Кой не иска израелско-палестински преговори?


Преговорите между Израел и Палестинската Власт са една от горещите теми на месеца. С покровителството на САЩ и участието на Египет и Йордания много хора се надяват за бързо решение на проблема. Такова обаче е малко вероятно. И двете страни нямат особено доверие една в друга. Но по-същественото е, че Палестинската Национална Власт (ПНВ) не е институцията, която може да преговаря – тя не може да предложи нищо. ПНВ е уникална с това, че президентския пост е зает от двама души – Махмуд Аббас (Фатах) и Азиз Дуейк (~Хамас), премиерския пост – от Салям Фаяд (назначен от Фатах/Аббас) и Исмаил Хания (Хамас). Хамас имат мнозинство в палестинския законодателен съвет, поради което президентството на Аббас и министър-председателството на Фаяд остават непризнати и незаконни. Но именно Фатах\Аббас са приети от външния свят като законното представителство на ПНВ и съответно партньори в мирните преговори.
След безусловното и едностранно предприето изтегляне на Израел от ивицата Газа възниква своеобразна гражданска война в малката територия между двете най-силни групировки – Хамас и Фатах. Завършва с победа на Хамас, които изгонват Фатах от ивицата и установяват пълен контрол над Газа. Един от основните проблеми на Израел са ракетите идващи именно оттам, поради което и Фатах\Аббас се оказват формален партьор в преговорите – не могат по никакъв начин да спрат тези ракети. Но дори опитите за преговори са посрещанати от серия атаки по Израел. Макар атаките да идват от Ливан, Западния Бряг, Газа и Синай (Египет), всичките заповеди идват от Техеран, който от своя страна търпеливо печели време.

На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн. Движението за Ислямски Джихад в Палестина и движението Хамас дават благословията си за тази атака, още един пример за „героичната съпротива на борците за свобода“.

На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по Израел, като някои от тях падат в Йордания (виж Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел). Поради слабата си точност ракети падат не само в пристанищния израелски град Ейлат, но също и в съседния йордански град Акаба. Единствения смъртен случай на атаката е един йордански таксиджия. Извършителя на атаката не е ясен, но освен голямата групировка Хамас са заподозрени и други по-малки организации – бригадите на Абдулла Аззам, Джаиш Умма, Джун Ансар Алла.

На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел. Изкоренявали са дръвче в израелска територия (твърдение, което дори ливанската армия не отрича) и са нападнати от ливански снайперисти (действие, което според ливанските военни е предварително планирано). Това естествено довежда до израелски ответен удар. Допълнителна ескалация на напрежението в региона, поръчана от Техеран. За жалост про-сирийски, про-ирански елементи прокарват път от години в ливанската армия (интересното в случая е, че именно армейци са нападателите, а не членове на Хизбула).

На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил. Всички пътници загиват. Новината е приета с радост в ивицата Газа, където Хамас празнуват своя „успех“ (виж снимките долу).

На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението. В отговор на тази и другите атаки хората на Махмуд Аббас арестуват 200-250 члена на Хамас в Западния Бряг, макар в подобни случаи това да е просто дипломатически ход (задържаните биват пуснати след няколко дена). Хамас, които имат парламентарно мнозинство наричат това предателство в официално обръщение. Същата организация се обявява твърдо против преговорите и съответно участието на Фатах\Аббас в тях. Махмуд ал-Захар, външен министър в едно от двете правителсва (в случая това на Хамас) съобщи позицията на ислямистката групировка пред медиите.

От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

.
Докато не се намери партньор в преговорите, който иска да говори с Израел и който може да гарантира спирането на атаките решението на конфликта ще е мираж.

Убийствата на невъоръжени евреи са блага вест за „борците за свобода“. Не липсваше подобаващо черпене и празнуване в ивицата Газа :