Самоотбрана с газов пистолет


През последните 5-10 години в България газовите (газ-сигнални) пистолети и револвери станаха изключително попупярни – и за самоотбрана, и за развеселяване. Стотици хиляди български граждани решиха да доверят живота и сигурността си на тези оръжия, но невинаги правят правилния избор при покупката или са наясно с начините на употреба и ефекта им.

Виж също

Избор на газов пистолет

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

КАКВО Е ГАЗОВИЯ ПИСТОЛЕТ?

Газовия пистолет или револвер е най-често реплика на съществуващ боен модел и са почти неразличими от оригинала, освен при по-близък поглед. Допреди няколко години като „газово“ оръжие според закона се разбираше оръжие с „газова“ цев. Тоест цев, която е констриурана така, че да не може да издържи на налягането на изтрелян боен патрон и целенасочено произвеждана от нискокачествена (и евтина) стомана. Бойни пистолети (най-вече от Русия) се внасяха в България с газова цел и продаваха се като газово оръжие. Според новия закон цевта не е определяща за пистолета и не само от нея зависи дали той ще попадне под класификацията боен или газов. Цялостната конструкция на днешните газови пистолети (продавани в България)  не позволява изстрелването на боен патрон. Режимът на газовите оръжия в България е регистрационен, а на бойните – разрешителен и изключително стриктен. Незаконната продажба на оръжие е извън тази тема, а всички приказки за „преправяне” на турско парче желязо за 50лв в боен пистолет са несъстоятелни. По закон всяка от частите, необходима за произвеждане на изстрел (в което се изключват мерника, мушката, чирените и подобни) трябва да е негодна за употреба с боен патрон. Ако е възможно газов пистолет да се преработи в боен, то по българския закон той не е изобщо газов. Изключения има – възможно е преправянето и на най-евтиния турски пистолет за стрелба с патрони с куршум (не газ), но става дума за гумени топчета (различно от стоп-топчета, различно от гумени куршуми) като тези, продавани от турската фирма Озкурсан (виж повече), или такива с „вградена“ сачма, но това са боеприпаси с кинетична енергия между 30 и 60Дж. Макар по законовата дефиниция да са бойни, не са пълноправни такива.

.

ВИДОВЕ ПАТРОНИ

Газовите оръжия могат да използват основно два типа патрони :

ХАЛОСТНИ ПАТРОНИ – пресъздават звука и осветителния ефект от бойните патрони, но нямат куршум/проектил. Имат от 20 до 40см дулен пламък. С тяхна помощ се изстрелват обаче ракети (сигнални или увеселителни) и стоп-топчета (виж долу). Най-евтините халостни патрони на българския пазар са тези на турската марка Озкурсан (Ozkursan) – от 18 до 25 стотинки за един брой 9мм (в България 8мм оръжия не са популярни). Халостните патрони на италианската марка Фиочи (Fiocchi) или немската Умарекс (Umarex) са между 50 и 60 стотинки. Разликите между турските и западноевропейските халостни патрони са няколко. По-качествената изработка гарантира по-малко засечки, което е от изключителна важност в критичен момент. Точна статистика не съществува – всичко зависи от използваното оръжие, начин на употреба, поддръжката и почистването на оръжието. Но опитът показва, че съотношението между надеждността (брой засечки на 1000 изстрела) при турските и западните патрони e много по-ниско от съотношението между цената – турските притежават много по-добър коефициент цена-качество. Ако оръжието се използва за развлечение и изстрелване на ракети, то турските са за предпочитане. Ако пистолетът се използва по предназначение (за самоотбрана), то е разумно човек да купи най-качественото. Предполага се, че ако бъде използвано за защита, то оръжието ще бъде използвано изключително рядко, а засечка в критичен момент може да се окаже фатална. Разлика между евтините и скъпите халостни патрони е и нагарът, който оставят по пистолета – като правило евтините, турски патрони замърсяват и амортизират повече оръжието и се изисква по-често почистване.
За сметка на това не са малко случаите, в които стрелбата с уж по-качествените Фиочи дава изненадващи резултати – откъснали се парчета пластмаса задръстват патроника, следващия патрон не може да влезе напълно и се получава засечка. Немските (а и сръбските) патрони като цяло се славят за най-качествени от предлаганите на родния пазар.

Изстрел с Екол-Волтран Джакал Дуал (копие на Берета 92); използвани патрони – 9мм Фиочи.

ГАЗОВИ ПАТРОНИ – също като халостните патрони, газовите възпроизвеждат звука и осветителния ефект на бойните патрони. От оръжието излиза облак с раздразнителен газ на разстояние 1-2м, след което газът губи скоростта си. Най-често в патроните се използва :

  • хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
  • нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
  • хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5Cl N2

Газовите патрони причиняват обилно сълзене на очите, запушване на носа, затруднено дишане, зачервяване и силно раздразнение на лицето, остра болка ако попадне на езика или в устата на нападателя, замъглено зрение и др. Но ефекта зависи силно от физиологията на нападателя, здравословното му състояние (най-вече наличие на алергии или проблеми с дишането), от климатичните условия, разстоянието от дулото на пистолета и количеството газ, което попада върху лицето и тялото му. В България се предлагат газови патрони на различни марки, като цената за един 9мм патрон варира от 0.90лв до 1.50лв. Различават се по качеството на изработката (надеждност), типа на веществото и количественото му съдържание. Патрони с по-мощен барутен заряд разпръскват газът на по-голямо разстояние за по-кратко време, но се счита, че прагът на ефективно действие е около 2 метра, след което газът губи скоростта си и се разрежда твърде много с въздуха.

.

ИЗБОР НА ОРЪЖИЕ

(виж повече в Избор на газов пистолет)
На българския пазар се предлагат стотици модели на всевъзможни марки. Предлагат се пистолети, револвери, картечни пистолети, пушки (с дължина до 1 метър!) и др. Последните две групи са предназначени единствено за развлечение поради непрактичните си размери. Могат да се използват и в заснемането на филми и реклами. Някои от предлаганите марки са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия). Предлагат се точни реплики на почти всички известни модели и марки оръжия. Ако оръжието се ползва единствено за самоотбрана има няколко основни характеристики, чрез които трябва да се направи избора на оръжие – тегло, дължина, габаритни размери и качество на изработката. Вместимостта на пълнителя, наличието на мерник и мушка, наличието на автоматичен режим на стрелбата, релси за монтиране на лазерен мерник, фенер и др. са безсмислени екстри за самоотбраната и се предлагат заради ефектността (не ефективността) си. Цената също е важен фактор, поради което най-разумно от гледна точка на самозащитата е да се купи евтин турски пистолет на марките Екол-Волтран, Блоу или Зораки (безспорно най-качествените от турските фирми), чиято цена е от 25 до 100лв. Т.нар. дамски пистолети на турските марки включват моделите Волга (Екол-Волтран), Туна (Екол-Волтран), Блоу Мини (Блоу), револвера мод. 38 (Блоу) и най-вече М906 на Зораки – един от най-успешните модели на българския пазар, сравнително евтин, добра изработка, компактен.
Оръжията от този клас и ценови диапазон се характеризират с малка маса (400-500гр), малка дължина (120-125мм за пистолетите и около 150мм за револверите), малка вместимост на пълнителя (5+1 и 5 за револверите). Могат да се носят дори в малък джоб на панталони, суичер или яке. Поради малките си размери и тегло са изключително удобни за носене, бързо вадене и откриване на огън. Револверите (като цяло) имат предимство пред пистолетите от гледна точка на надеждност – револверът е изключителна проста конструкция. Моделите с единично действие на спусъка (познати от класическите уестърн-филми) днес не се използват (с някои екзотични изключения като Ekol Arda), а тези с двойно действие предлагат бързо използване след вадене с ниска вероятност от нежелан изстрел. Няма нужда от вкарване на патрон в цевта или махане на предпазител. Засечките при тях са истинска рядкост, а и дори и да има повторното натискане на спусъка завърта просто барабана още веднъж (при пистолетите е по-голям проблем). Поради формата си обаче те са малко по-трудни за вадене и съществува опасност да се закачат. При носене на пистолет е опасно той да бъде зареден (с патрон в цевта и приведено назад чукче/петле) – усилието за дърпане на спусъка е изключително малко и съществува опасност от нежелан изстрел. Може да селекторът на стрелбата да е в режим на предпазител, но това увеличава времето за възпроизвеждане на изстрел, а на тъмно е трудно селекторът да бъде намерен и завъртян бързо (зависи от модела и конструктивното изпълнение). При бойните пистолети това е решено с наличието на т.нар. мускулен предпазител, който се изключва при хващане на ръкохватката. В България се предлагат газови пистолети с подобен предпазител, като например новият на пазара Зораки 917Б (почти изцяло копие на Глок 17). Оръжието може да се носи и без патрон в цевта – при това положение е невъзможно случайното прозвеждане на изстрел, но отново се увеличава времето за използване, но зависи пак от модела. Най-разумното при носенето на пистолет е да бъде вкаран патрон в цевта, но чукчето да бъде свалено – задържа се с пръст, натиска се спусъка и плавно се привежда напред. При това положение дърпането на спусъка не прави нищо. Привеждането на петлето се прави сравнително бързо. От психологическа гледна точка сплашващия им ефект е малък, но се предполага, че едно оръжие се вади за да се използва, което не оставя време на нападателя да го разгледа. Сред по-големите образци са копия на популярните бойни Валтер П22 и П99, Зиг-Зауер П226 и П228, Берета 92, Глок 17, Дезърт Ийгъл, Смит&Уесън Чийф Спешъл, Колт модел 1911 и др.

НАЧИНИ ЗА САМООТБРАНА

(виж повече в Избор на газов пистолет)
Газовият пистолет може да бъде използван за самоотрбана по 4(5) основни начиниа.

С халостни патрони може единствено да се сплаши нападателя и това да послужи като зов за помощ. От много близко разстояние (10-20см) изстрел в лицето на нападателя може да доведе до силни изгаряния, поражения в очите и дори ослепяване. Изстрел, докато дулото е допряно до (открита) част от тялото на нападателя може да доведе до силни изгаряния, рани, замърсяване на кръвта, а в някои много редки случаи и смърт.

С газов патрон съществува възможност газът да попадне на лицето на отбраняващия се ако става дума за закрито пространство или има насрещен вятър.

Един от вариантите е използването на т.нар. flash-defence патрони, които са халостни патрони, но с много по-голям дулен пламък (около 1м). С тях е възможно да се причинят същите изгаряния и поражения като при обикновените патрони, но от по-голяма дистанция.

Четвъртия начин е и единствения незаконен – да се използват т.нар. стоп-топчета. Това са гумени топчета, които се слагат в специална муфа, наречена стоп-муфа, която се завинтва на дулото на пистолета на резбата, която имат повечето газ-сигнални оръжия. Стоп-муфата се слага аналогично на ракетната муфа, с която се изстрелват фойерверки. Стоп топчето работи на следни принцип – когато се изстреля халостни патрон се създава високо налягане в цевта. Горещите изгорели газове излизат с висока скорост от цевта. Заразлика от ракетната муфа, стоп-муфата няма изрязани части, стените са плътни. По този начин стоп-топчето е единственото нещо, което пречи на газовете да излязат. Принципа на действие става сходен с този на предполънещите се оръжие, които излизат от употреба още 19-ти век. Според българското законодателство е незаконен (за повече инфо виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) и повечето магазини не го продават. В София трудно може да бъде намерена муфа, топчета се предлагат в няколко магазина (това не се рекламира в сайтовете им). Може да бъде поръчан по пощата от оръжейни магазини в други български градове или да бъде поръчан при стругар.

Възможно е и да се използват 9мм оловни сачми. За въздушно оръжие се използват 4.5 или 5.5мм сачми, но редица фирми предлагат 9мм, които могат да се сложат отпред в цевта на оръжието. За тази цел е нужно да се изпили вътрешността на цевта, което прави пистолета незаконен (според българският Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите).

.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ефектът на газовото оръжие зависи изключително много от физиката, физиологията и състоянието на нападателя. От значение са много характеристики на противника :

  • здравословно състояние – наличие на алергии, проблеми с дишането и зрението, чувствителна кожа.
  • физика – стоп-топчетата и сачмите имат по-ниско въздействие върху мускулести и едри нападатели.
  • наличие на алкохол или наркотици в кръвта – при различните хора алкохолът и различните наркотици имат различно проявление. Те могат да действат успокояващо, да предизвикат агресия, уплаха, увереност.
  • психологическа нагласа – действието на газовите патрони и стоп-топчетата зависи от психологическата нагласа на нападателя, както и причината той да напада. Противникът ви може да е агресивно настроен човек, под въздействието на алкохол, който не цели да ви ограби, а единствено да предизвика конфронтация. Нападателят може да е рецидивист-обирджия и да е по-издържлив психологически на нападение. Ако става дума за „начинаещ” обирджия, то актът на нападение (отстрана на жертвата) ще има голям психологически ефект и най-вероятно ще изплаши нападателя, карайки го да избяга.
  • климатичните условия – при силен насрещен вятър газът вероятно ще порази и защитаващият се.
  • Особености на околната среда – от една страна околната среда оказва влияние върху физическото действие на газа. При закрити помещения или в кола газът ще има почти същото въздействие върху нападателят, каквото ще има и върху защитаващият се.
  • Местоположение на нападението – един от ефектите на газовите и халостните патрони е звуковият, който служи като своеобразен зов за помощ. В централни и населени места това важи с много по-голяма сила, отколкото в планината, на плажа, в гората и т.н. Вероятността някой да ви чуе в гората е ниска, поради което нападателят ще е по-уверен и по-устойчив психологически на изстрела.

.
Екол-Волтран, модел Джакал Дуал, 9мм

..

Категория „Газови оръжия“ в Милитеро

F-35 – голямата надежда на Запада


ПРОГРАМАТА

Lockheed Martin F-35 Lightning 2 Joint Strike Fighter (JSF) и пълното име на крайния продукт от най-скъпата и важна програма за създаване на изтребител в света днес. Основният бъдещ потребител са САЩ, но самолетът ще влезе във въоръжените сили на много други държави, повечето от които участват и в самия проект :

  • Англия
  • Италия
  • Холандия
  • Канада
  • Турция
  • Израел
  • Сингапур
  • Австралия
  • Дания
  • Норвегия

В бъдеще е възможно и други държави да поръчат Ф-35, но засега това са само спекулации или става дума за преговори в зародиш.
Основният потребител – САЩ, официално се надява да се сдобие с малко под 2500 машини :

  • ВВС – 1763 машини
  • ВМС – 260 машини
  • МП (Морската пехота) – 420 машини

До 2035, заедно с чуждестранните купувачи, произведените бройки трябва да достигнат 3100, като от фирмата-производител подчертават, че ако и други заинтересовани държави се включат в покупката (Испания, Финландия, Бразилия, Япония) и ако сегашните увеличат своите искания, бройката на произведените самолети може да достигне 6000. От няколко години Локхийд Мартин вече не споменават тази огромна бройка. За сведение – от Ф-15 Ийгъл са произведени 1552 бройки, от Ф/А-18 Хорнет – 1480, а от Ф-14 Томкат – 712, но от Ф-16 – 4400.

ЕВТИНИЯТ ЗАМЕСТИТЕЛ

Огромният залог и колосалните суми, които са вложени в проекта го правят жизнено важен не само за за целите въоръжени сили на тези държави. Според производителя Ф-35 ще предлага мултифункционалността на Ф-16, възможностите на Ф-15 за въздушен бой и ниската забележимост (стелт) на пенсионирания Ф-177 Найтхоук и най-модерният (и единствения произведен 5-о поколение) изтребител днес – Ф-22 Раптор. Или по-кратко проектът Ф-35 трябва да е евтина мултифункционална алтернатива на Ф-22, като естествено не може да се очаква, че ще притежава неговите качества във въздушен бой, като фирмата поставя единствено Раптора като превъзхождащ в това отношение.

Програмата и конкурса са от 17 години, а в този период на сцената освен Ф-22, през Януари, 2010 година, на бял свят се появи и първия прототип на най-новия руски стелт-изтребител – Сухой ПАК ФА Т-50 (перспективный авиационный комплекс фронтовой авиации). Световната икономическа криза също оказа влияние върху проекта на Локхийд Мартин и накара някои страни да преосмислят колко всъщност са готови да похарчат за него и колко си заслужава.

ТРИ РАЗЛИЧНИ САМОЛЕТА

Няма да е преувеличение ако се каже, че програмата Ф-35 всъщност е програма за три различни самолета – Ф-35А, Ф-35Б и Ф-35Ц (съответно A, B и C на латиница).
Ф-35А – проектиран е като заместител на Ф-16 за американските ВВС. Класифициран е като CTOL – Conventional Take-off and Landing, конвенционално излитане и кацане). Най-евтиния и лекият (празно тегло) от трите модела, като от него се очаква да бъдат произведени и най-много бройки, поради голямата ниша, която е проектиран да запълни (в състава на военновъздушните сили). Освен ролята на Ф-16 за ВВС, А-модела трябва да поеме и функциите на пенсионирания преди 2 години ударен стелт-самолет Ф-117 Найтхоук.  Последният е бил добър по предназначението си, но не и имал каквато и да е възможност да води въздушен бой. Ф-117 е пенсиониран след едва 25 години служба (за сравнение Ф-15 е на служба вече 34 години, Миг-29 от 27 години и няма планове да бъдат извадени от употреба). „Ранното пенсиониране” на ръбестия нощен ястреб е се дължи на факта, че Ф-22, макар и проектиран за въздушен бой, може да изпълнява много по-добре и ролята на Ф-117. А поддържането и използването на всеки самолет струва много пари. От щатските ВВС твърдят, че след 1-2 десетилетия ще бъде пенсиониран и А-10, а Ф-35А ще поеме и неговата роля. А-10 е създаден за борба с големи групи танкове и има оръдие, което не е монтирано на нито един изтребител. След падането на Берлинската стена ВВС са били готови да се разделят с него, но ниско-интензивните конфликти в Ирак и Афганистан доказват, че няма негов аналог, който да върши работата му (поддръжка на наземни части, както и ниско-летящите и бавнодвижещите се удари по малки цели).

Ф-35Б – проектиран е като заместител на известният Хариер, самолет с вертикално излитане и кацане. Вариант Б е класифициран като STOVL (Short Take Off and Vertical Landing – късо излитане и вертикално кацане). Технически погледнато и Ф-35Б и Хариер са VTOL – vertical take-off and landing (вертикално излитане и кацане), но втория се използва практически като STOVL, тъй като при вертикално излитане се ограничава масата на полезния товар (въоръжение). По-сложната конструкция на вертикално излитащия и кацащ Б-модел го прави 10% по-тежък и с 25% по-малко вътрешен горивен запас от А-модел. Това ограничава сериозно радиуса му на действие.

.
Ф-35Ц – бъдещ заместител на Ф/А-18 Хорнет, но не и на Ф/А-18 Супер Хорнет. Класифициран като CV – carrier variant (вариант за самолетоносач). Заразлика от другите модели е снабден с опашна кука (tail hook) за захващене на хидравличните механизми за спиране на самолетоносачите. Също така долната част на рамата му, както и колесниците са подсилена конструкция, тъй като трябва да издържат на по-големи натоварвания (ускоренията при излитане от самолетоносач с т.нар. хидравличен катапулт и рязкото спиране при кацане). Тъй като кацането на самолетоносач е едно от най-трудните за един пилот неща е необходимо самолетът да бъде с добра управляемост и устойчивост при ниски скорости, поради което размахът на крилете е 23% по-голям и крилната площ 45% по-голяма при сравнение с А и Б моделите. За да се пести място на самите самолетоносачи, крилата на Ц са направени сгъваеми, при което размаха му (или в случая широчината) става от значително по-малък.

ЦЕНА И СРАВНЕНИЕ

Ф-22 Раптор е самолетът, който запълва много малка ниша, но поради високата му цена щатската управа оряза и иначе малкото поръчани бройки до едва 187 (от 650 първоначално). Цената на всеки самолет включва две неща – производството на всяка единица и цената на програмата, отнесена към произведените бройки. Колкото повече бройки бъдат произведени, толкова по-евтин става всеки отделен самолет при сумиране на разходите.

  • Ф-22 – 350 милиона струва всяка една бройка от 187-те машини.
  • Ф-22 – ако поточната линия бе продължена на бавни обороти и бяха поръчани още 75 (общо 262) бройки, средната цена на всеки от самолетите щеше да е 213 милиона долара.
  • Ф-22 – при поръчани още 150 броя (общо 337) средната цена щеше да е 173 милиона.
  • Ф-22 – при 450 бройки (общо) цената на всеки щеше да е около 137 милиона.
  • Ф-35А – 109 милиона към момента.
  • Ф-35В – 127 милиона към момента.
  • Ф-35С – 127 милиона към момента.

ЗА И ПРОТИВ

Много военни анализатори зачитат решението на американския конгрес да прекрати производството на Ф-22 като грешка, позовавайки се именно на гореспоменатите цени. Администрацията на Барак Обама, както и мнозинството на Демократичната партия в Сената по това време вземат финалното решение да съкратят поръчката за Ф22 от 243 на 187 бройки. Като аргументи бяха изтъкнати :

  • високата цена на Ф22 и неговта поддръжка
  • специфичността на предназначението му
  • Ф-22 няма скоро да намери достоен съперник, „твърде” добър е и съответно излишен.
  • част от средствата по програмата за Ф22 биват „изляти” върху Ф-35, който е по-мултифункционален и икономически изгоден самолет.

От Републиканската партия, а и повечето военни стратези се противопоставят на тази теза. Контра аргументите са следните :

  • не е сигурно какво ще стана в близките 5 до 10 години, но Ф-22 е най-добрия отговор срещу руските ЗРК (ракети земя-въздух) С-300 и руския изтребител Су-30. Предполага се, че Иран разполага със С-300, а Венецуела официално е поръчала Су-30МК2 и С-300. Предполага се, че Сирия също разполага със С-300. А тъй като става дума за дългосрочни планове не е ясно дали някои от бъдещите предполагаеми съперници на САЩ няма да се сдобият с тези системи или по-нови (С-400 и Су-35).
  • Ф-35 не може да предложи качествата на Ф-22 във въздушен бой. В далечен въздушен бой (BVR – beyond visual range или извън границите на видимостта) Ф-35 има предимство пред повечето сегашни изтребители, но в близък въздушен бой (WVR – within visual range или в границите на видимостта), където стелт технологията и предимството на „първия удар” губят приоритета си, Ф-35 има по-слаби показатели от редица американски, европейски и руски машини – Ф-15, Юрофайтър Тайфун, Су-30.

Едно от възможните решения е махането на федералната забрана Ф-22 да се продава на други страни. Държави като Япония, Сингапур и Израел многократно са изразявали готовността си да платят висока цена за всеки Раптор. Ясно е, че Ф-35 вече няма да е евтиния заместител на Ф-16.

КОЛЕБАНИЯТА НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО

Икономическата криза се отрази и върху решенията на много правителства спрямо програмата JSF. На 18-ти Октомври британският премиер Дейвид Камерън оповести решение на правителство за орязване на военния бюджет и съкращаване на армията. Едно от взетите решения е поръчката за 138 вертикално излитащи Б-модели на Ф-35 да бъде заменена с „все още неясен, но по-нисък брой” Ц-модели за самолетоносачи. Взето е решение да бъдат пенсионирани Хариер-ите и самолетоносачите на Англия, като нови самолетоносачи ще постъпат на въоръжение малко преди приемането на Ф-35.
Примиерът Камерън обосновава предпочитанието към Ц модела спрямо Б на базата на по-големият горивен запас, радиус на действие и тегло на носеното въоръжение. Усложнената и тежка конструкция на вертикално излитащият Б модел обяснява тези му недостатъци. Но възможността му да излита незабавно от всяка една точка гарантира по-висока ефективност откъм извършена работа за единица време. Тук обаче трябва да се спомене и един недостатък на Ф-35Б, а именно мощният му двигател. Докато Хариер-а е способен да излита практически от всяка равна повърхност, даже и тревна площ, Ф-35Б. На машината е монтиран най-мощният двигател, някога слаган на изтребител, който разтапя и разбива асфалт при излитане. Нужна е специална площадка, от която да излита, като такава не е трудно да се монтира на всеки самолетоносач (Англия днес притежава 2 самолетоносача, САЩ – 11), но означава, че Ф-35Б няма да продължи наследството на Хариер-а – самолетъ, излитащ отвсякъде по всяко време.

АЛТЕРНАТИВА

Боинг губи конкурса за JSF пред Локхийд Мартин, но решава да предложи бърза алтернатива, за която вече има открита поточна линия. Това е именно Ф-15СЕ Сайлънт Ийгъл (безшумния орел). Машината представлява своеобразен модернизиран вариант на известният Ф-15, като спада в т.нар. 4.5 поколение (заедно с някои европейски и руски модели). Цялостната конструкция на Ф-15 е запазене, като са променени някои елементи с цел по-малка фронталнта забележимост. На моделът е нанесено стелт-покритие и са конструирани закрити оссеци за въоръжение, което допълнително намалява радарната и инфрачервена забележимост.

.
В програмата са налята твърде много пари, че да може изобщо да се говори за спиране. Самият самолет вероятно ще бъде на високо ниво, но историята може да оцени програмата като икономическа грешка.

Въздушната война над Ирак ’91


ПРЕДИСТОРИЯ

Войната през 1991 година в Ирак (операция „Внезапен Гръм“, част от операция „Пустинна Буря“) бележи нов етап в развитието на съвременните конфликти. Събитията се развиват в момент, в който СССР се разпада, а двуполюсния модел в Близкия Изток се пренарежда. През 1979 ислямистката революция и аятолах Хомейни донасят на близкоизточната сцена нов тип управление, отделно от геополитическите лагери на Москва и Вашингтон. До този момент диктаторските републики и монархии в региона нямат реална алтернатива, а ислямистките движения са използвани единствено за постигане на конкретни цели. Монархиите и републиките осигуряват на партньорите си в двата лагера видимо безкраен поток от нефт и огромен се пазар. Новото управление в Иран е своеобразен „трети лагер“ и макар да е персийска държава, този модел има почва и в арабските страни, което разклаща американските и съветските интереси. Година след революцията Саддам Хюсеин напада Иран и започва дългата и кървава ирано-иракска война.  Това е и единствения случай в студената война, в който и Москва, и Вашингтон подкрепят и Ирак, и Иран. Огромната подкрепа за Саддам произтича от гъвкавата му политика, според която се поддържат добри отношение с двете велики сили, а подкрепата за Иран е малка – заложено е и на „по-малко вероятния“ изход.  Основни военни доставчици на Ирак стават СССР и Франция, а малко американска техника е продадена на Иран за освобождаване на заложници (виж аферата Иран-Контра). Конфликта завършва без победител, а икономиките на двете страни са в разруха. За Ирак огромен проблем става и петролното свръх-производство на Кувейт, което задушава допълнително положението на страната. Под фалшифицирани обвинения иракската републиканска гвардия нахлува в Кувейт и превзема страната за 2 дена. Като една от най-богатите на петрол страни в света, арабската монархия е от изключително стратегическо значение за САЩ. Вероятността Саудитска Арабия (най-големия световен производител на петрол) да бъде следващата мишена на Саддам Хюсеин е твърде висока и американците се подготвят за мащабна военна намеса. Това съвпада и с краха на СССР – Москва не е в състояние да окаже каквато и да е помощ на своя съюзник. Ирак се изправя сам срещу международна коалиция от 30 държави, начело със САЩ, Саудитска Арабия и Великобритания.

ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА

започва на 17-и Януари, 1991 (два дена след изтичането на ултиматума на ООН за изтегляне от Кувейт) в 02:39 часа местно време с атака на хеликоптери АХ-64 Апачи от щатската армия. В началото на войната Ирак разполага със стотици съвременни изтребители и притежава шестия по големина въздушен флот в света. Авиопарка включва (всички без Мираж са съветски) :

  • Мираж Ф1 (френски)
  • МиГ-21
  • МиГ-23
  • МиГ-25
  • МиГ-29
  • Су-7 (и 17)
  • Су-20
  • Су-22
  • Су-24
  • Су-25

За защита на своето въздушно пространство Ирак разполага с разнообразен арсенал от съветски ПВО-системи – конвенционални оръдия и ракети земя-въздух :

Зенитни оръдия (всички са съветско производство)

  • 130мм оръдия
  • 100мм оръдия (съветското КС-19 и други)
  • 85мм оръдия
  • 57мм (АЗП  С-60 и ЗСУ-57 2СП)
  • множество различни модели 37мм, 23мм и 14.5мм автоматични зенитни оръдия и платформи, между които и ЗУ-23-2

Ирак разполага и с богат арсенал от ЗРК (зенитно-ракетни комплекси) и ПЗРК (преносими) за защита на въздушното си пространство.

Ракетите земя-въздух (всички без последните три са съветски) :

  • С-75 Двина (СА-2 Гайдлайн по класификация на НАТО)
  • С-125 Нева (СА-3 Гоа по класификация на НАТО)
  • 2К-12 Куб (СА-6 Гейнфъл по класификация на НАТО)
  • 9К-33 Оса (СА-8 Геко по класификация на НАТО)
  • 9K31 Стрела-1 (СА-9 Гаскин по класификация на НАТО)
  • 9K35 Стрела-10 (СА-13 Гоуфър по класификация на НАТО)
  • 9К32 Cтрела-2 (СА-7 Грейл по класификация на НАТО)
  • 9К34 Стрела-3 (СА-14 Гремлин по класификация на НАТО)
  • 9K38 Игла (СА-16 Гимлет по класификация на НАТО)
  • Роланд-2 (френско-германски ЗРК)
  • Кротал ЕДИР/ИЧДЕ (френско-корейски ЗРК)
  • Аспиде  Mk1/Mk2 (италиански ЗРК)

КОАЛИЦИЯТА

Международната коалиция разполага с 350 изтребителя за завоюване на въздушно превъзходство :

  • Ф-15 Ийгъл
  • Ф-14 Томкат
  • Панавиа Торнадо АДВ
  • Мираж-2000Ц

Освен тях коалицията разполага и с над 500 многоцелеви изтребители, ударни и щурмови самолети, самолети за радио и електронна борба, между които :

  • Ф-16А и Ц
  • Ф/А-18 Хорнет А, Ц и Д
  • А-10 Фъндърболт 2
  • Хариер АВ-8Б
  • А-6 Интрудер
  • Ф-111 Аардварк
  • ЕФ-111А Рейвън
  • Ф-117 Найтхоук
  • Ф-4Г Уайлд Уийзъл
  • Ф-15Е Страйк Ийгъл

Не би могло да има съмнение, че техническото и численното превъзходство е било на страната на коалицията, но е погрешно схващането, че Ирак е била беззащитна държава. По време на войната Ирак разполага с една от най-големите армии и ВВС в света, а над страната действа един от най-гъстите ПВО-чадъри с разнообразни оръдия и ракети. Именно те нанасят най-големи поражения на западните съюзници (виж най-долу). Дълго време след войната се поддържа тезата, че нито един коалиционен изтребител не е свален от иракски самолет във въздушен бой. Този мит е развенчан след проучвания на военни експерти, както и след признание на британското правителство след 12 години (през 2003, виж най-долу).

.

БОМБАРДИРОВКИ

Над Ирак коалиционните самолети извършват над 100,000 мисии и пускат над 80 хиляди тона бомби по време на въздушната кампания (1 месец и 1 седмица или 1.23 месеца). Сравнение с Втората световна война (кампаниите от 1940 до 1945 над Европа и съответно 1942-1945 над Япония), Корейската война (1950-1953), Виетнамска война (за активния период 1965-1973) :

..

КОАЛИЦИОННИТЕ УСПЕХИ

По време на цялата война коалиционните самолети успяват да свалят 8 хеликоптера/тренировъчни/транспортни самолети и 34 вражески изтребителя в пряк въздушен двубой. Оцветените в жълто в таблицата са хеликоптери/транспортни и учебни самолети и не влизат в общата бройка (34) на свалените във въздушен бой машини, но влизат в общата бройка за свалени машини от коалиционната авиация (42).

..
31 от общо 34 въздушни победи в Ирак са на Ф-15, а свалените от „Орела“ самолети и съответно използваните оръжия са :
..

Смята се, че един щатски Ф-16 сваля един иракски МиГ-29. В таблицата не са дадени непотвърдените коалиционни победи, с които общия брой се увеличил от 34 на 52.

Ф-15 е самолет на 34 години и е на въоръжение в американските, израелските, саудитските и японските ВВС. В служба на първите три държави Ф-15 сваля точно 100 самолета и няма нито една загуба във въздушен бой.
63% от всички победи на Ф-15 са при службата му в Израелските ВВС. Израелските победи са само и единствено срещу сирийските ВВС, като са отбелязани 15 по време на единичните сблъсъци от 1979 до 1981, 42 през Ливанската Война през 1982 и по две през съответно 1985, 1989 и 2001.

.

ИРАКСКИТЕ УСПЕХИ

По време на Пустинна Буря иракчаните свалят общо 40 коалиционни самолета. 10 от тях със зенитна артилерия, 28 с ЗРК (радарно и ИЧ-насочване). Иракската авиация сваля 2 коалиционни самолета. Списък със свалените самолети :

..

МИТЪТ Е РАЗБИТ

На последно място, но не и по-важност е редно да споменем свалените от иракската авиация коалиционни самолети. Дълго време американската и британската пропаганда поддържат тезата, че нито един техен самолет не е свален от ираски изтребител през войната. Иракската пропагандна пък твърди, че е свалила десетки американски изтребители. Истината е винаги е в средата :

  • На 17-ти Януари пилотът на МиГ-25 Зуахир Дауд сваля Ф/А-18Ц Хорнет от американските ВМС с пилот Майкъл Спийчър. Въздушната победа е осъществена с ракета Р-40РД.
  • На 19-ти Януари иракският пилот на МиГ-29 Джамийл Сайхуд сваля британски Панавиа Торнадо с ракета въздух-въздух Р-60МК, за което британското правителство признава чак през 2003 година. Това е една от трите въздушни победи на МиГ-29 в цялата му история (още един еритрейски сваля МиГ-21, а един съветски – афганистански Су-22).
  • Още 4 американски самолета (3 броя Ф-111 Аардварк и 1 Б-52) са поразени от пилотите Хусам и Кундаир Хиджаб съответно с МиГ-23 и МиГ-29 (ракети Р-24Т, Р-60МК и Р-27), но не са сваление, поради което е спорно дали трябва да се причислят към „въздушните победи“.

Виж още в блога :
Златна Стража 2010 – българо-американско въздушно учение


Статистика за въздушната война в Европа през Втората световна война :

Производство на едноместни изтребители във Великобритания и Германия от 1939 до 1943

Наличност на едноместни изтребители в кралските ВВС и Луфтвафе от Юли до Декември, 1940

Ирак и Афганистан – удари на американските ВВС


Това видео е забранено за качване в vbox7, в youtube също, тъй че ето линк :
.

http://www.globalsecurity.org/intell/library/imint/images/iraq-freedom-helo-strike.avi
(Внимание – кадрите не се препоръчват за деца и хора с чувствителна психика!)
.
Удар над иракските партизани. Ударът е осъществен от ВВС на САЩ, неизвестна дата. Дава се информация, че атаката е извършена от хеликоптер, но не се уточнява какъв модел или с какво е стреляно по тях. Съдейки по пораженията мога да предположа, че е ползвана щатската картечница (автоматично оръдие) М230, използваща 30х113мм амуниции. Скорострелността на оръдието е от 600 до 650 изстрела в минута, начална скорост (зависи от типа амуниции) е около 800м\с, ефективната далекобойност стига до 2км. Въпросното оръдие е стандартното въоръжение на щатския хеликоптер AH-64 Apache, но пак отбелязвам, че в информацията към видеото не се споменава конкретния модел или използваното оръжие.

Долу – AH64 Apache в действие

*

************************************************************************
*


Това е широко отразеният удар върху скривалището на Абу Мусаб ал-Заркауи, топ-терористът на Йордания, предложил „услугите“ си на иракската кауза. Ударът е осъществен на 7 Юни, 2006 година в 18:15 часа от 2 американски изтребителя F-16 Fighting Falcon, използвани са 500-паундови „глупави“ бомби, точността обаче е задоволителна. Пилотът решава да пусне още една след известно време. Ударът бележи успех за международната коалиция, Абу Мусаб ал-Заркауи е лидер на Танзим Куайдат ал-Джихад фи Билад ал-Рафиайн, крилото на ал-Кайда в Ирак (който е наречен Месопотамия в името на групата). Ал-Заркауи е отговорен и за атентати в Мароко, Йордания, предполагаемо и в Европа.

Хубавецът долу – Абу Мусаб ал-Заркауи

*

************************************************************************
*

Удар от американски F/A-18 Hornet на щатските ВМС (от самолетоносач). Ударът е извършен на 21 Декември, 2001 в горист район от огромната местност Тора Бора, известна с множеството си пещери и пещерни комплекси. Мишената е превозно средство на талибанските сили.

Долу – карта на Тора Бора

*

************************************************************************
*

Удар от американски F-14 Tomcat на щатските ВМС (от самолетоносач), който днес вече е снет от въоръжение. Ударът е извършен на 11 Декември, 2001 в горист район от огромната местност Тора Бора, известна с множеството си пещери и пещерни комплекси.

Долу – F-14 Tomcat