Българската следа в зората на авиацията


Митът, че първата въздушна бомбардировка в света е извършена от български летци по време на Балканската Война (бомбардировката над Одрин) е един от най-разпространените национални митове, който рядко бива поставян под съмнение. Както при инженерните изобретения, така и във военното дело няколко държави претендират да са първи. В действителност съществуват неоспорими доказателства, които оборват този български мит. На лице са други, според които даже официалната версия за събитията не отговаря на истината. Основни източници за тази статия са „Въздушна мощ“ на Димитър Недялков, издавана от Министерство на Отбраната и списание „Военноисторически сборник“.

23 Октомври 1911 – рано сутринта капитан Пиаца излита със самолет Блерио XI (в книгата на Д. Недялков е посочен Блерио IX поради техническа грешка, не XI). За първи път самолет е използват за постигане на военна цел – разузнаване. Това е първия боен/военен полет в света (по време на итало-османската война в северна Африка). Разузнаването не причинява пряка вреда на врага, поради което мисията се окачествява единствено като военна от някои автори (не бойна).

1 Ноември 1911 младши лейтенант Гавоти  извършва за първи път в историята въздушна бомбардировка, хвърляйки 4 ръчни гранати от самолета си. Зачита се за първия случай на използване на самолет за бойна (не само военна) цел.

24 Януари 1912 – отново капитан Пиаца осъществява за първи път в историята разузнаване с въздушно фотографиране.

4 Март 1912 отново младши лейтенант Гавоти осъщестявав първите в историята нощен разузнавателен полет и нощтна бомбардировка.

13 Август 1912 – първия полет от български пилот (поручик Симеон Петров).

16 Октомври 1912 – Поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен полет на българската авиация, в който е извършено разузнаване и са „хвърлени няколко ръчни гранати“.  Същия ден военният балон София-1 осигурява действията на българската артилерия – първия в историята пример за съвместно използване на въздухоплавателни и авиационни средства едновременно във военни действия. Във всеки учебник по история това се споменава и като първата бомбардировка в света. Не само, че това не е първата бомбардировка в историята, но най-вероятно по време на този полет Милков и Таракчиев изобщо не са пускали гранати. Според Д. Тангълов в специализираната литература полета на двамата изобщо не е свързван с бомбардировка до 1940 година, а единствено с разузнаване. Но на 16. 10. 1912 все пак са използвани едновременно самолет и балон за военна цел (разузнаване) в синхрон с артилерията, която е прецедент в световната история. Позовавайки архивни документи авторът обаче открива, че първата бомбардировка на българската авиация е извършена един ден по-късно :

17 Октомври 1912 – италианският пилот-доброволец в Българската Армия Джовани Сабели и българския наблюдател В. Златаров извършват първата бомбардировка от самолет в българската (не световната) история. Тяхното име остава забравено, а днес най-често гореспоменатите Милков и Таракчиев са назовавани погрешно като първите български бомбардировчици.

17 Октомври 1912 – поручик Христо Топракчиев и руският летец Т. Ефимов поотделно летят с аероплани „Блерио“ и за първи път във военната история разпръскват листовки над противника. За обикновения войник това е бил голям психологически удар – самото действие е било демонстрация на надмощие.

19 Октомври 1912 – по време на боен полет самолетът „Блерио” на поручик Топракчиев се запалва – той става първата и единствена жертва на българската авиация във войната.

30 Октомври 1912 – на самолет, пилотиран от подпоручик Ст. Калинов, като наблюдател се издига първата участвала в боен полет жена – Райна Касабова. По време на полета отново са пуснати листовки над турските войници, целящи да сломят бойния им дух.

12 Ноември 1912 – се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Р. Милков, Н. Богданов, Ст. Калинов и руснака Н. Костин летят заедно към одринската гара Караагач, хитро появявайки се над целта от различни посоки.

26 Януари 1913 – поручик П. Попкръстев и Дж. Сабели извършват боен полет над Мраморно море и за първи път в световната история бомбардират противников кораб в открито море, хвърляйки бомби над плаващия броненосец „Хайредин Барбароса“

15 Март 1913 – пилот от второ аеропланно отделение е преследван от турски аероплан, което е първата среща на вражески самолети в историята.

Загинали пилоти в служба на отечеството :

  • 1912-1913 – по време Балканска война загива 1 български летец
  • 1915-1918 – по време на Първа световна война загиват 7 български летци
  • 1943-1944 – по време на англо-американските бомбардировки загиват 31 български летци
  • 1944 – след съветската окупация на България и преврата на 09.09 от комунистическия режим в България са разстреляни 18 български летци
  • 1944-1945 – в края на Втората Световна Война, биейки се срещу нацистка Германия и нейните съюзници загиват 27 български летци
  • 1960-20034 летци загиват в мирно време по време на тревоги и още 4 по време на аварии.

Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986


На 14-ти Април, 1986  американски самолети  извършват една от най-впечатляващите и дръзки въздушни операции. Излитат от базата на британските кралски ВВС в Лейкънхийт, Съфолк и се запътват към Либия. Франция, Италия и Испания отказват на щатските ВВС правото да прелитат над тяхна територия от чисто политически причини. Това кара американските летци да заобиколят стария континент и да навлязат в Средиземно море през Гибралтар. Сумарно изминатия път е около 14230км, поради което са извършени няколко презареждания във въздуха. Операцията доказва това, което руснаците са знаели от години – щатския Аадварк е способен да удари всичко, навсякъде, по всяко време.

Десетина дена по-рано либийски терористи поставят бомба в дискотека в западен Берлин. Убити са 4 души, а ранените са над 200. В контекста на Студената Война Белия Дом не може да си позволи да остави това ненаказано.
Една година по-рано американските летци участват в тренировъчната операция „Призрачен Ездач„, целяща да разкрие пред командването възможностите на Ф-111 Аадварк, способен да лети на 20,000 метра височина със скорост над 2500км/ч. До този момент тактическия бомбардировач не е използван за „дълбоко проникване“ – удар над тежка цел на голяма дистанция от подобен калибър.
След тежки тренировки и планиране на 18-ти Октомври полковник Томпсън от щатските ВВС получава заповед да удари цел с координати 52-31.5 Север, 61-47.3 Запад в 10 часа и 18 минути сутринта. След удара е наредено да се завърне с подчинените си в Ъпър Хейфорд, Великобритания. Дадени са 48 часа подготовка. Още в първите минути екипа на полковник Томпсън намира целта на карта според координатите. Всички остават без дъх – целта е на 160км от Гуус Бей, Лабрадор, Източна Канада. Разтоянието в едната посока е 4800км. Средната скорост е изчислена като 800км/ч, поради което са предвидени 6 часа за отиване (необходимо е презареждане във въздуха). 17 въздушни танкера влизат в учението, което отнема 15 активни часа полет и завършва с успех.
След либийската атака над Западен Берлин (в която умира и американски военнослужещ) президента Роналд Рейгън нарежда атака над Либия. В операция „ел-Дорадо Каниън“ участват ударните Ф-111 Аадварк и ЕФ-111 Рейвън, предназначени за електронна борба.
Една от първите цели на операцията е международното летище в Триполи и по-конкретно военната му част. Няколко военно-транспортни самолета Ил-76 са във военния сектор, по време на операцията, а с тяхна помощ терористи и оръжия са пренасяни от Либия в цял свят, под дипломатическа закрила. Сред най-важните цели обаче е ал-Азизя – командно-оперативен център на армията, както и личен дом на либийския диктатор Муамар Кадафи. Още една цел е и Сиди Билал – обучителен лагер.
Съветското летище в Укба Нафи е внимателно заобиколено и изобщо не е поставяно за цел. Ударени са още военната база на джамахирията в Бенгази и военновъздушната база на югоизток от Бенгази. Там са се намирали и много закупени резервни части за либийски МиГ-ове, липсата на която Либия ще чувства и 20 години напред.
След край на мисията, на 32км северно от Триполи един самолет се разбива във водата. Поради дистанцията до брега се приема, че самолетът е изпитал техническа повреда, поради което единия двигател е отказъл.
Операцията се счита за успех от тактическа и политическа гледна точка. Особено предвид, че нито една машина не е станала жертва на либийската ПВО.

В операцията участват :

Военновъздушните сили
– 18 броя Ф-111 Аадварк
– 6 броя резервни Ф111 Аадварк, които се връщат след първото презареждане
– 5 броя ЕФ-111 Рейвън
– 28 броя KC-10/KC-135 – въздушни танкери
Военноморска авиация

– 14 броя А-6Е14 A-6E light bombers
– 12 броя А7-Е и Ф/А-18 общо
– 4 броя EC-2
– няколко Ф-14

По това време на власт в Италия е социалистическата партия, която не разрешава на щатските самолети да минат над нейна територия. 20 години по-късно, след признанията на либийския външен министър Абдел Рахман Шалгам и потвърждението на Джулио Андреоти – въшен министър в социалистическото правителство, става ясно, че от Рим предупреждават Кадафи за атаката 2 дена по-рано.

.
.