„За“ и „против“ иранската ядрена програма


    Който забравя историята, е обречен да я повтаря…

Иранската ядрена програма, нейните цели и развитие, са сред най-обсъжданите в масовите медии теми, взимат челно място във външнополитическите приоритети на редица големи държави и са сред  основните фактори, които оформят настоящето и бъдещето на Близкия Изток. Предвид очевидния интерес към темата, не е учудващо, че често се изпада в крайности при оценяването на рисковете и последствията, било то преувеличение или омаловажаване. Точно предвиждане на алтернативните сценарии на развитие е невъзможно, но историята може да ни насочи в правилната посока.

Аятолах Али Хаменей, върховен лидер на Ислямска република Иран

Режимът

За да съдим за иранската ядрена програма е редно първо да погледнем самия режим. В основата си режимът в Техеран, както и повечето диктаторски режими в света, е рационален и цели да просъществува, въпреки фанатичната си реторика и революционен плам. Пределно ясно е, че ако иранската ядрена програма, теоретично, осъществи първия си ядрен взрив с успех, то вторият няма да бъде насочен срещу някои от враговете на режима. Твърдения за противното са нелогични, нереалистични и несериозни. Но някои политически и академични среди, които в никакъв случай не можем да наречем про-ирански, защитават идеята, че ядрен Иран всъщност би спомогнал за мира в Близкия Изток. Тезата се гради върху сегашното участие на Техеран на близкоизточната карта – режимът на аятоласите подкрепя редица революционни, сепаратистки и ислямистки движения в региона. Сред тях са Хамас и Движението за Ислямски Джихад в Палестина, шиитската групировка Хизбула в Ливан, различни шиитски организации в Ирак и др. Също така спецподразделението „Кудс” (бел. – от арабски, Йерусалим), част от елитната Революционна Гвардия, осъществява редица нападения над американски, израелски и еврейски цели, самостоятелно или със съдействите на Хизбула. Примери за това са нападението над еврейски културен център в Аржентина през 1994 г., множество взривове в Ирак, най-вероятно и атентата на летище Сарафово в Бургас през 2012 г. и други. Тези действия на Техеран донякъде се обясняват с нуждата на режима да покаже, че е способен да се противопостави на „злите сили”, както и да създаде допълнителни пречки за враговете си, измествайки по този начин фокуса от самия Иран.

Парад на шиитската групировка Хизбула, подкрепяна от Иран

Ролята на Иран в региона

Според защитниците на тезата, че ядрен Иран би имал положителен ефект върху Близкия Изток, тези действия са по-скоро защитни, създавайки буфурен обръч около Иран. Притежанието на атомен арсенал би променило представите на Техеран за собствената му стабилност, би създало гаранция за оцеляване на режима и би накарало аятоласите да загърбят или намалят тези си действия, с цел да не причиняват излишни конфронтации и кризи. Подобна теза на пръв поглед звучи логично, но се забравя един ключов фактор, а именно естеството на иранската външна политика, която се гради на експанзивните имперски амбиции. Режимът в Техеран в никакъв случай не е привърженик на статуквото. Отчасти чрез гореспоменатата подкрепа за редица групировки, властта в Иран се опитва да разшири влиянието си в Близкия Изток и да заеме челно място в Ислямския свят, като водеща сила срещу САЩ, Европа и Израел, лансирайки своя вариант на ислямистко управление. Имайки предвид размера на Иран, огромните природни ресурси, военната и икономическата мощ, както и изключително богатата история и култура – подобни стремежи не са чужди за много иранци. Своето желание да промени статуквото пост-революционен ислямистки Иран е демонстрирал неведнъж – това е държавната политика, с думи и действия. Именно заради тези си черти, иранският режим едва ли би станал по-пасивен ако се сдобие с ядрено оръжие, напротив – по всяка вероятност вътрешната сигурност, която тези оръжия биха създали, би окуражила иранското управление да преследва тези си цели по-яростно и агресивно.

Ирански балистични ракети по време на военен парад, Техеран

Имунитет

Големите държави като САЩ, Русия, Франция, Англия и Китай, неведнъж са нападали, окупирали и сменяли режима в множество страни по света през 20-ти и 21-ви век. Но директен военен удар по ядрена държава е съвсем различен проблем. Притежанието на атомен арсенал до известна степен създава имунитет за държавата, който макар и непълен, позволява на властта да се впуска в често необмислени и рисковани авантюри, с убеждението, че ако войната се придържа в дадени нискоинтензивни граници, то ядрена ескалация не е на дневен ред. В случая това би увеличило значително възможностите на Иран – терористичните групировки Хизбула и Хамас могат да бъдат снабдени с по-ефективни, разрушителни и далекобойни оръжия (бел. спекулира се, че, страхувайки се от ескалация на конфликта, Техеран забранява на ливанската групировка Хизбула да използва най-модерното си въоръжение по време на войната през 2006 г. с Израел). Същият ядрен „полу-имунитет” би дал възможност на Иранската Революционна Гвардия да извършва по-често нападения върху европейски и американски граждански и военни цели, да показва с по-голяма увереност военна мощ в Средиземно море, да засили още повече влиянието си в Ливан, да налага по-агресивно позициите си в Персийския залив и Ормузкия проток. Пред Техеран ще се открие възможността да заплашва, че ще се притече „с всички налични средства” на помощ на Хамас, Хизбула и режима на Башар ал-Асад в Сирия (макар съдбата на последния да е под въпрос), предоставяйки им също ограничен имунитет. Също така – ако иранската ядрена програма пожъне успех, то не е изключено другите регионални сили да се опитат да направят същото. Редом с Иран, Турция и Саудитска Арабия също се борят за своето място на близкоизточната карта и също имат амбиции да разширят своето влияние.

План Б?

Протести в Иран, 2009 г.

Режимът в Техеран е в основата си рационален и цели да оцелее, което обезсмисля до голяма степен използването на атомно оръжие. Но притежанието на такъв арсенал създава риск от размяна на ядрени удари, било то заради лоша преценка, неоторизирано изстрелване, инцидент или погрешна информация. Макар в бъдеще такъв риск да би бил малък, редно е да се отбележе, че в момента той изцяло липсва. Трябва да се вземе предвид и нестабилността в региона – в състояние на криза, преврат или революция (неща, които не са чужди на близкоизточните диктатури) не е ясно дали ядреното оръжие няма да попадне в ръцете на далеч по-безотговорна от иранскот правителство групировка.

Иран…Ирак

Саддам Хюсеин, лидер на Ирак от 1979 до 2003

Сегашното положение на Иран е до голяма степен сходно с това на Ирак по времето на Саддам Хюсеин – безскрупулен лидер, чиито агресивност, решителност и имперски амбиции са сред причините за не една война в Близкия Изток. Иракската ядрена програма бележи началото си през 60-те години, като основен партньор е СССР, а по-късно, през 70-те години – Франция. През 1981 година израелските ВВС нанасят изненадващ удар на иракския реактор „Осирак” по време на операция Опера/Вавилон. ООН и редица държави остро осъждат атаката, но операцията спира иракската ядрена програма. Какво са щели да бъдат последствията ако режимът на Саддам притежаваше атомно оръжие в тези случаи :

  •  по време на Ирано-Иракската война (1980-1988 г.), която отнема живота на над 1 000 000 души, Саддам Хюсеин провежда кампания, известна като Анфал, насочена срещу кюрдското малцинство в страната. Кампанията коства живота на близо 200 000 цивилни;
  •  през 1988 г. в малкото северноиракско кюрдско село Халабджа иракската армия използва химически оръжия, които причиняват смъртта на 4 000-5 000 души;
  • от иранска страна жертвите на иракски химически оръжия са десетки хиляди;
  • в последните години от войната Ирак изстрелва над 200 балистични ракети по Иран;
  •  по време на войната в залива, 1991 г., Ирак изстрелва 46 балистични ракети по Саудитска Арабия (където има съсредоточени американски войски) и 42 балистични ракети по Израел (който не участва във войната);
  • по време на войната през 2003 г. иракската армия отново изстрелва СКЪД-ове. Който забравя историята, е обречен да я повтаря

Всички тези неща Саддам Хюсеин прави без да се ползва със защитна стена от ядрено оръжие…какво биха били последствията ако ядрената му планове не бяха спрени през 1981 г.? За щастие можем само да гадаем.

Тихия палестински проблем – Ливан и Йордания


ЛИВАН

Близо 400,000 палестинци се намират в 4-милионен Ливан и макар да живеят там от над 60 години (в следствие на войната 1948-1949, повече информация – Палестинските бежанци – друг поглед), те са третирани като чужденци. Липсата им на права и ливанската национална сигурност са близко свързани. Ефект, който е описан от International Crisis Group като „бомба със закъснител”. По време периодични вълни от насилие, палестински екстремисти напомнят на правителството, а и изобщо ливанския народ, че този проблем няма да се саморазреши.

Изненадвайки целия свят на 15 Юни ливанския парламент прие за разглеждане няколко проекто-закона, осигуряващи на палестинците в Ливан основни граждански права. Идеята идва от известния с непредсказуемостта си друзски лидер Уалид Джумблат. От него идва предложението на палестинците да се разреши да притежават имот, да се възползват от социални помощи и да се улесни намирането им на работа. Но в парламента предложенията му срещат силна опозиция и са върнати за едномесечно преразглеждане. Но дори да бъде прието само правото на работа ще бъде историческа стъпка за палестинската общност в Ливан.

На палестинците в Ливан е забранено да работят като лекари, адвокати, да взимат държавнически или административни постове, а до скоро бе забранено да работят като таксиджии и строителни работници. Общо 25 професии са им забранени със закон. Малко от тях получават гражданство, на практика единствено християните, тъй като Ливан е арабската държава с най-голям процент християни, които традиционни имат и голяма сила в политическия живот. Болшинството от палестинците-мюсюлмани обаче са принудени да живеят в определените от държавата лагери/села/квартали. Безработицата сред тях е 2-3 пъти по-висока от тази сред мнозинството. Средния доход на палестинско домакинство в страната е 300$ на месец. При 5-членно семейство това прави по 60$ на месец, докато средната месечна заплата в Ливан е между 500 и 600$ на човек. Статистиката сочи, че палестинците в Ливан получават до 10 пъти по-малко от средното за страната (10% от средното). За сравнение, средната заплата в Израел е 2000$, а средната заплата на израелските араби е 1400$ (според данни на ИЦБ). Което е 70% от средното. Освен това, израелските палестински араби се радват на по-малка детска смъртност, по-дълъг живот, по-висок жизнен стандарт, по-високо и добро образование не само спрямо палестинците в Ливан, но и спрямо всички околни държави. Но въпреки това бедността и отчаянието на палестинците в Ливан рядко намират място в ефира на големите медии.

Фатах ал-Ислям е сравнително млада, ислямистка групировка, която поддържа добри отношения с други регионални организации. Сирийското, ливанското, германското и други правителства посочват контакти на групата с покойния Абу Мосаб ал-Заркаи (терориста-рекордьор в Ирак), с ал-Кайда, както и пряка отговорност в атентатите в Германия, 2006 и Дамаск, Сирия, 2008 (17 смъртни случая). През 2007 година групировката успява да проникне в палестинското селище Нахр ал-Баред, северен Ливан. Следват няколко месеца на насилие, през които умират над 2500 души. Светът обаче не отделя особено внимание, тъй като никой не иска да се намесва във вътрешноарабски конфликти. Макар те да са причина за 95% от смъртните случаи в арабския свят от последните 70 години. Сблъсъците през 2007 в Ливан обаче за пореден път върнаха проблема с палестинците в страната на дневен ред.

Има още

Кой не иска израелско-палестински преговори?


Преговорите между Израел и Палестинската Власт са една от горещите теми на месеца. С покровителството на САЩ и участието на Египет и Йордания много хора се надяват за бързо решение на проблема. Такова обаче е малко вероятно. И двете страни нямат особено доверие една в друга. Но по-същественото е, че Палестинската Национална Власт (ПНВ) не е институцията, която може да преговаря – тя не може да предложи нищо. ПНВ е уникална с това, че президентския пост е зает от двама души – Махмуд Аббас (Фатах) и Азиз Дуейк (~Хамас), премиерския пост – от Салям Фаяд (назначен от Фатах/Аббас) и Исмаил Хания (Хамас). Хамас имат мнозинство в палестинския законодателен съвет, поради което президентството на Аббас и министър-председателството на Фаяд остават непризнати и незаконни. Но именно Фатах\Аббас са приети от външния свят като законното представителство на ПНВ и съответно партньори в мирните преговори.
След безусловното и едностранно предприето изтегляне на Израел от ивицата Газа възниква своеобразна гражданска война в малката територия между двете най-силни групировки – Хамас и Фатах. Завършва с победа на Хамас, които изгонват Фатах от ивицата и установяват пълен контрол над Газа. Един от основните проблеми на Израел са ракетите идващи именно оттам, поради което и Фатах\Аббас се оказват формален партьор в преговорите – не могат по никакъв начин да спрат тези ракети. Но дори опитите за преговори са посрещанати от серия атаки по Израел. Макар атаките да идват от Ливан, Западния Бряг, Газа и Синай (Египет), всичките заповеди идват от Техеран, който от своя страна търпеливо печели време.

На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн. Движението за Ислямски Джихад в Палестина и движението Хамас дават благословията си за тази атака, още един пример за „героичната съпротива на борците за свобода“.

На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по Израел, като някои от тях падат в Йордания (виж Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел). Поради слабата си точност ракети падат не само в пристанищния израелски град Ейлат, но също и в съседния йордански град Акаба. Единствения смъртен случай на атаката е един йордански таксиджия. Извършителя на атаката не е ясен, но освен голямата групировка Хамас са заподозрени и други по-малки организации – бригадите на Абдулла Аззам, Джаиш Умма, Джун Ансар Алла.

На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел. Изкоренявали са дръвче в израелска територия (твърдение, което дори ливанската армия не отрича) и са нападнати от ливански снайперисти (действие, което според ливанските военни е предварително планирано). Това естествено довежда до израелски ответен удар. Допълнителна ескалация на напрежението в региона, поръчана от Техеран. За жалост про-сирийски, про-ирански елементи прокарват път от години в ливанската армия (интересното в случая е, че именно армейци са нападателите, а не членове на Хизбула).

На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил. Всички пътници загиват. Новината е приета с радост в ивицата Газа, където Хамас празнуват своя „успех“ (виж снимките долу).

На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението. В отговор на тази и другите атаки хората на Махмуд Аббас арестуват 200-250 члена на Хамас в Западния Бряг, макар в подобни случаи това да е просто дипломатически ход (задържаните биват пуснати след няколко дена). Хамас, които имат парламентарно мнозинство наричат това предателство в официално обръщение. Същата организация се обявява твърдо против преговорите и съответно участието на Фатах\Аббас в тях. Махмуд ал-Захар, външен министър в едно от двете правителсва (в случая това на Хамас) съобщи позицията на ислямистката групировка пред медиите.

От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

.
Докато не се намери партньор в преговорите, който иска да говори с Израел и който може да гарантира спирането на атаките решението на конфликта ще е мираж.

Убийствата на невъоръжени евреи са блага вест за „борците за свобода“. Не липсваше подобаващо черпене и празнуване в ивицата Газа :

Покушението на Мабхух и реакцията на ХАМАС


Това е продължение на статията Покушението над Махмуд ал-Мабхух, с оглед новите развития по случая. За повече информация за първоначалните данни вижте в нея.
След самото покушение шефът на дубайската полицияДафи Кхалфан Тамим, поиска международна заповед за ареста на Меир Даган, директора на израелското разузнаване Мосад и израелския министър-председател Бенямин Нетаняу. С 99% процента сигурност той изяви убеждението си, че именно израелските служби са отговорни за атентата в своето обръщение към медиите. Интересно е, че целия свят, всеки вестник и всяка телевизия гръмнаха по този случай и дигнаха врява до Бога. За сметка на това същият този свят и тези медии остана почти неинформиран за поръчковото убийство на Сулим Бекмирзаевич Ямадаев, чеченски терорист, борил се до 1999 година за чеченската кауза и република Ичкерия срещу руснаците. През 1999 година обаче сменя позицията си и оглавява Специален Батальон Изток, част от руското военно разузнаване (ГРУ). Ямадаев води и батальон в Южна Осетия по време на войната през 2008 година, като батальони взима сериозно участие и затвърждава репутацията си на свирепа бойна машина. Но Сулим е яростен противни на Рамзан Кадиров, бивш муджахидин срещу Русия, настоящем московска кукла на конци, гангстер от световно равнище, известен с жестокостта си. Същият поръчва и убийството на Ямадаев в Дубай на 29 Март, 2009 година. Убит е в подземния паркинг на хотела си, до трупа е очевидно нарочно оставен златен пистолет, познат като отличителния знак на Кадиров и неговите главорези. Дубайската полиция нарежда да се издаде заповед за арестуването на Адам Делимкаханов, депутат в руския парламент и един от лидерите на чеченската автономия (заместник-премиер). За убийството далеч не се отдели особено внимание от страна на световните медии, не се промениха отношенията между Русия и ОАЕ, нито Кадиров, нито Делимкаханов понесоха някакви последствия, освен че не могат вече да ходят по скъпите хотели на Дубай. Реално външния ефект е нулев, а чеченските ганстери затвърждават строгия си контрол. За сметка на това стане ли дума за Израел, не дай си Боже и за Мосад, всяка една медия настръхва и започва да бълва „секретна“ информация. Дубайският полицейски шеф не изпусна и възможността да издои до безкрайност историята, стигащ даже до безумия, твърдеейки, че Израел праща 30 професионални убийци за покушението на един неохраняван арабски главатар. Може би тези дни г-н Тамим ще разкрие, че е имало въздушен десант на израелските сили и над 3000 командоси реално са били пратени, всичко е въпрос на неговото желание. Като ефект от това покушение Дубай забрани на израелски граждани и изобщо евреи, без значение от коя държава са, да влизат на територията на ОАЕ. Крехките отношения бяха оптегнати до неузнаваемост. А от международната общност се изсипа огромна критика към Израел, Биби Нетаняу и Даган – най-вече от Великобритания и Ейре, тъй като се предполага, че фалшиви ирландси и британски паспорти за използвани за покушението. ХАМАС първоначално заявиха със завидна сигурност, че именно израелските служби са отговорни за атентата. Преди дни обаче се случи нещо интересно. Висш ръководител на ХАМАС заяви, че движението държи отговорни разузнавателните агенции на Йордания и Египет за покушението на Мабхух, а не Израел и съответно Мосад. Това беше съобщено от хамасовския вестник ал-Кудс ал-Араби преди два дена.
Махмуд Насър, член на хамасовското политбюро, съобщава за вестника, че именно Аман и Кайро са поръчали убийството на Мабхух.  Съобщава, че от ХАМАС имат информация, че техният загинал брат е бил следен от съответните служби в продължение на месеци.
Самият Мабхух едва ли ще липсва на много хора в Близкия Изток – той е ръководил Бригадите на ал-Касам, военното крило на терористичната организация ХАМАС, освен това е бил и връзката между Иран и Газа. Организирал е прехвърлянето на арабски бойци от Газа в Иран за специални обучителни лагери, както и транспорта на ракети и експлозиви в самата ивица Газа. Преди години убива двама пленени израелски войника – Ави Саспортас и Илан Саадон (бележка – в Израел е издадена само едно смъртна присъда преди 48 години за Адолф Айхман). В паметта на много хора остава образът на Махмуд Мабхух, танцуваш и ликуващ върху труповете на войниците. Във всеки случай иранските му връзки му навличат гнева на Египет и Йордания, което важи и изобщо за цялата организация.
С оглед тези развития е интересно дали шефът на дубайската полиция ще поиска заповеди за ареста на ръководителите на Египет и Йордания и съответно разузнавателните им служби. Ако използва същата логика е логично и да затвори границите си за египетски и йордански граждани, както и европейски граждани със такова потекло. Това би бил еквивалентият отговор. Но като че ли светът губи интерес когато се окаже, че няма замесени евреи или израелци. Поне това излиза от развитието на събитията. Eдва ли също британското и ирландското правителство ще бъдат толкова твърди към двете арабски държави. Очевидно е, че същуствува явен двоен стандарт.

Допълнителни статии
http://www.haaretz.com/hasen/spages/1153316.html
http://www.slate.com/id/2245620/
http://blogs.telegraph.co.uk/news/douglasmurray/100026470/who-cares-who-killed-the-hamas-commander/

Покушението над Махмуд ал-Мабхух


На 19 Януари, 2010 година, Махмуд ал-Мабхух е бил убит в хотелската си стая, номер 230 в хотел Ал Бустан Ротана, Дубай, Обединените Арабски Емирства. Ал-Мабхух е един от лидерите на ислямисткото палестинско движение Хамас, както и един от основателите на Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, въоръженото крило на Хамас, пряко отговорно за близо 10,000 изстреляни ракети по Израел, както и множество самоубийствени атентати, въоръжени нападения над израелски войници, отвличане на военни и цивилни и др.

Горе – част от заподозрените за покушението. По часовниковата стрелка от горе-ляво – Майкъл Лоурънс Барни, Джеймс Леонард Кларк, Стивън Даниел Хоудс, Пол Джон Кийли, Мелвин Адам Милдинер. Снимките са от паспортите им.

За сега няма официално потвърждение от Израел за евентуална тяхна намеса, но повечето запознати са на мнение, че хора на Мосад, израелското разузнаване, са отговорни за това, а Меир Даган, директор на Мосад и Бенямин Нетаняу, министър-председател на Израел, са поръчали лично покушението.

По случая засега се издирват 11 заподозрени, имената, които са използвали, са сложени в списъка за най-издирвани на Интерпол. Според силовите органи на Дубай, ОАЕ, по случая е възможно да има и още 7 заподозрени, от всичките 6 са използвали британски паспорт, 5 ирландски, един френски и един немски. Това е информацията до този момент. Разследва се и възможността да са използвани самоличностите на израелсци, имащи двойно гражданство.

От друга страна не се изключва вероятността агенти на египетското или йорданското разузнаване да са отговорни, дори частично, за атентата. Египет и Йордания официално и неофициално взимат анти-Хамас позиция. Много източници твърдят и много вероятно участие на Палестинската Автономия, в частност Фатах. От години Фатах и Хамас водят борба за влияние над палестинските територии и ролята на лидер на палестинското движение. Двете организации са се сблъсквали неведнъж, за илюстрация може да се погледне гражданската война в Газа и Западния Бряг , която продължава от изтеглянето на израелските войски от Газа до днес. След демократичните избори за палестински парламент през 2006 дойдоха и не дотам демократичните кланета, публични екзекуции, обезглавявания между членове на Хамас и Фатах. Повечето от сблъсъците бяха в Газа, където днес Хамас има тотален контрол, докато в Западния Бряг преобладава властта на Махмуд Аббас и Фатах (приемник и основа на ООП). По време на войната Движението за Ислямски Джихад в Палестина и Народния Фронт за Освобождение на Палестина бяха по-скоро неутрални. Повечето западни анализатори не изключват поради тези причини и евентуална помощ (вероятно под формата на информация) от Фатах към Мосад.

По повод атентата от Хамас заявиха :
„Ние от Хамас считаме ционисткия враг за отговорен за престъпното убийство на нашия брат и се заклеваме в Аллах и в кръвта на ислямските мъченици, и кръвта нашия народ, че ще продължим неговия път – Джихад и мъченичество!“
Източник – ББС

Самото покушение оставя властите експертите учудени – съдебните лекари твърдят, че едновременно има доказателства, че е умрял от електрически шок в главата и едновременно от задушаване, като не е ясно дали са намерени следи по врата. Експертите са също и учудени, тъй като трупът е намерен след два дена, а вратата е била заключена…отвътре. На клиповете, разпространени от медиите и в интернет се виждат предполагаемите убийци, ал-Мабхух. Ето и кадри от охранителните камери на хотела.

Все още не е 100% ясно кой точно е отговорен за убийството на Мабхух. Без значение дали е извършено от израелското, египетското, йорданското или друго разузнаване, аз лично ги поздравявам за добре свършената работа. Дано продължат в същия дух.

Бойкот на Израел…наистина ли?!


Храбри, млади хора избират да бойкотират Израел! Поздравления – това е правилният избор. Бойкотирането на израелската нация ускорява падането на ционизма. Тогава най-накрая арабските демократични организации ще могат да дойдат на власт и да донесат щастие и мир на Свещенната Земя.

За да може да падне злата ционистка власт и да дойдат тези ислямски бойци за правда и свобода е нужно бойкотът на Израел да бъде пълен. Много от опитите са се проваляли защото хората не са наясно какво точно трябва да избягват. Трябва детайлно разяснение на нещата, които подхранват световната ционистка мощ. Това е сравнително трудно, еврейската нация има повече научни публикации на глава от населението от всяка друга държава на земята, следователно са инвестирали пари в много сфери. Ето кратък списък с неща, които трябва да правите ако искате да бойкотирате Израел.

1  – в Офисът.

Ако искате да си купите комютър се уверете, че той не ползва микрочип или микропроцесор на Интел, тъй като много от работата по създаването на първите модели е осъществена в Израел. Това включва всички лаптопи, произведени през 20-ти и 21-ви век.

Не използвайте Windows XP, 2000 или Vista, тъй като голяма част от работата по тях е свършена от Microsoft-Israel. Същото важи и за по-новите версии на Microsoft Office.

Уверете се, че не използвате антивирусни програми или firewall, тъй като много от първите комерсиални модели са изобретени в Израел. Сега вече можете да имате персонален компютър, освободен от ционистката зараза.

Не използвайте мобилни телефони. Първите са изобретени от Моторола, чийто най-голям център за научно-изследователски дейност и разработки е в Израел, където е свършена и голяма част от работата.

С всяко ваше позвъняване евреите печелят повече и повече.

Не използвайте чат-системата ICQ – това не е невинна програма, с която да поддържате връзка с приятели. Създадена е от Яир Голдфингър, Сефи Вижизер, Амнон Амир, Арик Варди и Йосси Варди, следователно така подхранвате израелската военна машина и световната власт на ционизма.

Не използвайте търсачката Гугъл, тя използва алгоритъм за търсене, създаден от Лари Пейдж (американски евреин, съосновател на Google) и Сергей Брин (руски евреин). Най-вероятно парите им отиват в израелската военна машина.

2 Домът

Ако сте фермер не използвайте система за капково напояване, тя е разработена и създадена в Израел.

Все пак, можете да се лишите от малко вода за да свалите световното еврейство и ционизма.

Не си купувайте хибриден автомобил, Израел е страна, която дава висок приоритет на зелените технологии и е инвестирала милиони в повечето авторитетни световни фирми. Има проект за създаване на пътно-транспорта електрическа мрежа в Израел, която е и сред първите по брой хибриди и електромобили на глава от населението.

След като не купувате хибриди, вие ще използвате повече бензин и други нефтени продукти, като по този начин ще помагате на близкоизточните борци за правда, братсво, свобода и равенство.

Не използвайте слънчеви панели като алтернативен източник на електроенергия. Израелска компания разработва и инсталира първата в света електроцентрала на слънчеви панели в пустинята Мохави, Калифорния. Ако живеете там, преместете се – с всяко включване на лампата вие подпомагате Израел.

Ако живеете в Турция, моля – не яжте риба.

Израелски УВ-филтри се използват за почистването и дезинфекцията на риби, премахвайки здравните рискове, причинени от индустриално замърсяване.

Ако живеете в държава, засегната от цунамито в Индийския Океан през 2006 година може да сте получили безплатно израелски системи за засичане на първични данни за цунами.  Съобщете на властите веднага и тези устройства ще бъдат премахнати незабавно, в името на общото благо. Ако подобна система ви е предупредила за цунами и по този начин ви е спасила живота, моля – самоубийте се в името на анти-ционизма.

Ако сте терористи, бандити или просто охраната на иранския президент Махмуд Ахмединаджад, моля не използвайте картечни пистолети Узи, пистолети Дезърт Ийгъл и Джерико, автомати Галил и Тавор, както и картечници Негев.

Можете да закупите оръжието си от САЩ, но помнете, че много от амунициите в американската армия идват от Израел, пример – минохвъргачката М120 е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет, Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120. М120 е производство на израелската компания Солтам Системс. Ако не искате да подпомагате Израелската военна машина, не служете в  американската, египетската, мароканската, мексиканската, тайванската, словенската, иракската, азербайджанската, иднийската, турската и българската армия и други, тъй като тези държави имат в различна степен обвързаност с израелските оръжейни фирми. Не служете и в руските спец.части, отскоро използващи израелската система CornerShot при анти-терористични мисии.

3 Медицина

Не позволявайте на либералните и корумпирани медии да ви измамят – стереотипа на еврейския лекар е издържан от историята. Ето няколко неща, които трябва да правите, за да сте сигурни, че еврейски лекари не се облагодетелстват, лекувайки ви.

Когато се лекувате трябва да се погрижите лекарят ви да пише всичките рецепти на ръка. Системата с компютърно систематизиране на бланките е изобретена в Израел, следователно всички хора, които са спасени чрез нея са отговорни за страданията на хиляди палестинци в добро здравословно състояние.

Не използвайте Given Pill-Cam, Baby-sense-monitor и не използвайте Копаксон за лекуване на множествена склероза, чревни, стомашни и други заболявания, както и да следите какво прави вашето дете, тези злини са изобретени в Израел.

За жените – моля уверете се, че вашият лекар използва радиационни и вредни методи за откриване на рак на гърдата, а не напълно компютъризирания и нерадиационен метод, изобретен в ционистки Израел.


Има и други неща, които трябва да избягвате, но ако спазвате горните правила израелската нация ще се срине, а Палестина и Близкия Изток ще бъдат пак това, което са били преди създаването на еврейската държава и ционисткото движение.

Йерихон и Димона – израелският балистичен и ядрен арсенал


Балистичен потенциал на Израел

Израелската балистична програма започва в края на 50-те и началото на 60-те. Тогава Израел разработва ракетата Лутц, обсег 27км и експерименталната система Шавит 2. Днес основният балистичени потенциал са ракетите Йерихон (Jericho), съответно модели 1, 2 и 3, като последният е в предполагаемо в процес на разработка.

Йерихон 1 – от Септември, 1957, френската компания Dessault започва работа в сферата на балистичните разработки. Пет години по-късно, през 1962, получава поръчка от Френското правителство за разработка на балистична ракета, която да има обсег над 500км и бойна глава 500кг. Поръчката е от името на Израел, до 1967 отношенията между Израел и Франция са много добри, Франция е и основния оръжеен доставчик и партньор на близкоизточната държава. Произведената от французите ракета носи името МД620(МД600). Първият тест на ракетата е през 1965 година, във Франция, а в Израел първия тест е през 1968 година. Края на 50-те и началото на 60-те (до 1967) е и периода, в който френски учени и специалисти помагат на израелците да разработят своя ядрена програма. С тяхна помощ се построява ядрения реактор в Димона, пустинята Негев, южен Израел. Светът научава за този реактор чак след разкритията на Мордехай Вануну.  Предназначението на МД600 или Йерихон 1 е да пренася бъдещите израелски бойни глави.  Според различни източници и преценки обсегът на Йерихон 1 е между 480 и 720км. Йерихон 1 е клас SRBM (Short-range ballistic missile, между 300 и 1000км).

Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1

Повечето анализатори поставят броя на ракетите Йерихон 1 в ИДФ между 90 и 110 броя. Някои източници говорят за мобилни установки в Негев и Голанските възвишения (границата със Сирия). По вероятно е обаче болшенството, ако не и всичките Йерихон 1 да се намират във военните бази Седот Микха, Сдерот, на запад от Йерусалим и на 40 югоизточно от Тел Авив. От това си положение обсегът на ракетит им позволява да поразят цели в Дамаск и Кайро, столиците на историческите врагове на Израел – Египет и Сирия. С Египет Израел има сключено споразумение преди 30 години. По време на Йом Кипурската война през 1973 Йерихон 1 вече бил на въоръжение в израелските отбранителни сили, като се предполага, че 13 ракети Йерихон 1 са били с 20-килотонови ядрени бойни глави, местно производство.
Йерихон 2

Програмата по Йерихон 2 върви ръка за ръка с програмата по Шавит, израелската совалка, направила първия си успешен полет през 1988, пращайки в космоса израелския сателит Офек.  По проекта Израел работи с Южна Африка, която базира пък своята балистична програма на първия модел изарелски ракети – Йерихон 1.

Долу – Шавит през 1990 година, носеща Офек.

По данните на различни анализатори, на базата на данните за Шавит, се изчислява, че Йерихон 2(която заемства 90% от дизайна на совалката Шавит) има обсег 2000км при товар 1500кг. Според комисията на Сет Карус и Дов Зеким ако товарът на системата е 900кг тя може да има обсег над 4000км, а ако товара е 500кг (напълно достатъчно за ядрена бойна глава) обсегът стига до 7600км. Това поставя цяла Европа, цяла Африка, 80% от Русия и 90% от Китай под обсега на израелските балистични ракети с ядрени бойни глави. Йерихон 2 използвана по този начин би била класифицирана като  интерконтинентална балистична ракета – Intercontinental ballistic missile (ICBM, обсег над 5500км). Други изчисления пък, като тези на учените от Националната Лаборатория Лоурънс Ливърмор сочат към обсег от 5300км, използвайки ядрена бойна глава(около 500кг). От Департаментът по Отбрана на САЩ изчисляват обсега на Йерихон 2 на 7300км. Според повечето източници Израел има над 90 броя ракети Йерихон 2, които вероятно седят в силози, подземни бази и установки.

Долу – Джерико 2, изстрелване


В доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service) докладва за разработката на Йерихон 3. При товар 1000кг – обсег 4800км, при товар 500кг (ядрена бойна глава) – обсег 11800м (което е приблизително разстоянието между Тел Авив и Рио де Жанейро или между Тел Авив и Лос Анджелис).

За сравнение – от Израел до най-близката точка в Иран са около 1000км, до Техеран са 1500км, до най-отдалечената точка в Иран са 2800км.

Атомен потенциал на Израел

Израел проявява интерес към ядрена програма още от първите си дни на съществуване. През 1949 година, Хемед Гимел (спецални части от израелския армейски инженерно-научен корпус), започва двугодишно геоложко проучване на пустинята Негев с надеждата да се открият находища на уран. Не са намерени почти никакви, но е са открити фосфатни отлагания със сравнително високо съдържание на уран, от които е възможно той да бъде извлечен.
Скок в израелската ядрена програма е създаването през 1952 година на Израелската Комисия по Ядрена Енергия. Нейният председател, Ернст Давид Бергман, е бил един от хората, застъпили се твърдо за идеята, че атомната бомба е от висока необходимост за Израел. Според него ако израелската нация има такава бомба, то евреите „никога повече нямат да бъдат водени като агнета в кланница“.
За ядреният реактор Израел търси съдействието на Франция, с която Тел Авив има превъзходин отношения през 50-те и 60-те години на 20-ти век. Французите подписват договор за реактор за тежка вода. През 1956 двете държави подписват споразумение са 18 мегаватов реактор, но след Суецката Криза през същата година нещата се променят. През 1957 Израел и Франция подписват договр за построяването на 26 мегаватов реактор – Димона.

Снимка на Димона, направена от Мордехай Вануну

Долу – снимка на Димона направена от американския сателит КОРОНА (мисия 1115-2, 29 Септември, 1971 година, кадър 52,53). Считало се е за невъзвожно подобни снимки да са направят от нисколетящи самолети, тъй като израелските ПВО са бранели яросното района. През 60-те години израелски изтребител Мираж бива свален, тъй като се е отклонил над Димона. САЩ правят разузнавателни снимки с високолетящият U-2 през 1958.

Долу – приближена на снимка на един от кадрите на КОРОНА.

Долу – вътре в Димона, командна стая. Снимка – Мордехай Вануну.

През 60-те години Франция започва да се опасява от вероятното разкриване на проекта и лошият ефект, който ще има това върху френския имидж, особено вземайки предвид тогавашното положение с Алжир. Тежка вода Израел купува от Франция и Англия, които от своя страна я купуват от Норвегия, без скандинавската страна да бъде информирана, че продуктът се препродава.
За първи път американското разузнаване разбира за Димона през 1958 чрез снимки от разузнавателния U-2, но едва 2 години по-късно се разбират, че това е ядрен реактор.
По изчисления в доклади на ЦРУ през 1974 Израел разполага с 10 до 20 бойни глави. В други доклади се споменава, че през 1973, опасявайки се от евентуална военна загуба (Йом Кипурската Война), ИДФ сглобява тринадесет 20-килотонови бойни глави (малко по-мощни  от бомбата в Хирошима). На базата на показанията на Мордехай Вануну, западни екперти изчисляват, че през 90-те години Израел вече разполага с 100 до 200 бойни глави. Други американски доклади поставят броя между 75 и 130.
Предполага се, че в Димона се произвежда ядрен материал през 200 до 280 дена през годината, като се произвежда межy 0.9 и 1.0 грама плутоний за всеки 24 терм.мегаватт часа(MW(Th)\h). Днес мощността на реактора се изчислява между 75 и 200 мегавата. Базирайки се на тези изчисления учените предполагат, че Израел произвежда от 1971 година насам по 20 килограма плутоний на година. Според Мордехай Вануну за всяка израелска бомба се използват по 4 килограма плутоний, западните учени предполагат, че се използват около 5 килограма. На базата на изчисленията върху производителността се предполага, че Израел може да разполага с до 200 ядрени бойни глави, но не значително повече.

Израел е шестата ядрена сила в света след САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция и предполагаемо разполага с по-голям потенциал от Индия, Пакистан и Северна Корея взети заедно.

Долу – карта на ядрените оръжия
По-голямо изображение на картата

Различните предположения за броя на израелски ядрени глави през годините


Повече за историята и развитието на израелската ядрена програма


THE THIRD TEMPLE’S HOLY OF HOLIES: ISRAEL’S NUCLEAR WEAPONS


Повече информация за двигателя на ракетата Йерихон 1


Доклад до американския конгрес през 2004, CRT(Congresional Research Service)