Смъртта на Абу Дауд от „Черния Септември“


На 3-ти Юли, 2010 в сирийската столица от бъбречна криза умря легендарният терорист Абу Дауд, известен като едно от водещите лица в Мюнхенския атентат от 1972. В този терористичен акт група въоръжени палестински терористи се промъкват в хотела на израелските спортисти, дошли да участват в олимпийските игри. Двама от спортистите са разстреляни на място, други 9 са убити по време на некадърната анти-терористична операция на германската полиция. Терористите от Черния Септември (част от ръководената от Ясер Арафат организация „Фатах“) поискват превоз от немската полиция – автобус до летището, където да ги чакат зарадени с гориво машини. След началото на анти-терористичната операция палестинците виждат, че няма да успеят да се измъкнат и екзекутират останалите 9 израелски атлета. Самите те са застреляни от немската полиция.

Имената на убитите израелски спортисти са : Давид Бергер, Зеев Фридман, Моше Вайнберг, Йозеф Романо, Яков Спрингер, Елиезер Халфин, Кехат Шор, Марк Славин, Андре Спитцер, Амицур Шапира, Йозеф Гутфренд. В изпълнение на служебния си дълг загива и германския полицай Антон Флигербауер.

Първоначално новинарските екипи съобщават за успешна акция, като уверяват зрителите и слушателите си, че всички израелски спортисти са живи. Новината е посрещната с еуфория в Израел и с разочарование, мъка и плач по улиците на арабските градове. След време обаче журналистите поправят грешката си и информират аудиторията за случилото се. Израелската нация изпада в шок и траур, а арабските улици този път се изпълват с хора, които празнуват и черпят с бонбони по случай тази „героична постъпка“ в името на палестинската „кауза“.

В отговор на терористичния акт Голда Меир нарежда да се даде старт на операция „Гняв Божий“. В тази операция агенти на Мосад, израелското разузнаване, екзекутират лидерите на палестинските терористични организации в Ливан, Франция, Кипър, Холандия, Италия. Във филма „Мюнхен“ режисьора и сценаристите се опитват да се придържат с възможно най-голяма точност към събитията. Действието се развива в Европа и Близкия Изток, а главните герои са агентите на Мосад, които през целия филм ловят арабски терористи.

Неправилно е да се съди цяла нация или народ за действията на един или двама души. Дори 10, 100 или 1000 души. Но докато в Израел фанатици и терористи като Барух Голдщайн (виж повече) са наричани „изроди, срам за юдаизма и дегенерати“, в арабския свят хора като Самир Кунтар (виж повече) и въпросния Абу Дауд са приемани за герои. Хладнокръвни убийци и самоубийствени атентатори, взривявали се по израелски дискотеки и автобусни спирки са официалните герои на Палестина, на тяхно име се кръщават отбори, училища, улици, давани са за пример в палестинските учебници и прочие.

Погребението на Абу Дауд беше типично за хора като него – тълпи от последователи в Дамаск носиха ковчега му, плачеха и скърбяха за смъртта на този „велик“ човек. Действащия президент на Палестина Махмуд Аббас в официално обръщение нарече Абу Дауд „…прекрасен брат, другар, силен и упорит, непримирим борец…/…един от най-изявените лидери на движението Фатах„. Абу Дауд също е носител на Палестинския Приз за Култура. На погребението му са присъствали представители на движението „Ислямски Джихад в Палестина“, Фатах, както и високопоставени представители на сирийското правителство. Самия Абу Дауд казва, че всеки израелец е войник и всеки израелец е мишена. Нищо чудно, че сирийското правителство, Фатах и Ислямски Джихад ще го почитат като герой, те самите следват същия принцип. За съжаление Абу Дауд живя цели 73 години. Съмишлениците му отдавна са пратени при Аллах.

Израелските затвори и арабските „политически“ затворници


Няма затвор на света, който да е по-приятен от свободата. И никой нормален човек не би го предпочел. Но ако се направи класация за най-отвратителни затвори, израелските ще са на последно място. Често се говори за палестинските и други арабски „политически“ затворници в израелските затвори, които са третирани отвратително. Според много про-палестински активисти, както и според самите терористични групи израелските затвори са най-ужасното място на света. Но дали е така?

САМИР КУНТАР е арабин (друз) от Ливан, който през 1979 година (тогава е бил на 16 години) заедно с трима други въоръжени главорези от Палестинския Фронт за Освобождение влизат Израел. С лодка минават по море и слизат на брега на най-близкия град – Нахария (на около 7км от границата). Там те убиват един млад полицай (по думи на Кунтар той самият е изстрелял над 30 куршума в тялото му). Насочват се към първата жилищна сграда и отвличат 32-годишния Дани Харан и 4-годишната му дъщеря Еинат Харан. На плажа разстрелват Дани пред очите на дъщеря му. Веднага след това Самир Кунтар хвърля момиченцето на един камък и започва да блъска главата й в камъка с приклада на пушката си. Главата на момиченцето е премазана и тя умира на място.
Самир Кунтар е заловен от израелските власти и съден. Ако това се беше случило в САЩ, Русия, Франция, Англия или всяка друга държава този човек щеше да е осъден на смърт. Турските терористи от 80-те години в България са осъждани на смърт и екзекутирани. Но това е Израел и Самир Кунтар е осъден до живот. В затвора му бива разрешено да се ожени, в следствие на което държавата изплаща месечна издръжка на жена му (също осъдена за тероризъм). Самир Кунтар спира образованието си в Ливан на 14-годишна възраст, но се възползва от демократичните израелски закони и изкарва висше образование в затвора – Политология и Социология. Дипломата издава един от големите израелски университети, таксата плаща държавата. В затвора му е разрешено да гледа телевизия, да слуша радио, да чете вестници, да избира сам храната която яде и други. Така постъпва Израел с хладнокръвните убийци.
След сделка за размяна на затворници през 2008 година Самур Кунтар е пуснат в Ливан. Сирийският президент Башар ал-Асад го награждава с най-високият орден на държавата и го провъзгласява за герой. Лидерите на Хизбула го наричат „герой на съпротивата„, а Хамас публично му благодарят и го възхваляват. В цял Ливан настъпва еуфория, ливанците посрещат като национален герой човекът, гордеещ се, че е размазал черепа на 4-годишно момиченце. Фатах (уж по-умерената фракция) го обявява за „героичен борец за правда и свобода„. По официалната палестинска телевизия (ръководена от Фатах) пускат величаещи клипове и учат децата, че именно такива хора са нужни „за да се заличи гнусната ционистка държава от лицето на земята„, а лидерите наричат това „героично убийство на евреи„. В официално интервю Кунтар заявява, че „е добре да се заличи заразата наречена Израел от лицето на земята„. Казва още „Инша’ала (ако Аалах повели) ще получа шанс да убия още израелци„. Самир Кунтар – герой на „палестинската кауза“, Ливан и целия арабски свят, „политически“ затворник и мъченик. Когато еврейския-терорист Барух Голдщайн уби невинни араби израелските политици, журналисти, писатели и изобщо цялото общество го нарече „урод, който не е трябвало да се ражда“, „срам за евреите и юдаизма“ и „извратен дегенарат“. Гробът му беше минат от израелски булдозер, а съмишлениците му набързо вкарани в затвора. За такива хора в Дамаск, Бейрут, Газа и Рамала се организират банкети и биват натрапвани на малките деца като пример за подражание.

В израелските затвори в Западния Бряг има както араби, така и евреи. В тях затворниците сами избират менюто си, имат правото да изкарат университетска диплома, гледат телевизия и четат вестници. В историята на Израел има един осъден на смърт затворник – Адолф Айхман. За сметка на това екзекуциите са често срещана практика в палестинските затвори, където осъдени на смърт за убийство лежат до осъдени на смърт за продажба на имот на евреин. За кражба се реже дясната ръка, алкохолът в Газа е забранен, а магазините, които са се престрашили да го продават за запалени и разбити от Хамас. Ако си палестински обирждия, изнасилвач, любител на бира, терорист, човек с частен имот или убиец е по-добре да на си в палестински затвор, а в израелски – там няма никой да ти реже ръцете или да те разстрелва на площада. Ще учиш политология и ще избираш вечеря от дълго меню.

В израелските затвори осъдените и пазачите почти няма досег, въведана е вътрешно-затворническа автономия по ред причини. Интересни снимки от „лошите“ израелски затвори за убийци, крадци и изнасилвачи :