Най-известните вземания на заложници част 2


Най-известните вземания на заложници

Част 1 :

Част 2:

  • Норд-Ост в Москва/Дубровка
  • Операция Ентебе

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Норд-Ост в Москва/Дубровка

На 23-ти Октомври в Дома на Културата в Москва близо 50 терористи влизат по време на мюзикала „Норд-Ост”, вземайки почти 900 души за заложници. Ръководителят на операцията е Мовсар Барайев, един от лидерите на ИПОН – Исламский полк особого назначения (Ислямски полк със специално предназначение, наричан още „Чеченския спецназ”). Операцията е организирана от чеченския главатар и ветеран от 5 конфликта Шамил Басаев, убит от руските спец. служби 4 години по-късно.
В театъра са се намирали близо 900 души, 75 от които чуждестранни граждани. Мовсар Барайев отправя предложение към руските власти да освободи чуждите граждани, тъй като няма искания към техните държави. Москва отказва, първата от много грешки в този инцидент.
Мовсар Бараев и другите терористи излизат със следното послание по руската телевизия :

М.Б. : Ние идваме тук, в столицата на Русия за да спрем войната или да умрем в името на Аллах. Кълна се в Аллах – ние желаем да умрем повече, отколкото да живеем.  Аллаху Акбар (Аллах е велик).
?? : Това за нас е сбъдната мечта. Това е дар Аллах.
?? : Искам да кажа на нашите врагове, че желаем смъртта, по пътя на Аллах.

Терористите държат заложниците 3 дена. На 4-тия (26-ти Октомври) руските сили за сигурност щурмуват театъра. Тук е и един от най-противоречивите моменти по време на щурма – руските спец. части пускат упойващ газ чрез вентилационната система. За броени минути всички в залата (терористите и заложниците) заспиват, но руските командоси влизат едва час по-късно. От тактическа гледна точка операцията е успешна – терористите не изстрелват нито един патрон, не детонират нито един експлозив и не убиват нито един заложник. Мистериозният газ, който е използван от спецназ обаче е причината за смъртта на почти 200 заложници. Не е съобщено на медиите какъв газ е използвано, дори и на посолствата в Москва.

След месеци изследвания редица западни и руски учени стигат до извода, че е използван непознат до този момент дериват на фентинил, сам по себе си със 100 пъти по-мощно действие от морфина. Използваният негов производен газ се предполага, че е около 1000 пъти по-мощен от морфина. До ден днешен руското правителство не е съобщило какъв точно газ е използван. На заложниците е оказана лекарска помощ със закъснение, поради слаба координация. Освен това лекарските екипи са разполагали със средства, предназначени конкретно за фентинил, а не незнайния негов дериват. Внезапното заспиване на заложниците (повечето от които са седяли на седалките в театъра) е причинило накланяне на главата им, прекъсващо дихателния път. Смъртта на много от жертвите е причинена именно от задушаване. Останалите жертви са умрели по-късно в болниците, тъй като руските власти не съобщават какъв е използвания газ и лекарите не са могли да предприемат адекватни мерки. Факта, че хората са били в плен в продължение на 3 дена и са били подложени на жажда и глад ги е направил по-уязвими.
Паралелно с държавното разследване, независима комисия започва свое. В нея участват руски политици, журналисти, както и известнияг Александър Литвиненко (бивш агент на КГБ и ФСБ) и разследващия журналист Анна Политковская. Според тях руските власти не само са знаели за атентата, а са били и огранизатори на атентата, като се спекулира, че Барайев (чието тяло не е намерено) е агент на ФСБ (Федеральная служба безопасности).
През 2006 година Анна Политковская е убита в асансьора на блока си с 4 изстрела, един от които в главата. Месец по-късно в Лондон Александър Литвиненко е отровен, като това се установява малко след срещата му с бивши агенти на КГБ. След 25 дена в болница той умира, като след смъртта му е установено, че е отровен с радиоактивния елемент полоний. Малко преди смъртта си той излиза с официално заявление :

Може и да успеете да ме заглушите, но тази тишина има цена. Показахте се като безскрупулността и варварщината си, в която ви обвиняват най-настървените ви противници. Показахте, че нямате никакво уважение към човешкия живот, свободата или цивилизованите ценности. Показахте, че сте недостойни за постта, който заемате, незаслужаващи доверието на цивилизовани мъже и жени. Може и да успеете да заглушите един човек, но тътенът на протестите от целия свят ще ехти в ушите Ви до края на живота Ви, г-н Путин. Дано Бог ви прости за стореното, не само на мен, а и на и Русия и нейния народ.

.

Операция Ентебе

На 27-ми Юни, 1976 терористи пленяват самолет на ЕърФранс, пътуващ от Тел Авив до Париж с междинна спирка в Атина. След излитане и все още в гръцкото въздушно пространство терористите изваждат оръжията си, скрити в консерви. Една от причините за липсата на бдителност у гръцките проверяващи е стачката на летищните работници в Атина. Още от 1968 година израелското разузнаване следи всеки полет, в който има израелски граждани и нередности са установени много преди да се разбере, че самолетът е похитен от терористи.
След като самолетът минава под техен контрол се насочват към Либия за презареждане, след което в Ентебе, Уганда.
Похитителите са 4 (или 5) – германските комунисти Габриеле Крьош-Тидеман и Вилфред Бьозе от терористичната групировка „Революционните ядра” и двама (или трима) палестинци от комунистическата НФОП (народен фронт за освобождение на Палестина), един от които е Фаиз Абдул Рахим Джабер. Обявяват, че самолетът е овладян от група „Че Гевара” и „Батальона на Газа”, които са част от НФОП.
На летище Ентебе те разделят заложниците на евреи и неевреи (без значение от гражданството им), но в Либия една бременна заложничка е пусната на свобода и отлита за Лондон. Френските граждански (от нееврейски произход) са освободени впоследствие от самото летище в Ентебе и редица международни разузнавателни служби веднага започват да ги разпитват. Изпратен е и екип от психолози от израелското разузнаване МОСАД, които чрез хипноза успяват да научат подробности за помощенията на терминала на летището Ентебе, къде има щори, на коя страна се въртят вратите и т.н.
От 1971 до 1979 година на власт в Уганда е президентът Иди Амин Дада, прочул се освен с геноцидът над собствения си народ  и с самопровъзгласяването си за „последния цар на Шотландия”. Като такъв Амин е изпратил писмо на английската кралица, гласящо

Бих желал да уредите посещението ми в Шотландия, Ирландия и Уелс, за да мога да се срещна с ръководителите на революционните движения, борещи срещу вашето империалистическо подтисничество.

Склонността му да храни крокодили с враговете си и канибалските ритуали също са стряскаща илюстрация за този човек. Описван от всички като мегаломан, Иди Амин решава, че това е неговия златен шанс да получи световна слава и поема ролята на преговарящ от името на НФОП (с чиято униформа се появява по държавната телевизия). Игрален филм за Иди Амин Дада, завършващ с операция Ентебе.

Пенсиониран армейски офицер и бивше военно аташе на Израел в Уганда е използвано от разузнаването – обаждал на Иди Амин по няколко пъти на ден, убеждавайки го, че играе голяма роля и че от изхода на тази ситуация зависят световните събития. Това е и една от причините президентът да заповядва на похитителите да удължат ултиматума си с три дена.
Още в първия ден на похищението, израелския държавен и военен елит обсъжда военната опция. Като основен проблем се посочва дистанцията между двете държави – около 4000 километра. Израелските пилоти не са обучени за подобни операции, което е и сред основните причини терористите да избират Уганда, а не някоя сравнително близка до Израел арабска държава. Исканията на похитителите са освобождаването на осъдени престъпници и атентатори от Израел, Германия, Франция и др. На летището са изпратени стотици утандийски войници.
Цялата израелска военна и разузнавателна машина се заема с операцията по осбождаването. Прието е да се направи въздушен десант в Ентебе, от който по суша да се пратят войски и да бъде превзето летището. Сапьори на МОСАД са изпратени в авиобаза на угандийските ВВС, където залагат експлозиви на 12 изтребителя (в различните източници се посочват между 11 и 30 МиГ-а). В Кения, с която Израел е в добри отношения, са изпратени агенти на МОСАД, които са в готовност да превземат временно летището, ако властите в Найроби им откажат правото да презаредят на тяхна територия (до което не се стига). На летището в Ентебе са изпратени и диверсионно-разузнавателни екипи, които събират допълнително информация и минират част от пътищата. За самия десант са подготвени 4 транспортни самолета, един санитарен самолет (летяща болница) и един самолет за радиоелектронна борба, боядисан като цивилен. Освен БТР-и и джипове, израелските командоси разполагат и с черен мерцедес, точно копие на президентския. Преди идването на Иди Амин Тел Авив и Кемпала имат добри отношения и голяма част от угандийските войници са обучени от израелски експерти.
Макар да изминават дни от похищението нито ООН, нито западноевропейските държави или САЩ не осъждат терористичния акт. Главния секретар на ООН (където най-голям блок формират про-съветските и мюсюлманските държави) не желае да предприеме никакви действия и не осъжда действията нито на Иди Амин, нито на НФОП. Главния равинат на Израел се обръща към Ватикана, но Папата отказва да се намеси. За което има и конкретна причина – макар да са смята за католическа държава от идването на Иди Амин започва период на насилствена ислямизация. След като пада от власт Иди Амин бяга в изгнание в Саудитска Арабия, която още през 70-те години е сред водещите държави в арабската икономическа инвазия на черна Африка.
Щурмът на летището е успешен – по време на престрелките загиват 3 заложника и са убити похитителите и част от угандийските войници. По всяка вероятност дошлите от Сомалия (където е била квартирата на НФОП) Уади Хадад и Илич Рамирез Санчес (Карлос Чакала) са избягали от Ентебе преди идването на израелските командоси. За тяхното присъствие потвърждават самите заложници и разузнавателните служби. От израелските военни загива само един – Йонатан Нетаняху, брат на сегашния премиер Бенямин „Биби” Нетаняху. И двата са служили като командири в елитното израелско подразделение Сайерет Маткал.
Операцията е давана за пример във всяко военно училище в света при изучаването

Барет – американска легенда


Барет (Barrett Firearms Manufacturing) е американска оръжейна компания, специализираща и водеща в развитието на голямокалибрени снайперски пушки. Фирмата е основана през 1982 година и става известна със своят модел 82, а впоследствие и с М90, 95, 99 и 107.

БАРЕТ М82 (горе) е първият продукт на компанията и една от знаковите снайперски пушки. Това е 12.7х99мм (.50) полу-автоматична, тежка снайперска пушка. Предназначена е за поразяване на жива сила, лека бронирана техника и комуникационни възли на разстояние до 1800м. Предлага се в няколко варианта – с 29, 25 или 20 инча (съответно 73.66, 63.50 и 50.8см).

*Данните са за стрелба с 661 грейнов (42.83 грама) 12.7мм куршум на фирмата Барет.

БАРЕТ М90 и 95

М90 (горе) и М95 са големокалибрени снайперски пушки, в конфигурация бул-пъп – пълнителят е разположен зад ръкохватката, а част от механиката на оръжието е поместена в приклада. При стрелба 5-зарядният пълнител и съответно изхъвргачът за гилзите се падат точно под лицето на стрелеца. Компаноквката на М90 скъсява оръжието с около 30см при сравнение с М82. Факта, че е не е полу-автоматична, а ръчно зареждащата се (болтов, маузеров затвор) прави пушката още по-наджедна. При стрелба на дистанции над километър скорострелността (или наличието на полу-автоматична стрелба) губи значението си.
По-същество разликите с М95 не са големи и принципа на действие е един и същ. Разликите са :

  • М95 има ръкохватка и спускова скоба, идентични с тези на М16А2, като са изнесени с 1 инч (2.54) напред за по-добър захват.
  • ръчката на затвора е изнесена назад и завъртяна под ъгъл за по-лесно презареждане.
  • магазина на цевта е хромиран за по-висока издържливост и износоустойчивост
  • наличието на универсална релса за закрепване на оптически мерници, тип Пикатини(

Сходна на М90/95 в света вероятно е само руската КСВК, използваща руският .50 патрон – 12.7х108мм. Но патронът е картечен, непригоден за снайперска пушка, което ограничава възможностите й и най-вече точността й. Поради липсата на адекватен боеприпас е на въоръжение само в някои части на руската армия. Именно заради това спокойно може да се каже, че Барет е (главно „е“) 12.7мм (.50) бул-пъп световен пазар. Освен това заедно с М82 продуктите на Барет са на въоръжение в над 60 страни.

Барет в Испания, 12.12.2002

Испанската флота взема активно участие в Операция Enduring Freedom около събитията в Афганистан през 2001 година. Испанските морски пехотинци са нарамени със задачата да щурмуват кораб, който според колегите им от американското разузнаване пренася корейски оръжия. Действието се развива във водите около йеменския остров Сокотра, на окололо 300км източно от рога на Африка (Сомалия). Испански морски пехотинци от корабът Навара Ф-85, клас Санта Мария успяват да разкъсат многото стоманени кабели, опънати над палубата на корейският кораб Су Сан. Кабелите са предотвратявали испански морски пехотинци-командоси да бъдат спуснати с хеликоптер върху палубата. Въоръжени със своите Барет М95 испанските снайперисти прерязват кабелите от дистанция над 370м. Освен, че размерите на мишената са малки, морските вълни създават допълнително затруднение за войниците, но благодарение на своите умения и безспорните качества на тази американска легенда те успяват.
..

..

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа


В Понеделник израелските командоси щурмуваха един от шестте кораба на т.нар. „Свободна Флотилия“, а именно плаващият под турски флаг ТГ Мави Мармара. Тази флотилия беше сред водещите новини преди въпросния случай, а след него стана новина номер 1 в целия свят. Редица държави, между които Турция, Иран и Русия, изразиха недоволството си от тази акция, нарекоха израелските моряци пирати, антихуманни престъпници и какво ли още не. Но какъв всъщност е случая?

ПРЕДИСТОРИЯ

Въпросната флотилия, според организаторите, е превозвала 10,000 тона хуманитарни провизии от редица организации, а целта е била ивицата Газа. В сила е обаче морска блокада, която Израел и Египет налагат над контролираната от ислямските фундаменталисти Хамас територия. Блокадата е наложена две години след едностранното решение на Израел да се изтегли от Газа през 2005 година. В последвалата кървава гражданска война, Хамас успяват да надделеят над Фатах, налагат контрол над ивицата, като по този начин законната Палестинска Автономия губи всякакво влияние.
Според организаторите на флотилията целта е била да се привлече внимание върху блокадата и да се доставят тези суровини на територията, която наистина се нуждае от тях. Това, което често медиите забравят да споменат е, че израелските властти  многократно призоваха флотилията да разтовари помощите в Ашдод, пристанищен град в Израел, намиращ се на 25км от ивицата. След проверка за оръжия товарът ще бъде пратен в Газа, увери ги израелското правителство. Няма квота за внасяне на храна или лекарства в Газа, 15,000 тона суровини влизат всяка седмица през сухопътните пунктове, както се вижда на снимката.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА

Акцията беше публична и широко отразена от медиите, а предупрежденията от страна на Израел започнаха още преди корабите да отплават. След множество обвинения към Израел (според организаторите израелските тайни служби са повредили корабите и комуникацията им) кораби отплават по посока блокираната ивица. Пътувайки за Газа корабите получават нови съобщения от израелската брегова охрана.

На участниците във флотилията е съобщено следното :

Мави Мармара, наближавате зона на военни действия, която е под морска блокада. Крайбрежието на ивицата Газа и пристанището на Газа са затворени за всякакъв морски трафик. Израелското правителство поддържа пращането на хуманитарни провизии до цивилното население на ивицата Газа и Ви кани да влезнете в пристанището на Ашдод. Доставката на суровините, съгласно регламентите на властите, ще бъде извършена през официалните, сухопътни пропусквателни пунктове под Вашето наблюдение. След това можете да се върнете в пристанищата си с корабите, с които сте дошли

ПРИХВАЩАНЕ И ЩУРМ

Военноморски командоси от Шайет 13 са нарамени със задачата да прихванат и озаптят корабите и активистите. Може да се обобщи, че единствените проблеми са при корабът Мави Мармара, при останалите ТГ от флотилията не е имало сериозни инциденти.
Командосите са качват на борда на Мави Мармара в 4 и 30 часа сутринта. Въоръжени са с пейнтбол пистолети (виж 00:51 от долният клип), шокови гранати и 9мм (бойни) пистолети, като им е наредено да използват несмъртоносните си средства. Не очаквай ги подобна съпротива, командосите се спускат директно върху палубата на кораба. Кадри от този момент :

„Мирните“ протестиращи нападат командосите с тръби, ножове и брадви (виж 00:45 от горния клип), ход, който според израелските власти е целенасочен и предвиден. Показателен е фактът, че израелските командоси не използват 9мм си пистолети докато активистите не пребиват един от командосите и не му взимат пистолета, насочвайки огъня си към командосите. В първите 40мин от щурмът израелските командоси се опитват да озаптят активистите на кораба, като използват само несмъртоносни оръжия и техники. След 40мин положението става неконтролируемо и командосите отвръщат на огъня с бойни патрони. До този момент няма нито един загинал сред пътниците.

Кадри от „мирните“ действия на активистите :

В горният клип се виждат откровенно не-мирните действия на активистите. До този момент израелските командоси използват само пейнтбол пистолети, което настървява и окуражава активистите. Както се вижда на клипа, същите се опитват да отвлекат един от командосите, като вероятно (според участвали в акцията) намерението им е било да го линчуват. На кадрите се вижда и как активистите хвърлят запалителна бомба по израелските служители.

ЗАКОННОСТ

Много медии и правителства спекулираха, че акцията е извършена извън териториялните води на Израел, което я класифицира като пиратство. Това, което може би забравят обаче е член 67, по-точно 67А от меморандума от Сан Ремо, засягащ приложението на международното право при въоръжени сблъсъци в море :

„67. Търговски кораби, плаващи под флага на неутрална страна не могат да бъдат атакувани, освен ако :
(a) не се предпорага на основателни причини, че корабът пренася контрабанда или нарушава блокада и след предварителни предупреждения целенасочено и ясно откаже да спре, или целенасочено и ясно откаже посещение, претърсване и залавяне от съотвените власти“

Това дава право на израелските власти да прихвана тези кораби, извън своите териториални води, но не и в чужди териториални води. Аргументът за пиратство има по-скоро популистка и медийна тежест, отколкото правна. Съща така, според споразумението Газа-Йерихон, последвало договора в Осло, Израел отговаря и контролира бреговата ивица около Газа, а Палестинската Автономия все още няма абсолютно никакъв контрол върху която и да е част от което и да е море. Споразумението е подписано от израелското правителство и палестинската автономия. Според договора :

„Външна сигурност – Израел запазава конторла върху сигурността и наблюдението над влизането на хора, превозни средства и оръжия във всички пропусквателни пунктове. Израел запазва контрола по сигурността в морето, както и в цялото въздушно пространство.“
.
ЖЕРТВИ

.

За съжаление, щурмът отне живота на 9 души, а ранени бяха 60 от активистите на борда на Мави Мармара и 10 от израелските командоси. Вероятно щурмът нямаше да има жертви ако израелските власти не бяха подходили по този мекушав (съобразен с медийното внимание) начин. В желанието си да използват несмъртоносна сила (пейнтбол, шокови гранати и др.) израелските сили дадоха възможност и кураж на активистите да ги нападнат, като в крайна сметка се стигна до престрелка и смъртни случаи. Ако корабът беше прихванат както Турция, САЩ, Русия и всяка друга държава би направила, вероятно щеше да бъде потопен, а от участниците малцина щяха да са оцелели. Това е недопустимо за Израел, но вероятно по-добро решение е било да се обгази целия кораб и след като пътниците изгубят контрол и адекватност да бъдат арестувани. Никой не е очаквал такава хулиганска агресия от страна на активисти, които твърдят, че са радетели за човешките права и подобни.

Снимки на оръжията на „мирните“ протестиращи. Очевидно имат странна дефиниция за „бяло знаме“