Какво спъва Афганистан? анкета


Афганистан е страна с много проблеми, но основното решение на всички или повечето от тях е една добре обучена, организирана и способна армия (и полиция), която може да въведе и опази реда в страната. Но докато в Ирак положението все повече се стабилизира и средния брой на месечните жертви от коли-бомби, атентатори и престрелки е спаднал 5-10 пъти от 2006 насам (за повече информация виж Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм), в родината на опиума положението е коренно различно. Напрежението там все още нараства, а международният контингент винаги е бил значително по-малък от този в Ирак. Също, местните сили не показват тази способност да се справят с трудни задачи като иракските си колеги. Ето и някои от основните проблеми, които пречат да се създаде една добра армия, гарант за афганската държавност :

.
1. Разпределението на населението.

Ирак и Афганистан са две коренно различни държави, но сходни по население и територия. Но докато в Ирак 3/4 от населението е съсредоточено в градовете, в Афганистан е точно обратното – 3/4 са в селата. Това е принципната и основната разлика между необходимите сили за сигурност на двете държави – Ирак се нуждае от обучени за борба с градски партизани войници, а властта в Кабул се стреми към мобилна армия, способна да пренесе битката до планините, пещерите и безкрайните полета на Афганистан.  Самият терен представлява немалка пречка за ефективното противодействие на талибаните и други анти-правителствени сили, пещерите са любимото им скривалище .

2. Остаряла военна техника
Състоянието на армейската техника е изключително ниско, използват се руски/съветски системи, някои от които на половин век. Не са налице достатъчно специалисти – механици, електорнни специалисти, авионикс-специалисти, които да поддържат и ремонтират афганските машини. За проектите за закупуване на техника и наличната такава виж Изграждането на Афганистанската Армия

3. Липсата на достатъчно обучаващ персонал
Не е налице достатъчно обучаващ персонал от страна на западните сили – военни инструктори, инженери, строители и прочее. САЩ, Анлгия, Италия и други държави изпращат своите „учители“, но за съжаление в незадоволителни количества. Италианските Карабиниери да речем също обучават АНА, като самите те са военно-полицейско формирование, на което САЩ няма еквивалент. Често обаче западните държави прибягват и до използването на редови войници за обучители, което показва и по-слаби резултати естествено.

4. Липсата на достатъчно местен обучен персонал
Не са налице достатъчно обучени афганистански военни, които един ден да поемат контрола над АНА. Миналата година се дипломира първият курс от Афганистанската Военна Академия, общо 84 офицери. Училище за сержанти отвори врати в края на 2009-та година. Не са налице и техници, механици, електротехници, комуникационни и компютърни специалисти, строители и прочее, което да поемат тази роля след изтеглянето на САЩ.

5. Цивилизационната изостаналост  на афганистанците.
Афганистан е една назадничава държава, чието население не е усетило сериозните нововъведения на 21-ви и 20-ти век. Голяма част от тях живеят по същия начин, както са живеели предците им преди 1,000 години, не ползват електричество, нямат водоснабдяване, газификация, телефонна мрежа, да не говорим за интернет и други „твърде нови“ неща. Не са малко случаите когато западният обучаващ персонал остава смаян от цивилизационната им изостаналост. Във статията си от 6-ти Ноември, 2009 година за International Herald Tribune (международното издание на The New York Times) журналистът Том Шенкер описва два интересни случая, позовавайки се на щатските доклади. В единият от тях афганистанци (пущуни, живяли цял живот в сравнително голям град) се опитват да поправят 50 годишен руски гранатомет с чук и пирони. Описва се също и как афганистанци изкъртили мивки от новопостроена казарма, тъй като не знаели как точно да ги използват за да си измият краката преди вечерната молитва. А другите примери са десетки хиляди.

6. Национализмът е чужд за афганистанската култура
За да се създаде една армия едно от основните неща е да има достатъчно мотивирани млади мъже. Национализмът е почти незаменяем, но е чужд за тази държава, която никога не е имала истинска централна власт. Нещата винаги са се определяли от селските старейшини или от регионалните феодали, главорези и наркотрафиканти. Дори талибаните не успяват да наложат централизирана власт. Няма над-родово, над-етническо чувство, което да даде цел на тези хора. Проблем е също, че на практика се изисква от пущуните да влязат в армията и да се сражават срещу други пущуни. Те са основният етнос на Афганистан, за повече информация Afghanistan Demographics Profile 2010.

7. Наркотиците и нихилизма в местната култура
В Афганистан се произвежда между 90 и 95% от целият опиум в света, който по-късно се преработва в хероин. Не е преувеличение ако се каже, че цялата държава се издържа от наркотици и западни помощи. Ограниченото количество обработваеми площи поставят и проблем на производството на храна, тъй като продажбата на опиум е далеч по-доходоносна. Афганистан също така е и на едно от първите места в света, заедно с Иран, по употреба на наркотици, в частност пушене на опиум. Хашишът също е разпространен. Според много от американските и западните войници, нарамени със задачата да създават местна армия, между 70 и 85% от афганистанските войници използват редовно/ежедневно някакви наркотични в-ва. Това ги прави неадекватни, честно в битка влизат под въздействието на дрогата, разпръскват се, не чуват или не изпълняват команди. Много младежи също така предпочитат да се присъединят към някой нарко „картел“ (фамилия, род), вместо да постъпят на военна служба. Също пример за липсата на национализъм.

8. Корупцията на местните власти

Афганистан е една от най-корумпираните държави в света. Често местни военни от АНА прикриват талибански бунтовници, тъй като същите и двете групи на практика често имат работа с афганистанските наркобарони. И докато мула Мохамед Омар се е опитал и почти успял да изкорени целия опиум в страната, днешните талибани си позволяват да печелят от него, като с част от парите подкупват военните, полецейските и общинските власти.

9. Централната власт е чужда за тази култура
В държава, в която всичко традиционно се решава от старейшини и феодали, често има недоверие към „външната намеса“, била тя и от Кабул. Централната власт бива приемана за „пущунско превземане“ отстрана на таджиките, хазарейците и други, а пущунските села по границата с Пакистан приемат с недоверие чуждото присъствие, дори и ако става дума за хора от друг пущунски род или край на страната. Националната Армия както и централната власт няма особена подкрепа сред народа, традиционно разделен на малки области. Няма ефективна система, която да има контрол над цялата страна и всичките й територии.

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати


Проблемът със сомалийското пиратство поставя много въпроси, на които все още никой не е дал категоричен отговор. От една страна международната общност дава много пари и праща свои кораби и самолети да патрулират бреговете на Сомалия (застрашената площ е  малко по-малка от Средиземно Море или 2 млн. кв.км, поради големият обсег на пиратските атаки). Но дори милиардите, които са хвърлени досега не гарантират сигурност. За повече информация за методите, използваната техника и доктрините на анти-пиратските мисии на САЩ, Русия, ЕС, НАТО, Китай и др. :
Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век

Далеч по-евтин вариант обаче са наемници. Всъщност на български съществува само една дума за това, на английски обаче има contractors и mercenaries. Разликата е, че първите са служители на частни военно-охранителни фирми, а вторите са наемни войници, които водят войни за най-добрия платец. Частните охранителни фирми, от които най-известна е може би e американската Блекуотър (Blackwater), осигуряват единствено охрана и ескорт в най-горещите точки, но не водят война, не нападат врага, не участват във военни операции, освен като ескортиращ и охранителен персонал. Това е и единствено нещо, което ги отличава от наемниците. В места като Афганистан и Ирак те са широко използвани, но критиката от страна на различни медии и НПО-ии е голяма, скандалите също са често срещани. По света подобни охранителни фирми се съставят от хора с военен  опит, някои от тях набират единствено професионалисти, минали през различни спец отряди. Повечето фирми са американски, има и няколко известни британски.

Повече информация за отделни фирми :
Blackwater
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Различните компании специализират в различен тип дейност – освобождаване на заложници, охрана на нефтени находища, танкери и проводи, охрана на конвои в опасни райони и др.

Откакто пиратсвото в Сомалия се засили и се видя наяве неадекватността на взетите от световната общност мерки, както и юридическите, техническите и финансовите трудности, които анти-пиратските мисии създават, частни охранителни компании започнаха да рекламират услугите си. Международното право не позволява на търговски кораб да тръгва от пристанище с въоръжени екипаж, но вратички в законите са намерени при защитата на MSC Melody.

Въпросния кораб е собственост на италианската компания MSG.  На 25 Април, 2009, кораба, превозващ около 1000 пътника, е нападнат от сомалийски пирати на 400км от бреговете не Сейшелските острови и на около 900км от бреговете на Сомалия. Атаката е осъществена сутринта, около 11:30, което пиратите често правят. Рано сутрин или в късния следобед слънцето създава добър камуфлаж за пиратите.  Атаката обаче е отблъсната. Корабът рязко е обърнал курса си, възпирайки пиратите от евентуален щурм. По-късно се разбира, че на кораба е имало служители от охранителна фирма, която е отблъснала атаката на сомалийците, използвайки огнестрелни оръжия и маркучи (подобни на използваните от полицията при безредици). От италианската компания по-късно съобщават, че  става дума за израелска охранителна фирма. Испански кораб ескортира Melody от опасната зона, а друг кораб, също изпратен от Мадрид, пък преследва и залавя пиратите.
Като държава, намираща се постоянно в конфликт и заобиколена от агресивни съседи от началото на съществуването си, Израел има една от най-добре обучените армии и най-голям брой войници на глава от населението в света. Израелският професионализъм е познат и признат по цял свят. Много израелци, току-що излезли от армията, решават да предложат услугите си в частния сектор. Това им дава възмоност да спечелят пари и да обиколят света. Някои от американските наемниците в Ирак получават суми и до 240,000 долара на година (20,000 долара на месец).  Профисията привлича много израелски резервисти или бивши кадри от елитните армейски или военноморски части на Израел. Работят в различни райони в света като охранители на конвои, ескортен персонал, охрана на нефтени обекти и др. Много анализатори са на мнение, че именно в подобни фирми е решението на проблема. През бреговете на Сомалия минават средно по 25,000-30,000 кораба годишно. Освен парите за откуп и милионите, които САЩ, Русия, ЕС, Испания, Франция и др. хвърлят, е важно да се отбележе, че пиратсвото оскъпява превоза на полезен товар с по 25 до 30 долара повече на контейнер. Съществуват редица пробеми обаче – юридически, технически и финансови. Тепърва предстои да се види решението на проблема, но очевидно наемниците ще са доволни.