Размяна на огън в Корея – дипломация или война?


На 23-ти Ноември, 2010 година, в световния печат за броени минути се появиха притеснителни заглавия като „Северна Корея нападна Южна Корея”, „нова севернокорейска агресия”, а в по-крайните случаи читателите се натъкнаха на „започна нова война между корейските държави”. Причината беше размяната на огън между севернокорейската и южнокорейската армия. Но дали апокалиптичните прогнози отговарят на вероятния развой на събитията? И какво значат подобни „взаимодействия” между двете корейски държави? Начало на военни действия или дипломатически маневри?

За цинично успокоение може да се даде фактът, че подобен тип инциденти не са рядкост. Всъщтност, в повечето (!) случаи те са циклични и далеч не става дума за случайни, импулсивни или непремислени действия отстрана на самостоятелно действащи корейски военни.

  • на 10-ти Ноември, 2009, в оспорваните териториални води се разменя огън между военни кораби на двете държави. Предполагаемо загиват 10 севернокорейски войника.
  • на 26-ти Март, 2010, южнокорейският военен кораб Чеонан е потопен край остров Панендо. Островът е едностранно обявен за част от Южна Корея през 1953, което не се приема от правителствата в севера. Южнокорейско разследване установява, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, но Пхенян отрича каквото и да е участие. В атаката умират 46 души, над 50 са ранени, а като резултат Сеул провежда най-масивното учение за борба с подводници в историята.
  • през Август, 2010, в отговор на южнокорейско военно учение са изстреляни над 100 артилерийски снаряда от севернокорейската армия, които попадат в собствената им територия, но заплашително и символично близо да границата с юга. Не се стига до преки сблъсъци. Ден по-рано южнокорейска рибарска лодка е пленена в оспорваните води.
  • в последните 60 години е имало безброй инциденти, в които рибарски лодки навлизат в „вражески” води, севернокорейски агенти отвличат или убиват граждани от близките до границата южнокорейски градове и много други. Няма официално подписан мирен договор между двете страни и корейската война все още не завършила, макар на 27 Юли, 1953 да е подписано прекратяване на огъня (между Вашингтон и Пхенян, без Сеул).

Почти няма държава в света, която да няма официални и неофициални териториални диспути. Корейският случай обаче е уникален – двете държави са наследници на една и съща култура, народът и езикът са еднакви. И двете са силно военизирани и са последния ясно очертан остатък от студаната война – все още действат правилата на „двата лагера”. След Корейската война и в двете държави на власт идват репресивни диктатури (като юга не отстъпва на севера). През 50-те години според редица показатели Корея се е нареждала до Афганистан в развитието си. Разликите почват именно тук – днес Южна Корея е изключително богата страна и според Световната банка е на 26-то място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Държавата е водеща в електрониката и се води една от най-компютъризираните нации, както и сред първите 20 в света според индекса за човешкото развитие. Страната отдавна е заменила военната хунта с пълноценна демокрация.

СЕВЕРНА КОРЕЯ е пълната противоположност – това е най-репресивната държава в света. В няколко исторически периода поликитаката на правителството довежда до нечувани гладове, като през 90-те години умират 2 милиона души (10% от населението). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е между 1 към 17 и 1 към 25 от този на Южна Корея. За сравнение – в случая на източна и западна Германия през 1990 това съотношение е едва 1 към 2. В страната не съществуват избори, всички медии са държавни, а концентрационните лагери на са спирали да работят от 1953. За повече информация виж Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

РАЗМЯНАТА НА ОГЪН между двете държави преди няколко дена е станала след проведено от Южна Корея военно учение близо до оспорваната морска граница, за което Пхенян предварително предупреждава, че няма да бъде толерирано. Ден по-рано правителството в Сеул съобщава, че обмисля да поиска от САЩ разполагане на ядрени установки в страната. Това пък е отговор на мнението американският ядрен физик Зигфрид Хекер от университета Станфорд, който преди 2 седмици бе официално поканен в Северна Корея. Въпреки наложените санкции, Корея е успяла да изгради „ултра-модерен ядрен център” и около 2000 центрофуги вече са работещи, твърди щатския експерт. За ООН и САЩ това е ясно доказателство, че ядрената програма на Пхенян се ползва със значителна финансова и техническа подкрепа (от Китай), а правителството в Сеул зачита това за пряка опасност за страната. Според професорът от сеулския университет Кукмин – Андрей Николаевич Ланков (руски есперт по корейска литература и история, както и водещ анализатор на севернокорейската политика), има известна вероятност наистина да става дума за инцидент – самостоятелно решение на корейски военен, а не предвидено по този начин действия на правителството. По-вероятно е обаче, твърди Ланков, да става дума за преднамерен ход на Пхенян. Възможните обяснения според него са няколко : – демонстриране на сила след като преди месец и половина официално бе посочен 28-годишния син Ким Чен-Ун за наследник на сегашния лидер (и негов баща) Ким Чен-Ир (повече информация). Подобни ходове са извършени и през 1994 когато след смъртта на баща си – Ким Ир-Сен, на власт идва сегашният лидер (което се явява началото на първата комунистическа династия). – типичната за Пхенян политика на зигзагообразно нажежаване и охлаждане на напрежението, от което на практика правителството често получава дивиденти като повече хуманитарна помощ или дипломатичеса тежест при преговорите за ядрено разоръжаване. Вземайки предвид милионите умрели от глад през 90-те и ефектът, който едно теоретично обединение между двете държави би имал върху икономиката на юга, не е случайно, че най-големите доставчици на хуманитарна помощ са именно „предателска Южна Корея, империалистическа Япония и капиталистическите САЩ. А всичките са склонни да компенсират Пхенян ако се откаже от ядрената си програма.

В действителност, никому не са изгодни резки промени в статуквото, според Ланков и редица други анализатори :

  • за Южна Корея присъединяване на севера би означавала финансова катастрофа, надминаваща многократно проблемите при обединението на Източна и Западна Германия през 1990. Нелегалните северни гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара (цяло състояние по техните стандарти), докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден.
  • за Северна Корея резки промени биха довели не само до криза (позната на всички държави от бившия соц.лагер по време на прехода). Според Ланков лидерите не изключват възможността от т.нар. „румънски преход” – в края на 1989 дългогодишният румънски диктатор Николае Чаушеску е набързо осъден на смърт и разстрелян, единствения подобен случай в източноевропейската перестройка. „Самоубийци на север няма” казва Ланков, обобщавайки тази ситуация. Реформи от китайски тип също са трудни за постигане – по-скоро биха довели до хаос и срив. Мирно обединение на двете държави в най-добрия случай би означавало за върхушката в Пхенян край на властта им, а в най-лошия – смъртна присъда.
  • за Китай криза и смяна на властта в Северна Корея би означавало внезапен поток от бежанци, икономическо бреме и най-вече хаос в държава с развита ядрена програма и гигантска армия.

ОГРОМНИЯТ АРСЕНАЛ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е и сред най-големите притеснения на Вашингтон и Токио, освен икономическите последици. Със своите 1.1 милиона войници и над 8 милиона запазняци, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света, огромен брой танкове, самолети и други оръжия и не на последно място – действаща ядрена програма. След падането на комунизма в източна Европа, в конфликтните точки по света – Африка, Близкия изток, Индокитай, Латинска Америка, се наблюдава многократно увеличение на нелегалната оръжейна търговия, а корупцията сред военните коства на държавите от бившия СССР и неговите сателите хиляди „безследно изчезнали” тона оръжие. Разпадането на държава като Северна Корея не изключва вероятността радикални терористични групировки (с които е доказано, че Пхенян има дългогодишни отношения) да се сдобият с конвенционални или ядрени оръжия. Последиците са неприемливи за САЩ, Япония, както и за целия свят.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МАНЕВРИ е другото тълкование на подобни гранични сражения. Много анализатори определят този подход като държавен рекет, тъй като най-често „прегрешенията” се награждават с увеличение на хуманитарната и финансова помощ. В отговор на атаката Сеул временно прекрати изпращането на помощ към северния си съсед, а управляващите изказват позицията, че цикълът на „възнаграждаване на злодеяния” трябва да се пресече. Сегашния президент на Южна Корея е Лий Мун-Бак, представител на консервативната партия, чиито идеологически корени стигат до генерал Пак Чон-Хи, дошъл на власт след военен преврат. Ръководената от него военна хунта не отстъпва по репресивност на севернокорейския си аналог. През 1979 година президентът е лично застрелян от директора на корейското разузнаване, но именно мълниеносните реформи на Пак Чон-Хи помагат на страна не само да задмине Северна Корея , но и да стане впоследствие една от най-развитите и богати държави в света.

Кратък коментар относно доклада на Голдстоун


След операцията Излято Олово на израелската армия(декември 2008 – януари 2009) комисията за човешки права към ООН реши да изпрати специална мисия в Газа, нарамена със задачата да събере достатъчно факти, на базата на които да се прецени дали има нередности в поведението на ИДФ и Хамас. Мисията е оглавявана от Ричард Голдстоун и крайният резултат е докладът Голдстоун, който може да бъде видян в пълен вариант в страницата на организацията.

Докладът на г-н Голдстоун в никакъв случай не може да докаже нищо свързано с начина на провеждане на военни действия.
Първо – комисията е съставена от хора, вещи в правото, икономиката и прочее, но само един офицер от ирландската армия, който реално има представа от разглежданата тематика. Но макар г-н Дезмънд Травърс да е компетентен в областта, на него и на комисията им липсва като цяло източник на информация, на базата на който могат да отсъдят решение.
Както се посочва в раздела за Методология в доклада на комисията Голдстоун, основните източници на комисията са свидетелските показания на цивилни, дадени по време на публични изслушвания в Газа през пролетта и лятото, и показанията на ръководители на Хамас, като същите в доклада се назовават най-вече като „високопоставени административни лица от територията на Газа“.

Самото разследване на комисията е географски и времеви ограничено, поради което и са разгледани само 36 инцидента в Газа.
Друга основна част, на която се гради докладът, са (парадоксално) други доклади, направени от хора, които дори не са имали достъп до Газа, но въпреки това в самия доклад на Голдстоун се казва изрично, че такива доклади са били важен инструмент за комисията. (раздел Методология на доклада).

Броят на убитите цивилни и съотношението между убитите цивилни и убитите войници на Хамас са също споменати в доклада. Но комисията(както тя казва в доклада) се оповава не на официални данни или данни на организации, имащи достъп до жертвите, а на външни източничи, които физически не са могли да бъдат в Газа, заради самата операция и блокада. Израелските данни за убитите обаче се взимат само за намирането на броя израелски цивилни и военни, загинали в този период, но не и за същите в Газа, а ралзиките в данните са значими, макар 1 човешки живот да е безценен.

Относно атакуването на цивилни цели – комисията отново признава съществената си липса на информация и като цяло се оповава на свидетелски показания на ръководители на Хамас. Или иначе казано – един от обвиняемите се превръща в свидетел срещу другия обвиняем, но обратното не се случва. Докато обаче видеоматериали, дадени от страна на ИДФ не биват разглеждани като доказателство.

Дълго ще отнеме обаче да се коментира целия доклад, който е над 500 стр., но със сигурност достоверността му е по-скоро медийна, отколкото техническа. От военна гледна точка доклада също е повече ориентиран към медиите. Пример може да бъде даден с широко отразеното използване на бял фосфор(БФ). Самият доклад не отрича, а даже изрично споменава, че използването на БФ не представлява, само по себе си, военно престъпление. В медиите се лансираше идеята, че 155 мм израелски снаряди с БФ се използвали за нападение над цивилни цели в Газа, твърдение, което предизвика широк отзвук сред различни НПО-ии, но не и сред военни. Относно използването на БФ в Израелската Армия – макар БФ да е боен химикал, самите снаряди не представляват химическо оръжие. Дали се изстрелват от хеликоптер или от 155мм самоходни артилерийски установки М109 и Шолеф(като съответно снаряда има таймер на детонатора) ефектът е един и същ – от бързото изгаряне мигновенно се създава димна завеса, която служи по различни начини на армията. Естествено има много случаи на изгаряния, в една война страдат и цивилните. Но показателен е фактът, че макар да има жертви от изгаряния, няма умрели от 155 мм снаряди от САУ с БФ, както се лансираше в някои медии. А очевидно с толкова мощно и(хипотетично) запалимо оръжие не е трудно да се отнеме човешки живот, ако целта на стрелбата е такава. Явно не е. И макар да има много кадри как хеликоптри от ИАФ създават завеса от БФ, няма никакви признаци, че е БФ е използвано като оръжие. Използвано е като бойно средство, бойно вещество е естествено, но не е използвано като химическо оръжие в този случай или иначе казано с нападателна цел. Ролята му е била пасивна – да прикрива израелските войски, каквато е и функцията на всяка димна завеса. Подобна практика е възприета от всички големи армии в света – Русия, Китай, САЩ, Франция, Англия, Турция и т.н., като използването й не е спряло до ден днешен.
Показателно от тези факти е че ИДФ не са използвали умишлено БФ като оръжие срещу цивилното население на Газа. Поради високата си температура и фактът, че Газа е изключително гъсто населено място, димната завеса създадена от БФ е причинила изгаряния на много хора. За щастие няма загинали.Но трябва да се отбележи, че съществуват други химически вещества, използвани за димни завеси, чиито температура и период на горене са значително по-високи, също използвани в цял свят. Добре е за населението на Газа, че ИДФ не са използвали такива амуниции. Тогава пострадалите щяха да са пъти повече и щеше да има и умрели. Следователно – вземайки предвид наличния си арсенал ИДФ очевидно са избрали по-подходящия за конкретните условия елемент.
По никакъв начин не искам обаче да кажа, че страданието на жителите на Газа е нещо нормално и че трябва да го приемем. Човешкото страдание е едно и също, без значение дали става дума за арабин, евреин, българин, американец, руснак или китаец.

Докладът също критикува ИДФ за умишленото поразяване на полицейски цели в Газа. Това е абсолютно вярно, но ситуацията на Газа не е стандартна – след кървавите сблъсъци между Хамас и Фатах, Газа остава под тоталния контрол на Исмаил Хания след 2007 година, а всички силови структури са слети в една. Палестински полицаи от Газа са използвани за извършването на военни операции от Хамас. В конкретната ситуация разликата между полицая и войника е незначителна – въоръжено крило на вражеска фракция, предвид, че Газа е под абсолятнтия и неуспорим контрол на Хамас.

В докрада интересна част се отделя на мерките, които ИДФ предприема за намаляване на жертвите сред цивилното население. Самата комисия в доклада си признава за съществените усилия на ИДФ – телефонни обаждания, радиопредавания, пуснати листовки и др..
Над 150,000 разговора са проведени от арабско-говорящи служители на ИДФ(или предварително записани съобщения), безброй листовки са пускани, а радиопредаванията не са спирали. Поради факта, че повечето пъти хората не успяват да евакуират сградите навреме(обикновенно се казва 5мин) повечето от тези 150,000 разговора са напразни и обстрел над неизпразнени цивилни сгради НЕ се осъществява. Но въпреки това се говореше за психологическа война и подобни абсурдни твърдения.
В доклада се споменават и „фалшивите ракети“, изстрелвани от ИАФ хеликоптри по покриви. Това са ракети с малък заряд, пускани от хеликоптри по специфична цел в Газа – покрив на многоетажна сграда, на който има преобладаващо цивилни, но и въоръжени(и стрелящи) кадри на Хамас, което не само, че комисията не отрича, ами всеки от нас може да види видео материалите. Такава сграда представлява легитимна цел по смисъла на международното право, но комисията явно не се съгласява с това. Въпреки, че с цел намаляване на жертвите ИАФ хеликоптри изпращат първо ракетата с ограничен заряд, която нанася телесни поражения на околните, но не води до фатални последствия. Това кара хората да изпаднат в шок и панически да избягат от покрива по най-бързия начин. Тогава вече по покрива(на който са останали вече само военни цели) се праща истинска високо-експлозивна ракета.

Давам тези неща, които в никакъв случай не коментират целия доклад, но илюстрират фундаменталните грешки на доклада и липсата му на каквато и да е стойност(освен медийна).