България и танковите сражения около 9-ти Септември, 1944


Статията не обхваща цялостно историята на България и българските бронирани части в периода, а разглежда конкретни моменти през месец Септември, 1944.

Повече информация за бронираната техника, която България използва преди и по време на Втората Световна Война :
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944
Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

.

ПРЕДИСТОРИЯ
Във втората половина на 1944 изходът на войната отдавна е бил ясен за всички. Немските войски са били притиснати отвсякъде – настъпващите съветски танкови армии от Изток, съюзническите войски идващи от Нормандия, „мекото коремче на Европа” (Италия) е била наполовина окупирано от САЩ и Англия, Африканския фронт е отдавна загубен.
Българските въоръжени сили са участвали активно във войната и пред 9-ти Септември, 1944, основно в отбранителни акции срещу англо-американската авиация. Малко са българите, които не са чували за Димитър Списаревски и неговата самоубийствена мисия. Но българските бронирани формирования не вземат участие преди 09.09.44. В много източници се споменава, че бронираната техника на България е вземала активно участие срещу югославските партизани (България участва в тамошния окупационен корпус на Оста). Това е един от многото случаи в историографията на този период, в който военновременни митове са приемани впоследствие за факт. Обменът на безпристрастна историческа информация информация между българските и западните историци през Студената Война е бил нулев, поради което и гореспоменатия мит е жив и днес. В действителност БА и нейната бронетехника участва активно срещу партизани, но в България, в т.нар. „стари земи” (Южна Добруджа е анексирана от България, но Вардарска Македония и Беломорска Тракия така и не стават част от държавата). В акции срещу партизани участват и полицията и жандармерията. Последните получават лошо име, още тогава са смятани от мнозина за брутални. В известния като „Шестте ястребинчета“ случай жандармеристи екзекутират 6 деца по време на наказателна акция, отговор на партизански действия.
Има още

Въздушната война над Виетнам


Виетнамската война не е първата, в която и двете страни масово използват реактивни самолети. Но тя представлява стъпало в развитието на въздушният бой технологична и доктринална гледна точка. Това е първата война, в която активно участие взимат елементи като управляеми ракети въздух-въздух, първата „телевизионна” война и т.н. Във въздушните битки най-добре е отразено участието на Ф4 Фантом 2 от страна на САЩ и МиГ21 от страна на Северен Виетнам (комунистическите сили). Освен тях участие във въздушните боеве взимат и МиГ17 (на базата на МиГ15) и МиГ19 в състава на комунистическите сили, а в американците са разчитали още на Ф105, Б52, А4 Скайхоук, А-3, А-1, А7 Корсейър, Ф8 Крусейдър и други.
Войната е била плацдарм за американската и руска технология, като доктрината за водене на война е изменена съществено в хода й.

В началото на войната САЩ са с години напред пред СССР в развитието на насочващи се ракети – с топлинно (инфрачервено) и радарно насочване. Това са в частност ракетите въздух-въздух АИМ-4 Фалкън, АИМ-7 Спароу и АИМ-9 Сайдуайндер. Но горчивият опит им показва, че тези системи са далеч от изчистени от всичките си проблеми и много от пилотите изпитват крайно недоволство от липсата на оръдие в ранните модели на Ф-4. Проблеми има не само АИМ-4, която е и първата в света управляема ракета въздух-въздух. АИМ-9 да речем, използваща топлинно насочване, често е тръгвала директно към слънцето. Системите за активация често не са се задействали и ракетите са падали право надолу. Поради тези причини едва 10% от всички изстреляни АИМ-4, 7 и 9 ракети са попадали в целта си. Самият Ф4 е бил предвиден като прихващач и изтребител за борба с наземни цели. Последният изтребител, предвиден за тази цел е бил Ф86 Сейбър, борил се срещу МиГ15 от китайската армия над Корея, а следващият е чак Ф15, създаден в края на 70-те години. Доктрината от времето на Виетнам е предвиждала, че оръдието при изтребителя е нещо от миналото, анахронизъм. Грешка, за която си плащат. На най-модерните днешни изтребители – Ф22, ПАК-ФА, Рафал, все още бива поставяно оръдие.

До модел Ф-4Ц единствено Ф-4Б (или Ф-4 Х-1) е произвеждан в значителни бройки (649 броя). Ф-4Ц фабрично не е имал 20мм оръдие, но впоследствие ги преправят (само това), продължават да носят същата абревиатура, но използват М61, 20х102мм, 6-цевно автоматично оръдие, “тип-Гатлинг” със скорострелност над 6,000 изстрела в минута. Всички от по-късните модели използват 20мм оръдие. От варианта Ц са произведени 583 броя, от РФ-4Ц – 503 броя, Ф-4Д – 825 броя. Общо, от всички варианти (гореспоменатите и всички останали) са произведени общо около 5200 броя. За разлика от МиГ21 (най-модерният изтребител в състава на комунистическият север), Ф-4 не е предвиден като самолет за въздушно превъзходство. Той е двуместен изтребител, с по-добра тяговъоръженост от МиГ21, по-висока максимална скорост, по-удачън за вертикални маневри, с два двигателя (МиГ21 е с един), значително по-тежък и с по-голям бомбен товар от руският си съперник. МиГ21 е лесна за производство машина, не е разполагала с насочващи се оръжия, бил е специално предназначен за въздушни боеве самолет, с делта-крило, което му е давало много по-добра маневреност (хоризонтална) от Ф4, но сравнително по-бързо е губил скорост при виражи. Бил е тясно специализиран за въздушен бой. Съперничеството между МиГ21 и Ф4 е съперничество не само между руската и американската технология, но и между две концепции, две доктрини за въздушен бой.
В състава на щатските ВВС е влизал и Ф105, който обаче сваля единствено МиГ-17 (27 на брой) през войната.
В редиците на щатските ВМС и МП (Морска Пехота) влизат не само гореспоменатите машини, но и такива като Ф8 Крусейдър, които не са били никога в състава на ВВС. Сумарно самолетите Ф4 от ВМС и МП свалят 38 МиГ-а (17, 19 и 21) за сметка на 7 загуби. Съотношението във въздушните битки е 5.42 към 1 в полза на Ф4. Ф8 сваля 18 МиГ-а, а губи 3, съотношение 6 към 1, отново в американска полза.

Макар това да е началото на ерата на „умните” оръжия, болшенството от бомбите, пуснати над Виетнам, Камбоджа и Лаос са „глупави” (dumb bombs – без насочване). Близо четири пъти повече бомби са пуснати по време на Виетнамската Война отколкото са пуснати над Европа през Втората Световна Война. Над Германия и нейните съюзници/сателити през войната са пуснати 1.613 милиона тона бомби, докато във Виетнам щатските ВВС пускат 6.166 милиона тона. За сравнение – над Корея пък през 1950-1953 са пуснати 0.454 милиона тона.

Очевидно е, че виетнамските ЗРК (Зенитно-ракетни комплекси) са били неадекватни за тази роля. Първоначалните 5.7% ефективност бързо са стопени, тъй като щатските пилоти започват да прилагат защитни маневри при изстрелване на вражеска ракета, започва използването на самолети за елестронна борба, разсейващи радиосигналите и объркващи системите за следене на врага. Болшенството от самолетите са свалени от наземна конвенционална зенитна артилерия (оръдия, голямокалибърни картечници и т.н.). През по-голямата част от войната виетнамците са използвали съветската система СА-2, като към края се появяват и СА-3. Появяват се също и СА7, ПЗРК (преносим зенитно-ракетен комплекс), който е бил ефективен срещу ниско летящи самолети и хеликоптери (които обаче са част от щатската армия и морска пехота, не ВВС).

Допълнително информация :

Famous Russian Aircraft – MiG21, книга за МиГ21, на английски, торент, 721 страници, .pdf формат

Интервю и снимков материал с майор Ралф Къстър от щатските ВВС (на снимката по-горе), Национален Музей на Американските ВВС

История на Американската Морска Пехота

„Глупави“ бомби от щатските ВВС

Американски ракети въздух-въздух, земя-въздух, въздух земя

Сайт, посветен на Фантом-а, 1






Производство на немски бронирани машини до 1945


Детайлна таблица на произвежданите в Третия Райх бронирани машини.

Уточнения :
– данните за конкретните години извън скоби са само за произведените единици, а в скоби – само преработените от базовите модели
– данните за общия брой само на произведени машини от даден модел от 1938 до 1945 са дадени извън скоби, а в скоби е даден общия брой на произведените плюс преработените
– общия брой на произведените за всяка година машини от даден клас (пример – 1512 танка произведени през 1940 година) не включва преработените, а само произведените машини.
– крайният брой на произведени машини от даден клас за целия период (пример – 2109 произведени самоходни артилерийски установки от всичките модели от 1938 до 1945) не включва преработените машини, а само произведените

Невключването на преработените модели в крайните годишни бройки и крайният брой за войната за даден клас има за цел да не се получи дублаж на произведена техника. Иначе ако се вземат предвид примерно 38 броя произведени САУ 15cm sIG33(Sf) auf Pz Kpfw I в общите изчисления се получава дублаж – тези 38 бройки са преработени от танк Pz Kpfw I, като е запазено шасито му. Съответно влизат в статистиката за този модел. Тази таблица има повече за цел да илюстрира немската индустрия, отколкото немския боен потенциал. Ако дадена машина е на базата на Панцер 3, то тя влиза в крайната сметка само ако специално за нея е произведено шаси на Панцер 3, като това не фигурира в производството на танка Панцер 3.


Долу – таблица за общия брой на произведените бронирани машини за всяка година от всякакъв клас.
Уточнения :
– в данните за произведените машини са включени всички класове БМ без експлозивните машини по обясними причини
– поради неясни данни за годишното производство на някои самоходни зенитни установки, средният им брой за година е прибавен към всяка година

Общия брой на произведените машини от Германия до 1945 е 79858.

За по-добра точност данните са събирани от няколко източника, поради несъответсвия и технически грешки в тях.

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941


Виж също : Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 до 1944



Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1934 до 1941

За първи път Българската Армия решава да закупи бронирани машини през 1917 година. Наши офицери са пратени в Германия за да разгледат пленени френски и английски танкове. Изходът на войната обаче поставя край на тези начинания и България закупува танкове чак през 1934 година. Тогава Министерството на Войната (МВ) решава да закупи от Италия 14 танкети, модификациите на Фиат-Ансалдо Л3/33, с 6.5мм картечница Бреда, артилерийски влекачи Павеси, ПВО оръдия и други. Общата цена на техниката е била 17.4 милиона лева, като е предвидено да се изплащат от 8 до 10 години. Първите италиански танкети са доставени на БА през 1935 година. Закупени са също и 14 тежки камиона, предназначени да „доставят“ танкетите на бойното поле.
Танкетите са пратени в 1-ва танкова рота, край София, която по-късно става част от 1-ви инженерен полк. Командирът на ротата е майор Борис Тенев Славов, други офицери в състава са лейтенант Тодор Стефанов Иванов, лейтенант Ангел Стефанов Нерезов и лейтенант Стоян Стоянов. Ротата се е състояла от 90 души, четири от които са изброените по-горе. Танкетите са превъоръжени с австрийските 8мм картечници Шварцлозе МГ М.07/12, на въоръжение в австроунгарската армия още от 1905 година.
2-ра танкова рота е сформирана през 1936, под командването на майор Славов. От начало тя е наброявала 167 души, но не е разполагала с танкове или танкети. На 4-ти Септември, 1936 е подписано споразумение между българското МВ и английската компания Викерс-Армстронг за покупката на 8 броя 6-тонни танка Викерс Марк Е, въоръжени с 47мм оръдие и 1 картечница Викерс, използваща 7.7х56мм Р амуниции. Цената на покупката е малко под 36 милиона лева, като е включвала самите танкове, както и резервни части за тях и амуниции. Споразумението е одобрено от Народното Събрание на 4 Октомври, 1936 година. Доставката на танкове започва след година и половина, като първите са доставени в началото на 1938 и са влезнали в състава на 2-ра танкова рота, която до този момент не е разполагала с танкове. Определени са по 4 танка в двата взвода на ротата. По-късно същата година танковете от 2-ра рота участват в съвместно учение с пехотни, моторизирани пехотни и артилерийски дивизии.
1-ва и 2-ра танкова рота са използвани през 1939 край Попово във военно учение. На 1-ви Януари, 1939 двете роти влизат в състава на 1-ви танков батальон, под командването на майор Тодор Иванов Попов. След тази дата 1-ва рота е под командването на лейтенант Ивав Иванов Гюмбадов, а втора – под лейтенант Тодор Стефанов Иванов, който преди това е бил офицер в 1-ва. Батальона се е състоял от 173 души, 2-танкови роти, сервизна част. 1-ва рота е била на южната граница край Коларово, а 2-рата в района на Полски Тръмбеш и Русе, като е имала съвместни участия с 5-та пехотна дунавска дивизия, създадена още през 1883 и с щаб Русе под името 3-та пеша бригада, а през 1891 преимунувана окончателно.
През февруари, 1940, БА купува от Германия за ниска цена 26 танка Шкода ЛТ-35, последвани от още 10 броя Т-10 (модификация на ЛТ-35)в идното лято. Първите са били със стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40, а вторите с по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8. 10-те чешки Т-10, които България купува от Германия, са били произведени от Шкода по поръчка на Афганистанското правителство, по това време с премиер Мохамед Дауд Кхан. През 1940 година цяла Чехословакия вече е била под немска окупация. Въпросният танк на Шкода печели конкурс на Чешката Армия, като побеждава кандидатът от Чешкоморавска Колбен-Данек. ЧКД е една от най-големите чешки компании и за конкурса предлага модернизиран вариант на своя танк ЛТ вз.34, който е бил вече на въоръжение в армията от 1934. От 1936 до 1940 са произведени общо 434 ЛТ35 на Шкода, а от 1934 до 1935 са произведени 50 танка ЛТ вз.34 на ЧКД. След германската окупация на Чехословакия през Март, 1939 година, 244 танка ЛТ35 са взети от германците, които до януари, 1940, са им давали обозначение ЛТМ35.

Купените от Германия чешки танкове постъпват в БА в състава на 3-та танкова рота, под командването на капитан Александър Иванов Босилков. От 10 юни, 1940 година, 1-ви танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, близо до турската граница. Участват 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по румънската граница в Добруджа. Точно в този момент министърът МВнР на България Иван Попов работи усилено за международна дипломатическа подкрепа за България и желанието и да си върне Добруджа или поне (както се и случва) да се върне границата след Берлинския конгрес и преди Междусъюзническата война (южна Добружда). На 10 юни, 1940 година, докато 2-ра и 2-та танкова рота са на турската граница, 1-ва танкова рота е раположена точно до границата с Румъния, очакваща всеки момент да влезе. След подписването на 7-ми септември, 1940 година, на Крайовската спогодба, БА влиза започва анексацията и окупацията на тази етнически-българска територия от 20-ти септеври до 1-ви октомври.
Повече за Добружданския Въпрос.
На 22-ри април, 1941 година, цар Борис посещава Адолф Хитлер в Берлин, а на следващия ден е подписано споразумение между България и Германия. В следствие на него нашето правителство закупува 40 танка Рено Р-35, въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Цената е била малко над 2.3 милиона райхсмарки, като състоянието им по всичките оценки е бил лошо. След известни поправки постъпват в новосъздадената 4-та танкова рота.
През пролетта на 1941 България обявява частична мобилизация и малко по-късно се създава 2-ри танков батальон, а след него на 25 Юни и 1-ви брониран полк в София. Полка е имал медицински и сервизен персонал (и собствен сервиз) разузнавателна група, специална моторизирана група, моторизирана артилерийска група, моторизирана пехотна група и естествено бронирана група. Командването на полка е било съвместно с 1-ви кавалерийски полк. Първия командир е майор Тодор Иванов Попов, командвал преди това 1-ви батальон.

Долу – снимка на Л35 на служба в Българската Армия

Ирак и Афганистан – удари на американските ВВС


Това видео е забранено за качване в vbox7, в youtube също, тъй че ето линк :
.

http://www.globalsecurity.org/intell/library/imint/images/iraq-freedom-helo-strike.avi
(Внимание – кадрите не се препоръчват за деца и хора с чувствителна психика!)
.
Удар над иракските партизани. Ударът е осъществен от ВВС на САЩ, неизвестна дата. Дава се информация, че атаката е извършена от хеликоптер, но не се уточнява какъв модел или с какво е стреляно по тях. Съдейки по пораженията мога да предположа, че е ползвана щатската картечница (автоматично оръдие) М230, използваща 30х113мм амуниции. Скорострелността на оръдието е от 600 до 650 изстрела в минута, начална скорост (зависи от типа амуниции) е около 800м\с, ефективната далекобойност стига до 2км. Въпросното оръдие е стандартното въоръжение на щатския хеликоптер AH-64 Apache, но пак отбелязвам, че в информацията към видеото не се споменава конкретния модел или използваното оръжие.

Долу – AH64 Apache в действие

*

************************************************************************
*


Това е широко отразеният удар върху скривалището на Абу Мусаб ал-Заркауи, топ-терористът на Йордания, предложил „услугите“ си на иракската кауза. Ударът е осъществен на 7 Юни, 2006 година в 18:15 часа от 2 американски изтребителя F-16 Fighting Falcon, използвани са 500-паундови „глупави“ бомби, точността обаче е задоволителна. Пилотът решава да пусне още една след известно време. Ударът бележи успех за международната коалиция, Абу Мусаб ал-Заркауи е лидер на Танзим Куайдат ал-Джихад фи Билад ал-Рафиайн, крилото на ал-Кайда в Ирак (който е наречен Месопотамия в името на групата). Ал-Заркауи е отговорен и за атентати в Мароко, Йордания, предполагаемо и в Европа.

Хубавецът долу – Абу Мусаб ал-Заркауи

*

************************************************************************
*

Удар от американски F/A-18 Hornet на щатските ВМС (от самолетоносач). Ударът е извършен на 21 Декември, 2001 в горист район от огромната местност Тора Бора, известна с множеството си пещери и пещерни комплекси. Мишената е превозно средство на талибанските сили.

Долу – карта на Тора Бора

*

************************************************************************
*

Удар от американски F-14 Tomcat на щатските ВМС (от самолетоносач), който днес вече е снет от въоръжение. Ударът е извършен на 11 Декември, 2001 в горист район от огромната местност Тора Бора, известна с множеството си пещери и пещерни комплекси.

Долу – F-14 Tomcat

Израелската и арабските армии през 1948-1949


Статията е на чисто военна и техническа тематика. В нея няма уточнения за историческия контекст и събитията, предшествали тази война. Това би направило статията твърде дълга и би изместило основната тематика. Надявам се да бъде прочетена от повече хора, запознати с този конфликт.

Войната през 1947-1949 може да се раздели на две основни части. Първият етап е от Ноември, 1947 до Май, 1948. Този период е белязан от множество схватки между местните палестински и еврейски милиции, често се намесват и британските власти. Започва с приемането на плана на ООН за разделяве на остатъка от Британска Палестина на две части – еврейска и арабска държава. Втория етап е от Май, 1948 до Март, 1949. Започва от средата на Май, като в рамките на 2 дена Израел обявява независимост, Британия изтегля войските си от Палестина(процес, започвало по-рано, но завършил напълно един ден след обявяването на независимостта на Израел) и арабските държави обявяват война на новосъздаден Израел. Това са Египет, Сирия, Йордания, Ливан, Ирак, Йемен и Саудитска Арабия. Доброволци идват и от други арабски държави, по-известно е участието на либийски и алжирски войници.
Първата част(преди изтеглянето на британците) се характеризира с ниско-ннтензивни схватки, партизански боеве, атентати, рейдове.
Във втория етап вече се води в известен смисъл на думата конвенционална война.

Арабските сили.
Комбинираните арабски сили представляват :

– бойци от палестински милиции от Арабска Армия за Освобождение и Армия за Свещена Война(айш ал-Джихад ал-Мукадас) – в началото общия им брой е бил около 3000, в последствие стигат до 6500. В началото на конвенционалната фаза боеспособността им е значително ограничена, а броят им намален от пиковия.

– Египетската Армия – в началото на войната са пратени около 10,000 войници, повреме на първото примирие са около 20,000, а в пика си египетските сили в Палестина наброяват 40,000 войници.

– Йорданската Армия – в началото са около 4,500 войници, в края на войната са били около 3,000, Йорданския Арабски Легион е бил далеч по-решаващ, важен и боеспособен, но бил самостаятелна армия, извън йорданското командване.

– Арабския Легион – една от най-важните бойни групи на арабските сили. 12,000 души обучени, обурудвани и най-важното командвани от опитни британски офицери.

– Сирисйката Армия – в началото са 3,500, броят им в края на войната е около 5,000.

– Иракската Армия – в началото са 3,000, след първото примирие са увеличени на 10,000 души, в края на войната са около 18,000 души. Иракските войници са се били под йорданско командване, но като отделна единица.

– Ливанската Армия – около 1,000 са отделени за конфликта, но болшенството не виждат военни действия. Тези, които се бият го правят под йордански флаг.

– Саудитска Арабия – 1200 саудитци се бият под йорданско и египетско командване.

– Йемен праща около 500 войници, биещи се под йордански флаг.

– Либисйките и алжирските доброволци са около 1,000 души.

Еврейските сили

В края на 40-те години днешните Израелски Отбранителни Сили(ИДФ) са представлявали няколко бойни групи, като всичките взимат участие във войната през 1948.

– Хагана – еврейска бойна група, в началото на войната разполага с 19,000 мобилизирани и боеспособни войници. Разполага с резервистки потенциал и специални части – Палмах. Първообраза на ИДФ.

– Иргун – еврейска бойна група, в началото на войната са разполагали с 3,000 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– Лехи – еврейска бойна група, в началото на войната разполага по-малко от 800 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.

– към еврейските сили се включват в началото още около 6,000 еврейски полицаи(минали през “военна служба” в Хагана), както и доброволчески отряди от необучени мъже и жени. Голяма част от тях изпълняват тилови функции и не виждат сражения.

Макар през 1948 да няма хомогенна и монолитна еврейска армия(ИДФ) сумарно прогресията в числеността на комбинираните еврейски сили е следната

В началото на войната – 29,677
4 Юни – 40,825
17 Юли – 64,686
07 Октомври – 88,033
28 Октомври – 92, 275
02 Декември – 106,900
23 Декември – 107,652
30 Декември – 108,300

Най-груби обобщения – в началото на войната комбинираните арабски сили разполагат с 40,000 войници, а еврейските сили с 29,677 души персонал(!). В края на войната арабите имат около 90,000 войници, а евреите – 108,300 души персонал. Наблягам на разликите между войници и персонал, тъй като данните за арабските сили говорят единствено за действащите войници в Палестина, докато при еврейските сили става дума за фронтоваци, обслужващ персонал, тиловаци и други, което е в полза на арабската инициатива. Вземайки предвид този факт в края на войната комбинираните еврейски и арабски сили имат приблизително равен брой боеспособни бойци, макар численото превъзходство да е било на арабска страна в началото на войната.

Техника

Военната техника, използвана в конфликта е далеч от първокачествена и многобройна, но изиграва  ключов момент във войната.

Танкове

Израел – Израел започва войната без нито едно оръдие или танко, но по време на битките се сдобива с 4 модела.

The Char léger modèle 1935 H modifié 39 – по-известен като Хочкис 39. Това е 11-тонен френски лек танк от 1933 година, още в началото на Втората Световна Война е смятан за анахронизъм, падането на Франция доказва неефективността му, както изобщо целия клас танкове. Въпреки това 10-те броя Хочкис са били гръбнака на еврейските сили в тази война.Въоръжен е с 37мм оръдие и 7.5мм картечница. Това са и първите израелски танкове. Влизат в редиците на армията около месец след началото на войната(повреме на първото примирие през юни-юли).

Друг модел, използван от евреите е 28-тонния британски лек, бързходен(по руска класификация) танк Кромуел, датиращ от 1942 година. Това е бил основния юмрук на еврейските сили при битката за Латрун, където са използвани два такива танка. Толкова е и общия брой на тези танкове в израелската армия до края на войната.

Третия модел танкове, използвани от еврейските сили е британския 16-тонен пехотен танк Валънтайн на Викерс-Армстронгс, от които са имали няколко бройки. Използвани са версии с 2 и 6 паундови британски оръдия, имал е и 7.92мм лека картечница.

В италиански авто-морги еврейски групи намират развалени танковее Шърман, които пращат в Палестина. Биват им монтирани 75мм френски оръдия и 105мм британски оръдия. Става дума обаче за 2 броя, като остава спорен въпроса дали и на двата не е монтирано едно и също оръдие.

Това са танковете използвани от еврейските сили, нито един не е бил на въоръжение в началото на войната, в края са 16.

Комбинираните арабски сили

Арабските сили използват основно 10 модела танка, като само 7 от тях влизат в сериозни бойни действия.
– Матилда 2 – 25-тонов британски пехотен танк. Произвеждал се е от Викерс-Армстронгс от 1937 година. Въоръжението му се състои от 40мм оръдие и 7.92мм картечница.
– Р35 – 10-тонния лек френски танк, произвеждан от Рено от 1934 година. Въоръжение – 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
– Арабските армии използват също и модификацията Р39(Р40 или Р35\40), която е с по-добро оръдие, повече броня и оптимизиран двигател.
– Шърман – 33-тонния среден американски танк, произвеждан от 1942. Въоръжението е било 75мм оръдие, 105мм оръдие(местна преработка, но малко бройки на Шърман М4 с френско оръдие), 12.7мм тежка картечница и 2 броя 7.62 по 51мм(популярно наричана среден клас картечница). Използвани от Египет.
– М22 – 7.4-тонен лек американски танк, 37мм оръдие и 7.62х51мм картечница, от 1942 година. Използван от Египет.
– Марк 6 – 5-тонен лек британски танк, произвеждан от Викерс-Армстронгс от 1936 година. Използван от Египет.
– Танковете Панзер 4, ФТ17 и Марк 4 са били на разположение на арабските сили, но остават в резерв, а в случая на Панцер 4 са пригодени за станционарни оръдия.

Артилерия

Арабските сили

– Немските 150мм СИГ33. Използвани са самостоятелния вариант, както и монтирани на шасита на Панцер 1 и Панцер 2(превръщайги ги в САУ).
– Британските Брен Гън Кериър, като въоръжението им е варирало – .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия(като последните са били сирийски модификации).
– 65мм оръдия на шасита на Лорейн 38Л
– 2 паундови(или 40мм) оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
– 6 паундови(или 57мм) оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
– Както и разнообразен арсенал от други модели минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Еврейските сили

– 2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
– 65мм френски оръдия, кръстени Наполеончикс(умалително за Наполеон). Френско оръдие на дървени колела от 1906 година, абсолютно неадекватно за бойното поле на 1948 година.
– 75мм френски оръдия – едва няколко бройки са успяли да намерят еврейските сили, като това е уголемен вариант на Наполеончикс.
– 120мм френски миномети(нарезна цев)
– Давидка – това е минохвъргачка, измислена и произведена от евреите в Палестина. Имала е изключително странен начин на действие, което я е правило почти неизползваема. Поне не и за обсадна цел, нито като поддържаща лека артилерия. Била АПШ оръжие.
– Интересна история от войната е преработката на няколко музейни експоната. Евреите в Палестина взимат няколко музейни оръдия от 19-ти век и в местни работилници ги правят годни за употреба, макар ефективността им да е ниска.
Израел практически не разполага със САУ(самоходна артилерия).

Авиация

Арабските сили – ще дам само кратък списък със самолетите, използвани от арабските сили. Смятам, че моделите са достатъчно известни. Супермарийн Спитфайър, Мк9, Т-6Т, Ц-47 Дакота, Хоукър Хърикейн, Авро Ансон.

Еврейските сили – Б17, Супермарийн Спитфайър, Авиа С-199(чешки вариант на Месершмит Бф109), П-51 Мустанг, ДеХавиланд Москито. От тежките Б17 Израел се сдобива единствено с 3 бройки, но самолет от този клас се оказва ненужен в такъв тип война. От Москито Израел успява да купи две бройки, като едната е свалена над Корскика, на път за Палестина. Друг самолет Израел намира изоставен от британците след изтеглянето им от Палестина, но не успяват да го приведад в годно състояние и се използва за обучение на механици. Чешките самолети – вариантите на Спитфайър и Месершмит, са гръбнака на еврейската авиация.

В нелегалните еврейски работилници се произвеждат 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 гранати Миллс и 16,000 картечни пистолета Стен.

Чехословакия е единствената държава, която доставя оръжия на Израел. Други не го правят, поради наложеното от САЩ оръжейно ембарго. От Чехословакия Израел купува
35000 болтови пушки Маузер К98
5000 картечници МГ34
900 картечници Вз37
25 самолета Авиа С199(чешко копие на Месершмит Бф109)
61 самолета Супермарийн Спитфайър
3 самолета Б17 Летяща Крепост
Също така купуват в малки бройки още няколко модела пехотни оръжия, както и голямо количество амуниции от всякакъв тип.

Началото на войната заварва израелските войски технически неподготвени, без нито едно оръдие или танк, численото преимущество е на страната на врага им, а израелската авиация в началото е неадекватна за края на 40-те години, състояща се биплани и разузнавателни самолети, пригодени за ТАА. Артилерията на Израел е изключително слабо ефективна, използват се самоделни минохвъргачки и оръдие, реставрирани музейни експонати и дадени за скрап машини. Техническото, численото, икономическото, политическото, тактическото и географското преимущество е на страната на арабите. Но Израел излиза победител във войната.

Ето снимков материал от войната