ПРЕДИСТОРИЯ – От векове насам въпросът дали Турция е европейска или азиатска държава никога не е имал еднозначен отговор. Ако до 19-ти век Османската империя е водила самостоятелна политика като силен играч на европейската (и световната) сцена, то залеза на султаната го поставя по-близо до Европа. Огромната мюсюлманска армия се превръща от най-голямата заплаха за Австро-Унгария в буфер между Европа и Руската империя. По време на Кримската Война турската армия с помощта на французи, англичани, германци и италианци се изправя срещу войниците на цар Николай Първи. През Първата световна война страната е сред губещите, но след нея националистите успяват да свалят султана, слагайки край на Османската Империя. От встъпването в длъжност през 1923 година на първия президент на република Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, страната е подложена на силна модернизация, а Исляма е заменен с яростно светски национализъм (кемализъм). Московския договор от 1921 сближава СССР и младата турска република, а приятелството им остава чак до 1945 година. През 30-те години обаче „заплахата от западните страни” изглежда все по-далечна за управниците в новата столица Анкара и отношенията с европейските държави са нормализирани. Макар страната да е ухажвана от големите европейски сили през войната 1939-1945, тя успява да запази неутралитет. Едва през Февруари, 1945, когато поражението на Германия е било на хоризонта, Анкара официално обявява война на Берлин, печелейки дипломатически и политически дивиденти, без да дава никакви жертви. Това е и една от причините Турция да се оказва от „западната страна” на Желязната завеса, макар географски да е на изток от социалистическа България. До края на студената война, а и след това Анкара поддържа строг анти-комунистически курс, светския национализъм отдалечава страната от арабските и мюсюлманските държави. Периодът е белязан и от изключително добри отношения със западните страни и Израел, а като втората най-голяма армия в НАТО Турция е важен стратегически партньор на Вашингтон. Но днес почти вековната про-западна ориентация на страната е поставено под въпрос.
Filed under: Близкия Изток | Tagged: 1960, 1971, 1979, 1980, 1997, 2002, 2007, 2010, Авив, Израел, Иран, Сирия, Тел, австро-унгария, автро, акп, алкохол, армения, арменски, ататюрк, ахмадинеджад, безвизом, бразилия, бурка, военен, военна, военни, война, войни, втора, външна, външни, геноцид, демократична, диктатура, долара, държавна, европа, европейска, европейски, ердоган, за, забрадка, завоевания, законодателство, империи, империя, инфраструктурни, иранска, ислямизъм, ислямистка, ислямистки, история, йерусалим, карта, кемал, кемализъм, кемалистка, кемалистки, кипър, конвенция, кримската, милиарда, министър, набуко, никаб, никозия, обмен, окупация, оръжейни, османска, османски, отношения, парламент, партии, партия, политика, права, преврат, преврати, председател, президент, прелюбодейство, програма, проекти, първа, разработки, реджеп, режим, религиозна, религия, републиканска, решение, русия, санкции, световна, северен, сезиран, сигурност, сирийски, сос, статистика, студена, студената, съвет, съвета, съд, турска, турската, турски, турските, турско, турция, търговия, търговски, унгария, управление, фередже, ценности, човешки, човешките, ядрена | 1 Comment »