Тенденции при съвременните автомати 2


Продължение на Тенденции при съвременните автомати

В статията :
Белгия – СКАР
Германия – Г36
Израел – Тавор 21
Италия – Beretta ARX160
Русия – АК-12
САЩ – АСР/Масада

При всицки съвременни модели автомати се спазват някои тенденции – използване на устойчиви полимерни материали с цел олекотяване, разполагане на релси Пикатини за монтаж на аксесоари, амбидекстриалност/симетричност (за десничари и левичари) и др. Като цяло стремежът е не стрелецът да се нагоди към оръжието, а оръжието да бъде нагодено към различните стрелци.

.

SCAR-L STD, Fabrique Nationale d’Herstal, Белгия

Автоматът е създаден по искане на SOCOM (United States Special Operations Command) от световно известната белгийска компания Фабрик Насионал-Херстал, една от най-добрите световни оръжейни компании.
ТТ данни :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

653

разгънат приклад, мин

835

разгънат приклад, макс

900

тегло, без пълнител, кг

3.545

дължина на цевта, мм

368

SCAR-L

Автоматът е класически дизайн (не-булпап) и използва стандартни 5.56 СТАНАГ пълнители (НАТО-стандарт). Прикладът е и сгъваем, и телескопичен (с регулируема дължина). Набузникът на приклада също е регулируем. Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката на оръжието. Бутонът за освобождаване на пълнителя също е двустранен, като разположението му отдясно е сходно с това на М4/М16 (и всички от АР-15). Задержката на автомата е само отляво, доближаваща се по конструкция и разположение с тази на М4/М16. Оръжието разполага със релси Пикатини на ложата, от двете страни, за прикрепяне на различни аксесоари, както и Пикатини-релса по цялата дължина (отгоре) на оръжието, за разполагане на оптически мерни прибори и др. Стандартно пушката е с падащи (т.нар. pop-up) механични мерни прибори – регулируем вертикално и хоризонтално мерник и регулируема вертикално мушка). Мерникът е и т.нар. flip-sight – по подобие на М4/М16 е с мерник за близки и далечни разстояния. Оръжието е конструирано така, че разглобяването се извършва бързо и лесно, без необходимост от особени инструменти, като ударно-спусъковият механизъм, ръкохватката и леглото на пълнителя се разглобяват като едно цяло.
Ръчката за зареждане е една, но за минимално време може да се смени отляво/отдясно.
Трябва да се спомене и дулният компенсатор на Фабрик Насионал, с който откатът става изключително малък, дори и за оръжие в този калибър, което подобрява групираността на оръжието.
. .

G36, Heckler & Koch, Германия

През 90-те години в немската армия започват да се търсят алтернативи на застаряващата G3. Със задачата се заемат конструкторите от световно известния лидер в оръжейната индустрия – Хеклер и Кох. Създаден е автоматът Г36.

ТТ данни (за G36K) :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

сгънат приклад

613

разгънат приклад

833

тегло, без пълнител, кг

3.37

дължина на цевта, мм

318

G36K

Г36 следва световната тенденция за модулност на оръжейните системи. Между стандартната версия (Г36), късата (Г36К) и компактната (С) и техните под-модели има съвсем малки разлики. Повечето части са взаимозаменяеми, разликите са основно в ложата и цевта.
Оръжието е с класически дизайн и използва 5.56х45мм НАТО патрони. Пълнителите са създадени специално за това оръжие, но съществуват т.нар. адаптори, чрез които оръжието работи със СТАНАГ-пълнители (за М4/М16).
Прикладът е сгъваем – при натискане на бутонът отляво се освобождава, завърта се и се заключва върху зъб отдясно на оръжието. За освобождаването му е нужно лека да бъде повдигнат нагори и завъртян назад. Някой версии имат сгъваем и телескопичен приклад, с регулируем по височина набузник.
Оръжието е до голямо степен амбидекстриално – може да се използва и от десничари, и от левичари. Селекторът за режима на стрелба е двустранен и разположен над ръкохватката. Заразлика от този на АР15-семейството (от предпазител до автоматичен огън – 180 градуса), при Г36 степените са на 45 градуса една от друга, което прави превключването на режима по-бързо и лесно.
Една от разликите между различните модел е дръжката за носене, макар всички да са взаимозаменяеми е въпрос на изобор/предлагане. Вариантите са основно два – първият е дръжка за носене с вграден оптически мерник. Съществуват и негови под-варианти – върху оптическият прицел има релса Пикатини за монтиране на бързомерец. Другият вариант, основно използван при С-вариантите, е дръжка за носене с механични мерни прибори и релса Пикатини по цялата си дължина, за монтаж на различни аксесоари.
Отстрани и отдолу на ложата могат да се монтират също релси Пикатини за тактически фенери и др. аксесоари или гранатомет.
Ръчката за зареждане е напълно амбидекстриална/симетрична – разположена е отгоре, под дръжката за носене и може да се използва абсолютно идентично отляво и отдясно. Движи се заедно със затвора. Бутонът на задержката е разположен в самата спусъкова скоба, пред спусъка.
Лостът за освобождаване на пълнителя е разположен пред спусъковата скоба.
. .

Тавор 21, Israel Weapon Industries, Израел


През последните години Израелските Отбранителни Сили (ИОС) започнаха процес на превъоръжаване, в който американските автомати М4 и М16 ще бъдат заменени с ново оръжие, разработено и произведено в страната – бул-пап пушката Тавор 21. Различните варианти на Тавор (стандартен, снайперски, компактен) вече са въоръжение редица формирования и части в Израел, Бразили, Украйна, Индия, Тайланд и др.

ТТ данни за CTAR-21 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

640

тегло, без пълнител, кг

3.18

дължина на цевта, мм

380

CTAR-21

Основното преимущество на всички бул-пап пушки е дължината, разбира се. Когато пълнителя, затвора и т.н. са поместени зад ръкохватката и спусъка, оръжието се „скъсява” с 20-30см – CTAR-21 е с малко по-дълга цев от М4А1, но с близо 20см по-къса като цяло.
Много от частите на оръжието са изработени от високоустойчиви полимерни материали.
Оръжието има релси Пикатини за монтиране на оптически мерници, бързомерец и др. аксесоари отгоре, както и възможност за монтиране на релси на ложата за допълнителни аксесоари.
Селекторът за стрелба е разположен над и зад ръкохватката и е двустранен.
Бутонът за освобождаване на пълнителя се намира пред пълнителя и от лостов тип (еднакво удобен за левичари и десничари).
Ръчката за зареждане може да бъде преместена и отляво, и отдясно и еднакво добре да се ползва от всички военнослужещи.
. .

ARX-160, Beretta, Италия


Автоматът е създаден от световно известната компания Берета в сътрудничество с италианските военни за нуждите на „Солдато Футуро” – програмата „Войникът на бъдещето” на армията. Фирмата се е доказала на пазара на пистолети, ловни пушки и гладкоцевни оръжия.
ТТ данни за АРХ-160 :

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

755-820

тегло, без пълнител, кг

3.1

дължина на цевта, мм

406

ARX-160

Като за начало – пушката е с класическа (не булпап) компановка, сходна/конкурентна със СКАР и АСР/Масада. Прикладът е сгъваем и телескопичен (с регулируема дължина). Автоматът притежава някои наистина интересни инженерни хрумвания.
Първото от тях е освобождаването на пълнителя – за да е напълно амбидекстриално (симетрично; за левичари и десничари) има бутони за освобождаване на пълнителя и отляво, и отдясно (разположението е сходно с това на М4/16). Освен това има и лост за освобождаване, сходен с този на автоматите Калашников, което дава избор на стрелеца.
Ръчката за зареждане (затвора) е едно от забележителните неща в оръжието – при издърпване до специално обозночанео положение ръчката се издърпва на страни, при което може да бъде завъртяна на 180 градуса и да дойде от лявата страна на оръжието. Естествено, за да се оползотвори напълно това качество на оръжието, екстрахирането на гилзите може да се извършва и отляво, и отдясно. С върха на патрон може да бъде натиснат бутона, разположен над и зад ръкохватката. Това отнема буквално 1 секунда.
Селекторът за режима на стрелба (предпазител-единичен-автоматичен) е двустранен, разположен над ръкохватката (за завъртане/натискане с палец).
Заразлика от други системи, при които смяната на цевта отнема няколко минути, тук тя отнема няколко секунди. Пред пълнителя е разположен лост, при издърпването на който цевта може да бъде извадена, без никакви инструменти или други действия. Слагането на нова цев изисква единствено същата да бъде натисната в цевната кутия и нищо друго.
Под ложата има покривало, което се маха с върха на патрон. Под него е т.нар. Т-релса, на която може да се монтира подцевния гранатомет GLX на компанията. Същията е със спусък с двойно действие и може да се използва и като самостоятелно оръжие.
Отгоре, по цялата дължина на оръжието, е разположена стандартна релса Пикатини, за монтиране на оптически мерни прибори, бързомерци и др. аксесоари. Оръжието има и падащи (pop-up) мерни прибори (регулируеми). Релси има и отляво, и отдясно на ложата.
Нещо интересно е също и смазването, което е необходимо да се извършва само на изхвъргачът. Това е единствено място, където има триене между стоманени повърхности. В останалите части има самолубрикиращи се полимерни елементи.

АК-12, Русия

Създаденият преди повече от 60 години автомат Калашников (АК-47) е най-известното оръжие на света, произведено в най-големи бройки, участвало практически във всеки конфликт на земята. Присъства на държавни знамена, символ е както на свобода и революция, така и на деспотизъм и тероризъм. Но тази икона в оръжейната индустрия има и своите недостатъци и то немалко. През годините се появяват новъведения в оригиналния дизайн, откъм ергономика, функционалност и най-вече – боеприпас. Последният член на семейство Калашников е АК-12 (образец 2012 година).

AK-12

При АК-12 руските конструктори са се поучили от западните си колеги и присъстват редица нововъведения. Прикладът е и телескопичен, и сгъваем. Задтилъкът също се регулира.
Отгоре на оръжието, по цялата дължина има „планка для установки современных и перспективный прицелов”. Преведено на български език това е релса Пикатини (НАТО-стандарт), върху която могат да се монтират оптически мерни прибори, бързомерци и други. Същите релси има и на ложата.
Ръчката за зареждане е разположена двустранно, което винаги е било проблем при другите АК (предвид липсата на задержка).
Превключвателя за режим на стрелба включва стандартните „единичен” и „автоматичен”, както и „редове” от 3 изстрела, както е при М16А4 (където липсва автоматичен режим). Селекторът също така е и двустранен (един от големите минуси в ергономиката и компановката на АК).
Заразлика от своя дядо АК47, АК-12 притежава и затворна задержка. Комбинацията от нея и двустранната ръкохватка за зареждане улеснява/ускорява значително времето за презареждане.
В оръжието са използвани и много полимерни материали.
Въпреки това АК-12 е малко или много не е голяма стъпка пред предшествениците си. В опит да запазят до голяма част конструкторските (и оттам – производствени) специфики на АК, да улеснят евентуалното превъоръжаване, обучаване, поддръжка и т.н., руските инженери са създали продукт, който вероятно е много по-ефективен от дядо си, но отстъпва по редица показатели (най-вече ергономика) на западните си конкурентни.
. .

Масада/ACR, Magpul, САЩ

Американската фирма Magpul е известна като иновативна компания, създала множество тактически аксесоари, възприети от редица военни, полицейски служители и цивилни. Патентованите й продукти са еталон за това как трябва да действа един оръжеен производител, съчетавайки теория и практика.  Но от Магпул не се отраничават дотам, а създават и свои оръжия. Автоматът „Масада” е кръстен на известната еврейска крепост от древноста. По-късно патентът е купен от друга американска фирма – Бушмастър, при което автоматът бива преименуван на ACR – Adaptive Combat Rifle.

калибър

5.56х45мм НАТО

дължина, мм

716-947

тегло, без пълнител, кг

3.3

дължина на цевта, мм

406

Магпул Масада

Масада/АРС има интересни конструкторски решения. „Модулна система” най-пълно описва оръжието, тъй като смяната цевта с по-дълга, по-къса или в друг калибър (5.56, 6.8, 7.62), приклада и др. позволяват оръжието да бъде нагодено към специфичната мисия. Създадено е да бъде „познато” на свикналите с АР15-семейството (М16 и М4), но няма почти нищо общо със сегашната американска щатна пушка. На първо място газовата автоматика на Масада е бутална, а не директна (каквато е на М16/М4), което значително повишава надеждността и устойчивостта на оръжието към прах, кал и вода. Цевта е плащаваща (free-float), тоест, не контактува с ложата, което увеличава групираността на попаденията (ударът на резониращите трептения на цевта с ложата са извор на занижена точност). Управлението е двустранно – от двете страни са разположени селекторът за стрелба, бутонът на задержката и бутонът за освобождаване на пълнителя. Отгоре, по цялата дължина на оръжието има релса Пикатини, за монтиране на различни аксесоари, както и отстрани и под ложата. Прикладът е регулируем и сгъваем (и може да се смени за броени секунди).
Разглобяването на оръжието е изключително лесно и не изисква никакви инструменти, само върха на патрон.
. .

Самоотбрана с газов пистолет


През последните 5-10 години в България газовите (газ-сигнални) пистолети и револвери станаха изключително попупярни – и за самоотбрана, и за развеселяване. Стотици хиляди български граждани решиха да доверят живота и сигурността си на тези оръжия, но невинаги правят правилния избор при покупката или са наясно с начините на употреба и ефекта им.

Виж също

Избор на газов пистолет

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

КАКВО Е ГАЗОВИЯ ПИСТОЛЕТ?

Газовия пистолет или револвер е най-често реплика на съществуващ боен модел и са почти неразличими от оригинала, освен при по-близък поглед. Допреди няколко години като „газово“ оръжие според закона се разбираше оръжие с „газова“ цев. Тоест цев, която е констриурана така, че да не може да издържи на налягането на изтрелян боен патрон и целенасочено произвеждана от нискокачествена (и евтина) стомана. Бойни пистолети (най-вече от Русия) се внасяха в България с газова цел и продаваха се като газово оръжие. Според новия закон цевта не е определяща за пистолета и не само от нея зависи дали той ще попадне под класификацията боен или газов. Цялостната конструкция на днешните газови пистолети (продавани в България)  не позволява изстрелването на боен патрон. Режимът на газовите оръжия в България е регистрационен, а на бойните – разрешителен и изключително стриктен. Незаконната продажба на оръжие е извън тази тема, а всички приказки за „преправяне” на турско парче желязо за 50лв в боен пистолет са несъстоятелни. По закон всяка от частите, необходима за произвеждане на изстрел (в което се изключват мерника, мушката, чирените и подобни) трябва да е негодна за употреба с боен патрон. Ако е възможно газов пистолет да се преработи в боен, то по българския закон той не е изобщо газов. Изключения има – възможно е преправянето и на най-евтиния турски пистолет за стрелба с патрони с куршум (не газ), но става дума за гумени топчета (различно от стоп-топчета, различно от гумени куршуми) като тези, продавани от турската фирма Озкурсан (виж повече), или такива с „вградена“ сачма, но това са боеприпаси с кинетична енергия между 30 и 60Дж. Макар по законовата дефиниция да са бойни, не са пълноправни такива.

.

ВИДОВЕ ПАТРОНИ

Газовите оръжия могат да използват основно два типа патрони :

ХАЛОСТНИ ПАТРОНИ – пресъздават звука и осветителния ефект от бойните патрони, но нямат куршум/проектил. Имат от 20 до 40см дулен пламък. С тяхна помощ се изстрелват обаче ракети (сигнални или увеселителни) и стоп-топчета (виж долу). Най-евтините халостни патрони на българския пазар са тези на турската марка Озкурсан (Ozkursan) – от 18 до 25 стотинки за един брой 9мм (в България 8мм оръжия не са популярни). Халостните патрони на италианската марка Фиочи (Fiocchi) или немската Умарекс (Umarex) са между 50 и 60 стотинки. Разликите между турските и западноевропейските халостни патрони са няколко. По-качествената изработка гарантира по-малко засечки, което е от изключителна важност в критичен момент. Точна статистика не съществува – всичко зависи от използваното оръжие, начин на употреба, поддръжката и почистването на оръжието. Но опитът показва, че съотношението между надеждността (брой засечки на 1000 изстрела) при турските и западните патрони e много по-ниско от съотношението между цената – турските притежават много по-добър коефициент цена-качество. Ако оръжието се използва за развлечение и изстрелване на ракети, то турските са за предпочитане. Ако пистолетът се използва по предназначение (за самоотбрана), то е разумно човек да купи най-качественото. Предполага се, че ако бъде използвано за защита, то оръжието ще бъде използвано изключително рядко, а засечка в критичен момент може да се окаже фатална. Разлика между евтините и скъпите халостни патрони е и нагарът, който оставят по пистолета – като правило евтините, турски патрони замърсяват и амортизират повече оръжието и се изисква по-често почистване.
За сметка на това не са малко случаите, в които стрелбата с уж по-качествените Фиочи дава изненадващи резултати – откъснали се парчета пластмаса задръстват патроника, следващия патрон не може да влезе напълно и се получава засечка. Немските (а и сръбските) патрони като цяло се славят за най-качествени от предлаганите на родния пазар.

Изстрел с Екол-Волтран Джакал Дуал (копие на Берета 92); използвани патрони – 9мм Фиочи.

ГАЗОВИ ПАТРОНИ – също като халостните патрони, газовите възпроизвеждат звука и осветителния ефект на бойните патрони. От оръжието излиза облак с раздразнителен газ на разстояние 1-2м, след което газът губи скоростта си. Най-често в патроните се използва :

  • хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
  • нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
  • хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5Cl N2

Газовите патрони причиняват обилно сълзене на очите, запушване на носа, затруднено дишане, зачервяване и силно раздразнение на лицето, остра болка ако попадне на езика или в устата на нападателя, замъглено зрение и др. Но ефекта зависи силно от физиологията на нападателя, здравословното му състояние (най-вече наличие на алергии или проблеми с дишането), от климатичните условия, разстоянието от дулото на пистолета и количеството газ, което попада върху лицето и тялото му. В България се предлагат газови патрони на различни марки, като цената за един 9мм патрон варира от 0.90лв до 1.50лв. Различават се по качеството на изработката (надеждност), типа на веществото и количественото му съдържание. Патрони с по-мощен барутен заряд разпръскват газът на по-голямо разстояние за по-кратко време, но се счита, че прагът на ефективно действие е около 2 метра, след което газът губи скоростта си и се разрежда твърде много с въздуха.

.

ИЗБОР НА ОРЪЖИЕ

(виж повече в Избор на газов пистолет)
На българския пазар се предлагат стотици модели на всевъзможни марки. Предлагат се пистолети, револвери, картечни пистолети, пушки (с дължина до 1 метър!) и др. Последните две групи са предназначени единствено за развлечение поради непрактичните си размери. Могат да се използват и в заснемането на филми и реклами. Някои от предлаганите марки са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия). Предлагат се точни реплики на почти всички известни модели и марки оръжия. Ако оръжието се ползва единствено за самоотбрана има няколко основни характеристики, чрез които трябва да се направи избора на оръжие – тегло, дължина, габаритни размери и качество на изработката. Вместимостта на пълнителя, наличието на мерник и мушка, наличието на автоматичен режим на стрелбата, релси за монтиране на лазерен мерник, фенер и др. са безсмислени екстри за самоотбраната и се предлагат заради ефектността (не ефективността) си. Цената също е важен фактор, поради което най-разумно от гледна точка на самозащитата е да се купи евтин турски пистолет на марките Екол-Волтран, Блоу или Зораки (безспорно най-качествените от турските фирми), чиято цена е от 25 до 100лв. Т.нар. дамски пистолети на турските марки включват моделите Волга (Екол-Волтран), Туна (Екол-Волтран), Блоу Мини (Блоу), револвера мод. 38 (Блоу) и най-вече М906 на Зораки – един от най-успешните модели на българския пазар, сравнително евтин, добра изработка, компактен.
Оръжията от този клас и ценови диапазон се характеризират с малка маса (400-500гр), малка дължина (120-125мм за пистолетите и около 150мм за револверите), малка вместимост на пълнителя (5+1 и 5 за револверите). Могат да се носят дори в малък джоб на панталони, суичер или яке. Поради малките си размери и тегло са изключително удобни за носене, бързо вадене и откриване на огън. Револверите (като цяло) имат предимство пред пистолетите от гледна точка на надеждност – револверът е изключителна проста конструкция. Моделите с единично действие на спусъка (познати от класическите уестърн-филми) днес не се използват (с някои екзотични изключения като Ekol Arda), а тези с двойно действие предлагат бързо използване след вадене с ниска вероятност от нежелан изстрел. Няма нужда от вкарване на патрон в цевта или махане на предпазител. Засечките при тях са истинска рядкост, а и дори и да има повторното натискане на спусъка завърта просто барабана още веднъж (при пистолетите е по-голям проблем). Поради формата си обаче те са малко по-трудни за вадене и съществува опасност да се закачат. При носене на пистолет е опасно той да бъде зареден (с патрон в цевта и приведено назад чукче/петле) – усилието за дърпане на спусъка е изключително малко и съществува опасност от нежелан изстрел. Може да селекторът на стрелбата да е в режим на предпазител, но това увеличава времето за възпроизвеждане на изстрел, а на тъмно е трудно селекторът да бъде намерен и завъртян бързо (зависи от модела и конструктивното изпълнение). При бойните пистолети това е решено с наличието на т.нар. мускулен предпазител, който се изключва при хващане на ръкохватката. В България се предлагат газови пистолети с подобен предпазител, като например новият на пазара Зораки 917Б (почти изцяло копие на Глок 17). Оръжието може да се носи и без патрон в цевта – при това положение е невъзможно случайното прозвеждане на изстрел, но отново се увеличава времето за използване, но зависи пак от модела. Най-разумното при носенето на пистолет е да бъде вкаран патрон в цевта, но чукчето да бъде свалено – задържа се с пръст, натиска се спусъка и плавно се привежда напред. При това положение дърпането на спусъка не прави нищо. Привеждането на петлето се прави сравнително бързо. От психологическа гледна точка сплашващия им ефект е малък, но се предполага, че едно оръжие се вади за да се използва, което не оставя време на нападателя да го разгледа. Сред по-големите образци са копия на популярните бойни Валтер П22 и П99, Зиг-Зауер П226 и П228, Берета 92, Глок 17, Дезърт Ийгъл, Смит&Уесън Чийф Спешъл, Колт модел 1911 и др.

НАЧИНИ ЗА САМООТБРАНА

(виж повече в Избор на газов пистолет)
Газовият пистолет може да бъде използван за самоотрбана по 4(5) основни начиниа.

С халостни патрони може единствено да се сплаши нападателя и това да послужи като зов за помощ. От много близко разстояние (10-20см) изстрел в лицето на нападателя може да доведе до силни изгаряния, поражения в очите и дори ослепяване. Изстрел, докато дулото е допряно до (открита) част от тялото на нападателя може да доведе до силни изгаряния, рани, замърсяване на кръвта, а в някои много редки случаи и смърт.

С газов патрон съществува възможност газът да попадне на лицето на отбраняващия се ако става дума за закрито пространство или има насрещен вятър.

Един от вариантите е използването на т.нар. flash-defence патрони, които са халостни патрони, но с много по-голям дулен пламък (около 1м). С тях е възможно да се причинят същите изгаряния и поражения като при обикновените патрони, но от по-голяма дистанция.

Четвъртия начин е и единствения незаконен – да се използват т.нар. стоп-топчета. Това са гумени топчета, които се слагат в специална муфа, наречена стоп-муфа, която се завинтва на дулото на пистолета на резбата, която имат повечето газ-сигнални оръжия. Стоп-муфата се слага аналогично на ракетната муфа, с която се изстрелват фойерверки. Стоп топчето работи на следни принцип – когато се изстреля халостни патрон се създава високо налягане в цевта. Горещите изгорели газове излизат с висока скорост от цевта. Заразлика от ракетната муфа, стоп-муфата няма изрязани части, стените са плътни. По този начин стоп-топчето е единственото нещо, което пречи на газовете да излязат. Принципа на действие става сходен с този на предполънещите се оръжие, които излизат от употреба още 19-ти век. Според българското законодателство е незаконен (за повече инфо виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) и повечето магазини не го продават. В София трудно може да бъде намерена муфа, топчета се предлагат в няколко магазина (това не се рекламира в сайтовете им). Може да бъде поръчан по пощата от оръжейни магазини в други български градове или да бъде поръчан при стругар.

Възможно е и да се използват 9мм оловни сачми. За въздушно оръжие се използват 4.5 или 5.5мм сачми, но редица фирми предлагат 9мм, които могат да се сложат отпред в цевта на оръжието. За тази цел е нужно да се изпили вътрешността на цевта, което прави пистолета незаконен (според българският Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите).

.

НАПАДАТЕЛЯТ

Ефектът на газовото оръжие зависи изключително много от физиката, физиологията и състоянието на нападателя. От значение са много характеристики на противника :

  • здравословно състояние – наличие на алергии, проблеми с дишането и зрението, чувствителна кожа.
  • физика – стоп-топчетата и сачмите имат по-ниско въздействие върху мускулести и едри нападатели.
  • наличие на алкохол или наркотици в кръвта – при различните хора алкохолът и различните наркотици имат различно проявление. Те могат да действат успокояващо, да предизвикат агресия, уплаха, увереност.
  • психологическа нагласа – действието на газовите патрони и стоп-топчетата зависи от психологическата нагласа на нападателя, както и причината той да напада. Противникът ви може да е агресивно настроен човек, под въздействието на алкохол, който не цели да ви ограби, а единствено да предизвика конфронтация. Нападателят може да е рецидивист-обирджия и да е по-издържлив психологически на нападение. Ако става дума за „начинаещ” обирджия, то актът на нападение (отстрана на жертвата) ще има голям психологически ефект и най-вероятно ще изплаши нападателя, карайки го да избяга.
  • климатичните условия – при силен насрещен вятър газът вероятно ще порази и защитаващият се.
  • Особености на околната среда – от една страна околната среда оказва влияние върху физическото действие на газа. При закрити помещения или в кола газът ще има почти същото въздействие върху нападателят, каквото ще има и върху защитаващият се.
  • Местоположение на нападението – един от ефектите на газовите и халостните патрони е звуковият, който служи като своеобразен зов за помощ. В централни и населени места това важи с много по-голяма сила, отколкото в планината, на плажа, в гората и т.н. Вероятността някой да ви чуе в гората е ниска, поради което нападателят ще е по-уверен и по-устойчив психологически на изстрела.

.
Екол-Волтран, модел Джакал Дуал, 9мм

..

Категория „Газови оръжия“ в Милитеро

Библиотека


НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА
Библиотеката включва енциклопедии, книги, документи, статии и проучвания на български, руски и английски език. Файловете са в .pdf, .doc или .djvu формат. Моля, при проблеми с тегленето, несъответстващи или несъществуващи връзки напишете коментар. Най-долу ще намерите списък с файловете.

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

 

1 German Tanks of World War Two, Encyclopedia of
2 Weapons of World War II, Encyclopedia of
3 F-16L Sufa in Israeli Air Force Service
4 Перелом в ходе войны – 1942-1943 – Курская Дуга, Сицилия, Япония, Энциклопедия Второй Мировой войны, 2007
5 Heavy Jagdpanzer Development, Production, Operations, W. J. Spielberger
6 Пехотное Оружие Третьего Райха – Часть 3 – Пистолеты-пулеметы
7 Пехотное оружие Третьего Райха – Часть 5 – Противотанковые оржужия Вермахта
8 Пехота Вермахта – Часть 1
9 Пехота Вермахта – Часть 2
10 Пехота Вермахта – Часть 3
11 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 1
12 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 2
13 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 3
14 Солдаты Райха – Войcка СС на фронтах войны часть 4
15 Славянская броня Гитлера, Барятинский М.
16 Современная бронетанковая техника
17 Танки Блицкрига Pz.I и Pz.II, Барятинский М.Б.
18 Танковые войска Израиля – Часть 1
19 Танковые войска Израиля – Часть 2
20 Уникальная и парадоксальная Военная Техника
21 Ядерное оружие СССР, история
22 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 1
23 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 2
24 Espionage, Intelligence and Security, Encyclopedia of, Volume 3
25 Battles, An Encyclopedia of
26 Explosives and Related Items, Encyclopedia of
27 Terrorism, Encyclopedia of
28 U-Boats from 1904 to the Present, Encyclopedia of
29 Wehrmacht. The Illustrated history of the German Army in WWII
30 Газовое и пневматическое оружие
31 Оружие Вермахта
32 Расчет автоматичныи оружия
33 Солдат на Фронте Н8 Солдат Крайсной Амрии
34 Солдат на Фронте Н9 Пехота Крайсной Амрии
35 Солдат на Фронте Н46 Спецназ Израиля 1948-1988
36 Войната на Балканите 1941
37 Западна Тракия и договорът за миръ в Ньойи
38 Урокътъ отъ Добро Поле
39 The Vietnam War Alamanac – Air force statistics
40 US Navy MiG killers
41 History of the VMFA-112
42 Helicopter losses during the Vietnam War
43 The costs of Soviet involvment in Afghanistan
44 Human Capital and the Productivity of Suicide Bombers
45 Saudi publications on hate ideology invade american mosques
46 The role of Islamic Charities in international terrorist recruitmen and financing
47 United States Bureau of Justice Statistics BULLETIN 2008
48 Investigation results on the sinking of ROKS CHEONAN
49 Palestinian School Books report – PMW
50 Warlord, Inc.
51 Weapons File 2003-2004

НАТИСНЕТЕ ЗА ДА ВЛЕЗНЕТЕ В БИБЛИОТЕКАТА

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944


Статията е за промените в БА, танковите и подразделения и използваните танкове и бронирани машини от 1941 до 1944. За повече информация в блога за периода от 1934 до 1941 :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 – 1944

В края на месец Юли, 1941, 1-ви танков полк се премества с нов щаб в лагер княз Симеон, на 10км западно от София. По същността си полка е бил бригада, макар технически да е бил обозначен иначе. По-късно бива сменено обозначението. В бригадата се е чувствала остра липса на радио техника, нещо което се е оказало от ключова важност изобщо във Втората Световна Война. В бригадата танковете Шкода ЛТ-35 (26 броя ЛТ-35 и 10 броя модификациите Т-10, използващи съответно стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40 и по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8), купени от Германия преди около година, са били високо ценени, заразлика от танковете Рено Р35 въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Последните са купени през 1941 година от Германия след споразумението между цар Борис и Адолф Хитлер на 23 април, 1941, но са били трофейни и в изключително лошо състояние. Според лейтенант-полковник Гено Генов, новият командир на бригадата, това е било в резултат от саботаж на френската армия и все още младата френска съпротива, която е искала да ограничи доколкото е възможно трофейната техника в немската военна машина. Бригадата е била съставена общо 1802 души към 15 Август, 1941, в това число и офицерите. Били са ентусиазирани да развият тази сравнително нова за Българската Армия част, но не са имали тренировъчен опит с танокеве. Този шанс им се отдава чак през месец Октомври, когато полка е изпратен в Нова Загора заедно с други части от БА. Оттам е изпратен по пътя за Ямбол за участие във военни маневри и учения. Във 2-ри батальон е имало танкове Рено във всяка от трите роти, но много от тях се развалят на път за Ямбол поради лошото си техническо състояние, тежки дъждове и калните пътища. Това ефективно изважда батальона извън строя. В 1-ви танков батальон се намирали три роти – две с танкове Шкода и една с 6-тонни танка Викерс Марк Е с 47мм оръдие, купени от Великобритания през 1936. Тези три роти се представят добре на учение. До края на 1941 година няма съществени промени поради липса на достатъчен брой танкове и бронирани машини, като единствено инженерната рота и мостовото й подразделение се сдобиват с нова техника. На 19 Март, 1942, два танкови взвода провеждат стрелково учение. Участват 5 танка Шкода, които със своето 37мм оръдие А-3 Л/40 стрелят по цели съответно на 200 и 400 метра в движение. Попаденията са задоволителни и българските и германските наблюдатели и военни представители остават доволни. Танковете Рено не се представят добре – стрелят единствено с картечницата си, а екипажът се оказва неподготвен за управлението на танка, с изключение на самите стрелци (картечари). В танковата бригада настъпват съществени промени през Март, 1942. От Германия е закупена радио апаратура, която е разпределена по следния начин :

бригаден команден състав – 3 танка Шкода (един с радио)

команден състав на Бронирания полк – 2 танка Шкода (един с радио)

1-ви танков батальон

– команден състав – 2 танка Шкода (един с радио)

– 1-ва рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

– 2-ра рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

– 3-та рота – 8 танка Викерс и 5 танка Ансалдо Л3, остават без радио оборудване

2-ри танков батальон

– команден състав – 1 танк Рено (с радио) и 3 танка Ансалдо (без радио)

– 1-ва рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– 2-ра рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– 3-та рота – 13 танка Рено (всички без радио)

– разузнавателно подделение – 5 танкeти Ансалдо Л3 (без радио)

Решено е 3-та рота от 1-ви батальон да бъде използвана за антитанкова роля, поради липсата на по-добър заместител. В бригадата се създава и моторизирана зенитна батарея с 15 броя 20мм оръдие и 15 леки картечници. Германците дават добра оценка на българската бригада, но посочват и известни недостатъци. Танковете Рено са били без радио (и трите роти от 2-ри батальон), а и на пресечен терен се представят далеч по-слабо от чешките машини, което по оценката на германските експерти е пречело 1-ви и 2-ри танков батальон от бригадата да се използват съвместно. Препоръчват на БА да замени танковете Рено или с Шкода, или с по-модерни Панцер 4 (Панцеркампфваген 4 аусф Ф2 Сд Кфз 161). Същите са произвеждани от Март до Юли, 1942 година, като се правят общо 175 плюс 25 преработени от Панцеркампфваген 4 аусф Ф1 Сд Кфз 161. Въпросните модификации са били с мощното 75мм оръдие КвК 40 Л/43, което е щяло значително да повише технически потенциал на българските танкови войски. Същото така немците препоръчват бригадата да закупи и повече бронирани разузнавателни машини, леки минохвъргачки за пехотния полк и повече мостови системи за инженерната рота. От 29 до 31 Май бригадата участва в съвместно военно учение до София, като идеята е да се изчистят колкото се може повече недостатъците на бриадата, видяни в по-ранни учения. Наблюдавано е известно подобрение, но разунавателна група се представя слабо. Усеща се острата нужда от постоянен германски офицер, който да служи като съветник при подготовката на бригадата. Затова на 11 Юли лейтенант-полковник Фрейхер фон Бюлол бива изпратен от Германия за да поеме тази роля. Като първостепенна задача фон Бюлол си поставя да подобри тактическото управление на танковете от българския персонал и да помогне при усъвършенстването на координацията между пехотните, танковите и артилерийските части. Но в края на Август, по време на големи военни маневри край Перник, бригадата отново показва слаб прогрес и ниска ефективност. В ученията се показва прибързаността, с която е създадена тази единица и слабият синхрон, с която действа. При учебна атака над теоретична вражеска позиция танковите екипажи се предвижват твърде бързо, създаващи голям вакуум между себе си и поддържащите ги пехотни части, които са били в болшенството си слабо механизирани. По този начин, според немската военна доктрина, а и не само, те стават изключително уязвими за вражеско контра нападение с обкръжаващи маневри (т.нар. “клещи”, които в офанзивния си вариант германските войски използват изключително ефективно в руската кампания през 1941). На 3-ти и 4-ти Септември обаче е провежда втората част от учението и там бригадата показва добър прогрес, отбелязан и от фон Бюлол. Същото се отбелязва и за маневрите край Нова Загора между 14-ти и 20-ти Октомври. До края на година броят на персонала в цялата бригада нараства до 3809 мъже, в това число и офицерите. За сравнение бригадата е била съставена общо 1802 души към 15-ти Август, 1941. Към края на 1942 българската страна представя на немската опасенията си от германските оръжейни доставки за Турция. До края на войната Турция остава неутрална, макар по-късно да приема чужди войски на своя територия. Съюзниците, най-вече САЩ и Великобритания, се стараят да държат Турция встрани от Германия, тъй като подобен сценарий би имал катастрофални последици за война (пример – Сталинград може да бъде нападнат от юг). От своя страна съюзниците са използвали Турция заради същите й географски предимства, а именно да запасяват СССР с провизии (което е ставало и през Северения Ледовит Океан, но основно през неутрална Турция и окупиран Иран). Турция се намира в изгодно положение, ухажвана от всички страни. Понякога се възползва даже от това си положени до такава степен, че се стига до дипломатически скандали, но като обобщение може да се каже, че Анкара е била в позиция да лавира и да издейства за своя национален интерес много и от остта, и от съюзниците. България решава от своя стряна да се възползва от ухажорската политика на Германия и в края 1942 започват преговори между двете страни за. На 5-ти Януари, 1943, висшето командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht) и Българското Министерство на Войната се договарят и изготвят план за превъоръжаването на 10 български пехотни дивизии, една кавалерийска и две бронирани с модерно немско въоръжение. Германците предлагат да се органи�
�ира по един брониран полк с по един танков батальон във всяка от бронираните бригади. Българската страна отказва това предложение и настоява за дву-батальонни полкове. Първоначално според договорките и плана германците имат намерение да доставят само 12 броя Панцер 4 и 20 броя Щурмгешутц 3 (75мм самоходно щурмово оръдие на базата на шасито на Панцер 3), но с оглед българското изисквания, полковник Хайнрих Гааде, началник от 1-ви Януари, 1943 на германската обучителна мисия в България, разработва новата организационна система, която трябва да е в бойна готовност до 1 Юли, 1943. С огред на наличната информация Хайнрих Гааде препоръчва следното : – танковете Шкода, купени от Германия през Февруари, 1940, да останат на въоръжение – танковете Рено, купени от Германия през Април, 1940, да бъдат снети от въоръжение от танковите войски и да бъдат зачислени в механизираните пехотни формирования за поддръжка (за конкретния танк това е било и виждането на френските генерали 5-10 години по-рано). Като минуси за Рено той отбелязва ниска скорост, слабо представяне на пресечен терен, неадекватно въоръжение. – 8-те танка Викерс, купени от Великобритания през 1936, да преминат като разузнавателни и поддържащи машини в артилерийските подделения на бригадата. – танкетите Фиат-Ансалдо, поради неадекватността и анахроничността си, да бъдат пригодени за поддържащи машини, полеви линейки или да се използват за доставка на амуниция на бойното поле. – създаването на две или три щурмови батареи към армейските части. Според него това би повишило значително потенциала на БА за нападение и би повдигнало морала на военнослужещите. С оглед препоръките на Гааде са поръчани 54, а по-късно 55 броя Щурмгешутц 3 (първоналачно са били 20 броя). Обучението на персонала на бригадата се засилва през пролетта на 1943 когато 41 офицера и 37 подофицера са пратени в германското танково училище във Вюнцдорф. Също така на 12 Април с.г. започва и специален курс за Панцер 4 и Щурмгешуц 3 в немското танкове уличище в Ниш, Сърбия. Същият месец обаче предложението на Гааде не е прието от българското министерство. Българската страна уведомява Гааде, че желае : – да запази своито танкове Рено, които заедно с 5 броя Щурмгещуц да образуват втория батальон на полка – танковете Шкода и танковете Панцер 4 да образуват първи батальон на полка – останалите броеве самоходни щурмови оръдия Щурмгешуц 3 да се организират в обособено подделение под контрола на артилерейския полк на бригадата. В следствие на дадените от България изисквания, в началото на април немското командване решава да увеличи доставката за българските войски от 12 на 43 броя Панцер 4. В крайна сметка се доставят и щурмовите оръдия, но се обособяват в собствена, независима армейска група. Структурният план за бронираният полк е предаден на 24 Май, 1943. Според него съставните елементи биват :

бригаден щаб

полкови щаб

1-ви танков батальон включващ:

– 1-ва рота (среден клас танкове)

– 2-ра рота (среден клас танкове)

– 3-та рота (лек клас танкове)

2-ри танков батальон включващ :

– 4-та рота (среден клас танкове)

– 5-та рота (среден клас танкове)

– 6-та рота (лек клас танкове)

3-ти такнов батальон включващ :

– 7-а рота (лек клас танкове)

– 8-а рота (лек клас танкове)

– 9-та рота (лек клас танкове)

Общо полка включва според плана : 36 броя танка Шкода 43 броя танка Панцер 4 38 броя танка Рено Р35 На 10-ти Юни, 1941, официално е създадено щурмовото подделение и немският офицер капитан Небел е назначен за негов съветник. По същото време обаче в бронираната бригада излизат наяве много проблеми. Месеци наред командирът на бригадата, лейтенант-полковник Генов, изпраща извинения и обяснения на германците за да оправдае застоя в темпа на обучение. Като извинения той дава недостиг та гориво, лоши метереологични условия, липса на подготвен състав и т.н. Гааде изразява недоволството си пред военното министерство, но без успех. През Август, 1943, бригадата и автономното щурмово подделение участват във военни маневри край София и двете части се представят повече от незадоволително, според оценките. На 1-ви Октомври, 1943, военното министерство официално преименува 1-ви брониран полк в 1-ва бронирана бригада, макар по същество винаги да е било бригада и винаги немските пратеници да са го наричали така. По същото време танковете Рено си изпращат в слевенско за борба с партизани. По-късно 10 от тези танка са изпратени в 29-та пехотна дивизия като поддържащи машини. По това време дивизията е изпратена в град Враня, Сърбия (извън географската област Вардарска Македония) под командването на Българският Окупационен Корпус (БОК). Дивизията е използвана за борба с партизаните на Тито. По-късно в бригадата настъпват нови организационни промени – обуславят се три батальона, всеки с по две роти с Панцер 4 и по една рота с Шкода. Инженерната рота е образувана в инженерен батальон с две инженерни роти и една мостова. На всяка рота се падат по 14 танка Панцер 4 и 55 души персонал в това число и офицерите. През Ноември лейтенант-полковник фон Бюлол е заменен като обучител и съветник от майор Кал, който пък от своя страна по-късно е заменен от полковник Юнгенфелд. Към последният е имало много критика и назначавенето му на тази длъжност е посрещнато с голямо неудобрение някои хора в германското командване и българското военно министерство, но в крайна сметка именно по време на неговия мандат бригадата е влезнала във форма. По това време опозицията от българките военни към съюза с Германия се е засилвала. От една страна по исторически и лингвистични причини връзката с руснаците и Русия е била много силна, а в конкретния период немската военна машина все по-явно е губила контрола над източния, африканския и италианския фронт. Това е и едно от причините българските офицери да са спъвали подготовката на бригадата с идеята тези частти да останат “неподготвени за битка” до края на войната, който е изглеждал на хоризонта. По този начин се е искало България да се предпази от изпращане на войски срещу съюзниците, в това число и Русия, тъй като се е смятало, че загубата на остта е почти сигурна и това би навредило на позицията на България след края на войната. На 15-ти Декември, 1943, немското представителство в България изготвя план за увеличаване на бойният потенциал на полка. Първи и втори танков батальон е трабвало да имат всеки по 28 танка Панцер 4 и 16 танка Шкода. Разузнавателното подделение е трябвало да включва 13 броя лека бронирана разузвавателна бойна машина Сд.Кфз 222 и 7 броя Сд.Кфз223 (Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222 и Leichter Panzerspähwagen Sd.Kfz. 222)

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941


Виж също : Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944



Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

За първи път Българската Армия решава да закупи бронирани машини през 1917 година. Наши офицери са пратени в Германия за да разгледат пленени френски и английски танкове. Изходът на войната обаче поставя край на тези начинания и България закупува танкове чак през 1934 година. Тогава Министерството на Войната (МВ) решава да закупи от Италия 14 танкети, модификациите на Фиат-Ансалдо Л3/33, с 6.5мм картечница Бреда, артилерийски влекачи Павеси, ПВО оръдия и други. Общата цена на техниката е била 17.4 милиона лева, като е предвидено да се изплащат от 8 до 10 години. Първите италиански танкети са доставени на БА през 1935 година. Закупени са също и 14 тежки камиона, предназначени да „доставят“ танкетите на бойното поле.
Танкетите са пратени в 1-ва танкова рота, край София, която по-късно става част от 1-ви инженерен полк. Командирът на ротата е майор Борис Тенев Славов, други офицери в състава са лейтенант Тодор Стефанов Иванов, лейтенант Ангел Стефанов Нерезов и лейтенант Стоян Стоянов. Ротата се е състояла от 90 души, четири от които са изброените по-горе. Танкетите са превъоръжени с австрийските 8мм картечници Шварцлозе МГ М.07/12, на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 година.
2-ра танкова рота е сформирана през 1936, под командването на майор Славов. От начало тя е наброявала 167 души, но не е разполагала с танкове или танкети. На 4-ти Септември, 1936 е подписано споразумение между българското МВ и английската компания Викерс-Армстронг за покупката на 8 броя 6-тонни танка Викерс Марк Е, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница Викерс, използваща 7.7х56мм Р амуниции. Цената на покупката е малко под 36 милиона лева, като е включвала самите танкове, както и резервни части за тях и амуниции. Споразумението е одобрено от Народното Събрание на 4 Октомври, 1936 година. Доставката на танкове започва след година и половина, като първите са доставени в началото на 1938 и са влезнали в състава на 2-ра танкова рота, която до този момент не е разполагала с танкове. Определени са по 4 танка в двата взвода на ротата. По-късно същата година танковете от 2-ра рота участват в съвместно учение с пехотни, моторизирани пехотни и артилерийски дивизии.
1-ва и 2-ра танкова рота са използвани през 1939 край Попово във военно учение. На 1-ви Януари, 1939 двете роти влизат в състава на 1-ви танков батальон, под командването на майор Тодор Иванов Попов. След тази дата 1-ва рота е под командването на лейтенант Ивав Иванов Гюмбадов, а втора – под лейтенант Тодор Стефанов Иванов, който преди това е бил офицер в 1-ва. Батальона се е състоял от 173 души, 2-танкови роти, сервизна част. 1-ва рота е била на южната граница край Коларово, а 2-рата в района на Полски Тръмбеш и Русе, като е имала съвместни участия с 5-та пехотна дунавска дивизия, създадена още през 1883 и с щаб Русе под името 3-та пеша бригада, а през 1891 преимунувана окончателно.
През февруари, 1940, БА купува от Германия за ниска цена 26 танка Шкода ЛТ-35, последвани от още 10 броя Т-10 (модификация на ЛТ-35)в идното лято. Първите са били със стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40, а вторите с по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8. 10-те чешки Т-10, които България купува от Германия, са били произведени от Шкода по поръчка на Афганистанското правителство, по това време с премиер Мохамед Дауд Кхан. През 1940 година цяла Чехословакия вече е била под немска окупация. Въпросният танк на Шкода печели конкурс на Чешката Армия, като побеждава кандидатът от Чешкоморавска Колбен-Данек. ЧКД е една от най-големите чешки компании и за конкурса предлага модернизиран вариант на своя танк ЛТ вз.34, който е бил вече на въоръжение в армията от 1934. От 1936 до 1940 са произведени общо 434 ЛТ35 на Шкода, а от 1934 до 1935 са произведени 50 танка ЛТ вз.34 на ЧКД. След германската окупация на Чехословакия през Март, 1939 година, 244 танка ЛТ35 са взети от германците, които до януари, 1940, са им давали обозначение ЛТМ35.

Купените от Германия чешки танкове постъпват в БА в състава на 3-та танкова рота, под командването на капитан Александър Иванов Босилков. От 10 юни, 1940 година, 1-ви танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, близо до турската граница. Участват 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по румънската граница в Добруджа. Точно в този момент министърът МВнР на България Иван Попов работи усилено за международна дипломатическа подкрепа за България и желанието и да си върне Добруджа или поне (както се и случва) да се върне границата след Берлинския конгрес и преди Междусъюзническата война (южна Добружда). На 10 юни, 1940 година, докато 2-ра и 2-та танкова рота са на турската граница, 1-ва танкова рота е раположена точно до границата с Румъния, очакваща всеки момент да влезе. След подписването на 7-ми септември, 1940 година, на Крайовската спогодба, БА влиза започва анексацията и окупацията на тази етнически-българска територия от 20-ти септеври до 1-ви октомври.
Повече за Добружданския Въпрос.
На 22-ри април, 1941 година, цар Борис посещава Адолф Хитлер в Берлин, а на следващия ден е подписано споразумение между България и Германия. В следствие на него нашето правителство закупува 40 танка Рено Р-35, въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Цената е била малко над 2.3 милиона райхсмарки, като състоянието им по всичките оценки е бил лошо. След известни поправки постъпват в новосъздадената 4-та танкова рота.
През пролетта на 1941 България обявява частична мобилизация и малко по-късно се създава 2-ри танков батальон, а след него на 25 Юни и 1-ви брониран полк в София. Полка е имал медицински и сервизен персонал (и собствен сервиз) разузнавателна група, специална моторизирана група, моторизирана артилерийска група, моторизирана пехотна група и естествено бронирана група. Командването на полка е било съвместно с 1-ви кавалерийски полк. Първия командир е майор Тодор Иванов Попов, командвал преди това 1-ви батальон.

Долу – снимка на Л35 на служба в Българската Армия

Покушението над Махмуд ал-Мабхух


На 19 Януари, 2010 година, Махмуд ал-Мабхух е бил убит в хотелската си стая, номер 230 в хотел Ал Бустан Ротана, Дубай, Обединените Арабски Емирства. Ал-Мабхух е един от лидерите на ислямисткото палестинско движение Хамас, както и един от основателите на Бригадите Изз ал-Дин ал-Касам, въоръженото крило на Хамас, пряко отговорно за близо 10,000 изстреляни ракети по Израел, както и множество самоубийствени атентати, въоръжени нападения над израелски войници, отвличане на военни и цивилни и др.

Горе – част от заподозрените за покушението. По часовниковата стрелка от горе-ляво – Майкъл Лоурънс Барни, Джеймс Леонард Кларк, Стивън Даниел Хоудс, Пол Джон Кийли, Мелвин Адам Милдинер. Снимките са от паспортите им.

За сега няма официално потвърждение от Израел за евентуална тяхна намеса, но повечето запознати са на мнение, че хора на Мосад, израелското разузнаване, са отговорни за това, а Меир Даган, директор на Мосад и Бенямин Нетаняу, министър-председател на Израел, са поръчали лично покушението.

По случая засега се издирват 11 заподозрени, имената, които са използвали, са сложени в списъка за най-издирвани на Интерпол. Според силовите органи на Дубай, ОАЕ, по случая е възможно да има и още 7 заподозрени, от всичките 6 са използвали британски паспорт, 5 ирландски, един френски и един немски. Това е информацията до този момент. Разследва се и възможността да са използвани самоличностите на израелсци, имащи двойно гражданство.

От друга страна не се изключва вероятността агенти на египетското или йорданското разузнаване да са отговорни, дори частично, за атентата. Египет и Йордания официално и неофициално взимат анти-Хамас позиция. Много източници твърдят и много вероятно участие на Палестинската Автономия, в частност Фатах. От години Фатах и Хамас водят борба за влияние над палестинските територии и ролята на лидер на палестинското движение. Двете организации са се сблъсквали неведнъж, за илюстрация може да се погледне гражданската война в Газа и Западния Бряг , която продължава от изтеглянето на израелските войски от Газа до днес. След демократичните избори за палестински парламент през 2006 дойдоха и не дотам демократичните кланета, публични екзекуции, обезглавявания между членове на Хамас и Фатах. Повечето от сблъсъците бяха в Газа, където днес Хамас има тотален контрол, докато в Западния Бряг преобладава властта на Махмуд Аббас и Фатах (приемник и основа на ООП). По време на войната Движението за Ислямски Джихад в Палестина и Народния Фронт за Освобождение на Палестина бяха по-скоро неутрални. Повечето западни анализатори не изключват поради тези причини и евентуална помощ (вероятно под формата на информация) от Фатах към Мосад.

По повод атентата от Хамас заявиха :
„Ние от Хамас считаме ционисткия враг за отговорен за престъпното убийство на нашия брат и се заклеваме в Аллах и в кръвта на ислямските мъченици, и кръвта нашия народ, че ще продължим неговия път – Джихад и мъченичество!“
Източник – ББС

Самото покушение оставя властите експертите учудени – съдебните лекари твърдят, че едновременно има доказателства, че е умрял от електрически шок в главата и едновременно от задушаване, като не е ясно дали са намерени следи по врата. Експертите са също и учудени, тъй като трупът е намерен след два дена, а вратата е била заключена…отвътре. На клиповете, разпространени от медиите и в интернет се виждат предполагаемите убийци, ал-Мабхух. Ето и кадри от охранителните камери на хотела.

Все още не е 100% ясно кой точно е отговорен за убийството на Мабхух. Без значение дали е извършено от израелското, египетското, йорданското или друго разузнаване, аз лично ги поздравявам за добре свършената работа. Дано продължат в същия дух.