Либийския фронт – противоречиви сигнали



Вече измина повече от седмица, откакто бунтовниците в Либия бяха подкрепени от международната общественост – първоначално от ООН, Франция, Великобритания и САЩ, а впоследствие от още 10 държави. След като плениха ключовия град Адждабия, в близките дни бунтовниците установиха контрол и над Брега, Бин Джалад и Рас Лануф – стратегически важни градове по източната крайбрежна ивица на Либия. Говорител на Либийският национален съвет (ЛНС – преходното правителство в източната част на африканската държава) съобщи, че до една седмица ще са в състояние да изнасят по 100,000 барела петрол на ден (за повече информация виж Либия и Запада – а сега накъде?). Но има много въпроси, чиито отговори остават загадка.

КОЙ РЪКОВОДИ?

Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН опълномощи западните държави не само да наложат забрана за полети на Кадафи, но и да извършват удари по стратегически цели, с цел „да се предпазят цивилните граждани”. Масирани въздушни и ракетни удари се осъществяват от 9 дена от френските, британските и американските военни. За повече информация – данни на БиБиСи за използваната от различните държави военна техника в конфликта в Либия.
След дълги преговори преди няколко дена НАТО (организация с лошо име в арабския и мюсюлманския свят) пое контрола под т.нар. no-fly zone (зона, забранена за полети) и налагането на оръжейно ембарго. Но ударите по наземни цели в Либия се осъществяват от САЩ, Франция и Великобритания, независимо от НАТО. Това напомня на т.нар. „афганистански модел” – една мисия (ИСАФ) отговаря за мироопазващите операции в родината на опиума, а друга (част от операция „Продължителна Свобода”) за активните военни действия срещу талибаните. За Вашингтон НАТО означава повече отговорност за европейците, а в европейските очи НАТО е инструмент на Америка. В Афганистан решението беше намерено като Барак Обама увеличи щатския контигент в страната и обедини двете мисии под една шапка. С което намаляха не само логистичните трудности, но и вътрешнокоалиционните противоречия, ала „европейските страхливци с/у американските каубои”.

НОВ ПОДХОД

Коалиционните удари успешно отслабиха силите на Кадафи, разрушавайки огромен брой военна техника, ПВО системи, комуникационни възли и др. Ако ден преди началото на тази кампания либийските бунтовници бяха притиснати в ъгъл, без да имат пълен контрол над нито един голям град, то днес пленяват стратегически обекти със завидна скорост. Но въпреки това крайният успех не е гарантиран – все по-често се говори за разширяване на помощта към бунтовниците. Според различни източници във високите етажи на властта се обсъжда идеята либийските революционери да бъдат подкрепени с оръжие, а защо не и обучаващ персонал. От една страна това би наклонило везните в ущърб на Кадафи, без да се налага западни войски да окупират и един сантиметър от либийската земя (резолюцията на ООН разрешава изпращането на инструктори, дори командоси за рейдове над дадени обекти, тъй като това са краткотрайни действия, нецелящи военна окупация). Също така би осигурило на западните държави и САЩ добри дипломатически позиции в едно следващо правителство.
В противен случай един от възможните изходи е иракският – през 90-те години 2/3 от територията на Ирак влиза в забранената от САЩ и партньорите им за летене зона, докато Саддам успешно се справя с три самостоятелни въстания (неподкрепени от Запада) – на шиитите, кюрдите и вътрешноармейския бунт и запазва властта още 12 години. Макар активни военни действия срещу иракската армия да са извършвани само до изтеглянето й от Кувейт, двете войни в Ирак показват, че единствения гарантиращ успех модел е сухопътната операция.
В Либия подобна намеса все още не е наложителна. И едва ли има много желаещи във Вашингтон, Париж и Лондон (задават се избори), които искат да видят кракът на НАТО да стъпи в още една арабска, мюсюлманска страна. Но докато паралелните операции за забрана на полети над иракски Кюрдистан и южен Ирак са се ограничавали до въздушното пространство, в Либия сме свидетели на сериозни удари по военната машина на Кадафи. Оръжейна и инструкторска помощ вероятно биха били последната капка.
Но това крие и своите негативи. В момента е в сила оръжейно ембарго, забраняващо доставки на която и да е от двете страни. ООН едва ли би приела великите сили да въоръжават до зъби едната страна в гражданска война. Не е ясно и тези оръжия при кого биха отишли – макар самите бунтовници да наричат това борба за демокрация, Либия е държава без абсолютно никакъв демократичен опит. Не е изключено при евентуални оръжейни пратки да се получи ефекта на бумеранга, познат на Вашингтон от Афганистан. През 80-те години чрез операция „Циклон” на ЦРУ е изпратено огромно количество военна техника на афганските муджахидини (от арабски – свещенни войни, войни на Джихад), борещите срещу войските на СССР, като голям спонсор е била също и Саудитска Арабия. След края на войната обаче част от тези обучени от ЦРУ муджахидини образуват ядрото на ал-Кайда.
В най-добрия сценарий – Кадафи бива победен, кой ще дойде на власт? Либийски вариант на бен Ладен или мулла Мохамед Омар? Нов Кадафи (сред бунтовниците има много високопоставени лица от режима)? Други ислямисти или Мюсюлманското братство? Дали Либия ще остане една държава или ще се разцепи по етническите и племенните си граници като Югославия в последните 20 години?

КАДАФИ

Безспортно няма по-брутален тиранин в арабския свят от Муамар Кадафи. Дори Башар ал Асад в Сирия и екс-президента на Египет Хосни Мубарак изглеждат като либерални демократи в сравнение с него. През 42-те години на власт той е станал известен с отвличанията и терористичните атаки, които нарежда (виж повече Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986). Бруталността му е разярила либийският народ, който по време на превърналите си в гражданска война протести изпадна в крайности – незнаен брой чернокожи работници бяха убити, под подозрение, че са наети от Кадафи главорези. В първите дни труповете на двама африканци бяха завързани за бял джип Тойота в центъра на града. Скандиранията „Аллах у акбар” (Аллах е велик) бяха заглушавани единствено от изстрелите на АК-47. Същите тези хора, които са и живяли 42 под диктатура, може и да не оставят оръжията си след падането на Кадафи. Междуетническите, междуплеменните, религиозните и политическите вражди днес са на втори план, засенчени от общия враг в лицето на омразния тиранин. Но какво ще стане когато той изчезне? През последните десетилетия има много необнадеждаващи примери – Сомалия след падането на Сиад Баре през 1991 се разпада на три отделни територии, Афганистан след изтеглянето на войските на СССР през 1989 влиза в състояние на гражданска (религиозна и етническа) война, като не е спряла до ден днешен. Сходна съдба е отредена и на Ирак след падането на Саддам Хюсеин през 2003 – 120,000 души загиват, най-вече от терористични атентати в религиозната война между шиити и сунити, а етническите кюрдски райони на север са практически независими от централната власт.
За един ден през 1996 година Кадафи нарежда да бъдат убити 1270 политически затворници. Докато египетските протести бяха посрещани с полицейска бруталност, либийските бяха посрещани с въздушни бомбардировки. Муамар Кадафи е показал, че е готов на всичко за да задържи властта си. Не е изключено да изтъргува военна загуба за политечска победа. От Вашингтон изрично подчертаха, че самият Кадафи не е военна цел, а от Париж идват ясни послания и условия, които диктаторът трябва да изпълни ако иска да остане на трона си. Какъв ще е изхода – остава да видим.

Вижте още :
Колекция от снимки от конфликта в Либия на Ню Йорк Таймс
Статии за Либия в сайта на Ню Йорк Таймс
Статии за Либия в сайта на The Economist
Статии за Либия в сайта на Foreign Policy

..

Либия и Запада – а сега накъде?


ПРЕДИСТОРИЯ

На 4-ти Януари, 2011 година от отчаяние и в знак на протест 26-годишният тунизиец Мохамед Буазизи се замозапалва, разпалвайки целия арабски и мюсюлмански свят. Спонтанните вълни от протестиращи заливат улиците на почти всички арабски държави, мотивирани и от жестоките начини, по които силите на реда реагират. След 223 загинали президентът на Тунис Бен Али подава оставка и бяга в Саудитска Арабия. След 684 загинали президентът на Египет, сърцето на арабския свят, Хосни Мубарак е свален. Още няколкостотин загиват в други арабски и мюсюлмански държави, в които до ден днешен има протести.

Но докато в гореспоменатите страни протестите се ограничават до улични сблъсъци с органите на реда, в Либия те бързо ескалират в гражданска война, която от около месец е отнела живота на над 10,000 души. Това провокира и по-сериозна реакция от на международната общественост, а от вчера – и военна намеса.

КАДАФИ

За 42 години на власт Муамар Кадафи се прославя с много неща. Организиране на атентати в цял свят (виж Локърби, 1988), вземане на чуждестранни специалисти за заложници (българските медицински сестри) и търгуването им на дипломатическата маса. „Великият бедуински вожд” дава на страната си гръмкото име Великата Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия (ВСНЛАД), а на себе си титлата Ръководител и Водач на Революцията на ВСНЛАД. Ексцентричността и непредсказуемостта му, съчетани с безпощадните методи, които използва за потушаване на всяка форма на несъгласие го правят един от най-известните диктатори на 20-ти и 21-ви век. Със своите 42 години на власт днес той е най-дълго служилият държавен глава в света (с оглед пенсионирането на Фидел Кастро и смъртта на севернокорейският лидер Ким Ир Сен).

Кадафи създава всеобхватен репресивен апарат, промъкващ се във всеки аспект от ежедневието на поданиците му. Нелогичността, с която той ръководи международното положение на Либия, тласка страната в различни лагери. След серия организирани в западна Европа атентати през 80-те, президентът на САЩ Роналд Рейгън нарежда наказателен удар по военни цели в Либия (виж Призрачния Ездач и бомбардировките над Либия, 1986). През 1988 агенти на Кадафи взривяват самолет на ПАН АМ граждански полет 103 над Локърби, Шотландия, отнемайки живота на 270 души. Заедно с опитите на Либия за създаване на химически и ядрени оръжия, това са някои от причините, които вкарват страната в международна изолация. След години санкции, бойкоти и ембарго, в началото на 21-ви век отношенията със Запада се подобряват. След решителната намеса на президента Саркози са освободени българските медицински сестри. Кабинетът на Силвио Берлускони подписва договор с Триполи за борба с нелегалната северноафриканска имиграция, огромен проблем за средиземноморските държави-членки на ЕС.

Въпреки това през годините бруталността, с която „бедуинът-войн” се отнася към населението си остава константа. Той е дълбоко презирен от почти цялата либийска диаспора, както и по-голямата част от арабския свят. Но докато в Египет Хосни Мубарак беше едва лицето на военната върхушка, Кадафи е „едноличен собственик” на Либия. Налага култ към личността и изкоренява всяка форма на независимост у доближените си. На фона на Либия, Египет е демократичен и либерален рай.

БУНТОВНИЦИТЕ

Започналите на 15-ти Февруари и потушени безпощадно от властта протести в Либия бързо прерастват в гражданска война. Виждайки вероятност от бърза и решителна победа, много хора от армията на Либия дезертират и се присъединяват към превърналите се в бунтовници протестиращи. Надявайки се Кадафи да бъде свален по сходен с египетския и тунизийския начин, бунтовниците започват кампания срещу Кадафи, отначало в източната част (в която и племената традиционно са срещу Кадафи и племето, към което принадлежи). В първите дни на гражданската война много от войниците (армията е предимно от наборници) отказват да атакуват своите сънародници. Страхувайки се от повече дезертьори, Кадафи използва скритото си оръжие – с милиардите долари, които има в лични сметки в европейски банки той купува наемници от Нигер, Буркина Фасо, Судан, Чад и дори Сърбия. Улични протести в Бенгази са посрещани с въздушни бомбардировки и обстрел от хеликоптери. На 21-ви Февруари два пилота на либийски изтребители Мираж Ф1 отказват да изпълнят заповедите си (да бомбардират тълпи от протестиращи) и дезертират в Малта.

В началните стадии объркването, хаоса и страхът от дезертьорство (и сътветно наказателни мерки) в армията помагат на бунтовниците да установят контрол над голяма част от страната. Бенгази, вторият по големина град в страната и смятан за столица на „анти-кадафизма” минава под техен контрол. Следват битки за ал-Байда, Аждабия и Мизурата. Везните се накланят в ущърб на Кадафи. Но след някоко седмици боеве силите му стъпват на крака и започват контра-настъпление, вземайки под контрол много стратегически градове и села.

РЕАКЦИИТЕ НА ЗАПАДЪТ

Либия произвежда 2% от световния петрол. 85% от продукцията отива в Европа, което отговаря за 11% от потреблението на ЕС (13.63 милиона барела/ден). Този процент е много по-висок в средиземноморските страни членки. Първата държава, която официално предлага да се наложат санкции над Триполи е и най-отдалечената европейска страна – Финландия. Последните съгласили се са средиземноморските островни републики Малта и Кипър. Санкциите замразяват личните сметки на Кадафи и неговите роднини и приближени в европейските банки (равняващи се на десетки милиарди долара). Това съвпада и с излизането на африканските наемници от фокуса на събитията.

Освен поскъпвнето на петрола, западните правителства са притеснени и от още нещо – възможността конфликта да създаде масови вълни към Европа, която и без това има огромни проблеми със северноафриканските имигранти. И тук също най-загрижени са държави като Франция, Испания, Италия и Малта, а най-хладнокръвни – Швеция и Финландия.

Но армията на Кадафи продължава успешно своята контраатака в източната, „бунтовническа” част на Либия, която според ексцентричния лидер на страната е превзета от ал-Кайда. И докато в градски битки като цяло неопитните партизани имат някакъв шанс, то срещу военновъздушните сили на бедуинския войн те са безсилни. Малкото наброй зенитни картечни установки (като 14.5мм ЗПУ-4 от 40-те години) не им помагат. Бунтовниците успяват да пленят складове с леки оръжия, няколко танка, БТР, дори и самолети и хелитоптери. Но липсата на организация, неопитността и най-вече необезпокояваните бомбардировки накланят везните бавно и решително на страната на Кадафи. На Запад все по-сериозно се говори за идеята (която съществува още от началото) да се наложи забрана за летене над Либия, подобно на сходните „no-fly zone”операции в Ирак през 90-те години.

ЗАБРАНА ЗА ПОЛЕТИ

След дълги преговори и със съгласието на Арабската Лига (в която Либия членува), резолюция 1973 на Съвета за Сигурност на ООН разрешава да се наложи забрана за полети. Изненадвайки някои (между които и Арабската Лига или поне за пред медиите), резолюцията разрешава и вземането на „всякакви необходими мерки” за защита на цивилното население. Макар изрично да се забранява каквато и да е форма на военна окупация, формулираните като „всякакви необходими мерки” разрешават на коалиционните войски да нанасят удари по цели на либийските ВВС и ПВО, както и сухопътните им войски. Теоретично, резолюцията не забранява рейдове на специални сили по суша, които макар да са по земя са кратковременни и не се считат за военна окупация.

Главният секретар на Арабската Лига – Амр Муса, заявява че военните действия се различават от приетата от Лигата идея за забрана на полетите. Също така той изказва притесненията си за загиналите цивилни от НАТО-вски бомбардировки, но е редно да се отбележе, че това най-вероятно е част от пропагандната война на Кадафи и тези жертви не се потвърдени от независими източници.

Най-съществено е участието на САЩ, Великобритания и Франция, но правителствата на Обединените Арабски Емирства, Катар (две арабски, мюсюлмански държави), Канада, Дания, Испания, Италия, Норвегия, Белгия и Гърция са потвърдили бъдещето си участие (повечето държави с по няколко изтребителя или други самолети, или бази).

ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ

На 19-ти Март започнаха военните действия срещу силите на Кадафи. 19 френски изтребителя удрят сухопътни войски на Кадафи близо до Бенгази, където се водят ожесточени битки между двете страни. На сайта на френското Министерство на Отбраната е публикуван списък с участвалите във въздушния рейд (част от операция „Харматан”) самолети :

  • 8 броя изтребители Рафал
  • 2 броя изтребители Мираж-2000-5
  • 2 броя Мираг 2000-Д
  • 6 броя самолети-танкер Ц-135
  • 1 брой Е3Ф AWACS

Днес, 20-ти Март, френското министерство официално съобщи, че самолетоносачът Шарл де Гол е отплавал от пристанищния град Тулон към Либия. На борда според официалното изявлание се намират :

  • 10 хеликоптера, между които 1 Каракал и 2 Пума
  • 8 изтребителя Рафал
  • 6 модернизирани изтребителя Супер Етендард
  • 2 Е-2Ц Хоукай

Освен тях в операцията са ангажирани 4 бойни кораба и 2,600 души от френския военноморски флот.

Американските военни са изпратили контингент, съответно от военноморските сили, военновъздушните сили и морската пехота в операция „Зората на Одисей”.

ВМС на САЩ участват с :

  • 5 бойни кораба
  • 3 подводници
  • неспоменат брой самолети ЕА-18Г

ВВС на САЩ участват с :

  • 3 стратегически стелт-бомбардировача Б-2
  • 10 изтребителя Ф-15Е от британската база Лакенхийф
  • 8 изтребителя Ф-16Ц от италианската база Авиано
  • 2 самолета А 2 броя самолети АЦ-130У, клас “gunship” (уникален за американските ВВС)
  • неспоменат брой разузнавателни самолети Ю-2 (U-2)

Морската Пехота на САЩ участва с :

  • 4 броя АВ-8Б Хариер 2, на борда на кораб от военноморските сили

На 19-ти Март американски и британски кораби и подводници изстрелват общо 110 крилати ракети Томахоук по 20 наземни цели в Либия. На 20-ти Март следват бомбардировки от Б-2 срещу либийско летище и атака от изтребителите Ф-15, Ф-16 и Хариер срещу наземни цели на либийските сили.

Британските Кралски Военноморски Флот и Кралски Военновъздушни Сили участват съответно с :

  • 2 бойни кораба
  • 1 подводница
  • около 10 изтребителя Юрофайтър Тайфун
  • около 10 изтребителя Торнадо ГР4
  • 2 самолета-танкер ВЦ-10 1 самолет Сентинел Р-1
  • 3 Самолета Сентри AEW.1 AWACS

А СЕГА НАКЪДЕ?

Залогът на НАТО е, че въздушната кампания ще отслаби силите на Кадафи, а бунтовниците ще свършат мръсната работа по суша. Преди 20 години, когато САЩ води първата война срещу Ирак (виж Въздушната война над Ирак ’91) избухват три бунта срещу Саддам. Бунт на шиитите-мюсюлмани (мнозинство в страна, в която управляващите са сунити) на юг, бунт на етническите кюрди на север и вътрешноармейски бунт. Една от причините е реч на Джордж Буш-старши, който призовава иракския народ да се опълчи на диктатора си. Сигурни, че ще дойде подкрепа отвън (САЩ, Западът или дори шиитски Иран) бунтовниците започват неуспешна кампания, която коства живота на близо 200,000 души, тъй като американските войски освобождават окупирания от Саддам Кувейт, но не навлизат в самия Ирак (нещо, което синът на тогавашния президент направи през 2003 година).

Днес в Либия положението и контекста на събитията в региона са различни, но има и общи неща. Действията на САЩ, Великобритания, Франция и (в следващите дни) останалите държави от коалицията се ограничават само до въздушни удари и забрана за полети на Либия. Забрана за полети е имало и над Ирак през 90-те години – 2/3 от въздушното пространство на страната е било извън контрола на Саддам, но той въпреки това успява да потуши бунтовете по жесток начин. За оръжейни пратки до бунтовниците, пращане на обучителни екипи, да не говорим за сухопътен контигент в Либия днес не се и говори. Но с адекватна въздушна кампания от НАТО (на която Либия почти не може да се противопостави) бунтовниците имат реален шанс да свалят властта. Остава въпроса – а после? Бездействие от европейските политици щеше да означава продължително война, в която цените на петрола и имигрантските вълни щяха да се увеличат. В редица европейски държави се задават избори – според скорошно проучване рейтнга на Саркози е по-малък от този на националистката партия Фронт Насионал, а общественото мнение в Европа е ЗА налагане на забрана за полети над Либия. В САЩ общественото мнение е различно и по повечето въпроси – полярно разделено (виж повече – проучване на Pew research center for people and the press на американското обществено мнение). Общественото мнение в арабския и мюсюлманския свят е традиционно анти-американско, но също така е против Кадафи. Повечето хора в мюсюлманския свят подкрепят забрана за полети над Либия, но са против военна окупация.

Доставките на петрол могат да се възобновят до известна степен до предишния си капацитет (в момента той е 20% при сравнение с Януари) и преди финала, тъй като повечето от петролните залежи на страната са в бунтовническия Изток. Но дори и да се сбъдне най-добрия сценарий – да бъде свален Кадафи, какъв ще е резултът? Днес всички фракции – комунисти, ислямисти, националисти, демократи, хора от различни племена и т.н. (ляво – етническа карта на Либия), са обединени около общия враг в лицето Кадафи. Но не е ясно дали оръжията ще бъдат оставени при евентуално сваляне на „великия лидер”. Не ясно дали държавата, която е начертана от европейските колониални сили преди много години, както и по-голямата част от Близкия Изток и Африка, ще остане в този си вид и няма да се разпадне според етническите/племенните си граници. Не е ясно дали няма да се появи втори Кадафи (т.нар. „революционер вълк в овча кожа”). Възможно е идването на ислямисти на власт, като дори и този сценарий крие различни варианти – лек ислямистки режим по турски модел, по-силен ислямистки режим по ирански модел и т.н. Но със сигурност НАТО си осигурява добри дипломатически позиции в тази богата на петрол и имигрантски потенциал страна.

Сомалия – пирати и полицаи


Сомалийските пирати са редовен участник в новинарските емисии, но рядко се навлиза дълбоко в проблематиката. Международната общност е предриеала мерки, но дали са достатъчни?

БРЕГОВЕТЕ НА СОМАЛИЯ са патрулирани от кораби на НАТО от операцията Океански Щит, военноморските сили на Европейския Съйюз EUNAVFOR от операция Атланта, кораби от CTF (Combined Task Force) 151 организирани от САЩ и в момента под британско командване. Участват също и руски, китайски и индийски сили по силата на Шангайското споразумение за сътрудничество. Множество държави действат автономно, извън шапката на международни мисии.

СКОРОСТТА е най-важният фактор при подобен тип мисии. Макар да има атаки, чиято продължителност е над час, повечето свършват за 10-15 минути. Болшинството от нарамените с анти-пиратската мисия кораби са фрегати, корвети и разрушители. В класическия си вид тези лодки не са предназначение за подобен тип действия, тъй като проблемът в този си вид е сравнително млад.
Много от корабите разполагат с по един или два хеликоптера, с които да са в състояние за бързи реакции и притичване на помощ.
Както и във всички конфликти на 20-ти и 21-ви век водещо място взема информацията и разузнаването. В арсенала на общите усилия влизат множество самолети за морски патрул и разузнаване (т.нар. MPRA) :
о

  • САЩ участват с разузнавателни самолети Р-3С
  • Германските ВМС участват също с Р-3С
  • ВВС на Франция участват с бизнес-джета Фалкон 50
  • Френската военноморска авиация (Аеоронавал) участва с разузнавателните Breguet Atlantique II
  • Японските ВВС участват с позиционирани в Джибути разузнавателни Р-3
  • Американските ВМС участват със безпилотните разузнавателни Scan Eagle

В анти-пиратските действия участват Австралия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Корея (Южна), Малайзия, Пакистан, Португалия, Русия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Турция, Франция, Холандия, Швеция, Япония и други.

.
НАРАСТВАЩИЯ НАТИСК от международните сили прави пиратите все по-опасни и изобретателни, които са се научили вече често да променят тактиката си. До скоро повечето атаки се извършваха в късния следобяд, когато малкия ъгъл, под който падат слънчевите лъчи прави засичането на пиратските лодки по-трудно. Идвайки от крайбрежието си и движещи се на изток към корабите това осигурява добър естествен камуфлаж. Рано сутрин също са се правели много атака, тъй като от брега са издухвани прах и пясък, които прикриват цялото крайбрежие.
Но от една-две години се извършват и атаки през нощта, тъй като много от „печалбите“ са инвестирани в очила за нощно виждане, навигаторна апаратура и др. Сред тактическите похвати на пиратите влизат и пускането на фалшиви сигнали за тревога за примамка, прикриване за трафикантски лодки (като бежанците се използват за жив щит) и др.

Пиратските лодки се боядисват в съответните нюанси на бяло и синьо за камуфлаж. Използват се предимно тесни и дълги лодки, които са по-трудни за визуално откриване, а и позволява да се „крият“ между вълните. Дървените лодки и тези от фибростъкло също се предпочитат, тъй като е почти невъзможно да бъдат засечени (заразлика от металните). За повечето атаки се използват минимум 2 лодки (а често от 6 до 8), които разсичат водата с над 26 възела (~48км/ч), което е пределната скорост на най-бързите търговски кораби в права отсечка. При ранно предупреждаване някои кораби успяват да се измъкнат чрез агресивно маневриране при високи скорости. Но това не винаги е възможно :

Има още

Нищо ново под сомалийското слънце, предотвратяване на пиратството


На 15-ти Април, 2010, американският ескадрен миноносец-разрушител с управляеми ракети „Фарагът”, клас „Арли Бърк”, е прихванал заподозрени в пиратство в Аденския Залив. Корабът е плавал под знамето на Combined Task Force (CTF) 151, част от Combined Martime Forces.

Рано сутринта в 3 часа на 15-ти Април тайландския кораб МВ Тор Травелър е атакуван на 240км източно от Аден, заподозрени са 7 пирати. По протокол екипажът започва рязко маневриране при максимална скорост, а пиратите обстрелват кораба с автомати и РПГ-и в продължение на 10мин. От самото начало капитанът дава зов за помощ, а щатския кораб „Фарагът” се оказва наблизо. Мигновенно се идва на помощ, движейки се на техническите си предели. Макар това да става много рано сутринта (все още е било тъмно, а лунната светлина да е била пренебрежимо слаба), Фарагът и неговия хеликоптер намират пиратите, които в това време се опитват да избягат. От хеликоптера пускат плаващи димни и осветителни бомби в морета и осветяват лодката с прожектор. Внимателно и от разстояние наблядават как пиратите изхвърлят неща във водата (по нареждане), опасявайки се от евентуална атака с РПГ. Сомалийските пирати обикновено използват РПГ2 и РПГ7, които са абсолютно неприложими като военно противо-въздушно средство (предназначение са за бронирана техника), но при партизански битки в засада и/или когато хеликоптер е спрял и на сравнително близо разстояние е възможно свалянето му. Възможно е дори, при много малки дистанции (пр.50м), да бъде свален самолет с подцевна гранатохвъргачка. Макар да е малко вероятно и трудно, но такива случаи има в Чечня и др. горещи точки по света. Не е и неизвестен случая по време на битката за Могадишу, в който американски хеликоптер UH-60 Black Hawk бива свален от сомалийски партизани с РПГ7. Това кара хели-пилотите край Сомалия да са изключително предпазливи.
Напоследък пиратите става все по-дръзки, а наскоро беше пленен и корейският петролен супер-танкер Самхо Дрийм. Повече информация за Самхо Дрийм в блога

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти

В последните седмици, а и изобщо при подобряване на климатичните условия пиратските атаки зачестяват. И макар интензитета и броя на пиратските атаки да расте всяка година, успехът на бандитите намалява, за което заслуги имат основно моряците, пехотинците и пилотите от Франция, Холандия, Русия, САЩ, Испания и др.

Повече информация за тактиката на пиратските атаки, евентуалните им противодействия, използваната техника от международните сили и др. в блога :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век


Атаката над тайландския кораб на 15-ти Април бе и една от причините вчера, на 22-ри Април, американскията адмирал Марк Фидзджералд да заяви пред представители на медиите, че е време търговските кораби да започнат масово да наемат частна охрана. Според него дори флот, равняващ се като количество на това, което САЩ са имали през Втората Световна Война, не би бил достатъчен да се покрие съществуващата зона. Опасният периметър около Сомалия обвива в себе си 2-2.5 милиона квадратни километра. Тоест международните сили трябва да патрулират площ, приблизително равна на Средиземно Море. Идея, която беше дадена преди 2 години, за въвеждане на коридори, днес е в сила. Става дума за морски коридори, по които 2, 3 или повече търговски съда се движат в група с конвой от военни кораби на международните сили. По този начин ефективността на изпратения флот се увеличава, но въпреки това пак не може да се покрие целият трафик. Ако ставаше дума за мианмарските пирати едва ли щеше да е проблем на целия свят, но през Суецкия Канал, респективно покрай Сомалия, минават около 33,000 кораба на година или 100 на ден. 8% от световната морска търговия минава покрай бреговете на размирната държава. Също така и 40% от морските доставки на петрол (което се равнява на 8% от общия брой доставки на петрол). Освен всичко пиратсвото е дигнало цената на контейнер вече с до 40-50 долара. На 6-ти Април, 2009, корабът МВ Шангхай Венчър е нападнат на над 1400км от бреговете на Сомалия. Това са едни от причините, поради които сомалийското пиратство (което не е единственото в света) е проблем на целия свят.
Сомалийското пиратство носи със себе си и редица проблеми. Да тръгнеш след пиратите по суша след атака е в противоречие с сувернитета на държавата и международното право.
Ако похитения и „спасителя“ са от една и съща държава има юрисдикция да се направи арест на похитителите, но когато пиратите минат в сомалийски териториално води(19км от брега) са в суверенна територия и никой не ги преследва. За да се справи с това временното федерално правителство на Сомалия (което реално управлява само южната провинция „Сомалия“ от бившата държава Сомалия) е разрешило на американски, индийски и френски части да влизат вътре в територията на Пунтлад и Сомалиленд, за да преследват бандитите. Краткосрочното разрешително обаче не идеално решение, защо самите Пунтланд и Сомалиленд не признават централната власт в Могадишу, което слага още 100 юридически проблема на масата. Но успешен пример за такава операция е когато френската яхта Le Ponant бива взета за заложник на 4 Април, 2008. Тогава бива проведена Операция Тхалатин (Operation Thalathine) и френски командоси от GIGN и Commandos marine отиват надълбоко по суша и въздух до града Джарибан, област Мудхуг, Пунтланд, Сомалия. На помощ имат и сериозен арсенал – хеликоптера AS565MA Panther от фрегатата Jean Bart, няколко хеликоптера Пума, както и хеликоптри Gazelle от хеликоптероносача Jeanne D’arc. Операцията е успешна, 6 пирата са заловени и в момента са в Франция, чакащи присъда. Често обаче пиратите взимат заложници и ги продават на радикалната ислямска групировка Ал Шабааб, нещо което са се опитали неуспешно да направят и с капитана на американския Маерск Алабама.
Юридически проблем възниква и при въпроса – кой може да арестува и осъди пиратите? Екипажите рядко са само от една националност, корабите може да са собственост на фирма в една държава, регистрирани в друга, пренасящи товар на трета. Пример – литовски моряк на борда на притежаван от Германска фирма, но регистриран в Панама кораб бива пленен. Поради тази причина Холандси кораб хваща 11 пирата рано тази година, но ги обезоръжава и ги пуска в Пунтланд. Това не е единичен случай – по взети биометричните данни на заловени показват, че много от пиратите са залавяни по няколко пъти.

Това е и една от причините американският адмирал Марк Фидзджералд да препоръчва частната охрана. Подобни наемници (термина е погрешен, на английски се прави разлика между contractor и наеминк, но на български няма такава дума) се използват в Ирак и други горещи точки на света, също и като охрана на петролни танкери и сонди. Повече информация за успешното предотвратяване на пиратско нашествие от израелски охранители на борда на италиански кораб :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за отделни частни охранителни фирми :

Blackwater – може би най-известната фирма
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Долу, снимка на „наемници“ от Блекуотър в Ирак

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати


Проблемът със сомалийското пиратство поставя много въпроси, на които все още никой не е дал категоричен отговор. От една страна международната общност дава много пари и праща свои кораби и самолети да патрулират бреговете на Сомалия (застрашената площ е  малко по-малка от Средиземно Море или 2 млн. кв.км, поради големият обсег на пиратските атаки). Но дори милиардите, които са хвърлени досега не гарантират сигурност. За повече информация за методите, използваната техника и доктрините на анти-пиратските мисии на САЩ, Русия, ЕС, НАТО, Китай и др. :
Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Далеч по-евтин вариант обаче са наемници. Всъщност на български съществува само една дума за това, на английски обаче има contractors и mercenaries. Разликата е, че първите са служители на частни военно-охранителни фирми, а вторите са наемни войници, които водят войни за най-добрия платец. Частните охранителни фирми, от които най-известна е може би e американската Блекуотър (Blackwater), осигуряват единствено охрана и ескорт в най-горещите точки, но не водят война, не нападат врага, не участват във военни операции, освен като ескортиращ и охранителен персонал. Това е и единствено нещо, което ги отличава от наемниците. В места като Афганистан и Ирак те са широко използвани, но критиката от страна на различни медии и НПО-ии е голяма, скандалите също са често срещани. По света подобни охранителни фирми се съставят от хора с военен  опит, някои от тях набират единствено професионалисти, минали през различни спец отряди. Повечето фирми са американски, има и няколко известни британски.

Повече информация за отделни фирми :
Blackwater
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Различните компании специализират в различен тип дейност – освобождаване на заложници, охрана на нефтени находища, танкери и проводи, охрана на конвои в опасни райони и др.

Откакто пиратсвото в Сомалия се засили и се видя наяве неадекватността на взетите от световната общност мерки, както и юридическите, техническите и финансовите трудности, които анти-пиратските мисии създават, частни охранителни компании започнаха да рекламират услугите си. Международното право не позволява на търговски кораб да тръгва от пристанище с въоръжени екипаж, но вратички в законите са намерени при защитата на MSC Melody.

Въпросния кораб е собственост на италианската компания MSG.  На 25 Април, 2009, кораба, превозващ около 1000 пътника, е нападнат от сомалийски пирати на 400км от бреговете не Сейшелските острови и на около 900км от бреговете на Сомалия. Атаката е осъществена сутринта, около 11:30, което пиратите често правят. Рано сутрин или в късния следобед слънцето създава добър камуфлаж за пиратите.  Атаката обаче е отблъсната. Корабът рязко е обърнал курса си, възпирайки пиратите от евентуален щурм. По-късно се разбира, че на кораба е имало служители от охранителна фирма, която е отблъснала атаката на сомалийците, използвайки огнестрелни оръжия и маркучи (подобни на използваните от полицията при безредици). От италианската компания по-късно съобщават, че  става дума за израелска охранителна фирма. Испански кораб ескортира Melody от опасната зона, а друг кораб, също изпратен от Мадрид, пък преследва и залавя пиратите.
Като държава, намираща се постоянно в конфликт и заобиколена от агресивни съседи от началото на съществуването си, Израел има една от най-добре обучените армии и най-голям брой войници на глава от населението в света. Израелският професионализъм е познат и признат по цял свят. Много израелци, току-що излезли от армията, решават да предложат услугите си в частния сектор. Това им дава възмоност да спечелят пари и да обиколят света. Някои от американските наемниците в Ирак получават суми и до 240,000 долара на година (20,000 долара на месец).  Профисията привлича много израелски резервисти или бивши кадри от елитните армейски или военноморски части на Израел. Работят в различни райони в света като охранители на конвои, ескортен персонал, охрана на нефтени обекти и др. Много анализатори са на мнение, че именно в подобни фирми е решението на проблема. През бреговете на Сомалия минават средно по 25,000-30,000 кораба годишно. Освен парите за откуп и милионите, които САЩ, Русия, ЕС, Испания, Франция и др. хвърлят, е важно да се отбележе, че пиратсвото оскъпява превоза на полезен товар с по 25 до 30 долара повече на контейнер. Съществуват редица пробеми обаче – юридически, технически и финансови. Тепърва предстои да се види решението на проблема, но очевидно наемниците ще са доволни.