Статистика за съветските хеликоптери в Афганистан (1979-1989)


В графиките и таблиците са използвани следните означения :

  • НВО – Неопределен Вражески Огън. Причината за загубата не е известна, но е от вражески огън (не поради човешка грешка). Обикновено за всяка година условно може да се приеме, че причините за всяко едно неопределено сваляне са сходни с процентното  разпределение на причините за определените сваляния през годината.
  • Инциденти – загуби от пилотски грешки, катастрофи, аварии при кацане/излитане, аварии в апаратурата на хеликоптерите и други.
  • 20мм – 20мм зенитна артилерия, като най-известния използван образец е 20-мм зенитно оръдие на швейцарската фирма Оерликон. Оръдието е тежало над половин тон, поради което се е ползвало изключително трудно от муджахидините, които са разчитали основно на магарета за превоз. Всеки един снаряд е струвал по 50$ (производство+доставка) на ЦРУ.
  • 14.5мм – 14.5мм лека зенитна артилерия, основно съветско производство.
  • 12.7мм – 12.7мм тежки картечници, основно съветската 12,7×109мм Дегтярев-Шпагин или египетски и китайски нейни копия.
  • 7.62мм – 7.62х39мм (АК-47 и всичките му модификации, както и леката картечница РПК), 7.62х54R (снайперски пушки Драгунов и среден клас картечници на Калашников, ПК – Пулемет Калашникова). Обикновено с такъв тип оръжия са сваляни хеликоптерите като са повреждани хидравличните им системи.
  • Стингър – щатски Преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) ФИМ-92 Стингър. Преносими, самонасочващите се (с инфра-червен датчик) ракети земя-въздух.
  • ПЗРК – Преносими зенитно-ракетни комплекси, но не и щатския Стингър. Много пъти хеликоптери са сваляни с неопределен модел ПЗРК, като най-вероятно в голяма част от тези случаи (особено във втората половина на войната) става дума за Стигнър (но непотвърдено). В болшенството от случаите под ПЗРК в таблиците се разбира съветската 9K32 Стрела-2 и нейните египетски (Аин ал-Сакр) и китайски копия.
  • РПГ – Реактивни противотанкови граномети, използвани за обстрел на съветски хеликоптери в засада, на къси дистанции (не повече от 50-100м). Използвани модели – РПГ2 (модел от 1949), РПГ7 (1961), а според някои  източници е използван и РПГ-16 (1970).
  • Земя – вражески огън по авиобази и неактивни хеликоптери (не в момент на кацане/излитане).
  • ВА – Вражеска авиация. В един конкретен случай, на 15-ти Април, 1982, един (а според някои източници два) Ми-8Т погрешно влиза в територията на Иран и е свален от Ф-4 на иранските ВВС.

Статистика за свалените хеликоптери по модел, причина за свалянето и година :

Графика на таблицата :

Загуби на хеликоптери (от вражески огън и от инциденти) по години :

Разпределение на загубите (по причина) от 1979 до 1989 :

Не е включена единствената загуба на Ми-4 – през Март, 1979 година е свален хеликоптер Ми-4 на ВВС на Демократична Република Афганистан. Машината е била в състава на 373-ти отряд на афганските ВВС, свален е от наземен автоматичен огън край Херат. По обясними причини загубата му не е включена в горните таблици и графики. С него общия брой на свалените хеликоптери на съветско-афганската коалиция е 330, в източниците има неизяснени още 3 сваляния на Ми-8, като най-високата цифра съответно е 333.
.

Афганистанските и арабските муджахидини през войната използват пленено съветско или афганистанско (на правителството) оръжие, както и израелско, египетско, китайски, американско и пакистанско оръжие, доставени през операция Циклон на ЦРУ. Във войната умират 15,000 руски войници, 500,000 муджахидини и около 1,500,000 афганистански цивилни (в болшенството си жертва на съветските войски).

Повече информация за сваляните хеликоптери :
От сайта „ВВС Росии“
От сайта „Русские крыля“
Информация за Ми-24 в сайта на Federation of American Scientists

Японски оръжия от Втората Световна Война


За никого не е тайна, че от големите и значими за войната държави Япония е на последните места по военн-технически прогрес. Японският войник е сред най-зле екипираните, макар Хирохито да е разполагал с милиони фанатични войни, готови да отдадат живота си за Императора и Япония.
Основното пехотно оръжие на японският кашик са били ръчно-заржедащите се пушки от семейството Арисака, използващи 6.5х50СР патрон Арисака, а по-късните представители на семейството – 7.7х58мм Арисака.
Първите две са Тип30 и Тип38, които нямат съществени разлики помежду си. Тип30, на снимката вляво, е приета през 1897 години или 30 години след възобновяването (реставрацията) на Мейджи (Японската Империя). Тя е и първата пушка използваща този патрон. По-късно е започнато да се произвежда Тип38, която е имала козметични разлики с предшественика си. Всички пушки от семейството на Арисака са от т.нар. Маузеров тип (с маузеров затвор, болтови). Във Втората Световна Война от големите участнички (Япония, САЩ, Германия, СССР, Англия), Япония отделя най-малко ресурси за разработване и внедряване на ръчни, автоматични оръжия за пехотинците. В повечете случаи във войната това е означавало картечни пистолети. Изключение е да речем немският Щурмгевер44 (Стг44), от който по-късно другаря Калашников ще взаимства много инженерни хрумки.
От базовия модел Тип38 са правени и различни модификации, но без съществени сериозни измерения. С козметични промени е била и Тип97, която е била снайперисткия вариант на оригинала, 2.5 оптичен мерник.
С осезаеми промени е модификацията Тип44, кавалерийска пушка, използваща същите амуниции и принцип, но със значително занижени размери и тегло. Предвидена е за джунглите на югоизточна Азия и Океания, както изобщо за близки сражения с врага.

Въпреки козметичните промени това си остават оръжия от 19-ти век. Тип97 е от 30-те години на 20-ти век, но не се различава технологично и е модификация на Тип38. По това време САЩ, Германия, Русия и Англия влагат милиони в Томпсън, Stg44, Mp38, Mp40, Sten, ППД34, ППД40, ППШ41, ППШ43 и други автоматични оръжия. По този показател Япония сериозно изостава от другите участнички във войната.
Страната на изгряващото слънце също разработва картечни пистолети, но приоритетът им е нисък и едва 20,000 са произведени до 1945. Бройка, която е незначителна за мащабите на конфликта. Долу, най-популярният японски картечен пистолет :


Малко от усилията на японските стрелкови разработчици се концентрират върху полу-автоматични пушки. Една крачка напред от ръчно-зареждащите се Арисака. Тип 5 е японско копие на американската Гаранд под патрон 7.7х58мм. Тиип5(отново – имената са объркващо еднакви ).

Поради естеството им са били (лесно) разглобяеми. Били са с по-висок калибър от класическите Тип38 да речем – 7.7x58mm. С тегло над 4кг и дължина над метър обаче се оказват твърде големи за спецификата на последвалите сражения. Тази разработка се приема от военните историци като интересн факт, но в никакъв случай не и като потенцално победоносно оръжие. Първо – и най-модерната пушка не е могла да спаси Япония от поражение. Второ – едва 250-300 от тези пушки са били произведени. Копирани са американските части, като на моменти са пригодени и изменени за японските заводи и съществуващите им елементи.

Интересна разработка на Япония е също и хибрида между минохвъргачка и гранатомет, а именно Тип89.

Като голяма грешка се зачита, че не създават ефективна анти-танкова амуниция за него. Към края на войната много материали като стомана и гориво са били в дефицит заради военните действия в Тихия Океан. След войната един от най-видните японски генерали признава, че приоритетите на империята са били далеч от адекватни, а политиката и стратегията на Япония често са били водени от незначителни, ирационални, емоциаонални и националистически подбуди. Духът на самураят е бил жив в душата на японеца, казва друг.

Единственият масов ръчен гранатомет със задоволителни характеристики, долу :

По-инетерсни, но не повлияли на хода на войната са японските проекти за РПГ-та през войната. В края на 1943 и началото на 1944 в ръцете на японците попадат много американски трофейни РПГ-та Базука. Японците решили да имитират системата, пригодена разбира се към спецификата на военните си заводи и стандартите си. Много източници сочат, че помощ е оказал европейският им съюзник – ГерманияНай-вероятно им е била оказана помощ от „братска“ Германия.

Два са проектите за РПГ – Тип4 и Тип5 (чест има бъркане с карабината Тип5). Имало и няколко междинни модела-прототипи. Първия сериозен модел е динамо-реактивния гранатомет Тип4 Та-Дан. Калибър 70мм, Дължина 1.5м, тегло на гранатомета – 8кг, тегло на изстрела 4.8кг. Действал е максимално до 150м, като е пробивал до 80мм броня. В предната част, както виждате, има фиксирана(не може да се премества назад-напред като при други модели) двунога. Произведени са около 3500 бройки, но по редица причини повечето остават по складове, съвсем малко се пращат на бойното поле.

Другия проект е Тип-5.

Тип5 е калибър 45мм, дълъг е точно метър, тежи 6.4кг, а изстрела – 2.3кг. Пробива до (в някои случаи) 100мм броня. По устройство имитира немските Панцерфауст, макар и на външен вид приликите да не се виждат на пръв поглед. Не е динамо-реактивно оръжие, а  изхвърля гранатата с барутен заряд. На близки разстояния е изстрелвала и противотанкови мини. Не се знае точния брой на произведените единици, но спор няма, че е незначителен. А пък стигналите до фронта  се броят на пръсти. Общо са имали 5 разработки японците, но тези са най-известните. Американците експериментират с трофейни Тип4 и Тип5, но се отказват, защото имат Базука. Японците са отстъпвали и в това отношение на немците, руснаците, англичаните и американците по всички параметри – далекобойност, пробивност, „реална приложимост“ и „реално приложеност“.

Нищо ново под сомалийското слънце, предотвратяване на пиратството


На 15-ти Април, 2010, американският ескадрен миноносец-разрушител с управляеми ракети „Фарагът”, клас „Арли Бърк”, е прихванал заподозрени в пиратство в Аденския Залив. Корабът е плавал под знамето на Combined Task Force (CTF) 151, част от Combined Martime Forces.

Рано сутринта в 3 часа на 15-ти Април тайландския кораб МВ Тор Травелър е атакуван на 240км източно от Аден, заподозрени са 7 пирати. По протокол екипажът започва рязко маневриране при максимална скорост, а пиратите обстрелват кораба с автомати и РПГ-и в продължение на 10мин. От самото начало капитанът дава зов за помощ, а щатския кораб „Фарагът” се оказва наблизо. Мигновенно се идва на помощ, движейки се на техническите си предели. Макар това да става много рано сутринта (все още е било тъмно, а лунната светлина да е била пренебрежимо слаба), Фарагът и неговия хеликоптер намират пиратите, които в това време се опитват да избягат. От хеликоптера пускат плаващи димни и осветителни бомби в морета и осветяват лодката с прожектор. Внимателно и от разстояние наблядават как пиратите изхвърлят неща във водата (по нареждане), опасявайки се от евентуална атака с РПГ. Сомалийските пирати обикновено използват РПГ2 и РПГ7, които са абсолютно неприложими като военно противо-въздушно средство (предназначение са за бронирана техника), но при партизански битки в засада и/или когато хеликоптер е спрял и на сравнително близо разстояние е възможно свалянето му. Възможно е дори, при много малки дистанции (пр.50м), да бъде свален самолет с подцевна гранатохвъргачка. Макар да е малко вероятно и трудно, но такива случаи има в Чечня и др. горещи точки по света. Не е и неизвестен случая по време на битката за Могадишу, в който американски хеликоптер UH-60 Black Hawk бива свален от сомалийски партизани с РПГ7. Това кара хели-пилотите край Сомалия да са изключително предпазливи.
Напоследък пиратите става все по-дръзки, а наскоро беше пленен и корейският петролен супер-танкер Самхо Дрийм. Повече информация за Самхо Дрийм в блога

Корейски, руски и холандски военни туристи в сомалийските курорти

В последните седмици, а и изобщо при подобряване на климатичните условия пиратските атаки зачестяват. И макар интензитета и броя на пиратските атаки да расте всяка година, успехът на бандитите намалява, за което заслуги имат основно моряците, пехотинците и пилотите от Франция, Холандия, Русия, САЩ, Испания и др.

Повече информация за тактиката на пиратските атаки, евентуалните им противодействия, използваната техника от международните сили и др. в блога :

Сомалия – борбата с пиратите на 21-ви век


Атаката над тайландския кораб на 15-ти Април бе и една от причините вчера, на 22-ри Април, американскията адмирал Марк Фидзджералд да заяви пред представители на медиите, че е време търговските кораби да започнат масово да наемат частна охрана. Според него дори флот, равняващ се като количество на това, което САЩ са имали през Втората Световна Война, не би бил достатъчен да се покрие съществуващата зона. Опасният периметър около Сомалия обвива в себе си 2-2.5 милиона квадратни километра. Тоест международните сили трябва да патрулират площ, приблизително равна на Средиземно Море. Идея, която беше дадена преди 2 години, за въвеждане на коридори, днес е в сила. Става дума за морски коридори, по които 2, 3 или повече търговски съда се движат в група с конвой от военни кораби на международните сили. По този начин ефективността на изпратения флот се увеличава, но въпреки това пак не може да се покрие целият трафик. Ако ставаше дума за мианмарските пирати едва ли щеше да е проблем на целия свят, но през Суецкия Канал, респективно покрай Сомалия, минават около 33,000 кораба на година или 100 на ден. 8% от световната морска търговия минава покрай бреговете на размирната държава. Също така и 40% от морските доставки на петрол (което се равнява на 8% от общия брой доставки на петрол). Освен всичко пиратсвото е дигнало цената на контейнер вече с до 40-50 долара. На 6-ти Април, 2009, корабът МВ Шангхай Венчър е нападнат на над 1400км от бреговете на Сомалия. Това са едни от причините, поради които сомалийското пиратство (което не е единственото в света) е проблем на целия свят.
Сомалийското пиратство носи със себе си и редица проблеми. Да тръгнеш след пиратите по суша след атака е в противоречие с сувернитета на държавата и международното право.
Ако похитения и „спасителя“ са от една и съща държава има юрисдикция да се направи арест на похитителите, но когато пиратите минат в сомалийски териториално води(19км от брега) са в суверенна територия и никой не ги преследва. За да се справи с това временното федерално правителство на Сомалия (което реално управлява само южната провинция „Сомалия“ от бившата държава Сомалия) е разрешило на американски, индийски и френски части да влизат вътре в територията на Пунтлад и Сомалиленд, за да преследват бандитите. Краткосрочното разрешително обаче не идеално решение, защо самите Пунтланд и Сомалиленд не признават централната власт в Могадишу, което слага още 100 юридически проблема на масата. Но успешен пример за такава операция е когато френската яхта Le Ponant бива взета за заложник на 4 Април, 2008. Тогава бива проведена Операция Тхалатин (Operation Thalathine) и френски командоси от GIGN и Commandos marine отиват надълбоко по суша и въздух до града Джарибан, област Мудхуг, Пунтланд, Сомалия. На помощ имат и сериозен арсенал – хеликоптера AS565MA Panther от фрегатата Jean Bart, няколко хеликоптера Пума, както и хеликоптри Gazelle от хеликоптероносача Jeanne D’arc. Операцията е успешна, 6 пирата са заловени и в момента са в Франция, чакащи присъда. Често обаче пиратите взимат заложници и ги продават на радикалната ислямска групировка Ал Шабааб, нещо което са се опитали неуспешно да направят и с капитана на американския Маерск Алабама.
Юридически проблем възниква и при въпроса – кой може да арестува и осъди пиратите? Екипажите рядко са само от една националност, корабите може да са собственост на фирма в една държава, регистрирани в друга, пренасящи товар на трета. Пример – литовски моряк на борда на притежаван от Германска фирма, но регистриран в Панама кораб бива пленен. Поради тази причина Холандси кораб хваща 11 пирата рано тази година, но ги обезоръжава и ги пуска в Пунтланд. Това не е единичен случай – по взети биометричните данни на заловени показват, че много от пиратите са залавяни по няколко пъти.

Това е и една от причините американският адмирал Марк Фидзджералд да препоръчва частната охрана. Подобни наемници (термина е погрешен, на английски се прави разлика между contractor и наеминк, но на български няма такава дума) се използват в Ирак и други горещи точки на света, също и като охрана на петролни танкери и сонди. Повече информация за успешното предотвратяване на пиратско нашествие от израелски охранители на борда на италиански кораб :

Израелски наемници 1 : 0 Сомалийски пирати

Повече информация за отделни частни охранителни фирми :

Blackwater – може би най-известната фирма
AirScan

MVMinc
– Northbridge Services
– Triple Canopy, Inc.

– Pathfinder Security Services
G4S
– Aegis Defence Services

Долу, снимка на „наемници“ от Блекуотър в Ирак