Палестинската държава и ООН


Този месец (Септември, 2011) държавите-членки на ООН ще гласуват върху статута на държавата Палестина. Ход, следващ години неуспешни преговори между израелските правителства и палестинската национална власт. Според последната това е в интерес и на двете страни, докато Йерусалим счита това за стъпка назад.

Виж още :
Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт

Докладът „Голдстоун” понася още един удар

Най-известните вземания на заложници част 2
Израелско-арабската война 1948-1949
Тихия палестински проблем – Ливан и Йордания

Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел

Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“

Палестинската държава

Макар Йордания да е арабска държава, с мнозинство палестинско население и част от историческа Палестина, властта е спирала всички опити на палестинското мнозинство да превърне хашемитската монархия в палестинска република. Палестинците се нуждаят от своя държава и не е преувеличение да се каже, че те са най-голямата жертва от целия израелско-арабски конфликт (чия е друга тема). Вътрешно арабските междудържавни борби са станали причина палестинските араби да бъдат гонени от Либия и Кувейт, без да са отговорни за случващото се на хиляди километри от тях. На никого не би се харесало да живее под военна власт. Светът е единодушен в това, че палестинска държава трябва да има, първата проява в историята на която е създадената с помощта на Израел палестинска национална власт. Но теория и практика са две различни неща – идеализма за независима държава не трябва да се обърква с опитите на Фатах (пък и Хамас, Движението за Ислямски Джихад в Палестина и др.) за получаване на повече власт. Освен стратегически удобна позиция за палестинската политическа върхушка, гласуването в ООН след седмица не може да донесе облаги на никого (лек по-смъртоносен от болестта). Съществуването на двама палестински президенти и двама министър-председатели, по един от двете групировки и географското разделение на сферите им на влияние (Газа/ЗБ), позволява на ръководствата да оправдават всичките си действия и бездействия. Хората са равни и всеки е продукт на заобикалящата го среда – палестинците трябва да се освободят от сегашните си господари и да изберат лидери, ценящи своя живот повече от смъртта на другите.

Предистория

След няколко неуспешни опита на международната общност и Лондон да въдворят ред и постигнат мир, ООН приема през 1947г. резолюция 181, с която се разделя остатъка от британския мандат в Палестина на две части – еврейска и арабска държава. Специален административен статут е даден на Йерусалим и околните селища, с което ООН поема отговорността върху него.
Резолюцията е приета от еврейската власт (еврейската агенция), но отхвърлена от палестинските арабски лидери, които отначало обявяват стачки против решението. В края на годината се слага начало и на партизанска война, след като арабски група започва серия от нападения по еврейски автобуси и пазари, довело до постепенна ескалация на напрежението и нападения от двете страни.
На 14-ти Май, 1948, еврейските лидери, начело с Давид Бен Гурион обявяват независимостта на Израел, а след броени часове арабски армии нахлуват в британския мандат ( който официално изтича ден по-късно). Срещу Израел се изправят палестинските бойци от Джаиш ал-Джихад ал-Мукадас (Армия на Джихада) и Арабската освободителна армия, Египет, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия, Йемен, Ирак и други доброволци от арабските страни, за повече информация виж Израелско-арабската война 1948-1949.
След края на войната израелската армия пленява част от териториите, предназначени за бъдещата палестинска държава, а болшинството биват окупирани от Египет (ивицата Газа) и Йордания (Западния бряг). Положение, което се запазва до 1967, когато арабските държави отнова са разбити и тези земи са окупирани от Израел. За повече информация виж Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт.

Емблемата на ООП (обърнете внимание на изобразената карта)

Месеци по-късно на конференция в Хартум, Судан, Арабската лига излиза с пословичното си изявление на „трите НЕ-та” – не на мира с Израел, не на признавате на Израел и не на преговорите. Също на среща на Арабската лига обаче (през 1964 в Кайро) бива създадена Организацията за Освобождение на Палестина (ООП), целяща „освобождение чрез въоръжена съпротива”.
Ако погледнем исканията на ООП днес за палестинска държава в Западния бряг и ивицата Газа позицията им през 1964г. (когато тези територии са под египетска и йорданска окупация) изглежда повече от странна.
След години на терористични атаки и израелски ответни удари (вкл. и в Тунис, за повече информация виж Абу Джихад и израелския рейд в Тунис) се стига за първи път до мирно споразумение в Осло, 1993 година, с което се създава Палестинската национална власт (ПНВ), администрирана от ООП (доминираща фракция в която е групировката Фатах, водена от Ясер Арафат).
Изтеглянето на израелската армия от някои от териториите създава вакуум, който ООП бързо запълва. Според статистиката обаче следващата година става най-кървавата в историята на терористичните атентати срещу Израел. Ако до този момент ООП е действала отвън като терористична групировка, то след 1993 палестинската власт създава вестници (официалния ал-Хаят ал-Джадида), телевизии и др.

Бригадите на мъчениците от ал-Акса, въоръженото крило на Фатах

Официално Ясер Арафат и ООП се дистанцират от тероризма пред международната публика, но едновременно с това през 1995 година се създава Танзим, въоръжено крило изключително под властта на Фатах (не ООП). Танзим е отговорно за множество въоръжени нападения и пращане на камикадзета, а в навечерието на Втората Интифада (2000г) създават Бригадите на мъчениците от ал-Акса, отговорни за около 25% от самоубийствените атентати. В много от случаите едни и същи хора са в ръководството на Бригадите на мъчениците от ал-Акса, Танзим, Фатах, ООП и ПНВ (пример – Маруан Баргути). По време на втората интифада Танзим и изобщо Фатах си сътрудничат с бъдещия си враг Хамас и съответно въоръженото крило – Бригадите ал-Касам, описано от личната гледна точка на Мосаб Хасан Юсуф, син на един от основателите на Хамас и неин член в книгата му „Син на Хамас”. Документален филм за М.Х. Юсуф, част 1 от 6 :
. .

Хамас изстрелват ракета от гъсто населените жилищни райони на Газа

През 2005 година израелското правителство решава едностранно и безусловно да се изтегли от ивицата Газа, както и да разруши всички еврейски селища в тази окупирана територия, като не са поставени никакви условия и изисквания към палестинската власт. Още от 2001 година различните групировки прибавят ракетите в своя арсенал, но в годината след изтеглянето на израелската армия от Газа броя на изстреляните ракети нараства 4.3 пъти. През 2006 година се провеждат първите демократични палестински избори, считани за честни, без сериозни злоупотреби и измами. Провеждането на изборите идва след силен американски натиск, но резултатът не е това, на което Вашингтон, Брюксел, Йерусалим или ООН  се надяват – ислямистката групировка Хамас взима повече гласове от националистите Фатах/ООП. Последните обаче не искат да се разделят с властта си, която неизбрани налагат почти 20 години и се стига до гражданска война в крайбрежната ивица, в които Хамас надделяват и изгонват опонентите си. Сходно е и положението в Западния бряг, където Фатах правят всичко възможно, за да запазят статуквото си.

Жените в Газа

Талибаноидният режим (по думите на арабския журналист Халед Абу Тоамех), ноложен от Хамас в Газа се характеризира с ясно отричане на светските ценности и връщане към ислямските канони. Създава се религиозна полиция, „предотвратяваща порочността” по улиците на ивицата, на жените е забранено да ходят по улиците незабулени, да пушат, танцуват и е силно ограничено движението им без доверен мъж (съпруг, баща, брат). Изгаряни са книги, феновете на модерна (но „неислямска”) музика са бити по улиците, сватбени тържества, в които се слуша „музиката на врага” са разбивани от полицията, забранена е откритата продажба на сутиени, водни паркове и басейни биват затворени, тъй като допускат едновременно и мъже, и жени. Тези и много други обезпокоителни факти карат много хора в демократичния свят да се притесняват от създаването на т.нар. „Хамастан”. Тези притеснения не остават без отговор :

Трябва да бъде Хамастан. Защо не?

Махмуд ал-Захар, един от основателите и днешни лидери на Хамас.

КАРИН А

Много преди Хамас да станат силните на деня (и малко или много да изместят Фатах от челното място), палестинската власт се е занимавала с много повече от „градене на нова държава“. На 3-ти Януари, 2002г., израелската флота прихваща търговския кораб „Карин-А“, закупен няколко години по-рано от палестинската национална власт с капита Омар Акауи (Фатах). На борда е превозвана комерсиална стока на стойност милиони долари, зад която са прикрити оръжия. Намерени са преносими зенитно-ракетни комплекси „Стрела-2“, противотанкови управляеми раективни снаряди „Малютка“, 107мм ракети и пускови у-ва за тях, 122мм ракети и пускови у-ва за тях, 60мм, 81мм и 120мм минохвъргачки, както и мини за тях, РПГ-18, РПГ-7, както и амуниции за тях, осколъчни гранти ОГ-7, амуниции за РПГ-3, противотанкови мини ТМА5, ТМА3, ЙМ3 и ЙМ1, автомати АК-47, снайперски пушки Драгунов и картечници ПК, както и пълнители и амуниции за тях и над 2 тона и половина пластични експлозиви Ц-4 и ТНТ. Една снимка струва колкото хиляда думи :

Виктория

За съжаление това не е изолиран случай, а практика. Преди няколко месеца (15.03.2011г.) израелските военноморски сили прихващат търговски кораб, плаващ под либерийски флаг, пренасящ иранска пратка оръжия за Газа. На борда са намерени над 50 тона оръжия – десетки хиляди патрони, хиляди мини, минохвъргачки, ракети, пускови устройства за тях, дори и противокорабни ракети. Ръководствата за употреба на някои от оръжията са на фарси/персийски (Иран), а много от опаковъчните и др. материали са със сирийски произход.

50 тона оръжия, иззети от кораба „Виктория“, плаващ под либерийски флаг за Газа :


4.11.2009 – израелската армия прихваща кораб, превозващ 500 тона оръжия от Иран за Сирия (крайна дестинация – Хизбула).

Индоктринация

Преди 1993 (Осло) ООП е действала отвън, провеждала атентати и т.н., но след създаването на ПНВ се създават вестници, телевизии др., създава се министерство на образованието, което издава собствени учебници. Въпреки наличието на мирни споразумения, мирът не е най-обсъжданата тема, напротив.

Момиче пее песен за мъченичеството в името на Аллах. Текстът на песента :

Когато станем мъченици ще отидем в Рая.
Не казвайте, че сме малки.
Този начин на живот ни е направил възрастни.
……
Без Палестина какъв смисъл има от детство?
Деца, вие изпълнихте своето (религиозно) задължение и Суна (ислямска традиция) :
Няма друг Бог освен Аллах и шахидът (мъченикът) е любимец на Аллах.
Вие ни показахте значението на героизма.
……
Дори и да ни дадад света с всичките му богатства, не, няма да ни накара да забравим Палестина. Изобщо.
Това е страната ми и давам кръвта си за нея.

Майка на терорист, убит от армията :

Винаги  сме се надявали за неговата Шахада (мъченичество), знаейки че той искаше да умре като мъченик (шахид). Всеки път когато излизаше му казвахме „дано Аллах е с теб“. Знаехме, че той искаше да умре като мъченик. Слава на Аллах – синът ми търсеше мъченичество и го постигна. Моят призив към всяка майка е да жертва детето си за Палестина.
Друга жена : В името на Аллах, приветстваме всеки мъченик все едно е младоженец сред нас„.

.

3.12.2010г – Ал-Акса ТВ (Хамас)

Аллах, о, наш господар, заличи враговете си, враговете на религията на всички места.
Аллах, срази евреите и техните симпатизанти,
Християните и техните поддръжници
Комунистите и техните последователи
Аллах, преброй ги и ги убий до последния, не оставяй нито един

22.01.2010 – Ал-Акса ТВ

Водещ : Как се чувстваше по време на войната в Газа през 2009? Страхуваше ли се, че ще умреш, че ще напуснеш този свят?
Момиче (обадило се по телефона) : Не, не се страхувах. Мечтаех си за Шахада (мъченичество) – Шахада за Аллах.
Водещия : Колко прекрасно! Дори това малко момиче – на колко години си?
Момиче : На 10.
Водеща : Тя не е на повече от 10 и иска да умре като Шахида (мъченичка) за Аллах. Всички мечтаем за това. 

Виж още – видео, призоваващо дъщерята на атентаторка-камикадзе да последва стъпките на майка си.

Архив от клипове, статии във вестници и списания, речи на духовни и политически лидери, извадки от учебници и други можете да намерите на страницата на Palestinian media watch.

Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още

Мави Мармара от Свободната Флотилия за Газа


В Понеделник израелските командоси щурмуваха един от шестте кораба на т.нар. „Свободна Флотилия“, а именно плаващият под турски флаг ТГ Мави Мармара. Тази флотилия беше сред водещите новини преди въпросния случай, а след него стана новина номер 1 в целия свят. Редица държави, между които Турция, Иран и Русия, изразиха недоволството си от тази акция, нарекоха израелските моряци пирати, антихуманни престъпници и какво ли още не. Но какъв всъщност е случая?

ПРЕДИСТОРИЯ

Въпросната флотилия, според организаторите, е превозвала 10,000 тона хуманитарни провизии от редица организации, а целта е била ивицата Газа. В сила е обаче морска блокада, която Израел и Египет налагат над контролираната от ислямските фундаменталисти Хамас територия. Блокадата е наложена две години след едностранното решение на Израел да се изтегли от Газа през 2005 година. В последвалата кървава гражданска война, Хамас успяват да надделеят над Фатах, налагат контрол над ивицата, като по този начин законната Палестинска Автономия губи всякакво влияние.
Според организаторите на флотилията целта е била да се привлече внимание върху блокадата и да се доставят тези суровини на територията, която наистина се нуждае от тях. Това, което често медиите забравят да споменат е, че израелските властти  многократно призоваха флотилията да разтовари помощите в Ашдод, пристанищен град в Израел, намиращ се на 25км от ивицата. След проверка за оръжия товарът ще бъде пратен в Газа, увери ги израелското правителство. Няма квота за внасяне на храна или лекарства в Газа, 15,000 тона суровини влизат всяка седмица през сухопътните пунктове, както се вижда на снимката.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА

Акцията беше публична и широко отразена от медиите, а предупрежденията от страна на Израел започнаха още преди корабите да отплават. След множество обвинения към Израел (според организаторите израелските тайни служби са повредили корабите и комуникацията им) кораби отплават по посока блокираната ивица. Пътувайки за Газа корабите получават нови съобщения от израелската брегова охрана.

На участниците във флотилията е съобщено следното :

Мави Мармара, наближавате зона на военни действия, която е под морска блокада. Крайбрежието на ивицата Газа и пристанището на Газа са затворени за всякакъв морски трафик. Израелското правителство поддържа пращането на хуманитарни провизии до цивилното население на ивицата Газа и Ви кани да влезнете в пристанището на Ашдод. Доставката на суровините, съгласно регламентите на властите, ще бъде извършена през официалните, сухопътни пропусквателни пунктове под Вашето наблюдение. След това можете да се върнете в пристанищата си с корабите, с които сте дошли

ПРИХВАЩАНЕ И ЩУРМ

Военноморски командоси от Шайет 13 са нарамени със задачата да прихванат и озаптят корабите и активистите. Може да се обобщи, че единствените проблеми са при корабът Мави Мармара, при останалите ТГ от флотилията не е имало сериозни инциденти.
Командосите са качват на борда на Мави Мармара в 4 и 30 часа сутринта. Въоръжени са с пейнтбол пистолети (виж 00:51 от долният клип), шокови гранати и 9мм (бойни) пистолети, като им е наредено да използват несмъртоносните си средства. Не очаквай ги подобна съпротива, командосите се спускат директно върху палубата на кораба. Кадри от този момент :

„Мирните“ протестиращи нападат командосите с тръби, ножове и брадви (виж 00:45 от горния клип), ход, който според израелските власти е целенасочен и предвиден. Показателен е фактът, че израелските командоси не използват 9мм си пистолети докато активистите не пребиват един от командосите и не му взимат пистолета, насочвайки огъня си към командосите. В първите 40мин от щурмът израелските командоси се опитват да озаптят активистите на кораба, като използват само несмъртоносни оръжия и техники. След 40мин положението става неконтролируемо и командосите отвръщат на огъня с бойни патрони. До този момент няма нито един загинал сред пътниците.

Кадри от „мирните“ действия на активистите :

В горният клип се виждат откровенно не-мирните действия на активистите. До този момент израелските командоси използват само пейнтбол пистолети, което настървява и окуражава активистите. Както се вижда на клипа, същите се опитват да отвлекат един от командосите, като вероятно (според участвали в акцията) намерението им е било да го линчуват. На кадрите се вижда и как активистите хвърлят запалителна бомба по израелските служители.

ЗАКОННОСТ

Много медии и правителства спекулираха, че акцията е извършена извън териториялните води на Израел, което я класифицира като пиратство. Това, което може би забравят обаче е член 67, по-точно 67А от меморандума от Сан Ремо, засягащ приложението на международното право при въоръжени сблъсъци в море :

„67. Търговски кораби, плаващи под флага на неутрална страна не могат да бъдат атакувани, освен ако :
(a) не се предпорага на основателни причини, че корабът пренася контрабанда или нарушава блокада и след предварителни предупреждения целенасочено и ясно откаже да спре, или целенасочено и ясно откаже посещение, претърсване и залавяне от съотвените власти“

Това дава право на израелските власти да прихвана тези кораби, извън своите териториални води, но не и в чужди териториални води. Аргументът за пиратство има по-скоро популистка и медийна тежест, отколкото правна. Съща така, според споразумението Газа-Йерихон, последвало договора в Осло, Израел отговаря и контролира бреговата ивица около Газа, а Палестинската Автономия все още няма абсолютно никакъв контрол върху която и да е част от което и да е море. Споразумението е подписано от израелското правителство и палестинската автономия. Според договора :

„Външна сигурност – Израел запазава конторла върху сигурността и наблюдението над влизането на хора, превозни средства и оръжия във всички пропусквателни пунктове. Израел запазва контрола по сигурността в морето, както и в цялото въздушно пространство.“
.
ЖЕРТВИ

.

За съжаление, щурмът отне живота на 9 души, а ранени бяха 60 от активистите на борда на Мави Мармара и 10 от израелските командоси. Вероятно щурмът нямаше да има жертви ако израелските власти не бяха подходили по този мекушав (съобразен с медийното внимание) начин. В желанието си да използват несмъртоносна сила (пейнтбол, шокови гранати и др.) израелските сили дадоха възможност и кураж на активистите да ги нападнат, като в крайна сметка се стигна до престрелка и смъртни случаи. Ако корабът беше прихванат както Турция, САЩ, Русия и всяка друга държава би направила, вероятно щеше да бъде потопен, а от участниците малцина щяха да са оцелели. Това е недопустимо за Израел, но вероятно по-добро решение е било да се обгази целия кораб и след като пътниците изгубят контрол и адекватност да бъдат арестувани. Никой не е очаквал такава хулиганска агресия от страна на активисти, които твърдят, че са радетели за човешките права и подобни.

Снимки на оръжията на „мирните“ протестиращи. Очевидно имат странна дефиниция за „бяло знаме“


Нищо ново под сомалийското слънце, предотвратяване на пиратството


На 15-ти Април, 2010, американският ескадрен миноносец-разрушител с управляеми ракети „Фарагът”, клас „Арли Бърк”, е прихванал заподозрени в пиратство в Аденския Залив. Корабът е плавал под знамето на Combined Task Force (CTF) 151, част от Combined Martime Forces.

Рано сутринта в 3 часа на 15-ти Април тайландския кораб МВ Тор Травелър е атакуван на 240км източно от Аден, заподозрени са 7 пирати. По протокол екипажът започва рязко маневриране при максимална скорост, а пиратите обстрелват кораба с автомати и РПГ-и в продължение на 10мин. От самото начало капитанът дава зов за помощ, а щатския кораб „Фарагът” се оказва наблизо. Мигновенно се идва на помощ, движейки се на техническите си предели. Макар това да става много рано сутринта (все още е било тъмно, а лунната светлина да е била пренебрежимо слаба), Фарагът и неговия хеликоптер намират пиратите, които в това време се опитват да избягат. От хеликоптера пускат плаващи димни и осветителни бомби в морета и осветяват лодката с прожектор. Внимателно и от разстояние наблядават как пиратите изхвърлят неща във водата (по нареждане), опасявайки се от евентуална атака с РПГ. Сомалийските пирати обикновено използват РПГ2 и РПГ7, които са абсолютно неприложими като военно противо-въздушно средство (предназначение са за бронирана техника), но при партизански битки в засада и/или когато хеликоптер е спрял и на сравнително близо разстояние е възможно свалянето му. Възможно е дори, при много малки дистанции (пр.50м), да бъде свален самолет с подцевна гранатохвъргачка. Макар да е малко вероятно и трудно, но такива случаи има в Чечня и др. горещи точки по света. Не е и неизвестен случая по време на битката за Могадишу, в който американски хеликоптер UH-60 Black Hawk бива свален от сомалийски партизани с РПГ7. Това кара хели-пилотите край Сомалия да са изключително предпазливи.
Напоследък пиратите става все по-дръзки, а наскоро беше пленен и корейският петролен супер-танкер Самхо Дрийм. Повече информация за Самхо Дрийм в блога

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти

В последните седмици, а и изобщо при подобряване на климатичните условия пиратските атаки зачестяват. И макар интензитета и броя на пиратските атаки да расте всяка година, успехът на бандитите намалява, за което заслуги имат основно моряците, пехотинците и пилотите от Франция, Холандия, Русия, САЩ, Испания и др.

Повече информация за тактиката на пиратските атаки, евентуалните им противодействия, използваната техника от международните сили и др. в блога :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век


Атаката над тайландския кораб на 15-ти Април бе и една от причините вчера, на 22-ри Април, американскията адмирал Марк Фидзджералд да заяви пред представители на медиите, че е време търговските кораби да започнат масово да наемат частна охрана. Според него дори флот, равняващ се като количество на това, което САЩ са имали през Втората Световна Война, не би бил достатъчен да се покрие съществуващата зона. Опасният периметър около Сомалия обвива в себе си 2-2.5 милиона квадратни километра. Тоест международните сили трябва да патрулират площ, приблизително равна на Средиземно Море. Идея, която беше дадена преди 2 години, за въвеждане на коридори, днес е в сила. Става дума за морски коридори, по които 2, 3 или повече търговски съда се движат в група с конвой от военни кораби на международните сили. По този начин ефективността на изпратения флот се увеличава, но въпреки това пак не може да се покрие целият трафик. Ако ставаше дума за мианмарските пирати едва ли щеше да е проблем на целия свят, но през Суецкия Канал, респективно покрай Сомалия, минават около 33,000 кораба на година или 100 на ден. 8% от световната морска търговия минава покрай бреговете на размирната държава. Също така и 40% от морските доставки на петрол (което се равнява на 8% от общия брой доставки на петрол). Освен всичко пиратсвото е дигнало цената на контейнер вече с до 40-50 долара. На 6-ти Април, 2009, корабът МВ Шангхай Венчър е нападнат на над 1400км от бреговете на Сомалия. Това са едни от причините, поради които сомалийското пиратство (което не е единственото в света) е проблем на целия свят.
Сомалийското пиратство носи със себе си и редица проблеми. Да тръгнеш след пиратите по суша след атака е в противоречие с сувернитета на държавата и международното право.
Ако похитения и „спасителя“ са от една и съща държава има юрисдикция да се направи арест на похитителите, но когато пиратите минат в сомалийски териториално води(19км от брега) са в суверенна територия и никой не ги преследва. За да се справи с това временното федерално правителство на Сомалия (което реално управлява само южната провинция „Сомалия“ от бившата държава Сомалия) е разрешило на американски, индийски и френски части да влизат вътре в територията на Пунтлад и Сомалиленд, за да преследват бандитите. Краткосрочното разрешително обаче не идеално решение, защо самите Пунтланд и Сомалиленд не признават централната власт в Могадишу, което слага още 100 юридически проблема на масата. Но успешен пример за такава операция е когато френската яхта Le Ponant бива взета за заложник на 4 Април, 2008. Тогава бива проведена Операция Тхалатин (Operation Thalathine) и френски командоси от GIGN и Commandos marine отиват надълбоко по суша и въздух до града Джарибан, област Мудхуг, Пунтланд, Сомалия. На помощ имат и сериозен арсенал – хеликоптера AS565MA Panther от фрегатата Jean Bart, няколко хеликоптера Пума, както и хеликоптри Gazelle от хеликоптероносача Jeanne D’arc. Операцията е успешна, 6 пирата са заловени и в момента са в Франция, чакащи присъда. Често обаче пиратите взимат заложници и ги продават на радикалната ислямска групировка Ал Шабааб, нещо което са се опитали неуспешно да направят и с капитана на американския Маерск Алабама.
Юридически проблем възниква и при въпроса – кой може да арестува и осъди пиратите? Екипажите рядко са само от една националност, корабите може да са собственост на фирма в една държава, регистрирани в друга, пренасящи товар на трета. Пример – литовски моряк на борда на притежаван от Германска фирма, но регистриран в Панама кораб бива пленен. Поради тази причина Холандси кораб хваща 11 пирата рано тази година, но ги обезоръжава и ги пуска в Пунтланд. Това не е единичен случай – по взети биометричните данни на заловени показват, че много от пиратите са залавяни по няколко пъти.

Това е и една от причините американският адмирал Марк Фидзджералд да препоръчва частната охрана. Подобни наемници (термина е погрешен, на английски се прави разлика между contractor и наеминк, но на български няма такава дума) се използват в Ирак и други горещи точки на света, също и като охрана на петролни танкери и сонди. Повече информация за успешното предотвратяване на пиратско нашествие от израелски охранители на борда на италиански кораб :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за отделни частни охранителни фирми :

Blackwater – може би най-известната фирма
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Долу, снимка на „наемници“ от Блекуотър в Ирак

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти



Повече информация за алтернативни, не-военноморски начини за справяне с пиратството :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за тактиката напиратите и доктрината и използваната техника от международна общност :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Вчера, на 5-ти Април, 2010, Южна Корея изпрати боен кораб към бреговете на Сомалия, тъй като петролният супер-танкер Самхо Дрийм е пленен от сомалийски пирати в Индийският Океан на 4-ти Април. Екипажът се е състоял от 24 души – 5 южнокорейци и 19 филипинци. Няма конкретна информация, че корабът е отвлечен, но говорители на корейското правителство заявяват, че това е заключението на базата на последната комуникация. Танкерът е пътувал към САЩ и е превозвал петрол на стойност 170 милиона долара. Бойният кораб Йи Сун-Шин (кръстен на легендарният корейски морски командир от 16-ти век)вече е патрулирал водите около Сомалия (опасната зона е близо 2 милиона квадратни километра) като част от международните усилия за справяне със сомалийското бандитство. От Корейското министерство са съобщили, че за тях живота на моряците ще има приоритет пред самият танкер, но отказват категорично да преговарят с похитителите при каквито и да е условия. Това е третото похищение на супер-танкер от страна на пиратите. На 15 ноември, 2008 саудитския супертанкер Sirius Star бива пленен на 833.4км от крайбрежието на Кения, като е платен по-късно откуп от 3 милиона долара. Година след това пък гръцкият Maran Centaurus е пленен на 1300км от брега на Сомалия и откупен срещу 5,5 милиона долара. В последните седмици пиратите се възползват от благоприятните климатични условия и атаките зачестяват – от началото на Март до сега са похитени 16 кораба. За сравнение, през 2009-та година има 217 опита за похищение на кораби, като 47 от тях са успешни, но активността е различна през сезоните.

Също така вчера, на 5-ти Април, 2010, руският голям противолодъчен кораб (клас, използван само в СССР/Русия) Маршал Шапошников е започнал ескортирането на 15 цивилни кораба край бреговете на Сомалия, Африканския Рог и Аденския Залив. Към него, от Руския Тихоокеански Флот са изпратени и един сервизен кораб и един влекач. В края на 2009-та руски дипломати изразиха желанието на Русия да увеличи подкрепата си към международната анти-пиратска мисия в Сомалия. Това заяви Дмитрий Рогозин, говорител на Москва при срещата между Русия и НАТО. Русия участва активно в борбата срещу бандитие от октомври, 2008 година, а последното попълнение е разрушителя Адмирал Чабаненко, ракетната фрегата Безстрашния и един сервизен танкер. Г-н Рогозин заяви също, че Русия е готова да увеличи авиационния капацитет на международната мисия, бед да уточнява конкретни параметри. Отряда от тихоокенския руски флот, патрулирал от 30 Юли до 15 октомври, се завърна на 23-ти Ноември, 2009, във Владивосток, след завършването на анти-пиратската си мисия в залива. Отряда влючва разрушител с два хеликоптера, спасителен кораб, сервизен танкер и пехотен отряд. Използван е за ескорт на търговски кораби, разузнавателни мисии и откриване и разрушаване на пиратски лодки. През цялото време на активна служба (2 месеца и половина) руския морски отряд ескортира 100 търговски кораба от 26 държави. За сравнение – годишно край бреговете на Сомалия минават между 25,000 и 30,000 търговски кораба. Руския отряд е бил средно за около една пета от годината, за която потокът е бил между 5,000 и 6,000 хиляди кораба. Или иначе казано – във времето си на активна служба руския флот е ескортирал между 1.6% и 2.0% от преминаващите търговски кораби. Завършилия трети по ред отряд на руската флота е предшестван от разрушителите Адмирал Виноградов и Адмирал Панталеев.

Също така на 5-ти Април германски товарен кораб е освобеден от холандски морски пехотинци близо до бреговете на Сомалия. Холандската фрегата Тромп, част от операция Атланта на Военноморските сили на Европейският Съюз, превзема обратно кораба и арестува похитителите, като никой от екипажа на немския кораб не е пострадал (само 2-ма са немски граждани). Един от пехотинците е ранен. Германският кораб е пленен на близо 900км от брега, като е използвана древната йеменска тактика на кораб-майка и много малки и бързи лодки, обикновено от плексиглас или дърво (което ги прави невидими за радари). Отначало са проведени безуспешни опити за мирно разрешаване и преговори. Германският кораб Тайпан е следвал протокола на операция Атланта – веднага щом осъзнават, че не могат да избягат на пиратите чрез агресивни и бързи маневри те изключват двигателите, пускат сигнал към всички кораби в околността и се заключват в “паник-стая”. Вероятно това е спасило живота им, повече от вероятно е сомалийците да ги използват за живи щитове при нападението на холандските пехотинци. Операция Атланта е започната през 2008-ма година, като в момента се състои от 15 бойни кораба и 3 разузнавателни самолета. Най-голям е приносът на Франция, която освен всичко друго е изпратила там и своя хеликоптероносач Жана д’Арк. Същият е от френските ВМС, разполага с 2 хеликотпера Пума, 2 хеликоптера Газел от френската армия и 2 хеликоптера Алует III от френската военноморска авиация (Aviation navale), част от ВМС.

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати


Проблемът със сомалийското пиратство поставя много въпроси, на които все още никой не е дал категоричен отговор. От една страна международната общност дава много пари и праща свои кораби и самолети да патрулират бреговете на Сомалия (застрашената площ е  малко по-малка от Средиземно Море или 2 млн. кв.км, поради големият обсег на пиратските атаки). Но дори милиардите, които са хвърлени досега не гарантират сигурност. За повече информация за методите, използваната техника и доктрините на анти-пиратските мисии на САЩ, Русия, ЕС, НАТО, Китай и др. :
Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Далеч по-евтин вариант обаче са наемници. Всъщност на български съществува само една дума за това, на английски обаче има contractors и mercenaries. Разликата е, че първите са служители на частни военно-охранителни фирми, а вторите са наемни войници, които водят войни за най-добрия платец. Частните охранителни фирми, от които най-известна е може би e американската Блекуотър (Blackwater), осигуряват единствено охрана и ескорт в най-горещите точки, но не водят война, не нападат врага, не участват във военни операции, освен като ескортиращ и охранителен персонал. Това е и единствено нещо, което ги отличава от наемниците. В места като Афганистан и Ирак те са широко използвани, но критиката от страна на различни медии и НПО-ии е голяма, скандалите също са често срещани. По света подобни охранителни фирми се съставят от хора с военен  опит, някои от тях набират единствено професионалисти, минали през различни спец отряди. Повечето фирми са американски, има и няколко известни британски.

Повече информация за отделни фирми :
Blackwater
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Различните компании специализират в различен тип дейност – освобождаване на заложници, охрана на нефтени находища, танкери и проводи, охрана на конвои в опасни райони и др.

Откакто пиратсвото в Сомалия се засили и се видя наяве неадекватността на взетите от световната общност мерки, както и юридическите, техническите и финансовите трудности, които анти-пиратските мисии създават, частни охранителни компании започнаха да рекламират услугите си. Международното право не позволява на търговски кораб да тръгва от пристанище с въоръжени екипаж, но вратички в законите са намерени при защитата на MSC Melody.

Въпросния кораб е собственост на италианската компания MSG.  На 25 Април, 2009, кораба, превозващ около 1000 пътника, е нападнат от сомалийски пирати на 400км от бреговете не Сейшелските острови и на около 900км от бреговете на Сомалия. Атаката е осъществена сутринта, около 11:30, което пиратите често правят. Рано сутрин или в късния следобед слънцето създава добър камуфлаж за пиратите.  Атаката обаче е отблъсната. Корабът рязко е обърнал курса си, възпирайки пиратите от евентуален щурм. По-късно се разбира, че на кораба е имало служители от охранителна фирма, която е отблъснала атаката на сомалийците, използвайки огнестрелни оръжия и маркучи (подобни на използваните от полицията при безредици). От италианската компания по-късно съобщават, че  става дума за израелска охранителна фирма. Испански кораб ескортира Melody от опасната зона, а друг кораб, също изпратен от Мадрид, пък преследва и залавя пиратите.
Като държава, намираща се постоянно в конфликт и заобиколена от агресивни съседи от началото на съществуването си, Израел има една от най-добре обучените армии и най-голям брой войници на глава от населението в света. Израелският професионализъм е познат и признат по цял свят. Много израелци, току-що излезли от армията, решават да предложат услугите си в частния сектор. Това им дава възмоност да спечелят пари и да обиколят света. Някои от американските наемниците в Ирак получават суми и до 240,000 долара на година (20,000 долара на месец).  Профисията привлича много израелски резервисти или бивши кадри от елитните армейски или военноморски части на Израел. Работят в различни райони в света като охранители на конвои, ескортен персонал, охрана на нефтени обекти и др. Много анализатори са на мнение, че именно в подобни фирми е решението на проблема. През бреговете на Сомалия минават средно по 25,000-30,000 кораба годишно. Освен парите за откуп и милионите, които САЩ, Русия, ЕС, Испания, Франция и др. хвърлят, е важно да се отбележе, че пиратсвото оскъпява превоза на полезен товар с по 25 до 30 долара повече на контейнер. Съществуват редица пробеми обаче – юридически, технически и финансови. Тепърва предстои да се види решението на проблема, но очевидно наемниците ще са доволни.