Талибаните и Карзай – пакистанският театър на действия


Афганистанският президент Хамид Карзай и генерал Стенли МакКристъл, командващ войските на НАТО и САЩ, се срещнаха с племенни вождове в Кандахар. Провинцията носи същото име и е на границата между Пакистан и Афганистан. В момента се подготвя широкомащабна операция на американските и коалиционните войски в региона, както и с известно участие на АНА (Афганистанската Национална Армия). Макар на дипломатически ниво американската страна да се изразява с добри думи за усилията, които местното население полага, на практик а афганистанската армия е разочарование в много отнешения за Вашингтон. От една страна има недостиг на пари, които от своя страна означава по-малко инженерен персонал (строители, комуникационни експерти, радисти), от друга страна има и недостиг на обучаващ персонал или използване на стандартни войници за тази роля. Наблюдава се е културна и цивилизационна изостаналост на войниците. Малко са и желаещите да се изправят срещу братя пущуни в националната армия на държава, която традиционно е разпокъсана по етническите си и племенни граници. За повече информация :

Изграждането на Афганистанската Армия

Не срещата си с местните и регионални феодали и племенни главатари, президента Хамид Карзай подчерта, че става дума за район-крепост на талибанските сили. Пред публика от 2000 души президента увери, че няма да бъдат предприети действия без съгласието, удобрението, съдействието и синхорна на местните вождове. Това е и дипломатически, и практически нужен ход от негова страна, предид че Афганистан традиционно е държава, която не е имала централна власт. Всичко се е решавало от старейшини или главатари, като и националните граници между Пакистан и Афганистан нямат особено значение за етнически пущунската област. Това е и причината пакистанската армия да е засилила толкова много усилията си за смазването на талибаните.
Повечето от новите попълнение – 30,000 американски войници, обещани от Барак Обама, ще отидат именно в провинцията Кандахар. Добър ход, предвид съобщението от Афганистанското МВР, че 3 жени и 1 мъж са убити същия ден в Гхазни, също в южен Афганистан, близо до пакистанската граница, провинция Гхазни. Също така е убит и войник от НАТО, 145-тата чуждестранна, военна жертва в Афганистан за тази година. Очаква се по този повод президента Карзай да отправи “джирга на мира”, местна традиция, в която се събират регионалните феодали.
По същото време са убити около 6 пакистански войника и 30 терориста в северен Пакистан. Сраженията са част от пакистанската връзка в конфликта. За повече информация :

Пакистанската връзка – вторият Афганистан

Сухопътни части и бойни хеликоптери са използвани в операцията в племенния район Оракзай, близо до афганската граница. Според пакистански военни са пленени 6 души, като е превзети възвишенията около областта Безоти, крепост на местното талибанство и тероризъм. Конкретното сражение е част от пакистанска операция, започнала през Март, 2010, предви ескалацията на самоубийствени атентати и други нападения от страна на талибаните и други пущунски терористи в края на 2009-та година. Целите са били правителствени, военни, полицейски и цивилни. Според пакистанските власти повечето от тези хора са избягали по време на широкомащабната пакистанска операция в южен Уазиристан, по-рано същата година.

Очаква се скоро да се проведе най-голямото военно учение в Пакистан от 20 години насама. Повече информация.

Традиционно най-големият стратегически враг на Пакистан е Индия, а последното най-голямо военно учение е през 1989, когато близо 200,000 войници са извършили множество военни маневри. Това се случва по време на управлението  на Беназир Буто.

Пакистанската връзка – вторият Афганистан


В по-широк смисъл конфликта в северен Пакистан е пряко свързан с афганистанския конфликт. Част от граничните афганско-пакистански райони са т.нар. наречени FATA(Federally Administered Tribal Areas – Федерално Администрирани Племенни Райони, ФАПР) и са населени предимно от пущуни. Пущуните са и най-големия етнос в Афганистан, където съставляват 40% от населението или 12 милиона от 28-милионната страна. В 170-милионен Пакистан пущуните наброяват 28 милиона, но са съсредоточени в граничните райони.
Карта на северен Пакистан. Долу, Етническа карта на Пакистан

Именно тези райони – Уазиристан, Суат и др., често се спрягат от редица анализатори като част афганистанския проблем. От пакистанска гледна точка може да се разглежда и като пущунски сепаратизъм.  Рядко се отделя дължимото внимание на пакистанската армия и нейните усилия в този конфликт в българските, а и изобщо западните медии. А  пакистанци страдат най-много от ислямския тероризъм (може би в света), пакистанската армия пък се сражава ежеднвено с всякакви групировки. До 2001 година обаче централното правителство на Пакистан е имало добри отношения с местните феодали и старейшини. След 2001 и свалянето от власт на талибаните от САЩ, много пущуни и пущуни-талибани се преселват в граничните афганско-пакистански райони. Етническите граници не следват държавните, а международното право има малка тежест в тази планинска местност, където властва закона на старейшините, дилърите и въоръжените главатари.  Не малък брой чуждестранни муджахидини се притичат на помощ – от арабския свят, а и мюсюлмани с западно-европейско гражданство. За Джихад няма граници.
През 2002 Пакистан започва да опипва почвата – напрежението с Индия от Каргилската Война в Кашмир е стихнало и това позволява много от пакистанските сили да се преместят от индийската граница към афганистанската. По правилото „врагът на  моя враг е мой приятел“ Индия подкрепя Северния Съюз, нееднородна федерация от групировки в Северен Афганистан, предимно не-пущунски малцинства (таджики, узбеки, хазарейци), борили се срещу талибанското правителство, което от своя страна е подкрепяно от Пакистан. Виж тук. Но поради изместения през 2001 година регионален център на тежестта, през 2002 година пакистански армейци навлизат в ФАПР, къдено управлението пада върху системата от  президента, местните старейшити (малики) и местна администрация (непущунска, наследство от Британската Империя). Първоначално промяната в статуквото е приета с неодобрение и съмнение от местните жители. Важно е да се спомене, че муджахидините и другите арабски и пущунски бойци, борили се през 80-те години срещу съветските войски в страната и които след време ще създадат ядрото на талибанското движение на Мула Мохамед Омар и ал-Кайда на Осама Бен Ладен, са били подпомагани от пакистанското правителство. Ислямабад им предоставя граничните райони като бази, а военната помощ идва основно от САЩ (чрез Египет, Израел и Пакистан) под формата на ракети Стингър, оръжия, амуниции и др. Операция ал-Месин осъществява пробива на пакистанската армия в тези райони, но армейската авиация осигурява динаминчния транспорт, снабдяване, а AH-1 Cobra осигуряват близка поддръжка.

Пакистанската армия понася далеч повече жертви от международна коалиця в Афганистан – 2450 убити пакистански армейци на фона на 1664 американски и коалиционни жертви в Афганистан (виж http://www.icasualties.org/ ). 3400 пакистански военни са ранени от 2001 насам, но 60% от общия брой жертви е от последните 2 години, откакто Пакистан пренесе битката на вратата на ал-Кайда и талибаните. И докато талибаните в Афганистан се борят срещу „окупатора“, в Пакистан не всеки ненормалник-главорез с АК-47 е талибан. Много от бойците искат да отцепят тези гранични райони, заветната мечта е етническите територии на пущуните да се обединят в евентуален Пущунистан. Което прибавя към пакистанските тревоги освен ислямски фундаментализъм и регионален сепаратизъм и пущунски национализъм. Заразлика от други страни, това е битка, която Пакистан не може да си позволи да загуби. Заразлика от войната в Афганистан, Пакистан ограничава журналисти в ФАПР и Суат, но повечето информация говори за кървави и страховити битки.  Теренът също  създава много трудности за пакистанските военни. Уазиристан е една от местностите, в които се водят най-кървавите сражения. Тя е дълга ивица по афганско-пакистанската граница, по права линия е около 500км. Пресечен район, характеризиран с високи планини, заобиколени от равнини. Температурата варира от плюс 40 градуса до минус 10 градуса по Целзий. Проблем за армията е и слабата инфраструктура, някои от подразделенията се намират на 3500м надморска височина и доставката на техника като джипове, БТР-и се оказва почти невъзможна, а доставката на провизии, амуниции, медикаменти, извеждането на ранените – трудна задача.
Eто и някои от по-важните операции през последните години :

1. Операция Рах-е-Раст, Суат, юли-септември, 2008 година. Повече информация.
2. Операция Рах-е-Хак, Суат, началото на 2008 година. Повече информация.
3. Операция Рах-е-Ниджад, южен Уазиристан, Октомври-Ноември, 2008 година. Повече информация.Допълнително информация :


Обща информация за Пакистанската Армия
Още информация за Пакистанската Армия.

Обща информация за Пакистанската Армейска Авиация.
Обща информация за Пакистанските ВВС
Въоръжение на Пакистанската Армейска Авиация.
Въоръжение на Пакистанската Армия.
Въоръжение на Пакистанските ВВС.

http://www.defence.pk/ – военен форум за пакистанската отбрана

Снимки и видеоматериал от операциите в Уазиристан

Новини за Уазиристан

Въоръжение на Пакистанската Армия











Снимки и видеоматериал от Суат

Новини от Суат