Кадри от Газа, които няма да видите по новините


Сбор от кадри, които израелската армия е пратила на всички световни медии и до които всеки интернет потребител има достъп. Кадрите обаче не са сред приоритети на CNN, EuroNews, BBC, Assossiated Press и други. Тези, които биват излъчвани са често изрязани и представени по коренно различен начин. Добър пример са кадрите от вторичните експлозии в джамии, пример за използване на цивилна (и свещенна) сграда в качеството на склад за оръжия. Кадрите обаче биват изрязани от телевизионните екипи. По този начин се вижда само израелски удар по „цивилна“ цел. Една снимка струва хиляди думи, а едно видео струва хиляда снимки. Въпреки това много (не всички) от разпространените в България, Европа и САЩ (за арабските и мюсюлманските няма смисъл да се говори) медии решават да заложат на показанията на активисти и лидери на Хамас повече, отколкото на предоставените от Израел кадри. По този начин нарушават законите на математиката – според тях 1>1,000,000 (1 дума от Хамас е по-силна от видео доказателствата на Израел). За света не са и недостъпни излъчваните по телевизията в Газа кадри, в които арабския вариант на Мики Маус призовава малки деца към Джихад. Потресаващи са и рекламно-музикалните клипове, които призовават малките момичета да поемат по пътя на майка си, да сложат експлозиви около кръстта си и да умрат в името на Аалах, което оставя мюсюлмански проповедници в Европа безмълвни.

Кадри на Израелските ВВС от 8-ми Януари, 2009 година.  Терористи от Хамас изстрелват ракети от училище в Газа.


Вторични взривове в джамия в Газа след удар на Израелските ВВС. Един от много примери, че Хамас не използват джамии, училища и болници за военни складове и площадки.

Сборни кадри, показващи Хамас да използват цивилни сгради за живи щитове при изстрелване на ракети, стрелба по израелски войници и складиране на оръжия.

Кадри, показващи изстрелване на ракети от Хамас по време на обявеното едностранно от Израел хуманитарно примирие. За капак – ракетата се изстрелва от площадка, която е между две училища, което ясно се вижда в кадрите. Кадрите са от 18-ти Януари, 2009 година.

Кадри от 13-ти Януари, 2009 година, показващи пленена от израелските войски джамия. В джамията са складирани оръжия на Хамас – руски зенитни оръдия, самоделни ракети (местно производство) и други.

Кадри от 8-ми Януари, 2009, по време на едно от много обявено едностранно от Израел хуманитарни примирия. На кадрите – терористи от Хамас изстрелват ракети от двора на училище в Газа.

Минометен огън от Газа, 27-ми Октомври, 2007 година. Площадката е в двора на училище в Газа.

11-ти Януари, 2009 година, Газа. Израелската армия намира капани бомби и мини в улилище и зоологическа градина.

Терорист от Хамас се крие зад бяло знаме в сграда, пълна с цивилни. 8-ми Януари, 2009 година.

Януари, 2009 година. Терорист от Хамас изстрелва ракета и използва деца за жив щит за да се измъкне.

Етиопските ВВС и Ми35 в Дарфур


Етиопските Национални Отбранителни Сили (ЕНОС) са изградили имиджа си на една от малкото действащи, организирани и ефективни (сравнително) войски в черна Африка според западните стандарти. В континент, където повечето от конфликтите се водят от партизани, Етиопия изпъква и прави впечатление на една стабилна държава, която може да си позволи да бъде фактор в останалата част от Африка. В последните години Етиопия е участвала в множество конфликти, най-показателни и важни са конвенционалната война с Еритрея от 1998 до 2000 и нахлуването в Сомалия преди 3 години3 (борба с партизани).  Еритрея е държава, започнала съществуването си като сепаратистка област от Етиопия. Гражданската война продължава около 30 години, като до ден днешен сблъсъците са почти ежедневие, а до взаимно-приемливо решение и съответно граница не се е стигнало. И двете страни използват етническото многообразие и географското разпределение на държавите за насаждане на омраза и фанатизъм сред подкрепящите ги, но де факто независимостта на Еритрея означава пълна загуба на мория излас за Етопия. Над хиляда километровата брегова ивица отива изцяло в новосъздадената държава през 1991, ключова причина за острата реакция на Адис Абеба.

В сблъсъците между двете войски и конкретно ВВС си проличава превъзходството на етиопските сили – със своите Сухой27 те свалят 7 (по етиопски твърдения, а 4 са потвърдените сваляния) еритрейски МиГ29. Това е голяма бройка за иначе малкия списък от самолети, свалени от Су27.
Ето списък с използваната от Етиопските ВВС техника (ударна авиация) :
МиГг21 – 21 броя  (3 от тях са Миг21У)
МиГ23 – 32 броя (4 от тях са МиГ23УМ)
Су-27 – 18 броя
Су25 – 4 броя
Ми24 – 15 броя
Ми35 – 5 броя

На снимката, етиопски Су27

Етиопските ВВС, както и други части от ЕНОС, участват и сравнително успешно във войната в Сомалия през 2007, когато те, Кения, Джибути, САЩ, Великобритания и др. се опитват да поставят на приетото от ООН преходно правителство. За съжаление все още нито една държава не е намерила ефективен начин за борба с партизани, поради което Сомалия все още е размирна територия, разделена на три региона, без централна власт, управляване от различни феодали ислямистки групировки (като ал-Шабаб, управляваща в област Сомалия, Сомалия, за повече информация Сомалия и радикалния ислямизъм). Но конфликта показва на западните й патрьори, че Етиопия е способна да участва в съвместни операции. Традиционно, Еритрея подкрепя с оръжия, пари и др. сомалийските ислямисти, докато гореспомената коалиция, освен с преки военни действия, подкрепя и местни главатари и феодали с оръжия и пари. Пунтланд, практически независима република в Сомалия, традиционно има про-етиопска и анти-Могадишу позиция.

Освен в Сомалия, етиопските войски са нарамени с нелеката задача да донесат мир на иначе размирен Дарфур, който буди като първа асоциация „геноцид” у всеки външен наблюдател (повече информация). Преди няколко месеца Етиопия изпрати 5 броя хеликотпери Ми35-Хинд-Е. Машината представлява практически Ми24, класификацията и името са НАТО-вски и означават „износен вариант”. На 25-ти Февруари т.г. във военна база в Нияла, южен Дарфур, Судан, бе извършена церемония по офциалното им приемане на служба в редиците на УНАМИД (UNAMID – African Union and United Nations Hybrid Operation in Darfur). На церемонията Ибрахим Гамбари увери присъстващите, че потенциалът на хеликоптерите ще бъде оползотворени до максимум. Генерал-лейтенант Патрик Ниямвумба, командир от УНАМИД заяви обаче, че операцията се нуждае от още 18 сервизни и трансортни хеликтоптера, за да може да се постигне поставената като цел мобилност и ефективност. Етиопските Ми-35 ще осигуряват близка поддръжка на международните сили, защита на цивилните при нападения, както и ще позволява на УНАМИД да разгърне военния си потенциал до иначе невъзможни или опасни за сухопътни войски райони. Годишните разходи по УНАМИД възлизат на около 1.3 милиарда долара, а към днешна дата операцията разполага с 20,000 души жива сила. Етиопските попълния са добре дошли.

На снимката, етиопски Ми35 Хинд-Е.

Враждуващите страни в Дарфур са основно две – партизаните-африканци, разделени на множество организации (често враждуващи и помежду си), а от другата страна са държавни войски (арабски) и техните паравоенни формирования. Сред черните групировки е и Движението за Справедливост и Равенство (Justice and Equality Movement – JEM). Властта в Хартум пък разполага и с вече закоравелите главорези и масови убийци от Джанджауийд – паравоенни формирования от судански араби, както и представители на много африкански племена, между които и арабо-говорящите негърски етнически групи. (Дарфур има мнозинство черно население). Тази организация обаче е по-скоро формална, става дума за пръснати групи с джипове, движещи се от село на село. Досега броят на жертвите на геноцида им в Дарфур се оценява на близо половин милион души.