Война или улична престъпност


В медиите днес ежедневно се съобщава за смъртни случаи в т.нар. горещи точки на планетата. Вниманието, което се отделя на различните военни конфликти е непропорционално голямо на социалното им измерение. Всеки човешки живот е безценен, но дали войните са най-големия масов убиец в 21-ви век? Всеки ден десетки умират по улиците на Йемен и Сирия, но в Бразилия, Ямайка и Салвадор уличната престъпност отнема живота на стотици ежедневно.

ДЕФИНИЦИЯ

Когато се говори за войните във Виетнам, Ирак и Либия се диференцира между „конвенционални”, „неконвенционални” и „асиметрични” военни действия. Под конвенционална война се разбира конфликт между две редовни армии, на две държави, изправящи се една срещу друга с всичките си войници, танкове и самолети. При асиметричните (неравнопоставени) воении действия една редовна армия се изправя срещу терористи и партизани. Асиметричните военни действия са един от двата типа неконвенционални войни, като вторият е между две или повече паравоенни формирования. Причините и поводите за всяка война са различни – геопотилитечески интереси, сигурност, идеологически причини и др. Ако всички тях сложим под общия знаменател „обикновени войни”, то по-лесно ще ги разграничим от уличните, криминални сблъсъци между враждуващи банди, картели и кланове. Икономическият и битов резултат от общата престъпност трудно може да бъде измерен, но най-явния показател, който е и основно средство за сравнение между обикновените и уличните войни са убийствата. В световната статистика е въведена величината брой убийства за година на 100,000 души от населението, или степен/ниво на убийства (от английски murder rate). Ако в държава с население 5млн. души бъдат извършени 250 убийства за една година, то степента на убийства ще бъде 250х100,000/5,000,000=5 – 5 от всеки 100,000 жители са били убити. Естествено, има известно разминаване между различните източници; важи и за България (виж по-долу).

БЪЛГАРИЯ

България е страна със сравнително висока престъпност – криминалният фактор не само ощетява държавата с милиарди всяка година, но задушава икономиката и спира развитието на страната. В модерния български фолклор се е появила поговорката „всяка държава си има мафия, но в България мафията си има държава”. Но докато престъпниците, носещи вратовръзки и движещи се с Мерцедеси са ежедневен пробелм за българската администрация, полиция и т.н., то убийствата в България са сравнително рядко срещано явление. През 2007 година в България според различните формални и неформални източници нивото е било между 2.2 и 3.4 на всеки 100,000. За сравнение в САЩ през 2008 е 5.4 по данни на Федералното бюро за разследване (ФБР). Това е и най-големия брой убийства към глава от населението в развитите страни.
Основните източници на информация за убийствата в страната са МВР и НСИ (Национален статистически институт), като в първия случай анализа на данните не бива обявен публично. Своята статистика НСИ изготвя на база смъртните актове от всяка една община, поради което се получават значителни разминавания с официалните полицейски данни, за които често се спекулира, че прикриват част от истината.

Преобладаващите причини за убийства са различни за всяка държава. В България мнозинството от убийствата са в следствие на битови разправи, в Ирак най-честата причина са терористични атаки, в Салвадор – сблъсъци между враждуващи банди, в Северна Корея пък са в резултат на държавния апарат.

ЕВРОПА

Статистика за настоящи, кандидат и потенциални членки на ЕС, както и Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия – брой убити на 100,000 души :

* Северна Ирландия (част от Обединеното Кралство); **включва Уелс, но не и Шотландия и Ирландия; ***Княжество Лихтенщайн; ****Велико Херцогство Люксембург.

Според тази класация, данните за която са взети от EuroStat (без Латвия, която иначе би трябвало да бъде на второ място), България се нарежда на 7-мо/8-мо място в Европа, но за статистиката са отчетени официално обявените от МВР данни. Според по-високите независими и неофициалнr оценки България задминава Финландия и Черна Гора.
Редно е да се спомене, че пикът в българската престъпност или поне в извършените убийства е отминал, за повече информация виж Тенденции на престъпността в България 2000-2005 г. След 1989 започва ръст на годиншия брой извършени убийства, стигащ връх през 1994 – 492 убийства или близо 6 на 100,000 души. Оттогава насам годишния брой спада, като днес нивото на убийства в страна е сходно с това от края на комунистическата ера.

 Данни за смъртните случаи в Ирак, за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм :
.

Сравнение между броя убийства за 100,000 души от 1990 до 2009 за Русия, България, САЩ, Великобритания, Ямайка, Салвадор и Колумбия :
.

САЩ

САЩ традиционно имат висока престъпност и голям брой убийства (статистика за САЩ 20-ти век

. Още от самото си създаване, до епохата на Дивия Запад, гангстерските войни през 30-те и уличните войни от 80-те насам, Америка винаги е имала славата на една от най-размирните държави в развития свят. САЩ са също така и на първо място в света по брой оръжия в граждански ръце (и като брой, и отнесено към населението), както и по брой затворници (също като брой и отнесено към населението). Разликите между убийствата на глава от населението за отделните щати и градове обаче са далеч по-големи от средното отклонение в стойностите в България, Великобритания, Германия, Русия. Докато средното ниво за Америка е 5.4 на 100,000, то в някои градове това е далеч по-високо :

ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ В БЪЛГАРИЯ

Като наследство от комунистическата ера, в България законите за притежание на оръжие са изключително стриктни – едва 255,000 българи (от 7,5 милиона) имат разрешително за оръжие, като общия брой притежавани оръжия е 330,000 по данни на МВР. 126,000 са регистрираните ловци в страната. Общо 138,000 български граждани имат разрешително за КНО (късо нарезно оръжие – пистолет или револвер) с цел самоотбрана. От тях пък 75,000 са бивши военни или полицаи. Което означава, че от обикновените български граждани, неслужили в полицията и армията едва 63,000 души имат право да носят пистолет със себе си за самоотбрана. Ако вземем общия брой (регистрирани, легални) оръжия в страната – 330,000, се получава, че на всеки 100 българи се падат 4.4 единици оръжие. В тази статистика не влиза обаче огромния брой незаконни оръжия в страната, с които се извършват голяма част от престъпленията. Стриктните закони за притежание на оръжие въздействат единствено върху редовите граждани, които спазват закона, докато за криминалния контингет гласуваните закони не са от особено значение. Ако законите за притежание в България се променят това не би оказало особено въздейства върху броя нелегални оръжия (огромна част от които са притежавани от престъпници). За повече информация виж Последици от разпространението на огнестрелни оръжия сред населението.

ОРЪЖИЯ=УБИЙСТВА?

У нас, а и по цял свят е разпространен митът, че високата престъпност и големия брой убийства са пряк резултат от наличието на огнестрелни оръжия и законите за притежанието им. Поддръжниците на тази теза често посочват САЩ – сред богатите страни тя е с най-голям брой убийства на всеки 100,000 души, а американската нация е най-силно въоръжената на земята. По притежание на оръжия Америка се нарежда на първо място като брой и брой на глава от населението. Докато за всеки 100 българи има 4.4 оръжия, то за същия брой американци американци има 89.3 единици. Изключвайки армиите, в САЩ се намира всяко трето оръжие в света. Привържениците на стриктните закони посочват това като причината за високата престъпност и големия брой убийства в страната на неограничените възможности. Но бърз поглед на статистика опровергава тази теза :

Изводът е, че не бива да се търси математическа зависимост между тези величини. Престъпността се влияе от редица фактори – социална история, манталитет, безработица, отглеждане на наркотици и др. Сегрегацията на расови и етнически малцинства, дори и да не е на законова основа, е предпоставка за престъпност и насилие. Докато в България културата на уличните банди е почти чужда, то в страни като САЩ, Салвадор, Бразилия, Колумбия, Ямайка, ЮАР, Белиз и др. е дълбоко вкоренена в манталитета на голяма част от населението.

СВЕТОВНА СТАТИСТИКА

Световна статистика за брой извършени убийства на всеки 100,000 граждани. Бележка – данните са от различни източници и е възможно известно отклонение.

РОС КЕМП ЗА БАНДИТЕ

Рос Кемп е британски журналист, направил документални филми за войната в Афганистан, сомалийските, индонезийските и нигерийските пирати, както и различните улични банди по света. Водещият се среща с членове на американските негърси банди Крипс и Блъдс, членове на Арийското братство, Мексиканската Мафия (име на банда в американските затвори), членове на паравоенните формирования в Колумбия, членове на Мара Салватруча (МС13 – най-голямата банда в света, Салвадор), руски нео-нацисти, както и с български, бразилски, южноафрикански, новозеландски, британски, ямайски и др. банди. В другите си предавания се среща с терористи от различни държави, както и сомалийски, нигерийски и индонезийски пирати.
всички документални филми на Рос Кемп, торент
епизод на „Рос Кемп за бандите“ – за циганските банди в България, торент

Докладът „Голдстоун” понася още един удар


След последната широкомащабна операция на Израелските отбранителни сили (ИОС) в ивицата Газа през 2008-2009, ООН издаде доклад за военните действия на двете страни, получил гражданственост като доклада „Голдстоун” (южноафриканския съдия Ричард Голдстоун бе ръководителят на мисията). Изводите от доклада са наистина поразителни – огромен брой цивилни жертви, военни престъпления от двете страни и др. Но още от самото си начало доклада беше критикуван от редица организации. Преди няколко дена (Петък, 1-ви Април, 2011) и самият Ричард Голдстоун се отрече от собствения си доклад в открито писмо до Вашингтон Поуст. „Ако знаех тогава това, което знам днес, докладът „Голдстоун” щеше да бъде различен документ”, заявява южноафриканския съдия. Но защо?

Докладът „Голдстоун” е публикуван близо 9 месеца след края на 3-седмичната война и се състои в 452 страници, в които детайлно е описана работата на малкия екип на ООН. Сред основните критики към доклада могат да се посочат повърхностността му, едностранчивостта му, факта, че е изграден на съмнителни или противоречащи мнения/интервюта или информация, предоставена от Хамас (примерно – жертвите от войната).

МЕТОДОЛОГИЯ

От 37-ма до 45-та страница от доклада (параграфи 151 до 175) е описана подробно методологията, с която екипът на ООН събира информация. Именно тук са основните недостатъци – в параграф 159 от доклада са посочени някои от източниците :
a) доклади на палестински, израелски и международни организации, медийни репортажи, информация от неправителствени организации, както и написаното от аналитици и академици по отношение на конфликта
b) 188 индивидуални интервюта с жители на Газа
j) публични изслушвания в ивицата Газа на пострадали или свидетели (своеобразни беседи)

Това са някои от източниците на мисията, не всичките, но именно те оформят фактологическото ядро на доклада. Това, което Р. Голдстоун пропуска е, че малката ивица е дом на 1.5 милиона души, които от 2007 са под тоталния контрол на ислямистката групировка Хамас. Две години след едностранното, безусловно и пълно изтегляне на Израел от ивицата и една година след демократичните избори в Палестина, които довеждат до гражданска война между Фатах и Хамас, ислямистката организация започва наречения от някой „процес на бавно талибанизиране“. Подчинените на Исмаил Хания отстраняват всякаква съпротива и въвеждат закони като рязане на ръце на крадци, забрана за публичен разврат (което включва всичко от рекламиране на сутиени в магазини за дамско бельо до плуване на момчета и момичета в един и същи басейн едновременно), на жените е забранено да танцуват, да плуват без хиджаб (покривало за лицето) и т.н. И е напълно разбираемо, че в тази ситуация палестинците, хора като всички останали, не биха имали смелостта да изказват свободно мнението си. В територия под тоталитарна власт, без никакви свободи, е повече от нелогично да приемем като валидни публичните показания на десетки хора, контролирани от органите на Хамас. Еквивалентно можем да разгледаме севернокорейско изследване на севернокорейското отношение към Ким Ир-Сен и Ким Чен-Ир. Индивидуалните интервюта също подлежат на съмнение, поради естеството на Хамас, но парадоксално са ядрото на доклада (заедно с публичните беседи). Още по-парадоксално е, че дори в самия доклад се опровергава тяхната достоверност :

Параграф 440 :
…..Мисията отбелязва, че интервюираните в Газа показват нежелание да говорят за присъствието, поведението или бойните действия на въоръжените палестински групировки. Каквато и да е причината за това им нежелание, мисията не изключва то да е произтича от страх от отмъщение (бел.прев. репресивни/наказателни мерки)…

ЖИВ ЩИТ ОТ ЦИВИЛНИ ГРАЖДАНИ И ОБЕКТИ

Когато се разследва даден конфликт е абсолютно необходимо да се вземе под внимание естеството на сраженията. В случая става дума за партизанска война или т.нар. асиметрични военни действия. От едната страна на войната е редовна армия, която се подчинява на стандартната армейска йерархия и доктрина. Отдругата страна е Хамас – терористична/партизанска групировка, която не притежава и теоретичната способност да победи редовната армия в директни сражения. Оттам и методите и тактическите й цели са различни, а оттам и определението „асиметричен конфликт”. И в двата случая въоръжените сили са инструмент на властта. Повече жертви от палестинска и израелска страна допринасят за политическото и идеологическо развитие на Хамас. За израелското правителство повече палестински жертви означават повече проблеми отвън, а повече израелски жертви – повече проблеми отвътре.

Един от интересните примери, които доказват, че физическата граница между гражданските и военните обекти в Газа е изкривена е инцидента в дома Ахмед Хамуда през 2007 година. В Бейт Ханун, Газа на 12-ти Юни се срутва сградата, собственост на Ахмед Хамуда, като обяснението на властите е….”строителен инцидент”. Експлозивите в сградата са били очевидно достатъчно за да я срутят до основи.

Използването на цивилни сгради за военни нужди не е нищо ново, нито е изолиран случай. Хамад Фараж Абд Раббо Салах е член на Фатах, пленен от ИОС на 9-ти Януари, 2009. По неговите показания в джамията Салах ал-Дин в Джебалия, Газа, е имало толкова оръжия, че хората са спрели да се молят в нея, от страх да не се взриви.
Субхи Мажид Атар е член на военното крило на Хамас. По време на разпит казва, че военното му обучение е включвало и стрелба с ракети и РПГ. „Уроците” са преподавани в джамията Билал бин Рабах в ал-Ататра, Газа.

Мухамад Имад ал-Дин ал-Рахман Амси, също член на военното крило на Хамас е зъдържан от израелските власти по време на самата операция. По негови сведения на „войниците” на Хамас е наредено изрично да стрелят от джамии и училища, което видеозаписите потвърждават. Членовете на Хамас, казва още Амси, предполагат, че причината за тази заповед е, че Израел няма да стреля по подобни обекти (също потвърдено от видео записите, макар да има и инциденти).
На снимки, публикувани от самите Хамас в интернет ясно се вижда как активисти на ислямисткото движение изработват самоделни ракети, бомби и т.нар. ИЕД (improvised explosive device, импровизирани експлозивни устройства – най-вече крайпътни мини) в цивилни сгради (снимка 1, снимка 2, снимани в месеците преди „Излято Олово”).

Изстрелването на мини и ракети от жилищни райони и в непосредствена близост до семейни къщи, училища, джамии и пр. е добре документиран факт :
снимки
Народните комитети за съпротива изстрелват ракети от гъстонаселен район в Газаq 27-ми Февруари, 2008
Движението „Палестински Ислямски Джихад” изстрелва ракети на метри от жилищни сгради
Хамас стрелят с минохвъргачка до жилищна сграда
ВИДЕО 13-ти Януари, 2009 – джамия, пълна с оръжия на Хамас е ударена от ИОС

ВИДЕОулиците на Газа биват покрити с плат, за да маскират движението на терористите
..

Използване на цивилни за жив щит, предупредителен изстрел от израелските ВВС :
1-ви ден от войната, Газа ВИДЕО
2-ри ден от войната, Зейтун, Газа ВИДЕО
18-ти Януари, 2009 – след като примирието е обявено от Израел, терористи от ивицата изстрелват ракети от плащадка, намираща се непосредствено между две училищни сградиВИДЕО
8-ми Януари, 2009 – бойци от Хамас изстрелват ракета от двора на училище ВИДЕО
13-ти Януари, 2009 – терористи залагат бомби и мини до голямо училище в квартал Сабра, Газа. ВИДЕО
17-ти Януари, 2009 – ракета е изстреляна от площадка до училище в квартал Джебалия, Газа и ударена едва след това ВИДЕО
31-ви Октомври, 2007 – терористи изстрелват мини по Израел от двора на училище на ООН в Бейт Хануун, след което влизат в училището ВИДЕО
..

6-ти Януари, 2009 – терорист изстрелва ракета от покрива на сграда и използва деца като жив щит, за да избяга (да се защити от ответен израелски удар) ВИДЕО

..

Тактиката да се използват човешки щитове не е нито нова, нито ръководството на Хамас се опитва да скрие това. Напротив :

…докато Израел заплашва да бомбардира къщи (с намиращи се в тях бойци), стотици и хиляди палестинци излязоха посред нощ и се качиха на покривите на сградите, които Израел заплашваше да бомбардира…

Исмаил Хания, лидер на Хамас пред ал-Джазира, 29-ти Февруари, 2008

Фатхи Хамад, тогава член на законодателния съвет и бъдещ министър на вътрешните работи в режима на Хамас в Газа заявява на 29-ти Февруари, 2008 пред ал-Акса ТВ, официалната телевизия на ислямистката групировка :

…Но те не знаят, че палестинския народ е намерил метод за търсене на смъртта. За палестинците смъртта се е превърнала в индустрия, в която се развиват жените, също и всички хора на тази земя – възрастните се развиват, муджахидините се развиват и децата се развиват. И съответно те създадоха човешки щит от жени, деца, възрастни и муджахидини за да предизвикат ционистките бомбардировки, казвайки на ционисткия враг „Ние желаем смъртта така, както вие желаете живота”.

Използването на човешки щитове не е похват, открит по време на тази война. На 1-ви Март, 2007, група цивилни застават на покрива на къщата на терориста Абу ал-Хатал. Показано по официалната за Хамас ал-Акса ТВ със субтитри :
”Окупацията заплашва да бомбардира къщата….и цивилните отиват да заплашат(да се опълчат на) нея”

На 22-ри Януари, 2009 година палестинецът Магах ал-Рахман заявява, че активисти на Хамас често са принуждавали шофьорите на линейки да им дават униформи, както и да ги превозват.
На 26-ти Януари палестинският шофьор на линейка Мухамад Шритех от Газа заявява, че по време на Излято Олово е можел „да координира действията си с израелците преди да кача пациенти….за да не стрелят по нас”. Казва също, че непосредствена заплаха идва от Хамас, които могат „да примамят линейките в сърцето на битката за да транспортират бойци до безопасност….”. Параграфи 110-125 от доклада на ITIC се описва по-подробно употребата на линейки от Хамас, както и употребата на маскирани като лекарства и витамини гранати.

ВИДЕОизраелски войници откриват оръжия и експлозиви в джамия в Газа, 13-ти Януари, 2009
..

Всеки човек, дори без особени познания по военно дело, би си изградил адекватна представа за войната от наличния материал (една малка част от който присъства в тази статия). Проблемите възникват когато хора без нужните познания (или обективност) налагат своите виждания, които след това биват повтаряни от всички световни медии стотици и хиляди пъти. Рано или късно всяка лъжа се превръща в истина. Но редно ли е дори признати академици да дават доклада „Голдстоун“ като доказателство за каквото и да е, без дори да си направят труда да проверят написаното? Щом авторът на доклада отрича достоверността му, то какво остава за всички нас?

СТАТИСТИКА ЗА ЖЕРТВИТЕ

Макар докладът „Голдстоун” да е документ на ООН, мисията не си поставя за цел да направи собствено проучване за броя жертви. Цитирани са данните от различни палестински неправителствени организации, както и Б’Тселем – съответно 1417 според Палестинския център за човешки права, 1409 според ал-Мезан, 1,444 според ал-Тауихия, 1,387 според Б’Тселем. Това, което се изпуска обаче е факта, че всички тези доклади, на всички тези организации имат за първоизточник публикуваните от Хамас данни/списъци.
Според израелските данни убитите през войната 1166. Но докато повечето палестински и про-палестински организации третират полицаите в Газа като цивилни жертви, в израелската статистика те са записани като „вражески войници”. Докладът „Голдстоун” отново пренебрегва естеството на Хамас и сливането на полицейските и военните структури (за повече информация виж част 3 от доклада най-долу).
От 1166 загинали 377 са членове на бригадите на Касам, а 232 са от полицейските и други паравоенни формирования на Хамас. Освен тях са убити и 100 бойци на други групировки (най-вече Движението за Ислямски Джихад в Палестина), което прави общия брой на умрелите вражески бойци – 709. 295 са загиналите цивилни според данните на ИОС, а идентичността на 162 от загиналите не е известна. От жертвите, чиято идентичност е известна 29% са цивилни, а 71% – военни жертви.

За подробен анализ на доклада Голдстоун, както и информация за войната в Газа 2008-2009, Хамас, Движението за Ислямски Джихад в Палестина и военните им похвати вижте :
Hamas and the terrorist threat from the Gaza strip  : the main findings of the Goldstone report  versus the factual findings“ издаден от Информационния център по тероризъм и разузнаване „Меир Амит“, основен източник за тази статия.

Виж също :
Пропагандата в Израелско-арабският конфликт част 1

„Пътят до Дженин“документален филм
„Паливуд – според палестински източници“ – документален филм

.
.

Абу Джихад и израелския рейд в Тунис


ПРЕДИСТОРИЯ

През 1958 Ясер Арафат и негови съмишленици, с благословията на Египет и други араби страни основават организацията Фатах, една от водещите групи в израелско-палестинския конфликт. Самото име Фатах е акроним за палестинско национално-освободително движение и често лидерите му го определят като светско, националистическо движение. Самата дума обаче има и религиозен смисъл – препратка към първите години на Ислямските (арабските) завоевания. Силните на деня в 50-те години на 20-ти век са били СССР, поради което и на пръв поглед левите и комунистическите фракции обикновено са получавали хубави субсидии. На власт в много арабски държави по онова време са били току-що издигнали се (чрез преврат) социалистически диктатури.
През 1964 година се основа ООП – организацията за освобождение на Палестина, която служи за чадър или шапка, под която спадат множество палестински фракции. Основната е Фатах, но през годините НФОП – народния фронт за освобождение на Палестина, взема изключително важна роля. Днес НФОП отдавна не е сред „големите” играчи.

През 1964 ООП и арабската лига си поставят официална цел – „освобождението на Палестина чрез въоръжена съпротива”. По това време Западния Бряг и Газа са били окупирани и анексирани съответно от Йордания и Египет. Днес ООП твърди, че иска единствено тях, макар никакви усилия да не са положени за да сложат палестинска власт в тях преди 1967 година. В онези години една от най-широко приеманите идеологии в арабския свят е била пан-арабизма – идеята, че всички араби са един народ и трябва да живеят в една държава.

АБУ ДЖИХАД

Халил Ибрахим Махмуд ал-Вазир е роден на 10 Октомври, 1935г в Рамала. Още като тийнейджър и преди формирането на Фатах той се среща с бъдещия палестински лидер Ясер Арафат. В онези среди получава прякора Абу Джихад (бащата на джихада, ислямския дълг за борба според Корана), с който и става известен по цял свят.
Започва образованието си в престижния Александрийски Университет в Египет, но така и не завършва. Въпреки това е смятан и описван от редица анализатори, историци и близки като човек с изключителен ум, прецизен перфекционист, с хладнокръвна и аналитична интелигентност. Тези му качества вероятно са причината да са издигне в редиците на Фатах и да стане дясната ръка на Арафат или втория най-важен човек изобщо в редиците на палестинските групировки. Смятан е за персонално отговорен за редица нападения над израелски цели :
1974 – 4 убити и 2 ранени при нападение над селцето Нахария, Израел.

1975 – атаката над хотел Савой в Тел Авив, в която умират 10 израелци.

1978 – палестински терористи слизат на брега близо до Тел Авив и започват безразборна стрелба, пленяват автобус със заложиници, стрелят и хвърлят гранати по колите на пътия. В крайна сметка умират 38 души, 13 от които деца и още 71 души са ранени. В отговор Израел провежда операция и убива голяма част от терористите на ООП в южен Ливан, карайки ги да се оттеглят към северната част на страната. ООП са изгонени от Йордания след кървави сблъсъци известни като Черния Септември. Тогава, през 1970 година, по-крайните елементи в ООП се опитват да наложат палестинска власт в Хашемитска Йордания (която е част от областта Палестина и 2/3 от чието население са палестински араби), но държавата реагира сурово и прогонва ООП в Ливан. За няколко месеца умират повече хора, от колкото са умирали в целия палестинско-израелски конфликт.
Абу Джихад е персонално отговорен и за нападението над автобус през 1988, в което умират десетки цивилни и други терористични действия. Интересно е също и нападението през 1988 година, когато членове на Фатах вземат автобус със заложници и убиват две жени и шофьора на автобуса. Твърди се, че Абу Джихад лично е участвал в нападението, но е избягал преди идването на спец.частите и полицията.

ДЖИХАД В ТУНИС

ООП бива отблъснато от северен Ливан през 1982 година след израелското нападение и организация бяга в Тунис. Там става новата щаб-квартира на групата, организацията се ползва с държавни привилегии и охрана от държавните сили, включително и елитните части. Най-късото разстояние между Израел и Тунис е почти 2500км, което е вдъхвало сигурност у Абу Джихад и компания. Но Израелските Отбранителни Сили неведнъж доказват, че понякога невъзможните неща са просто трудни. Правителството решава да нанесе удар на щабквартирата на ООП в Тунис и да убие Абу Джихад. Започва масова подготовка за операцията, смятана от някои за невъзможна. Отиването и връщането от Израел до Тунис е почти 5000км, една от най-сериозните пречки.

РАЗУЗНАВАНЕ

Операцията отнема много ресурси и време – създадени са фирми-фантоми, издадени са редица фалшиви паспорти на несъществуващи хора, търсени са квартири и информатори в Тунис. Вербовките на израелското разузнаване са се „осъществявали от името на европейски или американски разузнавателни служби, тъй като не може да се очаква, че араби ще работят лоялно за Израел”. Военното разузнаване събира всякаква информация – снимки на местността, показания от вербовчици, информация за методите и разположението на полицията в Тунис. Генералния Щаб на Израел прави искане и получава сателитни снимки на местността от ЦРУ, като така успяват да направят детайлни образци на къщата, двора и околността. Вземат се предвид даже и как пада светлината от Луната в различните и фази според датата. Денонощно се подслушват радио и телефонния обмен на информация. Изследва се бреговата ивица и се търсят най-удобните места за десант. За да се предотврати случайно изтичане на инфромация за предстоящата операция, работата с агентурата в Тунис е прекратена неподсредтвено преди началото на активната й фаза.

ПОДГОТОВКА
Тъй като операцията не е била притисната от времето (каквато е Операция Ентебе да речем) е било възможно да се проведат множество учения за подготовката, а именно край средиземноморския израелски град Хайфа. Там е построено точно копие на вилата и квартала, в който се укрива Абу Джихад. За точното изграждане на моделите са използвани всички налични разузнавателни фотографии, включително и вътрешни снимки на постройката, дадени от МОСАД. Ученията се извършват когато няма поглед на американските и съветските сателити над страната. В тях участват части от Сайерет Маткал, както и вероятно и от ВМС и ВВС. В ученията на групите са били нужни 22 секунди са установяване на пълен контрол на вилата.

УЧАСТНИЦИ
Формира се организационна структура – в операцията са включени елементи от наземен, морски и въздушен компонент.
Сухопътни войски

Главната цел (ликвидацията на Абу Джихад) се поставя на наземната част, съставена от щурмова и осигурителна групи. Щурмовата група наброява 20 души разделени в четири петчленни екипа, обозначени като Алеф, Бет, Гимел и Далет (първите 4 букви от азбуката на иврит). Четирите щурмови екипа са нарамени със задачата да ликвидират Абу Джихад, да неутрализират охраната и да подсигурят района.

.

Военноморска част

Морският компонент включва група от спец-частите Командо-Ями, четири корвети, една подводница, две бързоходни лодки Кобра, пет гумени лодки Зодиак, хеликоптери Бел 206 и съответнити им екипажи. Катерите и хеликоптерът са натоварени на корветите и служат за огнева поддръжка, основна роля изобщо на морския компонент е транспорт на щурмовата група, огнева поддръжка и поддръжка при оттеглянето. На един от крабите е разположен командият пункт на силите, там се намира и командира на операцията, също и оперативния щаб. Подводницата има ролята да се доближи до брега преди идването на останалите и от подводно положение да води наблюдение.

Военновъздушна част

Включва два Боинг 707, единия оборудван като въздушен команден пункт, а другия за радиоелектронно разузнаване и борба (РЕРБ). Първият има за цел да координира всички действия на осигуряващите елементи от рейда, а втория осигурява връзката и координатите при десанта на бреговата ивица след навлизане в териториалните води. Командния пункт организира и данните от електронните датчици за местоположение, с каквито са снабдени всичките командоси, прехвърлянето им на дигитална карта, както и подслушването на разговорите в реално време.
Охраната на двата Боинга се осъществява от 4 изтребителя Ф-15. Разстоянието в едната посока до Тунис от Израел е близо 2500км, поради което за осигуряване на изтребителите в операцията са включени и две летящи цистерни.

ОПЕРАЦИЯТА

Началото на активната част на операцията започва когато екип от 7 души, маскирани като ливански туристи пристига в столицата с различни полети. На следващия ден идва командира на Сайерет Маткал. За заблуда на врага транспортирането на основните сили по вода е маскирано като военноморско учение, което е обявено в официалната преса. Щурмовата група е натоварена на две корвети, които се срещат с други две корвети край Кипър два дена след отплаване. Групата кораби се отправя към централната част на Средиземно Море като на 16 Април достига териториалните води на Тунис. Две корвети продължават да се движат успоредно на морската граница, а другите две с щурмовата група на борда се отправят към брега. Кооридинацията е осигурена от самолета за РЕРБ, летящ на 30км от брега.
Щурмовата група десантира на пустия плаж Рауд, близо до Картаген и на 20км от обекта. В близост до него се разполага част от предната разузнавателна група от МОСАД и командира на Сайерет Маткал, които са взели под наем 3 автомобила и чакат колегите си.
На около 2км от брега корветите спират и спускат във водата четирима водолази с елестрически мини-подводници („подводен джет”). Четворката се насочва към мястото на десанта и установява контакт с предната разузнавателна група. Когато се уверяват, че всичко е наред подават сигнал и щурмовата група тръгва с гумени лодки към брега. Корветите се оттеглят в международни води. Щурмовата група и разузнавачите са качват на наетите автомобили и се отправят към Сиди Бусейд, където е вилата на обекта.
През цялото време от МОСАД извършват пряко наблюдение, като в 1ч през нощта съобщават, че Абу Джихад още не се прибрал. След половин част забелязват как се връща вкъщи с охраната си, а около 2 и 30 през нощта лампите в къщата се изгасват.
Екип Далет изолира района и прекъсва телефонните линии. Екип Гимел блокира вилата и неутрализира охраната. Екипите Алеф и Бет влизат през задния и предния вход, като Бет неутрализират охраната на първия етаж и установяват контрол. Екип Алеф отиват към втория етаж, където е спалнята на Абу Джихад. Влизат в спалнята му където е с жена си и изстрелват 70 куршума по него. Жена му остава невредима, както и петте му деца. Цялата операция отнема 13 секунди! Иззети са списъци с войнствени лидери, снимки и техни координати. Командосите се оттеглят и прибират в Израел благополучно. САЩ и ООН се обявяват против операцията, наричайки я политическо убийство. Без значение, че „политическата” жертва е персонално отговорен за десетки терористични актове и смъртта на стотици невинни граждани.

За съжаление на мястото на всеки един убит Абу Джихад се появяват двама по-лоши. Но тревата винаги трябва да се коси, независимо че расте все по-бързо.

Кадри от Газа, които няма да видите по новините


Сбор от кадри, които израелската армия е пратила на всички световни медии и до които всеки интернет потребител има достъп. Кадрите обаче не са сред приоритети на CNN, EuroNews, BBC, Assossiated Press и други. Тези, които биват излъчвани са често изрязани и представени по коренно различен начин. Добър пример са кадрите от вторичните експлозии в джамии, пример за използване на цивилна (и свещенна) сграда в качеството на склад за оръжия. Кадрите обаче биват изрязани от телевизионните екипи. По този начин се вижда само израелски удар по „цивилна“ цел. Една снимка струва хиляди думи, а едно видео струва хиляда снимки. Въпреки това много (не всички) от разпространените в България, Европа и САЩ (за арабските и мюсюлманските няма смисъл да се говори) медии решават да заложат на показанията на активисти и лидери на Хамас повече, отколкото на предоставените от Израел кадри. По този начин нарушават законите на математиката – според тях 1>1,000,000 (1 дума от Хамас е по-силна от видео доказателствата на Израел). За света не са и недостъпни излъчваните по телевизията в Газа кадри, в които арабския вариант на Мики Маус призовава малки деца към Джихад. Потресаващи са и рекламно-музикалните клипове, които призовават малките момичета да поемат по пътя на майка си, да сложат експлозиви около кръстта си и да умрат в името на Аалах, което оставя мюсюлмански проповедници в Европа безмълвни.

Кадри на Израелските ВВС от 8-ми Януари, 2009 година.  Терористи от Хамас изстрелват ракети от училище в Газа.


Вторични взривове в джамия в Газа след удар на Израелските ВВС. Един от много примери, че Хамас не използват джамии, училища и болници за военни складове и площадки.

Сборни кадри, показващи Хамас да използват цивилни сгради за живи щитове при изстрелване на ракети, стрелба по израелски войници и складиране на оръжия.

Кадри, показващи изстрелване на ракети от Хамас по време на обявеното едностранно от Израел хуманитарно примирие. За капак – ракетата се изстрелва от площадка, която е между две училища, което ясно се вижда в кадрите. Кадрите са от 18-ти Януари, 2009 година.

Кадри от 13-ти Януари, 2009 година, показващи пленена от израелските войски джамия. В джамията са складирани оръжия на Хамас – руски зенитни оръдия, самоделни ракети (местно производство) и други.

Кадри от 8-ми Януари, 2009, по време на едно от много обявено едностранно от Израел хуманитарни примирия. На кадрите – терористи от Хамас изстрелват ракети от двора на училище в Газа.

Минометен огън от Газа, 27-ми Октомври, 2007 година. Площадката е в двора на училище в Газа.

11-ти Януари, 2009 година, Газа. Израелската армия намира капани бомби и мини в улилище и зоологическа градина.

Терорист от Хамас се крие зад бяло знаме в сграда, пълна с цивилни. 8-ми Януари, 2009 година.

Януари, 2009 година. Терорист от Хамас изстрелва ракета и използва деца за жив щит за да се измъкне.

Пропагандата в Израелско-арабският конфликт част 1


Като всеки друг конфликт, израелско-арабският и в частност израелско-палестинският е изпъстрен с пропаганда. В 20-ти и 21-ви век, информационната ера, масовите медии все повече и повече оформят представата на обикновения човек за различни проблеми. Но често много медии си служат умело с пропагандни трикове, като по същност те могат да са различни – обявяване на откровенни лъжи, обявяване на новина без да се дава контекст, преекспониране и др., вземане на страна, вземане под внимание аргументи, не заради стойността им, а за създаване на илюзия за балансираност и други. Невъзможно е да се опишат всички примери от този дълъг конфликт, затова се спирам на някои от най-известните случаи.

За съжалание хората често не си правят труда да проверяват дали това, което са чули/видяли/прочели е вярно, а опровергаването на една лъжа не може да се мери с медийната тежест на същата лъжа и сензацията, която тя предизвиква. Затова и често проарабските лъжи остават положителен ефект за своята кауза, тъй като опроверженията им не се радват на същата известност.

1. МУХАМАД АЛ-ДУРАХ (АЛ-ДУРА) – този инцидент е останал в съзнанието на много хора като икона на Втората Интифада. „Невинните палестински мъже и деца“ под обстрела на „покварените ционисти и военнопрестъпници от израелската армия“ – това вероятно е било впечатлението, което палестинският оператор на France2 г-н Талал Абу Рахма е искал да остави в съзнанията на зрителите. Неговият репортаж показва откъслечни и неясни кадри, които впоследствие се оказват безцеремонно нагласени, но сензацията си остава. В кадрите се вижда как мъж и неговият син – Джамал и Мухамад ал-Дура, се крият от обстрела на израелската армия зад варел, а след известно време биват убити от същите войници. Поне това е впечатлението, което г-н Рахма е искал да остави. Кадри от същото място обаче излизат наяве от други международни телевизии (като Ройтерс), на които се вижда че много хора или стоят точно на предполагаемата огнева линия между ал-Дура и израелските части, или тичат към тях. На кадрите също се виждат и други хора до ал-Дура, които не изглеждат чак толкова притеснени. Освен показанията на самият Рахма, малко са фактите, които подсказват, че ал-Дура е бил убит от израелската армия. Всъщност малко са фактите, които подсказват, че изобщо е убит. Болницата, ръководена от палестинци от Палестинската Автономия, полицията, ръководена от палестинци от Палестинската Автономия – никой не може да посочи аргументи.

По време на кадрите операторът крещи „момчето е мъртво!“, макар то да не показва никакви признаци да е ранено. Не е намерен и един от стотиците, че и хилади куршуми, за които Рахма уверява, че са изстреляни по момчето и баща му. По-късно палестинските властти показват снимка на убито момче в болницата, но пък се оказва, че това изобщо не е същото момче и те се оттеглят от това си твърдение. В интервю през 2002 г-н Рахма заявява, че са намерени много куршуми, а като доказателство се позовава на палестински генерал (от полицията на Палестинската Автономия). В последвалото интервю обаче същият генерал заявява, че не е намерен нито един куршум. Когато репортери се връщат при г-н Рахма и му пускат интервюто с палестинският генерал, той заявява следното :
„Имаме някои тайни за себе си….Не можем дадем нищо…всичко“
Пълното видео, както и интервютата можете да видите ТУК.
Инцидентът с Мохамед ал-Дура е един от най-известните примери за откровенно лъжовни, про-арабски репортажи, като несъстоятелността му е доказана не само от израелските властти, но и от независими изследователи, балистични експерти, лекари, видео-експерти и др. от много страни. Малко са и запознатите, които вярват, че въпросното момче наистина е мъртво, а е интересн и фактът, че около двамата ал-Дура е стреляно от позиция, перпендикулярна на стената и намираща се точно зад г-н Рахма. Вероятно Рахма е имал проблеми със слуха и не е осъзнал, че се стреля на 5-10 метра зад него.

Повече информация за отделните елементи на инцидента.

2. ТУВИЯ ГРОСМАН

Това е снимката, с която The Associated Press шокира цял свят. Публикувана е в The New York Times, The Wall Street Journal и други реномирани издания, показана е също и по много от най-разпространените новинарски канали по света. Както се вижда, под снимката е написано :
„Израелски полицай и палестинец на Храмовия Хълм“
В съзнанието на хората остава запечатан образа на силният израелски полицай, пребил почти до безсъзнание беззащитния палестинец. В уголемен формат снимката намира и мястото си на плакати по демонстрации в арабският и мюсюлманският свят, където много от протестиращите възхваляват този „палестинец“ като мъченик на каузата на Аллах, борец за правда, национален герой на Палестина и подобни. Виждайки сина си по вестниците, бащата на момчето, д-р Аарон Гросман веднага известява Ню Йорк Таймс за недоразумението. Последвалата поправка обаче съдържа нова грешка – отново се споменава Старият Град на Йерусалим, макар не е и Храмовият Хълм. не се споменава, че Тувия Гросман е американски евреин, а „американски студент в Израел“. След неуспешните опити най-накрая на случая става достаяние на читателите – Тувия Гросман е евреин от САЩ, учеш в религиозно училище в Израел, а полицаят, който се вижда на снимката не е виновен за кръвта по главата на Гросман. Виновна е тълпата от араби в бедният квартал Уади ал-Джоз, която изкарва Гросман и приятелите му от таксито, с което преминават през квартала им. След като обграждат колата, местнитe бабаити изкарват момчето от колата през прозореца, ритат го многократно в цялото тяло и главата, стоварват камъни върху главата му и го наръгват в крака. Полицаят се притичва на помощ на момчето, а по свидетелските разкази арабската тълпа е сияела от удоволствие, че големият им брой ще им осигури адекватна защита срещу полицая и ще останат ненаказани. Но, очевидно, това не е достатъчно интересна новина за Ройтерс или АП. Интересното е, че все още има заблудени про-палестински настроени хора, които използват именно тази снимка за да символизират „несправедливостта срещу палестинците“.
Пример за подобни заблудени защитници на Палестина.

3. БИТКАТА В ДЖЕНИН, 2002
В 8-дневната битка в Дженин, Западния Бряг, израелските сили за сигурност се бият срещу терористи от Бригадите на Мъчениците от ал-Акса (Фатах), бригадите на ал-Касам (Хамас) и въоръжените „борци за свобода“ от Движението за Ислямистки Джихад в Палестина. Подобен тип сражения са често срещани в този разкъсан от конфликти район, но обвиненията, които биват отправени срещу Израел граничат с научната-фантастика. Хора като Ясер Абд Раббо, министър на инфрмацията (очевидно не добре информиран) на Палестинската Автономия обвинява Израел в убийството на 900 невинни палестинци, като според него са изкопани масови гробове и Израел не признава това. Това е неговата версия. Други обвинители говорят за 1500 цивилни жертви. В последствие се оказва, не само според израелските власти, ами и според международната хуманитарна мисия на ООН, че броят цивилните жертви е 5 от общо 53 убити (следователно 48 терористи).
Интересно обвинение отправя и палестинският арабин д-р Або Гали, управител на държавната болница в Дженин. Според него по време на операцията израелската армия е изстреляла целенасочено 11 танкови снаряда по болницата. Според него на израелските танкисти им е било изрично наредено да обстрелват болницата. Когато Пиер Рехов, френски журналист от еврейски произход пита д-р Або Гали за танковите снаряди, управителят на болницата веднага се съгласява да му покаже къде са попаднали снарядите. На снимката се вижда какво посочва д-р Гали като „щети от танков снаряд“ (по-голям размер на снимката). Не са нужни абсолютно никакви познания, за да се увери човек, че това не са следи от танкови снаряди, пределно ясно е.
Във филмът „Пътят до Дженин“ (натисни) можете да видите въпросните обяснения на доктора и балистичните му нововъведения, обвиненията за масовите гробове и други от пропагандните упреци. Снимката е  комбинация от кадри във въпросният филм, докато ги показва на операторите лекарят обяснява даже какъв тип снаряди са.

4. ВОЙНАТА В ГАЗА 2009

Войната в Газа започна в края на Декември, 2008 и завърши 22 дена по-късно. Трудно е да се напише „достатъчно“ за тази война. Но един пример изпъква сред другите когато стане дума за медийна пропаганда. В край на войната се чуха слухове за израелски снайперисти, които са убили целенасочено палестинска майка и детето й, от къса дистанция, осъзнавайки, че те не представляват никаква заплаха за тях. Това е сериозен удар за държава, която държи на имиджа на армията си като най-моралната. Интересното в случая е, че източника на тези слухове са самите снайперисти – показания пред редица израелски и международни медии дават израелски войници, които твърдят, че те са извършили тези престъпления (според кодекса на Израелската Армия, международното право и законите на държавата Израел). Хората, които научиха за това останаха шокирани и у много от тях се запечета този образ на израелския войник. Не се обърна чак толкова внимание когато се оказа, че тези войници изобщо не са участвали в тази война и дори не са били близо до ивицата Газа. В случая ставаше дума за 15-минутната слава на двама израелски войници (евреи), с крайно леви и проарабски убеждения. За съжаление Израелската Армия е приела тези млади момчета на служба, може би сега вече селекцията ще бъде по-обстойна. За сведение – момчетата са „убили“ тази жена и детето й със снайперска пушка от разстояние 150 километра…поне така излиза. За съжаление никой в света няма информация за тази пушка. Невъзможно е да се опишат всички подобни случаи, но в ЧАСТ 2 смятам да опиша други известни медийни явления от този конфликт. Едва ли обаче и 10,000 души като мен да се опитат да кажат истината ще повярват толкова хора, колкото вярват на гореспоменатите лъжи. Просто защото естеството на написано от мен и такива като мен далеч не е толкова сензационно. Такъв е светът, не е лъжовно клишето, че медиите са върховните манипулатори и четвъртата власт. Често хората не могат точно да се ориентират на чия страна са те – много смятат, че като цяло медии от рода на CNN, EuroNews и BBC взимат про-израелска страна, а в действителност става дума за точно обратното. Просто везната е наклонена до 90 градуса и когато човек се поинтересува повече осъзнава значението на израза „медийна проститутка“.

Още в блога :
Израелската Армия и Операция Излято Олово(2008-2009)


Кратък коментар относно доклада на Голдстоун


Ракети над Палестина и Юдея

Газа – Хамас, ракети, Израел, къде е решението?

Израелската Армия и Операция Излято Олово(2008-2009)


Повреме и след операция Излято Олово на Израелската армия от различни правозащитни, про-палестински, про-арабски, анти-израелски, анти-еврейски и всякакви организации се чуват различни упреци към Израелската Армия и начина, по който беше проведена операцията.
Този аспект естествено беше гледан през гледната точка на журналиста, на сензацията. Медиите фундаментално са популистки, не можем от тях да очакваме реално  доставяне на фактите по начин, който да предаде  чистата информация на аудиторията.

Повреме на операцията бяха убити много цивилни.  Това никой на света не може да опровергае. В съзнанието на хората се запечата образа на мощната израелска армия атакуваща беззащитния арабски анклав. Причинно-следствената връзка, довела до конфликта е тема на друг разговор, аз искам тук да разгледам няколко интересни елемента от операцията.

1. Израелските сили имат завиден въздушен флот. ИАФ разполагат с завиден инвентар  ( http://www.globalsecurity.org/military/world/israel/iaf-equipment.htm ), на когото Хамас не могат да отговорят с почти нищо – нито имат каквато и да е авиация, нито и адекватни мерки срещу израелската. Потенциала на Хамас за ПВО се изчерпва с РПГ7(противотанково оръжие с ограничен обсег, без контрол над  проектила или каквото и да е насочване) и стари руски зенитни оръдия(или наземни пригодени за ПВО) – естествено неадекватни мерки срещу ИАФ. Съвсем спокойно може да се каже, че Израел има абсолютно и неуспоримо въздушно превъзходство и не е проблем за ИАФ да поразят всяка една цел в Газа, че и цялата ивица(която е 40 на 10 километра).  Но въпреки това ИДФ решиха да пратят наземни войски в Газа, като това коства живота на израелски войници. Наземните войски пипат по-тънко, но чрез въдушни бомбардировки може да се постигне далеч по-разрушителен ефект, а риска за израелските пилоти би бил нулев. Нито една държава дори не обмисля да прати наземни войски в такава ситуация, можем само да погледнем как САЩ действат в Афганистан и Ирак, Русия в Чечня или кой да е сходен(във военно-тактическо отношение, не политическо естествено) конфликт. Следователно за палестинците е добре, че имат именно израеската армия пред себе си, а не американската, руската, турската, китайската, френската, британската или шриланкската, които не биха са церемонили изобщо.

2. Израелската армия организира полева болница с ренгенови апарати, операционни зали и голям набор от медикаменти вътре в самата ивица Газа, в която бяха лекувани палестински цивилни, ранени повреме на операцията.

3. Още с началото на операцията палестински цивилни, ранени при боевете бяха откарвани до болници в израелски градове, близки до ивицата Газа. Естествено не всички ранени са откарани там, но и не всички ранени са били под микро-географския военновремеви контрол на израелската армия(особено първите дни).

4. Интересно нещо са ракетита с ограничен заряд използвани от ИАФ. За да се разбере тяхното приложение човек трябва да е наясно със специфичните елементи на сраженията в Палестина. Мисля, че снимката е добра илюстрация.

Това е покрив на къща в ивицата Газа, който Хамас ползва за площадка за изстрелване на ракети, а за щит са сложени палестински цивилни.  Макар по смисъл на международното право този покрив да представлява легитимна цел е отвратителна идеята, че трябва да пострадат и невъоръжените участници. А и това би предизвикало медиен скандал. Загова и в такива случаи ИАФ използваха ракети с малък експлозивен заряд, родно производство. Идеята е следната – ракетата се изстрелва по покрива и се взривява. Малкия и заряд не е достатъчен да нанесе фатални щети на хората, но причинява поражения, хората изпадат в шок и от стреса  без да му милят хората се махат мигновенно от покрива, а активистите на Хамас не мога да ги спрат(зашеметени са, а и хората в състояние на такъв шок действат инстинктивно). Покрива през цялото време не спира да бъде легитимна военна цел, но след изстрелването на т.нар. фалшива ракета се изстрелва истинска високо-експлозивна, но вече няма 20-30 старци и жени на покрива. Нито една друга държава не би направила същото, далеч по-лесно за логистичния персонал на един ВВС и за пилотите е да се пусна бомба, която да срина цялата сграда, а не само да ожули покрива й. Кой знае колко хора още щяха да умрат ако ИАФ не използваха такива методи…

5. Кратковременните примирия, които Израел еднолично обявяваше всеки (или през) ден със сигурност не говореха за изтощение на израелската военна машина. Кратковременните спирания на бойни действия служиха за да може палестинските цивилни да са заредят с различни суровини, без страх, че ще бъдат ударени от бомби или нещо подобно, макар повреме на примирията Хамас да не показват особено желание да НЕ изстрелват ракети. Повреме на самите военни действия, а и след тях Израел допускаше камиони с хуманитарни помощи да преминават през иначе блокираната граница.

Примерите са много, но в никакъв случай не искам да кажа, че нито един цивилен гражданин на Газа не е пострадал. Напротив – над 300 цивилни палестинци умряха повреме на операцията. Но въпроса „Имало ли е цивилни жертви сред населението на Газа?“, над който наблягат медиите и НПО-ии ми се струва елементарен и най-вече популистки. Естествено, че отговора е ДА, но за съжаление цивилните жертви са неизменна част от ВСЯКА една война. Правилния въпрос би бил „Направи ли Израел значителни усилия, за да ограничи брой на загиналите цивилни?“. Да подчертая – ограничи. Тогава отговора би бил „Да, Израел направи значителни усилия да ограничини колкото се може повече броя на загиналите сред цивилното население на Газа“, а също може и да се добави, че нито една друга държава на земята никога не е правила такива усилия да ограничи цивилните жертви в един конфликт. Може просто да погледнем първите 100 войни, за които се сещаме от 20-ти и 21-ви век и в тях НЯМА да намерим такива неща.