Най-известните вземания на заложници част 2


Най-известните вземания на заложници

Част 1 :

Част 2:

  • Норд-Ост в Москва/Дубровка
  • Операция Ентебе

Виж също :

Модерен американски тероризъм част 1

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис

Норд-Ост в Москва/Дубровка

На 23-ти Октомври в Дома на Културата в Москва близо 50 терористи влизат по време на мюзикала „Норд-Ост”, вземайки почти 900 души за заложници. Ръководителят на операцията е Мовсар Барайев, един от лидерите на ИПОН – Исламский полк особого назначения (Ислямски полк със специално предназначение, наричан още „Чеченския спецназ”). Операцията е организирана от чеченския главатар и ветеран от 5 конфликта Шамил Басаев, убит от руските спец. служби 4 години по-късно.
В театъра са се намирали близо 900 души, 75 от които чуждестранни граждани. Мовсар Барайев отправя предложение към руските власти да освободи чуждите граждани, тъй като няма искания към техните държави. Москва отказва, първата от много грешки в този инцидент.
Мовсар Бараев и другите терористи излизат със следното послание по руската телевизия :

М.Б. : Ние идваме тук, в столицата на Русия за да спрем войната или да умрем в името на Аллах. Кълна се в Аллах – ние желаем да умрем повече, отколкото да живеем.  Аллаху Акбар (Аллах е велик).
?? : Това за нас е сбъдната мечта. Това е дар Аллах.
?? : Искам да кажа на нашите врагове, че желаем смъртта, по пътя на Аллах.

Терористите държат заложниците 3 дена. На 4-тия (26-ти Октомври) руските сили за сигурност щурмуват театъра. Тук е и един от най-противоречивите моменти по време на щурма – руските спец. части пускат упойващ газ чрез вентилационната система. За броени минути всички в залата (терористите и заложниците) заспиват, но руските командоси влизат едва час по-късно. От тактическа гледна точка операцията е успешна – терористите не изстрелват нито един патрон, не детонират нито един експлозив и не убиват нито един заложник. Мистериозният газ, който е използван от спецназ обаче е причината за смъртта на почти 200 заложници. Не е съобщено на медиите какъв газ е използвано, дори и на посолствата в Москва.

След месеци изследвания редица западни и руски учени стигат до извода, че е използван непознат до този момент дериват на фентинил, сам по себе си със 100 пъти по-мощно действие от морфина. Използваният негов производен газ се предполага, че е около 1000 пъти по-мощен от морфина. До ден днешен руското правителство не е съобщило какъв точно газ е използван. На заложниците е оказана лекарска помощ със закъснение, поради слаба координация. Освен това лекарските екипи са разполагали със средства, предназначени конкретно за фентинил, а не незнайния негов дериват. Внезапното заспиване на заложниците (повечето от които са седяли на седалките в театъра) е причинило накланяне на главата им, прекъсващо дихателния път. Смъртта на много от жертвите е причинена именно от задушаване. Останалите жертви са умрели по-късно в болниците, тъй като руските власти не съобщават какъв е използвания газ и лекарите не са могли да предприемат адекватни мерки. Факта, че хората са били в плен в продължение на 3 дена и са били подложени на жажда и глад ги е направил по-уязвими.
Паралелно с държавното разследване, независима комисия започва свое. В нея участват руски политици, журналисти, както и известнияг Александър Литвиненко (бивш агент на КГБ и ФСБ) и разследващия журналист Анна Политковская. Според тях руските власти не само са знаели за атентата, а са били и огранизатори на атентата, като се спекулира, че Барайев (чието тяло не е намерено) е агент на ФСБ (Федеральная служба безопасности).
През 2006 година Анна Политковская е убита в асансьора на блока си с 4 изстрела, един от които в главата. Месец по-късно в Лондон Александър Литвиненко е отровен, като това се установява малко след срещата му с бивши агенти на КГБ. След 25 дена в болница той умира, като след смъртта му е установено, че е отровен с радиоактивния елемент полоний. Малко преди смъртта си той излиза с официално заявление :

Може и да успеете да ме заглушите, но тази тишина има цена. Показахте се като безскрупулността и варварщината си, в която ви обвиняват най-настървените ви противници. Показахте, че нямате никакво уважение към човешкия живот, свободата или цивилизованите ценности. Показахте, че сте недостойни за постта, който заемате, незаслужаващи доверието на цивилизовани мъже и жени. Може и да успеете да заглушите един човек, но тътенът на протестите от целия свят ще ехти в ушите Ви до края на живота Ви, г-н Путин. Дано Бог ви прости за стореното, не само на мен, а и на и Русия и нейния народ.

.

Операция Ентебе

На 27-ми Юни, 1976 терористи пленяват самолет на ЕърФранс, пътуващ от Тел Авив до Париж с междинна спирка в Атина. След излитане и все още в гръцкото въздушно пространство терористите изваждат оръжията си, скрити в консерви. Една от причините за липсата на бдителност у гръцките проверяващи е стачката на летищните работници в Атина. Още от 1968 година израелското разузнаване следи всеки полет, в който има израелски граждани и нередности са установени много преди да се разбере, че самолетът е похитен от терористи.
След като самолетът минава под техен контрол се насочват към Либия за презареждане, след което в Ентебе, Уганда.
Похитителите са 4 (или 5) – германските комунисти Габриеле Крьош-Тидеман и Вилфред Бьозе от терористичната групировка „Революционните ядра” и двама (или трима) палестинци от комунистическата НФОП (народен фронт за освобождение на Палестина), един от които е Фаиз Абдул Рахим Джабер. Обявяват, че самолетът е овладян от група „Че Гевара” и „Батальона на Газа”, които са част от НФОП.
На летище Ентебе те разделят заложниците на евреи и неевреи (без значение от гражданството им), но в Либия една бременна заложничка е пусната на свобода и отлита за Лондон. Френските граждански (от нееврейски произход) са освободени впоследствие от самото летище в Ентебе и редица международни разузнавателни служби веднага започват да ги разпитват. Изпратен е и екип от психолози от израелското разузнаване МОСАД, които чрез хипноза успяват да научат подробности за помощенията на терминала на летището Ентебе, къде има щори, на коя страна се въртят вратите и т.н.
От 1971 до 1979 година на власт в Уганда е президентът Иди Амин Дада, прочул се освен с геноцидът над собствения си народ  и с самопровъзгласяването си за „последния цар на Шотландия”. Като такъв Амин е изпратил писмо на английската кралица, гласящо

Бих желал да уредите посещението ми в Шотландия, Ирландия и Уелс, за да мога да се срещна с ръководителите на революционните движения, борещи срещу вашето империалистическо подтисничество.

Склонността му да храни крокодили с враговете си и канибалските ритуали също са стряскаща илюстрация за този човек. Описван от всички като мегаломан, Иди Амин решава, че това е неговия златен шанс да получи световна слава и поема ролята на преговарящ от името на НФОП (с чиято униформа се появява по държавната телевизия). Игрален филм за Иди Амин Дада, завършващ с операция Ентебе.

Пенсиониран армейски офицер и бивше военно аташе на Израел в Уганда е използвано от разузнаването – обаждал на Иди Амин по няколко пъти на ден, убеждавайки го, че играе голяма роля и че от изхода на тази ситуация зависят световните събития. Това е и една от причините президентът да заповядва на похитителите да удължат ултиматума си с три дена.
Още в първия ден на похищението, израелския държавен и военен елит обсъжда военната опция. Като основен проблем се посочва дистанцията между двете държави – около 4000 километра. Израелските пилоти не са обучени за подобни операции, което е и сред основните причини терористите да избират Уганда, а не някоя сравнително близка до Израел арабска държава. Исканията на похитителите са освобождаването на осъдени престъпници и атентатори от Израел, Германия, Франция и др. На летището са изпратени стотици утандийски войници.
Цялата израелска военна и разузнавателна машина се заема с операцията по осбождаването. Прието е да се направи въздушен десант в Ентебе, от който по суша да се пратят войски и да бъде превзето летището. Сапьори на МОСАД са изпратени в авиобаза на угандийските ВВС, където залагат експлозиви на 12 изтребителя (в различните източници се посочват между 11 и 30 МиГ-а). В Кения, с която Израел е в добри отношения, са изпратени агенти на МОСАД, които са в готовност да превземат временно летището, ако властите в Найроби им откажат правото да презаредят на тяхна територия (до което не се стига). На летището в Ентебе са изпратени и диверсионно-разузнавателни екипи, които събират допълнително информация и минират част от пътищата. За самия десант са подготвени 4 транспортни самолета, един санитарен самолет (летяща болница) и един самолет за радиоелектронна борба, боядисан като цивилен. Освен БТР-и и джипове, израелските командоси разполагат и с черен мерцедес, точно копие на президентския. Преди идването на Иди Амин Тел Авив и Кемпала имат добри отношения и голяма част от угандийските войници са обучени от израелски експерти.
Макар да изминават дни от похищението нито ООН, нито западноевропейските държави или САЩ не осъждат терористичния акт. Главния секретар на ООН (където най-голям блок формират про-съветските и мюсюлманските държави) не желае да предприеме никакви действия и не осъжда действията нито на Иди Амин, нито на НФОП. Главния равинат на Израел се обръща към Ватикана, но Папата отказва да се намеси. За което има и конкретна причина – макар да са смята за католическа държава от идването на Иди Амин започва период на насилствена ислямизация. След като пада от власт Иди Амин бяга в изгнание в Саудитска Арабия, която още през 70-те години е сред водещите държави в арабската икономическа инвазия на черна Африка.
Щурмът на летището е успешен – по време на престрелките загиват 3 заложника и са убити похитителите и част от угандийските войници. По всяка вероятност дошлите от Сомалия (където е била квартирата на НФОП) Уади Хадад и Илич Рамирез Санчес (Карлос Чакала) са избягали от Ентебе преди идването на израелските командоси. За тяхното присъствие потвърждават самите заложници и разузнавателните служби. От израелските военни загива само един – Йонатан Нетаняху, брат на сегашния премиер Бенямин „Биби” Нетаняху. И двата са служили като командири в елитното израелско подразделение Сайерет Маткал.
Операцията е давана за пример във всяко военно училище в света при изучаването

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти



Повече информация за алтернативни, не-военноморски начини за справяне с пиратството :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за тактиката напиратите и доктрината и използваната техника от международна общност :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Вчера, на 5-ти Април, 2010, Южна Корея изпрати боен кораб към бреговете на Сомалия, тъй като петролният супер-танкер Самхо Дрийм е пленен от сомалийски пирати в Индийският Океан на 4-ти Април. Екипажът се е състоял от 24 души – 5 южнокорейци и 19 филипинци. Няма конкретна информация, че корабът е отвлечен, но говорители на корейското правителство заявяват, че това е заключението на базата на последната комуникация. Танкерът е пътувал към САЩ и е превозвал петрол на стойност 170 милиона долара. Бойният кораб Йи Сун-Шин (кръстен на легендарният корейски морски командир от 16-ти век)вече е патрулирал водите около Сомалия (опасната зона е близо 2 милиона квадратни километра) като част от международните усилия за справяне със сомалийското бандитство. От Корейското министерство са съобщили, че за тях живота на моряците ще има приоритет пред самият танкер, но отказват категорично да преговарят с похитителите при каквито и да е условия. Това е третото похищение на супер-танкер от страна на пиратите. На 15 ноември, 2008 саудитския супертанкер Sirius Star бива пленен на 833.4км от крайбрежието на Кения, като е платен по-късно откуп от 3 милиона долара. Година след това пък гръцкият Maran Centaurus е пленен на 1300км от брега на Сомалия и откупен срещу 5,5 милиона долара. В последните седмици пиратите се възползват от благоприятните климатични условия и атаките зачестяват – от началото на Март до сега са похитени 16 кораба. За сравнение, през 2009-та година има 217 опита за похищение на кораби, като 47 от тях са успешни, но активността е различна през сезоните.

Също така вчера, на 5-ти Април, 2010, руският голям противолодъчен кораб (клас, използван само в СССР/Русия) Маршал Шапошников е започнал ескортирането на 15 цивилни кораба край бреговете на Сомалия, Африканския Рог и Аденския Залив. Към него, от Руския Тихоокеански Флот са изпратени и един сервизен кораб и един влекач. В края на 2009-та руски дипломати изразиха желанието на Русия да увеличи подкрепата си към международната анти-пиратска мисия в Сомалия. Това заяви Дмитрий Рогозин, говорител на Москва при срещата между Русия и НАТО. Русия участва активно в борбата срещу бандитие от октомври, 2008 година, а последното попълнение е разрушителя Адмирал Чабаненко, ракетната фрегата Безстрашния и един сервизен танкер. Г-н Рогозин заяви също, че Русия е готова да увеличи авиационния капацитет на международната мисия, бед да уточнява конкретни параметри. Отряда от тихоокенския руски флот, патрулирал от 30 Юли до 15 октомври, се завърна на 23-ти Ноември, 2009, във Владивосток, след завършването на анти-пиратската си мисия в залива. Отряда влючва разрушител с два хеликоптера, спасителен кораб, сервизен танкер и пехотен отряд. Използван е за ескорт на търговски кораби, разузнавателни мисии и откриване и разрушаване на пиратски лодки. През цялото време на активна служба (2 месеца и половина) руския морски отряд ескортира 100 търговски кораба от 26 държави. За сравнение – годишно край бреговете на Сомалия минават между 25,000 и 30,000 търговски кораба. Руския отряд е бил средно за около една пета от годината, за която потокът е бил между 5,000 и 6,000 хиляди кораба. Или иначе казано – във времето си на активна служба руския флот е ескортирал между 1.6% и 2.0% от преминаващите търговски кораби. Завършилия трети по ред отряд на руската флота е предшестван от разрушителите Адмирал Виноградов и Адмирал Панталеев.

Също така на 5-ти Април германски товарен кораб е освобеден от холандски морски пехотинци близо до бреговете на Сомалия. Холандската фрегата Тромп, част от операция Атланта на Военноморските сили на Европейският Съюз, превзема обратно кораба и арестува похитителите, като никой от екипажа на немския кораб не е пострадал (само 2-ма са немски граждани). Един от пехотинците е ранен. Германският кораб е пленен на близо 900км от брега, като е използвана древната йеменска тактика на кораб-майка и много малки и бързи лодки, обикновено от плексиглас или дърво (което ги прави невидими за радари). Отначало са проведени безуспешни опити за мирно разрешаване и преговори. Германският кораб Тайпан е следвал протокола на операция Атланта – веднага щом осъзнават, че не могат да избягат на пиратите чрез агресивни и бързи маневри те изключват двигателите, пускат сигнал към всички кораби в околността и се заключват в “паник-стая”. Вероятно това е спасило живота им, повече от вероятно е сомалийците да ги използват за живи щитове при нападението на холандските пехотинци. Операция Атланта е започната през 2008-ма година, като в момента се състои от 15 бойни кораба и 3 разузнавателни самолета. Най-голям е приносът на Франция, която освен всичко друго е изпратила там и своя хеликоптероносач Жана д’Арк. Същият е от френските ВМС, разполага с 2 хеликотпера Пума, 2 хеликоптера Газел от френската армия и 2 хеликоптера Алует III от френската военноморска авиация (Aviation navale), част от ВМС.

Взрив в московското метро


Днес, на 29-ти Март, 2010, са осъществени два самоубийствени атентата в метрото на Москва. Засега нищо не може да се говори със сигурност, но според излезлите до този момент данни става дума за две самоубийствени атентаторки от чеченски произход. Атентатите са извършени на спирките Люблянка и паркът на културата съответно в 07:56 и 08:38. Засега потвърдените жертви са общо 35 – 25 в Люблянка и 10 в спирката на парка на културата. Според изявленията на руските власти се работи по версията да става дума за жени от чеченски, ингушки, осетински или дагестански произход. В последно време за възобновени терористичните операции и операциите на ФСБ (наследникът на КГБ) и руската армия в Чечня, Ингушетия, Дагестан и Северна Осетия, четири републики в руския Кавказ, от които първата е автономна и известна по света като най-големия вътрешен проблем на Русия. Работи се по версията това да е отговор на ислямски сепаратисти на войната между Грузия и Русия през 2008, известна като войната в южна Осетия.
Още информация :
http://abcnews.go.com/International/moscow-metro-attacked-double-suicide-bombings-kill-dozens/story?id=10227743