Палестинската държава и ООН


Този месец (Септември, 2011) държавите-членки на ООН ще гласуват върху статута на държавата Палестина. Ход, следващ години неуспешни преговори между израелските правителства и палестинската национална власт. Според последната това е в интерес и на двете страни, докато Йерусалим счита това за стъпка назад.

Виж още :
Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт

Докладът „Голдстоун” понася още един удар

Най-известните вземания на заложници част 2
Израелско-арабската война 1948-1949
Тихия палестински проблем – Ливан и Йордания

Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел

Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“

Палестинската държава

Макар Йордания да е арабска държава, с мнозинство палестинско население и част от историческа Палестина, властта е спирала всички опити на палестинското мнозинство да превърне хашемитската монархия в палестинска република. Палестинците се нуждаят от своя държава и не е преувеличение да се каже, че те са най-голямата жертва от целия израелско-арабски конфликт (чия е друга тема). Вътрешно арабските междудържавни борби са станали причина палестинските араби да бъдат гонени от Либия и Кувейт, без да са отговорни за случващото се на хиляди километри от тях. На никого не би се харесало да живее под военна власт. Светът е единодушен в това, че палестинска държава трябва да има, първата проява в историята на която е създадената с помощта на Израел палестинска национална власт. Но теория и практика са две различни неща – идеализма за независима държава не трябва да се обърква с опитите на Фатах (пък и Хамас, Движението за Ислямски Джихад в Палестина и др.) за получаване на повече власт. Освен стратегически удобна позиция за палестинската политическа върхушка, гласуването в ООН след седмица не може да донесе облаги на никого (лек по-смъртоносен от болестта). Съществуването на двама палестински президенти и двама министър-председатели, по един от двете групировки и географското разделение на сферите им на влияние (Газа/ЗБ), позволява на ръководствата да оправдават всичките си действия и бездействия. Хората са равни и всеки е продукт на заобикалящата го среда – палестинците трябва да се освободят от сегашните си господари и да изберат лидери, ценящи своя живот повече от смъртта на другите.

Предистория

След няколко неуспешни опита на международната общност и Лондон да въдворят ред и постигнат мир, ООН приема през 1947г. резолюция 181, с която се разделя остатъка от британския мандат в Палестина на две части – еврейска и арабска държава. Специален административен статут е даден на Йерусалим и околните селища, с което ООН поема отговорността върху него.
Резолюцията е приета от еврейската власт (еврейската агенция), но отхвърлена от палестинските арабски лидери, които отначало обявяват стачки против решението. В края на годината се слага начало и на партизанска война, след като арабски група започва серия от нападения по еврейски автобуси и пазари, довело до постепенна ескалация на напрежението и нападения от двете страни.
На 14-ти Май, 1948, еврейските лидери, начело с Давид Бен Гурион обявяват независимостта на Израел, а след броени часове арабски армии нахлуват в британския мандат ( който официално изтича ден по-късно). Срещу Израел се изправят палестинските бойци от Джаиш ал-Джихад ал-Мукадас (Армия на Джихада) и Арабската освободителна армия, Египет, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия, Йемен, Ирак и други доброволци от арабските страни, за повече информация виж Израелско-арабската война 1948-1949.
След края на войната израелската армия пленява част от териториите, предназначени за бъдещата палестинска държава, а болшинството биват окупирани от Египет (ивицата Газа) и Йордания (Западния бряг). Положение, което се запазва до 1967, когато арабските държави отнова са разбити и тези земи са окупирани от Израел. За повече информация виж Териториални аспекти на израелско-арабския конфликт.

Емблемата на ООП (обърнете внимание на изобразената карта)

Месеци по-късно на конференция в Хартум, Судан, Арабската лига излиза с пословичното си изявление на „трите НЕ-та” – не на мира с Израел, не на признавате на Израел и не на преговорите. Също на среща на Арабската лига обаче (през 1964 в Кайро) бива създадена Организацията за Освобождение на Палестина (ООП), целяща „освобождение чрез въоръжена съпротива”.
Ако погледнем исканията на ООП днес за палестинска държава в Западния бряг и ивицата Газа позицията им през 1964г. (когато тези територии са под египетска и йорданска окупация) изглежда повече от странна.
След години на терористични атаки и израелски ответни удари (вкл. и в Тунис, за повече информация виж Абу Джихад и израелския рейд в Тунис) се стига за първи път до мирно споразумение в Осло, 1993 година, с което се създава Палестинската национална власт (ПНВ), администрирана от ООП (доминираща фракция в която е групировката Фатах, водена от Ясер Арафат).
Изтеглянето на израелската армия от някои от териториите създава вакуум, който ООП бързо запълва. Според статистиката обаче следващата година става най-кървавата в историята на терористичните атентати срещу Израел. Ако до този момент ООП е действала отвън като терористична групировка, то след 1993 палестинската власт създава вестници (официалния ал-Хаят ал-Джадида), телевизии и др.

Бригадите на мъчениците от ал-Акса, въоръженото крило на Фатах

Официално Ясер Арафат и ООП се дистанцират от тероризма пред международната публика, но едновременно с това през 1995 година се създава Танзим, въоръжено крило изключително под властта на Фатах (не ООП). Танзим е отговорно за множество въоръжени нападения и пращане на камикадзета, а в навечерието на Втората Интифада (2000г) създават Бригадите на мъчениците от ал-Акса, отговорни за около 25% от самоубийствените атентати. В много от случаите едни и същи хора са в ръководството на Бригадите на мъчениците от ал-Акса, Танзим, Фатах, ООП и ПНВ (пример – Маруан Баргути). По време на втората интифада Танзим и изобщо Фатах си сътрудничат с бъдещия си враг Хамас и съответно въоръженото крило – Бригадите ал-Касам, описано от личната гледна точка на Мосаб Хасан Юсуф, син на един от основателите на Хамас и неин член в книгата му „Син на Хамас”. Документален филм за М.Х. Юсуф, част 1 от 6 :
. .

Хамас изстрелват ракета от гъсто населените жилищни райони на Газа

През 2005 година израелското правителство решава едностранно и безусловно да се изтегли от ивицата Газа, както и да разруши всички еврейски селища в тази окупирана територия, като не са поставени никакви условия и изисквания към палестинската власт. Още от 2001 година различните групировки прибавят ракетите в своя арсенал, но в годината след изтеглянето на израелската армия от Газа броя на изстреляните ракети нараства 4.3 пъти. През 2006 година се провеждат първите демократични палестински избори, считани за честни, без сериозни злоупотреби и измами. Провеждането на изборите идва след силен американски натиск, но резултатът не е това, на което Вашингтон, Брюксел, Йерусалим или ООН  се надяват – ислямистката групировка Хамас взима повече гласове от националистите Фатах/ООП. Последните обаче не искат да се разделят с властта си, която неизбрани налагат почти 20 години и се стига до гражданска война в крайбрежната ивица, в които Хамас надделяват и изгонват опонентите си. Сходно е и положението в Западния бряг, където Фатах правят всичко възможно, за да запазят статуквото си.

Жените в Газа

Талибаноидният режим (по думите на арабския журналист Халед Абу Тоамех), ноложен от Хамас в Газа се характеризира с ясно отричане на светските ценности и връщане към ислямските канони. Създава се религиозна полиция, „предотвратяваща порочността” по улиците на ивицата, на жените е забранено да ходят по улиците незабулени, да пушат, танцуват и е силно ограничено движението им без доверен мъж (съпруг, баща, брат). Изгаряни са книги, феновете на модерна (но „неислямска”) музика са бити по улиците, сватбени тържества, в които се слуша „музиката на врага” са разбивани от полицията, забранена е откритата продажба на сутиени, водни паркове и басейни биват затворени, тъй като допускат едновременно и мъже, и жени. Тези и много други обезпокоителни факти карат много хора в демократичния свят да се притесняват от създаването на т.нар. „Хамастан”. Тези притеснения не остават без отговор :

Трябва да бъде Хамастан. Защо не?

Махмуд ал-Захар, един от основателите и днешни лидери на Хамас.

КАРИН А

Много преди Хамас да станат силните на деня (и малко или много да изместят Фатах от челното място), палестинската власт се е занимавала с много повече от „градене на нова държава“. На 3-ти Януари, 2002г., израелската флота прихваща търговския кораб „Карин-А“, закупен няколко години по-рано от палестинската национална власт с капита Омар Акауи (Фатах). На борда е превозвана комерсиална стока на стойност милиони долари, зад която са прикрити оръжия. Намерени са преносими зенитно-ракетни комплекси „Стрела-2“, противотанкови управляеми раективни снаряди „Малютка“, 107мм ракети и пускови у-ва за тях, 122мм ракети и пускови у-ва за тях, 60мм, 81мм и 120мм минохвъргачки, както и мини за тях, РПГ-18, РПГ-7, както и амуниции за тях, осколъчни гранти ОГ-7, амуниции за РПГ-3, противотанкови мини ТМА5, ТМА3, ЙМ3 и ЙМ1, автомати АК-47, снайперски пушки Драгунов и картечници ПК, както и пълнители и амуниции за тях и над 2 тона и половина пластични експлозиви Ц-4 и ТНТ. Една снимка струва колкото хиляда думи :

Виктория

За съжаление това не е изолиран случай, а практика. Преди няколко месеца (15.03.2011г.) израелските военноморски сили прихващат търговски кораб, плаващ под либерийски флаг, пренасящ иранска пратка оръжия за Газа. На борда са намерени над 50 тона оръжия – десетки хиляди патрони, хиляди мини, минохвъргачки, ракети, пускови устройства за тях, дори и противокорабни ракети. Ръководствата за употреба на някои от оръжията са на фарси/персийски (Иран), а много от опаковъчните и др. материали са със сирийски произход.

50 тона оръжия, иззети от кораба „Виктория“, плаващ под либерийски флаг за Газа :


4.11.2009 – израелската армия прихваща кораб, превозващ 500 тона оръжия от Иран за Сирия (крайна дестинация – Хизбула).

Индоктринация

Преди 1993 (Осло) ООП е действала отвън, провеждала атентати и т.н., но след създаването на ПНВ се създават вестници, телевизии др., създава се министерство на образованието, което издава собствени учебници. Въпреки наличието на мирни споразумения, мирът не е най-обсъжданата тема, напротив.

Момиче пее песен за мъченичеството в името на Аллах. Текстът на песента :

Когато станем мъченици ще отидем в Рая.
Не казвайте, че сме малки.
Този начин на живот ни е направил възрастни.
……
Без Палестина какъв смисъл има от детство?
Деца, вие изпълнихте своето (религиозно) задължение и Суна (ислямска традиция) :
Няма друг Бог освен Аллах и шахидът (мъченикът) е любимец на Аллах.
Вие ни показахте значението на героизма.
……
Дори и да ни дадад света с всичките му богатства, не, няма да ни накара да забравим Палестина. Изобщо.
Това е страната ми и давам кръвта си за нея.

Майка на терорист, убит от армията :

Винаги  сме се надявали за неговата Шахада (мъченичество), знаейки че той искаше да умре като мъченик (шахид). Всеки път когато излизаше му казвахме „дано Аллах е с теб“. Знаехме, че той искаше да умре като мъченик. Слава на Аллах – синът ми търсеше мъченичество и го постигна. Моят призив към всяка майка е да жертва детето си за Палестина.
Друга жена : В името на Аллах, приветстваме всеки мъченик все едно е младоженец сред нас„.

.

3.12.2010г – Ал-Акса ТВ (Хамас)

Аллах, о, наш господар, заличи враговете си, враговете на религията на всички места.
Аллах, срази евреите и техните симпатизанти,
Християните и техните поддръжници
Комунистите и техните последователи
Аллах, преброй ги и ги убий до последния, не оставяй нито един

22.01.2010 – Ал-Акса ТВ

Водещ : Как се чувстваше по време на войната в Газа през 2009? Страхуваше ли се, че ще умреш, че ще напуснеш този свят?
Момиче (обадило се по телефона) : Не, не се страхувах. Мечтаех си за Шахада (мъченичество) – Шахада за Аллах.
Водещия : Колко прекрасно! Дори това малко момиче – на колко години си?
Момиче : На 10.
Водеща : Тя не е на повече от 10 и иска да умре като Шахида (мъченичка) за Аллах. Всички мечтаем за това. 

Виж още – видео, призоваващо дъщерята на атентаторка-камикадзе да последва стъпките на майка си.

Архив от клипове, статии във вестници и списания, речи на духовни и политически лидери, извадки от учебници и други можете да намерите на страницата на Palestinian media watch.

Размяна на огън в Корея – дипломация или война?


На 23-ти Ноември, 2010 година, в световния печат за броени минути се появиха притеснителни заглавия като „Северна Корея нападна Южна Корея”, „нова севернокорейска агресия”, а в по-крайните случаи читателите се натъкнаха на „започна нова война между корейските държави”. Причината беше размяната на огън между севернокорейската и южнокорейската армия. Но дали апокалиптичните прогнози отговарят на вероятния развой на събитията? И какво значат подобни „взаимодействия” между двете корейски държави? Начало на военни действия или дипломатически маневри?

За цинично успокоение може да се даде фактът, че подобен тип инциденти не са рядкост. Всъщтност, в повечето (!) случаи те са циклични и далеч не става дума за случайни, импулсивни или непремислени действия отстрана на самостоятелно действащи корейски военни.

  • на 10-ти Ноември, 2009, в оспорваните териториални води се разменя огън между военни кораби на двете държави. Предполагаемо загиват 10 севернокорейски войника.
  • на 26-ти Март, 2010, южнокорейският военен кораб Чеонан е потопен край остров Панендо. Островът е едностранно обявен за част от Южна Корея през 1953, което не се приема от правителствата в севера. Южнокорейско разследване установява, че корабът е потопен от севернокорейско торпедо, но Пхенян отрича каквото и да е участие. В атаката умират 46 души, над 50 са ранени, а като резултат Сеул провежда най-масивното учение за борба с подводници в историята.
  • през Август, 2010, в отговор на южнокорейско военно учение са изстреляни над 100 артилерийски снаряда от севернокорейската армия, които попадат в собствената им територия, но заплашително и символично близо да границата с юга. Не се стига до преки сблъсъци. Ден по-рано южнокорейска рибарска лодка е пленена в оспорваните води.
  • в последните 60 години е имало безброй инциденти, в които рибарски лодки навлизат в „вражески” води, севернокорейски агенти отвличат или убиват граждани от близките до границата южнокорейски градове и много други. Няма официално подписан мирен договор между двете страни и корейската война все още не завършила, макар на 27 Юли, 1953 да е подписано прекратяване на огъня (между Вашингтон и Пхенян, без Сеул).

Почти няма държава в света, която да няма официални и неофициални териториални диспути. Корейският случай обаче е уникален – двете държави са наследници на една и съща култура, народът и езикът са еднакви. И двете са силно военизирани и са последния ясно очертан остатък от студаната война – все още действат правилата на „двата лагера”. След Корейската война и в двете държави на власт идват репресивни диктатури (като юга не отстъпва на севера). През 50-те години според редица показатели Корея се е нареждала до Афганистан в развитието си. Разликите почват именно тук – днес Южна Корея е изключително богата страна и според Световната банка е на 26-то място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Държавата е водеща в електрониката и се води една от най-компютъризираните нации, както и сред първите 20 в света според индекса за човешкото развитие. Страната отдавна е заменила военната хунта с пълноценна демокрация.

СЕВЕРНА КОРЕЯ е пълната противоположност – това е най-репресивната държава в света. В няколко исторически периода поликитаката на правителството довежда до нечувани гладове, като през 90-те години умират 2 милиона души (10% от населението). Брутният вътрешен продукт на глава от населението е между 1 към 17 и 1 към 25 от този на Южна Корея. За сравнение – в случая на източна и западна Германия през 1990 това съотношение е едва 1 към 2. В страната не съществуват избори, всички медии са държавни, а концентрационните лагери на са спирали да работят от 1953. За повече информация виж Бъдещето на Северна Корея – империя или провинция?

РАЗМЯНАТА НА ОГЪН между двете държави преди няколко дена е станала след проведено от Южна Корея военно учение близо до оспорваната морска граница, за което Пхенян предварително предупреждава, че няма да бъде толерирано. Ден по-рано правителството в Сеул съобщава, че обмисля да поиска от САЩ разполагане на ядрени установки в страната. Това пък е отговор на мнението американският ядрен физик Зигфрид Хекер от университета Станфорд, който преди 2 седмици бе официално поканен в Северна Корея. Въпреки наложените санкции, Корея е успяла да изгради „ултра-модерен ядрен център” и около 2000 центрофуги вече са работещи, твърди щатския експерт. За ООН и САЩ това е ясно доказателство, че ядрената програма на Пхенян се ползва със значителна финансова и техническа подкрепа (от Китай), а правителството в Сеул зачита това за пряка опасност за страната. Според професорът от сеулския университет Кукмин – Андрей Николаевич Ланков (руски есперт по корейска литература и история, както и водещ анализатор на севернокорейската политика), има известна вероятност наистина да става дума за инцидент – самостоятелно решение на корейски военен, а не предвидено по този начин действия на правителството. По-вероятно е обаче, твърди Ланков, да става дума за преднамерен ход на Пхенян. Възможните обяснения според него са няколко : – демонстриране на сила след като преди месец и половина официално бе посочен 28-годишния син Ким Чен-Ун за наследник на сегашния лидер (и негов баща) Ким Чен-Ир (повече информация). Подобни ходове са извършени и през 1994 когато след смъртта на баща си – Ким Ир-Сен, на власт идва сегашният лидер (което се явява началото на първата комунистическа династия). – типичната за Пхенян политика на зигзагообразно нажежаване и охлаждане на напрежението, от което на практика правителството често получава дивиденти като повече хуманитарна помощ или дипломатичеса тежест при преговорите за ядрено разоръжаване. Вземайки предвид милионите умрели от глад през 90-те и ефектът, който едно теоретично обединение между двете държави би имал върху икономиката на юга, не е случайно, че най-големите доставчици на хуманитарна помощ са именно „предателска Южна Корея, империалистическа Япония и капиталистическите САЩ. А всичките са склонни да компенсират Пхенян ако се откаже от ядрената си програма.

В действителност, никому не са изгодни резки промени в статуквото, според Ланков и редица други анализатори :

  • за Южна Корея присъединяване на севера би означавала финансова катастрофа, надминаваща многократно проблемите при обединението на Източна и Западна Германия през 1990. Нелегалните северни гурбетчии в Китай се радват на надница от 2 долара (цяло състояние по техните стандарти), докато средния южнокореец изкарва средно по 60 долара на ден.
  • за Северна Корея резки промени биха довели не само до криза (позната на всички държави от бившия соц.лагер по време на прехода). Според Ланков лидерите не изключват възможността от т.нар. „румънски преход” – в края на 1989 дългогодишният румънски диктатор Николае Чаушеску е набързо осъден на смърт и разстрелян, единствения подобен случай в източноевропейската перестройка. „Самоубийци на север няма” казва Ланков, обобщавайки тази ситуация. Реформи от китайски тип също са трудни за постигане – по-скоро биха довели до хаос и срив. Мирно обединение на двете държави в най-добрия случай би означавало за върхушката в Пхенян край на властта им, а в най-лошия – смъртна присъда.
  • за Китай криза и смяна на властта в Северна Корея би означавало внезапен поток от бежанци, икономическо бреме и най-вече хаос в държава с развита ядрена програма и гигантска армия.

ОГРОМНИЯТ АРСЕНАЛ НА СЕВЕРНА КОРЕЯ е и сред най-големите притеснения на Вашингтон и Токио, освен икономическите последици. Със своите 1.1 милиона войници и над 8 милиона запазняци, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света, огромен брой танкове, самолети и други оръжия и не на последно място – действаща ядрена програма. След падането на комунизма в източна Европа, в конфликтните точки по света – Африка, Близкия изток, Индокитай, Латинска Америка, се наблюдава многократно увеличение на нелегалната оръжейна търговия, а корупцията сред военните коства на държавите от бившия СССР и неговите сателите хиляди „безследно изчезнали” тона оръжие. Разпадането на държава като Северна Корея не изключва вероятността радикални терористични групировки (с които е доказано, че Пхенян има дългогодишни отношения) да се сдобият с конвенционални или ядрени оръжия. Последиците са неприемливи за САЩ, Япония, както и за целия свят.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МАНЕВРИ е другото тълкование на подобни гранични сражения. Много анализатори определят този подход като държавен рекет, тъй като най-често „прегрешенията” се награждават с увеличение на хуманитарната и финансова помощ. В отговор на атаката Сеул временно прекрати изпращането на помощ към северния си съсед, а управляващите изказват позицията, че цикълът на „възнаграждаване на злодеяния” трябва да се пресече. Сегашния президент на Южна Корея е Лий Мун-Бак, представител на консервативната партия, чиито идеологически корени стигат до генерал Пак Чон-Хи, дошъл на власт след военен преврат. Ръководената от него военна хунта не отстъпва по репресивност на севернокорейския си аналог. През 1979 година президентът е лично застрелян от директора на корейското разузнаване, но именно мълниеносните реформи на Пак Чон-Хи помагат на страна не само да задмине Северна Корея , но и да стане впоследствие една от най-развитите и богати държави в света.

ХАМАС и израелско-палестинските преговори


Наскоро бяха възобновени преговорите между Палестина и Израел. Или по-точно между Фатах и Израел. Ислямистката групировка ХАМАС не участва в преговорите, тъй като не признава правото на Израел да съществува и по свои думи се бори за „Палестина от морето до Йордан” (което включва и територията на Израел). Не трябва да се забравя и че ХАМАС не е самостоятелна организация – тя е естественото продължение на политиката на Иран. Заедно и с ливанската Хизбула трите лица на една и съща монета се опитаха всячески да провалят преговорите (за повече информация в блога виж Кой не иска израелско-палестински преговори?) :

На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн. Движението за Ислямски Джихад в Палестина и движението Хамас дават благословията си за тази атака, още един пример за „героичната съпротива на борците за свобода“.

На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по израелския град Ейлат, на километри от Йордания (виж Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел). Жертвата е един йордански таксиджия от отклонила се ракета.

На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел, а ливанските военни признават, че става дума за предварително планирана провокация.

На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил.

На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението.

От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

След началото на преговорите Бригадите на Касам, военното крило на ХАМАС, директно подчинено на пребиваващия в Сирия Халед Машал, обяви нова вълна от насилие срещу „врага“.  Ракетния обстрел днес не може да се мери с хилядите изстреляни преди години, но количеството е заменено с качество. Отдавна няма следа от грубите и малки самоделки Касам-1 – вече 100кг и двеметрови ракети излизат от местните работилници. Използват се и нови руски, ирански и китайски ракети, някои от които тежак близо тон, дълги са над 5м и имат обсег 75км. От тази години в ракетите се слага и бял фосфор, чието използване отстрана на Израел беше оспорвано по време на войната в Газа 2008-2009. Но нито веднъж амуниции с бял фосфор не са били насочвани срещу цивилни от израелските военни, за което говори и факта, че няма нито един умрял от тях. Израел ги използва за димни завеси и няма нито един доказан случай на използване срещу цивилна цел. Докато от ХАМАС нямат нужда да правят димни завеси в градове, в които не могат и да стъпят. За сметка на това изстрелват ракети с бял фосфор по израелските градове, което само по себе си е военно престъпление. Естествено мнозинството от арабски, мюсюлмански и комунистически държави в ООН не би тръгнало да се меси в делата на ХАМАС по начина, по който се меси в делата на единствената демокрация в Близкия Изток.

Откакто Израел отпусна икономическата блокада над Газа, в малката ивица бяха инжектирани разнообразни суровини, коли и помощи от Запада. Според Международния Валутен Фонд икономическия ръст е стигнал 16%, двойно повече от Западния Бряг.
Египет също олекоти режима на Рафа – границата с Газа. На палестинците беше разрешено от Кайро да пътуват свободно. На плажовете на Газа пък се появиха хора от палестински произход, живеещи в арабския свят и Западна Европа, които нялаха допълнително пари в местните хотели. За тяхно учудване не видяха никаква „хуманитарна катастрофа“ или „хуманитарна криза“, за каквато всички НПО говорят. Разбираемо – за всеки 10 долара, които се наливат в Палестина 5 отиват за корумпирани политици. 4,50$ отиват за западните консултанти и експерти, чиято работа е да измислят оптималния начин за харчене на останалите 0.50$. И нищо чудно, че плашат с кризи, катастрофи, глад и болести – ако са честни биха останали без работа. Да, в Газа има болни, гладни, жадни и сакати. Има хора, които не могад да си позволят лечение, има и наркомани, има и крадци. Но къде няма?
ХАМАС не са готови обаче да се простят с идеите си. Светът беше шокиран когато те приеха средновековното си законодателство – рязане на ръце за кражба, бой с пръчка на площада за разврат (извънбрачен секс между пълнолетни мъже и жени) и пиене на алкохол. Отряд от главорези нахълта в новия туристически комплекс Crazy Water, тъй като лидерът на ХАМАС в изгнание Халед Машал видял видеоклип в youtube, показващ момичета и момчета (по бански, не голи) да плуват заедно, в един басейн. Невинното забавление обаче е далеч от идеологията на движението и мястото бе затворено.
Лидер на Бригадите на Касам е и новият своеобразен министър на МВР. Под негова препоръка хотелиерите и ресторантьорите са инструктирани да не допускат мъже и жени, които не сключили брак да седят на една и съща маса. Забранява се и слушането на „вредна“ музика, което ще рече израелски, американски, европейски поп, рок, денс, техно, метъл, диско, рап и джаз. Ръководството на групировката иска младежта да слуша единствено революционна музика, която ще ги убеди да отдадат живота си на Аалах.
Ресторант край морето е бил затворен за няколко дена, а собственика му глобен, тъй като  полицията на морала е заловила жена да седи на маса и да пуши наргиле (с най-обикновен тютюн, без марихуана или други наркотици). Явно е неприемливо една жена да се отпуска с това така или иначе безвредно занимание.
Групировката намери и за недопустимо магазинерите да излагат опаковани в картонени кутии сутиени, тъй като на тях имало снимки на жени по….сутиен. Продавачите вече са задължени да крият тази стока, а жените купувачи – предварително да знаят къде и какво се предлага.

.

Добър знак е, че отпускането на икономическата блокада е удар по ХАМАС. Макар идеята да беше да се задуши ислямисткото движение, блокадата имаше точно обратния ефект – даде на Исмаисл Хания и компания монопол над вноса и износа, като освен терористична организация движението се превърна и в мафиотска структура. Всеки магазинер по един или друг начин плащаше на ХАМАС, които държат повечето тунели. „Частните“ тунели плащаха данък на групировката (или така известните „protection money“ от гангстерските филми). Но стоките минаващи през тунелите са 90% египетски. Откакто границите са отворени за далеч по-качествените и евтини израелски стоки хората нямат нужда от тунелните контрабандисти, което бърка в джоба на ислямистите. Макар за повечето хора парите да са време, за ХАМАС парите означават оръжие и средство за печелене на време. Докато за светските терористи, подчинени на Фатах насилието е начин за постигане на целта, за ХАМАС насилието Е целта.

Кой не иска израелско-палестински преговори?


Преговорите между Израел и Палестинската Власт са една от горещите теми на месеца. С покровителството на САЩ и участието на Египет и Йордания много хора се надяват за бързо решение на проблема. Такова обаче е малко вероятно. И двете страни нямат особено доверие една в друга. Но по-същественото е, че Палестинската Национална Власт (ПНВ) не е институцията, която може да преговаря – тя не може да предложи нищо. ПНВ е уникална с това, че президентския пост е зает от двама души – Махмуд Аббас (Фатах) и Азиз Дуейк (~Хамас), премиерския пост – от Салям Фаяд (назначен от Фатах/Аббас) и Исмаил Хания (Хамас). Хамас имат мнозинство в палестинския законодателен съвет, поради което президентството на Аббас и министър-председателството на Фаяд остават непризнати и незаконни. Но именно Фатах\Аббас са приети от външния свят като законното представителство на ПНВ и съответно партньори в мирните преговори.
След безусловното и едностранно предприето изтегляне на Израел от ивицата Газа възниква своеобразна гражданска война в малката територия между двете най-силни групировки – Хамас и Фатах. Завършва с победа на Хамас, които изгонват Фатах от ивицата и установяват пълен контрол над Газа. Един от основните проблеми на Израел са ракетите идващи именно оттам, поради което и Фатах\Аббас се оказват формален партьор в преговорите – не могат по никакъв начин да спрат тези ракети. Но дори опитите за преговори са посрещанати от серия атаки по Израел. Макар атаките да идват от Ливан, Западния Бряг, Газа и Синай (Египет), всичките заповеди идват от Техеран, който от своя страна търпеливо печели време.

На 14-ти Юни Майор Йешуа (Шуки) Софер е убит, а трима негови колеги-полицаи ранени при непровокирана атака отстрана на палестински терористи, които откриват огън по колата им на юг от Хеброн. Движението за Ислямски Джихад в Палестина и движението Хамас дават благословията си за тази атака, още един пример за „героичната съпротива на борците за свобода“.

На 2-ри Август пет ракети са изстреляни от Синай (Египет) по Израел, като някои от тях падат в Йордания (виж Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел). Поради слабата си точност ракети падат не само в пристанищния израелски град Ейлат, но също и в съседния йордански град Акаба. Единствения смъртен случай на атаката е един йордански таксиджия. Извършителя на атаката не е ясен, но освен голямата групировка Хамас са заподозрени и други по-малки организации – бригадите на Абдулла Аззам, Джаиш Умма, Джун Ансар Алла.

На 3-ти Август войници от ливанската армия откриват огън по израелски войници на общата граница. Потвърдено е и от Израел, и от ООН, че израелските войници са били в територията на Израел. Изкоренявали са дръвче в израелска територия (твърдение, което дори ливанската армия не отрича) и са нападнати от ливански снайперисти (действие, което според ливанските военни е предварително планирано). Това естествено довежда до израелски ответен удар. Допълнителна ескалация на напрежението в региона, поръчана от Техеран. За жалост про-сирийски, про-ирански елементи прокарват път от години в ливанската армия (интересното в случая е, че именно армейци са нападателите, а не членове на Хизбула).

На 31-ви Август, в навечерието на преговорите 4 израелски цивилни са убити, след като колата им е обстреляна от минаващ автомобил. Всички пътници загиват. Новината е приета с радост в ивицата Газа, където Хамас празнуват своя „успех“ (виж снимките долу).

На 2-ри Септември Хамас извършват още един атентат, стреляйки по случайно минаващи хора. Двама биват ранени, а майка на шест деца умира от раните си малко след нападението. В отговор на тази и другите атаки хората на Махмуд Аббас арестуват 200-250 члена на Хамас в Западния Бряг, макар в подобни случаи това да е просто дипломатически ход (задържаните биват пуснати след няколко дена). Хамас, които имат парламентарно мнозинство наричат това предателство в официално обръщение. Същата организация се обявява твърдо против преговорите и съответно участието на Фатах\Аббас в тях. Махмуд ал-Захар, външен министър в едно от двете правителсва (в случая това на Хамас) съобщи позицията на ислямистката групировка пред медиите.

От Януари до Юли, 2010 са изстреляни 120 ракети по Израел от Газа – на всеки три дена по две ракети.

.
Докато не се намери партньор в преговорите, който иска да говори с Израел и който може да гарантира спирането на атаките решението на конфликта ще е мираж.

Убийствата на невъоръжени евреи са блага вест за „борците за свобода“. Не липсваше подобаващо черпене и празнуване в ивицата Газа :

Ракетна атака-уникат „пропуска“ Израел


Когато човек чуе за ракетен обстрел по Израел се сеща за управляващите ивицата Газа Хамас или управляващите половин Ливан Хизбула. На 2-ри Август, 2010 година, няколко ракети биват изстреляни по Израел. Дотук нищо странно. Загадката започва обаче именно тук – ракетите са изстреляни по израелския пристанищен град Ейлат, в най-южната точка на страната. Града се намира на 200км от ивицата Газа, което го прави „имунизиран“ срещу сегашния им арсенал. Изстреляните ракети са БМ-21 – единични варианти на руските/съветските РСЗО от 60-те години (повече информация за използвания от Хамас арсенал Ракети над Палестина и Юдея и Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?).

АТАКАТА

Заразлика от другите 10,000 ракети, изстреляни от Газа, тези безспорно идват от Синайския п-ов, Египет. Първият и допреди седмица единствен случай на подобна атака над Ейлат беше преди няколко месеца.

Поради слабата си точност подобни ракети не могат да се насочат срещу единична мишена, а обикновено се изстрелват по големи цивилни обекти (градове, села, пътища) с надеждата да улучат неща. Именно заради това някои от ракетите, изстреляни от Египет прелитат над Израел, но падат в йорданския град Акаба, разположен непосредствено до израелския Ейлат. Именно в Акаба е и единствената жертва на това конкретно нападение – йордански таксиджия. Има и ранени и 4 ранени йорданци, 2 унищожени коли и други поражения. Една ракета пада в Ейлат, 1 в Акаба и 3 в Червено море (2 в йордатската му част и 1 в израелската).

Илюстрация на възможния периметър, от който е технически възможно да бъдат изстреляни тези ракети. Става дума за около 1,600 кв.км.

РЕАКЦИИТЕ

Реакциите към атаката също са интересни. Първоначалната реакция беше да се обвинят Хамас (и/или Движението за Ислямски Джихад в Палестина, ДИДП, също действащи от Газа). Това направиха Израел, Палестинската Автономия/Национална Власт (иначе казано Фатах на Махмуд „Абу Мазен“ Аббас), направи го също и Йордания (която нарече това неприемлив терористичен акт) и Египет. Хамас и  ДИДП обаче отричат да имат общо с атаката. Обикновено те поемат отговорност за терористичните си атаки. Впоследствие разузнавателните служби на Тел Авив, Кайро и Аман започнаха да дават други обяснения. Йордания официално заяви, че смята атаката за дело на ислямистки групировки, близки до ал-Кайда и йеменски ислямистки групировки. Израел поддържа сходна теза, твърдеейки че в Синайския п-ов има поне една база на ал-Кайда, поддържана вероятно от елементи сред бедуинското население. За сведение площта на Израел е малко над 20,000 кв.км, на Газа – 360 кв.км, Синайския п-ов – 60,000 кв.км.
Египет, верни на принципа си да отричат всякакви проблеми до последно, заявяват че не съществуват поводи за притеснение в района. Според египетските власти вероятността това да е извършено от Хамас, ДИДП или групи близки до ал-Кайда е ниска (макар да не изключват възможността). За египетското правителство би било удобно виновниците да се окажат и без това често създаващите проблеми и бунтуващи се бедуини в Синай, които преди няколко месеца отвлякоха египетски автобус, вземайки 30 души заложници.

ОПАСНОСТ

Една птичка пролет не прави, но идеята, че това може да се превърне в тенденция се прокрадва тихо. Израел граничи с Ливан на север, със Сирия на северо-изток, със Западния Бряг и Йордания на изток, с Газа в най-западната си точка и с Египет на юго-запад. Израел е в процес на въвеждане на нови системи за ПРО (противоракетна отбрана, за повече информация виж Израелския противоракетен щит). Размирните граници днес са тези с Газа (51км) и Ливан (79км), общо 130км. Границата на Израел със Синай (Египет) е 266км, а според мирните споразумения между Израел и Египет от край на 70-те години Кайро няма възможността да разполага големи количества войски (над 1000 души) в тази иначе огромна територия.

ЙОРДАНСКАТА РЕАКЦИЯ

Тероризмът и ракетите не са чужди за Йордания. В миналото Хашемитската власт  води война срещу Организацията за Освобождение на Палестина, водена от Ясер Арафат. По-крайните комунистически елементи дълго време са чакали възможността да свалят хашемитите от власт в тази страна, която е и част от историческата област Палестина, и има 2/3 палестинско арабско население.
През 2005 година терористи от ал-Кайда изстрелват ракети по акостирал щатски кораб в Акаба, но улучват йорданска военна сграда, убивайки един йордански войник.

През месец Април, 2010 също са изстреляни ракети от Синай по Акаба, по случайност без жертви. Йордания няма чак такъв проблем с ракетите, какъвто има Израел, поради което в страната няма развити граждански и военни мерки за сигурност (като бетонни стаи във всеки апартамент във всички нови сгради). Но йорданското правителство от години насам се опитва да се бори с радикалния ислямизъм. Един от най-търсените терористи в Ирак беше Абу Мусаб ал-Заркауи, роден в Аман, Йордания (кадри от въздушния удар по дома му Ирак и Афганистан – удари на американските ВВС).

По думи на чуждестранни дипломати, а и съдейки по йорданската преса и държавни изказвания, анти-иранските настроения в страната никога не са били толкова силни. Хамас е инструмент на Техеран, публична тайна в Близкия Изток.  Това идва в момент когато и други арабски държава вземат все по-силни анти-ирански позиции. Властта на Обединените Арабски Емирства призова открито военните на САЩ да нападнат Иран, опасявайки се от евентуалните им ядрени оръжия.

МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ

Малко преди атаката Махмуд Аббас получи „благословията“ на Арабската Лига да продължи преговорите си с Израел. Хамас не се забавиха да изстрелят ракети по Шдерот и Ашкелон, в една от атаките е уцелен детски център. Хамас налагат тоталната си власт над Газа след изтеглрянето на Израел и гражданскана война (Хамас срещу Фатах). Този факт, както и неспиращите ракети като че ли задават един въпрос – има ли смисъл изобщо да се преговаря с ПА, след като от нея нищо не зависи, а и самата тя не показва особена инициатива? Но пък, с известна доза хумор, Хамас обвини Израел за ракетните атаки.

ТВ репортаж