическата блокада над Газа, в малката ивица бяха инжектирани разнообразни суровини, коли и помощи от Запада. Според Международния Валутен Фонд икономическия ръст е стигнал 16%, двойно повече от Западния Бряг.
Египет също олекоти режима на Рафа – границата с Газа. На палестинците беше разрешено от Кайро да пътуват свободно. На плажовете на Газа пък се появиха хора от палестински произход, живеещи в арабския свят и Западна Европа, които нялаха допълнително пари в местните хотели. За тяхно учудване не видяха никаква „хуманитарна катастрофа“ или „хуманитарна криза“, за каквато всички НПО говорят. Разбираемо – за всеки 10 долара, които се наливат в Палестина 5 отиват за корумпирани политици. 4,50$ отиват за западните консултанти и експерти, чиято работа е да измислят оптималния начин за харчене на останалите 0.50$. И нищо чудно, че плашат с кризи, катастрофи, глад и болести – ако са честни биха останали без работа. Да, в Газа има болни, гладни, жадни и сакати. Има хора, които не могад да си позволят лечение, има и наркомани, има и крадци. Но къде няма?
ХАМАС не са готови обаче да се простят с идеите си. Светът беше шокиран когато те приеха средновековното си законодателство – рязане на ръце за кражба, бой с пръчка на площада за разврат (извънбрачен секс между пълнолетни мъже и жени) и пиене на алкохол. Отряд от главорези нахълта в новия туристически комплекс Crazy Water, тъй като лидерът на ХАМАС в изгнание Халед Машал видял видеоклип в youtube, показващ момичета и момчета (по бански, не голи) да плуват заедно, в един басейн. Невинното забавление обаче е далеч от идеологията на движението и мястото бе затворено.
Лидер на Бригадите на Касам е и новият своеобразен министър на МВР. Под негова препоръка хотелиерите и ресторантьорите са инструктирани да не допускат мъже и жени, които не сключили брак да седят на една и съща маса. Забранява се и слушането на „вредна“ музика, което ще рече израелски, американски, европейски поп, рок, денс, техно, метъл, диско, рап и джаз. Ръководството на групировката иска младежта да слуша единствено революционна музика, която ще ги убеди да отдадат живота си на Аалах.
Ресторант край морето е бил затворен за няколко дена, а собственика му глобен, тъй като  полицията на морала е заловила жена да седи на маса и да пуши наргиле (с най-обикновен тютюн, без марихуана или други наркотици). Явно е неприемливо една жена да се отпуска с това така или иначе безвредно занимание.
Групировката намери и за недопустимо магазинерите да излагат опаковани в картонени кутии сутиени, тъй като на тях имало снимки на жени по….сутиен. Продавачите вече са задължени да крият тази стока, а жените купувачи – предварително да знаят къде и какво се предлага.

.

Добър знак е, че отпускането на икономическата блокада е удар по ХАМАС. Макар идеята да беше да се задуши ислямисткото движение, блокадата имаше точно обратния ефект – даде на Исмаисл Хания и компания монопол над вноса и износа, като освен терористична организация движението се превърна и в мафиотска структура. Всеки магазинер по един или друг начин плащаше на ХАМАС, които държат повечето тунели. „Частните“ тунели плащаха данък на групировката (или така известните „protection money“ от гангстерските филми). Но стоките минаващи през тунелите са 90% египетски. Откакто границите са отворени за далеч по-качествените и евтини израелски стоки хората нямат нужда от тунелните контрабандисти, което бърка в джоба на ислямистите. Макар за повечето хора парите да са време, за ХАМАС парите означават оръжие и средство за печелене на време. Докато за светските терористи, подчинени на Фатах насилието е начин за постигане на целта, за ХАМАС насилието Е целта.

Европа и турските ислямисти от ИХХ


ИХХ е турска, ислямистка организация, датираща от началото на 90-те години. Тя добива световна известност когато на 31-ви Март, 2010 година нейни активисти нападнаха израелски командоси, качващи се на борда на кораба Мави Мармара – част от т.нар. свободна флотилия. За повече информация в блога :

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа

Организацията е създадена в началото на 90-те години, но много преди това става известна, макар и за ограничена публика. Добива популярност по време на конфликтите в Босна и Херцеговина, Чечня, Азербайджан, Косово, Афганистан и др. Под прикритието на хуманитарна мисия, доставят оръжия, амуниции, а в определени случаи доброволци (муджахидини) на местните движения. Членовете на организацията са арестувани неведнъж в самата Турция поради връзки с терористични организации и терористична дейност преди сегашната ислямистка партия да се качи на власт. Датски експерти по ислямизма и тероризма предупреждават света за тази организация още през 2006 година, позовавайки се на връзките им с ислямистки групировки в Судан, Алжир, Чечня, Косово, Босна, както и западноевропейски „проекти“ на Саудитска Арабия.

През 2010 година активисти на организацията поемат път по море към Израел, крещеейки Евреи, помнете Хайбар, о, евреи! Армията на Мохамед ще се завърне!” (препратка към част от Корана, в която се описва клане на мюсюламнските армии над еврейско градче).
На развален ангийлски един от участнцити във флотилията заяви „Когато отидох на първия кораб исках да бъда шахид (мъченик), нямах този късмет. Втори път исках да съм мъченик, не проработи. Третия път, иншаала (ако Аалах повели) – ще стане шахид (мъченик)!“ – изявлението е на турски активист, излъчено по иранската ПресТВ.

Бюлент Йълдъръм, лидер на ИХХ, заявява предишната вечер по турската телевизия НТВ, че активистите „със сигурност ще окажат съпротива и няма да позволят на израелците да се качат на корабите”. Интервюто може да бъде видяно също и в сайта на ИХХ. „Ще им покажем какво означава да се качиш на кораб – ако Израел иска да се качи на кораба ще бъде посрещнат със силна съпротива”.

С оглед на тези събития Германското правителство забрани турската ИХХ, позовавайки се на връзките й с терористични организации. Съпартийци на италианския президент Силвио Берлускони предложиха ИХХ да влезе в списъка на Европейския съюз с терористични организации. Организацията също така получава и подкрепа от турското правителство начело с Ердоган, след идването на власт на ислямистката партия преди няколко години.

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис


ПРЕДИСТОРИЯ

През 1958 Ясер Арафат и негови съмишленици, с благословията на Египет и други араби страни основават организацията Фатах, една от водещите групи в израелско-палестинския конфликт. Самото име Фатах е акроним за палестинско национално-освободително движение и често лидерите му го определят като светско, националистическо движение. Самата дума обаче има и религиозен смисъл – препратка към първите години на Ислямските (арабските) завоевания. Силните на деня в 50-те години на 20-ти век са били СССР, поради което и на пръв поглед левите и комунистическите фракции обикновено са получавали хубави субсидии. На власт в много арабски държави по онова време са били току-що издигнали се (чрез преврат) социалистически диктатури.
През 1964 година се основа ООП – организацията за освобождение на Палестина, която служи за чадър или шапка, под която спадат множество палестински фракции. Основната е Фатах, но през годините НФОП – народния фронт за освобождение на Палестина, взема изключително важна роля. Днес НФОП отдавна не е сред „големите” играчи.

През 1964 ООП и арабската лига си поставят официална цел – „освобождението на Палестина чрез въоръжена съпротива”. По това време Западния Бряг и Газа са били окупирани и анексирани съответно от Йордания и Египет. Днес ООП твърди, че иска единствено тях, макар никакви усилия да не са положени за да сложат палестинска власт в тях преди 1967 година. В онези години една от най-широко приеманите идеологии в арабския свят е била пан-арабизма – идеята, че всички араби са един народ и трябва да живеят в една държава.

АБУ ДЖИХАД

Халил Ибрахим Махмуд ал-Вазир е роден на 10 Октомври, 1935г в Рамала. Още като тийнейджър и преди формирането на Фатах той се среща с бъдещия палестински лидер Ясер Арафат. В онези среди получава прякора Абу Джихад (бащата на джихада, ислямския дълг за борба според Корана), с който и става известен по цял свят.
Започва образованието си в престижния Александрийски Университет в Египет, но така и не завършва. Въпреки това е смятан и описван от редица анализатори, историци и близки като човек с изключителен ум, прецизен перфекционист, с хладнокръвна и аналитична интелигентност. Тези му качества вероятно са причината да са издигне в редиците на Фатах и да стане дясната ръка на Арафат или втория най-важен човек изобщо в редиците на палестинските групировки. Смятан е за персонално отговорен за редица нападения над израелски цели :
1974 – 4 убити и 2 ранени при нападение над селцето Нахария, Израел.

1975 – атаката над хотел Савой в Тел Авив, в която умират 10 израелци.

1978 – палестински терористи слизат на брега близо до Тел Авив и започват безразборна стрелба, пленяват автобус със заложиници, стрелят и хвърлят гранати по колите на пътия. В крайна сметка умират 38 души, 13 от които деца и още 71 души са ранени. В отговор Израел провежда операция и убива голяма част от терористите на ООП в южен Ливан, карайки ги да се оттеглят към северната част на страната. ООП са изгонени от Йордания след кървави сблъсъци известни като Черния Септември. Тогава, през 1970 година, по-крайните елементи в ООП се опитват да наложат палестинска власт в Хашемитска Йордания (която е част от областта Палестина и 2/3 от чието население са палестински араби), но държавата реагира сурово и прогонва ООП в Ливан. За няколко месеца умират повече хора, от колкото са умирали в целия палестинско-израелски конфликт.
Абу Джихад е персонално отговорен и за нападението над автобус през 1988, в което умират десетки цивилни и други терористични действия. Интересно е също и нападението през 1988 година, когато членове на Фатах вземат автобус със заложници и убиват две жени и шофьора на автобуса. Твърди се, че Абу Джихад лично е участвал в нападението, но е избягал преди идването на спец.частите и полицията.

ДЖИХАД В ТУНИС

ООП бива отблъснато от северен Ливан през 1982 година след израелското нападение и организация бяга в Тунис. Там става новата щаб-квартира на групата, организацията се ползва с държавни привилегии и охрана от държавните сили, включително и елитните части. Най-късото разстояние между Израел и Тунис е почти 2500км, което е вдъхвало сигурност у Абу Джихад и компания. Но Израелските Отбранителни Сили неведнъж доказват, че понякога невъзможните неща са просто трудни. Правителството решава да нанесе удар на щабквартирата на ООП в Тунис и да убие Абу Джихад. Започва масова подготовка за операцията, смятана от някои за невъзможна. Отиването и връщането от Израел до Тунис е почти 5000км, една от най-сериозните пречки.

РАЗУЗНАВАНЕ

Операцията отнема много ресурси и време – създадени са фирми-фантоми, издадени са редица фалшиви паспорти на несъществуващи хора, търсени са квартири и информатори в Тунис. Вербовките на израелското разузнаване са се „осъществявали от името на европейски или американски разузнавателни служби, тъй като не може да се очаква, че араби ще работят лоялно за Израел”. Военното разузнаване събира всякаква информация – снимки на местността, показания от вербовчици, информация за методите и разположението на полицията в Тунис. Генералния Щаб на Израел прави искане и получава сателитни снимки на местността от ЦРУ, като така успяват да направят детайлни образци на къщата, двора и околността. Вземат се предвид даже и как пада светлината от Луната в различните и фази според датата. Денонощно се подслушват радио и телефонния обмен на информация. Изследва се бреговата ивица и се търсят най-удобните места за десант. За да се предотврати случайно изтичане на инфромация за предстоящата операция, работата с агентурата в Тунис е прекратена неподсредтвено преди началото на активната й фаза.

ПОДГОТОВКА
Тъй като операцията не е била притисната от времето (каквато е Операция Ентебе да речем) е било възможно да се проведат множество учения за подготовката, а именно край средиземноморския израелски град Хайфа. Там е построено точно копие на вилата и квартала, в който се укрива Абу Джихад. За точното изграждане на моделите са използвани всички налични разузнавателни фотографии, включително и вътрешни снимки на постройката, дадени от МОСАД. Ученията се извършват когато няма поглед на американските и съветските сателити над страната. В тях участват части от Сайерет Маткал, както и вероятно и от ВМС и ВВС. В ученията на групите са били нужни 22 секунди са установяване на пълен контрол на вилата.

УЧАСТНИЦИ
Формира се организационна структура – в операцията са включени елементи от наземен, морски и въздушен компонент.
Сухопътни войски

Главната цел (ликвидацията на Абу Джихад) се поставя на наземната част, съставена от щурмова и осигурителна групи. Щурмовата група наброява 20 души разделени в четири петчленни екипа, обозначени като Алеф, Бет, Гимел и Далет (първите 4 букви от азбуката на иврит). Четирите щурмови екипа са нарамени със задачата да ликвидират Абу Джихад, да неутрализират охраната и да подсигурят района.

.

Военноморска част

Морският компонент включва група от спец-частите Командо-Ями, четири корвети, една подводница, две бързоходни лодки Кобра, пет гумени лодки Зодиак, хеликоптери Бел 206 и съответнити им екипажи. Катерите и хеликоптерът са натоварени на корветите и служат за огнева поддръжка, основна роля изобщо на морския компонент е транспорт на щурмовата група, огнева поддръжка и поддръжка при оттеглянето. На един от крабите е разположен командият пункт на силите, там се намира и командира на операцията, също и оперативния щаб. Подводницата има ролята да се доближи до брега преди идването на останалите и от подводно положение да води наблюдение.

Военновъздушна част

Включва два Боинг 707, единия оборудван като въздушен команден пункт, а другия за радиоелектронно разузнаване и борба (РЕРБ). Първият има за цел да координира всички действия на осигуряващите елементи от рейда, а втория осигурява връзката и координатите при десанта на бреговата ивица след навлизане в териториалните води. Командния пункт организира и данните от електронните датчици за местоположение, с каквито са снабдени всичките командоси, прехвърлянето им на дигитална карта, както и подслушването на разговорите в реално време.
Охраната на двата Боинга се осъществява от 4 изтребителя Ф-15. Разстоянието в едната посока до Тунис от Израел е близо 2500км, поради което за осигуряване на изтребителите в операцията са включени и две летящи цистерни.

ОПЕРАЦИЯТА

Началото на активната част на операцията започва когато екип от 7 души, маскирани като ливански туристи пристига в столицата с различни полети. На следващия ден идва командира на Сайерет Маткал. За заблуда на врага транспортирането на основните сили по вода е маскирано като военноморско учение, което е обявено в официалната преса. Щурмовата група е натоварена на две корвети, които се срещат с други две корвети край Кипър два дена след отплаване. Групата кораби се отправя към централната част на Средиземно Море като на 16 Април достига териториалните води на Тунис. Две корвети продължават да се движат успоредно на морската граница, а другите две с щурмовата група на борда се отправят към брега. Кооридинацията е осигурена от самолета за РЕРБ, летящ на 30км от брега.
Щурмовата група десантира на пустия плаж Рауд, близо до Картаген и на 20км от обекта. В близост до него се разполага част от предната разузнавателна група от МОСАД и командира на Сайерет Маткал, които са взели под наем 3 автомобила и чакат колегите си.
На около 2км от брега корветите спират и спускат във водата четирима водолази с елестрически мини-подводници („подводен джет”). Четворката се насочва към мястото на десанта и установява контакт с предната разузнавателна група. Когато се уверяват, че всичко е наред подават сигнал и щурмовата група тръгва с гумени лодки към брега. Корветите се оттеглят в международни води. Щурмовата група и разузнавачите са качват на наетите автомобили и се отправят към Сиди Бусейд, където е вилата на обекта.
През цялото време от МОСАД извършват пряко наблюдение, като в 1ч през нощта съобщават, че Абу Джихад още не се прибрал. След половин част забелязват как се връща вкъщи с охраната си, а около 2 и 30 през нощта лампите в къщата се изгасват.
Екип Далет изолира района и прекъсва телефонните линии. Екип Гимел блокира вилата и неутрализира охраната. Екипите Алеф и Бет влизат през задния и предния вход, като Бет неутрализират охраната на първия етаж и установяват контрол. Екип Алеф отиват към втория етаж, където е спалнята на Абу Джихад. Влизат в спалнята му където е с жена си и изстрелват 70 куршума по него. Жена му остава невредима, както и петте му деца. Цялата операция отнема 13 секунди! Иззети са списъци с войнствени лидери, снимки и техни координати. Командосите се оттеглят и прибират в Израел благополучно. САЩ и ООН се обявяват против операцията, наричайки я политическо убийство. Без значение, че „политическата” жертва е персонално отговорен за десетки терористични актове и смъртта на стотици невинни граждани.

За съжаление на мястото на всеки един убит Абу Джихад се появяват двама по-лоши. Но тревата винаги трябва да се коси, независимо че расте все по-бързо.

Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел


Когато човек чуе за ракетен обстрел по Израел се сеща за управляващите ивицата Газа Хамас или управляващите половин Ливан Хизбула. На 2-ри Август, 2010 година, няколко ракети биват изстреляни по Израел. Дотук нищо странно. Загадката започва обаче именно тук – ракетите са изстреляни по израелския пристанищен град Ейлат, в най-южната точка на страната. Града се намира на 200км от ивицата Газа, което го прави „имунизиран“ срещу сегашния им арсенал. Изстреляните ракети са БМ-21 – единични варианти на руските/съветските РСЗО от 60-те години (повече информация за използвания от Хамас арсенал Ракети над Палестина и Юдея и Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?).

АТАКАТА

Заразлика от другите 10,000 ракети, изстреляни от Газа, тези безспорно идват от Синайския п-ов, Египет. Първият и допреди седмица единствен случай на подобна атака над Ейлат беше преди няколко месеца.

Поради слабата си точност подобни ракети не могат да се насочат срещу единична мишена, а обикновено се изстрелват по големи цивилни обекти (градове, села, пътища) с надеждата да улучат неща. Именно заради това някои от ракетите, изстреляни от Египет прелитат над Израел, но падат в йорданския град Акаба, разположен непосредствено до израелския Ейлат. Именно в Акаба е и единствената жертва на това конкретно нападение – йордански таксиджия. Има и ранени и 4 ранени йорданци, 2 унищожени коли и други поражения. Една ракета пада в Ейлат, 1 в Акаба и 3 в Червено море (2 в йордатската му част и 1 в израелската).

Илюстрация на възможния периметър, от който е технически възможно да бъдат изстреляни тези ракети. Става дума за около 1,600 кв.км.

РЕАКЦИИТЕ

Реакциите към атаката също са интересни. Първоначалната реакция беше да се обвинят Хамас (и/или Движението за Ислямски Джихад в Палестина, ДИДП, също действащи от Газа). Това направиха Израел, Палестинската Автономия/Национална Власт (иначе казано Фатах на Махмуд „Абу Мазен“ Аббас), направи го също и Йордания (която нарече това неприемлив терористичен акт) и Египет. Хамас и  ДИДП обаче отричат да имат общо с атаката. Обикновено те поемат отговорност за терористичните си атаки. Впоследствие разузнавателните служби на Тел Авив, Кайро и Аман започнаха да дават други обяснения. Йордания официално заяви, че смята атаката за дело на ислямистки групировки, близки до ал-Кайда и йеменски ислямистки групировки. Израел поддържа сходна теза, твърдеейки че в Синайския п-ов има поне една база на ал-Кайда, поддържана вероятно от елементи сред бедуинското население. За сведение площта на Израел е малко над 20,000 кв.км, на Газа – 360 кв.км, Синайския п-ов – 60,000 кв.км.
Египет, верни на принципа си да отричат всякакви проблеми до последно, заявяват че не съществуват поводи за притеснение в района. Според египетските власти вероятността това да е извършено от Хамас, ДИДП или групи близки до ал-Кайда е ниска (макар да не изключват възможността). За египетското правителство би било удобно виновниците да се окажат и без това често създаващите проблеми и бунтуващи се бедуини в Синай, които преди няколко месеца отвлякоха египетски автобус, вземайки 30 души заложници.

ОПАСНОСТ

Една птичка пролет не прави, но идеята, че това може да се превърне в тенденция се прокрадва тихо. Израел граничи с Ливан на север, със Сирия на северо-изток, със Западния Бряг и Йордания на изток, с Газа в най-западната си точка и с Египет на юго-запад. Израел е в процес на въвеждане на нови системи за ПРО (противоракетна отбрана, за повече информация виж Израелския противоракетен щит). Размирните граници днес са тези с Газа (51км) и Ливан (79км), общо 130км. Границата на Израел със Синай (Египет) е 266км, а според мирните споразумения между Израел и Египет от край на 70-те години Кайро няма възможността да разполага големи количества войски (над 1000 души) в тази иначе огромна територия.

ЙОРДАНСКАТА РЕАКЦИЯ

Тероризмът и ракетите не са чужди за Йордания. В миналото Хашемитската власт  води война срещу Организацията за Освобождение на Палестина, водена от Ясер Арафат. По-крайните комунистически елементи дълго време са чакали възможността да свалят хашемитите от власт в тази страна, която е и част от историческата област Палестина, и има 2/3 палестинско арабско население.
През 2005 година терористи от ал-Кайда изстрелват ракети по акостирал щатски кораб в Акаба, но улучват йорданска военна сграда, убивайки един йордански войник.

През месец Април, 2010 също са изстреляни ракети от Синай по Акаба, по случайност без жертви. Йордания няма чак такъв проблем с ракетите, какъвто има Израел, поради което в страната няма развити граждански и военни мерки за сигурност (като бетонни стаи във всеки апартамент във всички нови сгради). Но йорданското правителство от години насам се опитва да се бори с радикалния ислямизъм. Един от най-търсените терористи в Ирак беше Абу Мусаб ал-Заркауи, роден в Аман, Йордания (кадри от въздушния удар по дома му Ирак и Афганистан – удари на американските ВВС).

По думи на чуждестранни дипломати, а и съдейки по йорданската преса и държавни изказвания, анти-иранските настроения в страната никога не са били толкова силни. Хамас е инструмент на Техеран, публична тайна в Близкия Изток.  Това идва в момент когато и други арабски държава вземат все по-силни анти-ирански позиции. Властта на Обединените Арабски Емирства призова открито военните на САЩ да нападнат Иран, опасявайки се от евентуалните им ядрени оръжия.

МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ

Малко преди атаката Махмуд Аббас получи „благословията“ на Арабската Лига да продължи преговорите си с Израел. Хамас не се забавиха да изстрелят ракети по Шдерот и Ашкелон, в една от атаките е уцелен детски център. Хамас налагат тоталната си власт над Газа след изтеглрянето на Израел и гражданскана война (Хамас срещу Фатах). Този факт, както и неспиращите ракети като че ли задават един въпрос – има ли смисъл изобщо да се преговаря с ПА, след като от нея нищо не зависи, а и самата тя не показва особена инициатива? Но пък, с известна доза хумор, Хамас обвини Израел за ракетните атаки.

ТВ репортаж

Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?


За повече информация за типа и моделите използвани самоделни ракети Касам, и единични варианти на ракетни системи за залпов огън БМ21 Град и УейШи1, виж темата  “Ракети над Палестина и Юдея”

Ежеднвено от ивицата Газа се изстрелват ракети и мини по израелска територия от организациите Хамас, Фатах и Движeнието за Ислямски Джихад-Палестина и съответно въоръжените им крила – Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, Бригадите на Мъчениците от ал-Акса и Бригадите ал-Кудс, както и от организациите Комитети на Народната Съпротива(близки връзки с ливанската организация Хизбула), Демократичен Фронт за Освобождение на Палестина и Народен Фронт за Освобождение на Палестина.

Ето сумарно колко проектила(самоделни ракети, пускови ракети от РСЗО, минохвъргачен огън) са изстреляни по територията на Израел от Газа


2001: 249
2002: 292
2003: 420
2004: 1157
2005: 417
2006: 968
2007: 1645
2008: 3278
2009: 765

В темата “Ракети над Палестина и Юдея” http://bernardsidi.wordpress.com/2010/01/08/rockets-palestine-judea/ има данни за ракетите Касам, техните вариации и единичните варианти на ракетните системи за залпов огън(РСЗО) БМ-21 Град(произход – СССР) и УейШи-1(призход Китай, модернизиран вариант на БМ-21).

Минохвъргачките, които повечето организации споменати горе използват са най-вече иранските 120мм системи Хадид, тежащи около 138(250)кг и струващи(официална цена за износ) 18 хиляди долара. Минометът е копие на израелски модел, с който Тел Авив е зареждал Иран преди падането на шах Пахлави и Ислямската Революция от 1979 година. Минохвъргачката е разработена от израелската фирма СОЛТАМ СИСТЕМС, създадена в Хайфа през 1950 година. Въпросната минохвъргачка освен в ИДФ е и на служба в американската армия(механизирани и пехотни варианти) и е взела успешно участие в Войната в Ирак, 2003 година. Самата система е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет,  Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120.
Повече информация за системата на СОЛТАМ.
През 70-те години множество такива системи биват пратени от Израел в Иран(отношенията между двете страни са били добри, имали са и много съвместни оръжейни разработки), а по-късно (след 1979) новата ислямска република прави свое копие – Хадид. Иранската класификация на модела е Хадид 120мм ХМ16(Hadid 120mm HM16).
Характеристики

Ползват се различни видове амуниции – ВЕ, осколъчни и др. Освен ирански минохвъргачки, палестински ракети Касам(няколко модела), съветски БМ-21 Град и китайски Уей-Ши1, Хамас ползват и иранските ракети Фаджр(Фаджир).
.

Фаджр 3 Ра’ад (Fajr-3 / Ra’ad)

Иранска ракета е с дължина 5.2 метра, диаметър 240мм, ефективна далекобойност 45км, тегло 407кг. Може да носи до 90кг (45) бойна глава. Използва се от Иран, Хамас(Газа) и Хизбула(Ливан). Произвежда се в Иран от 1996 година, върху проекта Техеран получава и теническата помощ на Китай и Северна Корея(почти всички модели ирански ракети от всякакъв тип са силно повлияни от Северна Корея, Китай и Русия).

Фаджир 3 на служба при Хизбула, Ливан, 2006

Фаджр-3 на служба в иранската армия. Уточнение – те използват система за залпов огън, докато Хизбула и Хамас монтират единичния вариант върху джипове и камиони.

.

.

.

.

Фаджр 5

Това е също иранска ракета, естествено продължение на Фаджр 3, отново с помощ от Северна Корея и Китай. Фаджр 5 е силно повлияна от китайската серия УейШи(модел 1 от серията УейШи също се използва от Хамас). Ракетата е дълга 6.49 метра, тежи 915 килограма, може да носи бойна глава 175(90) килограма, калибър 333мм, максимална далекобойност – 70-75километра. Това е обсег, напълно достатъчен за поразяване дори на най-крайните квартали на Тел Авив. Израелското разузнаване е открило няколко опита за внасяне на ракети, не се знае общия брой, които вече са в ръцете на Хамас.

Фаджр5 на парад на иранските въоръжени сили, 12 установки върху влекач, РСЗО.  Уточнение – Хамас използва единичен вариант, не РЗСО

Наскоро се съобщи, че е проведен успешен тест на Израелската система Iron Dome. Това система за противоракетна отбрана(ПРО), която се разработва от години. Системата  e на Rafael Advanced Defense Systems, използва ракета на същата фирма – Тамир. Цената е сравнително скъпа, предположенията варират между 50 и 100 хиляди долара за една ракета Тамир. Системата е ефективна от 4 до 70км, което ще рече, че много от самоделните ракети Касам няма да бъдат възпрепиатсвани. 120мм минохвъргачки също няма да са постижима цел за Iron Dome. За 4км радиус около Газа отдавна са построени специални прегради и укрития, но въпреки това хората не са напълно защитени.
Новата система ичислява дали изтреляната от терористите ракета ще попадне в населено или съответно ненаселено място. След изчисление на траекторията преценява дали трябва да се изстреля Тамир.
Преди няколко дена(18 януари) беше съобщено, че до 2 години ще бъдат създадени 7 батареи на Iron Dome, като цената е 250 милиона долара. Освен Рафаел, над проекта работят и Israel Aerospace Industries Elta, които проектират и произвеждат радарната система. Първата батарея трябва да се появи около Газа през лятото на 2010, според офицалното изявление.

Теоретично конкернт ПРО системата Iron Dome е американо-израелския проект SkyGuard или Nautilus laser system. Системата използва лазер, който изгаря бойната глава на проектила в движение. На тестове са сваляни 5 артилерийски снаряда и 28 ракети от РСЗО. Постепенно израелската подкрепа за проекта намалява, макар след войната през 2006 много хора във военното командване на ИДФ да изразиха желание за по-интензивна работа. Системата би изисквала около 2000 долара на всеки проектил, докато Iron Dome изисква между 50 и 100 хиляди за всяка ракета Тамир. Критиците на SkyGuard обаче казват, че Iron Dome е в по-напреднала фаза, а пък срещу лазера могат да се въведат различни евтини мерки от страна на терористите, като отразителни или термоустойчиви кожуси на ракетите.