Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт


Израелско-арабският конфликт е феномен на 20-ти и 21-ви век – вниманието, което му бива отделяно надхвърля многократно реалната му стойност. Същата непропорционалност се забелязва и във въоръжеността на иначе малките държави, без особени петролни и други природни ресурси. Несъразмерно е и спрямо жертвите в кофликта – през 20-ти век едва около 1% от жертвите във всички войни в арабския свят са част от израелско-арабския конфликт. Причините за тази вековна борба са много. В настоящата статия читателят може да се запознае с териториалните й аспекти и спорове.

.
Първата Световна Война бележи края на Османската Империя. В Европа българите, гърците и сърбите отдавна са извоювали независимостта си, но голяма част от Близкия Изток все още е бил под властта на турския султан. През 1920 в част от остатъците ориенталската империя, европейската империя Великобритания създава Британския Мандат в Палестина (БМП). Същия обхваща земите на днешен Израел, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан и държавата Йордания с обща площ приблизително 120,000кв.км (за сравнение площта на България е 111,000кв.км). През 1922 Лигата на нациите (предшественика на ООН) подписва предложения от Великобритания Трансйордански меморандум, който създава автономната монархия Трансйордания с площ 92,000кв.км (~77% от територията на Палестина). Трансйордания получава независимост през 1946, а малко по-късно държавата започва да носи името Йордания (днес болшинството от жителите й са палестински араби). Остатъка продължава да бъде част от БМП.

През 1937 комисията Пийл предлага остатъкът от мандата да бъде разделен на три части (виж картата) – малка част около Йерусалим да остане под британска власт, 18% от територията да бъде част от бъдеща еврейска държава, а остатъкът (около 80%) да стане част от бъдещата палестинска държава. Едва 20% от естествено-плодородните земи се намират в предложените за еврейска държава територии. Това са и едни от причините, поради които ционистките лидери започват преговори с британските власти. Арабските лидери отхвърлят изцяло предложението за подялба и продължават въоръжената си кампания. Предложената от Пийл арабска територия и Йордания представляват 94% от географската и административна област Палестина.

.
На 29-ти Ноември, 1947, ООН приема резолюция за разделяне на остатъка от мандата на еврейска (56% от територията) и арабска държава (43%). Бъдещите израелски земи са предимно пустинни (дори днес пустинята Негев е около 2/3 от площта на Израел) и скалисти местности, с малко естествено плодородни почви. Арабските земи включват повечето естествено плодородни почви, 1/3 от морската ивица, но без излаз на Червено море. В територията на бъдещата палестинска държава са съсредоточени и почти всички планински райони и водоизточници. Еврейската държава е трябвало да се състои от три отделни парчета, а палестинската – три отделни парчета и един анклав (Яфо). Границата между четири съседни територии (две израелски и две арабски) се е осигурявала от екстратериториални пътища (виж картата). Останалия 1% от мандата е Йерусалим и прилежащите села, които по план е трябвало да бъдат администрирани от ООН.

Британския мандат приключва през 1948 с изтеглянето на британците, а еврейските лидери провъзгласяват началото на модерен Израел. Още в първите си часове Израел е нападнат не само от местните арабски милиции (с които еврейските групи водят партизанска война отдавна), а и от Египет, Йордания, Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен и Ливан. Макар Израел да започва войната без  нито един танк, боен самолет или артилерия, а арабските сили да притежават числено, техническо и стратегическо преимушество, войната завършва с успех за Тел Авив (за повече информация виж Израелско-арабската война 1948-1949). В хода й са завладени близо половината от териториите, определени за палестинската държава и по-късно анексирани от Израел. Другата половина са завладени и анексирани от съседна Йордания (Западния бряг на река Йордан) и Египет (ивицата Газа). Положение, което не се променя до 1967. Йерусалим е поделен между Израел и Йордания.

.

 Шестдневната война – през 1967 Израел отново отблъсква настъпващите арабски армии, завладявайки не само Западния бряг (и Източен Йерусалим) и ивицата Газа, но отнема и Голанските възвишения от Сирия и Синайския полуостров от Египет. Полуостровът има площ три пъти по-голяма от тази на Израел, разположен е до Суецкия канал и притежава петролни залежи.

Йом Кипур – след години на гранични сблъсъци между израелската и арабските армии през 1973 избухва изненадващата Октомврийска война, позната също като Войната на Йом Кипур (за начало на атаката Кайро и Дамаск избират еврейския празник на прошката). Макар египетската и сирийската армия да показват добра военна подготовка, да са модерно въоръжени и значително по-силни  в сравнение с 1967, те отново са отблъснати.

Мирния процес – военните загуби карат президентът Ануар Садат да направи исторически завой в египетската и изобщо арабска политика – през 1977 година той става първия арабски лидер, който посещава Израел и изнася реч пред парламента (Кнесет). Следващата година е подписано мирно споразумение, уважавано от всички следващи правителства и на двете страни – Кайро поддържа мирна политика спрямо Тел Авив, а Израел се изтегля от Синай, връщайки полуострова на Египет през 1982.

Ливанската гражданска война – започва през 1975 и продължава до 1990. Периодично конфликти между различните фракции и съседи на Ливан продължават и до ден днешен. За последната капка, от която чашата прелива се счита идването на ООП (Организация за Освобождение на Палестина). Създадената през 1964 година (когато Западния бряг и Газа са част от съответно Йордания и Египет) организация има за център на своите операции Йордания до 1970 година. Лидери на ООП и в частност на комунистическите й фракции (ООП е конфедерация от разнородни групировки) започват открито да заявяват намерението си да свалят правителството. Страхувайки се от смяна на режима крал Хюсеин започва кампания срещу ООП, останала в историята като „Черния Септември” (както е кръстена и едноименната терористична организация). След сирийска намеса и предупреждение от израелска такава (по йорданска молба към САЩ) в крайна сметка ООП са прогонени от Йордания и се установяват в Ливан. Ливан от своя страна е държава с дълбоки религиозни и етнически разделения и плацдарм за външната политика на други арабски държави. През 1975 (4 години след идването на ООП) в страната започва 25-годишна гражданска война. Година след началото й Сирия започва продължилата до 2005 година окупация на страната.

Освен срещу другите милиции в Ливан, организацията на Ясер Арафат започва нападения и срещу северните израелски градове с ракетен обстрел, а често изпраща и атентатори в сърцето на Израел (пример – Клането на крайбрежния път край Тел Авив през 1978). В отговор Израел започва операция срещу базите на ООП в южен Ливан, за кратко окупирайки част от страната и изтегляйки се след резолюция на ООН. През 1981 граничния конфликт се засилва, както и ударите срещу терористичните бази. През 1982 Израел окупира Южен Ливан, прогонвайки ООП от страната (същите се установяват в Тунис). Същата година се водят и последните големи конвенционални сражения в близкоизточния конфликт между Израел и Сирия.

.
Изтегляне от Ливан – през 1985 Израел се изтегля от по-голямата част от южен Ливан и създава зона за сигурност в първите километри от ливано-израелската граница. Сирийската окупация на страната продължава до 2005. През 2000 година Израел се изтегля и от зоната за сигурност, прекратявайки напълно окупацията. В публикация SC/6878 на Съвета за сигурност към ООН определя израелското изтегляне като пълно. Въпреки това някои фракции в Ливан изявяват претенции към фермите Шебаа (натисни за карта). Същите представляват почти ненаселена ивица с площ около 20 кв.км и са част от Голанските възвишения, които през 1967 Израел пленява от Сирия. Въпреки това организации като Хизбула използват фермите като предтекст за нападения над Израел, макар повечето исторически карти (включително и ливански) да изобразяват територията като част от Сирия. Няколко месеца след изтеглянето на израелските войски и последвалото удобрение от ООН, шиитската групировка Хизбула извършва нападение и убива трима израелски войници. Телата им са разменени 4 години по-късно срещу освобождаването на над 400 терористи.

Гхажар – през 2010 година израелското правителство нарежда изтегляне от село Гхажар и предоставянето му на властите на ООН, въпреки че същото е част от Голанските възвишения, не Ливан. Хизбула определя изтеглянето като медиен трик.

Хронология :

1917 – британците превземат османска Сирия и Палестина
1917-1948 – Палестина под британска власт
1920-1948 – Британския мандат в Палестина (БМП)
1921 (1922) – Трансйордания получава автономия
1937 – предложението на комисията Пийл
1946 – Йордания излиза от БМП и обявява независимост
1947 – план за разделяне на Палестина от ООН
1948 – край на БМП и основаване на Израел
1948-49 – война за независимостта на Израел
1948-1967 – египетска окупация на ивицата Газа
1948-1967 – йорданска окупация на Западния бряг
1956 – Синайската война
1956-57 – окупация на Синайския п-ов от Израел
1964-1967 – център на ООП е Западния бряг
1967 – Шестдневната война
1967-1982 – израелска окупация на Синай
1967 до днес – окупация на Голанските възвишения
1967-2005 – окупация на ивицата Газа
1967 до днес – окупация на Западния бряг; частично изтегляне след 1994
1967-2010 – окупация на село Гхажар, част от Голанските възвишения
1967-1970 – център на ООП е Йордания
1970-1971 – Черния Септември в Йордания
1971-1982 – център на ООП е Ливан
1973 – войната на Йом Кипур
1975-2005 – окупация на Ливан от Сирия
1978 – израелско-египетски мирен договор
1978 – окупация на южен Ливан от Израел и изтегляне същата година
1982 – изтегляне на израелски войски от Синай
1982-1985 – израелска окупация на южен Ливан
1985-2000 – зона за сигурност на израелско-ливанската граница
1994 – мирно споразумение между Израел и Йордания
1994 – частично изтегляне от Западния бряг, създаване на Палестинската Национална Власт
2000 – израелско изтегляне от буферната зона в Ливан
2005 – изтегляне от ивицата Газа
2005 – край на сирийската окупация в Ливан
2006-2007 – война и победа на Хамас над Фатах, от 2007 до днес Газа е под контрола на Хамас
2010 – изтегляне от село Гхажар

Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“


На 3-ти Юли, 2010 в сирийската столица от бъбречна криза умря легендарният терорист Абу Дауд, известен като едно от водещите лица в Мюнхенския атентат от 1972. В този терористичен акт група въоръжени палестински терористи се промъкват в хотела на израелските спортисти, дошли да участват в олимпийските игри. Двама от спортистите са разстреляни на място, други 9 са убити по време на некадърната анти-терористична операция на германската полиция. Терористите от Черния Септември (част от ръководената от Ясер Арафат организация „Фатах“) поискват превоз от немската полиция – автобус до летището, където да ги чакат зарадени с гориво машини. След началото на анти-терористичната операция палестинците виждат, че няма да успеят да се измъкнат и екзекутират останалите 9 израелски атлета. Самите те са застреляни от немската полиция.

Имената на убитите израелски спортисти са : Давид Бергер, Зеев Фридман, Моше Вайнберг, Йозеф Романо, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Спитцер, Амицур Шапира, Йозеф Гутфренд. В изпълнение на служебния си дълг загива и германския полицай Антон Флигербауер.

Първоначално новинарските екипи съобщават за успешна акция, като уверяват зрителите и слушателите си, че всички израелски спортисти са живи. Новината е посрещната с еуфория в Израел и с разочарование, мъка и плач по улиците на арабските градове. След време обаче журналистите поправят грешката си и информират аудиторията за случилото се. Израелската нация изпада в шок и траур, а арабските улици този път се изпълват с хора, които празнуват и черпят с бонбони по случай тази „героична постъпка“ в името на палестинската „кауза“.

В отговор на терористичния акт Голда Меир нарежда да се даде старт на операция „Гняв Божий“. В тази операция агенти на Мосад, израелското разузнаване, екзекутират лидерите на палестинските терористични организации в Ливан, Франция, Кипър, Холандия, Италия. Във филма „Мюнхен“ режисьора и сценаристите се опитват да се придържат с възможно най-голяма точност към събитията. Действието се развива в Европа и Близкия Изток, а главните герои са агентите на Мосад, които през целия филм ловят арабски терористи.

Неправилно е да се съди цяла нация или народ за действията на един или двама души. Дори 10, 100 или 1000 души. Но докато в Израел фанатици и терористи като Барух Голдщайн (виж повече) са наричани „изроди, срам за юдаизма и дегенерати“, в арабския свят хора като Самир Кунтар (виж повече) и въпросния Абу Дауд са приемани за герои. Хладнокръвни убийци и самоубийствени атентатори, взривявали се по израелски дискотеки и автобусни спирки са официалните герои на Палестина, на тяхно име се кръщават отбори, училища, улици, давани са за пример в палестинските учебници и прочие.

Погребението на Абу Дауд беше типично за хора като него – тълпи от последователи в Дамаск носиха ковчега му, плачеха и скърбяха за смъртта на този „велик“ човек. Действащия президент на Палестина Махмуд Аббас в официално обръщение нарече Абу Дауд „…прекрасен брат, другар, силен и упорит, непримирим борец…/…един от най-изявените лидери на движението Фатах„. Абу Дауд също е носител на Палестинския Приз за Култура. На погребението му са присъствали представители на движението „Ислямски Джихад в Палестина“, Фатах, както и високопоставени представители на сирийското правителство. Самия Абу Дауд казва, че всеки израелец е войник и всеки израелец е мишена. Нищо чудно, че сирийското правителство, Фатах и Ислямски Джихад ще го почитат като герой, те самите следват същия принцип. За съжаление Абу Дауд живя цели 73 години. Съмишлениците му отдавна са пратени при Аллах.

Бойкот на Израел…наистина ли?!


Храбри, млади хора избират да бойкотират Израел! Поздравления – това е правилният избор. Бойкотирането на израелската нация ускорява падането на ционизма. Тогава най-накрая арабските демократични организации ще могат да дойдат на власт и да донесат щастие и мир на Свещенната Земя.

За да може да падне злата ционистка власт и да дойдат тези ислямски бойци за правда и свобода е нужно бойкотът на Израел да бъде пълен. Много от опитите са се проваляли защото хората не са наясно какво точно трябва да избягват. Трябва детайлно разяснение на нещата, които подхранват световната ционистка мощ. Това е сравнително трудно, еврейската нация има повече научни публикации на глава от населението от всяка друга държава на земята, следователно са инвестирали пари в много сфери. Ето кратък списък с неща, които трябва да правите ако искате да бойкотирате Израел.

1  – в Офисът.

Ако искате да си купите комютър се уверете, че той не ползва микрочип или микропроцесор на Интел, тъй като много от работата по създаването на първите модели е осъществена в Израел. Това включва всички лаптопи, произведени през 20-ти и 21-ви век.

Не използвайте Windows XP, 2000 или Vista, тъй като голяма част от работата по тях е свършена от Microsoft-Israel. Същото важи и за по-новите версии на Microsoft Office.

Уверете се, че не използвате антивирусни програми или firewall, тъй като много от първите комерсиални модели са изобретени в Израел. Сега вече можете да имате персонален компютър, освободен от ционистката зараза.

Не използвайте мобилни телефони. Първите са изобретени от Моторола, чийто най-голям център за научно-изследователски дейност и разработки е в Израел, където е свършена и голяма част от работата.

С всяко ваше позвъняване евреите печелят повече и повече.

Не използвайте чат-системата ICQ – това не е невинна програма, с която да поддържате връзка с приятели. Създадена е от Яир Голдфингър, Сефи Вижизер, Амнон Амир, Арик Варди и Йосси Варди, следователно така подхранвате израелската военна машина и световната власт на ционизма.

Не използвайте търсачката Гугъл, тя използва алгоритъм за търсене, създаден от Лари Пейдж (американски евреин, съосновател на Google) и Сергей Брин (руски евреин). Най-вероятно парите им отиват в израелската военна машина.

2 Домът

Ако сте фермер не използвайте система за капково напояване, тя е разработена и създадена в Израел.

Все пак, можете да се лишите от малко вода за да свалите световното еврейство и ционизма.

Не си купувайте хибриден автомобил, Израел е страна, която дава висок приоритет на зелените технологии и е инвестирала милиони в повечето авторитетни световни фирми. Има проект за създаване на пътно-транспорта електрическа мрежа в Израел, която е и сред първите по брой хибриди и електромобили на глава от населението.

След като не купувате хибриди, вие ще използвате повече бензин и други нефтени продукти, като по този начин ще помагате на близкоизточните борци за правда, братсво, свобода и равенство.

Не използвайте слънчеви панели като алтернативен източник на електроенергия. Израелска компания разработва и инсталира първата в света електроцентрала на слънчеви панели в пустинята Мохави, Калифорния. Ако живеете там, преместете се – с всяко включване на лампата вие подпомагате Израел.

Ако живеете в Турция, моля – не яжте риба.

Израелски УВ-филтри се използват за почистването и дезинфекцията на риби, премахвайки здравните рискове, причинени от индустриално замърсяване.

Ако живеете в държава, засегната от цунамито в Индийския Океан през 2006 година може да сте получили безплатно израелски системи за засичане на първични данни за цунами.  Съобщете на властите веднага и тези устройства ще бъдат премахнати незабавно, в името на общото благо. Ако подобна система ви е предупредила за цунами и по този начин ви е спасила живота, моля – самоубийте се в името на анти-ционизма.

Ако сте терористи, бандити или просто охраната на иранския президент Махмуд Ахмединаджад, моля не използвайте картечни пистолети Узи, пистолети Дезърт Ийгъл и Джерико, автомати Галил и Тавор, както и картечници Негев.

Можете да закупите оръжието си от САЩ, но помнете, че много от амунициите в американската армия идват от Израел, пример – минохвъргачката М120 е на въоръжение в САЩ от 1991 година, а освен това е и в армейските и полицейските редици на Египет, Мексико, Мароко, Китай(Тайван), Словения и Шри Ланка. Армията на Ирак има поръчка за 565 броя М120. М120 е производство на израелската компания Солтам Системс. Ако не искате да подпомагате Израелската военна машина, не служете в  американската, египетската, мароканската, мексиканската, тайванската, словенската, иракската, азербайджанската, иднийската, турската и българската армия и други, тъй като тези държави имат в различна степен обвързаност с израелските оръжейни фирми. Не служете и в руските спец.части, отскоро използващи израелската система CornerShot при анти-терористични мисии.

3 Медицина

Не позволявайте на либералните и корумпирани медии да ви измамят – стереотипа на еврейския лекар е издържан от историята. Ето няколко неща, които трябва да правите, за да сте сигурни, че еврейски лекари не се облагодетелстват, лекувайки ви.

Когато се лекувате трябва да се погрижите лекарят ви да пише всичките рецепти на ръка. Системата с компютърно систематизиране на бланките е изобретена в Израел, следователно всички хора, които са спасени чрез нея са отговорни за страданията на хиляди палестинци в добро здравословно състояние.

Не използвайте Given Pill-Cam, Baby-sense-monitor и не използвайте Копаксон за лекуване на множествена склероза, чревни, стомашни и други заболявания, както и да следите какво прави вашето дете, тези злини са изобретени в Израел.

За жените – моля уверете се, че вашият лекар използва радиационни и вредни методи за откриване на рак на гърдата, а не напълно компютъризирания и нерадиационен метод, изобретен в ционистки Израел.


Има и други неща, които трябва да избягвате, но ако спазвате горните правила израелската нация ще се срине, а Палестина и Близкия Изток ще бъдат пак това, което са били преди създаването на еврейската държава и ционисткото движение.