„За“ и „против“ иранската ядрена програма


    Който забравя историята, е обречен да я повтаря…

Иранската ядрена програма, нейните цели и развитие, са сред най-обсъжданите в масовите медии теми, взимат челно място във външнополитическите приоритети на редица големи държави и са сред  основните фактори, които оформят настоящето и бъдещето на Близкия Изток. Предвид очевидния интерес към темата, не е учудващо, че често се изпада в крайности при оценяването на рисковете и последствията, било то преувеличение или омаловажаване. Точно предвиждане на алтернативните сценарии на развитие е невъзможно, но историята може да ни насочи в правилната посока.

Аятолах Али Хаменей, върховен лидер на Ислямска република Иран

Режимът

За да съдим за иранската ядрена програма е редно първо да погледнем самия режим. В основата си режимът в Техеран, както и повечето диктаторски режими в света, е рационален и цели да просъществува, въпреки фанатичната си реторика и революционен плам. Пределно ясно е, че ако иранската ядрена програма, теоретично, осъществи първия си ядрен взрив с успех, то вторият няма да бъде насочен срещу някои от враговете на режима. Твърдения за противното са нелогични, нереалистични и несериозни. Но някои политически и академични среди, които в никакъв случай не можем да наречем про-ирански, защитават идеята, че ядрен Иран всъщност би спомогнал за мира в Близкия Изток. Тезата се гради върху сегашното участие на Техеран на близкоизточната карта – режимът на аятоласите подкрепя редица революционни, сепаратистки и ислямистки движения в региона. Сред тях са Хамас и Движението за Ислямски Джихад в Палестина, шиитската групировка Хизбула в Ливан, различни шиитски организации в Ирак и др. Също така спецподразделението „Кудс” (бел. – от арабски, Йерусалим), част от елитната Революционна Гвардия, осъществява редица нападения над американски, израелски и еврейски цели, самостоятелно или със съдействите на Хизбула. Примери за това са нападението над еврейски културен център в Аржентина през 1994 г., множество взривове в Ирак, най-вероятно и атентата на летище Сарафово в Бургас през 2012 г. и други. Тези действия на Техеран донякъде се обясняват с нуждата на режима да покаже, че е способен да се противопостави на „злите сили”, както и да създаде допълнителни пречки за враговете си, измествайки по този начин фокуса от самия Иран.

Парад на шиитската групировка Хизбула, подкрепяна от Иран

Ролята на Иран в региона

Според защитниците на тезата, че ядрен Иран би имал положителен ефект върху Близкия Изток, тези действия са по-скоро защитни, създавайки буфурен обръч около Иран. Притежанието на атомен арсенал би променило представите на Техеран за собствената му стабилност, би създало гаранция за оцеляване на режима и би накарало аятоласите да загърбят или намалят тези си действия, с цел да не причиняват излишни конфронтации и кризи. Подобна теза на пръв поглед звучи логично, но се забравя един ключов фактор, а именно естеството на иранската външна политика, която се гради на експанзивните имперски амбиции. Режимът в Техеран в никакъв случай не е привърженик на статуквото. Отчасти чрез гореспоменатата подкрепа за редица групировки, властта в Иран се опитва да разшири влиянието си в Близкия Изток и да заеме челно място в Ислямския свят, като водеща сила срещу САЩ, Европа и Израел, лансирайки своя вариант на ислямистко управление. Имайки предвид размера на Иран, огромните природни ресурси, военната и икономическата мощ, както и изключително богатата история и култура – подобни стремежи не са чужди за много иранци. Своето желание да промени статуквото пост-революционен ислямистки Иран е демонстрирал неведнъж – това е държавната политика, с думи и действия. Именно заради тези си черти, иранският режим едва ли би станал по-пасивен ако се сдобие с ядрено оръжие, напротив – по всяка вероятност вътрешната сигурност, която тези оръжия биха създали, би окуражила иранското управление да преследва тези си цели по-яростно и агресивно.

Ирански балистични ракети по време на военен парад, Техеран

Имунитет

Големите държави като САЩ, Русия, Франция, Англия и Китай, неведнъж са нападали, окупирали и сменяли режима в множество страни по света през 20-ти и 21-ви век. Но директен военен удар по ядрена държава е съвсем различен проблем. Притежанието на атомен арсенал до известна степен създава имунитет за държавата, който макар и непълен, позволява на властта да се впуска в често необмислени и рисковани авантюри, с убеждението, че ако войната се придържа в дадени нискоинтензивни граници, то ядрена ескалация не е на дневен ред. В случая това би увеличило значително възможностите на Иран – терористичните групировки Хизбула и Хамас могат да бъдат снабдени с по-ефективни, разрушителни и далекобойни оръжия (бел. спекулира се, че, страхувайки се от ескалация на конфликта, Техеран забранява на ливанската групировка Хизбула да използва най-модерното си въоръжение по време на войната през 2006 г. с Израел). Същият ядрен „полу-имунитет” би дал възможност на Иранската Революционна Гвардия да извършва по-често нападения върху европейски и американски граждански и военни цели, да показва с по-голяма увереност военна мощ в Средиземно море, да засили още повече влиянието си в Ливан, да налага по-агресивно позициите си в Персийския залив и Ормузкия проток. Пред Техеран ще се открие възможността да заплашва, че ще се притече „с всички налични средства” на помощ на Хамас, Хизбула и режима на Башар ал-Асад в Сирия (макар съдбата на последния да е под въпрос), предоставяйки им също ограничен имунитет. Също така – ако иранската ядрена програма пожъне успех, то не е изключено другите регионални сили да се опитат да направят същото. Редом с Иран, Турция и Саудитска Арабия също се борят за своето място на близкоизточната карта и също имат амбиции да разширят своето влияние.

План Б?

Протести в Иран, 2009 г.

Режимът в Техеран е в основата си рационален и цели да оцелее, което обезсмисля до голяма степен използването на атомно оръжие. Но притежанието на такъв арсенал създава риск от размяна на ядрени удари, било то заради лоша преценка, неоторизирано изстрелване, инцидент или погрешна информация. Макар в бъдеще такъв риск да би бил малък, редно е да се отбележе, че в момента той изцяло липсва. Трябва да се вземе предвид и нестабилността в региона – в състояние на криза, преврат или революция (неща, които не са чужди на близкоизточните диктатури) не е ясно дали ядреното оръжие няма да попадне в ръцете на далеч по-безотговорна от иранскот правителство групировка.

Иран…Ирак

Саддам Хюсеин, лидер на Ирак от 1979 до 2003

Сегашното положение на Иран е до голяма степен сходно с това на Ирак по времето на Саддам Хюсеин – безскрупулен лидер, чиито агресивност, решителност и имперски амбиции са сред причините за не една война в Близкия Изток. Иракската ядрена програма бележи началото си през 60-те години, като основен партньор е СССР, а по-късно, през 70-те години – Франция. През 1981 година израелските ВВС нанасят изненадващ удар на иракския реактор „Осирак” по време на операция Опера/Вавилон. ООН и редица държави остро осъждат атаката, но операцията спира иракската ядрена програма. Какво са щели да бъдат последствията ако режимът на Саддам притежаваше атомно оръжие в тези случаи :

  •  по време на Ирано-Иракската война (1980-1988 г.), която отнема живота на над 1 000 000 души, Саддам Хюсеин провежда кампания, известна като Анфал, насочена срещу кюрдското малцинство в страната. Кампанията коства живота на близо 200 000 цивилни;
  •  през 1988 г. в малкото северноиракско кюрдско село Халабджа иракската армия използва химически оръжия, които причиняват смъртта на 4 000-5 000 души;
  • от иранска страна жертвите на иракски химически оръжия са десетки хиляди;
  • в последните години от войната Ирак изстрелва над 200 балистични ракети по Иран;
  •  по време на войната в залива, 1991 г., Ирак изстрелва 46 балистични ракети по Саудитска Арабия (където има съсредоточени американски войски) и 42 балистични ракети по Израел (който не участва във войната);
  • по време на войната през 2003 г. иракската армия отново изстрелва СКЪД-ове. Който забравя историята, е обречен да я повтаря

Всички тези неща Саддам Хюсеин прави без да се ползва със защитна стена от ядрено оръжие…какво биха били последствията ако ядрената му планове не бяха спрени през 1981 г.? За щастие можем само да гадаем.

Избор на газов пистолет


Виж също :

Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал

Самоотбрана с газов пистолет

Макар да живее в страна-членка на ЕС, българинът днес рядко пуска вечерната емисия новини без за чуе за поредното убийство, изнасилване или грабеж. Правителствата сменят цвета си, но родната престъпност продължава да процъфтява. Корупцията и апатията, царящи в полицията и съдебната власт убеждават все повече хора, че сигурността им е техен и ничий друг проблем. Няма област, град, дори квартал в България, в който човек да се чувства наистина спокоен, а в отговор много от нас търсят разнообразни методи и средства за самоотбрана – оръжия, спрейове, курсове по бойни изкуства.

Както и в повечето бивши комунистически държави, така и у нас законите за  притежание на огнестрелно оръжие са изключително строги. На всеки 100 българи (болшинството – настоящи или бивши военни и полицаи, виж ТУК) се падат едва 4.4 единици (легално) лично огнестрелно оръжие, макар забраните и ограниченията да не оказват особено влияние върху бандитите. Привържениците на мита оръжия=престъпност често забравят, че в демократична и спокойна Швейцария на 100 граждани се падат 45.7 единици оръжие (за повече информация виж Война или улична престъпност). Математическа зависимост между притежаваните законни оръжия и престъпността няма, различно е за всяка държава, но статистиката (по категоричен начин) доказва, че либерализацията на законите води до намаляване на обирите, изнасилванията и убийствата. Системата обаче възпрепятства родния гражданин (поданик?), който иска да защити своето семейство и имущество. Имено заради това от 10 години у нас са изключително популярни газовите оръжия (Газ-сигнални оръжия, ГСО) и много мъже (и все повече жени) прибягват до тях, тъй като те са не (вече) на регистрационен режим, а не на разрешителен (каквито са бойните). Но объркани от множество противоречащи си съвети те често правят грешния избор. Информацията тук има за единствена цел да помогне на и ориентира потенциалния купувач, макар статията да не претендира за всеобхватност.

Какво е газовото оръжие?

Газовото оръжие най-често е реплика на съществуващ боен пистолет или револвер, като по силата на българското законодателство и по-конкретно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) то представлява :

техническо средство, конструирано за употреба на боеприпаси, използващи енергията на взривните вещества и които имат задушливо, упойващо и сълзотворно действие или светлинен и звуков ефект

модели ГСО

Допреди няколко години според (тогавашното) законодателство естеството на едно оръжие (бойно или газово) се определяше от цевта – ако тя е годна за употреба на халостни и газови патрони, но не бойни, оръжието е газово. Редица марки и модели бойни пистолети бяха внасяни (основно от Русия) с газова цев, която веднага след продажба се сменя с бойна. Според новия закон всичко, което може да бъде преправено на бойно оръжие е…бойно оръжие! Всяка една част, от която пряко зависи действието на оръжието според закона трябва да е негодна за стрелба с бойни патрони (могат да се запазят чирените и мерните прибори). Всякакви приказки и теории за преправяне на парче турско желязо за 50лв в бойно оръжие са несъстоятелни, а ако наистина едно ГСО може да бъде преправено на бойно, то по силата на закона не е изобщо газово оръжие. На масовия легален пазар днес няма такива оръжия.

Газови и халостни патрони

Халостните патрони (както и газовите), за разлика от бойните, нямат проектил (куршум, сачма и пр.), а единствено пресъздават звуковия ефект и дулния пламък. С тяхна помощ (и посредство специални муфи, монтирани на дулната резба) се изстрелват различни сигнални и увеселителни ракети и стоп-топчета (виж долу). Макар халостни и газови патрони да има в множество калибри, 99% от използваните у нас са 9мм (останалите са трудни за намиране, но за повече информация виж Видове газ-сигнални боеприпаси), поради което внимание ще бъде отделено единствено на тях.
Различават се револверни и пистолетни патрони. Първите са предназначени само за револвери и не могат да бъдат използвани от пистолети, докато вторите са универсални. Револверните имат изработен пръстен в задната си част, което способства за лесното им изваждане („екстрахиране”, от англ. extract). Пистолетните патрони имат жлеб в долната си част, изробатен за да може изхвъргачът (за повече информация виж Видео наръчник и конструкция на газов пистолет Екол-Волтран Джакал Дуал) да ги изтегли. Могат да се използват и в револвер, но екстрахирането им е по-трудно (често се налага да се изваждат един по един).
Ако оръжието бъде насочено към лицето на нападателя, дулният пламък от халостния патрон може да предизвика сериозни наранявания по очите, изгаряния по кожата, а от много близко разстояние – и рани. В зависимост от конкретния халостни патрон, дулният пламък може да е от 20 до 50см. Цената на турските у нас е между 18 и 30ст, а на западните (италиански и немски) – между 40 и 60ст.

Газовите патрони на външен вид не се различават много от халостните, но освен звуков и светлинен (дулен пламък) ефект, те изстрелват на 1-2м струя/облак газ, който може да бъде :

  • хлорацетофенон (CN газ) – C6H5COCH2Cl
  • нонивамид – C17H27NO3 (т.нар. „пипер”), различава се от другите патрони със силното си въздействие и върху животни
  • хлорбензалмалонилнитрил (CS газ) – C10H5ClN2
различен цвят на газовия патрон според веществото

различен цвят на газовия патрон според веществото

Върху различните хора действието им е различно, но най-често причиняват обилно сълзене, затруднено дишане, зачервяване и остро парене на кожата (на лицето), замъглено зрение или временно заслепяване, загуба на ориентация и равновесие и т.н. Действието им зависи от физиката, състоянието (наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта) и психологичната нагласа на нападателя. На родния пазар се предлагат модели на различни марки, като цената им варира от 0.90 до 1.50лв на бройка.
Трябва да се подчертае, че действието им може да бъде неблагоприятно и за жертвата/стрелеца при насрещен вятър, тесни помещения и пр.

С халостни патрони се изстрелват и ракети, посредство завинтена на дулото ракетна муфа.

Стоп-муфа и топчета

Подобно на ракетната и стоп-муфата се завинтва на дулото. Но докато първата е двукамерна и с изработени странични отвори, втората е еднокамерна и цилиндрична, с по-голям диаметър и без странични отвори. Използва се за изстрелване на т.нар. стоп-топчета (17мм, гумени), като това се извършва с халостни патрони. Действието им далеч не се доближава до това на гумените куршуми (които са бойни), както някои продавачи и он-лайн магазини твърдят, но не се и безболезнени. Тук отново се сблъскваме с една недомислица в ЗОБВВПИ (законът не е писан от специалисти, а от преводачи). В глава 1, член 3, ал. 1 бойното оръжие е дефинирано като :

преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество

Очевидно е за всеки, че гуменото топче не е нито куршум, нито снаряд (в предишния закон се казваше „куршум или проектил”, като на английски проектил е projectile, но често се използва като взаимозаменяемо конкретно със снаряд; проектил може да бъде топче, куршум, гюле, стрела, снаряд…). Логиката диктува, че употребата на стоп-муфа трябва да е законна. Гладкоцевните оръжия (пример – ловни пушки) изстрелват сачми, а не куршуми или снаряди. Според действащия закон те не са нито огнестрелни (бойни) оръжия, нито неогнестрелни (газови) оръжия…те не се изобщо оръжия! Естествено, теория и практика са две различни неща и органите на реда и КОС (Контрол над Общоопасните Средства) тълкуват закона, както им е удобно (първите рядко са запознати в дълбочина със закона). В София днес е невъзможно да закупите стоп-муфа (която не е нищо повече от парче желязо с резба) или стоп-топчета (които не са нищо повече от сферично парче гума), но можете да си поръчате от интернет от ямоблски и плевенски он-лайн магазини и ще ви бъдат доставени по куриер.

Избор на оръжие

някои компактни модели

Докато при бойните оръжия калибърът и дължината на цевта са от първостепенно значение за ефекта от изстрела, то при газовите този проблем на практика не съществува, което улеснява значително избора. На пазара се предлагат газови пушки (с дължина над метър) и картечни пистолети, които се използват във филмовата индустрия и чиято стойност е колекционерска (практичността им е нулева). Най-често предлаганите в магазините марки ГСО са Байкал (Русия), Бруни (Италия), Блоу (Турция), Екол-Волтран (Турция), Зораки (Турция), Умарекс (Германия) и Валтер (Германия).
Първата задача е да се избере между револвер или пистолет – и при газовите, и при бойните няма „по-добър”, и двата типа притежават своите плюсове и минуси. Схващането, че револверите са много по-прости като конструкция е отчасти вярно – конструктивно те се състоят от приблизително същия брой части, но при тях засечките са по-редки (важи и за бойните, но при газовите разликите са далеч по-големи). Най-честата засечка при тях се наблюдава когато бойната игла удари капсула, но той не се възпламени. Преимуществото в случая е, че за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да бъде натиснат спусъка отново, прескачайки неизстреляния патрон. Ако състоянието на бойната игла и пружина е изправно, при пистолетите е също толкова вероятно да се получи засечка от невъзпламенен капсул-детонатор (при едни и същи патрони). Но при тях често самото оръжие е „виновно” за засечката, най-вече когато :

  • при първоначално ръчно издърпване на затвора назад за вкарване на патрон в цевта същият се „заклещи”
  • при следващ изстрел затворът се издърпва назад, под действието на налягането, създадено от изгорелите барутни газове на предишния изстрел, и при вкарване на нов патрон същият отново се заклещи.

Тук е моментът да се погледне отново ЗОБВВПИ и по-контректно глава 4, раздел 1, член 60, ал. 2, забраняваща :

съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана.

5-заряден револвер Блоу, модел 38 Магнум

Револвер, в чийто барабан поставяте патрони едва след като нападението е започнало е излишен. Можете да го носите зареден, но е възможно забраната да бъде изтълкувана от проверяващи органи на реда като всеобхватна, важаща за огнестрелни (бойни) и неогнестрелни (каквито са по закон и ГСО) оръжия. При газовите пистолети изборът за носене с патрон в цевта отново е личен, но при наличие на пълнител е много по-бързо оръжието да го извадите и заредите. При някои модели (най-вече по-големите) пистолети усилието, с което затворът се издърпва назад е сравнително голямо и може да бъде проблем при хора с по-малка физическа сила и жени. Решенията са две, като първото е очевидно – избор на друг пистолет. Второто изисква известна тренировка – за зареждане трябва да обхванете задната част на затвора с лявата си ръка (ако сте десничар). С дясната ръка, с която държите ръкохватката избутайте напред оръжието – след изчерпване на „хода” то ще се изплъзне от лявата ви ръка. За предпочитане е докато извършвате това пистолетът да е насочен към нападателя, което изисква тренировки.

Оплакванията към малката вместимост на револвера често изглеждат като силен аргумент. Но при един пет или шест-заряден револвер скоростта на презареждане и вместимостта не са особено важни – ако противникът не бъде обезвреден с първите 5 или 6 патрона, то следващите едва ли ще имат ефект, ако изобще се стигне и до тях. Правилото важи и за газовите пистолети, и за бойните оръжия за самоотбрана. Пълненето на един пълнител с патрони не е по-бързо от пълненето на барабан, а и рядко се носи втори пълнител, дори и от служителите на реда и охранители. Много от по-компактните модели пистолети имат вместимост 5+1 (пет патрона в пълнителя, един в цевта), 6+1 или 7+1, а съществуват и т.нар. „спийд чарджър”-и, с които презареждането на револвера при отработка е равно по времетраене с това при пистолетите

Ако все пак сте се спряли на пистолет и искате да го носите с патрон в цевта, то пред вас има три варианта :

  • да носите оръжието в заредено състояние (ударното чукче/петле е в задно положение), за произвеждане на изстрел е необходимо единствено да натиснете спусъкът. Не е препоръчително, тъй като в този вариант силата, която е трябва да приложите върху спусъка е изключително малка и случаен изстрел е твърде вероятен. Продължителното съхранение на оръжието с изтеглено на зад чукче има неблагоприятен ефект върху пружината му.
  • неудобния селектор/предпазител на Екол-Волтран 9мм Джакал Дуалда носите оръжието в заредено състояние, но с включен предпазител. За да произведете изстрел е необходимо да свалите предпазителя и да натиснете спусъкът. Целесъобразността на този тип носене зависи от конкретния модел пистолет – при някои предпазителят или селекторът за стрелба (предпазител, полу-автоматичен, автоматичен) има малка и неудобна форма, изисква голямо усилие или има далеч от идеално разположение. Други пистолети обаче се изработват с удобен и лесен за употреба предпазител. Не трябва обаче винаги да му се доверявате. Дори и при включен предпазител е възможно, макар и в редки случаи да бъде произведен изстрел
  • да носите оръжието с патрон в цевта, но в незаредено състояние (ударното чукче е в предно/незаредено положение). За да произведете изстрел е необходимо да издърпате назад чукчето с палеца на дясната си ръка. Ако необходимата сила е по-голяма може да хванете оръжието с две ръце, използвайки лявата си ръка за упора. При по-малките пистолети, които имат и по-малко чукче (и пружина за него) усилието намалява.

При револверите няма предпазители, но трябва да се споменат двата вида – такива с единично действие (single action) и такива с двойно (double action). При първите, познати на всички от уестърните е необходимо да издърпвате петлето назад преди всеки изстрел. Револвери, били те бойни или газови, с единично действие са рядкост в България, а и по света. При двойното действие можете да издърпвате преди всеки изстрел чукчето, което ще занижи многократно силата, която трябва да приложите върху спусъка, но можете и просто да натискате спусъка.

Ако сте се спряли на пистолет не е препоръчително пълнителят му да стои непрекъснато зареден, тъй като пружината му се „уморява” и губи свойствата си. Добре е да изваждате патроните от пълнителя винаги, когато по ваша преценка това е възможно от гледна точка на сигурността.
При револверите този проблем не присъства – когато са заредени с патрони в барабана и петлето/чукчето не е издърпано назад няма натегнати пружини, които да се уморяват. Револверът може да бъде изваден и използван веднага, с или без издърпване на петлето назад (ако става дума за double-action – масовия случай).

Изборът на конкретния модел е нещо строго индивидуално. Интерес представлява формата, дебелината (заради барабана револверите са по-дебели) и дължината на оръжието, а оттам и компактността и ергономичността му, усилието, с което се натиска спусъка, дърпа чукчето или издърпва затвора, взаимното разположение на спусъка, петлето и предпазителя, теглото, баланса и центъра на тежестта. Едно от най-важните неща е оръжието да пасва в ръката ви и да е удобно за употреба, също въпрос на лична преценка. Имайте предвид, че при ГСО дължината на цевта не е от значение, тъй че винаги избирайте по-малките образци. „Сплашващият ефект” на големите оръжия е спорен, а и колкото по-голямо и тежко е вашето ГСО, толкова по-неудобно за носене и прикриване ще е. Законът и обществените порядки забраняват открито носене. Колкото по-голямо е оръжието, толкова по-трудно ще е и бързото му изваждане и използване. Колкото до качеството – като и за други неща, така и тук идва с цената. Но не подценявайте евтините турски екземпляри – комшиите държат повече от половината български ГСО-пазар и могат да се похвалят с някои наистина добри модели. След като решите какво горе-долу искате от един пистолет/револвер, потърсете отзиви за него по форумите (за предпочитане специализираните, като http://forum.oragie.com/viewforum.php?f=12 ) или от познати.

Избор на начин за носене и кобур

Вие вече сте притежател на ГСО! Но работата ви все още не е свършена, тъй като остава да изберете удобен и практичен начин за носене. 50% от ефективността на всяко оръжие се крие в начина на носене!
За дамите, които често ходят с поли или рокли и не биха искали да променят стила си, дамската чанта е логичния избор. Намирането на нещо в нея обаче е пословична трудност, поради което е добре да държите ГСО в отделен джоб, препоръчително външен, до който се достига по бърз начин (копчета или закопчалки, не цип). Когато носите чантата тя трябва да сочи с този джоб към тялото ви, но имайте предвид, че това е и първото нещо, което повечето бандити грабват.

Класическите начини за носене са в кобур на рамото (под мишницата) и на кръста/колана. Раменния кобур най-често обхваща и двете ви рамена и се закача за колана. Ефектността му превъзхожда многократно ефективността му – за да го носите е необходимо да сте с връхна дреха и то сравнително широка, за да не са издава оръжието. Лятно време е почти безполезен – удобството определя дали ще го носите всеки ден. Спортният опит показва, че за много добре тренирани стрелци това е най-бавния метод (за изваждане). Но обикновеният човек, който няма предварителен опит, бързо може да свикне с кобура и този му недостатък да се сведе до минимум. Освен това раменният кобур е най-удобния вариант за носене когато шофирате или сте в седнало положение. При различните модели кобурът е вертикално или хоризонтално разположен.
Другият класически начин е да носите оръжието в кобур на кръста. Ако носите оръжието отдясно ще можете да го извадите възможно най-бързо, но губите значително от дискретността. Ако носите кобура отляво, точно над левия джоб, с ръкохватка сочеща към десния ще можете да балансирате между бързина на изваждане и дискретност. Вътрешните кобури изместват тази зависимост в същата посока – оръжието е по-неудобно за носене, но още по-дискретно.
Да се носи оръжието в кобур е класическия и най-често използван метод, но не и единствения (някои са по-странни). Възможно е да го носите в чанта на кръста или в джоба си. Последното е практично когато става дума за преден джоб на сиучър – ако оръжието е достатъчно малко и минавате нощем през опасен район можете да държите оръжието с дясна ръка, обхванала задната горна част на оръжието (затвора и петлето). По този начин е по-малко вероятно да се закачи за дрехата ви (зависи от специфичната форма) при критична ситуация, а да го завъртите и хванете за ръкохватката отнема части от секундата.

Статията далеч не е изчерпателна и може да се говори още много по темата. Коментари на бъдещи и настоящи притежатели на ГСО, както и разкази от практиката са добре дошли!