Война или улична престъпност


В медиите днес ежедневно се съобщава за смъртни случаи в т.нар. горещи точки на планетата. Вниманието, което се отделя на различните военни конфликти е непропорционално голямо на социалното им измерение. Всеки човешки живот е безценен, но дали войните са най-големия масов убиец в 21-ви век? Всеки ден десетки умират по улиците на Йемен и Сирия, но в Бразилия, Ямайка и Салвадор уличната престъпност отнема живота на стотици ежедневно.

ДЕФИНИЦИЯ

Когато се говори за войните във Виетнам, Ирак и Либия се диференцира между „конвенционални”, „неконвенционални” и „асиметрични” военни действия. Под конвенционална война се разбира конфликт между две редовни армии, на две държави, изправящи се една срещу друга с всичките си войници, танкове и самолети. При асиметричните (неравнопоставени) воении действия една редовна армия се изправя срещу терористи и партизани. Асиметричните военни действия са един от двата типа неконвенционални войни, като вторият е между две или повече паравоенни формирования. Причините и поводите за всяка война са различни – геопотилитечески интереси, сигурност, идеологически причини и др. Ако всички тях сложим под общия знаменател „обикновени войни”, то по-лесно ще ги разграничим от уличните, криминални сблъсъци между враждуващи банди, картели и кланове. Икономическият и битов резултат от общата престъпност трудно може да бъде измерен, но най-явния показател, който е и основно средство за сравнение между обикновените и уличните войни са убийствата. В световната статистика е въведена величината брой убийства за година на 100,000 души от населението, или степен/ниво на убийства (от английски murder rate). Ако в държава с население 5млн. души бъдат извършени 250 убийства за една година, то степента на убийства ще бъде 250х100,000/5,000,000=5 – 5 от всеки 100,000 жители са били убити. Естествено, има известно разминаване между различните източници; важи и за България (виж по-долу).

БЪЛГАРИЯ

България е страна със сравнително висока престъпност – криминалният фактор не само ощетява държавата с милиарди всяка година, но задушава икономиката и спира развитието на страната. В модерния български фолклор се е появила поговорката „всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава”. Но докато престъпниците, носещи вратовръзки и движещи се с Мерцедеси са ежедневен пробелм за българската администрация, полиция и т.н., то убийствата в България са сравнително рядко срещано явление. През 2007 година в България според различните формални и неформални източници нивото е било между 2.2 и 3.4 на всеки 100,000. За сравнение в САЩ през 2008 е 5.4 по данни на Федералното бюро за разследване (ФБР). Това е и най-големия брой убийства към глава от населението в развитите страни.
Основните източници на информация за убийствата в страната са МВР и НСИ (Национален статистически институт), като в първия случай анализа на данните не бива обявен публично. Своята статистика НСИ изготвя на база смъртните актове от всяка една община, поради което се получават значителни разминавания с официалните полицейски данни, за които често се спекулира, че прикриват част от истината.

Преобладаващите причини за убийства са различни за всяка държава. В България мнозинството от убийствата са в следствие на битови разправи, в Ирак най-честата причина са терористични атаки, в Салвадор – сблъсъци между враждуващи банди, в Северна Корея пък са в резултат на държавния апарат.

ЕВРОПА

Статистика за настоящи, кандидат и потенциални членки на ЕС, както и Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия – брой убити на 100,000 души :

* Северна Ирландия (част от Обединеното Кралство); **включва Уелс, но не и Шотландия и Ирландия; ***Княжество Лихтенщайн; ****Велико Херцогство Люксембург.

Според тази класация, данните за която са взети от EuroStat (без Латвия, която иначе би трябвало да бъде на второ място), България се нарежда на 7-мо/8-мо място в Европа, но за статистиката са отчетени официално обявените от МВР данни. Според по-високите независими и неофициалнr оценки България задминава Финландия и Черна Гора.
Редно е да се спомене, че пикът в българската престъпност или поне в извършените убийства е отминал, за повече информация виж Тенденции на престъпността в България 2000-2005 г. След 1989 започва ръст на годиншия брой извършени убийства, стигащ връх през 1994 – 492 убийства или близо 6 на 100,000 души. Оттогава насам годишния брой спада, като днес нивото на убийства в страна е сходно с това от края на комунистическата ера.

 Данни за смъртните случаи в Ирак, за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм :
.

Сравнение между броя убийства за 100,000 души от 1990 до 2009 за Русия, България, САЩ, Великобритания, Ямайка, Салвадор и Колумбия :
.

САЩ

САЩ традиционно имат висока престъпност и голям брой убийства (статистика за САЩ 20-ти век

. Още от самото си създаване, до епохата на Дивия Запад, гангстерските войни през 30-те и уличните войни от 80-те насам, Америка винаги е имала славата на една от най-размирните държави в развития свят. САЩ са също така и на първо място в света по брой оръжия в граждански ръце (и като брой, и отнесено към населението), както и по брой затворници (също като брой и отнесено към населението). Разликите между убийствата на глава от населението за отделните щати и градове обаче са далеч по-големи от средното отклонение в стойностите в България, Великобритания, Германия, Русия. Докато средното ниво за Америка е 5.4 на 100,000, то в някои градове това е далеч по-високо :

ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ В БЪЛГАРИЯ

Като наследство от комунистическата ера, в България законите за притежание на оръжие са изключително стриктни – едва 255,000 българи (от 7,5 милиона) имат разрешително за оръжие, като общия брой притежавани оръжия е 330,000 по данни на МВР. 126,000 са регистрираните ловци в страната. Общо 138,000 български граждани имат разрешително за КНО (късо нарезно оръжие – пистолет или револвер) с цел самоотбрана. От тях пък 75,000 са бивши военни или полицаи. Което означава, че от обикновените български граждани, неслужили в полицията и армията едва 63,000 души имат право да носят пистолет със себе си за самоотбрана. Ако вземем общия брой (регистрирани, легални) оръжия в страната – 330,000, се получава, че на всеки 100 българи се падат 4.4 единици оръжие. В тази статистика не влиза обаче огромния брой незаконни оръжия в страната, с които се извършват голяма част от престъпленията. Стриктните закони за притежание на оръжие въздействат единствено върху редовите граждани, които спазват закона, докато за криминалния контингет гласуваните закони не са от особено значение. Ако законите за притежание в България се променят това не би оказало особено въздейства върху броя нелегални оръжия (огромна част от които са притежавани от престъпници). За повече информация виж Последици от разпространението на огнестрелни оръжия сред населението.

ОРЪЖИЯ=УБИЙСТВА?

У нас, а и по цял свят е разпространен митът, че високата престъпност и големия брой убийства са пряк резултат от наличието на огнестрелни оръжия и законите за притежанието им. Поддръжниците на тази теза често посочват САЩ – сред богатите страни тя е с най-голям брой убийства на всеки 100,000 души, а американската нация е най-силно въоръжената на земята. По притежание на оръжия Америка се нарежда на първо място като брой и брой на глава от населението. Докато за всеки 100 българи има 4.4 оръжия, то за същия брой американци американци има 89.3 единици. Изключвайки армиите, в САЩ се намира всяко трето оръжие в света. Привържениците на стриктните закони посочват това като причината за високата престъпност и големия брой убийства в страната на неограничените възможности. Но бърз поглед на статистика опровергава тази теза :

Изводът е, че не бива да се търси математическа зависимост между тези величини. Престъпността се влияе от редица фактори – социална история, манталитет, безработица, отглеждане на наркотици и др. Сегрегацията на расови и етнически малцинства, дори и да не е на законова основа, е предпоставка за престъпност и насилие. Докато в България културата на уличните банди е почти чужда, то в страни като САЩ, Салвадор, Бразилия, Колумбия, Ямайка, ЮАР, Белиз и др. е дълбоко вкоренена в манталитета на голяма част от населението.

СВЕТОВНА СТАТИСТИКА

Световна статистика за брой извършени убийства на всеки 100,000 граждани. Бележка – данните са от различни източници и е възможно известно отклонение.

РОС КЕМП ЗА БАНДИТЕ

Рос Кемп е британски журналист, направил документални филми за войната в Афганистан, сомалийските, индонезийските и нигерийските пирати, както и различните улични банди по света. Водещият се среща с членове на американските негърси банди Крипс и Блъдс, членове на Арийското братство, Мексиканската Мафия (име на банда в американските затвори), членове на паравоенните формирования в Колумбия, членове на Мара Салватруча (МС13 – най-голямата банда в света, Салвадор), руски нео-нацисти, както и с български, бразилски, южноафрикански, новозеландски, британски, ямайски и др. банди. В другите си предавания се среща с терористи от различни държави, както и сомалийски, нигерийски и индонезийски пирати.
всички документални филми на Рос Кемп, торент
епизод на „Рос Кемп за бандите“ – за циганските банди в България, торент

Какво спъва Афганистан? анкета


Афганистан е страна с много проблеми, но основното решение на всички или повечето от тях е една добре обучена, организирана и способна армия (и полиция), която може да въведе и опази реда в страната. Но докато в Ирак положението все повече се стабилизира и средния брой на месечните жертви от коли-бомби, атентатори и престрелки е спаднал 5-10 пъти от 2006 насам (за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм), в родината на опиума положението е коренно различно. Напрежението там все още нараства, а международният контингент винаги е бил значително по-малък от този в Ирак. Също, местните сили не показват тази способност да се справят с трудни задачи като иракските си колеги. Ето и някои от основните проблеми, които пречат да се създаде една добра армия, гарант за афганската държавност :

.
1. Разпределението на населението.

Ирак и Афганистан са две коренно различни държави, но сходни по население и територия. Но докато в Ирак 3/4 от населението е съсредоточено в градовете, в Афганистан е точно обратното – 3/4 са в селата. Това е принципната и основната разлика между необходимите сили за сигурност на двете държави – Ирак се нуждае от обучени за борба с градски партизани войници, а властта в Кабул се стреми към мобилна армия, способна да пренесе битката до планините, пещерите и безкрайните полета на Афганистан.  Самият терен представлява немалка пречка за ефективното противодействие на талибаните и други анти-правителствени сили, пещерите са любимото им скривалище .

2. Остаряла военна техника
Състоянието на армейската техника е изключително ниско, използват се руски/съветски системи, някои от които на половин век. Не са налице достатъчно специалисти – механици, електорнни специалисти, авионикс-специалисти, които да поддържат и ремонтират афганските машини. За проектите за закупуване на техника и наличната такава виж Изграждането на Афганистанската Армия

3. Липсата на достатъчно обучаващ персонал
Не е налице достатъчно обучаващ персонал от страна на западните сили – военни инструктори, инженери, строители и прочее. САЩ, Анлгия, Италия и други държави изпращат своите „учители“, но за съжаление в незадоволителни количества. Италианските Карабиниери да речем също обучават АНА, като самите те са военно-полицейско формирование, на което САЩ няма еквивалент. Често обаче западните държави прибягват и до използването на редови войници за обучители, което показва и по-слаби резултати естествено.

4. Липсата на достатъчно местен обучен персонал
Не са налице достатъчно обучени афганистански военни, които един ден да поемат контрола над АНА. Миналата година се дипломира първият курс от Афганистанската Военна Академия, общо 84 офицери. Училище за сержанти отвори врати в края на 2009-та година. Не са налице и техници, механици, електротехници, комуникационни и компютърни специалисти, строители и прочее, което да поемат тази роля след изтеглянето на САЩ.

5. Цивилизационната изостаналост  на афганистанците.
Афганистан е една назадничава държава, чието население не е усетило сериозните нововъведения на 21-ви и 20-ти век. Голяма част от тях живеят по същия начин, както са живеели предците им преди 1,000 години, не ползват електричество, нямат водоснабдяване, газификация, телефонна мрежа, да не говорим за интернет и други „твърде нови“ неща. Не са малко случаите когато западният обучаващ персонал остава смаян от цивилизационната им изостаналост. Във статията си от 6-ти Ноември, 2009 година за International Herald Tribune (международното издание на The New York Times) журналистът Том Шенкер описва два интересни случая, позовавайки се на щатските доклади. В единият от тях афганистанци (пущуни, живяли цял живот в сравнително голям град) се опитват да поправят 50 годишен руски гранатомет с чук и пирони. Описва се също и как афганистанци изкъртили мивки от новопостроена казарма, тъй като не знаели как точно да ги използват за да си измият краката преди вечерната молитва. А другите примери са десетки хиляди.

6. Национализмът е чужд за афганистанската култура
За да се създаде една армия едно от основните неща е да има достатъчно мотивирани млади мъже. Национализмът е почти незаменяем, но е чужд за тази държава, която никога не е имала истинска централна власт. Нещата винаги са се определяли от селските старейшини или от регионалните феодали, главорези и наркотрафиканти. Дори талибаните не успяват да наложат централизирана власт. Няма над-родово, над-етническо чувство, което да даде цел на тези хора. Проблем е също, че на практика се изисква от пущуните да влязат в армията и да се сражават срещу други пущуни. Те са основният етнос на Афганистан, за повече информация Afghanistan Demographics Profile 2010.

7. Наркотиците и нихилизма в местната култура
В Афганистан се произвежда между 90 и 95% от целият опиум в света, който по-късно се преработва в хероин. Не е преувеличение ако се каже, че цялата държава се издържа от наркотици и западни помощи. Ограниченото количество обработваеми площи поставят и проблем на производството на храна, тъй като продажбата на опиум е далеч по-доходоносна. Афганистан също така е и на едно от първите места в света, заедно с Иран, по употреба на наркотици, в частност пушене на опиум. Хашишът също е разпространен. Според много от американските и западните войници, нарамени със задачата да създават местна армия, между 70 и 85% от афганистанските войници използват редовно/ежедневно някакви наркотични в-ва. Това ги прави неадекватни, честно в битка влизат под въздействието на дрогата, разпръскват се, не чуват или не изпълняват команди. Много младежи също така предпочитат да се присъединят към някой нарко „картел“ (фамилия, род), вместо да постъпят на военна служба. Също пример за липсата на национализъм.

8. Корупцията на местните власти

Афганистан е една от най-корумпираните държави в света. Често местни военни от АНА прикриват талибански бунтовници, тъй като същите и двете групи на практика често имат работа с афганистанските наркобарони. И докато мула Мохамед Омар се е опитал и почти успял да изкорени целия опиум в страната, днешните талибани си позволяват да печелят от него, като с част от парите подкупват военните, полецейските и общинските власти.

9. Централната власт е чужда за тази култура
В държава, в която всичко традиционно се решава от старейшини и феодали, често има недоверие към „външната намеса“, била тя и от Кабул. Централната власт бива приемана за „пущунско превземане“ отстрана на таджиките, хазарейците и други, а пущунските села по границата с Пакистан приемат с недоверие чуждото присъствие, дори и ако става дума за хора от друг пущунски род или край на страната. Националната Армия както и централната власт няма особена подкрепа сред народа, традиционно разделен на малки области. Няма ефективна система, която да има контрол над цялата страна и всичките й територии.