Осама бин Ладен – терорист номер 1 бе убит


На 2-ри Май, 2011, американският президент Барак Обама в обръщение заяви, че Осама бин Ладен е убит в Абботабад, провинция Хайбер Пахтунтва, Пакистан. Осамаба бин Ладен, ръководител на ислямистката групировка ал-Кайда, е отговорен за атентатите на 11-ти Септември, 2001 година, както и множество други в цял свят. От близо 10 години американски и коалиционни военни и разузнавачи се опитват да го открият в Афганистан и северните райони на съседен Пакистан.

ОПЕРАЦИЯТА

Рейдът е извършен от Тюлени от американските военноморски сили (тюлени е превод от SEAL, което е и абревиатура за a, Air and Land, в превод – море, въздух и суша) и координирано с агенти ЦРУ, а мишената – резиденцията на топ-терориста на 21-ви век. Сградата е триетажна и се намира в хълмистите покрайнини на малкия пакистански град Абботабад, оградена с 5-метрова бетонна стена и бодлива тел. Цялата операция отнема около 40 минути, а спец. частите пристигат с хеликоптери, един от които каца принудително поради техническа повреда. Осама е застрелян в главата, а тялото му изнесено от тюлените, като все още се спекулира за местонахождението на трупа, като една от версиите е, че е вече е погребан според ислямските канони. Все още няма конкретна и достоверна информация за ДНК-теста. Талибански лидери в Пакистан отричат официалната версия, че Осама е убит.

КОЙ Е ОСАМА?

Осама бин Ладен е роден през 1957 в Рияд, Саудитска Арабия в семейството на един от най-богатите арабски бизнесмени и десетата му жена. За първата си жена Осама се оженва на 17-годишна възраст в Сирия, а докрая на живота си – за още три жени, от които има общо между 10 и 26 деца според различните източници. Атентатор №1 e описан от щатските служби като висок и слаб мъж (75кг, около 1,95м) и е сред 10-те най-издирвани терористи от ФБР.
„Кариерата” си започва по време на съветската война в Афганистан (1979-1989), присъединявайки се към десетките хиляди муджахидини (свещенни войни), борещи се срещу съветските войски. Саудитският гражданин бин Ладен е привлечен от палестинския фундаменталист Абдула Юсуф Аззам, но скоро се доказва като способен командир в планините на Афганистан. Войната бележи ново стъпало в развитието на световните ислямистки движение и според интерпретацията на много фундаменталисти именно тяхното дело е сринало в крайна сметка СССР. Независимо, че това не е вярно, в арабския и мюсюлманския свят войната най-често се представя като победа на праведните над безбожниците. В контекста на Студената война голяма част от въоръжението на муджахидините е доставено от ЦРУ в операция „Циклон”. Надявайки се да превърнат Афганистан в „съветския Виетнам” американските служби обучават хиляди ислямисти в родината на опиума, като се предполага, че сред тях е и Осама (виж също Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)).
Малко преди края на войната бин Ладен сформира групировката ал-Кайда. Две години по-късно родината му Саудитска Арабия допуска стотици хиляди американски и западни войници на своя територия, опасявайки се от евентуална иракска инвазия (през Август, 1990, Саддам Хюсеин превзема малкия си, но богат на петрол съсед Кувейт). Саудитска Арабия е не само родина на Осама – в нея се намират Мека и Медина, двата свещени за Исляма града, в които пророка Мохамед съответно се ражда и умира според Корана. Това затвърждава представата на бин Ладен, че не само „безбожниците-комунисти” са враг на Исляма, но и западните „империалисти-кръстоносци”. Започва кампанията му срещу американски и западни цели, както и „продажните” арабски правителства. През 90-те години се присъединява към муджахидините в Босна и Херцеговина, по време на Югославските войни (Скритата армия на радикалния Ислям в Босна“ – кратък документален филм). Връх в терористичната му „кариера” е атаката на 11-ти Септември в САЩ.

Списък с по-големите атентати, извършени от ал-Кайда :
1993 – взривена е кола-бомба в Световния Търговски Център, умират 6 души. СТЦ е разрушен 8 години по-късно.

1993 – по време на 13-те експлозии в Мумбай, Индия умират 250 души.
1998 – над 200 души умират по време на атентатите срещу американските посолства в Найроби, Кения и Дар ес Салаам, Танзания.
2000 – в серия от координирани атаки умират над 60 души в филипинската столица и на борда на щатския кораб „Коул”. Предотвратени са атентати на летището в Лос Анджелис, на борда на щатския кораб „Съливанс”, както и плана за атентат срещу Коледния базар до Страсбургската катедрала във Франция (при съвместна акция на фреските и немските служби).
2001 – на 11-ти Септември е извършен най-големия атентат в модерната история. Умират близо 3,000 души (повече от жертвите на японското нападение над Пърл Харбър през Втората Световна Война). Ударени са двете кули на Световния Търговски Център и Пентагона, а четвърти самолет се разбива в поле, като целта му е била Белия Дом. Мишените са избрани заради символичното им значение – удар по икономическата, военната и политическата сила на САЩ.
2002 – в Бали, Индонезия е извършен най-кървавия атентат в историята на страна, отнел живота на над 200 души.

2003 – четири камиона са взривени в Истанбул, отнемайки живота на 57 души и ранявайки 700.

2004 – филипински ферибот е взривен, убити са 116 души.

2004 – в атентатите в Мадрид загиват близо 200, организацията не поема пряка отговорност, счита се, че атентата е извършен от групировки, близки до нея.

2005 – три последователни взрива в лондонското метро отнемат живота на близо 60 души.
Ал-Кайда са пряко отговорни за редица други атентати в цял свят, но най-много жертви има сред гражданите на Ирак, Афганистан и Пакистан – голяма част от самоубийствените атентати там са дело на ал-Кайда (виж също : Статистика за жертвите в Ирак и анализ на кюрдския и шиитски сепаратизъм).

РЕАКЦИИТЕ

Като цяло световните лидери приеха новината за смъртта на Осама бин Ладен положително. Водещи политици от Австралия, Австрия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Индия, Унгария, Израел, Мексико, Холандия, Норвегия, Русия, Англия и други дадоха положителни отзиви. Исмаил Хания, ръководител на групировката Хамас, контролираща ивицата Газа изрази възмущението си от „проливането на арабска и мюсюлманска кръв”, определяйки атаката като „американска репресия”. Лидера на палестинското движение пожела на Осама да почива в мир. Говорител на иранското външно министерство заяви, че смъртта му „не е голяма работа”.
Много политици и анализатори посочиха обаче, че това не е края на войната срещу тероризма, нито операцията е успяла да разгроми ал-Кайда. На негово място са готови да дойдат много. Войната срещу терора е безкрайна, но смъртта на бин Ладен е ако не друго малка утеха за роднините и приятелите на всичките жертви на най-издирвания човек на планетата.

Виж също :

Най-известните вземания на заложници част 1
Най-известните вземания на заложници част 2

В памет на загиналите на 11-ти Септември и всички жертви на тероризма

..
..

Талибаните и Карзай – пакистанският театър на действия


Афганистанският президент Хамид Карзай и генерал Стенли МакКристъл, командващ войските на НАТО и САЩ, се срещнаха с племенни вождове в Кандахар. Провинцията носи същото име и е на границата между Пакистан и Афганистан. В момента се подготвя широкомащабна операция на американските и коалиционните войски в региона, както и с известно участие на АНА (Афганистанската Национална Армия). Макар на дипломатически ниво американската страна да се изразява с добри думи за усилията, които местното население полага, на практик а афганистанската армия е разочарование в много отнешения за Вашингтон. От една страна има недостиг на пари, които от своя страна означава по-малко инженерен персонал (строители, комуникационни експерти, радисти), от друга страна има и недостиг на обучаващ персонал или използване на стандартни войници за тази роля. Наблюдава се е културна и цивилизационна изостаналост на войниците. Малко са и желаещите да се изправят срещу братя пущуни в националната армия на държава, която традиционно е разпокъсана по етническите си и племенни граници. За повече информация :

Изграждането на Афганистанската Армия

Не срещата си с местните и регионални феодали и племенни главатари, президента Хамид Карзай подчерта, че става дума за район-крепост на талибанските сили. Пред публика от 2000 души президента увери, че няма да бъдат предприети действия без съгласието, удобрението, съдействието и синхорна на местните вождове. Това е и дипломатически, и практически нужен ход от негова страна, предид че Афганистан традиционно е държава, която не е имала централна власт. Всичко се е решавало от старейшини или главатари, като и националните граници между Пакистан и Афганистан нямат особено значение за етнически пущунската област. Това е и причината пакистанската армия да е засилила толкова много усилията си за смазването на талибаните.
Повечето от новите попълнение – 30,000 американски войници, обещани от Барак Обама, ще отидат именно в провинцията Кандахар. Добър ход, предвид съобщението от Афганистанското МВР, че 3 жени и 1 мъж са убити същия ден в Гхазни, също в южен Афганистан, близо до пакистанската граница, провинция Гхазни. Също така е убит и войник от НАТО, 145-тата чуждестранна, военна жертва в Афганистан за тази година. Очаква се по този повод президента Карзай да отправи “джирга на мира”, местна традиция, в която се събират регионалните феодали.
По същото време са убити около 6 пакистански войника и 30 терориста в северен Пакистан. Сраженията са част от пакистанската връзка в конфликта. За повече информация :

Пакистанската връзка – вторият Афганистан

Сухопътни части и бойни хеликоптери са използвани в операцията в племенния район Оракзай, близо до афганската граница. Според пакистански военни са пленени 6 души, като е превзети възвишенията около областта Безоти, крепост на местното талибанство и тероризъм. Конкретното сражение е част от пакистанска операция, започнала през Март, 2010, предви ескалацията на самоубийствени атентати и други нападения от страна на талибаните и други пущунски терористи в края на 2009-та година. Целите са били правителствени, военни, полицейски и цивилни. Според пакистанските власти повечето от тези хора са избягали по време на широкомащабната пакистанска операция в южен Уазиристан, по-рано същата година.

Очаква се скоро да се проведе най-голямото военно учение в Пакистан от 20 години насама. Повече информация.

Традиционно най-големият стратегически враг на Пакистан е Индия, а последното най-голямо военно учение е през 1989, когато близо 200,000 войници са извършили множество военни маневри. Това се случва по време на управлението  на Беназир Буто.